Когато антихристите четат Божиите слова, техният фокус и техните намерения са напълно противоположни на тези на хората, които се стремят към истината. Хората, които се стремят към истината, независимо от начина, по който Бог говори, се интересуват единствено от това да разберат Божиите намерения, истините принципи и това, което хората трябва да поддържат и да следват. За разлика от тях, антихристите изтласкват тези неща на заден план в съзнанието си и ги пренебрегват, като дори изпитват неприязън към фрази, които се отнасят до такива неща, и тайно се съпротивляват на фрази и термини, които ги засягат. След като постигнат определени „резултати“, те продължават да се задълбочават и по-щателно и внимателно да проучват какъв е Божият начин на говорене и Божият тон, какви са нюансите на Неговата интонация, какви думи избира Той, като не пропускат дори детайлите на Неговата граматика и обичаен синтаксис, и използват същия подход като преди. За да се доближат до целта си, антихристите тайно вземат твърдо решение в сърцата си да проучват внимателно още по-усърдно, по-активно и по-задълбочено Божиите слова, да проучат внимателно целите и намеренията зад Божията реч и дори да проучат внимателно начина, по който Бог — Говорещият, който се обръща към човечеството и цялата вселена — се изразява. Антихристите неуморно проучват внимателно всеки аспект на Божието говорене, като се опитват да имитират Божията реч и да се престорят, че притежават Божията същност, че притежават това, което Бог притежава и представлява, и че притежават Божия нрав. Всичко това изглежда се случва толкова естествено и гладко. Те работят и действат за постигане на целите си съвсем естествено и — също така естествено и без да го осъзнават — се превръщат в бог, във фигура, на която другите се възхищават и която следват. Те проучват внимателно как Божиите слова докосват сърцата на хората и разобличават покварения им нрав, как Божиите слова разобличават различните състояния на хората и още повече как Божиите слова постигат резултати у хората. Каква е целта им да проучват внимателно всичко това? Тя е да влязат в сърцата на хората, да схванат действителното им положение и, като имат пълно прозрение за вътрешните им мисли, да ги подвеждат и да ги контролират. Когато Божиите слова разобличават покварения нрав на хората и улучват слабите им места, антихристите си мислят: „Тези слова, този маниер, са толкова велики и прекрасни! Аз също искам да говоря така, искам да използвам този начин на говорене и да се отнасям към хората по този начин“. През многото години на четене и запознаване с Божиите слова антихристите все повече смятат своето желание и копнеж да станат бог за своя единствена цел във вярата им в Бог. Затова, без значение как Божиите слова говорят за изискването хората да се стремят към истината и да вършат нещата според принципите, както и за всички други реалности на положителните неща, антихристите не приемат това и го пренебрегват. Те целенасочено преследват собствената си цел, правят каквото искат според собствените си мотиви за действие, сякаш никой друг няма значение. Нито едно изречение от Божиите слова не трогва сърцата им, нито променя възгледа им за живота и философията им за светските отношения, а още по-малко някое изречение, някоя проповед или някое слово от Бог ги води към това да имат покайващо се сърце. Независимо какво разобличават Божиите слова, независимо какви видове покварен нрав на човека разобличават, антихристите проучват внимателно единствено Божия начин на говорене, Неговия тон, резултатите, които Божиите слова целят да постигнат у хората, и така нататък — все въпроси, които нямат нищо общо с истината. Затова колкото по-голям е допирът на антихристите с Божиите слова, толкова по-силно става вътрешното им желание да бъдат бог. Колко силно е това желание? То достига дотам, че те дори рецитират Божиите слова насън, често си говорят сами и се упражняват да проповядват Божиите слова, като използват Неговия маниер на говорене и Неговия тон. В дълбините на сърцата си те постоянно повтарят Божия начин на говорене и тон, сякаш са обсебени. Такива са антихристите. Колкото и конкретни, искрени или истински да са Божиите слова, колкото и помощ или вдъхновение да предлагат на хората, антихристите остават безразлични към всичко това и го пренебрегват. Те не ценят тези Божии слова. Къде са сърцата им? Те са съсредоточени върху това как да имитират Божиите слова по начин, който кара хората да ги боготворят. Колкото по-силно е желанието им, толкова повече се надяват да чуят Божия глас и да са способни да разберат целта, желанието и мислите зад всяко изречение, изречено от Бог — дори най-вътрешните Му мисли. Колкото по-силни стават желанията и копнежите на антихристите, толкова повече те искат да имитират Божия начин на говорене и толкова повече се стремят бързо да се преобразят, за да заприличат повече на бог за кратко време, да притежават начина на говорене и тона на бог. Нещо повече, някои дори искат да възприемат стила и маниера на бог в действията си. Антихристите са в такова положение и живеят всеки ден, подвластни на тези мисли, идеи, намерения и мотиви. Какво правят те? Те ежедневно се насилват да вървят по пътя на това да станат бог, да станат христос. Те вярват, че този път е честен и открит, че е светъл път. Затова, било на събирания или сбирки, без значение как другите разговарят за своето разбиране на Божиите слова и за своите чувства от преживяването на Божиите слова, нищо не може да ги трогне или да промени техните цели и желания. Те крачат уверено по пътя към това да станат христос, към това да станат бог, сякаш са обсебени, сякаш са контролирани от невидимо същество, сякаш носят невидими окови. Що за нагласа е това? Нима не е порочна? (Да.)

Докато четат Божиите слова, антихристите поглъщат всеки техен аспект като свои притежания и се отнасят към тях като към стоки, които могат да им донесат по-големи ползи и повече пари. Когато тези стоки бъдат продадени, когато парадират с тези неща, те получават желаните от тях ползи. Колкото повече правят това, толкова по-удовлетворени се чувстват вътрешно. Колкото повече правят това, толкова по-голямо и по-силно става желанието им да бъдат бог. Що за отношение, що за състояние е това? Защо желанието на антихристите да бъдат бог е толкова силно? Някой научил ли ги е на това? Кой ги е подстрекавал или наставлявал? Божиите слова ли изискват това? (Не.) Това е пътят, избран от самите антихристи. Макар да нямат външна помощ, те са изпълнени с такъв устрем — защо е така? Това се определя от тяхната природа същност. Антихристите неуморно, без колебание и безапелационно вървят по този път без никаква външна помощ. Колкото и да ги заклеймяваш, няма полза. Колкото и да ги разнищваш, те не го приемат и не го разбират. Сякаш са обсебени. Тези неща се определят от тяхната природа. На пръв поглед отношението на антихристите към Божиите слова не изглежда като отношение на съпротива или клевета. Те влагат усилия — дори повече от обикновения човек. Ако не знаеш какво мислят вътрешно или кой път следват, тогава, ако съдиш по външните им проявления, отношението им към Божиите слова изглежда изпълнено с копнеж, или поне това понятие може да се използва, за да се опише това. Но може ли същността на човек да се види само от външните му проявления? (Не.) Тогава откъде може да се види? Въпреки че изглежда, че копнеят за Божиите слова, като често ги четат и слушат, и дори ги запаметяват, и въпреки че, ако се съди по тези външни действия, те не би трябвало да бъдат окачествявани като антихристи, когато става въпрос за практикуването на Божиите слова в реални ситуации, те правят ли го? (Не.) След като прочетат Божиите слова и ги запаметят, когато се изправят пред реални ситуации, те понякога могат да цитират откъс или да изрецитират няколко изречения от Божиите слова, понякога дори точно. Но след като цитират Божиите слова, наблюдавайте какво правят, по кой път поемат и какъв избор правят, когато се сблъскат със ситуации. Ако става въпрос за техния статус или за нещо, което може да навреди на репутацията или на имиджа им, те в никакъв случай няма да действат според Божиите слова. Те защитават собствения си имидж и статус. Ако направят нещо нередно, те категорично няма да го признаят. Вместо това ще намерят всякакви начини да го прикрият или да избегнат въпроса, като не го споменават и дори прехвърлят вината за нещо, което са направили, на други, вместо да признаят собствената си вина. Те влагат усилия в четенето на Божиите слова и в защитата на статуса си, но когато става въпрос за загърбване на собствените им интереси и понасяне на физически несгоди, за да практикуват истината и да действат според истините принципи, наблюдавайте какви избори правят. Ако трябва да действат според принципите, да защитават интересите на Божия дом, независимо кого ще засегнат или обидят, ще го направят ли? Категорично не. Първият им избор винаги е да защитят себе си. Дори ако знаят кой е виновен или кой е извършил зло, те няма да го разобличат. Може дори тайно да ликуват в сърцата си. Ако някой разобличи зли хора, те дори ще защитават злите и ще търсят извинения за тях. Ясно е, че антихристите са хора, които изпитват удоволствие от нещастията на другите. Независимо от ситуацията, пред която са изправени, наблюдавайте какво избират и по кой път поемат. Ако изберат да действат според истините принципи, тогава тяхното ядене и пиене на Божиите слова е дало резултат. Ако не, тогава както и да ядат и пият Божиите слова или колкото и добре да са ги запаметили, няма полза — те все още не се отнасят към Божиите слова като към истината. Освен това антихристите познават ли себе си? (Не.) Някои хора казват: „Но антихристите дори признават своята надменност и самоправедност, като казват, че са дяволи и сатани“. Те просто казват тези неща, но какво всъщност правят, когато се изправят пред реална ситуация? Ако някой си сътрудничи с антихрист и каже нещо правилно, нещо съгласно истините принципи, което противоречи на грешното, казано от антихриста, и ако този човек откаже да се съгласи с казаното от антихриста, антихристът ще почувства, че имиджът и статусът му са накърнени. Какво избира тогава? Би ли могъл да избере да загърби себе си, за да изслуша другия човек и да действа според истините принципи? Категорично не. И така, има ли полза от тези правилни думи, които казват? Отразяват ли те тяхната реалност, техния реален духовен ръст, техния избор или пътя, по който вървят? Не, тези думи не са родени от тяхното преживяване. Те са просто думи, които са научили. Това, което излиза от устите им, са само доктрини, измамни думи. Щом се засегне техният статус или личен интерес, първият избор на антихристите винаги е да запазят и да защитят себе си, да вцепенят и да подведат другите и да избегнат да поемат каквато и да е отговорност или да признаят каквито и да било прегрешения. Като се имат предвид тези същности на антихристите, стремят ли се те към истината? Четат ли Божиите слова, за да разберат истината и да достигнат до ниво, в което могат да практикуват истината? Не. Предвид намеренията и целите на антихристите при четенето на Божиите слова те никога няма да постигнат разбиране за тях. Това е така, защото те не четат Божиите слова като истината, която трябва да бъде възприета, а по-скоро като средство за постигане на собствените им цели. Въпреки че антихристите не заявяват изрично: „Искам да бъда бог, искам да бъда христос“, тяхната цел да станат христос е ясна от същността на техните действия и от същността на това как се отнасят към Божиите слова. Как може да се наблюдава това? Те използват Божиите слова и това, което виждат, че Бог е разкрил, като например Неговите притежания и същество, и така нататък, за да подвеждат хората, да подвеждат онези, които не разбират истината, невежите, онези с малък духовен ръст, онези, които не се стремят към истината, неверниците и дори някои зли хора. Те карат тези хора да вярват, че притежават истината, че са хора на място и че са личности, достойни за възхищение и упование. Антихристите се стремят да накарат тези хора да възлагат надежди на тях и да търсят от тях, а когато това се случи, те се чувстват вътрешно удовлетворени.

Антихристите никога не признават, че Бог е единствен. Те никога не признават, че Божиите слова са истината, нито някога признават, че само Бог може да изразява истината. Ако се съди по отношението им към Божиите слова, по усилията, които влагат в тях, и по желанието им да бъдат бог, да станат христос, антихристите вярват, че за човек е лесно да стане бог, че това е нещо постижимо за хората. Те казват: „Въплътеният Бог е наречен христос просто защото може да изрече малко от божиите слова, нали? Нима не е просто говорител на божиите слова? Нима не става въпрос просто за това да има много хора, които да го следват? Така че, ако един човек има същия статус и репутация сред хората, ако и той е боготворен и силно уважаван от също толкова много хора, не може ли той да се наслаждава на това към него да се отнасят като към христос, към него да се отнасят като към бог? Да може човек да се наслаждава на това да се отнасят към него като към христос, да се наслаждава на това към него да се отнасят като към този, който има божията идентичност и същност, нима това не го прави бог? Какво толкова трудно има в това?“. И така, желанието на антихристите да бъдат бог е вродено. Те имат същата амбиция и същност като Сатана. Именно защото са антихристи и притежават същността на антихристите, те проявяват тези реакции към Божиите слова. За антихристите това, което ги прави щастливи, е, че Бог се е въплътил. Неговите слова може да бъдат чути от хората и същевременно Той може да бъде видян от тях. Той е обикновен човек, който може да бъде докоснат и видян, и именно защото този обикновен, незначителен и незабележим човек може да говори толкова много и поради това да бъде наречен Бог, антихристите виждат, че най-накрая им се е предоставила възможността да станат бог. Ако този обикновен човек не говореше, антихристите биха си помислили, че надеждата им да станат бог или христос е много малка. Но именно защото този обикновен човек е изрекъл Божиите слова и е извършил Божието дело, като представлява Бог, за да спасява хората сред тях, антихристите виждат това като свой шанс, като възможност, от която да се възползват, която им дава повече улики за имитирането на Божията реч, Неговия тон и начин на говорене и дори Неговия нрав, като постепенно се правят на по-подобни на бог, по-подобни на христос. Така в дълбините на сърцата си антихристите чувстват, че стават все повече като бог, че все повече се доближават до бог. Те толкова много завиждат на един Бог, Който е почитан, следван и на Когото хората разчитат за всичко, на един Бог, Когото хората търсят и на Когото се уповават за всичко. Те завиждат на идентичността и на личното достойнство на Христос. Какво си мислят антихристите в сърцата си? Не са ли дълбините на сърцата им мрачни и нечестиви? Не са ли дълбините на сърцата им достойни за презрение, скверни и срамни? (Да.) Те са ужасно отвратителни!

Някои хора казват: „Слушахме Те да говориш толкова много за антихристите, но как така никога не сме виждали такъв човек? Да не би просто да разказваш истории? Да говориш за неправдоподобни неща?“. Мислите ли, че такива хора съществуват? (Да.) Колко от тях сте срещали? Вие едни от тях ли сте? (Ние също проявяваме тези състояния и разкриваме такива аспекти. Те не са толкова сериозни, колкото при антихристите, но природата същност е същата.) Смятате ли, че наличието на тези състояния е опасно? (Да.) Щом знаете, че е опасно, трябва да се промените. Лесно ли е да се промениш? Всъщност може да бъде и лесно, и трудно. Ако приемеш Божиите слова като истината, която да спазваш, също толкова просто, колкото е казал Господ Исус: „Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“, тогава наистина можеш да се покаеш. Например Бог ти казва да изпълниш нещо и ти говори: „След като се нахраниш, оближи купата до блясък, сякаш е измита. Това е пестене на храна, а също е хигиенично“. Прости ли са тези указания? Лесни ли са за изпълнение? (Да.) Ако Бог отправи такова искане, само тези няколко изречения, без да навлиза в трудностите на хората или в техните състояния, или да говори за покварен нрав, и без да разграничава различни обстоятелства, ти как би изпълнил и практикувал това нещо? За теб тези изречения са Божиите слова, те са истината и те са нещо, което трябва да спазваш. Това, което трябва да направиш, е да следваш Божието изискване всеки ден, всеки път след хранене — тогава ти следваш Божия път, отнасяш се към Божиите слова като към истината, като към това, на което трябва да се подчиняваш. Ти се превръщаш в човек, който практикува Божиите слова, и по този най-прост въпрос ти си се отървал от нрава на антихрист. Или пък, вместо това, след като чуеш тези няколко думи, да се съгласиш на думи и да ги запомниш, но след като се нахраниш, когато видиш няколко зрънца ориз, останали в купата, да си помислиш: „Зает съм с други неща!“ и просто да оставиш купата така. И на следващото хранене да направиш същото. Пазиш тези няколко указания на Бог в ума си, но няма точен ден, в който действително ще ги практикуваш. С течение на времето забравяш тези думи. Така че не само не си ги практикувал, но и си отхвърлил Божиите слова. Какъв човек те прави това? Ако не изпълняваш тези думи, дали си човек, който може да следва Божия път, след като чуеш Неговите слова? Ти човек, който се стреми към истината, ли си? Очевидно не. Ако някой не се стреми към истината, може ли да бъде окачествен като антихрист? Равносилно ли е непременно непрактикуването на истината на това да си антихрист? (Не.) Този тип хора се отнасят към Божиите слова като към вятър, който минава покрай ушите им, като към нещо маловажно, не ги практикуват и не се замислят много върху тях — те просто ги забравят. Това не е антихрист. Има и друг тип хора, които, след като чуят тези указания от Бог, си мислят: „Да си оближа купата след хранене? Колко срамно! Не съм просяк, а и освен това не е като да няма храна. Определено няма да го направя! Тези, които искат да си оближат купите до блясък, да го правят“. Когато някой каже: „Това е Божие изискване“, те си мислят: „Дори да е Божие изискване, е неприемливо. Бог не бива да изисква такива неща. Тези слова не са истината! Бог също така казва неща, които са незабележителни, нелогични и не чак толкова велики. Не всички Божии изисквания към хората са непременно истината. Това конкретно изискване не ми изглежда като истината. Господ Исус е казал: „Аз считам за Свой брат, и сестра, и майка всеки, който следва волята на Моя небесен Отец“. Такива слова са истината! Да си оближеш купата до блясък след хранене, било хигиенично? Би било достатъчно просто веднага да я измиеш. Защо ни кара да си облизваме купите? Това изискване не се вписва в моите представи или фантазии. Навсякъде би било неприемливо. Да ме караш да си оближа купата — друг път! На това ли се казва хигиена? Аз си мия купата с вода, използвам дезинфектант — ето това наричам хигиена!“. Този тип хора, след като чуят тези думи, имат свои собствени мисли и вътрешна съпротива. Те дори прибягват до подигравки и клевети. Тъй като тези думи са от Бог, те не смеят да ги съдят открито, но това не означава, че нямат мнения или представи за тях. Къде се проявяват техните мнения и представи? Те не приемат и не практикуват тези думи, имат свои собствени мисли за тях и са способни да ги осъждат и да си формират представи за тях. Затова, когато приключат с храненето и видят някои хора да си облизват купите до блясък, те се въздържат да го правят, като дори изпитват презрение в сърцето си към онези, които практикуват според Божиите слова. В изражението им често се разкрива присмех и подигравка, и дори нагласа да искат да поправят поведението на другите. Те не само не действат според казаното от Бог, но дори действат напук, като извършват действия, противоположни на него. Те използват действията си, за да отричат Божиите изисквания, да се съпротивляват на казаното от Бог, а също така се стремят да привлекат повече внимание чрез действията си, като убеждават повече хора, че казаното от Бог е неправилно и че само техният начин е правилен, като карат повече хора да се съпротивляват на Божиите слова и да ги заклеймяват. Те просто не действат според указанията на Бог. Всеки път след хранене не само изплакват купата си с вода, но я и мият многократно с дезинфектант и препарат за съдове, а след това я стерилизират в шкаф за дезинфекция. Заедно с това те несъзнателно формулират някои твърдения, като казват на всички: „Всъщност облизването не премахва микробите, нито измиването с вода. Само чрез използването на дезинфектант в комбинация с висока температура може да има пълна стерилност. Ето това означава да бъдеш хигиеничен“. Те не само отказват да приемат казаното от Бог или да практикуват според указанията Му, но дори използват собствените си думи и дела, за да се съпротивляват, да заклеймяват и да съдят това, което Бог изисква. И нещо още по-крайно — използват някои мнения, които смятат за правилни, за да подстрекават и да подвеждат повече хора да се присъединят към тях в заклеймяването, съпротивата и съда на Божиите изисквания. Каква роля играят те в това? Тя не е да накарат повече хора да слушат Божиите слова и безусловно да се покоряват на Бог, нито да преобръщат представите на хората, когато те възникнат, нито да разрешават противоречията между хората и Бог или да преодоляват покварения нрав на хората, когато такива противоречия възникнат. Вместо това те подстрекават и подвеждат повече хора да съдят Бог, като се присъединяват към тях в анализирането и внимателната проверка на правилността на Божиите слова. Външно те изглеждат като защитници на справедливостта, ангажирани с това, което изглежда правилно. Но дали това е правилното поведение, подобаващо на човек, който следва Бог? Това човешко чувство за справедливост ли е? (Не.) Тогава каква точно е същността на този тип хора зад тяхното поведение? (Те имат същността на антихристи, на дяволи.) Тези индивиди не само не се отнасят към Божиите слова като към истината, но по-срамното е, че могат да се маскират като духовни хора, като често използват Божиите слова, за да наставляват другите, като по този начин разкрасяват себе си и печелят възхищение. Самите те не практикуват Божиите слова, нито се отнасят към тях като към истината, която да преживяват и да прилагат. И все пак те често строго и тържествено казват на другите: „Бог е казал след хранене да си оближеш купата до блясък. Това е добър навик и пести храна“. С всяка дума и с всяко изречение развяват знамето на думите „бог е казал“, „Това е божие слово“ или „Това е истината“, но самите те изобщо не го приемат и не го практикуват. Освен това те изричат различни осъждания и погрешни тълкувания на Божиите слова. Ето това правят антихристите.

След като току-що анализирахме проявленията на тези три типа хора, кой е най-сериозният от тях? (Последният.) Този тип хора не практикуват сами Божиите слова и са изпълнени с каква ли не съпротива и осъждания срещу Божиите слова. Освен това те използват Божиите слова, за да подвеждат другите и да постигат собствените си цели. Такива хора са антихристи. Независимо от аспекта на Божиите слова, дори ако тези слова са в съгласие с техните представи, те не смятат Божиите слова за истината. Това важи особено много за онези Божии слова, които напълно противоречат на човешките представи, на традиционната култура и философия — антихристите отдават още по-малко значение на тези слова. Защо биха проповядвали Божиите слова, ако не ги смятат за важни? Те искат да използват Божиите слова, за да постигнат целите си. Най-опасният от тези три типа хора е последният. А първият тип? (Те слушат Божиите слова и ги практикуват.) Мислите ли, че тези, които слушат Божиите слова и ги практикуват, са все безмозъчни? На пръв поглед не изглежда ли донякъде глупаво да се подчиняваш стриктно на всичко, което Бог казва и което кара хората да правят? (Не.) Тези, които практикуват Божиите слова, са най-умните. Вторият тип хора се съсредоточават върху действието. Те не практикуват истината, а действат само според собствената си воля и полагат някакъв труд. Те не обръщат внимание на значението или на изискванията и критериите на Божиите слова. Те не проумяват Божиите намерения или Неговия вътрешен глас, а просто се съсредоточават върху действието. Те си мислят: „Знам, че Ти ни мислиш доброто. Всичко, което казваш, е правилно. Трябва да се покоряваме на това, което казваш, и да го практикуваме. Ти просто се съсредоточи върху говоренето, а ние всички ще слушаме“. Но в действителност те не приемат сериозно това, което Бог казва, или подробните изисквания, които Бог има към хората. Те просто действат, без да мислят. Действията без мисъл понякога може да доведат до необуздани и безскрупулни действия, до причиняване на прекъсвания и смущения. Те могат да доведат до съпротива срещу Бог. Сериозната съпротива срещу Бог понякога причинява големи неприятности, а това от своя страна може да доведе до унищожение. Това е най-сериозната последица за онези, които не се стремят към истината, и някои хора могат да стигнат дотам. Третият тип хора, антихристите, са непоколебими последователи на Сатана. Те никога не практикуват истината, каквото и да става. Дори ако това, което казваш, да е правилно, те няма да слушат, особено ако имат свои собствени представи. Те са заклетите врагове на Бог, заклетите врагове на истината. Външно именно тези хора изглеждат най-хитрите и най-съобразителните. Те разпознават и проучват внимателно всичко, като разсъждават и се стремят да проумеят всички неща. След толкова много внимателно проучване обаче накрая стигат дотам, че проучват внимателно и Самия Бог, като развиват представи и мнения за Него. Каквото и да прави Бог, ако то не отговаря на собствената им преценка, те го осъждат без изключение, отказват да го практикуват, като се страхуват, че може да им навреди. От друга страна, онези, които външно изглеждат глупави, сякаш им липсва интелигентност, правят точно това, което Бог казва. Те изглеждат изключително простодушни и честни, открито споделят дори това, което не бива да се споделя, докладват дори това, което не е нужно да се докладва, а понякога дори проявяват донякъде наивно поведение. Какво показва това? То показва, че сърцата на такива хора са отворени за Бог, че не са затворени или блокирани за Него. Като обсъждаме този прост пример, целта е да ви се помогне да разберете точно какво представлява антихристът и какво всъщност е неговото отношение към Божиите слова. Целта е да ви се помогне да разпознаете точно кой тип хора са антихристи и кой тип не практикуват истината, но не са антихристи. Целта е да имате такъв вид проницателност. Просто споменах небрежно този пример, за да ви бъде по-лесно да разберете по-добре темата, по която разговаряме днес. Не че всъщност искам от вас да си облизвате купите до блясък след хранене. Нито пък съм определил, че облизването на купите е равнозначно на хигиена или на това да не се разхищава храна. Не е нужно да правите това. Не трябва да разбирате погрешно.

Днес разговаряхме за още една точка относно това как антихристите презират Божиите слова: антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока. Когато става въпрос за стоки, това е свързано с продажби, търговия печалба и пари. Това, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, е нещо, което абсолютно никога не бива да се прави, то е напълно греховно. Защо? Когато току-що започнахме събирането, всеки сподели в общение разбирането си за Божиите слова и за истината със свои думи, като го обобщи с най-прости изрази. Като цяло Божиите слова са истината. За човечеството истината е от решаващо значение. Истината може да бъде животът на човека, тя може да спасява хората и да ги връща от мъртвите, както и да даде възможност на човек да стане сътворено същество, което отговаря на критериите. Стойността на истината за човечеството не може да бъде измерена с думи, с материални неща или с пари. Тя заслужава да бъде ценена и пазена като съкровище и си струва хората да я приемат като пътеводител, посока и цел за действията си, постъпките си, живота си и цялото си съществуване. Хората трябва да намират в истината пътя за практикуване, както и пътя на това да се боят от Бог и да отбягват злото, наред с други неща. За хората истината е равносилна на самия живот. Никакъв материален предмет или богатство не може да се поставя наравно с истината. В този материален свят или в цялата вселена няма нищо, което да е достойно да се сравни с истината, нито има нещо, което може да се равнява на нея. От това става ясно, че за човечеството, което се нуждае от спасение, истината е най-ценното съкровище и тя е безценна. И все пак изумително е, че има индивиди, които се отнасят към такова безценно нещо като към стока за продажба и търговия с цел печалба. Могат ли такива индивиди да бъдат окачествени като дяволи, като сатани? Категорично! В духовния свят такива индивиди са дяволи и Сатана. Сред хората те са антихристи.

Току-що разговаряхме за някои от проявленията на това как антихристите се отнасят към Божиите слова като към стоки за продажба, за да придобият лични ползи. Разбира се, това се казва в определен смисъл и не съответства напълно на буквалния смисъл — не е съвсем очевидно, че те се отнасят към Божиите слова като към стоки за продажба. Всъщност обаче, ако се съди по тяхното поведение, подход и дори по същността им, те вече или с най-голяма сигурност са се отнесли към Божиите слова като към стоки, като към нещо материално за притежаване. Щом веднъж попаднат в тяхно притежание, те се отнасят към Божиите слова като към артикул в малкото си магазинче, като го продават в подходящия момент на всеки, който има нужда, и извличат печалба от това. Какви ползи придобиват антихристите от това? Те включват тяхната репутация, високото уважение и боготворенето от страна на другите, възхитените погледи, отправени към тях, и защитата, която другите предлагат, като например защита на техния статус и добро име. Дори когато бъдат освободени от длъжност и отстранени, хората ще се застъпват за тях и ще ги защитават. Това са ползите, които антихристите извличат от Божиите слова. Тези ползи са точно това, което антихристите искат и към което се стремят, те са точно това, което отдавна са кроили в сърцата си. Това е същността на антихристите. Техните действия и поведение се определят и контролират от тяхната природа и от тези проявления може да се види природата същност на антихристите.