Имате ли още въпроси? (Боже, би ли разговарял още малко с нас за това какво означава да се изпитва Бог? По какви начини у хората се проявява изпитването на Бог?) Бог е подлаган на изпитване, когато хората не знаят как действа Бог, не Го познават или разбират, и затова често предявяват към Него някои неразумни изисквания. Например, когато някой е болен, той може да се моли на Бог да го излекува. „Няма да търся лечение — да видим дали Бог ще ме излекува“. И така, след като се е молил доста време без никакви действия от страна на Бог, той казва: „Тъй като Бог не направи нищо, ще взема лекарство и ще видя дали Той ще ми попречи. Ако лекарството ми заседне в гърлото или ако разлея малко вода, това може да е начинът, по който Бог ми пречи и ме спира да го взема“. Ето това е изпитване. Или например ти си изпратен да проповядваш евангелието. При нормални обстоятелства всички решават чрез общение и обсъждане какво изисква твоят дълг и какво трябва да направиш, а след това ти действаш, когато му дойде времето. Ако нещо се случи, докато действаш, това е Божие върховенство — ако Бог би ти попречил, Той ще го направи активно. Да кажем обаче, че казваш в молитва: „О, Боже, днес излизам да проповядвам евангелието. В съответствие с Твоето намерение ли е да изляза? Не знам дали днешният потенциален приемник на евангелието може да го приеме, нито как точно Ти ще упражниш върховенството Си над това. Моля за Твоите подредби, за Твоето напътствие, да ми покажеш тези неща“. След като се помолиш, седиш там, неподвижен, след което казваш: „Защо Бог няма какво да каже по въпроса? Може би не чета достатъчно Неговите слова, затова Той не може да ми покаже тези неща. Ако е така, веднага ще изляза. Ако падна по лице там, това може да означава, че Бог ме спира да отида, а ако всичко мине гладко и Бог не ми попречи, това може да означава, че Бог ми позволява да отида“. Това е изпитване. Защо го наричаме изпитване? Божието дело е практическо. Достатъчно е хората просто да изпълняват дълга, който трябва да изпълняват, да подреждат ежедневието си и да живеят живота си на нормална човешка природа по начин, който е в съгласие с принципите. Не е нужно да изпитват как ще действа Бог или какви насоки ще даде Той. Занимавай се само с това, което трябва да правиш. Недей винаги да имаш допълнителни мисли като например: „Позволява ли ми Бог да направя това? Ако го направя, как ще се отнесе Бог с мен? Правилно ли е да го направя по този начин?“. Ако нещо е очевидно правилно, тогава се занимавай само с неговото извършване. Не мисли за това и онова. Разбира се, добре е да се молиш, да се молиш за Божието напътствие, Той да напътства живота ти през този ден, Той да напътства дълга, който изпълняваш днес. Достатъчно е човек да има сърце и отношение на покорство. Например ти знаеш, че ако докоснеш ток с ръка, ще получиш токов удар и може да изгубиш живота си. И все пак си мислиш: „Няма страшно, Бог ме закриля. Просто трябва да опитам, да видя дали Бог ще ме защити и да видя какво е усещането да бъда закрилян от Бог“. След това докосваш тока с ръка и в резултат на това получаваш токов удар — това е изпитване. Някои неща са очевидно погрешни и не бива да се правят. Ако въпреки това ги направиш, за да видиш каква ще е реакцията на Бог, това е изпитване. Някои хора казват: „На Бог не му харесва хората да се гиздят прекалено и да носят тежък грим. Тогава аз ще направя това и ще видя какво е усещането Бог да ме укорява вътрешно“. И така, след като са се гримирали, те се поглеждат в огледалото: „Божичко, приличам на жив призрак, но чувствам само, че е малко отвратително и не мога да се погледна в огледалото. Не чувствам нищо друго — не чувствам Божията ненавист и не чувствам Неговите слова да слизат веднага, за да ме поразят и осъдят“. Що за поведение е това? (Изпитване.) Ако понякога си нехаен в дълга си и ясно съзнаваш, че е така, достатъчно е просто да се покаеш и да направиш обрат. Но ти винаги се молиш така: „О, Боже, бях нехаен — моля Те, дисциплинирай ме!“. Каква роля играе съвестта ти? Ако имаш съвест, трябва да поемеш отговорност за собственото си поведение. Трябва да го овладееш. Не се моли на Бог — тази молитва ще се превърне в изпитване. Да превърнеш едно много сериозно нещо в шега, в изпитване, е нещо, което Бог ненавижда. Когато хората се молят на Бог и Го търсят, когато са изправени пред проблем, а също и в някои от техните нагласи, изисквания и начини на действие в отношението им към Бог, често възникват някои изпитвания. Главно какво включват тези изпитвания? Това, че искаш да видиш как ще действа Бог или искаш да видиш дали Бог може или не може да направи нещо. Искаш да изпитваш Бог, искаш да използваш този въпрос, за да провериш какъв е Бог, да провериш кои слова, изречени от Бог, са правилни и точни, кои могат да се сбъднат и кои Той може да осъществи. Всичко това са изпитвания. Тези начини на действие редовно ли се проявяват у вас? Да кажем, че има нещо, за което не знаеш дали си го направил правилно или дали то е съгласно истините принципи. Ето два метода, които могат да потвърдят дали това, което си направил по този въпрос, е изпитване, или е нещо положително. Единият метод е да имаш смирено и търсещо истината сърце, като казваш: „Ето как се справих с това, което ми се случи, и как погледнах на него, и какъв е резултатът сега, след като се справих по този начин. Не мога да преценя дали всъщност трябваше да направя това“. Какво мислите за това отношение? Това е отношение на търсене на истината — в него няма изпитване. Да предположим, че кажеш: „Всички заедно вземаме решение за това след общение“. Някой пита: „Кой отговаря за това? Кой е главният вземащ решение?“. А ти казваш: „Всички“. Намерението ти е следното: „Ако кажат, че това нещо е било решено съгласно принципите, ще кажа, че аз съм го направил. Ако кажат, че не е било решено съгласно принципите, първо ще премълча за това кой го е направил и кой е взел решението. По този начин дори да настояват и да се опитат да хвърлят вината върху някого, няма да я хвърлят върху мен, и ако някой бъде опозорен, няма да съм само аз“. Ако говориш с такова намерение, това е изпитване. Някой може да каже: „Бог ненавижда човек да следва светските неща. Той ненавижда неща като възпоменателните дни и празниците на човечеството“. Сега, след като знаеш това, можеш просто да направиш всичко възможно да избягваш такива неща, доколкото обстоятелствата позволяват. Да кажем обаче, че умишлено следваш светските въпроси, докато правиш неща по време на празник, и докато ги правиш, намерението, което таиш, е следното: „Просто гледам дали Бог ще ме дисциплинира за това, което правя, дали Той ще ми обърне внимание. Просто гледам какво отношение наистина има Той към мен, колко дълбока е Неговата ненавист. Казват, че Бог ненавижда това, казват, че Той е свят и се отвращава от злото, така че ще видя как Той се отвращава от злото и как ще ме дисциплинира. Ако, когато правя тези неща, Бог ми изпрати повръщане и диария, и ако ме накара да се чувствам замаян, неспособен да стана от леглото, тогава ще изглежда, че Бог наистина ненавижда тези неща. Той няма просто да говори — фактите ще го потвърдят“. Ако винаги се надяваш да видиш такава сцена, що за поведение и намерения имаш? Ти изпитваш. Човек никога не трябва да изпитва Бог. Когато изпитваш Бог, Той се крие от теб и отвръща лицето Си от теб, и молитвите ти са безполезни. Някои може да попитат: „Няма ли да проработи, дори ако съм искрен в сърцето си?“. Да, дори ако си искрен в сърцето си. Бог не позволява на хората да Го изпитват. Той се отвращава от злото. Когато таиш тези нечестиви идеи и мисли, Бог ще се скрие от теб. Той вече няма да те просветлява, а ще те остави настрани и ти ще продължиш да вършиш глупави, прекъсващи и смущаващи неща, докато не бъдеш разкрит. Това е последствието, което настъпва, когато хората изпитват Бог.

(Боже, имам въпрос. Аз управлявам оборудването в църквата. Отношението ми към този дълг винаги е лекомислено и несериозно. Братята и сестрите посочиха грешките ми и ме кастриха, и разговаряха с мен за примера, който Бог някога е дал с един човек, който тайно пиел сироп за кашлица: Бог не го дисциплинирал, нито го укорил, а го отстранил, след като човекът изпил сиропа. Божият нрав не търпи човешките оскърбления — зная тези слова, но моят възглед е, че Бог е милостив и любящ, че Той вероятно няма да се отнесе с мен така, както се е отнесъл с онзи човек. Затова не съм се страхувал. Въз основа на днешното Божие общение чувствам, че подхождам със съмнение към Неговия праведен нрав и че имам поведение на антихрист: изпитвам Бог, без никога да се боя от Него.) Отношението, което Бог има към даден човек, не се основава на това дали този човек се бои от Него, нито се основава на преходното отношение, което този човек може да има към даден въпрос. Бог не счита за сериозни проблеми лошите навици и безотговорните порядки, които човек може да покаже и разкрие в банални житейски въпроси. Достатъчно е просто да си способен да се посветиш на съществения си дълг и да поемеш отговорност за него. Ако чувстваш, че вечно си неспособен да поемеш отговорност за управлението на оборудването и не можеш да вложиш всичките си сили, за да го управляваш добре, какво показва това? Отчасти показва, че не си добър в управлението. Освен това показва, че не си много подходящ за тази работа. Ако считаш, че ако останеш на тази работа, това може да доведе един ден до бедствие, по-добре е да препоръчаш някой друг за нея. Нека някой в църквата, който е подходящ за задачата, да те замести, а след това иди да вършиш работа, в която си добър и която ти е интересна, и бъди предан в изпълнението на този дълг. Освен това, ако някой наистина обича истината и наистина желае да се бои от Бог и да отбягва злото, да живее с достойнство и да не бъде ненавиждан от другите, а уважаван от тях, тогава той трябва да е решен да върши всичко добре. И докато го прави, трябва да има решимостта пред Бог да каже: „Боже, моля Те, дисциплинирай ме, ако се представя зле — моля Те, извърши Своето дело“. Хората са лоши управители на другите. В най-добрия случай те могат да научат някого да стане талант в една област. Но когато става въпрос за пътя, по който върви някой, за неговите възгледи за живота, за целите, които избира в живота, и за това какъв тип човек ще избере да бъде, никой не може да му помогне. Божиите слова и единствено Бог могат да променят хората. Как се осъществява това? В това отношение самите хора са безпомощни, те трябва да оставят Бог да се справи с нещата. И така, какви критерии трябва да изпълни човек, за да позволи на Бог да върши делото Си, преди Той да има желание за това? Първо, трябва да има решителност, трябва да има такова желание, като каже: „Знам, че никога не съм успявал да свърша тази задача добре. Братята и сестрите не са доволни — аз самият не съм доволен — но искам да я свърша добре. Какво да направя? Ще застана пред Бог в молитва и ще Му позволя да върши делото Си в мен“. Ако искаш Бог да върши делото Си в теб, първото нещо, което се изисква от теб, е да си способен да страдаш — когато Бог те дисциплинира, когато Той те укорява, трябва да си способен да го приемеш. Да бъдеш покорен и приемащ в сърцето си, е началото на доброто вършене на всяко нещо. Справедливо е да се каже, че преди да бъде напълно спасен, всеки ще има съмнения относно Божията праведност и всемогъщество. Различното е, че обикновените, покварени хора могат, макар просто да се съмняват, да изпълняват дълга си нормално, да се стремят към истината и да опознават Бог малко по малко. Тяхното субективно желание е активно и положително. При антихристите е точно обратното: техните субективни желания не са приемащи и покорни и те не се домогват до признаване. Вместо това се съпротивляват. Не приемат. Какво тогава е доброто у обикновените, покварени хора? В дъното на сърцето си те приемат и обичат положителните неща — просто поради покварения си нрав на моменти не могат да се въздържат, когато се справят зле и нещата са извън техните възможности, извън техния обсег, и затова често са негативни и слаби в сърцето си, и чувстват, че Бог не ги иска, че Той ги ненавижда. Добро чувство ли е това? Добре е да имаш такова чувство — това означава, че имаш шанс да бъдеш спасен, и е знак, че можеш да бъдеш спасен. Ако дори не чувстваш това, тогава надеждите ти да придобиеш истината и да бъдеш спасен са доста малки. Именно наличието на това чувство показва, че ти все още имаш съвест, достойнство и почтеност — че в теб все още има рационалност. Ако нямаш дори тези неща, тогава ти наистина си антихрист, неверник. В момента ти имаш само някои модели на поведение на неверник, малко от това, което той разкрива, малко от неговия нрав, но все пак не си неверник. В очите на Бог ти вярваш в Него и си Негов последовател, въпреки че за теб остават много проблеми и недостатъци по пътя на вярата в Него, в твоя стремеж, във възгледите ти и във всеки аспект на личния ти живот. Как тогава да бъдат разрешени тези проблеми? Това е лесно. Щом отговаряш на основните изисквания да имаш съвест и разум, да се стремиш към истината и да обичаш положителните неща, всички тези проблеми могат да бъдат разрешени — това е просто въпрос на време. Щом можеш да приемеш истината и укора и дисциплинирането, които идват от Бог, ти вече си преминал първото препятствие. Второто препятствие е, че от своя страна трябва да се научиш да преодоляваш покварения си нрав и различните състояния, които възникват в теб, когато ти се случи всяко нещо, и да се научиш да разрешаваш проблемите с Божиите слова, докато четеш Божиите слова, слушаш общение и свидетелствата за преживяване на братята и сестрите. Трябва да си способен да заставаш често пред Него, като Му разказваш за положението и състоянията си, както и за проблемите, пред които си изправен, като Му ги казваш открито и искрено приемаш Неговото кастрене, Неговото дисциплиниране и укор, и дори Неговото разкриване относно теб и отношението Му към теб — сърцето ти трябва да остане отворено за Него, а не затворено. Докато сърцето ти остава отворено, съвестта и разумът ти могат да служат за цел и истината ще е способна да влезе в теб и да предизвика промяна в теб. Всички тези проблеми тогава могат да бъдат разрешени. Те не са неразрешими. Нито един от тях не е голям проблем. Обичайно е хората да бъдат нехайни при изпълнението на дълга си. Това е най-честото състояние, в което се намира цялото покварено човечество. Едното състояние е да си пълен с лъжи, другото е да лентяйстваш, да си нехаен и безотговорен във всичко, да си в състояние на мотаене, в състояние на претупване — това е нормата за цялото покварено човечество. Тези неща са в много по-малка степен лоши от съпротивата на човека срещу Бог и отказа му от истината. Те дори не са онова, което Бог гледа в човека. Ако Бог измерваше педантично хората, тогава при всяка казана от тях грешна дума Той нямаше да ги иска. Ако някога са направили малка грешка, Той нямаше да ги иска. Ако хората бяха прибързани поради младостта си и вършеха нещата нетърпеливо, Бог нямаше да ги харесва и тогава те щяха да бъдат онези, които Той би изоставил и отстранил. Ако нещата стояха така, нито един човек нямаше да бъде спасен. Някои ще кажат: „Нима Ти не каза, че Бог заклеймява хората и решава изхода им чрез тяхното поведение?“. Това е друг въпрос. По човешкия път на стремеж към истината, за да се постигне промяна в нрава и спасение, такива състояния на човека са, както Бог ги вижда, най-честите от всички, толкова обикновени и банални, че няма накъде повече. Бог дори не ги гледа. Какво гледа Той? Той гледа дали имаш положителен стремеж и какво е отношението ти към истината и към положителните неща, както и към стремежа към промяна в нрава. Той гледа дали имаш такова желание, дали се стремиш. Когато Бог види, че имаш тези неща, че съвестта ти те укорява, когато сгрешиш, и че знаеш да мразиш това, че знаеш да дойдеш пред Бог в молитва и да Му се изповядаш и да се покаеш, тогава Той казва, че за теб има надежда, че няма да бъдеш отстранен. Мислиш ли, че Божият праведен нрав, Неговата милост и любов са все празни фрази? Именно защото Бог има такава същност, Той има отношение към всеки тип човек и тези отношения са изключително практически — изобщо не са празни.

Този разговор за същността на антихристите, който водим от известно време, е предназначен да бъде чут от всички, отчасти за да могат да разбират и да разпознават антихристите, да определят кои са те и да ги отхвърлят. Също така го водим и за да знаят всички, че всеки има нрав на антихрист, подобно на антихристите, но само истинските антихристи трябва да бъдат отстранени и изоставени, докато обикновените хора с нрав на антихрист са онези, които Бог ще спаси, а не онези, които Той ще отстрани. Общението с хората за същността на антихристите и за всеки аспект на техния нрав не е с цел да се заклеймяват хората — то е с цел да се спасяват хората, да им се дава път, да им се позволи да видят ясно какъв покварен нрав имат те всъщност, за какво в действителност говори Бог, когато казва, че човечеството е Негов враг, и защо Той би казал това — какви точно видове покварен нрав у човека и какви разкривания на съпротива и непокорство срещу Бог у човека Го карат да говори така, да прави тези заклеймявания. Именно защото Бог иска да спаси човека, защото Той не изоставя човечеството, нито Своите последователи, нито онези, които Той е избрал, Той неуморно говори и работи по такъв начин. Бог говори и върши делото Си така, не просто за да накара хората да разберат колко обичлив е Той, колко искрен и търпелив е с хората, колко много усилия е положил. Каква е ползата от разбирането на тези неща? Когато хората разбират тези неща, те изпитват не повече от малко благодарност към Бог — но поквареният им нрав изобщо не е изкоренен. Бог говори с такова искрено търпение, за да позволи на хората да видят, че Бог е положил усилия и е взел решение да спаси хората — Той не се шегува. Бог иска да спаси човечеството и е решен да го направи. Как да се види това? Няма аспект на истината, по който Бог да говори от една страна или от един ъгъл, нито говори по един-единствен начин — вместо това Той го казва на хората от различни ъгли, по различни начини, с различен език и в различна степен, за да могат хората да познаят покварения си нрав и себе си, и от това да разберат посоката, която трябва да поеме техният стремеж, и какъв път трябва да поемат. Той прави това, за да изоставят и променят хората своя сатанински, покварен нрав и да се избавят от философиите за светските отношения, от начините на оцеляване и от методите и начините на живот, с които Сатана покварява хората, като вместо това ги накара да живеят според начините, методите, посоките и целите, които Бог е показал на хората и които им е казал. Бог не върши всичко това, за да накара хората да го приемат, да им позволи да видят Неговите ревностни и грижовни намерения или колко трудно е да върши всичко, което върши. Не ти е нужно да знаеш това. Съсредоточи се само върху намирането на това, което трябва да практикуваш в словата, които Бог казва, и върху разбирането на истината и Божиите намерения в тях. Навлез в истината реалност, живей според истините принципи, постъпвай и действай според истините принципи и изпълни поръчението, дадено ти от Бог, така че да постигнеш спасение. Така Бог ще бъде удовлетворен и въпросът за спасението на човека ще бъде изцяло осъществен, което ще бъде от полза и за човека. А що се отнася до онези моменти, когато в това, което хората казват, все още има голяма доза доктрина, когато са твърде повърхностни в действията си, когато винаги са нехайни, когато немарливостта им е непреодолима — особено при младите хора, които не са склонни да спазват правила, които понякога обичат да си поспиват по-дълго, които имат някои навици, които не са съвсем разумни или не са поучителни за другите — не насилвайте тези неща. Подхождайте бавно към тях. Щом си готов да се стремиш към истината и можеш да полагаш усилия с Божиите слова, и можеш често да идваш пред Бог, като отваряш сърцето си за Него, Той ще върши делото Си. Никой не може да промени някой друг с човешка сила или с човешки средства, включително родителите ти, които не могат да те променят.

Това, че днес си дошъл в Божия дом, е дело на Бог, и това, че можеш да слушаш проповеди тук, сигурно и неизменно, дори в тази епоха, сред злите тенденции, и да изпълняваш дълга си, без да печелиш и стотинка — това е делото на Бог. Защо Бог върши това? Какво у теб Бог намира за благоприятно? Това, че имаш известно чувство за справедливост и имаш съвест, изпитваш неприязън към злите тенденции и харесваш положителните неща, очакваш с нетърпение идването на Божието царство, царуването на Христос и на истината. Ти имаш тези желания и Бог гледа благосклонно на тях, което е и причината Той да те доведе в Своя дом. Мислиш ли, че Бог не вижда тези твои лоши недостатъци и навици? Бог възприема недостатъците ти — Той знае за всички тях. Ако Той знае, защо не се погрижи за тях? Такива неща карат хората да изпитват противоречия в сърцето си в много случаи. Те казват: „Би ли спасил Бог някого като мен? Може ли някой като мен да постигне спасение? Аз съм толкова нечестив и покварен, толкова неохотно се покорявам на дисциплиниране, толкова съм непокорен — и се съпротивлявам на Бог, и се съмнявам в Него. Как може Бог все пак да ме е избрал?“. Какво те яде отвътре? Само Бог може да те спаси. Трябва да вярваш, че Той може да го направи. Достатъчно е просто да се съсредоточиш върху слушането на Божиите слова, върху приемането и практикуването им. Не оставай блокиран в тези други въпроси — недей да си винаги негативен заради тях. Никой не се опитва да използва недостатъците ти срещу теб, никой няма компромат срещу теб. Бог не гледа тези неща. Ако в стремежа си към правилния път и истината си смутен от лошите навици, недостатъци или немарливост, които се пораждат от такива незначителни дреболии от ежедневието, това не е ли загуба? Това не си струва, нали? (Да.) В момента би трябвало да има доста хора, попаднали в капана на такова състояние. Някои хора казват, че като индивидуалност са твърде прибързани, че са толкова груби във всичко, което правят, и че не обичат да учат. Казват, че имат и лоши навици: не обичат да стават сутрин или да си лягат вечер, обичат да играят игри. Понякога обичат да водят празни разговори, а понякога обичат да разказват вицове. Те питат: дали Бог ще ме спаси? Не е ли проблем, че имаш толкова много представи и фантазии за себе си? Защо не потърсиш малко? Какъв е всъщност възгледът на Бог и какво всъщност казват Неговите слова? Тези неща споменати ли са като проблеми в Неговите слова? Някои хора казват, че обичат да се кипрят и трябва винаги да се въздържат. Други казват, че обичат да ядат месо — с прекомерен апетит. Това са малки проблеми. Тези недостатъци, тези индивидуалности или тези житейски навици са най-много недостатъци в човешката природа на даден човек. Те не се считат за покварен нрав. Това, което хората наистина трябва да изкоренят, е поквареният си нрав. Не губете от поглед по-голямата картина. Когато научиш, че имаш покварен нрав, и започнеш да се съсредоточаваш върху размишлението за него и върху разпознаването му, когато полагаш усилия за това и започнеш да го мразиш, тези твои малки недостатъци бавно ще се променят — те вече няма да бъдат проблеми. Някои млади хора обичат да се забавляват. След като са се погрижили за същинската си работа, е добре да се позабавляват малко. Някои млади жени обичат да бъдат красиви, да се кипрят и да се гримират. И това е добре, стига да не прекаляват и да не носят странни дрехи или тежък грим. Всичко е наред, никой не ги ограничава. Нито едно от тези неща не е проблем. Тези житейски навици, изискванията за качеството на живота ти и малките проблеми с индивидуалността — нито едно от тези неща не може да те накара да се съпротивляваш на Бог, нито може да те накара да се противопоставиш на истината. Това, което наистина те кара да се съпротивляваш на Бог, което те възпира да дойдеш пред Него и което те кара да се бунтуваш срещу Него, е поквареният ти нрав. Когато можеш да откриеш, да познаеш и да намразиш покварения си нрав и придобиеш субективното желание да практикуваш според истините принципи, всички тези малки недостатъци може да бъдат изкоренени. И след като поквареният ти нрав бъде изкоренен — най-големият проблем, съпротивата ти срещу Бог, разрешен — ще се считат ли все още тези твои малки недостатъци за проблеми? Когато дойде този момент, такива малки неща като как постъпваш и как живееш, какво ядеш, какво пиеш, как си почиваш, как изпълняваш дълга си и как се разбираш с другите, ще стават все повече основани на принципи, малко по малко. Едва тогава ще научиш, че изкореняването на покварения нрав е било и остава големият въпрос в живота на човека, че след като поквареният нрав на човека бъде изкоренен, всички други проблеми също са разрешени. Когато си разрешил проблема с бунтарството срещу Бог, тогава ще живееш с подобие на човек, с достойнство. Може би сега има някои незначителни недостатъци, които вече не проявяваш. Хората може да те хвалят, като ти казват, че си добър млад човек, че си искрен във вярата си в Бог, че изглеждаш като вярващ в Бог. Но ако Бог каже, че ти все още е възможно да се бунтуваш срещу Него, тогава външните ти добри модели на поведение са безполезни, колкото и велики да са те. Основният проблем не е разрешен — поквареният ти нрав все още не е изкоренен и ти все още можеш да се бунтуваш срещу Бог. Ти си все още толкова далече от спасението! Каква полза има от това просто да имаш добри модели на поведение? Не се ли самозалъгваш с тях?

Какъв проблем е от жизненоважно значение за вас да разрешите сега? (Проблемът с покварения нрав.) Някои може да кажат: „Обичам да нося цветни дрехи, но Божият дом не ги харесва, затова ще се опълча на това поведение“. Не е нужно — носи ги, ако искаш. Някои казват: „Обичам да си слагам пудра и грим и да изглеждам красиво, когато се срещам с хора всеки ден — толкова е хубаво!“. Щом имаш време, няма проблем. Някои казват: „Обичам да ям гурме храна — обичам люто, а също и кисело“. Щом имаш средствата, възможността и свободното време, можеш да ядеш тези неща до насита. Дори ако не изпълниш тези желания, ако се въздържаш от тях и им се опълчваш, поквареният ти нрав няма да бъде изкоренен. Какво би могло да произлезе от това, че се въздържаш от тях? Ще понесеш много плътски страдания, но ще се чувстваш доста онеправдан в сърцето си — и какво негативно последствие би ти донесло това като косвена вреда? Ще чувстваш, че си страдал много за Бог, че си придобил истината, докато всъщност няма да имаш нищо или няма да бъдеш нищо. Ти може да се обличаш елегантно, с достойнство и трезво — може да изглеждаш като брат или сестра и да си добре организиран — но ако не можеш дори да намериш истините принципи, когато те накарат да изпълняваш дълг, и ако можеш да продължиш да прекъсваш и смущаваш делото на църквата, разрешен ли е основният ти проблем? (Не.) Следователно, както и да го погледнеш, най-същественото е да разбираш Божиите слова, истината, да навлезеш в истината реалност и да изкорениш покварения си нрав. Не влагай усилията си в няколко банални проблема и външни модели на поведение, като се вкопчваш в тях и не ги пускаш, винаги се чувстваш виновен и задължен в сърцето си, винаги разрешаваш тези неща, сякаш са важни въпроси. Резултатът, който произтича от това, е, че поквареният ти нрав остава вечно неизкоренен. Ако дори не знаеш що за човек си или какъв вид покварен нрав имаш — ако нямаш ни най-малко разбиране за това, няма ли това да обърка нещата? Когато опознаеш покварената си същност, тези твои малки проблеми вече няма да бъдат проблеми. Естествено, щом разбираш истината и навлезеш в истината реалност, и станеш способен да действаш според истините принципи, ти постепенно ще се отървеш от тези малки проблеми. Същото е и с нетърпеливите индивидуалности или с мудните хора, или с това да си приказлив или мълчалив — това не са проблеми. Това са въпроси на индивидуалност. Някои хора имат ясна дикция, а други нямат. Някои хора са по-смели и се осмеляват да говорят пред много хора, а други не са толкова смели и не смеят да говорят, когато наоколо има много хора. Някои хора са екстроверти, а други са интроверти. Нито едно от тези неща не е проблем. Какво е проблем? Нравът на антихристите, който се съпротивлява на Бог — това е проблем. Това е най-големият проблем, източникът на цялата поквара на човека. Ако разрешиш проблема с покварения нрав, никой друг проблем вече не е проблем.

Имате ли още въпроси? (Боже, имам въпрос: в моя стремеж към истината имам нормален духовен живот, но все пак сърцето ми, което обича истината и се стреми към нея, не е толкова голямо. Когато почувствам, че състоянието ми е погрешно, усърдно се старая няколко дни, но след като тези дни минат, отново се отпускам. Това състояние се повтаря отново и отново и аз знам, че това е нрав, който изпитва неприязън към истината, но все още не мога да го изкореня.) Няма как да се избегне това — такова е навлизането на човека в живота. Правиш грешка с това, че винаги искаш да разрешиш този проблем. Например някои жени, когато търсят съпруг, имат критерий, че не е кой знае колко важно, ако той има само средна хубост, но трябва да е романтичен. Трябва да помни кога и къде са се срещнали за първи път, рождения ѝ ден и годишнината от сватбата им, и така нататък. Трябва да помни всеки важен ден и също така трябва да помни да казва: „Обичам те, скъпа!“ от време на време и да ѝ купува подаръци от време на време. Тя ще го изпитва: „На коя дата беше първата ни среща? Кога е Свети Валентин?“. Те често търсят такава романтика и стимулация и ако животът им стане малко по-безвкусен, се възпротивяват и се оплакват на съпруга си: „Виж се, грубиян такъв. Не разбираш от романтика. Толкова е скучно да прекарвам дните си с теб! Животът ми е съсипан в твоите ръце!“. Не са ли много жените, които проявяват този недостатък? И когато кажеш, че съпругът на някоя друга е романтичен, че знае как да ухажва жена, че се отнася към жена си като към принцеса, тези жени изпитват непоносима завист и искат да отмъкнат този съпруг за себе си. Те просто не желаят да живеят банален, обикновен живот. Ти проявявал ли си този недостатък? (Да.) Докато Бог върши делото Си и спасява хората, няма толкова много вълнуващи, възбуждащи моменти и Той няма да ти създава изненади. Това е банално и обикновено — ето какво означава да бъдеш практичен. Стремежът към истината не изисква чувство. Стига стремежът да е там, в сърцето ти, и стига от време на време да изследваш дали пътят, по който вървиш, се отклонява, и дали има някакви пропуски или загуби, причинени от човешка грешка в дълга, който изпълняваш, и да разговаряш дали през това време братята и сестрите имат някакви нови прозрения или познания относно изпълнението на дълга, които на теб ти липсват, за това дали е имало изопачавания в твоето възприемане на Божиите слова, когато си ги чел, за това дали е имало неща в тях, които са извън твоя досег, или които не си преживял, или си пренебрегнал, и така нататък — стига всички такива пътища, цели и посоки да са нормални и правилни, това е достатъчно. Стига общата ти посока да е правилна, това е достатъчно. Не търси вълнение и не търси изненади. Никой няма да те изненада. Да вярваш в Бог и да се стремиш към истината е същото като начина, по който нормалните хора живеят живота си. През повечето време е доста безинтересно, защото живееш в този свят, където нищо не е свръхестествено и нищо не е откъснато от реалния живот. Толкова е безинтересно. Но има разлика между този вид безинтересен живот и живота на онези, които не вярват: докато вярваш в Бог и изпълняваш дълга си, ти постоянно научаваш за покварения си нрав, постоянно коригираш и променяш връзката си с Бог и постоянно научаваш за истините, които не разбираш, опознаваш и приемаш истините, които не знаеш или не разбираш. Това е разликата. Това вече е доста голяма разлика — така че какво още бихте могли да искате вие? Не се ли случват достатъчно неща в Божия дом, в църквата и около теб? Нещата, които са се случили от началото на Божието дело досега, са достатъчни, за да размишляват хората по тях. Дните минават толкова бързо: десет, двадесет години минават като миг, след това, в още един миг, минават тридесет, петдесет години. Това е горе-долу животът на един човек. Какво друго вълнение да се търси? Тези неща са достатъчно вълнуващи. Всички неща, които се случват около теб, би трябвало да ти позволят да откриваш уникални неща, да разкриваш истината и да са изненадващи за теб. Това не е безинтересно, нали? (Не, не е.) Да се стремиш към истината, не означава да търсиш вълнение. Така стоят нещата при хората, които живеят в своята нормална човешка природа, в този материален свят. Не търсете вълнение — търсенето на вълнение и чувства е това, което правят хората, които имат прекалено много свободно време. При изпълнението на дълга си и стремежа си към истината хората всеки ден имат да учат нови уроци. Някои ще кажат: „Тогава защо аз не уча?“. Е, може би напредъкът ти е по-бавен. Ако има неща, които учиш всеки месец, това е достатъчно. Щом напредваш и се стремиш към истината, ще имаш резултат. Това общение разреши ли въпроса? (Да.) Как? Кои думи го разрешиха? (Разреши го, защото знам, че гледните точки зад моя стремеж във вярата ми в Бог не са практически — моят начин на стремеж не е прагматичен. Винаги търся стимулация, винаги преследвам чувства и се отнасям към Бог само с представи и фантазии, поддържам връзка с Него на почтително разстояние, но пренебрегвам факта, че хората ще имат слабост в хода на навлизането си в живота и ще растат, докато го правят, и че ще бъдат изправени пред всякакви обстоятелства. Това е нормално.) Разбрал си правилно. Когато не са възникнали никакви обстоятелства, хората трябва да изпълняват дълга си, както трябва, и да продължават със стремежа си, както трябва. Не търси вълнение, нито чувства. Не бъди свръхчувствителен и не казвай: „Защо днес съм в лошо настроение? О, връзката ми с Бог е отдалечена — бързо ще се помоля!“. Няма нужда от такава свръхчувствителност. Бог не обръща внимание. Бог не се занимава с тези твои дребни въпроси! Ти може да кажеш: „От дни не съм се молил, но когато действам, често търся Бог в сърцето си и поддържам богобоязливо сърце“. Тук няма проблем. Някои ще кажат: „О, толкова съм зает с дълга си, че от дни не съм чел Божиите слова“. Ти не си преминал през тази процедура — ти си я пренебрегнал — но в хода на изпълнението на своя дълг си открил много проблеми и си разкрил нещо от покварения си нрав, а през това време си слушал общението на други хора, което те е поучило много. Не е ли това истинска придобивка? Не четеш ли Божиите слова, за да разбереш истината и да я придобиеш? Каква е ползата да настояваш да го правиш по определен начин или в определена форма? Добре. Тук ще приключим днешното общение. Довиждане! (Благодаря Ти, Боже, и довиждане!)

30 май 2020 г.