Допълнение: какво е истината

Днес ще продължим да разговаряме за съдържанието от миналия път. Каква беше темата, за която разговаряхме миналия път? („Да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“ не е истината.) И така, преди смятахте ли, че това е истината? Преди хората подсъзнателно са считали, че това е истината, или най-малкото, че е нещо доста положително, вдъхновяващо и че евентуално може да ги насърчи да бъдат активни и да гледат напред. Ако погледнем на нея от този пласт на значение, хората са считали, че тя е доста близо до истината и че е доста близо до положителните неща. Следователно много хора подсъзнателно са вярвали, че поговорката „Да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“ е доста положителен израз, или най-малкото, че има по-скоро положителен, отколкото негативен смисъл, както и че има роля в подпомагането на живота и постъпките на хората. Но след като разговаряхме за нея, видяхме, че това съвсем не е така и че има големи проблеми с нея. Търсихте ли още изрази, които са подобни или свързани с този израз, или които имат подобна роля и които хората подсъзнателно считат за доста положителни или доста добри, и разнищихте ли ги? (Не.) Кажете Ми, уместен ли е тук изразът „Да си вадиш много поуки от един случай“? (Да.) Трябва да се каже, че този израз има практически приложения, когато става въпрос за търсене на истината и за практикуване на истината. Миналия път разговаряхме за „да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“. Какви други изрази от подобен вид има? Кои други изрази имат приблизително същото значение или могат да имат същата роля? Няма нищо лошо в това да разнищвате изрази като „да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“ по Моя начин, да разговаряте за тях помежду си и да придобиете някои нови разбирания. Когато сте способни да прозрете тяхната заблуда, ще ги отхвърлите и след това ще поемете по пътя на практикуване на истината и на стремежа към истината изцяло въз основа на Божиите слова.

Нека да продължим темата, по която разговаряхме предишните два пъти. Каква беше тя? (Какво е истината.) Точно така, какво е истината. И така, какво точно е истината? (Истината е критерият за постъпките, действията и почитта на хората към Бог.) Изглежда, че сте запомнили това изречение по отношение на теорията и определението. И така, след предишните ни две общения има ли някаква разлика в определението, знанието и възприемането на истината дълбоко в сърцата ви сега, в сравнение с преди? (Да, има.) Каква точно е тази разлика? Макар че в краткосрочен план може да нямате знанието от практическо преживяване, най-малкото имате някакво знание, което се основава на възприятията. Разкажете Ми въз основа на собственото си преживяване, знание и разбиране. (Преди знаех, че когато ме сполетят въпроси, трябва да практикувам според истината на Божиите слова, но никога не съм могъл да го приложа на практика. Това е същото, както когато обикновено имам склонност да разкривам прибързаност и, макар че от Божиите слова знам, че е погрешно да разкривам прибързаност, и знам какви са Божиите изисквания към хората, въпреки това го правя и никога не съм бил способен да открия първопричината. Едва след като изслушах Божието общение миналия път, осъзнах, че хората често разкриват поквара, защото са контролирани от сатанински мисли, и че аз разкривам прибързаност, защото в себе си имам следната сатанинска логика: „Няма да нападна, освен ако не ме нападнат. Ако ме нападнат, със сигурност ще отговоря“. Мисля, че тази поговорка е правилна и че действам по този начин като средство за самозащита. Повлиян от това сатанинско мислене и този възглед, аз съм неспособен да практикувам истината. Но в действителност, макар външно тези сатанински неща да изглеждат правилни, в действителност значенията, които те предават, противоречат на това, което се изисква от Божиите слова, и те са погрешни. Само Божиите слова са истината и само действията в съответствие с Божиите слова са напълно верни.) Много добре. Кой може да добави нещо към това? (Бих искал да добавя нещо. Преди знаех също така, че трябва да търся и да практикувам истината, когато ме сполетят някакви въпроси, но все още бях малко объркан относно това как да практикувам. След като слушах Божието общение, считам, че истината е много реалистична и се отнася до всеки аспект на живота. Вземете някои от примерите, споменати от Бог. Китайците се научават да пият и кафе, след като пристигнат в западни държави. Това не е проблем с начина, по който човек действа, а е проблем с мислите и възгледите на хората, а това е свързано с истината. Освен това, след като проследих как Бог разнищва някои често срещани поговорки и идиоми, които хората считат за правилни, започнах да мисля, че трябва да размишлявам над собственото си поведение и практики, които изглеждат верни, върху намеренията, мислите и възгледите, които стоят зад това поведение, както и за това какво точно изживявам, като разчитам на тези неща. Сега чувствам, че разполагам с повече конкретика относно това как да търся и да практикувам истината, когато ме сполетят въпроси, и тя вече не е толкова абстрактна.) Изглежда, че чрез тези две общения повечето хора са придобили основно разбиране за това какво е истината и за някои теми, които са свързани с истината, и че в сърцето си вече са започнали да премислят дали постъпките и действията им са свързани с истината, както и за това кои точно от нещата, към които се придържат и които чуват във вярата си в Бог, са истината и кои не са истината, и дали нещата, които считат за правилни, всъщност са истината, както и каква е връзката на тези неща с истината. След като премислят, тогава хората могат да определят какво точно е истината, както и точно кои неща са истината и кои неща не са истината. След като са слушали проповеди в продължение на толкова много години и са яли и пили Божиите слова в продължение на толкова много години, повечето хора са придобили някои неща и могат ясно да видят един факт: Божиите слова действително са истината, Божиите изисквания са истината и всичко, което идва от Бог, е истината. Хората, които истински вярват в Бог, вече от сърце са признали и приели този факт, но в реалния живот те често несъзнателно казват неща, които нямат нищо общо с истината или които са в разрез с нея. Някои от тях дори считат за истината неща, които хората смятат за правилни и добри, и по-конкретно не са разпознали благовидните заблуди и дяволските думи, които идват от Сатана, които те не само отдавна са приели в сърцето си, но дори считат за положителни неща. Например много сатанински философии като „Зъб за зъб, око за око“, „С техните камъни по техните глави“, „Разумните хора са добри в това да се защитават и се стремят само да избягват допускането на грешки“, „Няма да нападна, освен ако не ме нападнат“ и т.н. се считат от хората за истината и за житейски девизи и те дори се чувстват особено доволни от себе си, че се придържат към тези сатанински философии, и едва след като прочетат Божиите слова, осъзнават, че тези неща от Сатана всъщност не са истината, а са по-скоро благовидни ереси и заблуди, които подвеждат хората. Откъде идват тези неща? Някои идват от училищното образование и от учебниците, други — от семейното възпитание, а трети са обусловени от обществото. Накратко казано, всички те идват от традиционната култура и произлизат от възпитанието на Сатана. Имат ли тези неща нещо общо с истината? Те нямат абсолютно нищо общо с нея. Но хората не могат да разпознаят какви са тези неща в действителност и продължават да ги считат за истина. Дали този проблем е станал твърде сериозен? Какви са последствията от това, че считаме тези неща от Сатана за истината? Могат ли хората да се отърват от покварения си нрав, като се придържат към тези неща? Могат ли да изживеят нормална човешка природа, като се придържат към тях? Могат ли да живеят според съвестта и разума си, като се придържат към тях? Могат ли да се издигнат до критериите на съвестта и разума, като се придържат към тях? Могат ли да придобият Божието одобрение, като се придържат към тях? Те не могат да направят нито едно от тези неща. Тъй като не могат да направят нито едно от тях, тези неща, към които хората се придържат, истината ли са? Могат ли те да служат за живот на човека? Какви са последствията от това, че хората считат тези негативни неща — като например това, което считат за правилни и добри философии за светските отношения, стратегиите за оцеляване, законите за оцеляване и дори традиционната култура — за истината и се придържат към тях? Човечеството се е придържало към тези неща в продължение на хиляди години. Променили ли са се те изобщо? Променило ли се е изобщо сегашното положение на човечеството? Дали поквареното човечество не става все по-нечестиво и все по-съпротивляващо се на Бог? Бог изразява много истини всеки път, когато върши Своето дело, и хората могат да видят, че тези истини имат власт и могъщество, но как става така, че хората все още са способни да отричат Бог и да се съпротивляват на Бог? Защо все още не могат да приемат Бог и да се покорят на Бог? Това е достатъчно, за да покаже, че човечеството е твърде дълбоко покварено от Сатана, че поквареното човечество е изпълнено със сатанински нрав, че изпитва неприязън към истината, че я мрази и че изобщо не я приема. Коренът на този проблем е, че човешките същества са приели твърде много сатанински философии и твърде много сатанинско знание. Дълбоко в сърцата си хората са пропити от всякакви сатанински мисли и възгледи и така са развили нрав да изпитват неприязън към истината и да я мразят. Можем да видим от изключително многото хора, които вярват в Бог, че макар да признават, че Божиите слова имат власт и могъщество, те не приемат истината. Това означава, че когато хората ядат и пият Божиите слова, макар да признават устно, че „Божиите слова са истината, че няма нищо над истината, че истината е в сърцата ни и ние приемаме стремежа към истината за цел на съществуването“, в реалния живот те все още живеят според добре познатите сатанински поговорки и сатанински философии, загърбват Божиите слова и истината и се придържат към неща като човешко богословско знание и духовна доктрина и ги практикуват, сякаш те са истината. Това ли е истинското състояние на повечето хора, които вярват в Бог? (Да.) Ако продължавате да се придържате по този начин и не разнищвате и не разбирате тези дълбоко вкоренени неща от сатанинската традиционна култура въз основа на Божиите слова и ако не можете да разпознаете първопричината за тях или да придобиете пълно разбиране за тях, или да ги изоставите, какъв ще бъде резултатът? Има един резултат, който е сигурен, а именно, че хората вярват в Бог в продължение на много години и въпреки това не знаят какво е истината или по какъв път да поемат, и в крайна сметка всички те имат на езика си набор от духовни доктрини и богословски теории, и всичко, което казват, звучи хубаво и е все доктрина, която е в съгласие с истината. Но всъщност тези хора са архетипи на лицемерните фарисеи по отношение на това, което практикуват и изживяват. Какви са последствията от това? Безспорно те са заклеймени от Бог и прокълнати от Него. Онези, които вярват в Бог, но не приемат истината, са фарисеи и никога не могат да придобият Божието одобрение.

Например по въпроса за възпитанието на децата някои бащи виждат, че децата им са непокорни и не изпълняват същинския си дълг, и казват: „Древните хора са имали право, когато са казали: „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Такива бащи не се отнасят към този въпрос въз основа на Божиите слова. В сърцата си имат само думите на хората, вместо Божиите слова. Така че притежават ли те истината реалност? Не. Въпреки че вярват в Бог и разбират някои истини, и би трябвало да знаят, че трябва да използват истината, за да възпитават децата си в изпълнение на бащинските си отговорности, те не практикуват по този начин. Когато видят, че децата им вървят по грешен път, те въздишат и казват: „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Що за израз е това? Чия е тази добре известна поговорка? (Добре известната поговорка на Сатана.) Бог казвал ли е някога този израз? (Не.) Тогава откъде идва той? (От Сатана.) Той идва от Сатана, от този свят. Хората толкова много „се стремят към“ истината, толкова много „обичат“ истината и толкова много я „възвисяват“, но защо тогава казват сатанински изрази като този, когато ги сполетят такива неща? Дори считат, че е справедливо и достойно да го кажат. Те казват: „Вижте колко много почитам и уважавам истината и Бог. За мен е естествено да кажа „да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“ — каква велика истина е това! Бих ли могъл да кажа този израз, ако не вярвах в Бог?“. Това не е ли нещо, което се представя за истината? (Да.) И така, този израз истината ли е? (Не.) Какво означава изразът „да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“? Защо е погрешен? Този израз означава, че ако децата са непослушни или незрели, за това е отговорен бащата, което ще рече, че родителите не са ги възпитали добре. Но дали това действително е така? (Не.) Някои родители постъпват правилно, но въпреки това синовете им са хулигани, а дъщерите им — проститутки. Мъжът, който е в ролята на бащата, се ядосва и казва: „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата. Разглезил съм ги!“. Правилно ли е да се каже това, или не? (Не, неправилно е.) Защо е неправилно? Ако можеш да разбереш какво не е наред с този израз, това доказва, че разбираш истината и разбираш какво не е наред с проблема, който се крие в този израз. Ако не разбираш истината по този въпрос, тогава не можеш да го обясниш ясно. Сега след като сте изслушали обяснението и определението за истината, можете да почувствате и да кажете, че: „Този израз е погрешен, това е светски израз. Ние, които вярваме в Бог, не казваме такива неща“. Ти просто си променил начина, по който говориш по този въпрос. Това не означава, че разбираш истината — всъщност ти не знаеш какво не е наред с израза „да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Когато се сблъскаш с въпроси като този, какво трябва да кажеш, което да съответства на истината? Как трябва да действаш в съответствие с истините принципи? Нека първо да поговорим за това как да разбираме и как да обясняваме правилно подобни въпроси. Какво казва Бог по този въпрос? В Божиите слова има ли нещо конкретно, което се казва по тези въпроси? Бог е изразил толкова много истини и всичко това е, за да ги приемат хората и да ги превърнат в свой живот. Така че когато възпитават децата си, не трябва ли те да използват Божиите слова, за да ги учат? Божиите слова са изречени за цялото човечество. Независимо дали е възрастен или дете, мъж или жена, стар или млад, всеки трябва да приеме Божиите слова. Само Божиите слова са истината и само те могат да се превърнат в живот на хората. Само Божиите слова могат да изведат хората на правилния път в живота. Хората, които вярват в Бог, би трябвало да са способни да придобият пълно разбиране по този въпрос. Как си обяснявате израза „да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“? (Пътят, по който човек поема, се определя от неговата природа същност. Освен това наказанието, на което ще бъде подложен, или благословиите, които ще получи в този живот, са свързани с предишния му живот. Следователно твърдението „ако децата не следват правилния път, то е, защото родителите им не са ги възпитали добре“ не издържа на внимателна проверка и напълно отрича факта, че Бог господства над съдбата на човечеството.) Според това, което казваш, децата, които не следват правилния път, имат ли нещо общо с Божието върховенство? Бог позволява на хората да направят своя собствен избор и да изберат да поемат по правилния път. Те обаче имат сатанинска природа и всички правят свой собствен избор, всички избират свой предпочитан път и не са готови да се покорят на Божието върховенство. Ако това, което казваш, е в съгласие с истината, тогава трябва ясно да го обясниш, за да могат хората да се убедят в него.

А сега ще разговаряме за израза „да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Първото нещо, което трябва да изясним, е, че е погрешно да се казва: „Неуспехът на децата да следват правилния път се дължи на техните родители“. Който и да е от тях, ако е определен тип човек, той ще върви по определен път. Нима това не е сигурно? (Да, така е.) Пътят, по който човек поема, определя какъв е той. Пътят, по който поема, и типът човек, в който се превръща, зависят от самия него. Това са неща, които са предопределени, вродени и са свързани с природата на човека. Тогава каква е ползата от родителското възпитание? Може ли то да управлява природата на човека? (Не.) Родителското възпитание не може да управлява човешката природа и не може да реши проблема за това по кой път да поеме човек. Какво е единственото възпитание, което родителите могат да осигурят? Някои прости модели на поведение в ежедневието на децата им, някои доста повърхностни мисли и правила за постъпките им — това са нещата, с които родителите имат нещо общо. Преди децата им да навършат пълнолетие, родителите трябва да изпълнят вменената им отговорност, която се състои в това да възпитат децата си да следват правилния път, да учат усърдно и да се стремят да са способни да се издигнат над останалите, след като пораснат, а не да вършат лоши неща или да станат лоши хора. Родителите трябва също така да насочват поведението на децата си, да ги учат да бъдат учтиви и да поздравяват по-възрастните, когато ги видят, да ги учат на други неща, свързани с поведението — това е отговорността, която родителите трябва да изпълняват. Да се грижат за живота на детето си и да го възпитават в някои основни правила за постъпките му — ето до какво се свежда родителското влияние. Що се отнася до индивидуалността на детето, родителите не могат да влияят на това. Някои родители са спокойни и вършат всичко в спокойно темпо, докато децата им са много нетърпеливи и не могат да останат на едно място дори за кратко. Когато са на 14 или 15 години, те тръгват сами да изкарват прехраната си, вземат самостоятелни решения за всичко, не се нуждаят от родителите си и са много независими. На това ли ги учат родителите им? Не. Следователно индивидуалността, нравът и дори същността на човека, както и пътят, който ще избере в бъдеще, нямат никакво отношение към родителите му. Има някои хора, които опровергават това, като казват: „Как така това да няма нищо общо с тях? Някои хора произхождат от семейство на учени или от семейство с поколения специалисти в дадена професия. Например едно поколение учи живопис, следващото поколение също учи живопис, както и следващото поколение. Това потвърждава верността на израза „да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Правилно или погрешно е да се каже това? (Погрешно е.) Погрешно и неточно е да се използва този пример, за да се онагледи този проблем, защото това са две различни неща. Влиянието на семейство с поколения специалисти се разпростира само върху един аспект на експертното познание и може да се окаже, че тази семейна среда води до това всички да учат едно и също. На пръв поглед детето също избира същото нещо, но в основата си всичко това е Божие предопределение. Как човекът се е преродил в това семейство? Не е ли то също нещо, над което Бог господства? Родителите са отговорни само за отглеждането на децата си до зряла възраст. Децата се влияят от родителите си само по отношение на външното си поведение и житейски навици. Но след като пораснат, целите, които преследват в живота, и съдбата им в живота нямат абсолютно никакво отношение към родителите им. Някои родители са просто обикновени земеделци, които живеят според положението си, но децата им са способни да станат чиновници и да вършат велики неща. Има и деца, чиито родители са юрист и лекар и всеки от тях е способен, но въпреки това децата са непрокопсаници, които не могат да си намерят работа, където и да отидат. На това ли са ги научили родителите им? Когато бащата е юрист, има ли вероятност да не се старае да образова децата си и да им влияе? Категорично не. Никой баща не казва: „Толкова благоденствах в живота си, надявам се, че децата ми няма да благоденстват като мен в бъдеще, това би било твърде уморително. Достатъчно е в бъдеще те да бъдат просто говедари“. Той със сигурност трябва да възпитава децата си да се учат от него и да бъдат като него в бъдеще. Какво ще се случи с децата му, след като престане да ги възпитава? Децата ще станат такива, каквито им е писано да станат, и съдбите им ще бъдат такива, каквито им е писано да бъдат, и никой не може да промени това. Какъв факт долавяте тук? Пътят, по който поема едно дете, няма абсолютно никакво отношение към родителите му. Някои родители вярват в Бог и възпитават децата си да вярват в Него, но каквото и да говорят, децата им не вярват и родителите не могат да направят нищо по въпроса. Други родители не вярват в Бог, докато децата им вярват в Него. Щом децата им започнат да вярват в Бог, те Го следват, отдават Му всичко, способни са да приемат истината и да придобият Божието одобрение, и така съдбата им се променя. Това резултат от родителското възпитание ли е? Съвсем не, то е свързано с Божието предопределение и избор. Съществува проблем с израза „да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Въпреки че родителите са отговорни за възпитанието на децата си, съдбата на детето не се определя от родителите, а от неговата природа. Може ли възпитанието да разреши проблема с природата на детето? Изобщо не може да го разреши. Пътят, по който човек поема в живота, не се определя от родителите му, а е предопределен от Бог. Казано е, че „съдбата на човека се определя от Небето“, и тази поговорка е обобщена от човешкото преживяване. Преди човек да достигне зряла възраст, не можеш да кажеш по какъв път ще поеме. След като стане възрастен, започне да мисли и може да размишлява над проблемите, той ще избере какво да прави в по-широката общност. Някои хора казват, че искат да бъдат висши служители, други — адвокати, трети — писатели. Всеки има свой собствен избор и свои собствени идеи. Никой не казва: „Просто ще чакам родителите ми да ме възпитат. Ще стана такъв, какъвто ме възпитат родителите ми“. Никой не е толкова глупав, че да мисли така. След достигане на зряла възраст идеите на хората започват да се раздвижват и постепенно узряват, като по този начин пътят и целите пред тях стават все по-ясни. По това време малко по малко става ясно какъв тип човек е той и от коя група е част. От този момент нататък индивидуалността на всеки човек постепенно става ясно очертана, както и неговият нрав, а също и пътят, по който върви, посоката му на живот и групата, към която принадлежи. На какво се основава всичко това? В крайна сметка това е нещо, което Бог е предопределил — то няма нищо общо с родителите на човека. Сега виждате ли ясно това? И така, кои неща имат нещо общо с родителите? Външният вид, ръстът, гените и някои семейни болести имат някаква връзка с родителите. Защо казвам някаква? Защото не е така в 100% от случаите. В някои семейства всяко поколение страда от определена болест, но след това едно дете се ражда без нея. Как е възможно това? Има хора, които казват: „Това е така, защото това дете е с добра индивидуалност“. Това е мнението на хората, но откъде произтича въпросът? (От Божието предопределение.) Това е точно така. И така, изразът „да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“ всъщност правилен ли е, или е погрешен? (Погрешен е.) Вече сте наясно с това, нали? Няма да стане, ако не знаете как да разпознавате. Без истината не можете да видите ясно нито един въпрос.

В ежедневието си всеки човек има в съзнанието си доста от тези благовидни възгледи от Сатана. Те остават натрупани и съхранени вътре в него и се разкриват винаги, когато нещо се случи. Някои хора казват: „Добрият мъж не се бие с жени. Виж колко съм благороден, аз съм мъжествен, енергичен мъж, а ти си свенлива теменужка, така че няма да се бия с теб“. За какво считат този израз? (За истината.) Те се отнасят към него като към истината и като към принцип за практикуване на истината. Има и хора, които виждат някой с наистина красиви черти, който изглежда като благороден джентълмен, но който е подъл и винаги се прикрива, който е особено измамен и коварен при взаимодействието си с другите, и много хора не могат да го разберат, затова казват: „Вярвам в Бог само за да постъпвам като почтен и добросърдечен човек и да бъда приветлив към другите, вместо да съм враждебен“. Както се казва в поговорката: „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“. Някои от Божиите слова също имат този смисъл“. Какво мислите за това, което казват тези хора? „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“. Виждаш ли, щом нещо се случи на хората, всички тези често срещани поговорки, пословици и идиоми, които са вътре в тях, веднага излизат на повърхността и се изливат, и в тях няма нито дума истина. Накрая тези хора дори казват: „Благодаря на Бог, че ме просветли“. Правилна или погрешна е поговорката „по-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“? (Погрешна е.) Всички знаете, че е погрешна, но какво е погрешното в нея? Погрешното с фалшивите джентълмени е, че те са фалшиви. Никой не желае да бъде фалшив джентълмен, а желае да бъде истински злодей. Какво е това, което хората одобряват в истинските злодеи? Именно защото са истински, те печелят одобрението на всички, въпреки че са злодеи. Тогава вие какви желаете да бъдете — истински злодеи или фалшиви джентълмени? (Нито едното.) Защо да не бъдете тези два типа хора? (Нито един от тях не е в съгласие с истината, в Божиите слова не се казва нищо за това.) Можете ли да намерите съответното основание за твърдението, че Бог не е казал на хората да бъдат фалшиви джентълмени или истински злодеи? (Бог иска хората да бъдат честни.) Бог иска хората да бъдат честни. Тогава каква е разликата между честните хора и истинските злодеи? Думата „злодеи“ не е добра, но те са доста искрени. Защо истинските злодеи не са добри? Можете ли да обясните ясно това? Какво е основанието да се твърди, че нито истинските злодеи, нито фалшивите джентълмени са добри хора? Какво представляват злодеите? Кои думи обикновено се свързват със злодеите? (Достойни за презрение.) Точно така. Как е описан и определен терминът „достоен за презрение“ в Божиите слова? В Божиите слова „достоен за презрение“ като добър или лош израз се определя? (Лош израз.) Лош израз, който е заклеймен от Бог. Хората с достойни за презрение действия и с достойни за презрение възгледи са злодеи. Как по друг начин се определят нравът и същността на злодея? Егоистични, нали? (Да.) Този тип хора са егоистични и достойни за презрение. Дори ако това, което разкриват, е реално и е истинският им темперамент, те въпреки това са истински злодеи. Фалшивият джентълмен е измамен и нечестив и винаги се прикрива и създава у другите фалшиво впечатление, като им позволява да видят неговата светла, бляскава и дружелюбна страна. Той държи в тайна истинския си нрав, мнения и възгледи, така че никой да не може да ги види или разгадае. Какъв нрав имат такива хора? (Измамен и нечестив.) Те просто са нечестиви хора. Така че нито злодеите, нито джентълмените са добри хора. Единият е лош отвътре, а другият — отвън. Всъщност нравът им е един и същ — и двамата са изключително нечестиви, егоистични и измамни. Стремят ли се тези два типа изключително нечестиви и измамни хора да бъдат честни хора? (Не.) Ето защо, независимо от това в кой от тези два типа хора се превръщаш, ти не си добрият или честен човек, каквото е Божието изискване. Ти си човек, който Бог ненавижда, и ти не си човекът, който Бог изисква от теб да бъдеш. Така че кажете Ми дали изразът „по-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“ е истината? (Не.) Ако го разгледаме от тази гледна точка, този израз не е истината. Много хора, с цел да нападат и заклеймяват фалшивите джентълмени, за да могат самите те да се представят за добри хора, казват „по-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“, сякаш „злодейството“ на тези злодеи ги прави особено справедливи и истински, като някаква сила на справедливостта. Как можеш ти, като злодей, да твърдиш, че си справедлив? Ти си този, който заслужава да бъде заклеймен.

В съзнанието на всеки има доста изрази и неща от този сорт, затова и много хора поддържат този вид възглед. Независимо дали става въпрос за традиционната култура, народните пословици, семейните девизи, семейните правила или правната система на дадена държава, хората често използват тези неща, които са се разпространявали дълго и навред в обществото и които дори са били обявявани и популяризирани като положителни неща в обществото и сред човечеството дълго време, за да възпитават поколение след поколение. Някои изрази се считат дълбоко в сърцата на хората за принципи на практикуване и за принципи на човешкото съществуване. Някои са изрази, които предават гледна точка, с която хората само се съгласяват, но не желаят непременно да я прилагат. Независимо дали си готов да ги приложиш, или не, дълбоко в сърцето си ти всъщност приемаш тези изрази като принципи на практикуване за своите постъпки. Накратко казано, тези неща са голяма пречка за вярата на хората в Бог и за стремежа им към истината. Те само им вредят, вместо да им носят полза. Например една тема, за която често говорят съвременните хора, е „животът е ценен, а любовта е още по-ценна. Но заради свободата бих се отказал и от двете“. Този израз е добре позната поговорка, застъпвана и почитана от хората на Изток и на Запад, които имат възвишени идеали, които се стремят към свобода и които искат да се отърват от традиционната феодална система. Към какво е насочен стремежът на хората тук? Към живота ли? Или към любовта? (Не, към свободата.) Точно така, той е насочен към свободата. И така, дали този израз е истината? Смисълът на този израз е, че за да се стремиш към свободата, можеш да захвърлиш живота, както и да се откажеш от любовта, т.е. човекът, когото обичаш, също може да бъде изоставен, за да се втурнеш към тази красива свобода. Как изглежда тази свобода за светските хора? Как да обясним това нещо, което те смятат за свобода? Превъзмогването на традицията е вид свобода, превъзмогването на старите обичаи е вид свобода и превъзмогването на феодалната монархия също е вид свобода. Какво още? (Да не бъдеш контролиран от някакъв политически режим.) Другото е да не бъдеш контролиран от властта или от политиката. Това, към което се стремят, е този вид свобода. И така, свободата, за която те говорят, истинска свобода ли е? (Не.) Има ли тя сходство със свободата, за която говорят хората, които вярват в Бог? (Не.) Някои хора, които вярват в Бог, може също така да имат този възглед в сърцата си: „Да вярваш в Бог е прекрасно, то те освобождава и ти дава волност. Не е нужно да следваш никакви обичаи или традиционни формалности, не е нужно да се тревожиш за организирането на сватби и погребения или участието в тях, просто се избавяш от всички светски неща. Ти наистина си толкова свободен!“. Така ли е? (Не.) И така, какво точно е свободата? Вие свободни ли сте сега? (Малко.) И как получихте тази малка частица свобода? Какво означава тази свобода? (Разбиране на истината и превъзмогването на мрачното влияние на Сатана.) След като превъзмогнете мрачното влияние на Сатана, чувствате малко освобождаване и известна степен на свобода. Ако обаче не разнищя този въпрос, вие бихте си помислили, че сте истински свободни, но всъщност не сте. Истинската свобода не е видът свобода и освобождаване на тялото в пространствено и материално отношение, както си мислят хората. По-скоро става въпрос за това, че щом хората разберат истината, те ще имат верни възгледи за различни хора, събития, неща и за света и ще могат да се стремят към верните цели и посока в живота, а когато хората не са подложени на възпиранията на сатанинското влияние и на сатанинските идеи и възгледи, сърцето им се освобождава — това е истинската свобода.

Има един младеж, невярващ, който си мисли, че харесва свободата, лети навред като птица и живее необуздан живот, затова презира тези противни правила и поговорки в семейството си. Той често казва на приятелите си: „Макар че съм роден в най-традиционното семейство, при това много голямо, с много правила и традиции, което дори днес все още има родова гробница с подредени в нея паметни плочи за всяко следващо поколение, самият аз съм превъзмогнал тези традиции и не се влияя от тези семейни правила, семейни установени практики и общоприети обичаи. Не виждате ли, че съм изключително нетрадиционен човек?“. Приятелите му казват: „Забелязали сме, че си много нетрадиционен“. Как са забелязали това? Той има пиърсинг на езика, халка на носа, четири или пет пиърсинга на двете уши, пиърсинг на пъпа и татуировка на змия на ръката си. Китайците считат змиите за лош знак, но той настояваше, че трябва да има една върху тялото си и хората да се страхуват, когато я видят. Това е нетрадиционно, нали? (Да, така е.) Много е нетрадиционно, а освен това той говори с маниера на авангардна личност. Всеки, който го види, казва: „Този човек е страхотен! Той е нетрадиционен, истински нетрадиционен!“. Той вярва, че не може просто да изразява нетрадиционността си по тези начини, а трябва да я направи малко по-осезаема и хората да станат по-способни да забележат признаците на това колко нетрадиционен е той. Вижда, че другите обикновено имат китайски приятелки с жълта кожа, и нарочно си избира за приятелка бяла чужденка, за да може всички да са още по-убедени, че той наистина е нетрадиционен. След това подражава на приятелката си във всяка ситуация, като прави всичко, което му каже тя и което го помоли да направи. Когато идва рожденият му ден, приятелката му купува тайнствен подарък, опакован в голяма кутия, и той с удоволствие започва да го разопакова. След като отлепя всички слоеве на опаковката, вижда вътре зелена шапка. Всички китайци знаят алюзията за „зелените шапки“, нали? Това със сигурност е нещо много традиционно. Щом я вижда, той се ядосва и казва: „Що за подарък е това? За кого си купила този подарък?“. Приятелката му си мислеше, че ще се зарадва — но защо той е толкова ядосан от това? Тя не може да се досети защо и не може да го разбере, затова казва: „Не беше лесно да намеря тази зелена шапка. Гаранция, че ще изглеждаш добре с нея“. Той казва: „Знаеш ли какво представлява тази шапка?“. Приятелката казва: „Не е ли това просто шапка? Зелените шапки просто изглеждат добре“. И тя настоява да го накара да я носи. Той обаче не иска да я носи за нищо на света. Знаят ли западняците алюзията за „зелените шапки“? (Не, не я знаят.) Така че не трябва ли този въпрос да бъде обяснен ясно и да се разкрие? Никой от вас не може да отговори на този въпрос — защо не се осмелявате да го обясните ясно? Със сигурност не е станало нищо особено, нали? Вие сте точно като този човек — развявате знамето на нетрадиционността, на това да се избавите от традицията и да се отървете от представите за сатанинската традиционна култура, за да се стремите към истината и свободата, и въпреки това сте се вкопчили силно в тази зелена шапка. Приятелката на този младеж го моли да я носи, но той не иска да я носи за нищо на света, като накрая казва: „Настояваш да ме накараш да я нося. Ако я нося, ще трябва да търпя унижения от страна на другите!“. Това е същината на въпроса и точно оттам идва проблемът — това е традиция. Тази традиция не се отнася до това какъв цвят е нещо или какъв вид е то, а по-скоро до символа и възгледа, който предизвиква у хората. Какво точно символизира това нещо — зелената шапка? Какво представлява тя? Хората определят шапките с този цвят като нещо лошо, затова отхвърлят шапките в този цвят. Защо ги отхвърлят? Защо не могат да приемат такова нещо? Защото у тях има някакъв вид традиционно мислене. Само по себе си това традиционно мислене не е истината. То е като нещо материално, но това общество и тази човешка раса неусетно са го превърнали в нещо негативно. Например хората превръщат бялото в символ на святост, черното — в символ на мрак и нечестивост, а червеното — в символ на празничност, кръв и страст. В миналото китайците са носели червени дрехи, когато са се женели, като са вярвали, че това е празнично. Когато западняците се женят, те носят бели дрехи, които са красиви и чисти и символизират святостта. Разбирането на двете култури за брака е различно. В едната той е представен в червено, а в другата — в бяло. И двата цвята представляват отношение на благословия към брака. Различните етнически групи и раси използват едни и същи неща за различни цели и така възниква техният културен произход. След като възникне този културен произход, заедно с него се създават и културните традиции. По този начин различните общества и различните раси развиват различни обичаи и тези обичаи оказват влияние върху хората от съответните раси. Така китайците са повлияни от тази алюзия за зелените шапки. Какъв е полученият резултат от това, че им е била внушена? Мъжете не могат да носят зелени шапки и жените също не ги носят. Виждате ли някои жени да ги носят? Всъщност тази културна традиция е насочена само към мъжете, което означава, че носенето на зелени шапки от мъжете е лош знак, и тя не се отнася за жените. След като възниква тази културна традиция обаче, независимо от контекста, в който възниква, тя поражда своеобразна дискриминация към това нещо от страна на всеки човек от тази раса. След като възникне такава дискриминация, това нещо несъзнателно се превръща от съвсем невинно, материално нещо в негативно нещо. В действителност то е невинно и изобщо няма положителни или негативни качества. То е просто материално нещо, цвят и предмет с форма. Но след като бъде разтълкувано и повлияно от традиционната култура по този начин, какъв е крайният резултат? (Негативен.) Той е негативен. След като стане негативен, хората не могат да се отнасят правилно към това нещо или да го използват правилно. Помислете за това — на китайския пазар има шапки с различни цветове, — червени, розови, жълти и т.н., но няма зелени. Хората са възпирани и повлияни от това традиционно мислене. Това е въздействието, което един конкретен въпрос на традиционната култура оказва върху хората.