Колкото и проповеди да слушат антихристите, те не могат да разберат истината. Онова, което разбират и могат да изразят, са само доктрини. Те вземат словата, които могат да разберат и запомнят, и ги обработват в мислите си, за да ги превърнат в духовни доктрини, които са съгласно човешките представи и фантазии, и след това ги разгласяват безразсъдно, като ги обясняват на другите. Когато онези, на които им липсва духовно разбиране и които не разбират истината, чуят тези неща, те ги считат за напълно правилни и са готови да ги приемат. В резултат на това те биват подведени и започват да се покланят на антихристите. Тогава идва бедата. В действителност антихристите изобщо не разбират истината. Ако се вслушаш внимателно и разпознаеш така наречените им правилни думи, ще откриеш, че те са кухи теории, които са съгласно човешките представи и фантазии. Разбира се, онези, които не разбират истината, смятат, че тези думи са правилни и лесно се хващат на въдицата. Преживявали ли сте такива ситуации? Можете ли да дадете примери? Ако можете да дадете примери и да видите ясно как онези, които умеят да изричат думи и доктрини, подвеждат другите, това доказва, че ги разбирате и можете да ги приложите. Ако не можете да дадете примери, това показва, че все още не сте ги разбрали и не можете да ги приложите. Когато се срещнете с онези, които умеят да изричат думи и доктрини, вие определено няма да можете да ги разпознаете. (Аз съм бил в такова състояние. Когато братя и сестри се сблъскат с кастрене, укор и дисциплиниране, и не разбират Божието намерение, те идват да търсят при мен. Всъщност аз също не разбирам нито Божието намерение, нито същността на тези въпроси. Но им казвам някои кухи думи, например: „Кастренето, укорът и дисциплинирането са все Божията любов и Божието спасение. Така Бог действа върху покварения ни нрав“. Дори докато казвам това, усещам, че не съм им обяснил напълно същността на проблема им, като например защо се сблъскват с това обстоятелство, към какъв тип покварен нрав спадат техните действия и разкривания или каква може да е природата им, и какво е Божието намерение — за тези и други неща не съм успял да общувам с тях. Изричал съм само няколко правилни доктрини и хубаво звучащи лозунги, които наистина не помагат на никого.) Това е така, защото ти самият нямаш ясно разбиране за истината, затова не можеш да разрешиш истинските проблеми на своите братя и сестри. И така, има ли разлика между това антихристите да подвеждат хората и това? Антихристите не помагат на хората от добронамереност. Техният мотив и цел са да ги подведат и контролират. Когато антихристите правят такива неща и когато крещят лозунги, вижте поведението им и какъв нрав разкриват — това е ключът към разпознаването на антихристите. Някои хора имат малък духовен ръст и им липсва ясно разбиране за истината. Интензивността на тяхната работа може да не постигне необходимите резултати, но те нямат мотив или цел да подвеждат или контролират хората. Те също искат да водят хората пред Бог — просто способностите им не отговарят на желанието им. Въпреки че не са постигнали ясни резултати, хората могат да видят, че имат правилните намерения, че искат да водят хората пред Бог. Каква е целта на антихристите обаче? (Да спечелят одобрението на хората и те да ги слушат и да ги следват.) И така, каква е разликата между това, което те казват, и това, което казва човекът, чиито способности не отговарят на желанието му? Човекът с недостатъчни способности говори от сърце, но не може да прозре същността и корена на проблема. Той не може да разговаря ясно за него и в крайна сметка не може да разреши проблема или да предостави ресурс на другите. А какви са думите на антихристите? От сърцето им ли идват? (Не, не идват.) Ясно е, че не идват: това, което казват, са само лъжи. Защо трябва да говорят лъжи? Те искат да те измамят и да те подведат. Смисълът на думите им е: „Вече свърших работата, която трябва да свърша като водач, разговарях за това, за което трябваше, и всичко, което казах, е правилно. Ако не го приемеш и проблемът остане нерешен, вината е твоя — не ме обвинявай мен“. Те не искат искрено да разрешат твоите проблеми, а просто отбиват номера и нямат друг избор, освен да кажат тези правилни неща, за да запазят статуса си. Те казват тези неща против волята си и дори да ги кажат, не го правят по собствено желание — това не е онова, което наистина мислят в сърцето си. Затова някои антихристи обикновено могат да се научат да казват няколко правилни думи, като помагат на другите да преодолеят негативността си, но когато самите те се сблъскат с кастрене или бъдат освободени, стават изключително негативни, те са неспособни да опознаят себе си през цялото това време и трябва да разчитат на братята и сестрите да им помогнат. Случвало ли се е това? (Да.) Такива неща се случват твърде често. Думите и доктрините, които един антихрист постоянно проповядва на другите, не могат да помогнат дори на него самия. И така, тези думи от дълбините на душата му ли идват? Резултат от действителните му преживявания ли са? (Не.) Тогава това, което казва, са просто думи и доктрини, а не отражение на истинския му духовен ръст. Работата, която върши, за да помага на другите, се състои единствено в използването на външни фалшиви впечатления, действия и добро поведение, за да отбие номера, за да накара хората да го признаят, приемат и одобрят като водач. Щом хората го признаят за свой водач, не му ли се подчиняват? Ако му се подчиняват, антихристът не придобива ли статус? Статусът му тогава не е ли сигурен? Точно това е неговата цел. Някои водачи и работници нямат разбиране за истината и способностите им не отговарят на желанието им, докато се справят с работата си. Това най-много да е признак за техния малък духовен ръст и че не са водачи, които са съгласно критериите. Но когато един антихрист работи, той не се замисля дали може да помогне или да подкрепи братята и сестрите, или не. Той мисли само за собствения си статус и интереси. Това е разликата между двамата: техният нрав е различен. Затова, дори антихристът да говори много приятни за ухото думи, те не отразяват неговата реалност. Той ги казва против волята си. Той просто използва някои външно правилни доктрини и лозунги или думи, които съответстват на човешките чувства, за да съветва хората и да отбие номера. Защо трябва да отбива номера? Защото ако види някой, който е негативен или слаб, и го пренебрегне, без да му помогне, другите ще кажат, че не върши истинска работа и не изпълнява отговорностите си като водач. Тъй като се страхува от такива обвинения, той няма друг избор, освен да действа. Следователно целта му не е просто да изпълнява дълга си. Той се страхува, че ако не се появи веднага, когато братята и сестрите се сблъскат с трудности, и не им помогне и не им предостави ресурс, като изпълни отговорностите си, тогава те вече няма да го подкрепят. На следващите избори може да не го изберат и той няма да бъде истински водач, а ще има само празна титла. Нима само празната титла е това, което желае в сърцето си? (Не.) И така, какво иска той? Той иска истинска власт и статус, иска братята и сестрите вътрешно да му се покланят, да го подкрепят и да го следват. Затова се стреми да бъде избран за водач на всички избори — това е неговата цел.

Някои така наречени водачи и работници стават особено ентусиазирани с наближаването на изборите, като се показват навсякъде и се държат необичайно. Такива хора може да са от типа на антихристите. Ако наистина могат да постъпват така, това е достойно за презрение! Човек, който наистина притежава съвест и разум, естествено ще се чувства виновен в сърцето си, когато действа с мотиви и цели. Въздържан от съвестта и разума си, той ще осъзнае, че преди не е бил толкова ентусиазиран и хората ясно ще забележат внезапния му ентусиазъм. Дори той самият се отвращава от себе си и по-скоро не би се кандидатирал, отколкото да постъпи така. Понеже е вярвал в Бог толкова много години и е развил известен духовен ръст и някакво чувство за срам, в крайна сметка той е способен да се въздържи. Но антихристите не се въздържат. Те правят каквото си искат и постъпват както си искат. Те имат амбиции и различни мотиви, цели и кроежи. В сърцата си знаят всичко това, но все пак настояват да постъпват по този начин, като винаги мислят за собствената си репутация и статус. Те смятат, че да вършат неща за църквата и за своите братя и сестри е твърде голяма загуба и не си струва. Затова поставят себе си на първо място във всичко, което правят, и винаги се грижат за собствения си интерес. Когато дойдат изборите, те правят всичко възможно да лобират навсякъде, като подвеждат и привличат хората да ги изберат, и дори тайно си добавят няколко гласа по време на гласуването. Не е ли отвратително антихристите да постъпват така? Ако нямаха амбиции, защо биха полагали такива усилия? Не е ли ясно, че тук действа амбицията? Щом някой спомене, че някой е амбициозен, това не е нещо положително. Всичко, което такива хора правят, несъмнено е отвратително и неописуемо. Всичко, което правят антихристите, е фалшиво и измамно. Те винаги използват фалшиви привидности, за да подвеждат хората. Онези, които не знаят истината по въпроса, виждат това и си мислят: „Водачът положи толкова много усилия през тези няколко дни, жертваше съня и храната си, работеше ден и нощ, поемаше инициативата във всичко. Изстрада доста и беше толкова изтощен, че отслабна много — дори има повече бели коси“. Някои братя и сестри виждат това и им е жал за антихриста, и накрая, по време на изборите, гласуват за него. Не е ли постигнал антихристът целта си? (Да.) Ето какво означава да кроиш планове и да използваш тактики, ето какво означава да си нечестив. Затова антихристите подвеждат хората не само с думи, но и много пъти с действия и поведение, които мълчаливо казват на хората колко са ентусиазирани, покорни и внимателни към братята и сестрите. Те използват тези привидно добри и правилни изрази и външни фалшиви привидности, за да кажат многократно на хората, за да подчертаят многократно и да им дадат да разберат, че са водачи, които са съгласно критериите, добри водачи, които хората трябва да приемат. Това е точно като изборите в демократичните държави, където кандидатите обикалят, изнасят речи, лобират и водят кампании навсякъде. Те дори мамят по време на процеса на гласуване. Но тези хора не се срамуват. Те следват убеждението, че „на когото му липсва безпощадност, не е истински мъж“. Те използват всякакви необходими средства, за да спечелят изборите — това е мисленето и гледната точка на невярващите. Правят ли и тези антихристи така? Абсолютно! В името на властта и статуса, в дълбините на сърцата си тези хора действат пламенно и разпалено във всичко и си блъскат главите, за да го постигнат. Те категорично не са доволни от положението си. Така че, ако онези, които имат голям ентусиазъм за власт и статус, тоест, които не са способни да контролират амбициите си, в крайна сметка бъдат избрани за водачи, те не просто следват пътя на антихристите, а може дори да станат самите те антихристи. Имате ли амбиции? Можете ли да контролирате амбициите си в границите на човешката природа и разума? Ако можете да ги контролирате, тогава можете да избегнете опасността да следвате пътя на антихристите и няма да станете антихристи и да бъдете отстранени. Ако смятате, че амбициите ви са твърде големи, че често прибягвате до всякакви средства в името на статуса и дори сте готови да се откажете от ядене и пиене, да понесете всяко страдание и дори сте готови да използвате всякакви долни методи, ако вече сте стигнали дотам, че сте безсрамни и амбициите ви са трудни за овладяване, тогава има проблем — вие без съмнение сте антихрист. Ако проявявате само проявленията на антихрист, все още има надежда за спасение. Но извън опасност ли сте? Все още не. Ако проявяваш тези проявления на антихрист, това означава, че все още се противопоставяш на Бог, готов си да Му се съпротивляваш и да Го отхвърлиш по всяко време. Или може би, понеже нещо, което Бог е направил, не е съобразено с твоите представи, може да изследваш Бог, да Го разбираш погрешно, да Го осъждаш и дори да разпространяваш представи за Него. Тогава може да отхвърлиш Бог и да тръгнеш по свой собствен път, и в крайна сметка да бъдеш отстранен от Бог. Нещата, които разкриваш по всяко време и на всяко място, са израз на твоя нрав. Следователно нещата, които разкриваш по всяко време и на всяко място, са разкриване на твоя нрав. Защо винаги обсъждаме промените в нрава? Защото човек, чийто нрав не се променя, е враг на Бог. Антихристите са все яростно непокаяни, обричат живота си на това да се противопоставят на Бог и да Му се съпротивляват докрай. Дори ако вътрешно признават съществуването на Бог, че Бог е създал човечеството и че Бог може да спаси човечеството, поради своята природа те не могат да променят пътя, по който вървят, нито могат да променят същността си на съпротива срещу Бог и на враждебност към Него.

Същността на поведението на антихристите се състои в това, че постоянно използват различни средства и методи, за да задоволят амбициите и желанията си, да подведат и оплетат хората и да придобият висок статус, така че хората да ги следват и да им се покланят. Възможно е в дълбините на сърцата си да не се съревновават умишлено с Бог за хората, но едно е сигурно — дори и да не си съперничат с Бог за човешки същества, те пак искат да имат статус и власт сред хората. Дори ако един ден осъзнаят, че се съревновават за статус с Бог, и се кротнат малко, те продължават да прилагат различни методи в стремежа си към статус и репутация, а в сърцата си знаят, че ще си осигурят легитимен статус, като спечелят одобрението и възхищението на някои хора. Накратко, макар всичко, което правят антихристите, да изглежда като изпълняване на техния дълг, последствието от него е да подведат хората, да ги накарат да им се кланят и да ги следват, а в такъв случай, като изпълняват така дълга си, те се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Амбицията им да контролират хората и да се сдобият със статус и власт в църквата никога няма да се промени. Това са истински антихристи. Каквото и да казва или прави Бог, каквото и да изисква от хората, антихристите не правят това, което трябва, и не изпълняват дълга си по начин, който съответства на Божиите слова и изисквания, нито се отказват от стремежа си към власт и статус в резултат на това, че разбират част от истината. Амбициите и желанията им винаги присъстват, те все още обитават сърцата им и контролират цялото им същество, като направляват поведението и мислите им и определят пътя, по който вървят. Това са истински антихристи. Кое е най-видното проявление на антихристите? Някои хора казват: „Антихристите се съревновават с Бог, за да спечелят хората, и не Го признават“. Не става дума за това, че не признават Бог. В сърцата си те искрено Го признават и вярват в Неговото съществуване. Искат да Го следват и да се стремят към истината, но не могат да превъзмогнат себе си, така че могат да вършат зло. Макар да казват много неща, които звучат добре, едно нещо никога няма да се промени — амбицията и желанието им за власт и статус. Антихристите никога няма да се откажат от стремежа си към власт и статус поради неуспех или провал, или понеже Бог ги е оставил настрана или ги е изоставил. Такава е природата на антихристите. И така, кажи, имало ли е някога антихрист, който да е променил пътя си и да е започнал да се стреми към истината, понеже е претърпял трудности или е стигнал до разбиране на малка част от истината и е придобил известно познание за Бог — съществуват ли такива хора? Никога не сме виждали такива. Амбицията на антихристите за статус и власт и стремежът им към тях никога няма да се променят и щом заграбят властта, никога няма да я пуснат. Именно това определя тяхната природа същност. Няма и най-малка неточност в това, че Бог окачествява такива хора като антихристи. Това е определено от самата им природа същност. Някои хора може би вярват, че антихристите се опитват да се съревновават с Бог за хората. Понякога обаче антихристите не е задължително да се съревновават с Него. Тяхното познание, разбиране и нужда, отнасящи се до статус и власт, са различни от тези на нормалните хора. Нормалните хора понякога могат да бъдат тщеславни. Те могат да се опитват да спечелят уважението на другите, да се стремят да им направят добро впечатление и да се съревновават за по-челно място. Това е амбицията на нормалните хора. Ако бъдат освободени от водачеството и загубят статуса си, ще им бъде трудно, но с промяната на средата, с известно израстване на духовния им ръст, с известно постигане на навлизане в истината или с придобиването на по-дълбоко разбиране на истината, амбицията им постепенно отслабва. Настъпва промяна в пътя, по който вървят, и в посоката, в която се движат, и стремежът им към статус и власт избледнява. Желанията им също постепенно намаляват. Антихристите обаче са различни: те никога не биха могли да се откажат от стремежа си към статус и власт. Във всеки един момент, във всяка среда и без значение какви хора имат около себе си и на колко години може да са, тяхната амбиция и желание никога няма да се променят. Какво показва, че амбицията им никога няма да се промени? Да кажем например, че те са църковни водачи. В сърцата си те винаги мислят как да контролират всички в църквата. Ако бъдат преместени в друга църква, където не са водачи, ще бъдат ли с радост обикновени последователи? Категорично не. Те все още ще мислят как да придобият статус и как да контролират всички. Където и да отидат, те искат да управляват като царе. Дори да бъдат поставени на място без хора, в стадо овце, те пак ще искат да водят стадото. Ако бъдат поставени сред котки и кучета, ще искат да бъдат царе на котките и кучетата и да управляват животните. Те са погълнати от амбиция, нали? Нима нравът на такива хора не е демоничен? Нима това не е нравът на Сатана? Сатана е точно такова нещо. На небето Сатана искаше да бъде равен на Бог, а след като беше хвърлен на земята, той винаги се опитваше да контролира човека, да го накара да му се покланя и да се отнася към него като към Бог. Антихристите винаги искат да контролират хората, защото имат сатанинска природа. Те живеят според своя сатанински нрав, който вече е надхвърлил границите на разума на нормалните хора. Не е ли това малко ненормално? За какво се отнася тази ненормалност? Тя означава, че тяхното поведение не би трябвало да се среща в нормалната човешка природа. И така, какво е това поведение? Какво го управлява? То се управлява от тяхната природа. Те имат същността на зъл дух и не са като нормалното покварено човечество. В това се състои разликата. Това, че антихристите не се спират пред нищо в стремежа си към власт и статус, не само разобличава тяхната природа същност, но и показва на хората, че отвратителното им лице е точно лицето на Сатана и демоните. Те не само се съревновават с хората за статус, но и се осмеляват да се съревновават с Бог за статус. Те ще бъдат удовлетворени само когато вземат Божиите избраници за себе си и ги държат напълно под свой контрол. Без значение в коя църква или група хора се намират антихристите, те искат да придобият статус, да държат властта и да накарат хората да ги слушат. Независимо дали хората са склонни или съгласни, антихристите искат да имат последната дума и хората да им се подчиняват и да ги приемат. Не е ли това природата на един антихрист? Хората склонни ли са да ги слушат? Избират ли ги и препоръчват ли ги? Не. Но антихристите все пак искат да имат последната дума. Без значение дали хората са съгласни или не, антихристите искат да говорят и да действат от тяхно име, искат да бъдат забелязани. Те дори се опитват да наложат идеите си на другите хора и ако хората не ги приемат, антихристите ще си блъскат главите в опит да ги накарат да ги приемат. Какъв е този проблем? Това е безсрамие и наглост. Такива хора са истински антихристи и независимо дали са водачи или не, така или иначе те са антихристи. Те имат природата същност на антихрист.

Някои хора винаги отдават голямо значение на това да разберат кои са водачите на църквата, кои участват в проповядването на евангелието, къде живеят всички те, с кого имат близки отношения и така нататък. Като шпиони на Сатана те винаги си пъхат носа и научават тези неща. Защо винаги се интересуват от тези въпроси? Много хора не могат да разберат мотивите им. Те просто смятат, че тези хора са малко необичайни. Повечето хора не се интересуват от тези неща. Те са достатъчно заети със собствения си дълг и нямат време да се месят. Те се съсредоточават върху изпълнението на собствения си дълг и върху практикуването на истината и без да осъзнават, нравът им се променя — това е Божията благодат. Има обаче един тип хора, които са особено ентусиазирани да си пъхат носа и да узнават всякакви въпроси, свързани с църквата. Когато се натъкнат на водач, те питат: „Как се справихте с онзи зъл човек, еди-кой си, в църквата?“. Водачът отговаря: „Твоя работа ли е как сме се справили? Защо си пъхаш носа в това? Познаваш ли този човек?“. Човекът казва: „Просто ме е грижа, нали разбираш? Това е въпрос на божия дом. Като членове на божия дом трябва да сме ревностни и да обръщаме голямо внимание на въпросите на неговия дом. Как можем да сме безразлични към тях?“. Водачът му казва: „Не бива да си пъхаш носа в тази работа. Съсредоточи се върху слушането на проповеди и посещаването на събирания. Твоята истинска работа е да ядеш и пиеш Божиите слова. Достатъчно е да вярваш правилно в Бог“. Човекът настоява: „Не става така, трябва да се интересувам“. Тъй като никой не му казва, той се замисля къде да отиде и да си напъха носа. Когато висши водачи провеждат събиране на съработници в дома му, той смята, че да влезе и да се присъедини би изглеждало малко неоправдано, затова се преструва, че внася вода, и пита дали този зъл човек е бил отлъчен, или му е било позволено да остане. Когато никой не му казва, той излиза навън и леко открехва вратата, като стои там и подслушва. Този човек не е ли психично болен? Да, той е психично болен. На разговорен език го наричаме „на всяко гърне мерудия“. Такъв човек определено има амбиции. Той иска да стане водач, но не може, затова се меси в чуждите работи, за да се утеши, и в същото време прави така, че хората да виждат, че знае много и има изключителна проницателност. По този начин може да бъде избран за водач в бъдеще. За да стане водач, той иска да участва във всичко, да пита за всичко и да знае всичко. Той вярва, че като се занимава с тези въпроси ден след ден, дори да не стане водач, пак ще отговаря за нещата и ще може да накара хората да го уважават. Той няма и най-малък интерес към истината. Интересува се само от това да се меси в чуждите работи — специализирал се е в това да си пъха носа в неща, които иска да знае. Където и да има проблем, той ще бъде там и ще кръжи като досадна муха. Не са ли отвратителни такива хора? Те са объркани до такава степен, но са доста пълни с живот — просто не мислят да вършат някаква същинска работа. Те изпълняват дълга да приемат хора в дома си, но не желаят да избършат пода в кухнята, въпреки че е мръсен. Те вярват, че се занимават с важни въпроси, а бърсането на пода е нещо, което правят обикновените хора. Те не могат да вършат такава черна работа с техния вид заложби. Те изобщо не вършат никаква истинска работа, не могат да се справят с работата, която е част от собствения им дълг, не могат да изпълняват добре никакъв дълг и не вършат нещата искрено или по приземен начин. Вместо това те искат да си пъхат носа в работата на църквата, както и в значими въпроси, свързани с водачите, работниците и братята и сестрите в църквата. Те искат да си дадат мнението за всичко и ако хората не желаят да ги слушат, казват: „Ако не се вслушаш в думите ми, ще претърпиш загуба!“. Не е ли това неразумно? (Така е.) Затова някои антихристи са скрити. Не е задължително да имат статус. Дори и без него, те пак не спират да създават неприятности. Ако придобият статус, колко по-зле ще стане? Колко по-високо ще скочат? Дори да паднат и да умрат, няма да им пука. Кажете Ми, ако такива хора бъдат избрани за водачи, могат ли Божиите избраници да имат щастлив живот? Някои антихристи са скрити — какво означава това? Това означава, че антихристите не стават антихристи, когато придобият статус. Те са били антихристи от самото начало. Просто понеже духовният ръст на хората е бил малък и не са могли да ги разпознаят, или може би някои църкви не са могли да намерят онези, които се стремят към истината, те са избрали за свои водачи тези ентусиазирани хора, които могат да планират нещата и да изпълняват поръчки. Засега нека не обсъждаме дали избирането им за водачи е било правилно или не. Нека се съсредоточим върху това какво трябва да се направи, след като се открие, че са антихристи. Те трябва да бъдат разобличени и отхвърлени. Ако някой е бил окачествен като антихрист и е освободен от длъжността си, трябва ли такива хора да бъдат избирани отново за водачи в бъдеще? (Не, не трябва.) Защо? (Тяхната природа няма да се промени.) Всеки, който е окачествен като антихрист, не трябва да бъде избиран отново за водач, защото неговата природа същност не може да се промени. Антихристите работят само за Сатана; те са просто роби на Сатана. Те никога няма да направят нищо или да кажат нещо в името на истината. Същността на един антихрист е да бъде враждебен към Бог, да изпитва неприязън към истината и да я отхвърля и да се отнася към нея с презрение. Неговата природа няма да се промени. Ако хора като тези не са били водачи преди, не трябва да бъдат избирани, а ако преди са били водачи, но са били освободени, ще се променят ли, ако станат водачи отново в бъдеще? (Не, няма.) Те все още са антихристи. Тяхната природа същност определя това.

II. Анализ на това как антихристите привличат хората

Току-що обсъдихме проявленията на антихристите, които подвеждат хората. Подвеждането и привличането означават горе-долу едно и също нещо, но се различават както по естество, така и по метод. Подвеждането е използване на фалшиви прояви, за да се заблудят хората, като те биват карани да повярват, че са истински. Привличането е съзнателно използване на някои методи, за да се накарат хората да слушат определен човек и да следват неговия път — намерението му е съвсем ясно. Подвеждането и привличането включват използване на привидно правилни думи, за да се подведат хората, като се казват неща, които са съобразени с човешките представи и които хората приемат с готовност, за да бъдат подведени. Хората несъзнателно започват да вярват на този човек и да го следват, застават на негова страна и се присъединяват към неговата банда. По този начин антихристите отклоняват хората от правилната група и ги привличат в собствения си лагер. Накратко, ако хората приемат такива действия от страна на антихристите, тогава те може да им повярват и да се прекланят пред тях, а след това да приемат всичко, което казват антихристите, и да се подчиняват на това, и несъзнателно да започнат да ги следват. Нима не са били заблудени и подмамени? Някои антихристи често използват определени тактики, за да постигнат целта си да подвеждат и привличат хората, докато общуват и разговарят с тях, което в резултат води до разделения, фракции и клики в църквата. Например, ако един антихрист е от Юга и срещне друг южняк, антихристът може да каже: „И двамата сме южняци: израснали сме, като сме пиели вода от една и съща река, и говорим на един и същи език. Северняците не говорят нашия език — невъзможно е да се сближим с тях! Въпреки че всички вярваме в един и същи бог, техните житейски навици като северняци са различни от нашите и индивидуалностите ни са несъвместими. Няма за какво да си говорим. Затова ти и аз сме като семейство и трябва да се държим заедно“. Това може да звучи разумно, сякаш просто изразява определена гледна точка, но той го казва с мотив и цел и хората трябва да бъдат проницателни. В действителност това, което казва антихристът, не е онова, което е в сърцето му. Той е хамелеон, който нагажда думите си според човека, с когото говори. Когато антихристът срещне северняци, той може да каже: „Северът е страхотен, въздухът там е свеж. Въпреки че съм роден на юг, съм израснал, като съм пиел северна вода. Ако не друго, това ни сближава!“. Когато северняците чуят това, те може да сметнат, че антихристът е доста добър човек, и да започнат да общуват с него. Антихристът е невероятно вещ в подвеждането и привличането на хората, като използва различни тактики, за да разделя църквата, като кара южняците и северняците да формират отделни групи, и всичко това за собствената изгода на антихриста, за да постигне целта си да се съюзява и да формира своя собствена фракционна сила. Особено по време на църковните избори, ако антихристът види, че може да бъде избран брат или сестра от Севера, той участва в подмолни операции, като тайно подменя гласовете и в крайна сметка всички избрани църковни водачи и дякони се оказват от Юга. Антихристите не се спират пред нищо, за да подвеждат и привличат хората, като предизвикват разделения и фракции и използват тези методи, за да разцепват и контролират църквата. С каква цел правят това? (Да създадат свое собствено независимо царство.) Какво е естеството на създаването на независимо царство? Означава да си непримирим с Христос, да си присвояваш Божиите избраници и да се противопоставяш на Бог като Негов равен. Не е ли това като да се конкурираш с Бог? (Да.) Точно това е. И така, какви са последствията от това, че антихристите действат по този начин? Техните действия сериозно прекъсват и смущават делото на църквата и са нещо, което пряко накърнява Божия нрав. Бог ще им отговори с гняв и всички такива антихристи със сигурност трябва да се изправят пред наказание и унищожение — в това няма съмнение. В Епохата на закона 250-те водачи, които съдиха Моисей, получиха пряко наказание. В Епохата на благодатта онези, които разпънаха Господ Исус, също се сблъскаха с пряко наказание. Те бяха прокълнати и ги сполетя лош край. Това е изходът за антихристите, които се противопоставят на Бог, и неизбежният край за онези, които се съпротивляват на Бог.

Как антихристите използват различни методи, за да привличат хората и да разделят църквата? Първо, антихристът привлича хора, които имат дарби и са красноречиви, като първо оставя у тях добро впечатление за себе си и разширява обхвата на собствената си сила, като създава приятелства. Той не обръща внимание на бедните хора или на тези с по-малки заложби, или на тези, които са сравнително простодушни, и дори може да ги отхвърли. Той ще измисли начин да спечели на своя страна всеки, който има статус и богатство в обществото, докато братята и сестрите, които искрено отдават всичко, но имат малко пари, или онези, които имат нисък социален статус, нямат кой знае каква сила и лесно са тормозени от другите, биват определяни като второкласни граждани в църквата. По този начин една църква с няколко десетки членове неусетно се разделя на две класи хора. Кой е отговорен за това? (Антихристите.) Антихристите вършат такива неща. Ако един добър водач, който наистина разбира истината, открие, че в църквата се появява подобна ситуация, той ще използва истината, за да я разреши. Той няма да позволи хората в църквата да бъдат разделяни по ранг или класифицирани въз основа на социалния им статус, нито ще разцепи църквата. Той ще се погрижи всички братя и сестри, независимо откъде идват или дали имат някакъв социален статус, да бъдат обединени в Божиите слова и пред Бог. Антихристите, от друга страна, не само не решават такива проблеми, а вместо това използват покварения нрав на хората, за да постигнат целите си. Те търсят онези, които имат социален статус и богатство, и ги привличат. Как ги привличат? Може да кажат: „Твоят социален статус е благословия от бог, която е предопределена от бог. Трябва да използваш условията си, за да изпълниш дълга си в божия дом. Аз сега съм водач и съм доста известен в района с вярата си. Подложен съм на доста гонения от страна на семейството ми и има някои рискове, свързани с моята роля на водач. Имам нужда от хора като теб, които да ми помогнат да съм в безопасност. Ако можеш да направиш това за мен, ще получиш големи благословии в бъдеще и ще постигнеш бърз напредък в живота!“. Ето как антихристите привличат и съблазняват хората да ги следват. Ако един антихрист хареса някого или го сметне за полезен, той му урежда лесен дълг или дълг, при който може да бъде в центъра на вниманието, като прави всичко възможно да го повиши. Не го интересува дали отговаря на принципите за оползотворяване на хора в Божия дом, или не. Щом този човек има социален статус и може да му бъде полезен, той го привлича. За да постигнат целите си, антихристите се сближават с онези, които имат богатство и статус в обществото, ласкаят ги и ги привличат, като същевременно извличат ползи за себе си. Те имат и втори метод за привличане на хора с пари, власт и статус, а именно като им угаждат. Такива хора често вършат нередности в църквата, като потискат ентусиазма на братята и сестрите и смущават църковния живот. Антихристите гледат с радост и им позволяват да вършат каквито си искат злосторничества. Каква е целта на това антихристът да им угажда? Пак е да ги привлече и да извлече полза от тях, след като ги е привлякъл. Антихристите дори се преструват, че им казват: „Въпреки че ме избрахте за водач и аз имам отговорността да ви водя, тази църква не принадлежи само на мен. Не мога сам да вземам решения в църквата. Вие също трябва да помагате. Ако възникне нещо, и вие можете да имате думата — това означава да си сътрудничим“. Те казват това на онези, които са богати, влиятелни и полезни за тях, като правят всичко възможно да привлекат тези хора, докато не достигнат до момент, в който могат да ги контролират. За онези обаче, които искрено вярват в Бог, но нямат пари, социален статус или от тях няма някаква видима полза, те полагат големи усилия да ги отхвърлят, нападат или просто да ги пренебрегват. Какво означава тяхното пренебрежение? „Ако ние малцината се държим заедно и станем непревземаема крепост, предполагам, че вие, обикновените хора, не можете да окажете значително влияние. Ако слушаш думите ми по покорен начин, ще ти позволя да продължиш да вярваш. Но ако продължаваш да придиряш, да изразяваш мненията си за мен или да ме докладваш на висшестоящите, тогава ще те измъчвам и ще те отлъча!“. Това е техният план. Някои хора нямат проницателност и се страхуват, като казват: „Не трябва да ги оскърбяваме. Те са си създали собствена фракция и не можем да си го позволим. Думите ни нямат голяма тежест и ако случайно кажем нещо, с което да ги разстроим, и водачът наистина ни отлъчи, ще загубим възможността си да вярваме в Бог“. Тези хора са смъртно уплашени. Докато антихристите привличат хора, в това поведение се крие нечестив, жесток и злобен нрав. С каква цел привличат хора? Също за да затвърдят позицията си. С каква цел сформират клики или банди? За да разширят обхвата на силата си, да имат хора, които да ги подкрепят, като така подсигурят още повече властта и статуса си. Сблъсквали ли сте се с такива неща? Когато един антихрист контролира една църква, всеки, който има пари, статус или е властен, се обединява около него и те поемат контрола заедно, като се превръщат във фракция, банда от четирима, петима или шестима души. На никого не е позволено да разобличава техните проблеми. Антихристът привлича тези хора, защото за него е предизвикателство да ги контролира. Той трябва да ги привлече близо до себе си, да ги направи свои помощници и така да си подсигури позицията. Освен това тези хора имат стойност, от която антихристът може да се възползва. Неговият метод за тяхното привличане е в известен смисъл начин да ги накара да се успокоят и да не представляват заплаха за неговата позиция.

По отношение на аспекта на привличането на хора от антихристите, току-що обсъдихме две проявления. Случват ли се такива неща във вашата църква? Кажете Ми, съществува ли такова нещо? (Да.) Определено съществува. И така, сред всичко, свързано с привличането на хора, кои са някои други проявления, които притежават естеството на привличането на хора от антихристите? Какви са последствията от привличането им? Защо антихристите искат да привличат хора? Ако не привличат хора, могат ли да постигнат целта си да контролират хората? (Не могат.) Те трябва да доведат пред себе си хора, които ги слушат и се съобразяват с волята им, за да могат да заемат позиция и да имат обекти, върху които да упражняват власт. Ако наоколо няма никой, който да ги слуша, няма ли да са неспособни да задоволят амбицията си за статус и власт? Следователно, само когато привлекат всякакъв вид хора, които могат да бъдат привлечени, те печелят позиция и власт. Как се справят с онези, които не могат да бъдат привлечени? (Те ги отхвърлят и нападат.) Започват да ги нападат и отхвърлят. Нима не е имало антихристи, които са превърнали онези в църквата, които не са могли да бъдат привлечени, в така наречените „слушатели“? Проповедите, химните и книгите с Божиите слова, издадени от църквата, просто не се дават на тези хора или те дълго време не биват информирани за събиранията. Такива неща със сигурност съществуват и всички те са неща, които вършат антихристите. Онези, които са нападани и изключвани от антихристите, не са били отлъчени от църквата, не са напуснали по собствена воля и не са спрели доброволно да посещават събиранията. Всички те са искрени вярващи в Бог, но понеже имат известна проницателност по отношение на антихристите, те често са отхвърляни и не могат своевременно да получат достъп до книгите с Божиите слова или до проповедите, химните и различните работни разпоредби, издадени от църквата, нито могат да ядат и пият Божиите слова. От друга страна, онези, които са подчинени на антихристите, тоест онези, които са способни да ги слушат, които са били привлечени от тях и са им се предали, получават приоритетен достъп до различни книги и видеоклипове, разпространявани от Божия дом, и се радват на това привилегировано отношение. Така църквата е хвърлена в хаос и е разделена поради поведението и действията на антихристите, а сърцата на хората са в смут.