Разгледайте и разпознайте към кое от споменатите преди това проявления на антихристите спада следната ситуация. Имаше един водач, който работеше всеки ден от зори до здрач и изглеждаше доста отговорен. Но все пак той рядко се появяваше, което създаваше впечатлението, че е много зает с работа и вероятно не бездейства, като на пръв поглед плащаше цената, за да изпълнява дълга си. По-късно, когато имаше работа за вършене в жилищните им помещения и в двора, уредихме някой да ги напътства в работата. Когато нас ни нямаше, той трябваше да се намеси, за да помогне с напътствия и да отговаря за работата, трябваше да поеме инициативата. Не е ли това разумно и уместно? Трябва ли винаги да съм там, за да надзиравам тези домакински задължения и задачи? (Не.) В повечето случаи този вид тежки задачи всъщност не касаят истината. Хората трябва само да работят усърдно, да не извършват разрушителни действия, да изпълняват и да правят това, което се иска от тях — нещо просто и лесно за постигане. По-късно, когато задачите в тази сфера по същество бяха завършени, но все още се нуждаеха от текущо управление, Аз предадох отговорността на този водач. Казах му да поддържа чистотата в района, като се увери, че всичко, което се нуждае от поддръжка, е добре обгрижвано. Имаше главно две неща: първо, да поддържа всички определени пространства и стаи отвътре и отвън чисти и подредени. Второ, да се грижи добре за растенията, например да полива новозасадените, за да не изсъхнат, да ги подрязва, когато е необходимо, според сезона и растежа им, и да ги наторява, когато е нужно. Само тези две задачи — смятате ли, че е много? Може ли да е уморително? (Не.) Тези две задачи не са кой знае какво. Човек може да ги свърши, докато се разхожда след хранене. Освен това не трябва ли да се грижиш и за собствената си жизнена среда? Просто такива са нещата, когато живееш като човек. Този вид задачи са от съществено значение за нормалния човешки живот. Трябва да управляваш собствената си жизнена среда. Ако не го правиш, не си по-различен от животните. Можеш ли тогава все още да се наричаш човек? Животните не управляват заобикалящата ги среда. Те нямат определени места за телесните си нужди, нито имат определени места за хранене и спане. В това отношение хората превъзхождат животните. Хората управляват средата си, грижат се за чистотата и имат изисквания към заобикалящата ги среда. Тогава това, че поисках тези неща от него, не беше прекалено, нали? (Да.) След като възложих тези задачи, заминах за друго място, а водачът трябваше да свърши конкретната работа. Един ден отидох да проверя как се управлява заобикалящата среда и по време на пътуването почувствах сърдечна болка, раздразнение и гняв! Какво мислите, че се беше случило? Какво би могло да предизвика подобни емоции? (Той не е изпълнил Божиите заповеди и подредби.) Точно така, това е единственият начин да се опише с думи — не ги изпълняваше. През периода, в който ме нямаше, времето не беше особено сухо, но много от новозасадените фиданки имаха пожълтели листа, а някои дори капеха на земята. Вбесяващото беше, че листата на две известни цъфтящи дървета бяха станали от тучнозелени — пурпурночервени, почти пожълтели. Ядосвате ли се, щом чуете това? Още по-вбесяващо беше, че чистата циментова площадка на входа беше осеяна с кошници, найлонови торбички, боклук, дървени стърготини от свършената работа, пирони, инструменти — всичко беше разхвърляно, превърнато в мръсен и разхвърлян безпорядък! Кой не би се ядосал, когато види такава сцена? Има само един тип хора, които не биха се ядосали — онези, които принадлежат към категорията на животните, без критерии или чувствителност към заобикалящата ги среда, безразлични към миризмата, чистотата или удобствата и напълно неосъзнаващи кое е добро и кое е лошо. Всеки с нормална човешка природа, който има критерии за заобикалящата го среда и способността да мисли, би се ядосал, когато види подобно нещо. Там живееше голяма група хора, но те не можеха да се справят дори с тази незначителна задача. Що за хора са това? След като им дадох инструкции, ето как се отнесоха към тях, ето какво направиха. Да управляваш заобикалящата среда и да се грижиш за тези няколко неща не е изтощително, нали? Не пречи на никоя от дейностите ти, нали? Не влияе на събиранията, на молитвите или на четенето на Божието слово, нали? Тогава защо не може да се свърши? Когато съм наоколо, когато надзиравам и наблюдавам, тези хора вършат някаква работа, но щом си тръгна, спират. Никой не поема отговорност. Какво се случва в тази ситуация? Смятат ли това място за свой дом? (Не.) Те пак казват, че Христовото царство е техният топъл дом, но дали наистина мислят така? Дали наистина постъпват така? Не. Те дори не управляват средата, в която живеят. Дори след като ги инструктирах, никой не поема отговорност и никой не се интересува. Когато им се каже да работят, те правят нещо малко, но след като го свършат, небрежно хвърлят инструментите настрана и си мислят: „Който го е грижа, да се оправя, не е моя работа. Стига да имам храна и подслон, всичко ми е наред“. Що за човешка природа е това? Що за морал? Притежава ли такъв човек дори частица нормална човешка природа? Да вярваш в Бог толкова много години без никаква промяна, е наистина непонятно! Полагах толкова много усилия, за да направя тези неща за вас, подредих всичко толкова добре. Аз не живея тук, не се наслаждавам на нищо от това — всичко това е за вас. Не е нужно да сте благодарни. Просто управлявайте собствената си жизнена среда и това е достатъчно — защо е толкова трудно да се направи? По-късно осъзнах, че има причина за това поведение. Хората идват в Божия дом, независимо дали са напуснали семействата и кариерите си, или са се отказали от ученето и бъдещите си перспективи, за да изпълняват дълга си, а не за да Ми бъдат дългогодишни работници. Защо? Те не получават нито стотинка, така че защо да Ме слушат? Защо да управляват средата за Мен? Защо да полагат тези усилия за Мен? Ето как мислят те. Чувстват, че е достатъчно да си вършат добре работата и да изпълняват дълга си, че като се занимават с въпроси от тяхната сфера на дейност, изпълняват отговорностите си. Всичко друго, което поискам, ако се отнася до техния дълг и професия, може и да го обмислят, но за останалото трябва да намеря някой друг. Подразбиращото се послание е: „Ние сме хора на царството. Как може да вършим такава мръсна и уморителна работа? Ние сме извисени хора. Това, че постоянно ни караш да вършим долна и унизителна работа, вреди на имиджа ни! Ние сме хора с определена идентичност, защо продължаваш да ни затрудняваш?“. След като разбрах това, придобих известно прозрение защо повечето хора изпитват неприязън към работата, съпротивляват ѝ се и не желаят да я вършат, защо се сравняват с другите и прибягват до хитрости, за да се измъкнат от дълга си, когато работят — защото повечето от тях не се стремят към истината. Да не се стремиш към истината, е обичайно твърдение, но в действителност много хора имат естествено предразположение да обичат спокойствието и да мразят работата. В съчетание с това, че са контролирани от нагласата просто да преживяват как да е, те вярват, че да се стремят към истината означава да седят заедно, да говорят и да обсъждат, точно както се случва в страната на големия червен змей, където хората постоянно имат събрания, четат вестници и пият чай — те мислят, че това означава да вярват в Бог и да изпълняват дълга си. Щом се заговори за работа и за труд като тези на земеделците, мнозина смятат, че такъв живот няма нищо общо с нас, християните. Животът на християнина е живот, откъснат от „низките удоволствия“. По подразбиране те вярват, че са над прозаичните задачи на света — чистенето, борбата с вредители, земеделието, подрязването, засаждането на цветя и т.н. са все неща, които не са свързани с тях. Те отдавна са се извисили над този низък начин на живот. Не е ли това състоянието на повечето хора? (Да, така е.) Лесно ли се коригира такова състояние? Някои хора, когато ги помолят да се научат да работят с машини, не го приемат насериозно и дори умишлено ги използват неправилно, като повреждат машината само за няколко дни. Новозакупени машини се чупят, а цената на ремонта не е малка. Те си мислят: „Нали ме помоли да се науча? Сега, след като счупих машината и вече няма машина, имам извинение да си почина, нали? Вече не трябва да работя, нали? Все ме молеше да се науча и ето го резултата. Това ли искаше да видиш?“. Цената на ремонта на някои машини е почти колкото закупуването на нови. Някои хора изобщо не се чувстват зле или виновни, след като направят такива грешки. Когато сравните това с гореспоменатата представа „да не харчиш и стотинка от парите на Божия дом, защото това е приношение за бог“, кое твърдение е изречено искрено и кое поведение е реалността? Те съсипват машините, а цената на няколко ремонта е достатъчна, за да се купи нова машина. Това разточително поведение е реалността, докато твърдението за неразхищаването на приношенията е фалшиво, измамно и подвеждащо. Позовавайки се на обсъдения по-горе пример, ако трябва да го категоризираме по отношение на нрава или същността на антихриста, към кой аспект от днешното обсъждане бихте го отнесли? Към кой аспект бихте го причислили? Той казва: „Тук съм, за да изпълнявам дълга си, а не за да бъда твой дългогодишен полагащ труд“. Правилно ли е това твърдение? Ти си тук, за да изпълняваш дълга си, но кой е определил какво включва и какво не включва този дълг? Тези задачи не са ли част от това, което трябва да вършиш? Точно както в ежедневието, твоя отговорност е да излизаш да печелиш пари, за да издържаш семейството си. Ако искаш зеленчуци и решиш да си ги отглеждаш сам, това е твой избор, но означава ли това, че другите домашни задължения не са твоя отговорност? Твърдението, че си тук, за да изпълняваш дълга си, е правилно, но да кажеш, че не си тук, за да бъдеш дългогодишен полагащ труд, е проблемно. Какво означава „дългогодишен полагащ труд“? Кой се отнася с теб като с такъв? Никой не те смята за дългогодишен полагащ труд и това, че вършиш тези задачи или полагаш малко усилия, не те прави такъв. Аз не гледам на теб като на дългогодишен полагащ труд, нито Божият дом те използва като такъв. Ти изпълняваш работата, която е твоя отговорност. Всичко това е в обхвата на твоя дълг. В по-тесен аспект това е свързано с поддържането на ежедневието ти, с осигуряването на физическото ти благополучие и с нормалните ти физиологични функции, с осигуряването на добър живот. В по-широк аспект всяка задача е свързана с разпространението на Божието дело. Тогава защо си готов да вършиш някои от тези задачи, а други — не? Защо подбираш и придиряш? Защо смяташ полагането на малко усилия, почистването и управлението на заобикалящата среда за работа на дългогодишен полагащ труд, за слугинаж? Тук има една причина: когато става въпрос за заповедите на Христос и всичките Му изисквания, хората смятат задачите, които са готови да изпълняват, за част от своя дълг, а тези, които не желаят да изпълнят или на които се съпротивляват, считат за задачи на дългогодишен полагащ труд. Не е ли това изопачаване на фактите? Това е отклонение в разбирането на хората. От какво е породено това отклонение? От предпочитанията на хората. А накъде клонят тези предпочитания? Те зависят от това дали плътта страда. Ако плътта не може да се наслаждава на удобства, ако понася трудности или умора, хората започват да се съпротивляват. Задачите, които са готови да вършат, тези, които са бляскави и уважавани, се приемат неохотно и се считат за изпълнение на дълг. Може ли това отношение да се категоризира като противопоставяне на Христос? Хората твърдо се противопоставят на задачи, които не желаят, и отказват да ги вършат. Колкото и добре да се аргументираш, те просто отказват и се противопоставят. Лесно ли се разрешават тези състояния и проблеми на хората? Всичко зависи от това доколко човек обича истината. Ако някой изобщо не обича истината и изпитва неприязън към нея, тогава той никога няма да се промени. Ако обаче имаш решимостта да страдаш, ако можеш да се опълчиш на плътта и да притежаваш истинско покорство и отношение на покорство, тогава тези проблеми лесно могат да бъдат преодолени, нали? (Да.) В живота на човека няма положение, в което да не върши никаква работа. Някои хора казват: „Императорите в миналото не са вършили никаква работа“. Наистина ли е така? Повечето императори не са прекарвали всичките си дни в наслаждаване на дворцовия живот. Някои са започвали да изучават поезия и литература от ранна възраст, работели са от зори до здрач. След като се възкачат на трона, са правели тайни посещения, за да разберат неволите на народа, а по време на национална криза някои дори са отивали на бойното поле. Въпреки че не е имало много такива императори, все пак е имало такива в действителност. Дори и да е имало императори, които са правили малко или нищо, както казват някои хора, те са били единици. Човек, който не се занимава с никаква същинска дейност, а само мечтае да се наслаждава на най-доброто, просто си фантазира.

Много хора винаги смятат полагането на физически труд за нещо недостойно. Правилен ли е този възглед? Има и такива, които гледат на подобно усилие като на полагане на труд, и вярват, че само водачите и работниците, които вършат църковна работа, изпълняват дълг — правилно ли е това разбиране? (Не.) Трябва да разбираш този въпрос по следния начин: всичко, което Бог изисква да направят хората, и всички различни видове работа в Божия дом са неща, които хората трябва да вършат — всички те се смятат за човешки дълг. Независимо каква работа вършат хората, това е дългът, който трябва да изпълняват. Дългът има много широк обхват и засяга множество сфери, но какъвто и дълг да изпълняваш, казано просто, това е твое задължение и нещо, което трябва да правиш. Стига да го изпълняваш добре със сърцето си, Бог ще те одобри и ще те признае за истински вярващ в Бог. Който и да си, ако винаги се опитваш да се скриеш от дълга си или да го избегнеш, има проблем. По-меко казано, ти си твърде мързелив, твърде хитър, ти си ленив, обичаш удоволствията и ненавиждаш труда. Казано по-сериозно, ти не желаеш да изпълняваш дълга си и нямаш отдаденост или покорство. Ако не можеш да понесеш дори физически да полагаш усилия, какво можеш да правиш? Какво си способен да правиш подобаващо? Ако човек наистина е отдаден и има чувство за отговорност, що се отнася до дълга му, тогава, стига Бог да го изисква и то да е нужно за Божия дом, той ще направи всичко, което се иска от него, без да прави собствен избор. Един от принципите на изпълнението на дълга на човека не е ли човек да свърши добре и да поеме онова, което може и трябва да направи? (Да.) Някои, които полагат физически труд навън, не са съгласни и казват: „Вие прекарвате целия ден в изпълнение на дълга си в стаята, защитени от вятъра и слънцето. В това няма никакви трудности, вашият дълг е много по-лек от нашия. Поставете се на наше място, да видим дали ще издържите да работите навън няколко часа и да сте изложени на вятър и дъжд“. Всъщност всеки дълг включва известни трудности. Физическият труд включва физически трудности, а умственият труд включва умствени трудности и всеки има своите затруднения. Всичко е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Когато хората наистина се заемат с дадена задача, от една страна, от решаващо значение е техният характер, а от друга — дали обичат истината, или не. Нека първо поговорим за характера. Ако човек е с добър характер, той вижда положителната страна на всичко и е способен да приема и да възприема нещата от положителна гледна точка и въз основа на истината. Тоест неговото сърце, характер и дух са порядъчни — това е от гледна точка на характера. Сега нека поговорим за друг аспект — дали човек обича истината, или не. Да обичаш истината, е свързано с това да си способен да приемеш истината, което ще рече, че независимо дали възприемаш Божиите слова и дали разбираш Божието намерение, независимо дали твоят възглед, мнение и гледна точка за задачата, за дълга, който трябва да изпълняваш, са съгласно истината, ти все пак си способен да я приемеш от Бог. Ако си покорен и искрен, тогава това е достатъчно, това те прави пригоден да изпълняваш дълга си и това е минималното изискване. Ако си покорен и искрен, то, когато вършиш работа, ти няма да си нехаен и няма да се скатаваш с измама, а вместо това ще влагаш цялото си сърце и цялата си сила в нея. Ако вътрешното състояние на човек е погрешно и в него се поражда негативност, то той ще загуби порив и ще иска да бъде нехаен. Ако в сърцето си знае отлично, че състоянието му не е правилно, но въпреки това не се стреми да го преодолее чрез търсене на истината, то такъв човек няма любов към истината — има някакво желание да изпълнява дълга си, но не иска да положи усилие или да понесе трудност, и винаги с измама се опитва да не си дава зор. Всъщност Бог вече е проучил внимателно всичко това — защо тогава не обръща внимание на тези хора? Бог просто чака избраниците Му да се събудят, да разпознаят и да разобличат тези хора, и да ги отстранят. Такива хора обаче все пак си мислят: „Вижте колко съм умен. Ядем една и съща храна, но след работа вие сте напълно изтощени, а аз изобщо не съм уморен. Аз съм умникът. Не работя толкова усърдно. Всеки, който работи усърдно, е идиот“. Правилно ли е да гледат на честните хора по този начин? Не. Всъщност хората, които работят усърдно, когато изпълняват дълга си, практикуват истината и удовлетворяват Бог, така че те са най-умните от всички. Какво ги прави умни? Те казват: „Не правя нищо, което Бог не иска от мен, и правя всичко, което Той иска от мен. Правя каквото Той поиска, влагам сърцето си и цялата си енергия в това и изобщо не отбивам номера. Не го правя за някой човек, правя го за Бог. Бог ме обича толкова много. Трябва да го направя, за да удовлетворя Бог“. Това е правилната нагласа. В резултат на това, когато църквата изчиства хора, онези, които са хитри при изпълнението на дълга си, биват отстранени, докато честните хора, които приемат Божията внимателна проверка, остават. Състоянието на тези честни хора продължава да се подобрява и те са закриляни от Бог във всичко, което им се случва. А какво им печели тази закрила? Това, че в сърцата си са честни. Не се страхуват от несгоди или изтощение, когато изпълняват дълга си, и не са придирчиви към нищо, което им се възлага. Не питат защо, просто правят, каквото им се каже, подчиняват се, без да проучват внимателно или да анализират каквото и да било и без допълнителни съображения. Те не правят изчисления и са способни на подчинение във всичко. Вътрешното им състояние винаги е много нормално. Когато са изправени пред опасност, Бог ги закриля, когато ги сполети болест или епидемия, Бог също ги закриля, а в бъдеще те ще се радват само на благословии. Някои хора просто не могат да прозрат този въпрос. Когато видят честни хора доброволно да понасят несгоди и изтощение в изпълнението на дълга си, те смятат, че тези честни хора са глупави. Кажете Ми, това глупост ли е? Това е искреност, това е истинска вяра. Без истинска вяра има много неща, които човек никога няма да може наистина да разбере или да обясни. Само онези, които разбират истината, онези, които винаги живеят пред Бог и имат нормална връзка с Него, и онези, които наистина се покоряват на Бог и истински се боят от Него, знаят най-ясно в сърцата си какво всъщност се случва. Защо те знаят, а другите не? Това е така, защото те придобиват преживяване чрез практикуване на истината и защото са честни хора. Това преживяване не може да бъде дадено от никой човек, нито може да бъде откраднато или отнето от някого. Не е ли това благословия? Такава благословия не може да бъде получена от обикновените хора. А защо е така? Защото хората са твърде измамни и нечестиви. Те не са достатъчно честни, не са способни да бъдат честни хора и им липсват истински сърца, така че това, което получават, е ограничено. Що се отнася до антихристите, дори няма нужда да ги споменаваме. Въз основа на техните нагласи към различни въпроси, както и на тяхната природа същност, и особено въз основа на тяхното отношение към Христос, хора като антихристите никога няма да получат тази благословия. Защо това е така? Защото сърцата им са твърде нечестиви и лукави! Те се отнасят към хората различно в зависимост от човека, сменят си цветовете като хамелеон и мислите им винаги препускат, не пускат сокола, преди да са видели заека, не са искрени към Бог, нямат никакво покорство към Него и само искат да сключват сделки с Него. Каква е последицата от такива нагласи и такава същност? Тя е, че по всеки въпрос те не са способни да прозрат или да разберат същността на различните хора и ситуации, както и истините, свързани с тези ситуации. Божиите слова са изложени пред тях, те са образовани, знаят как да четат и да анализират, имат интелект и знаят как да проучват внимателно, така че защо не могат да разберат? Без значение до каква възраст ще доживеят, дори да стигнат 80 години, те пак няма да разберат. Защо няма да разберат? Най-важната причина е, че очите им са били с превръзка. Някои хора казват: „Но ние не сме видели очите им да са закрити“. Сърцата им са тези, които са били закрити. Какво означава да си закрит? Означава, че сърцата им са непросветлени, че са вечно обвити. Преди се казваше, че „сърцата на хората са закоравели“. Тогава кой е направил така, че сърцата на антихристите да загрубеят? В действителност Бог е този, който не ги е просветил. Той не възнамерява да ги доведе до съвършенство или да ги спаси. Той просто се намесва в подходящи моменти, в критични, важни моменти, за да ги възпре малко и да предотврати накърняването на интересите на Божия дом. Но през повечето време, когато става въпрос за Божиите слова, за истината, за това да Му се покорят, за себепознанието и за познаването на Бог, Той никога не ги просветлява. Някои може да кажат: „Това не е правилно. Как можеш да кажеш, че Той не ги просветлява? Някои, които са били окачествени като антихристи, са много умни. След като чуят проповед, ако ти си говорил три часа, те могат да говорят шест. Не е ли това просветление?“. Без значение колко часа могат да говорят, дори да са 30, това са просто куп думи и доктрини. Можели ли са фарисеите и книжниците да говорят по-добре от тези хора? Всеки от тях е бил експерт в проповядването и всеки от тях е говорил красноречиво, но каква полза от това? Когато Бог дойде, те пак Му се съпротивляваха и Го заклеймяваха. Какво им донесе това? Донесе им унищожение, погибел и голямо бедствие. Външно всички в Божия дом изглежда, че изпълняват дълга си, като всеки човек се храни по три пъти на ден, изпълнява дълга си през деня и си почива през нощта. След няколко години обаче разликите между различните типове хора стават значителни, а изходът на различните типове хора се разкрива и разграничава. Някои хора на думи тръбят, че вярват в Бог, но не следват правилния път, а вместо това се втурват към ада. Други обичат истината и непрекъснато се стремят към нея, и така постепенно навлизат в истината реалност. Някои винаги искат да живеят удобен живот и стават все по-хитри в изпълнението на дълга си, и в крайна сметка биват отстранени. Някои могат да приемат истината, стават все по-честни в сърцата си и преживяват промяна в своя живот нрав, като стават обичани както от Бог, така и от хората. Някои винаги се съсредоточават върху проповядването на думи и доктрини и след цялото си проповядване биват отритнати от Бог и затова са съсипани. На някои им липсва духовно разбиране и колкото повече слушат проповеди, толкова по-объркани, по-малко заинтересовани от истината и по-малко покорни стават, искат да действат своеволно и капризно, винаги търсят да удовлетворят собствените си желания и се стремят към слава, придобивки и статус — това е опасно. Някои хора следват Бог в продължение на няколко години и след като ядат и пият Божиите слова и преживеят много неща, започват да разбират много истини, имат все повече вяра в Бог и печелят Неговото одобрение. Всички тези хора вярват в Бог, живеят църковен живот и изпълняват дълга си, така че защо след осем или десет години резултатите им са различни в зависимост от вида им? Какво илюстрира това? Няма ли разлики в природата същност на хората? (Има.)

Ето още един въпрос, който да чуете и да прецените към коя категория спада измежду проявленията на антихристите, които обсъдихме. В някои църкви има очевидно зли хора, които действат тиранично и неразумно. Те не могат да вършат никаква конкретна работа, но винаги искат да държат властта. С каквато и работа да се заемат, те създават смущения и унищожение и не се придържат към принципите, а каквито и неща да вършат, никога не искат да платят цената, но винаги искат другите да ги слушат. Накратко казано, докато такъв човек е в дадена църква, мнозина други ще бъдат смущавани от него, а делото на Божия дом и редът в църквата ще бъдат засегнати и увредени. Въпреки че такива хора не са извършили никакви явни дела на голямо зло и не са навредили на братята и сестрите, когато погледнете човешката им природа, същността им, гледните им точки по различни въпроси, както и отношението им към братята и сестрите, към делото на Божия дом и към собствения им дълг, те са чисто и просто сред редиците на злите. Как трябва да се справя с такъв човек, ако го срещна, преди братята и сестрите да са го забелязали? Трябва ли да чакам, докато направи тежка грешка или причини голямо бедствие, за да го премахна, като го отпратя, когато „направи голям фурор“? Необходимо ли е това? (Не.) Тогава какво трябва да направя? Най-малкото трябва да го освободя от дълга му. След това трябва да го изолирам или да го премахна, като му попреча да изпълнява дълга си, за да не засяга другите. В жизненоважното дело на Божия дом присъствието на такива зли хора не е позволено — правилен ли е този принцип? Ако не са разкрити, така да бъде, но щом бъдат разкрити, щом бъдат видени ясно и окачествени като зли хора, правилно ли е да бъдат изчистени? (Да.) Някои хора може да кажат: „Това няма да стане. Ти си ги прозрял, но другите не са. Изчистването им ще засегне другите. Ако просто ги изчистиш, защото си ги прозрял, това няма ли да означава, че вземаш решението сам? Това наистина ли е позволяване на истината да властва? Трябва да се съберем и да разговаряме с братята и сестрите, да разнищваме заедно, да работим с тях, да съберем материали и да получим одобрението на всички, преди да продължим. Трябва да следваш процедурите, а ако не го направиш, не нарушаваш ли работните разпоредби на църквата? Няма ли това да е погрешно? На първо място ти самият трябва да се придържаш към работните разпоредби на църквата. Не може да ги саботираш. Освен това не се ли прави всичко, независимо какво е то, от загриженост за братята и сестрите? Щом е така, тогава трябва да накараш всички братя и сестри да са напълно наясно с това и да осъзнават този аспект на истината. Не можеш да ги оставяш объркани. Трябва да дадеш възможност на всички братя и сестри да разпознават“. Ако тези процедури не се следват и Аз кажа, че трябва да премахнем някого, как бихте постъпили? Ще се объркате, нали? Това, че се затруднявате, доказва, че такива гледни точки съществуват сред вас. Това, за което говоря, се е случвало. В една жизненоважна работна среда имаше един дявол с лоша човешка природа, който, докато изпълняваше дълга си, измамно се скатаваше и се опитваше да избегне несгодите и изтощението. Той прекъсваше и смущаваше църковното дело на всяка крачка, а когато бе кастрен, ставаше непокорен и напълно отхвърляше истината. Винаги искаше да заема длъжност и да има последната дума, като същевременно командваше другите и никога не се съобразяваше с интересите на църквата и не се придържаше към принципите, а действаше единствено въз основа на своите предпочитания. Докато ръководеше работата, той пренебрегна няколко неща, които му наредих да направи, и се отнесе към думите Ми, сякаш са вятър в ушите му. Освен че не изпълняваше задачите си, той предизвикваше смущения. Църквата е важно работно място за изпълнение на дълга — ако си е мислил, че е дошъл не за да изпълнява дълга си, а за да живее като принц или да се радва на ранно пенсиониране, тогава се е заблуждавал. Божият дом не е нито институция за социално подпомагане, нито приют. Където и да отиде, такава измет като него не става за нищо. Той никога не е предан към нищо от своя дълг, винаги е нехаен и просто се носи безцелно. Затова казах, че той трябва веднага да бъде премахнат. Лесно ли би било това да се приложи на практика? (Да.) За определен тип хора обаче дори такъв прост въпрос е труден за изпълнение. Три месеца след като се изказах, този зъл човек най-накрая беше насилствено отпратен. Каква беше причината за това? След като издадох заповедта да се премахне този човек, водачът на тази църква започна да „изпълнява“ задачата. Как я изпълняваше? Свика събиране, за да гласуват всички по решението. След дълго обсъждане мнозинството най-накрая се съгласи да го премахне, но имаше един глас против, така че въпросът беше оставен на изчакване. Този водач каза, че трябва да поработи с човека, който не е съгласен, да обсъди с него и да потърси съгласието му. Междувременно два пъти попитах дали човекът е бил отпратен, а водачът отговори, че не е, че все още провежда събирания и обобщава материали. Зад гърба Ми той каза още: „Щом един човек не е съгласен, не можем да го премахнем“. Смисълът на думите му беше, че не иска да премахне този човек, затова намери тази абсурдна причина. В действителност той мамеше другите, страхуваше се да не оскърби този човек и не смееше да го премахне. Накрая дойде ултиматум от Горното: „Този човек трябва да бъде отпратен. Ако той не си тръгне, тогава ти трябва да си тръгнеш. Един от вас трябва да си тръгне. Ти избираш!“. Когато чу това, той си помисли: „Не мога да си тръгна. Не съм се наслаждавал достатъчно дълго на позицията си!“. Едва тогава отпрати този дявол. Кажете Ми, защо този водач закриляше дявола? Не е ли това подходът на антихрист? Това е точно поведението на антихрист.