II. Интересите на антихристите

Г. Техните перспективи и съдба

По каква тема разговаряхме на последното ни събиране? (Бог разговаря за начините, по които антихристите се отнасят към званието „обслужващ“. Първо, Бог разговаря за това как определя званието „обслужващ“. Бог разговаря също и за разликата между някой, който е оставил зад гърба си състоянието на обслужващ, и някой, който все още е обслужващ, и накрая Бог разнищи гледните точки и стремежите на антихристите по отношение на званието „обслужващ“.) И така, каква е гледната точка и отношението на антихристите към званието „обслужващ“? Какво казват и правят те? (Отношението на антихристите към званието „обслужващ“ е на неприемане и отвращение. Те не приемат званието, независимо от кого идва, и смятат, че да си обслужващ е унизително. Те смятат, че обслужващите не са определени от Бог въз основа на същността на човечеството, а по-скоро, че това е предизвикателство и презрение от страна на Бог към човешката идентичност и стойност.) (Антихристите казват тази добре позната фраза: „Няма да се трудя зад кулисите, за да може друг да обере лаврите“. Антихристите просто искат да накарат другите да им служат и смятат, че да служиш на Бог е срамно нещо, и затова, когато осъзнаят, че самите те са обслужващи, не искат да продължат да служат в Божия дом, а вместо това започват да търсят начин да избягат и дори ще предизвикат прекъсвания и смущения, и ще вършат разрушителни неща.) Като съдим по отношението на антихристите към званието „обслужващ“, каква същност виждаме у тях? (Тяхната същност е враждебна към Бог и мразеща истината.) А какъв е този нрав, когато същността им е враждебна към Бог и истината? (Това е нечестив и жесток нрав.) Точно така, това е нечестив и жесток нрав. Какви са първоначалните подбуди и намерения на антихристите в тяхната вяра в Бог? Какво искат да получат? Какви са техните амбиции и желания? Дали идват, за да бъдат обслужващи? Дали идват с нагласата да бъдат добри хора и да следват правилния път чрез вярата в Бог? (Не.) Тогава за какво идват? За да бъдем точни, те идват за благословии, и по-конкретно, те се стремят да царуват, да царуват с Бог, и се стремят към възвишени и велики неща. Така че, когато Бог казва, че хората са обслужващи, това е в пълно противоречие и в разрез с амбициите и желанията на антихристите да търсят благословии и да царуват, това надхвърля очакванията им и те никога не са си мислили, че Бог ще даде това звание на хората. Антихристите не са способни да приемат този факт. А какви неща са способни да направят, когато не могат да приемат този факт? Дали се стремят да приемат този факт и да се променят? Те не се стремят да приемат този факт, нито се стремят да променят амбициите и нрава си. Следователно, ако им се каже, че са обслужващи и намерението и желанието им да получат благословии са отнети, те вече не са способни да останат непоколебими в църквата. В момента, в който осъзнаят истината и узнаят, че хора като тях с такива проявления са обслужващи, те губят всякаква надежда и показват истинското си лице. Те не се стремят да променят положението си на обслужващи, нито се стремят да променят погрешното си отношение и гледна точка към званието „обслужващ“ и да следват пътя в стремеж към истината. Ето защо, каквото и да подреди Бог, такива хора няма да се покорят или да го приемат и няма да търсят истината. Вместо това те си блъскат главите в опит да измислят човешки начин да се избавят от този етикет и правят всичко възможно, за да се отърват от тази идентичност. Като съдим по проявлението, показвано от антихристите, те изпитват неприязън към истината до мозъка на костите си. Те не обичат истината, не приемат истината и имат свои собствени идеи и представи за истината, но не по нормалния начин. По-скоро от дълбините на сърцата си те изпитват дълбока неприязън, омраза и дори враждебност към положителните неща и към истината — това е същността на антихристите.

От вашите отговори току-що виждам, че не сте обобщили съдържанието на всяко общение и след това не сте чели с молитва, нито сте го обмислили. Последния път разговаряхме за три основни аспекта: първият беше да се определи какво представляват обслужващите; вторият беше начините, по които антихристите се отнасят към званието „обслужващ“, или по-конкретно, какви точно са проявленията и поведението на нежеланието им да бъдат обслужващи и какви точно са причините за това; и третият беше какви са намеренията на антихристите, след като не желаят да бъдат обслужващи, тоест какво искат да правят, какви са техните амбиции и с каква цел вярват в Бог. По принцип разговаряхме по подтемата „начините, по които антихристите се отнасят към званието „обслужващ“ от тези три аспекта и чрез тях разнищихме различните практики и типове поведение, които антихристите прилагат в отношението си към званието „обслужващ“, както и техните мисли и гледни точки по въпроса. Вие не обмисляте съдържанието на всяко общение, след като го чуете. Помните само тези неща в краткосрочен план, но ако мине много време, не можете да си спомните дори и тях. Ако искате да разберете и да придобиете истината, тогава трябва да положите усилие в сърцето си и често да четете с молитва и да обмисляте — трябва да пазите тези въпроси в сърцето си. Ако не ги пазиш, ако не приемеш тези въпроси присърце и не положиш усилие, и не мислиш за тях в сърцето си, тогава няма да придобиеш нищо. Някои хора казват: „Въпросът за антихристите е толкова далеч от мен. Не планирам да бъда антихрист и не съм лош човек като тях. Просто покорно ще бъда най-незначителният човек и това ми е достатъчно. Ще правя каквото поискат от мен и няма да следвам пътя на антихриста. Нещо повече, дори да имам малко от нрава на антихриста, с времето постепенно ще го променя, а това е просто обикновен покварен нрав и не е толкова сериозно. Няма смисъл да слушам това“. Правилна ли е тази гледна точка? (Не.) Защо не? Ако някой иска да постигне промяна в нрава, тогава най-важното е да разбере какви състояния, мисли и гледни точки могат да произлязат от покварения му нрав във всякакви ситуации. Само като разбере тези неща, той може да узнае какъв е собственият му покварен нрав, в кои области се съпротивлява на Бог и върви против истината и какви неща има в себе си, които са в противоречие с истината; след като узнае тези неща, той може да разреши тези проблеми и да преодолее покварения нрав и да постигне навлизане в истината реалност. Ако нямаш разбиране за различните видове покварен нрав, които се разкриват, или за различните състояния, които могат да възникнат в различни ситуации, и нямаш разбиране за начините, по които тези неща се противопоставят на истината, или къде възникват проблемите, тогава как ще разрешиш тези проблеми? Ако искаш да разрешиш тези проблеми, първо трябва да разбереш къде се крие техният източник, какви са техните състояния, къде възникват конкретните проблеми и след това да се заемеш с разрешаването на въпроса как да навлезеш. По този начин поквареният ти нрав и различните ти състояния, които възникват, могат да бъдат преодолени едно по едно. Изглежда, че все още не сте съвсем наясно с навлизането в истината реалност и с преодоляването на покварения нрав и постигането на промяна в нрава; все още не сте на прав път.

5. Как антихристите подхождат към статуса си в църквата

Днес ще разговаряме по последната тема, засягаща интересите на антихристите: как антихристите подхождат към статуса си в църквата. Когато става въпрос за статуса им в църквата, какви проявления показват антихристите, какви неща вършат и какви са техните гледни точки и техният нрав същност, когато вършат тези неща — ще ги разделим на три аспекта и ще ги разнищим един по един. Първият аспект е „с преструвка“, вторият е „чрез самозванство“, а третият е „като се извисяват над всичко“. Всеки от тези три аспекта е написан с малко думи и може да се счита за сбит, но въпреки това във всеки един от тях се съдържат много от различните действия, проявления и изказвания на антихристите, както и техните нагласи и нрав. Помислете сега защо определих тези три аспекта, за да разговаряме по днешната тема. Как определихте в ума си тази тема за това как антихристите подхождат към статуса си в църквата, след като я прочетохте? Какви идеи ви хрумнаха? Това, за което повечето хора си мислят, несъмнено е тиранията на антихристите, утвърждаването на статуса им, спечелването на хората на тяхна страна и завземането на властта в църквата, тоест те винаги искат да бъдат длъжностни лица, да утвърждават статуса си, да държат властта и да контролират хората — по принцип това са нещата, за които хората си мислят. Това са сравнително очевидни аспекти, които антихристите често проявяват в църквата, така че освен тях, какви други невидими за хората проявления има? Какво друго правят антихристите, за да се утвърдят в църквата, да придобият статус и висок престиж и дори да вземат властта и да контролират повече хора? Какви други проявления имат те? Тези неща са по-подвеждащите, коварни и скрити начини и средства, които антихристите използват, и биха могли да бъдат също така непознатите мисли и скрити намерения и цели в най-съкровените кътчета на сърцата им, нали? И така, нека да разговаряме за тях едно по едно.

а. С преструвка

Първият аспект е „с преструвка“. Буквалното значение на думата „преструвка“ се разбира лесно и очевидно не е хвалебствено. Когато за някого се казва, че е добър в преструвките, че всичко, което прави, е преструвка, че всичко, което прави, е непроницаемо за другите и че той действа и говори само повърхностно с другите, то онзи, който действа и се държи по такъв начин, със сигурност е много измамен човек. Той не е честен човек и не е непринуден, простодушен човек, а по-скоро е много умел в психологическото манипулиране, той е много коварен и умел в маменето на другите. Това е най-основното разбиране на думата „преструвка“. И така, каква тогава е връзката между поведението и действията на антихристите и този вид поведение? Кое от вършеното от тях показва, че имат същност на преструване? С каква точно цел се преструват? Какво точно е намерението им? Защо трябва да се преструват? Тези неща са тясно свързани с темата, по която ще разговаряме днес.

Антихристите са хора, които не желаят да изостават от другите. Те не желаят да бъдат зависими от другите, не желаят да приемат чужди заповеди, инструкции и разпореждания и не желаят да бъдат обикновени хора и другите да ги гледат отвисоко. По-скоро те са хора, които искат да имат престиж, другите да ги уважават и да ги ценят високо. Нещо повече, в църквата и сред другите хора те още повече искат да са хора, които дават заповеди и инструктират другите да правят неща за тях. Те искат да осъществяват желанията си чрез собствения си престиж, влияние и чрез властта, която притежават, и не искат да бъдат обикновени хора, на които всеки може да заповядва и да ги инструктира да вършат нещо. Това са стремежите и желанията, които антихристите имат сред другите хора. Антихристите са доста чувствителни, когато става въпрос за техния статус сред другите хора. Когато са в група, те не вярват, че възрастта и физическото им здраве са от някакво значение. Това, което считат за важно, е как ги вижда мнозинството, дали им отделя време и място в речта и в действията си, дали статусът и положението им в сърцата на мнозинството е висок или обикновен, дали мнозинството ги счита за високопоставени, за обикновени хора или за нищо особено и т.н. Какъв според мнозинството е цензът им за вяра в Бог, каква е тежестта на думите им сред хората, тоест колко хора ги одобряват, колко хора ги хвалят, колко ги подкрепят, колко ги слушат внимателно и ги вземат присърце, след като кажат нещо. Освен това дали мнозинството ги счита за хора със силна или слаба вяра, каква е решимостта им да понасят страдания, от какво се отказват и колко от себе си отдават, какъв е приносът им към Божия дом, дали позицията, която заемат в Божия дом, е висока или ниска, какво са изстрадали в миналото и какви важни неща са направили — това са нещата, които ги вълнуват най-много. Антихристите често подреждат хората по позиция и ранг в съзнанието си, често сравняват кой е най-надареният в църквата, кой се изразява най-добре и кой е най-красноречив в църквата, кой е добър в професионалните умения и най-умел в технологиите. Докато сравняват тези неща, те непрекъснато полагат усилия да изучават различни професионални умения, като се стараят да са способни да ги владеят и да са майстори в тях. Антихристите се съсредоточават главно върху това да полагат усилия в изнасянето на проповеди и в това как да обясняват Божиите слова по начин, чрез който да се перчат и да накарат другите да имат високо мнение за тях. Докато полагат тези усилия, те не се стремят към това как да разберат истината или как да навлязат в истината реалност, а по-скоро разсъждават как да запомнят тези думи, как да изтъкнат силните си страни пред още повече хора, така че още повече хора да разберат, че те наистина струват нещо, че не са просто обикновени хора, че са способни и че са нещо повече от обикновените хора. Като таят такива идеи, намерения и възгледи, антихристите живеят сред хората и вършат най-различни неща. Понеже имат тези възгледи и тези стремежи и амбиции, те няма как да не породят добри модели на поведение, правилни изказвания и добри действия от всякакъв вид — големи и малки. Тези модели на поведение и действия карат хората, които нямат духовно разбиране, които по принцип не се стремят към истината и които се съсредоточават само върху това да имат добро поведение, да завиждат и да се възхищават на антихристите, и дори да им подражават и да ги следват, и по този начин целта на антихристите е изпълнена. Когато антихристите таят такива намерения и амбиции, как се държат те? Именно за това ще разговаряме днес. Това е тема, по която си заслужава да разговаряме, а още повече е тема, върху която си заслужава всеки един от вас да се съсредоточи и която си заслужава да познавате.

Антихристите изпитват неприязън към истината, те изобщо не приемат истината, което ясно показва един факт: антихристите никога не действат според истините принципи, те никога не практикуват истината, което е най-яркото проявление на антихриста. Освен репутацията и статуса, както и това да бъдат благословени и възнаградени, другото, което те преследват, е да се наслаждават на плътските удобства и на предимствата на статуса. При това положение те естествено предизвикват прекъсвания и смущения. Тези факти показват, че това, което преследват, и тяхното поведение и проявления не се харесват на Бог. И това в никакъв случай не са действията и моделите на поведение на хора, които се стремят към истината. Например някои антихристи, които са като Павел, имат решимостта да страдат, когато изпълняват дълга си, могат да стоят будни по цяла нощ и да не се хранят, когато си вършат работата, могат да подчинят собствените си тела, могат да преодолеят всяка болест и дискомфорт. И с каква цел правят всичко това? Да покажат на всички, че са способни да загърбят себе си, способни са на себеотрицание, когато става въпрос за Божието поръчение; че за тях има само дълг. Такъв човек показва всичко това пред другите хора. Когато хората са наоколо, той не почива, когато трябва, дори умишлено удължава работното си време, става рано и си ляга късно. Каква обаче е работната ефективност и каква е резултатността на дълга им, когато антихристите се трудят така от зори до здрач? Тези неща са извън обсега на техните съображения. Те се опитват да вършат всичко това само пред другите, за да могат другите хора да ги видят как страдат и да видят как отдават всичко на Бог, без изобщо да помислят за себе си. Що се отнася до това дали дългът, който изпълняват, и работата, която вършат, се изпълняват в съответствие с истините принципи, те изобщо не мислят за това. Всичко, за което мисли такъв човек, е дали външното му добро поведение е било видяно от всички, дали знаят за него, дали е направил впечатление на всички и дали това впечатление ще предизвика възхищение и одобрение у тях, дали тези хора ще правят жестове на одобрение зад гърба му и дали ще го хвалят с думите: „Той наистина може да понася трудности, по своя дух на издръжливост и изключителна упоритост той превъзхожда всички ни. Това е човек, който се стреми към истината, който е способен да страда и да понася тежко бреме, той е стожер на църквата“. Антихристът е доволен да го чуе. В сърцето си той си мисли: „Толкова умно беше от моя страна да се преструвам така, толкова умно беше от моя страна да го направя! Знаех, че всички ще гледат само външната страна, а те харесват тези добри модели на поведение. Знаех, че ако действам така, ще спечеля одобрението на хората, ще ги накарам да ми вдигнат палец, да ми се възхищават в дълбините на сърцата си, ще ги накарам да ме видят в съвсем нова светлина и никой никога повече няма да ме гледа отвисоко. И ако дойде ден, в който Горното открие, че не съм вършил действителна работа, и ме освободи, несъмнено много хора ще се застъпят за мен, ще плачат за мен, ще ме призовават да остана и ще говорят в моя полза“. Той тайно се радва на фалшивото си поведение. Дали тази радост не разкрива и природата същност на антихриста? И каква е тази същност? (Нечестивост.) Точно така — това е същността на нечестивостта. Подвластни на тази същност на нечестивост, антихристите развиват състояние на самодоволство и себевъзхищение, което ги кара тайно да протестират срещу Бог и да Му се противопоставят в сърцата си. На пръв поглед изглежда, че плащат голяма цена и плътта им понася много страдания, но дали наистина са внимателни към Божието бреме? Наистина ли отдават всичко на Бог? Могат ли предано да изпълняват дълга си? Не, не могат. В сърцата си те тайно се съревновават с Бог и си мислят: „Ти не каза ли, че не притежавам истината? Не каза ли, че имам покварен нрав? Не каза ли, че съм надменен и самонадеян и че се опитвам да създам свое собствено царство? Не каза ли, че нямам духовно разбиране, че не разбирам истината и че затова съм обслужващ? Ще ти покажа как служа и какво мислят за мен братята и сестрите, когато служа по този начин и действам така. Ще ти покажа дали мога или не мога да спечеля възхищението на още повече хора, като действам така. И един ден, когато поискаш да ме отпратиш и да ме заклеймиш, ще видя как точно ще се справиш с това!“. В сърцето си антихристът се съревновава с Бог по този начин и се опитва да замени стремежа към истината с тези добри модели на поведение. Така се опитва да отрече практическия резултат от делото на Бог и от това, че Бог води хората към практикуване на истината, за да постигнат промяна в нрава. По същество той използва това тълкуване, за да отрече и осъди Божието дело за спасяване на човека чрез съд и наказание, и смята, че е погрешно и неефективно Бог да съди хората. Тези идеи и възгледи на антихристите са нечестиви и коварни, те са съпротива срещу Бог и са насочени срещу Бог. Когато Бог не го е осъдил изрично, антихристът започва да се съревновава с Бог в сърцето си. Когато Бог не го е разобличил и не е осъдил поведението му, той започва да се преструва, за да подведе другите и да спечели сърцата на хората, за да отрече Божиите слова и да отрече факта, че само стремежът към истината може да доведе до промяна в нрава и до удовлетворяване на Божиите намерения. Не е ли това същността на тяхното тълкуване? Нима антихристите не притежават нечестив нрав? Зад страданията си те крият подобни амбиции и нечисти елементи и затова Бог ненавижда подобни хора и подобен нрав. Антихристът обаче никога не вижда и не признава този факт. Бог наблюдава най-съкровените кътчета на човешкото сърце, докато човекът вижда само външния облик на хората. Най-глупавото нещо при антихриста е, че той не признава този факт, нито може да го види. И затова прави всичко възможно да използва доброто поведение, за да се опакова и да изглежда по-добре, така че другите да мислят, че може да страда и да понася трудности, да понася страдания, каквито обикновените хора не могат, да върши работа, каквато обикновените хора не могат, така че другите да си мислят, че притежава издръжливост, че може да подчинява тялото си и че не се съобразява със собствените си плътски интереси или удоволствия. Понякога дори умишлено ще носи дрехите си, докато не се поизцапат, и няма да ги пере. Няма да ги изпере дори когато започнат да миришат. Прави всичко, което кара другите хора да го почитат. Колкото повече е пред други хора, толкова повече прави всичко възможно да се покаже, за да видят другите, че се различава от обикновените хора, че желанието му да отдава всичко на Бог е по-голямо от това на обикновените хора, че решимостта му да страда е по-голяма от тази на обикновените хора и че издръжливостта му да понася страдания е по-голяма от тази на обикновените хора. При тези обстоятелства антихристът изгражда подобно поведение, а зад това поведение се крие желанието дълбоко в сърцето на антихриста хората да го почитат и да имат високо мнение за него. И когато постигне целта си, когато чуе хорските похвали и когато види, че хората му хвърлят завистливи, възхитени и одобрителни погледи, тогава се чувства щастлив и удовлетворен в сърцето си.

Каква е разликата между повърхностното добро поведение на антихристите, което се състои в това да понасят страдания и да плащат цена, и истинското проявяване на внимание към Божиите намерения, предаността и искреното отдаване на всичко на Бог? (Намерението е различно. Онези, които искрено отдават всичко на Бог, ще се съсредоточат върху търсенето на принципите, върху резултатите от работата и върху ефективността на работата. Антихристите на пръв поглед изглежда, че отдават всичко на Бог, но това е само за да накарат другите да ги уважават. Те изобщо не се съобразяват с ефективността на работата или с резултатите от нея.) Точно така, има разлика в намерението, подбудата и източника на речта и действията им — те са абсолютно различни. Хората, които понасят страдания по този начин и се стремят към истината, търсят принципите в хода на това страдание. Търсенето на принципите показва най-малкото, че те имат нагласа на покорство; не се опитват да вършат свои собствени неща или да вършат неща за себе си, в действията си те имат покорство и богобоязливо сърце и знаят много ясно, че изпълняват дълга си, а не се занимават с човешки дела. Въпреки че антихристите също изглежда, че понасят страдания, те просто отбиват номера и го правят за показ пред хората; те не търсят истините принципи, в действията си нямат покорство или богобоязливо сърце, сърцата им не живеят пред Бог и те се опитват да използват такова поведение и проявления, за да спечелят хората на своя страна и да купят благоволението им. Тук има разлика, нали? Като съдим по същността на поведението на антихристите, можем ли да кажем, че тяхното понасяне на страдания е преструвка? (Да.) Това е достатъчно, за да докаже, че тяхното поведение и проявление на понасяне на страдания е просто отбиване на номера и показност за пред хората — те не действат пред Бог. Това е единият аспект. Другият аспект е, че никой не е по-умел в преструването и измамата от антихристите — затова те са много приспособими и често използват определени хитри средства, за да подвеждат и мамят хората, за да постигнат целите си да накарат хората да им се покланят. В това са най-добри, това е в кръвта им, по рождение притежават тази хитра и променлива същност. Има някои антихристи, например, чиито думи и поведение изглеждат много мили и смирени, които никога не разобличават слабостите на другите, които са сговорчиви, които не бързат да съдят или да заклеймяват другите, които, когато хората са негативни и слаби, веднага протягат ръка за помощ. Те създават впечатлението, че са сърдечни и мили, добри хора. Когато хората са в затруднение, те понякога помагат с думи, а понякога с няколко действия; има дори моменти, когато даряват пари или материални неща, за да им помогнат. На пръв поглед действията им изглеждат добри. В съзнанието на повечето хора това е типът човек, с когото искат да се срещат и да общуват; такива хора няма да ги заплашват или смущават и те могат да получат много помощ от тях — материална или умствена подкрепа, например, дори помощ с по-висши духовни теории и т.н. На пръв поглед такива хора не правят нищо лошо: те не прекъсват и не смущават в църквата и изглежда, че внасят хармония във всяка група, в която се намират; под тяхното ръководство и посредничество всички изглеждат щастливи, хората се разбират и нямат кавги или спорове. Когато са наоколо, всички чувстват колко добре се разбират помежду си, колко са близки. Когато ги няма, някои хора започват да клюкарстват помежду си, да се отлъчват един друг, да завиждат и да спорят; само когато тези антихристи са сред тях и призовават за мир, всички спират да спорят. Тези антихристи изглеждат много способни в работата си, но има едно нещо, което показва какво всъщност кроят: всеки, когото те учат и водят, е способен да говори думи и доктрини, всички те знаят как да се държат надменно и да поучават другите, всички знаят как да ласкаят хората и да им се подмазват, знаят как да бъдат уклончиви и измамни, знаят на кого какво да кажат, стават човекоугодници и външно изглеждат в пълна хармония. В какво са превърнали църквата тези антихристи? В религиозна организация. А резултатът? Хората живеят според своята сатанинска философия, не желаят да се стремят към истината, нямат навлизане в живота и напълно са изгубили делото на Светия Дух. Ето как антихристите нанасят вреда на братята и сестрите и ги водят до гибел — и въпреки това все пак смятат, че са дали голям принос, че са направили велики неща за братята и сестрите и са им донесли големи благословии. Те често учат братята и сестрите да бъдат смирени и търпеливи, да бъдат толерантни и внимателни, когато видят, че някой брат или сестра има проблем, да не бъдат груби в речта си или да нараняват другите и ги инструктират каква поза да заемат, когато седят или стоят, или какви дрехи да носят. Това, на което често учат братята и сестрите, не е как да разбират истината или да навлизат в истината реалност, а как да следват правила и да се държат добре. Под тяхното наставничество взаимоотношенията между хората не се основават на Божиите слова и на истините принципи, а на философията за светските отношения на човекоугодника. На пръв поглед никой не наранява другия, никой не посочва недостатъците на другите, но никой не казва на никого какво наистина мисли и те не се разкриват и не разговарят за покварата, непокорството, недостатъците и прегрешенията си. Вместо това, на повърхностно ниво, те бръщолевят за това кой е страдал и е платил цена, кой е бил предан в изпълнението на дълга си, кой е бил полезен на братята и сестрите, кой е дал значителен принос в Божия дом, кой е бил арестуван и осъден заради проповядване на евангелието — само за това говорят. Антихристите не само използват доброто поведение — да бъдат външно смирени, търпеливи, толерантни и услужливи — за да се опаковат и прикрият; те също така се опитват да дадат личен пример, за да заразят другите с това добро поведение и да ги насърчат да му подражават. Целта зад доброто им поведение не е нищо повече от това да се превърнат в център на вниманието на хората, да се издигнат в очите им. Когато Божиите избраници говорят за себепознанието си и разнищват собствения си покварен нрав, те мълчат и не правят абсолютно никакъв опит да разнищят собствената си поквара. Когато братята и сестрите разобличават и кастрят разкриването на поквара помежду си, антихристите са единствените, които практикуват смирение, търпение и толерантност към всички; те не разобличават покварата, която някой разкрива, и дори хвалят и възхваляват братята и сестрите за доброто им поведение и за промяната; те играят ролята на човекоугодници, като се преструват на любящи, внимателни, толерантни и утешаващи. Това са проявленията на антихристите, които са изключително умели в преструването, маменето и подвеждането на хората.