След като много китайци дойдат на Запад, те искат да внушат на западняците своята традиционна култура и нещата, които считат за правилни и добри. По същия начин западняците не остават по-назад от тях и вярват, че собствените им традиционни култури също датират отдавна. Например древният Рим, древният Египет и древна Гърция — всички те съдържат в себе си думата „древен“, а културите им са на повече от три хиляди години. Ако се позовем на тези данни, в тях има определено културно наследство и нещата, създадени от това културно наследство, се смятат от човечеството за квинтесенция на целия човешки живот и за обобщение на най-квинтесенциалните неща, произлезли от живота, съществуването и постъпките на човечеството. Как се наричат най-квинтесенциалните неща, завещани от човечеството? Традиционна култура. Поколение след поколение хората са си предавали тази традиционна култура и в сърцето си всеки счита, че това е най-доброто нещо. Независимо дали хората могат да се придържат към него или не, като цяло хората от всички раси го считат за нещо, което е над всичко останало, и го считат за истината. Следователно всяка човешка раса има някои традиционни неща, които издържат на внимателна проверка и които имат особено дълбоко влияние върху нея, и използва тези неща, за да се бори и да се сравнява с другите, и дори да се опитва да ги надмине. Например китайците казват: „Нашият китайски ликьор байджу е добър, има наистина високо съдържание на алкохол!“. Западняците казват: „Какво толкова има във вашия ликьор? Съдържанието на алкохол е толкова високо, че след като го изпиете, се опиянявате, а освен това е наистина вреден за черния дроб. Червеното вино, което ние, западняците, пием, е с ниско съдържание на алкохол, не вреди особено на черния дроб и освен това подпомага кръвообращението“. Китайците казват: „Нашето байджу също подпомага кръвообращението и върши много добра работа в тази насока. Щом го изпиеш, то отива в главата ти и цялото ти лице засиява. Това ваше червено вино не е достатъчно силно, не се напиваш от него, колкото и да пиеш. Виждаш ли, ние имаме алкохолна култура за пиенето на алкохол и чаена култура за пиенето на чай“. Западняците казват: „Ние също имаме чаена култура за пиенето на чай и кафена култура за пиенето на кафе, алкохолна култура за пиенето на алкохол, а в днешно време имаме дори култура на бързото хранене“. Като се сравняват помежду си, никой не отстъпва на никого и никой не приема нищо от никого. Всички мислят, че техните неща са истината, но всъщност нито едно от тях не е истината. Като оставим настрана невярващите, най-жалкото е, че дори тези, които вярват в Бог — и още по-лошо, тези, които са приели този етап на делото от 20-30 години — не осъзнават, че тези неща изобщо не са истината. Има хора, които казват: „Може ли да се каже, че това е свързано с истината?“. Дори не е приемливо да се каже, че е свързано с истината. То не е истината, няма никаква асоциация или връзка с истината, няма прилика между тях и те не са едно и също нещо. Точно както медта си остава мед, независимо колко добре е покрита със злато или дали е полирана, докато златото, което не е полирано, лъскаво или блестящо, си остава злато — те не са едно и също нещо.

Има хора, които се питат: „Лесно ли е за хората, които са получили сравнително добро традиционно културно образование и обуславяне, да приемат истината?“. Не, това са два отделни въпроса. Само начинът им на живот е малко по-различен, но отношението на хората към приемането на истината, различните им мисли и възгледи, както и степента на поквара на целия човешки род са едни и същи. Когато Бог започна да говори в този етап от Своето дело, този на последните дни, Той говореше в контекста на китайския народ, и отправяше думите Си към него. Изминаха тридесет години и когато тези слова се разгласиха до всички различни раси в други части на Азия и на места като Европа и Америка и т.н., след като хората, били те черни, бели, кафяви или жълти, ги прочетоха, всички казват: „Тези слова говорят за нас“. Божиите слова разобличават покварения нрав на всички човешки същества. Малко хора казват: „Всички тези слова са адресирани до вас, китайците. Те говорят за покварения нрав на вас, китайците, какъвто ние нямаме“. Само много малък брой хора, онези, които нямат духовно разбиране, биха казали такива неща. В миналото южнокорейците имаха този вид погрешно разбиране. Те вярваха, че южнокорейският народ живее в демократична и свободна обществена система и че е повлиян от християнската култура, както и от хилядите години корейска култура, така че тяхната раса е по-изявена и по-благородна от тази на китайците. Защо смятаха така? Защото след като много китайци пристигнаха в Южна Корея, те направиха местата, в които ходеха, по-мръсни и по-шумни, кражбите и престъпността се увеличиха и това имаше неблагоприятно въздействие върху социалния климат. Затова братята и сестрите в Южна Корея вярваха, че „китайците са потомци на големия червен змей и на Моав. Ние, южнокорейците, не сме били покварени от големия червен змей“. Какво намекваха те, като казваха това? То беше, че „не сме били покварени от големия червен змей, затова не сме толкова покварени като китайците. Китайците са по-покварени от нас. Ние сме по-добри от китайците“. Какво имаха предвид под „по-добри“? (Че поведението им е по-добро.) От една страна, става дума за поведение. От друга страна, те вярваха от все сърце, че традиционната култура, която южнокорейският народ е създал и приел от началото на историята, е благородна, дори по-благородна от културата и традициите на китайската нация, и че хората и расата, обусловени от този вид традиционна култура, са по-благородни от тези, обусловени от китайската традиционна култура. Затова когато четяха Божиите слова и видяха, че Бог казва: „Вие евтини боклуци“, си помислиха, че Той говори за китайците. Китайските братя и сестри казаха: „Това „вие“, за което Бог говори, се отнася за човечеството“. Южнокорейците казаха: „Това не е правилно, Бог говори за „вас“, а не за нас. Това, за което Бог намеква, не включва южнокорейците“. Това си мислеха те. С други думи, независимо от какъв аспект разглеждаха нещата, техните възгледи и гледни точки не изразяваха гледната точка на истината, камо ли една обективна и справедлива гледна точка. Вместо това те разглеждаха нещата в контекста на една раса и една традиционна култура. Затова независимо как разглеждаха нещата, последващите резултати бяха в противоречие с истината. Защото независимо как разглеждаха нещата, тяхната отправна точка винаги беше: „Всичко за нашата велика южнокорейска нация е правилно, всичко, свързано с нея, е критерий и всичко по отношение на нея е правилно“. Те възприемаха всичко и оценяваха всичко от погрешна гледна и отправна точка, така че дали резултатите, по начина по който те ги възприемаха, бяха правилни или грешни? (Грешни.) Със сигурност бяха грешни. Тогава какъв трябва да бъде критерият, по който се оценява всичко? (Истината.) Би трябвало да е истината — това е критерият. Техният критерий сам по себе си беше погрешен. Те оценяваха всички неща и всички събития от грешна гледна точка и с грешен възглед, така че измерените резултати определено бяха погрешни, не бяха справедливи, не бяха правилни, а още по-малко бяха обективни. Затова им беше трудно да приемат някои чуждестранни неща, а освен това мисленето им беше много крайно, откъснато, тесногръдо и склонно да прибързва. Откъде идваше тяхната прибързаност? От това, че каквото и да кажеха, трябваше да споменат „нашата велика южнокорейска нация“ и настояваха да добавят думата „велика“. Какво означава „велика“? Думата „велика“ не отразява ли надменност? Ако пътуваш по света или погледнеш атлас, колко голяма е Южна Корея? Ако тя наистина е по-голяма от другите държави и наистина може да се нарече велика, тогава добре, наречете я „велика“. Но в сравнение с други държави на земята Южна Корея няма голяма площ, така че защо настояваха да я наричат „велика“? Освен това, независимо дали една държава е голяма или малка, правилата и традиционната култура, които тя създава, не идват от Бог и категорично не идват от истината. Това е така, защото преди човек да приеме истината и преди да приеме Божието спасение, всички идеи, които приема, идват от Сатана. Какво правят с хората всички идеи, възгледи и традиционната култура, създадени от Сатана? Това, което правят, е да подвеждат, покваряват, обвързват и ограничават хората, в резултат на което поквареното човечество има тесногръди и крайни мисли и едностранчиви и пристрастни възгледи за нещата, които стигат дори до степен на нелепост и абсурдност — това са последствията от покваряването на човечеството от Сатана. И така, когато хората в много държави и дори сред някои раси чуят думите „Бог се въплъти в Китай“, каква е първата им реакция? Една дума — невъзможно! Къде според тях би могло да се намира това място? (Израел.) Точно така, Израел. Хората най-много обичат да следват правила и да се придържат към представи. Те считат, че Израел е мястото, където Бог е вършил делото Си, и затова Бог трябва да се яви в Израел или в някоя могъща империя, която почитат, или пък считат, че Бог трябва да се яви в държава, която в техните представи и фантазии някога е била древна цивилизация. Китай не е точно такава държава, така че им е трудно да приемат свидетелството, че Бог се е въплътил в Китай, и само това е достатъчно, за да изгубят възможността да бъдат спасени. Кой е причинил това? (Сами са си го причинили.) Тъй като таят такава представа, станаха непокорни и изобщо не търсят истината, за да разрешат проблема, те си нанесоха ужасна вреда и провалиха този единствен шанс за постигане на спасение.

Много от фантазиите и представите, които хората имат, когато не разбират истината, и дори някои от нещата, на които се покланят, са много нелепи и абсурдни. Една южнокорейска дама, която е в Съединените щати и харесва страната, влиза в контакт с американци и един от тях я пита: „Празникът на пролетта съвсем е наближил. Какво ядат китайците по време на Празника на пролетта?“. Тя отговаря: „Аз не съм китайка, аз съм южнокорейка“. Американецът отговаря: „А южнокорейците не празнуват ли също Празника на пролетта?“. На което тя отговаря: „Ние, южнокорейците, не празнуваме Празника на пролетта“. Американецът казва: „Аз мислех, че южнокорейците празнуват Празника на пролетта, точно както китайците“. Тя отговаря с изключително рязък тон: „Ние не сме същите като китайците! Правилно ли е да смятате че празнуваме Празника на пролетта? Това сериозно накърнява достойнството на нас, южнокорейците!“. Наистина ли южнокорейците не празнуват Празника на пролетта? (Празнуват го.) В действителност южнокорейците също празнуват Празника на пролетта. Тогава тя защо каза, че южнокорейците не го празнуват? Нека да обсъдим този въпрос. Правилно ли е да се празнува Празника на пролетта или не? Можете ли да обясните ясно този въпрос? За чужденците празнуването на Празника на пролетта само по себе си не е нещо срамно. Това е специален ритуал, който отбелязва важен ден в живота на хората. За хората, живеещи в този свят на традиционна култура, празнуването на Празника на пролетта не е нещо лошо или нещо срамно, така че защо жената не се осмелява да признае, че празнува Празника на пролетта? Защото щом признае, че празнува Празника на пролетта, тя вече не е повлияна от западната култура и ще ѝ бъде лепнат етикета на много традиционна източноазиатка, а тя не иска хората да мислят, че е традиционна източноазиатка. Тя иска хората да си мислят, че ѝ липсват източноазиатските традиции и че не разбира източноазиатските традиции или че дори не знае нищо за тях. Тя иска също така да знаят, че говори свободно английски, че изрусява косата, че носи сини контактни лещи, че се облича като западнячка и че е също толкова смела и необвързана, освободена, независима и проницателна като западните жени — така иска да я възприемат хората. Затова под влиянието на това мислене, когато я сполети нещо, начинът, по който действа, ще е в съгласие с това мислене. Когато някой я попита дали южнокорейците празнуват Празника на пролетта, тя отговаря: „Ние, южнокорейците, не празнуваме Празника на пролетта“. Ако близките ѝ кажат: „Очевидно е, че празнуваме Празника на пролетта, защо казваш, че не го празнуваме?“, какво би отговорила тя? „Вие сте глупави. Ако кажа, че празнуваме Празника на пролетта, няма ли да разберат, че съм традиционна южнокорейка?“. Тя иска хората да мислят, че е родена и израснала в Съединените щати. Ако я попиташ: „Ти си родена тук, но колко поколения от твоето семейство са били тук?“, тя ще отговори: „Нашите предци са израснали тук“. Счита, че това е символ на идентичност и статус, затова стига дотам, че да казва тази лъжа, и не се страхува, че другите ще я разкрият. Що за мислене е това? Струва ли си да се лъже по този въпрос? Струва ли си да се рискува? Не си струва. Дори такава дреболия може да разобличи мислите и възгледите на даден човек. Какви мисли и възгледи биват разобличавани? Някои китайски момичета са наистина красиви, но настояват да си изрусяват косата, да я къдрят, да носят различни нюанси контактни лещи, които променят цвета на очите им, и да се представят за чужденки — наистина е неловко да се наблюдава това. Защо настояват да бъдат като този тип хора? Дали произходът им се е променил, след като са започнали да се обличат по този начин? Дори ако произходът им се е променил и в следващия си живот се преродят в бял човек или в човек от раса, за която имат добро мнение — какво ще стане тогава? Можете ли да възприемете ясно този въпрос? Ако някой настоява да постъпва с определен стил и темперамент и да се представя за член на нация или раса, която почита, защо го прави? Има ли някакво скрито мислене, което стои в основата на това? Какво е мисленето, което стои в основата му? То е същото като това на онази южнокорейка. Когато американците я питат дали може да играе тенис на маса, тя отговаря: „Какво е тенис на маса? Само китайците го играят. Ние играем тенис и голф“. Що за човек може да постъпва и да говори по този начин? Не е ли той малко фалшив? Всичко, което тя прави, е фалшиво и това прави живота ѝ толкова изтощителен! Вие бихте ли постъпвали по този начин? Някои китайци, които са живели на Запад в продължение на десетилетия, вече не могат да говорят китайски, когато се върнат в родния си град. Това лошо ли е? (Да.) Някои хора казват: „Не бива да забравяме корените си. Бог също казва, че хората не бива да забравят корените си. Бог е коренът на хората. Хората са сътворени от Бог и всичко в хората произлиза от Бог, така че като сътворени същества хората трябва да се покланят на Бог — ето какво означава да не забравяш корените си“. Не е ли така? Във всяка ситуация трябва да се търси истината, но хората не търсят истината и се придържат изцяло към традиционната култура. Защо е така? Някои хора казват: „Ние никога не забравяме корените си. Където и да отидем, признаваме, че сме китайци, и признаваме, че държавата ни е бедна и изостанала. Никога, ама никога няма да забравим корените си“. Правилно ли е това? Всички тези проблеми, от една страна, се дължат на прекалено дълбокото влияние и възпитание на тези така наречени традиционни култури върху човечеството. Друг аспект е, че дори след като хората са слушали проповеди толкова много години, те не размишляват внимателно и не търсят каква е истината. Вместо това често използват традиционната култура и упадъчните неща, които вече имат, които вече са научили и които следователно са здраво вкоренени, и ги представят за истини. Това е вторият аспект. На трето място, след като са слушали проповеди, хората не търсят истината в Божиите слова. Вместо това използват традиционните гледни точки и знанията и ученията в човешките представи, които вече познават, за да оценяват Божиите слова. Така че досега, макар че хората са слушали много проповеди, т.нар. принципи на поведение и т.нар. принципи на изпълнение на дълга и служене на Бог, които хората си предават от уста на уста, често се основават и на някои знания, пословици и често срещани поговорки, които те считат за правилни. Например, ако някои хора направят нещо нередно и църковните водачи или братята и сестрите ги кастрят, те ще си помислят: „Хм, това е като в онези поговорки: „От екзекуция само падат глави“ и „Не вдигай ръка срещу усмихнато лице“. Аз търпеливо съм приел този мой дребен недостатък с усмивка — защо продължаваш да ме разобличаваш заради него?“. Външно слушат и се покоряват послушно, но всъщност дълбоко в сърцата си използват традиционните представи, за да възразяват и да се съпротивляват. Каква е причината за тяхната съпротива? Тя е, че считат поговорките „От екзекуция само падат глави“ и „Не вдигай ръка срещу усмихнато лице“ за абсолютни истини и за правилни, и че считат за погрешно някой да продължава непрекъснато да ги кастри и разобличава без ни най-бегъл намек за чувство, и това не е истината.

Придобихте ли по-дълбоко разбиране на истината от съдържанието, за което току-що разговаряхме? (Да.) Някои може да кажат: „Сега, след като Ти ни каза това, не знаем какви принципи трябва да спазваме при практикуването. Как трябва да живеем без тези традиционни култури, без тези представи и знания? Как трябва да действаме? Как можем да отворим устата си и да проповядваме Божиите слова без тези неща, от които да се ръководим? Без тях не изчезва ли основата, върху която можем да проповядваме Божиите слова? И тогава какво друго ни остава?“. Е, това, което им казвам, е, че ако ти наистина нямаш тези неща, ще ти е по-лесно да търсиш истината, ще ти е по-лесно да приемеш истината и да се върнеш при Бог. Преди това, когато си отвореше устата, всичко, което излизаше, бяха сатанински философии и културни познания, като например: „Мъдрият човек се покорява на обстоятелствата“, „Не вдигай ръка срещу усмихнато лице“, „От екзекуция само падат глави“ и т.н. Сега разсъждаваш и си мислиш: „Не мога да кажа това, всички тези поговорки са погрешни, те са отхвърлени и заклеймени, така че какво трябва да кажа? Да се заема с четенето на Божиите слова смирено и надлежно и да намеря основанието от Божиите слова“. Хората изпълняват своя дълг и следват Бог, но когато отворят уста, всичко, което излиза от тях, са тези пословици, поговорки и някои неща и възгледи, които получават от традиционната култура. Когато и да го сполети нещо, никой не може да възхвалява напълно Бог или да свидетелства за Бог и да каже: „Бог казва това“ или „Бог казва онова“. Никой не говори така, никой не си отваря устата и не изрича Божиите слова на един дъх. Ти не можеш да изречеш Божиите слова на един дъх, но можеш да изречеш на един дъх тези често срещани поговорки, така че с какво точно е изпълнено твоето сърце? С всички онези неща, които идват от Сатана. Някои хора, когато ръководителят на екипа им проверява работата им, казват: „Какво проверяваш? Не се съмнявай в онези, които използваш, нито използвай онези, в които се съмняваш. Ако винаги се съмняваш в мен, тогава защо ме използваш? Просто намери някой друг, който да го направи“. Те смятат, че това е правилният начин на действие, и не позволяват на другите да ги надзирават и критикуват. Има и хора, които са изстрадали много при изпълнението на дълга си, но понеже не са търсили принципите и са предизвиквали прекъсване и смущение в работата на църквата, накрая ги освобождават, а на всичкото отгоре и ги кастрят. След като изслушат някои осъдителни забележки, те са предизвикателни и си мислят: „Има една поговорка, която гласи: „Дори да нямам никакви постижения, аз съм понесъл несгоди. Ако не несгоди, то умора!“. Просто допуснах тази малка грешка, какво значение има това?“. Тъй като първо са научили тази често срещана поговорка и съответно тя е здраво вкоренена в тях, като управлява и повлиява мислите им, това ги подтиква да използват тази поговорка — в тази среда и след като е възникнала тази ситуация — като основа за съпротива и непокорство към справянето на Божия дом с тях. При това положение могат ли те все пак да се покорят? Все още ли им е лесно да приемат истината? Дори и външно да се покорят, то е, защото нямат алтернатива и няма как иначе. Въпреки че външно не се съпротивляват, в сърцата им все още има съпротива. Това истинско покорство ли е? (Не.) Това е отбиване на номера, не е истинско покорство. Тук няма покорство, а само рационализиране, негативизъм и противопоставяне. Как се появи това рационализиране, негативизъм и противопоставяне? Те възникнаха от тази поговорка: „Дори да нямам никакви постижения, аз съм понесъл несгоди. Ако не несгоди, то умора!“. Какъв вид нрав е породила тази поговорка у тези хора? Неподчинение, непримиримост, противопоставяне и рационализиране. Вие придобихте ли допълнително разбиране за истината от това общение? След като ясно разнищиш и разпознаеш тези негативни неща и ги изровиш от сърцето си, ще бъдеш способен да търсиш истината и да практикуваш истината винаги, когато те сполети нещо, защото старите неща са отречени и вече не могат да те подтикнат да разчиташ на тях при изпълнението на дълга си, при служенето на Бог и при следването на Бог. Тези неща вече не са принципи на твоите постъпки, не са принципите, които трябва да спазваш при изпълнението на дълга си, а вече са критикувани и заклеймени. Ако ги вземеш и ги използваш отново, какво ще се случи дълбоко в сърцето ти? Ще бъдеш ли все така щастлив? Ще бъдеш ли все така сигурен, че си в правото си? Ясно е, че това е малко вероятно да се случи. Ако тези неща вътре в теб бъдат наистина премахнати, тогава трябва да потърсиш в Божиите слова кои точно са истинските принципи и какви точно са Божиите изисквания. Някои хора често казват: „Прави каквото ти заповядва господарят, иначе колкото и усилия да полагаш, нищо няма да постигнеш“. Правилна или погрешна е тази поговорка? Определено е погрешна. С какво е погрешна? За кого се отнася „господарят“ в изречението „прави каквото ти заповядва господарят“? За твоя работодател, за твоя шеф, за твоя началник. Тази дума „господар“ сама по себе си е погрешна. Бог не е твоят работодател, нито твоят шеф, нито твоят ръководител. Бог е твоят Бог. Ръководителите, шефовете и началниците са все от един и същи вид и са на същото ниво като хората. По същество те си приличат. Всички те са покварени човешки същества. Ти ги слушаш, получаваш заплата от тях и правиш каквото поискат от теб. Те ти плащат за някакъв обем работа, която вършиш, и нищо повече. Какво означава „да постигнеш“ в израза „иначе колкото и усилия да полагаш, нищо няма да постигнеш“? (Постижение.) Постижение и възнаграждение. Стимулът за твоите действия е да получиш заплащане. Това не изисква преданост или подчинение, не изисква търсене на истината и поклонение — няма нищо такова, това е просто една сделка. Точно това се критикува и заклеймява в хода на твоята вяра в Бог, в изпълнението на дълга ти и в стремежа ти към истината. Ако считаш за истина поговорката „Прави каквото ти заповядва господарят, иначе колкото и усилия да полагаш, нищо няма да постигнеш“, то това е сериозна грешка. Когато се опитваш да накараш някои хора да разберат истината, реакциите им ще бъдат бавни и мудни и колкото и да ядат и да пият Божиите слова, няма да са способни да разберат дори една-две истини, нито ще са способни да запомнят дори една-две фрази от Божиите слова. Но когато става въпрос за крилати фрази, пословици и често срещани поговорки, които често се разпространяват сред населението, и за тези неща, които обикновените хора често казват, те ги приемат изключително бързо. Колкото и да е глупав човек, дори той приема тези неща изключително бързо. Как е възможно това? Каквато и да е расата или цветът на кожата ти, в крайна сметка ти си всички човешки същества и всички вие сте от един и същи вид. Само Бог е от различен по вид от човека. Човешките същества завинаги ще бъдат от един и същи вид с други човешки същества. Следователно, когато Бог върши нещо, за цялото човечество не е лесно да го приеме, но когато някой от човечеството прави нещо, независимо кой или колко нископоставен е човекът, който го прави, ако то отговаря на представите на всички, всички бързо ще го приемат, защото идеите, възгледите, начините на мислене, нивата и пътищата на разбиране на хората са в общи линии едни и същи и се различават само в малка степен. Следователно, щом някой каже нещо, което е характерно за представите и е несъвместимо с истината, някои хора бързо ще го приемат и това е точно така.

Разбрахте ли в общи линии какво е истината и кои неща не са истината, но претендират да са истината? Какви други такива неща има в съзнанието ви? Все още не можете да ги кажете сега, без да се замисляте, защото те не се считат за знание, не приличат на нещо в книга, на което просто можете да попаднете, като прелиствате страниците. По-скоро това са неща, които не можете да се въздържите да не изречете на глас, когато нещо се случи, по един изключително естествен начин, който не можете да контролирате. Това доказва, че тези неща са се превърнали във ваш живот и са пуснали корени дълбоко в костите ви. Не можете да си ги припомните, когато ви помолят за това, но не можете и да се съпротивлявате да ги изречете, когато ви помолят да не ги изричате. Винаги, когато нещо се случи, тези изопачени възгледи ще излязат наяве — това е факт. Отделете време, за да преживявате. Отсега нататък трябва да обръщате внимание на онези неща, които хората казват често и които считат за правилни. По-рано споменахме някои от отровите на големия червен змей и от философиите на Сатана за светските отношения. Тези неща може да са лесни за разпознаване от гледна точка на буквалното им значение, т.е. хората могат веднага да разберат, че те определено не са истината, и могат ясно да кажат, че те са отровата на големия червен змей и че зад тях се крият лукави кроежи. Тези неща са лесни за разпознаване и смятам, че в общи линии вие можете да ги разнищите, когато от вас бъде поискано да ги разнищите. Отхвърлили сте онези неща, които очевидно са сатанински, но в сърцата ви все още има много поговорки, като например: „Да понасяш унижения и да поемеш тежко бреме“, „Да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“, „Не вдигай ръка срещу усмихнато лице“, „Справедливата кауза привлича щедра подкрепа, а несправедливата — малка“ и „Джентълменът не яде обидни подаяния“. Дълбоко в сърцата си може би все още поставяте отметка до тези поговорки и си мислите: „Те са ценни. Всичко благоприлично за това как трябва да постъпвам в този живот е събрано в тези поговорки“, а тези неща все още не са изровени. След като бъдат старателно изровени и вие имате проницателност за тях, в бъдеще, когато тези неща от традиционната култура излязат наяве, независимо дали това е естествена реакция, или е отражение на обективни условия, вие веднага ще осъзнаете, че тези неща са погрешни и че определено не са истината. В този момент нивото на вашето познание и разпознаване на истината ще бъде по-високо от сегашното. Какво имам предвид под „по-високо от сегашното“? Имам предвид, че ще си достигнал определен духовен ръст, способността ти да разпознаваш ще се е подобрила, твоето преживяване и разбирането ти на истината ще са по-дълбоки от сега и ти ще почувстваш какво е истината в действителност. Сега може да си мислиш: „Всички традиционни култури, които идват от Сатана и които са се развили от културния произход на всички етнически групи на този свят, са погрешни“. Това е един общ начин да се говори за тях, но ти вероятно все още не знаеш кои от тях са погрешни и защо са погрешни. Затова трябва да разнищиш и да разбереш всяка от тях последователно, а след това да достигнеш до момента, в който да можеш да се избавиш от нея, да я заклеймиш, напълно да се разграничиш от нея и да не живееш според нея, а според Божиите слова. В момента ти може да знаеш само по отношение на субективната си воля, че тези пословици, често срещани поговорки, известни сентенции и онези думи, които често се размахват, нямат нищо общо с Божиите слова и не са истината, но винаги, когато нещо се случи, ти все още несъзнателно използваш тези думи като основа за заклеймяване на другите, за себевъздържане и за направляване на поведението си. Те ограничават и манипулират мислите и възгледите ти, което може да доведе до неприятности, и ще повлияе на навлизането ти в истината. Въпреки че един ден тези неща от Сатана все още могат да се появят в сърцето ти, ако си способен да ги разпознаеш, да живееш, без да разчиташ на тях, и да практикуваш според истините принципи, наистина ще имаш духовен ръст. Сега имаш ли този духовен ръст? Все още не. Ако има някаква поговорка, която всички вие признавате за правилна, и ако подобни твърдения вероятно могат да се открият в Божиите слова — макар че не са изразени по съвсем същия начин — ти може погрешно да вярваш, че тази поговорка също е истина и че е същата като Божиите слова. Ако все още не можеш да видиш ясно тези въпроси и все още се придържаш към човешките думи, и не си готов да се откажеш от тях, тогава тази поговорка ще повлияе на навлизането ти в истината, защото тя не е Божиите слова и не може да замени истината.

В днешно време постоянно разговарям за това какво е истината. Това означава, че се отнасям сериозно към вас. За да разберете истината, трябва да вземем различните идеи и възгледи на хората, добрите им дела и добрите им намерения, някои правилни поговорки и практики, основани на здравия разум, на които хората разчитат, за да живеят, както и някои идеи и възгледи от традиционната култура, и да разнищим и разпознаем всички тях, за да видим дали наистина са в съгласие с истината и дали наистина имат нещо общо с истината. Ако ти вярваш, че са истината, на какво се основава това твое твърдение? Ако ги окачествяваш като истина въз основа на сатанински теории и учения, тогава ти принадлежиш на Сатана. Ако тези неща не са в съгласие с истината, тогава те идват от Сатана, така че трябва да разнищиш каква точно е тяхната същност. По-специално човек трябва да има правилно разбиране и правилно отношение към многобройните поговорки и възгледи в традиционната култура, които се предават от уста на уста от поколение на поколение. Само по този начин хората могат наистина да разберат и да знаят каква е истината, да разберат какво точно Бог изисква от тях и да разберат какво наистина означава фразата „Всичко, което Бог казва, е истината“. В същото време това дава възможност на хората да разберат защо — при положение че имат тези възгледи и поговорки, които уж са в съгласие с нравствената етика, човешката природа и светските установени практики за човешките отношения, и при положение че имат тези идеи, възгледи и поговорки, на които разчитат, за да живеят — Бог въпреки това изразява истини, за да спаси хората, и още повече — защо Бог казва, че само истината може да спаси хората и само истината може да ги промени. Очевидно тук могат да се намерят истини. Най-малкото една от точките е, че идеите, възгледите и поговорките, на които хората разчитат в живота, идват от поквареното човечество, че са обобщени от поквареното човечество и че са представи и фантазии на хората и нямат абсолютно нищо общо с истината. Освен това тези неща по същество са в противоречие с истината и са враждебни към нея. Те не могат да заменят истината, със сигурност не са истината и никога няма да бъдат истината. От гледна точка на Бог тези неща са определени като неправилни и са заклеймени, и те изобщо не са истината. Божиите действия и истината, която Бог изразява, изобщо нямат нищо общо с тези неща. Тоест истината, която Бог изразява, няма ни най-малко общо с покварените светски установени практики на човешките отношения или с традиционните култури на хората, с техните идеи, възгледи и добри дела, нито с техните определения за морал, достойнство и положителни неща. Когато Бог изразява истината, Той изразява Своя нрав и същността Си; това, че Бог изразява истината, не се основава на различните положителни неща и твърдения, които хората смятат, че са обобщени от човечеството. Божиите слова са Божии слова; Божиите слова са истина. Те са единствената основа и закон, по който съществува човечеството, и всички така наречени догми, които произлизат от човека, са погрешни, нелепи и заклеймени от Бог. Те не печелят Неговото признание, а още по-малко са източникът или основата на Неговите слова. Бог изразява Своя нрав и същността Си чрез Своите слова. Всички слова, изразени от Бог, са истина, защото Той има същността на Бог и Той е реалността на всички положителни неща. Където и да поставя Божиите слова това покварено човечество, както и да ги определя, както и да ги възприема или разбира, Божиите слова са вечната истина и това е факт, който никога не се променя. Колкото и Божии слова да са изречени и колкото и поквареното, нечестиво човечество да ги заклеймява и отхвърля, остава един факт, който е вечно неизменен: Божиите слова винаги ще бъдат истината и човекът никога не може да промени това. В крайна сметка човекът трябва да осъзнае, че Божиите слова са истината и че почитаните от човечеството традиционна култура и научно познание никога не могат да се превърнат в положителни неща и че те никога не могат да станат истината. Това е категорично. Традиционната култура и стратегиите за оцеляване на човечеството няма да се превърнат в истина поради промени във времето или след дълги периоди от време, нито Божиите слова ще станат човешки поради заклеймяването или забравянето им от страна на човечеството. Истината винаги е истина; тази същност никога няма да се промени. Какъв е фактът тук? Че всички тези често срещани поговорки, които човечеството е обобщило, произлизат от Сатана и човешките фантазии и представи, или възникват в резултат на прибързаността и покварения нрав на хората, и нямат нищо общо с положителните неща. От друга страна, Божиите слова са израз на Божията същност и идентичност. По каква причина Той изрича тези слова? Защо казвам, че те са истина? Причината е, че Бог господства над всички закони, правила, корени, същност, реалности и тайни на всички неща. Те са в ръцете Му. Затова само Бог знае правилата, действителността, фактите и тайните на всички неща. Бог знае произхода на всички неща и знае какъв точно е коренът на всички неща. Само определенията за всички неща, представени в Божиите слова, са най-точни и само Божиите слова са стандартите и принципите за живота на човешките същества, както и истините и критериите, по които човешките същества могат да живеят, докато сатанинските закони и теории, на които човекът разчита, за да живее, откакто е покварен от Сатана, са в противоречие както с факта, че Бог господства над всички неща, така и с факта, че Той господства над законите и правилата на всички неща. Всички човешки сатанински теории произлизат от човешките представи и фантазии, а те са от Сатана. Каква роля играе Сатана? Първо, той се представя за истината. На следващо място, той смущава, унищожава и потъпква всички закони и правила на всички неща, които Бог е създал. Следователно онова, което произлиза от Сатана, твърде много съвпада със същността на Сатана и е изпълнено с нечестивата цел на Сатана, с фалша и преструвките и с непроменящата се амбиция на Сатана. Независимо дали покварените човешки същества могат да разпознаят тези философии и теории от Сатана, независимо колко хора ги хвалят, популяризират и следват, и независимо от това колко години и векове поквареното човечество им се е възхищавало, покланяло им се е и ги е проповядвало, те няма да станат истина. Понеже тяхната същност, произход и източник е Сатана, който е враждебен на Бог и е враждебен на истината, тези неща следователно никога няма да станат истина — те винаги ще бъдат негативни неща. Когато няма истина, с която да се сравняват, те може да минават за добри и положителни неща, но когато истината се използва, за да ги разобличи и разнищи, те не са безпогрешни, не могат да издържат на внимателна проверка и са неща, които бързо биват заклеймени и отхвърлени. Истината, изразена от Бог, съвсем точно съвпада с потребностите на нормалната човешка природа на човечеството, което Бог е създал, докато нещата, които Сатана внушава на хората, са напълно противоположни на потребностите на нормалната човешка природа на човечеството. Те карат нормалния човек да стане ненормален и да стане краен, тесногръд, надменен, глупав, нечестив, непримирим, жесток и дори непоносимо високомерен. Има момент, в който нещата стават толкова сериозни, че хората обезумяват и дори не знаят кои са. Те не искат да бъдат нормални или обикновени хора, а вместо това настояват да бъдат свръхчовеци, хора с необикновени сили или изключителни хора — тези неща са деформирали човешката природа на хората и техния инстинкт. Истината прави хората способни да съществуват по-инстинктивно според правилата и законите на нормалната човешка природа и всички онези правила, установени от Бог, докато именно тези така наречени често срещани пословици и подвеждащи поговорки карат хората да вървят срещу човешкия инстинкт и да заобикалят законите, отредени и формулирани от Бог, дори до такава степен, че да се отклонят от пътя на нормалната човешка природа и да вършат някои крайни неща, които нормалните хора не бива да правят или не бива да си помислят. Тези сатанински закони не само деформират човешката природа на хората, но и ги карат да изгубят нормалната си човешка природа и нормалния си човешки инстинкт. Например сатанинските закони гласят: „Съдбата на човека е в собствените му ръце“ и „Човек създава щастието със собствените си две ръце“. Това противоречи на Божието върховенство и е в разрез с човешкия инстинкт. Когато тялото и инстинктът на хората достигнат предела или когато съдбата им е на критичен кръстопът, хората, които зависят от тези сатанински закони, не са способни да издържат това. Повечето чувстват, че натискът е надхвърлил предела им и е преминал границата на това, което умът им може да понесе, и накрая някои хора изпадат в шизофрения. Хората, които в момента полагат приемни изпити за колеж, страдат от огромния натиск, на който ги подлагат тези изпити. Физическото състояние и психическите качества на хората са различни. Някои могат да се адаптират към такава система, а други не могат. Накрая някои хора изпадат в депресия, други в шизофрения, и дори скачат от сгради и се самоубиват — случват се всякакви неща. Как се стига до тези последствия? Причината е, че Сатана подвежда хората, като ги кара да се стремят към слава и придобивки, което им вреди. Ако хората могат да живеят по естествен начин според правилата, определени от Бог, да живеят според начина, който Бог е отредил за тях, да четат Божиите слова и да живеят пред Бог, ще обезумеят ли? Ще издържат ли на толкова голям натиск? Категорично няма да издържат. Бог върши Своето дело, за да могат хората да разберат истината, да се отърват от покварения си нрав и да се покорят на Божието върховенство и на Божиите подредби. По този начин те могат да живеят пред Бог без натиск и да придобият единствено волност и освобождаване. Човечеството е създадено от Бог и само Бог познава човешкия инстинкт и знае всичко за хората. Бог използва формулираните от Него правила, за да напътства хората и да предоставя ресурс за техните нужди, докато Сатана съвсем не прави това. Той кара хората да нарушават всички тези правила и ги принуждава да бъдат свръхчовеци и кадърни хора. Не си ли играе по този начин с тях? Те всъщност са нормални и обикновени хора — как могат да бъдат свръхчовеци или хора с необикновени сили? Това не ги ли съсипва? Колкото и да се бориш, колкото и големи да са амбициите и желанията ти, не можеш да станеш свръхчовек или човек с необикновени сили. Дори да се съсипеш до степен, че да загубиш всякакво подобие на човешка природа, не можеш да станеш свръхчовек или човек с необикновени сили. Каквато и кариера да има човек в живота си, тя е предопределена от Бог. Ако не живееш според законите и правилата, формулирани от Бог, а избереш подвеждащите и дяволски думи на Сатана и се стремиш да бъдеш свръхчовек или човек с необикновени сили, ще трябва да преминеш през мъчения и да умреш. Това означава, че ако избереш да приемеш да бъдеш съсипан, потъпкан и покварен от Сатана, тогава всичко, което понасяш, е последица от собствените ти действия, то е това, което заслужаваш, и се случва по твоя собствена воля. Някои хора се явяват на приемен изпит за колеж, провалят се два-три пъти и накрая полудяват заради това, че така и не успяват да го издържат. Сами ли са си причинили това нещо? Защо искаш да вземеш приемния изпит за колеж? Дали не е просто за да изпъкнеш над останалите и да почетеш предците си? Ако се откажеш от тези две цели — да изпъкнеш над останалите и да почетеш предците си — и не преследваш тези неща, а вместо това се насочиш към правилна цел, натискът няма ли да изчезне тогава? Ако приемеш покварата от Сатана и ако приемеш всички тези идеи и възгледи от него, тогава тялото ти ще трябва да изтърпи всякаква болка и тя няма да е по-малка от тази, която заслужаваш! Това последствие е твой собствен избор и твое собствено дело. То не е предопределено от Бог. Бог не те кара да живееш така. Божиите слова вече са изяснили нещата много ясно и ти си този, който не практикува според Божиите слова. Съществува предел, до който тялото, волята и психическите качества на човека могат да издържат, но самите хора не осъзнават това и не мислят така, а дори казват, че съдбата им е в техните ръце, но в крайна сметка не успяват да извоюват контрол над съдбата си и вместо това умират от злочеста и трагична смърт. Как това може да бъде улавяне на собствената ти съдба? Ето как Сатана използва всевъзможни погрешни идеи и всякакви ереси и заблуди, за да покварява хората. Самите хора не знаят това и дори се чувстват добре с тях, като си мислят „Обществото непрекъснато напредва, трябва да сме в крак с времето и да приемем цялата тази положителна енергия“. Това са изцяло дяволски думи. Как е възможно да има някаква положителна енергия в един демоничен невярващ свят? Всичко това е негативна енергия, всичко това е рак и всичко това е бомба със закъснител. Ако приемеш тези неща, ще трябва да понесеш неблагоприятните им последици и ще трябва да бъдеш измъчван и опустошен от Сатана. Ето какво произлиза от това, че не се стремиш към истината. Какъв добър край може да има, ако следваш Сатана? Сатана ще направи всичко възможно, за да те отрови и да ти влее отрова. Бог те спасява. Сатана ти вреди. Бог лекува болестите ти. Сатана ти влива отрова, за да те разболее. Колкото повече отрова приемаш от Сатана, толкова по-трудно става за теб да приемеш истината. Това е точно така. Тук приключва нашето общение по темата за това какво е истината. Следващото ни общение ще бъде на друга тема.