Някои хора постоянно провъзгласяват вярата си в Бог, а когато им се случат неща, търсят мнението на всеки брат и сестра, но никога не търсят мнението на Христос. Не питат какво казва Христос, какво е Неговото заключение, защо иска да направи това или как хората трябва да се покорят. Те са потърсили мнението на всеки брат и сестра и са способни да уважават всичките им мнения и мисли, но не приемат нито едно изречение, изречено от Христос, и не показват никакво намерение да се покорят. Какво е естеството на този въпрос? Не са ли това антихристи? (Да, така е.) Какво се случва в тази ситуация? Защо не изпълняват този въпрос? Защо им е толкова трудно да го изпълнят? Има причина за това. Те си мислят: „Христос има истината и божията същност, но това са все официални приказки, просто доктрини и лозунги. Когато става въпрос за реални въпроси, ти изобщо не можеш да прозреш никого. Думите ти са изречени само за да ги чуем, напечатани са в книги и нямат нищо общо с действителните ти способности. Така че, ако окачествиш някого като зъл човек или антихрист, това може да не е точно. Защо аз не забелязах, че е зъл или че е антихрист? Защо не разбирам този въпрос?“. Не мислят ли така? Те вярват: „Срещал си се с този човек само два пъти, видял си го да казва няколко думи и да прави едно нещо, и казваш, че е зъл. Братята и сестрите не мислят, че е такъв, а ти как можеш да правиш това? Защо думите ти трябва да имат толкова голяма тежест? Не съм видял никакви злодеяния от този човек, нито знам какви лоши неща е направил, така че не мога да кажа „Амин“ на това, което казваш. Имам представи и резерви относно това, което правиш. Но въпреки че имам представи, не мога да ги изразя открито, затова трябва да прибягна до косвени методи: ще оставя братята и сестрите да решат този въпрос чрез гласуване. Ако братята и сестрите не са съгласни, тогава няма какво да се направи — можеш ли наистина да кастриш всички тях? Освен това ти си взаимодействал с този човек само няколко пъти и след това го окачествяваш като зъл. Защо не му дадеш малко шанс? Виж колко толерантни и любящи са братята и сестрите. Аз не мога да бъда лошият. Аз също трябва да бъда любящ и да давам шанс на хората — не като теб, толкова бързо да отсъждаш за хората. Да премахнеш някого, не е толкова просто нещо — какво ще стане, ако човекът стане слаб след това? Когато се сблъска с проблеми, христос трябва да защитава братята и сестрите. Той трябва да търпи всяка глупост, бунт или невежество на братята и сестрите и да не бъде толкова решителен и нелюбящ. Не трябва ли бог да бъде изобилно милостив? Къде се е изпарила тази милост? Да окачествяваш всеки, когото не харесваш, като зъл и да искаш да го премахнеш, това изобщо не отговаря на правилата!“. Това са представи, нали? (Да.) Когато Христос прави нещо или взема решение, ако те не са съгласни с него, става трудно за изпълнение. Те се размотават, използват различни извинения и методи, за да се противопоставят, просто отказват да го изпълнят или да се подчинят. Намерението им е: „Ако не изпълня това, тогава задачата ти няма да бъде изпълнена!“. Знаеш ли, ако не го изпълниш, тогава ще намеря някого, който може да бъде водач, а ти можеш да се върнеш там, откъдето си дошъл! Не трябва ли този въпрос да се реши по този начин? (Да.) Отпратих го точно така, незабавно и ефективно — нямаше нужда да се съветвам с никого.

Някои хора никога не разбират истината и винаги имат съмнения относно Божиите слова. Те казват: „Дали това истината да властва е същото като това Христос да властва? Христовите слова не са непременно винаги правилни, защото той има човешки аспект“. Те не могат да приемат Христос да властва. Ако властваше Божият Дух, нямаше да имат представи. Какъв е проблемът в тази ситуация? Такива хора нямат ни най-малко съмнение относно Бог на небето, но винаги се съмняват във въплътения Бог. Христос е изразил толкова много истина, а те все още не Го разпознават като въплътен Бог. Така че могат ли да признаят, че Христос е истината, пътят и животът? Трудно е да се каже. Дори такива хора да следват Христос, могат ли те да свидетелстват за Него? Съответстващи ли са те на Христос? Няма категоричен отговор на тези въпроси. Също така е несигурно дали такива хора могат да следват до края на пътя. Някои хора напълно признават в сърцата си, че истината властва в Божия дом. Но какво разбират под това, че истината властва? Те смятат, че каквато и работа да се върши, щом е свързана с Божия дом, всички трябва да я обсъждат и да вземат решенията заедно. Независимо от резултата, стига да се постигне консенсус, той трябва да се изпълни. Това, според тях, означава да властва истината. Правилен ли е този възглед? Това е абсолютно погрешно схващане. Това е най-абсурдното и нелепо твърдение. Откъде идва истината? Тя се изразява от Христос. Само Христос е истината, докато поквареното човечество не притежава изобщо никаква истина, така че как могат хората да произведат истината чрез обсъждане? Ако хората можеха да произведат истината чрез обсъждане, това би означавало, че поквареното човечество притежава истината. Не е ли това най-абсурдното нещо? Следователно истината да властва означава Христос да властва, означава Божиите слова да властват, а не всички да имат власт или да имат думата. Да се събираме, за да разговаряме за истината и Божиите слова, е правилно. Това е църковен живот. Но какъв е резултатът от практикуването по този начин? Той е да се позволи на всички да разберат истината и да познават Божиите слова, и да се направи така, че всички да са способни да се покорят на Божиите слова и да работят според тях. Хората се събират, за да разговарят за истината, именно защото не я разбират. Ако разбираха истината, те биха могли директно да се покорят на Христос и на Божиите слова. Това би било истинско покорство. Ако един ден всички Божии избраници разберат истината, всички те могат директно да се покорят на Христос, да Го възхваляват и да свидетелстват за Него, това ще означава, че Божиите избраници са били направени пълноценни. Още повече това ще свидетелства, че Божият дом се управлява от истината, от Христос. Само такива факти и свидетелства биха доказали, че Бог е управлявал като цар на земята и че Христовото царство се е явило. Но как някои антихристи и лъжеводачи разбират това, че истината властва? В тяхното практикуване властването на истината означава властване на братята и сестрите. Без значение каква работа вършат, ако могат да я схванат напълно, те я вършат според собствената си воля. Ако не могат, общуват с няколко души и оставят групата да реши. Може ли това да докаже, че се практикува истината? Дали решението на групата непременно е съобразено с Божиите намерения? Може ли такава практика да доведе до това истината да властва? Може ли да свидетелства, че Христос властва в Божия дом? Те третират това да позволяват на братята и сестрите да изразяват мненията си, да обсъждат възгледите си и накрая да постигнат консенсус и да вземат решения, като това истината да властва, което предполага, че братята и сестрите са говорителите на истината, синоним на самата истина. Правилно ли е да се разбира по този начин? Ясно е, че не е, но някои антихристи и лъжеводачи наистина действат по този начин и го изпълняват така. Те смятат, че като правят това, практикуват демокрация, че вземат демократично решение и че това трябва да се направи по този начин, независимо дали е съобразено с истината, или не. Каква е същността на това да се действа по този начин? Дали въпросите, решени демократично, автоматично са съобразени с истината? Дали те автоматично представляват Бог? Ако демокрацията беше истината, нямаше да има нужда Бог да изразява истината. Нямаше ли да е достатъчно просто да оставим демокрацията да управлява? Колкото и поквареното човечество да практикува демокрация, то не може да произведе истината чрез практикуване на демокрация. Истината идва от Бог, от изразите на Христос. Колкото и един човешки метод да е съобразен с човешките идеи или вкусове, той не може да представлява истината. Това е факт. Същността на подходите на лъжеводачите и антихристите е под прикритието на властването на истината напълно да изолират Христос, да заменят Христос с демокрация и да заменят управлението на Христос с метода на общностното общение и демократичното управление. Лесно ли се разпознават естеството и последиците от това? Проницателните хора би трябвало да са способни да ги видят. Лъжеводачите и антихристите не са хора, които се покоряват на Христос, а са хора, които Го отричат и Му се противопоставят. Без значение за какво Христос разговаря в църквата, дори да слушат и да разбират, хората се отнасят към това, сякаш е вятър, който минава покрай ушите им, и не желаят да го изпълнят. Вместо това те обръщат внимание на това, което казват лъжеводачите и антихристите. В крайна сметка техните думи са тези, които имат значение. Това дали хората могат да практикуват според словата на Христос зависи от решенията на тези лъжеводачи и антихристи, и повечето хора са склонни да ги следват. Антихристите упражняват строг надзор над работата в църквата, позволяват само на себе си да вземат решения и не оставят Бог да има думата или да властва. Те си мислят: „Христос е тук само за да инспектира работата. Ти можеш да си кажеш думата и да подредиш работата, но как ще се изпълни, зависи от нас. Не се намесвай в нашата работа“. Не правят ли антихристите точно това? Антихристите винаги казват „всички братя и сестри са разговаряли“ или „всички братя и сестри са постигнали консенсус“ — дали тези, които казват такива неща, всъщност разбират истината? Кои са братята и сестрите? Не са ли те просто група хора, дълбоко покварени от Сатана? Колко истина разбират те, колко от истината реалност притежават? Могат ли те да представляват Христос? Дали те са въплъщение на истината? Могат ли да бъдат говорители на истината? Имат ли някаква връзка с истината? (Не.) Щом нямат връзка, защо хората, които казват такива неща, винаги смятат братята и сестрите за върховни? Защо не възхваляват Бог и не свидетелстват за Него? Защо не говорят и не действат според истината? Не са ли тези, които говорят по този начин, абсурдни хора? След като четат Божиите слова и слушат проповеди толкова много години, те не разбират никаква истина и не могат да видят какви са истинските братя и сестри. Нима не са слепи? Сега всички са сортирани според вида си. Мнозина са разкрили истинския си характер, всички те са от рода на Сатана — те са истински зверове. Не можете ли да видите това ясно? Вие изобщо не притежавате никаква истина! Някои хора не желаят да Ме слушат да разнищвам антихристите. Те казват: „О, не говори винаги за такава дреболия като антихристите. Неудобно е. Защо винаги разнищваш антихристите?“. Дали би било добре да не ги разнищвам? Те трябва да бъдат разнищвани по този начин, за да се научат хората да разпознават. В противен случай, щом се появят антихристи, те ще разпространят много ереси и заблуди, ще подведат много хора и дори ще контролират църквата и ще установят свое собствено независимо царство. Виждате ли ясно колко сериозни са последиците от този въпрос? Току-що разговаряхме за това какво означава истината да властва. Чрез общението хората видяха абсурдните методи и нелепите възгледи на антихристите. Антихристите винаги искат да властват сами и не искат Христос да властва, затова превръщат управлението на истината в демократична форма, като се застъпват за тезата, че истината властва, когато всички се съветват заедно по въпросите. Не се ли съдържа в това хитростта на Сатана? Дали истината е нещо, до което всеки може да стигне чрез обсъждане? Истината се изразява от Бог и произлиза от Бог. Защо не можете директно да практикувате Божиите слова, директно да се покорявате на Бог и директно да се покорявате на Божиите подредби? Защо заповедите на Христос трябва да се определят чрез обсъждане от всички? Не е ли това заговор на Сатана? Антихристите често разпространяват набор от теории, за да подведат хората, и независимо коя работна задача изпълняват, имат последната дума, като напълно нарушават истините принципи. Ако погледнем на това през призмата на проявленията на антихристите, какъв точно е техният нрав? Дали са хора, които обичат положителните неща и истината? Имат ли истинско покорство към Бог? (Не.) В същността си те изпитват неприязън към истината и я мразят. Нещо повече, те са толкова надменни, че губят всякаква рационалност, липсват им дори елементарна съвест и разум, които се изискват от хората. Те не са достойни да бъдат наричани хора. За тях може да се каже само, че са от рода на Сатана. Те са дяволи. Всеки, който изобщо не приема истината, е дявол — това е извън всякакво съмнение.

Има и някои хора, които не възприемат нито смирено, нито надменно отношение към Христовите слова. Те нито изразяват пълно приемане, нито се противопоставят. Когато Христос говори, когато разговаря за истината, когато разпознава даден човек или когато възлага работна задача, на пръв поглед изглежда, че те слушат и си водят бележки, че показват сериозност и сътрудничество. Водят си подробни бележки за всичко, отбелязват си с различни знаци, привидно много заинтересовани от истината и високо ценящи казаното от Христос, сякаш особено силно обичат истината и са непоколебимо верни на Христос. Но може ли от такива повърхностни явления да се види отношението на тези хора към истината, техният нрав и тяхната същност? Не може. Външно изглежда, че си водят бележки и слушат, но какво всъщност мислят в сърцата си? Когато погледнат това, което са си отбелязали, си мислят: „Какво е всичко това? Нито един полезен ред, нищо, което да изглежда възвишено или съобразено с истината, нищо, което да ми се струва логично. По-добре да го скъсам!“. Не е ли това вид отношение? Виждал съм много хора да кимат и да правят различни гримаси на лицето си, докато слушат проповеди, като същевременно си водят бележки, но след това изобщо не ги приемат сериозно. Не помнят какво трябва да изпълнят, нито го пазят в сърцата си, нито действат според него. Що се отнася до практикуването на необходимото, то е още по-малко вероятно да се случи. Това, което трябва да изпълнят, е свързано с работата в Божия дом и с техния дълг, а това, в което трябва да навлязат, се отнася до тяхното лично навлизане. Те не изпълняват това, което трябва, а още по-малко приемат сериозно личното си навлизане. Те казват: „Казано е, че всяко изречение, изречено и изразено от христос, е истината, че е това, в което хората трябва да навлязат, че всичко това е истината, пътят и животът — но аз не виждам никаква истина или път в това, което си записвам всеки път, нито го чувствам като живот. Следователно как може да се изпълни твърдението, че христос има същността на бог? Как може да се осъществи? Как може да съответства на това, което виждам? Не ми се връзва“. Някои хора казват: „Ако това е тяхното отношение след слушане, тогава защо изобщо са си водили бележки? Изглеждаше, че имат правилно, сериозно и отговорно отношение. Какво става?“. Има само една причина. Ако някой, който не обича истината и изпитва изключително силна неприязън към нея, може да изглежда особено сериозен и внимателен, когато Христос говори, единственото му намерение не е нищо повече от това просто да отбие номера с половин сърце, а не да има истинско приемане. Всеки път, когато чете Божиите слова или влиза в контакт с Христос и разговаря с Него, това, което възприема, не са така наречените възвишеност, неразгадаемост или великолепие на Бог, а Неговата практичност, нормалност и незначителност. Следователно от негова гледна точка и позиция е невъзможно той да свърже думите на този обикновен човек с истината, пътя или живота. Колкото и да гледа този човек, той вижда просто човек. Не може да Го счита за Бог или за Христос. Така че той не може да счита тези изключително обикновени думи за истината, която да спазва, да практикува и да използва като напътствие за живот, като цел за съществуване и т.н. — той намира това за мъчително. Той казва: „Как така не виждам никаква истина в тези обикновени думи? Как можете всички вие да я видите? Не са ли това просто обикновени думи? Те са човешки език, човешки текст, човешка граматика, дори използване на някои човешки фрази и думи и разнищване на някои човешки поговорки и аспекти на културата. Как може тези думи да съдържат истината? Защо не мога да я видя? Щом всички вие казвате, че това е истината, тогава просто ще следвам примера и ще повтарям като папагал след всички останали. Ще си водя бележки, защото това правят всички останали, но докато всички вие го считате за истината, аз със сигурност не го считам. „Истина“ е толкова свещена дума, тя трябва да е нещо изключително възвишено! Когато става въпрос за истината, става въпрос за бог, а когато става въпрос за бог, не може да е толкова обикновено, толкова незначително, толкова обичайно. Така че, колкото и да проучвам внимателно и да анализирам, не мога да намеря и намек за бог в него. Ако в него няма и намек за бог, как може той да ни спаси? Това е невъзможно. Ако неговите слова не могат да ни спасят или да ни бъдат от полза, защо да го следваме? Защо да изпълняваме неговите слова? Защо да живеем според неговите слова?“. Сега той показа истинското си лице на антихрист, нали? От началото до края отношението му към плътта, в която Бог се е въплътил, е отношение на внимателна проверка. В начина, по който се отнася към Божиите слова, няма нито приемане, нито покорство, а още по-малко той ги практикува или преживява. Вместо това той се отнася към Божиите слова с нагласа на съпротива, противопоставяне и отхвърляне. Неохотно си води бележки, когато Христос разговаря с хората, но дълбоко в себе си не приема и частица от тях. След като взаимодействат с Христос, някои хора казват: „Да говориш и да разговаряш с Бог лице в лице, е наистина приятно“. Антихристът казва: „И аз ще опитам. Ще говоря лице в лице с христос и ще видя какви са всъщност израженията на лицето, действията и речта на христос, когато говори с хората. Ще видя какво може да се придобие или открие от това, дали е от полза за хората да положат основа и да утвърдят вярата си в него като в истинския бог“. С такова отношение към Христос и Неговите слова може ли той да има някакво реално практикуване или изпълнение? Не, не може. Той не е нищо повече от зрител, дошъл да гледа сеир, изобщо не е тук, за да търси истината. Смятате ли, че отношението, с което тези хора се отнасят към Христос и разговарят с Него, е малко като на група съседки, които си бъбрят на верандата, където говоренето с когото и да било не изисква сериозност и всеки просто казва, каквото му хрумне? Тези хора се отнасят към Христос по същия начин: „Ти изразяваш своите възгледи, аз ще се придържам към моите. Нека се съгласим, че не сме на едно мнение. Не очаквай да ме убедиш, а аз със сигурност няма да приема това, което казваш“. Не става ли въпрос за такъв вид отношение? Какво е това отношение? (Презрително и непочтително.) Тези хора са странни. Щом не признаваш Христос като плътта, в която Бог се е въплътил, тогава защо вярваш в Него и Го следваш? Ако не вярваш, защо просто не си тръгнеш и не приключиш с това? Кой те принуждава да вярваш? Никой не те принуждава да вярваш в Бог. Това е твой собствен избор.

Когато някои хора слушат Моето общение по даден въпрос, те бързо развиват различни мнения: „Ти мислиш така, но аз мисля иначе. Ти имаш своите идеи по всеки въпрос, а аз имам моите. Всеки има свои собствени идеи“. Що за създание би казало това? Когато Бог предоставя истината на хората, това вид аргумент ли е? Дали Божиите слова са академична теория? (Не.) Тогава какво са те? (Те са истината.) Бъдете по-конкретни. (Те са принципите и посоката за човешките постъпки, те са потребностите на човешкия живот.) Защо казваме, че Бог предоставя истината на хората? Някога споменавано ли е, че Той предоставя знание? (Не.) Защо казваме, че словата на Бог са, за да ги ядат и пият хората? Словата на Бог са като храна за хората. Те могат да поддържат физическото ти тяло и да ти позволят да живееш, и освен това ти позволяват да живееш добре, позволяват ти да живееш с човешко подобие. Те са живот за човека! Божиите слова не са форма на знание, аргумент или твърдение. Знанието, аргументите и човешката традиционна култура могат само да покварят хората. Хората могат да живеят със или без тях, но ако човек иска да живее и да стане сътворено същество, което покрива изискванията и отговаря на критериите, това не може да стане без истината. И така, какво точно е истината? (Тя е критерият за това как да постъпваш, да действаш и да почиташ Бог.) Точно така, това е по-конкретно. Дали антихристите го виждат по този начин? Те не приемат този факт. Те възразяват и се съпротивляват на този факт, и го заклеймяват, затова не могат да придобият истината. В своите мисли и възгледи те си мислят: „Ти си просто един обикновен човек. Казваш нещо и другите хора отиват да го практикуват според думите ти, така че защо аз да не мога да кажа нещо правилно и да накарам хората също да отидат да го практикуват? Защо това, което ти казваш, винаги е правилно, а това, което аз казвам, винаги е погрешно? Защо твоите думи се считат за истината, а моите се считат за знание и доктрини?“. Това не се основава на нищо — то е факт и той се определя от същността. Христос е плътта, в която се е въплътил Бог, и Неговата същност е Бог. Никой не може да отрече това. Дори антихристите да откажат да го признаят или приемат, те не могат да го отрекат. Моментът, в който човек се отвърне от Христос и Го отхвърли, е моментът на унищожението на човека. Без Христос и Неговите слова никой не може да бъде спасен. Не е ли това факт? (Да, така е.) Какво назидаване могат да донесат на хората тези думи и теории на антихристите? Ако хората не ги приемат, ще претърпят ли някаква загуба? Не, няма да има никаква загуба. Думите на антихристите нямат никакво положително влияние върху никого, а по-скоро имат много негативни въздействия. Ако Христос не беше казал нито едно изречение и просто беше дошъл да живее нормален живот в продължение на години, преди да си тръгне, какво щеше да придобие човечеството? Освен да носи кръста, какво друго би могло да придобие човечеството? То все още щеше да живее в грях, да се изповядва и да се разкайва, неразривно впримчено в грях, ставайки все по-покварено, и накрая, когато Божието дело завърши, всички щяха да бъдат унищожени. Ето какво щеше да стане с човечеството. Но Христос дойде, изрази всички слова, които Бог възнамеряваше да каже на човека, предостави цялата истина, от която човек се нуждае, и разкри на човека това, което Бог притежава и представлява. Не доведе ли това до повратен момент за човека? С други думи, не създадоха ли Христовите слова повратен момент за човека? (Да.) Какъв е този повратен момент? Основно това е промяната за хората от изправяне пред заклеймяване и унищожение към възможността и надеждата да бъдат спасени. Не е ли това повратен момент? Надеждата на хората е дошла. Те виждат зората и имат надеждата да бъдат спасени и да оцелеят. Когато Бог унищожава и наказва човечеството, те могат да избегнат унищожението и наказанието. И така, за такова човечество, което може да оцелее, дали Христос и Неговите слова са нещо добро, или са нещо лошо? (Нещо добро са.) Те са нещо добро. Това, че антихристите са толкова враждебни към такъв Христос, към такъв обикновен човек, и Го ненавиждат толкова много, се определя от тяхната същност.

Има и друго проявление на антихристите в отношението им към въплътения Бог. Те казват: „Щом видях, че христос е обикновен човек, в ума ми се породиха представи. „Словото се явява в плът“ е израз на бог, то е истината и аз го признавам. Имам екземпляр от „Словото се явява в плът“ и това е достатъчно. Няма нужда да влизам в контакт с христос. Ако имам представи, негативност или слабост, мога да ги преодолея, като просто чета божието слово. Лесно е да си формирам представи, ако вляза в контакт с въплътения бог, и това ще покаже, че съм твърде дълбоко покварен. Ако стане така, че бъда заклеймен от бог, няма да имам надежда за спасение. Затова е по-добре просто да чета божието слово сам. Бог на небето е този, който може да спасява хората“. Настоящите Божии слова и общение, особено онези слова, които разобличават нрава и същността на антихристите, са това, което най-много жегва сърцата на антихристите и те са най-болезнени за тях. Това са словата, които антихристите най-малко желаят да четат. Затова антихристите желаят в сърцата си Бог да напусне земята скоро, за да могат те сами да царуват на земята. Те смятат, че плътта — този обикновен човек — в която Бог, се е въплътил, е излишна за тях. Те винаги разсъждават: „Преди да слушам проповедите на христос, чувствах, че разбирам всичко и че съм добре във всяко отношение, но след като слушах проповедите на христос, е различно. Сега се чувствам сякаш нямам нищо, чувствам, че съм толкова незначителен и жалък“. Затова решават, че Христовите слова не разобличават тях, а другите, и смятат, че няма нужда да слушат проповедите на Христос, че четенето на „Словото се явява в плът“ е достатъчно. Основното намерение в сърцата на антихристите е да отрекат факта, че Бог е станал плът, да отрекат факта, че Христос изразява истината, като си мислят, че по този начин има надежда да бъдат спасени чрез вярата си в Бог и че могат да царуват като царе в църквата, като по този начин удовлетворят първоначалното си намерение да вярват в Бог. Антихристите имат вродена природа да се съпротивляват срещу Бог. Те не съответстват на въплътения Бог като огъня и водата, във вечно несъгласие. Те смятат, че всеки ден, в който Христос съществува, е ден, в който ще им бъде трудно да блеснат, и че има опасност да бъдат заклеймени, отстранени, унищожени и наказани. Щом Христос не говори и не върши делото Си, и щом Божиите избраници не уважават Христос, тогава антихристите имат възможност. Те имат шанс да покажат способностите си. Щом махнат с ръка, маси от хора ще преминат на тяхна страна и антихристите ще могат да царуват. Природата същност на антихристите е да изпитват неприязън към истината и да мразят Христос. Те се съревновават с Христос за това кой е по-талантлив или кой е по-способен. Те се съревновават с Христос за това чии думи носят повече сила и чии способности са по-големи. Когато правят същото като Христос, те се стремят да накарат другите да видят, че макар че и те, и Той да са хора, способностите и ерудицията на Христос не са по-добри от тези на обикновен човек. Антихристите се съревновават с Христос по всякакъв начин, като оспорват кой е по-добър и се опитват да отрекат от всеки ъгъл факта, че Христос е Бог, че Той е въплъщението на Божия Дух и че Той е въплъщението на истината. Те също така измислят различни начини и средства във всяка област, за да попречат на Христос да държи властта сред Божиите избраници, да попречат на Христовите слова да бъдат разпространявани или изпълнявани сред Божиите избраници и дори да попречат на нещата, които Христос върши, както и да попречат Неговите изисквания и надежди за хората да бъдат осъществени сред Божиите избраници. Сякаш когато Христос присъства, те са пренебрегнати и са заклеймени и отхвърлени от църквата — група хора, поставени в тъмен ъгъл. В различните проявления на антихристите можем да видим, че по същност и нрав те са непримирими с Христос — не могат да бъдат под едно небе с Него! Антихристите са враждебни на Бог от рождението си. Те са специално тук, за да се противят на Христос, и искат да победят и да надвият Христос. Те искат цялото дело, което Христос върши, да бъде напразно и за нищо, така че в крайна сметка Христос да не придобие много хора и където и да върши делото Си, да не получи никакви резултати. Само тогава антихристите ще бъдат щастливи. Ако Христос изразява истини и хората жадуват за тях, търсят ги, с радост ги приемат, желаят да отдадат всичко на Христос, да се отрекат от всичко и да разгласяват Христовото евангелие, тогава антихристите униват и чувстват, че няма надежда за утрешния ден, че никога няма да имат шанс да блеснат, сякаш са хвърлени в ада. Като виждаме тези проявления на антихристите, дали тази тяхна същност да се бунтуват срещу Бог и да се отнасят враждебно към Него им е внушена от някой друг? Категорично не. Те са родени с нея. Следователно антихристите са тип хора, които по рождение са превъплъщение на дявола, на дявола, дошъл на земята. Те никога не могат да приемат истината и никога няма да приемат Христос, да възхваляват Христос или да свидетелстват за Христос. Макар че външно няма да ги видите публично да съдят или да заклеймяват Христос и въпреки че могат послушно да положат известно усилие и да платят цена, веднага щом имат шанс, когато моментът назрее, непримиримостта на антихристите с Бог ще се прояви. Фактът, че антихристите се бунтуват срещу Бог и установяват независимо царство, ще стане публичен. Всички тези неща са се случвали преди на места, където има антихристи, и са били особено чести през тези години, когато Бог върши Своето дело на правосъдието от последните дни. Много хора са ги преживели и са ги наблюдавали.

27 юни 2020 г.