В църквите, където антихристите упражняват власт, работните разпоредби на Божия дом не могат да се изпълняват. В същото време в тези църкви възниква странно явление, при което единствената работа, която се изпълнява, е работа, която няма нищо общо с работните разпоредби на Божия дом или им противоречи, което води до появата на различни мнения и спорове сред братята и сестрите и внася хаос в църквата. Как действат лъжеводачите? Те не работят според работните разпоредби на Божия дом — сякаш нямат какво да правят и изобщо не реагират на работните подредби. Подчинените на тези водачи хора нямат никаква представа какво да правят. Като купчина рохкав пясък, няма кой да ги организира — всеки прави каквото си иска и както си иска. Лъжеводачите не изразяват никакви становища и не поемат тази отговорност. Антихристите обаче действат по различен начин. Те не само не изпълняват работните разпоредби, но и измислят свои собствени становища и практики. Някои взимат работните разпоредби на Горното и ги променят, като ги превръщат в свои собствени становища, които след това прилагат, докато други изобщо не действат според работните разпоредби на Горното, а просто действат на своя глава. Те задържат работните разпоредби на Горното и не ги придвижват надолу, като държат подчинените си в неведение, докато правят каквото си искат, дори измислят свои собствени теории и становища, за да подведат и заблудят подчинените си. Така че не гледайте от колко много могат да се отрекат антихристите или какво страдание могат да понесат на повърхността. Оставете настрана повърхностните им действия и поведение и погледнете същността на тези неща, които правят. Каква връзка имат те с Бог? Противопоставят се на всичко, което Бог е казал и направил, на всичко, което Бог изисква от братята и сестрите да разберат, и на всичко, което Той изисква да се изпълни по-надолу в църквата — противопоставят се на всички тези неща. Някои може да попитат: „Това да не изпълняваш тези неща същото ли е като да им се противопоставяш?“. Защо не изпълняват тези неща? Защото не са съгласни с тях. Като се има предвид, че не са съгласни с тях, по-висши ли са от Божия дом? Като се има предвид, че не са съгласни с тези неща, имат ли по-добър план? Не, нямат. Тогава защо се осмеляват да не изпълняват тези неща само защото не са съгласни с тях? Защото искат да доминират и да контролират църквата. Те смятат, че ако изпълняват нещата в пълно съответствие с работните разпоредби и изискванията на Горното, техният принос може да остане незабелязан, да не се открои и да не бъде видян от никого. За антихристите това би било бедствие. Ако всички свидетелстваха за Бог и редовно разговаряха за истината, ако всички можеха да разбират истината, да се справят с въпросите според принципите, да търсят истината и да се молят и да призовават Бог, когато се сблъскват с проблеми, каква щеше да е тяхната функция? Антихристите не се стремят към истината, така че нямаше да имат никаква функция. Щяха да се превърнат в обикновена украса. Ако се превърнеха в украса и никой вече не им обръщаше внимание, щяха ли да приемат това? Не, нямаше. Щяха да измислят начини да спасят положението. Антихристите притежават нечестив нрав и нечестива същност — могат ли да предвидят, че ще бъдат разкрити, ако братята и сестрите до един се стремят към истината? Антихристите са толкова лоши и не се стремят към истината. Те са нечестиви, измамни, коварни и не обичат положителните неща. Ако всеки разбираше истината, щеше да има проницателност за антихристите. Знаят ли антихристите това? Да, знаят го. Могат да усетят това с духа си. Това е като да отидеш някъде и да срещнеш зъл дух. Когато злият дух те погледне, те намира за неприятен, а само с един поглед ти намираш злия дух за отблъскващ и не искаш да говориш с него. Всъщност той не те е оскърбил, нито ти е навредил с нещо, но като го гледаш, го намираш за отвратителен, а като го слушаш да говори, се чувстваш още по-отвратен. В действителност той не те познава и ти не го познаваш. Какво става тук? Можеш да усетиш с духа си, че двамата не сте от една порода. Антихристите са врагове на Божиите избраници. Ако нямаш възприятие или осъзнатост, когато общуваш с тях, тогава не си ли доста безчувствен? Да речем, че когато даден антихрист не казва много, а само с няколко думи изразява аргумент, излага гледна точка или в действията си таи определено отношение, ти не можеш ясно да видиш тези неща. Ако общуваш с него дълго време и все още нямаш тази осъзнатост, а един ден Горното го окачестви като антихрист и едва тогава най-накрая имаш това прозрение и усещаш известна боязън, като си мислиш: „Как не разпознах такъв очевиден антихрист! Разминах се на косъм!“, колко несъобразителен и безчувствен трябва да си само!

Нечестивостта на антихристите има една очевидна характеристика и Аз ще споделя с вас тайната как да я разпознавате: както в речта, така и в постъпките им, ти не можеш да разбереш дълбините им или да прозреш в сърцата им. Когато ти говорят, очите им непрестанно шарят и не можеш да разбереш каква интрига кроят. Понякога те карат да мислиш, че са предани или доста искрени, но това не е така — никога не можеш да ги прозреш. Имаш особено чувство в сърцето си, чувство, че в мислите им има прикрито лукавство, неразгадаема дълбочина, че са коварни. Това е първата характеристика на нечестивостта на антихристите и тя показва, че антихристите притежават белега на нечестивостта. Коя е втората характеристика на нечестивостта на антихристите? Тя е, че всичко, което казват и правят, е силно подвеждащо. Къде се вижда това? В тяхната особена ловкост да напипват психологията на хората, да казват неща, които отговарят на представите и фантазиите на хората и са лесни за приемане. Има обаче едно нещо, в което трябва да разпознаеш: те никога не въплъщават приятните неща, които казват. Например те проповядват доктрини на другите, като им казват как да бъдат честни хора и как да се молят и да оставят Бог да бъде техен господар, когато им се случи нещо, но когато нещо се случи на самите антихристи, те не практикуват истината. Всичко, което правят, е да постъпват според собствената си воля и да измислят безброй начини да се облагодетелстват, като карат всички останали да им служат и да се занимават с техните дела. Те никога не се молят на Бог, нито Го оставят да бъде техен господар. Казват неща, които са приятни за ухото, но действията им не съответстват на казаното от тях. Първото нещо, за което мислят, когато предприемат действие, е ползата за тях самите. Не приемат Божието устройване и Божиите подредби. Хората виждат, че те не са покорни, когато правят нещо, че винаги търсят начин да се облагодетелстват и някакъв изход. Това е измамната и нечестива страна на антихристите, която хората могат да видят. Когато работят, антихристите могат понякога да понасят трудности и да плащат цена, дори от време на време да се лишават от сън и храна, но го правят само за да придобият статус или да си създадат име. Понасят трудности в името на своите амбиции и цели, но са нехайни към важното дело, което Божият дом им възлага, и изобщо не го изпълняват. Така че покорни ли са те на Божиите подредби във всичко, което правят? Изпълняват ли своя дълг? Тук има проблем. Има и друг вид поведение, а именно — когато братята и сестрите излагат различни мнения, антихристите ще ги отхвърлят по заобиколен начин, като повтарят едно и също нещо и карат хората да мислят, че антихристите са разговаряли за нещата с тях и са ги обсъждали с тях, но в крайна сметка всеки трябва да направи каквото кажат те. Те винаги търсят начини да отхвърлят предложенията на другите, така че хората да следват техните идеи и да правят каквото кажат те. Това ли е да търсиш истините принципи? Със сигурност не. Какъв е тогава принципът на работата им? Той е, че всички трябва да ги слушат и да им се подчиняват, че няма по-добър от тях, на когото да обръщат внимание, и че техните идеи са най-добрите и най-възвишените. Антихристите искат всички да смятат, че казаното от тях е правилно, че те са истината. Това не е ли нечестиво? Това е втората характеристика на нечестивостта на антихристите. Третата характеристика на нечестивостта на антихристите е, че когато свидетелстват за себе си, те често свидетелстват за своя принос, за трудностите, които са претърпели, и за полезните неща, които са направили за всички, като набиват това в главите на хората, така че тези хора да помнят, че се къпят в славата на антихристите. Ако някой похвали антихриста или му благодари, той може дори да каже някои много духовни думи като примерно: „Благодарете на бог. Всичко това е дело на бог. Божията благодат ни е достатъчна“, така че всички да видят, че е доста духовен и че е добър слуга на Бог. В действителност той се превъзнася и свидетелства за себе си, а в сърцето му изобщо няма място за Бог. В съзнанието на всички останали статусът на антихриста вече далеч е надхвърлил този на Бог. Това не е ли реално доказателство, че антихристите свидетелстват за себе си? В църквите, където някой антихрист държи властта и има контрол, той има най-високия статус в сърцата на хората. Бог може да е едва на второ или на трето място. Ако Бог отиде в някоя църква, където даден антихрист държи властта, и каже нещо, ще стигне ли казаното от Него до хората там? Ще го приемат ли от сърце? Трудно е да се каже. Това е достатъчно, за да докаже колко усилия влагат антихристите, за да свидетелстват за себе си. Те изобщо не свидетелстват за Бог, а използват всяка възможност да свидетелстват за Бог, за да свидетелстват вместо това за себе си. Не е ли коварна тази тактика, която антихристите използват? Не е ли невероятно нечестива? Посредством тези три характеристики, за които разговаряхме тук, е лесно да се разпознаят антихристите.

Антихристите имат още една характеристика и тя е също основно проявление на нечестивия им нрав — без значение как Божият дом разговаря за истината, как Божиите избраници разговарят за своето самопознание или приемат правосъдие, наказание и кастрене, антихристите не обръщат никакво внимание на това. Те все още се стремят към слава, придобивки и статус и никога не се избавят от своето намерение и желание да получат благословии. В съзнанието на антихристите, щом някой е способен да изпълнява даден дълг, да плати определена цена и да понесе известни трудности, Бог трябва да го благослови. И така, след като поработят известно време в църквата, започват да си правят равносметка за работата, която са свършили, за приноса, който са дали към Божия дом, и за това, което са направили за братята и сестрите. Решително пазят всичко това в съзнанието си и очакват да видят каква Божия благодат и какви Божии благословии ще им донесе, за да могат да преценят дали си струва да го вършат. Защо постоянно се занимават с такива неща? Към какво се стремят дълбоко в сърцата си? С каква цел вярват в Бог? Вярата им в Бог от самото начало цели да получават благословии. И колкото и години да слушат проповеди, колкото и Божии слова да ядат и пият, колкото и доктрини да разберат, те никога няма да се откажат от желанието и намерението си да бъдат благословени. Ако поискаш от тях да бъдат покорни сътворени същества и да приемат Божието върховенство и Неговите подредби, те ще кажат: „Това няма нищо общо с мен. Не към това трябва да се стремя. Ето към какво трябва да се стремя: щом съм водил битката, щом съм положил нужните усилия и щом съм понесъл необходимите трудности — щом съм направил това, както бог изисква, бог трябва да ме възнагради и да ми позволи да остана, да получа венец в царството и да заема по-висока позиция от божия народ. Поне за два-три града трябва да отговарям“. Именно това е най-важното за антихристите. Както и да разговаря Божият дом за истината, намерението и желанието им да получат благословии не могат да бъдат прогонени. Те са същият тип хора като Павел. Дали подобна неприкрита сделка не крие някакъв нечестив и жесток нрав? Някои религиозни хора казват: „Нашето поколение следва бог по пътя на кръста. Бог ни избра, така че имаме право да бъдем благословени. Страдахме, платихме цена и пихме от горчивата чаша. Някои от нас дори бяха арестувани и осъдени на затвор. След като понесохме всички тези трудности, чухме толкова много проповеди и научихме толкова много за Библията, ако един ден не бъдем благословени, ще отидем на третото небе и ще спорим с бог“. Някога чували ли сте подобно нещо? Казват, че ще отидат на третото небе, за да спорят с Бог. Що за дързост? Не се ли плашите само като го чуете? Кой се осмелява да се опитва да спори с Бог? За щастие Исус, в Когото те вярват, отдавна се е възнесъл на небето. Ако Исус все още беше на земята, нямаше ли да се опитат да Го разпънат отново? Разбира се, някои хора може първоначално да сметнат такива думи за могъщи и впечатляващи, когато за пръв път започнат да вярват в Бог, и да си мислят, че хората трябва да имат подобен кураж и решителност. Но след като сте вярвали досега, как гледате на тези думи? Подобни хора не са ли архангели? Не са ли сатани? С всеки можеш да спориш, но не и с Бог. Не бива да правиш подобно нещо, не бива дори да си го помисляш. Благословиите идват от Бог и Той ги дава на когото пожелае. Дори и да отговаряш на условията за получаване на благословии и Бог да не ти ги даде, пак не бива да спориш с Него. Цялата вселена и цялото човечество са под Божието господство. Бог решава. Как можеш ти, едно малко човешко същество, да се осмеляваш да спориш с Него? Как можеш да надценяваш толкова много способностите си? Защо не се погледнеш в огледалото, за да видиш кой си? Не си ли играеш със смъртта, като се осмеляваш да протестираш шумно срещу Създателя и да се бориш с Него по този начин? „Ако един ден не бъдем благословени, ще отидем на третото небе и ще спорим с бог“ — това твърдение представлява открит и шумен протест срещу Бог. Какво място е третото небе? Там живее Бог. Да дръзнеш да отидеш на третото небе, за да спориш с Бог, е равносилно на опит да Го „свалиш“! Не е ли така? Някои хора може да попитат: „Какво общо има това с антихристите?“. Има много общо с тях, защото всички, които искат да отидат на третото небе, за да спорят с Бог, са антихристи. Само антихристите могат да изричат такива неща. Подобни думи са гласът, който антихристите таят дълбоко в сърцата си. Това е тяхната нечестивост. Въпреки че антихристите може да не изричат открито тези думи, те наистина таят тези неща в сърцата си, просто не смеят да ги разкрият и не позволяват на никого да узнае за тях. Въпреки това пламъците на желанията и амбициите горят в дълбините на сърцата им и не могат да бъдат потушени. Защо е така? Защото антихристите не обичат истината. Те не обичат Божията справедливост и праведност, Божието правосъдие и наказание, и със сигурност не обичат Божието всемогъщество, мъдрост и Неговото върховенство над всичко. Не обичат нито едно от тези неща — мразят ги. Тогава какво обичат? Обичат статуса и се интересуват от награди. Те казват: „Имам дарби, таланти и способности. Полагал съм труд за църквата, така че бог трябва да ми се отплати и да ми даде награди!“. Не са ли в беда? Не е ли това да си играеш със смъртта? Не е ли пряко предизвикателство към Бог? Не означава ли да предизвикваш Създателя? Да се осмелиш да насочиш острието си право към Бог, Създателя — това е нещо, което само архангелът, Сатана, е способен да направи. Ако наистина има хора с такива гледни точки, които са способни на такива действия, тогава няма съмнение, че са антихристи. На земята само антихристите се осмеляват открито да се съпротивляват на Бог и да Го съдят по този начин. Някои може да кажат: „Антихристите, които сме виждали, не бяха толкова дръзки или нагли“. Това трябва да се разглежда според контекста и средата, в която се намират антихристите. Как биха могли да се осмелят да си покажат рогата, когато не са придобили пълна власт и не са се утвърдили? Антихристите знаят как да изчакат благоприятен случай, докато не се зададе подходящ момент да се надигнат. Когато дойде времето им, „рогата“ им ще бъдат напълно разобличени. Въпреки че някои антихристи крият истинската си същност доста добре, докато им липсва статус, и на повърхността не могат да се видят проблеми в тях, веднага щом придобият статус и се утвърдят, цялата им нечестивост и грозота излизат наяве. Това е като при определени хора, на които им липсва истината реалност. Когато нямат никакъв статус, те могат само неохотно да се покорят на кастрене и не са непримирими в сърцата си. Ако обаче станат водачи или работници и придобият известен престиж сред Божиите избраници, е много вероятно при кастрене да разобличат истинската си същност и да започнат да спорят с Бог и да надигат вой срещу Него. Това е също както някои хора изпълняват добре дълга си и нямат никакви оплаквания при нормални обстоятелства, но ако са изправени пред рак и бързо наближаваща смърт, е много вероятно да разобличат истинската си същност. Те ще започнат да се оплакват от Бог, да спорят с Него и да надигат вой срещу Него. Антихристите, тази група хора, изпитват неприязън към истината, мразят истината и никога не практикуват истината. Защо тогава, дори след като са разобличени и разкрити, те все още са готови да полагат труд в църквата и дори да бъдат едни от най-незначителните последователи? Какво става? Те имат цел: никога не са се отказвали от намерението си да получат благословии. Нагласата им е следната: „Ще се хвана за тази последна спасителна сламка. Ако не мога да получа благословии, никога няма да оставя бог на мира. Ако не мога да получа благословии, тогава бог не е бог!“. Що за нрав е това? Да се осмелиш нагло да отричаш Бог и да надигаш вой срещу Него — това е нечестивост. Докато имат дори и най-малката надежда да получат благословии, те ще останат в Божия дом и ще чакат тези благословии. Как може да се наблюдава това? Те са като фарисеите, винаги се преструват на добри — не е ли очевидно какво намерение и цел се крият зад това? Независимо колко добро може да изглежда външното им поведение, без значение колко много може да страдат външно, те никога не практикуват истината, не търсят истината в действията си, нито се молят на Бог и търсят Неговите намерения. Никога не правят неща, които Бог харесва. Вместо това правят неща, които са готови да правят и които им харесват, като само се стремят да задоволят собствената си амбиция и желание за благословии. Няма ли това да ги вкара в беда? Не разобличава ли това същността на антихристите? Това, което антихристите обичат и към което се стремят, представлява просто техния сатанински нрав. Те се отнасят към това, което обичат и към което се стремят, като към положителни неща, които са угодни на Бог, и се опитват да Го накарат да ги приеме и благослови. Това съгласно истините принципи ли е? Не е ли това да се противопоставяш на Бог и да заставаш срещу Него? Антихристите се опитват да сключват сделки с Бог на всяка крачка. Те използват собственото си страдание и това, че плащат цена, за да изискват награди и венци от Бог, за да ги разменят за добра крайна цел. Но не са ли си направили криво сметката? Като се съпротивляват на Бог по този начин, как могат да не се сблъскат с Божието наказание? Това е, което заслужават за греховете си. Това е възмездие.

Едно време имаше един антихрист, който знаеше това-онова за изкуството на пеенето и танците и по това време му бе възложено да води братята и сестрите от хора, за да се учат на това изкуство. Тези братя и сестри бяха млади и повечето от тях не бяха вярвали в Бог от много време — просто имаха ентусиазъм и бяха готови да изпълняват дълга си, това беше всичко, но не разбираха истината, а някои от тях дори не бяха положили някаква основа. Докато този антихрист работеше, той ги напътстваше да преживеят чувството за делото на Светия Дух, като ги караше да усетят разликата между чувството за Божието присъствие и това за Неговото отсъствие — винаги ги караше да се осланят на чувствата си. Той не разбираше истината, нито имаше някакво реално преживяване, но подвеждаше и напътстваше погрешно братята и сестрите по този начин въз основа на своите представи и фантазии. Горното знаеше, че той не притежава истината реалност и просто поиска от него да преподава и да обяснява изкуството. Самото изпълнение на този аспект от дълга му вече щеше да се счита за нещо, което е съгласно критериите, и за изпълнение на отговорностите му. Обаче той все пак искаше да „разговаря за истината“ и да кара хората да разбират чувствата си и да се осланят на тях. Като действаше така, нямаше ли да му е лесно да въведе хората в свръхестественото чувство за делото на зъл дух? Това е твърде опасно! Щом зъл дух се възползва от такава възможност и обладае даден човек, този човек е погубен. По време на периода на обучение той караше тези хора да се молят, а след молитвата ги караше да видят как действа Светият Дух и дали се потят, плачат или имат някакви други усещания в телата си. Той наблягаше на тези неща, но в действителност те вече бяха обяснени достатъчно ясно. Има толкова много истини, но той не разговаряше за тях, нито водеше тези хора да ядат и пият Божиите слова, и не се занимаваше със същинската си работа. Не позволяваше на братята и сестрите да правят хореографията на танците, а вместо това оставяше всички да танцуват на сцената до насита, като импровизират както им харесва, и дори казваше: „Няма проблем, бог ни води, така че не се страхуваме, светият дух действа!“. Този антихрист не разбираше истината, затова винаги вършеше глупости. Братята и сестрите нямаха никаква проницателност, затова го слушаха и започваха да се молят: „Боже, моля Те, подействай, Боже, моля Те, подействай…“. Те се стараеха с всички сили да се молят „с цялото си сърце“ и дори плачеха след молитва, а след това излизаха на сцената и импровизираха с танците. Публиката чувстваше, че атмосферата е страхотна и че Светият Дух върши могъщо дело! Те плачеха, докато гледаха другите да танцуват, сякаш чувстваха как действа Светият Дух. Накрая тези хора записаха всичко това и направиха снимки, за да ги видя. Някои от хората на снимките плачеха със затворени очи, а посред зима лицата им бяха целите зачервени от топлината. Видях, че се задават неприятности и че тези хора ще бъдат погубени от него. От него се искаше само да преподава изкуството, а той не разбираше нищо от истината. Просто действаше сляпо въз основа на фантазиите си, като искаше да открие чувството от действието на Светия Дух. Дали действието на Светия Дух е въпрос на чувства? Трябва да разбираш истината — това е реално. Чувствата сами по себе си са празни и безполезни. Можеш ли да разбереш истината и Божиите намерения въз основа на чувствата си? Категорично не. Не е нужно да търсиш чувство, просто трябва да търсиш принципите и Божиите намерения въз основа на Божиите слова, а след това да ги съпоставяш с нещата, които ти се случват — това е много практическо и бавно ще започнеш да разбираш истината. Когато практикуваш според Божиите слова, Светият Дух ще започне да действа по естествен начин. Дори Светият Дух да не действа, след като си практикувал според Божиите слова, Бог ще те признае за Свой последовател — това е толкова практическо, това е най-истинското нещо. Този антихрист не разговаряше по този начин, а непрекъснато насърчаваше онези хора да търсят чувствата и неща като знамения и чудеса, и сънища. Той беше лаик, на когото му липсваше духовно разбиране, и който водеше група глупави и невежи деца в това да вършат нелепи неща. Хората на снимките плачеха и ридаеха. Какво представлява това? Не представлява нищо, но има нещо, което обяснява естеството на това, което той правеше. Този антихрист направи снимки на всички тези неща и ги обозначи като „детайлите на Божието дело“. Какви бяха тези „детайли“? Тези хора не разбираха истината, търсеха чувството от делото на Светия Дух и импровизираха без основателна причина, и всеки път танците им бяха различни, защото всеки път чувството беше различно и Божието „водене“ беше различно — това бяха „детайлите“. Какво друго включваха тези „детайли“? Освен това антихристът каза, че те са резултат от делото на Светия Дух. Когато каза това, братята и сестрите се развълнуваха, сякаш вярата и духовният им ръст изведнъж бяха нараснали значително. Защо каза „детайли“? Откъде дойде думата „детайли“? Веднъж споменах детайлите на Божието дело. За какво се отнасят тези детайли? Те са резултатите от Божието дело върху хората, които човек може да види и разбере, и не са нито свръхестествени, нито нереалистични. Те са нещо, което можеш да усетиш. Те се виждат, когато Бог е свършил много работа с теб, изрекъл ти е много слова, пролял е кръвта на сърцето Си и по този начин е променил начина ти на съществуване, възгледите ти за нещата, отношението, което таиш, докато вършиш нещата, отношението ти към Бог, както и други части от теб. Тоест, те са придобивките и плодовете на Божието дело — това се има предвид под детайли. Този антихрист също нарече тези неща, които правеше, „детайли“. Като оставим настрана природата на тези неща засега, какво можете да видите само от анализа на тази фраза? Бог върши делото Си върху хората и е казал, че хората ще видят детайлите от делото, което Той върши върху тях, но този антихрист водеше всички така, че да безчинстват и направи всичко на пух и прах, но въпреки това също използва думата „детайли“ — какво се опитваше да направи? (Искаше да е равен с Бог.) Точно така. Откъде дойде използването на термина „детайли“ от негова страна? Дойде от желанието му да бъде равен с Бог и да имитира Бог. Като използва този термин, той имаше предвид: „Бог върши делото си в детайли, а аз водя тази група хора да правят нещо, което също е детайлно“. Определението след думата „детайли“ е „на Божието дело“, но всъщност в сърцето си той си приписваше резултатите от детайлите на делото на Светия Дух, което е нещо, което антихристите правят. Винаги когато има шанс да излязат на преден план, винаги когато се появи и най-малката възможност, те няма да я пропуснат — ще си съперничат с Бог за хората. За какви хора си съперничат те? Някои от тях не разбират истината, не могат да разпознаят хората според истините принципи и са глупави и невежи. Други не се стремят към истината, обичат да следват тълпата и външно да действат сляпо. А има и такива, които са нови вярващи и имат повърхностна основа — те все още не разбират какво всъщност е да вярваш в Бог и са подвеждани от антихристите. Това поведение беше спряно по-късно, точно навреме. Фактът, че беше спряно, не е кой знае колко изключително нещо, но означаваше, че сторените от антихриста глупави неща бяха изведнъж разобличени вкупом. Докато всички разговаряха и си спомняха, казаха: „Преди да дойде този антихрист, въпреки че понякога не можехме да намерим посоката по отношение на професионалните и техническите аспекти на пеенето, когато пеехме, чувствахме, че можем да го приемем присърце и че можем да пеем всяка дума със сърцата си. След като той дойде и говори за някои професионални теории, всички се почувствахме изчерпани и не искахме повече да пеем, защото не можехме да усетим вкуса на това, което казва Бог, във всяка дума — не можехме да почувстваме Бог“. Не бяха ли тези хора в беда? Щом антихристите се захванат с действие, последствията, които предизвикват, са такива, че хората вече не могат да почувстват къде е Бог и не знаят как да действат правилно. Те губят ориентация. Щом хората не могат да почувстват Бог, могат ли все още да изпълняват дълга си? Могат ли все още да правят неща с преданост, за да свидетелстват за Бог? След като бяха покварени от Сатана, хората развиха определена характеристика, а именно — обичат да следват тълпата. Те са като мухите: не е необходимо да има ясна цел, стига да има водач, други хора ще се присъединят към сляпото им следване, защото така е по-весело, а когато действат по този начин, не е необходимо да се въздържат, постъпките им нямат долен праг и никой не действа според принципите. Не е необходимо да се молят или да търсят, не е необходимо да са благочестиви или тихи — стига да имат глави и да могат да дишат, могат да действат по този начин. Не е ли това горе-долу същото като при животните? Тъй като покварените хора притежават тази характеристика, те лесно се подвеждат, но ако разбираш истината и можеш да разпознаеш тези неща, няма да бъдеш толкова лесно подведен. След като този антихрист беше разобличен, всички разнищиха подвеждащите неща, които той казваше, и тактиките, които използваше, за да действа по този начин, като ги сравниха с Божиите слова. Осъзнаха, че този човек наистина беше добър в това да подвежда хората, че беше внесъл безпорядък в нещата и че макар това, в което ги беше водил при действията им, изглеждаше доста впечатляващо и сякаш бяха почувствали могъщото дело на Светия Дух, в действителност изобщо не успяха да почувстват Бог. На повърхността изглеждаше, че всички са обзети от голям плам и че вярата и духовният им ръст изведнъж са нараснали, но в действителност това беше илюзия, дело на зъл дух. Тези свръхестествени обстоятелства се появиха, така че Светият Дух не подейства. Известно време след това, чрез общение за истината, всички успяха да разпознаят антихриста и малко по малко състоянието им се върна към нормалното. Тези хора бяха подведени от антихриста и се бяха отдалечили от Мен. Когато говорех, те Ме гледаха като непознат, не искаха да отговарят на въпросите Ми и веднага си станахме чужди. Те чакаха антихристът да каже нещо, преди да се подчинят на каквото и да било. Слушаха какво казваше антихристът и това, което кажеше той, ги представляваше. Така че тези хора нямаха думата за нищо, но нямаха против да нямат думата. Те чакаха той да говори и бяха контролирани от него. Злите духове и антихристите правят такива неща, за да подвеждат хората.

Някои нечестиви неща могат да бъдат изразени ясно с думи и разнищени, но за други може само да се каже, че в тях действат зли духове и не могат да бъдат изразени ясно с думи. Те могат да бъдат разпознати само въз основа на чувствата ти или въз основа на истините, които разбираш, и на преживяванията ти. Този антихрист бързо беше разпознат и въпросът с него беше разрешен, а църковният живот се нормализира. След това всички изпитваха натрапчива боязън, когато разговаряха за този инцидент. Те казваха: „Това беше наистина опасно! Така наречените „детайли“ на този антихрист ни навредиха толкова много, че почти бяхме съсипани от него“. Следователно трябва да се научите да разпознавате антихристите. Ако никога не приемаш сериозно разпознаването на антихристите, ще бъдеш в опасност и кой знае кога или по какъв повод ще бъдеш подведен от тях. Може дори да последваш някой антихрист по объркан начин, без да знаеш какво се случва. В дадения момент няма да усетиш, че има нещо нередно, и дори ще почувстваш, че думите на този антихрист са правилни — по този начин ще те е подвел, без да го осъзнаваш. Фактът, че си бил подведен, показва, че си предал Бог, а тогава няма да има начин Бог да те спаси. Има някои хора, които обикновено се представят добре, но за известно време са заблудени от антихристи и накрая църквата ги връща обратно чрез разубеждаване и общение. Има обаче някои, които не се връщат, независимо как се разговаря с тях за истината, и те остават твърдо решени да вървят с антихристите — нима тогава не са напълно погубени? Твърдо отказват да се върнат и Бог вече не върши делото Си върху тях. На някои хора им липсва проницателност и те съчувстват на този тип човек, като казват: „Този човек е доста свестен: вярваше в Бог много години, отрече се от разни неща и отдаде всичко. Преди изпълняваше дълга си доста предано, вярата му в Бог беше голяма и беше истински вярващ — не трябва ли да му дадем още един шанс?“. Правилна ли е тази гледна точка? Съответства ли на истината? Хората могат да видят само външността на друг човек, но не могат да видят сърцето му. Не могат да видят ясно какъв тип човек е той в действителност или какъв вид е неговата същност. Трябва да контактуват с него или да го наблюдават за определено време, а този човек трябва да се сблъска със събития, които го разкриват, за да могат хората да го прозрат. Освен това, ако се опиташ да помогнеш на такъв човек от добро сърце, но колкото и да разговаряш с него, той не се връща, няма да знаеш каква е причината зад всичко това. В действителност Бог вече е прозрял такива хора и ги е отстранил. Защо ги отстрани Бог? Най-простата причина е, че някои антихристи очевидно са зли духове и могат да бъдат окачествени като антихристи, в които действат зли духове. Ако хората ги следват за определен период от време, сърцата им ще помръкнат и те ще станат толкова слаби, че ще рухнат, което доказва, че Бог отдавна се е отказал от тях. Бог има праведен нрав и мрази Сатана. Тъй като тези хора следват Сатана и зли духове, може ли Бог все още да ги признае за Свои последователи? Бог е свят и се отвращава от злото. Той не иска онези, които са следвали зли духове — дори други да ги мислят за добри хора, Той не ги иска. Какво означава Бог да се отвращава от злото? Какво показва това „отвращение от злото“? Слушайте какво казвам сега и ще разберете. Като се започне от момента, в който Бог избира даден човек, до момента, в който този човек признае, че Бог е истина, праведност, мъдрост и всемогъщество, че Той е единственият — след като е разбрал тези неща и след като е имал някакви преживявания, дълбоко в сърцето си той ще има основно разбиране за Божия нрав, същност и за това, което Той притежава и представлява, а това основно разбиране ще се превърне в негова вяра. То също така ще го мотивира да следва Бог, да отдава всичко на Бог и да изпълнява дълга си. След като има преживяване, разбира истината и разбирането му за Божия нрав и познанието му за Бог са пуснали корени в сърцето му — когато притежава този духовен ръст — той няма да отрече Бог. Но ако няма истинско познание за Христос, практическия Бог, и ако е склонен да почита и да следва някой антихрист, тогава все още е в опасност. Все още може да обърне гръб на Христос в плът, за да следва нечестив антихрист. Това би било открито отричане на Христос и прекъсване на връзките с Бог. Подтекстът на това е: „Вече не следвам Бог — следвам Сатана. Обичам Сатана и съм готов да му служа. Готов съм да следвам Сатана. Независимо как се отнася към мен, как ме погубва, тъпче и покварява, аз си оставам все така готов. Независимо колко праведен и свят е Бог, независимо колко истина изразява Той, аз не съм готов да Го следвам. Не харесвам истината. Харесвам славата, статуса, наградите и венците. Дори да не мога да ги получа, ги харесвам“. И просто ей така той е последвал човек, който няма нищо общо с него, избягал е с антихрист, който се противопоставя на Бог. Ще иска ли Бог все още такъв човек? Със сигурност не. Разумно ли е Бог да не го иска? Съвсем разумно е. От доктрината знаеш, че Бог е Бог, Който се отвращава от злото, и че Той е свят. Разбираш тази доктрина, но знаеш ли как се отнася Бог с такива хора? Ако Бог отритне някого, Той ще се откаже от него без колебание. Нима нещата не стоят така, както казвам? (Така е.) Нещата стоят така. Тогава това, че Бог се отказва от такъв човек, означава ли, че Той има жестоко сърце? (Не.) Бог е принципен в действията Си. Ако знаеш кой е Бог, но не ти харесва да Го следваш — ако знаеш кой е Сатана, но въпреки това настояваш да го следваш — тогава Бог няма да те насилва. Давай, следвай Сатана завинаги. Не се връщай, Бог се е отказал от теб. Как може човек да разбере Божия нрав? Божият нрав е праведен и свят и в Неговия нрав има елемент, който се отвращава от злото. С други думи, ако като сътворено същество си готов да пропаднеш морално, какво друго може да каже Бог? Бог никога не принуждава хората да правят неща, които не желаят. Той никога не принуждава хората да приемат истината. Ако желаеш да си морално пропаднал, това е твой личен избор — в крайна сметка ти си този, който ще понесе последствията, и ще можеш да виниш само себе си. Божиите принципи за справяне с хората са неизменни, така че ако си щастлив с моралната си пропадналост, тогава твоят неизбежен край е да бъдеш наказан. Няма значение колко години може да си следвал Бог. Ако желаеш да пропаднеш морално, Бог няма да те принуждава да се покаеш. Ти си този, който е готов да следва Сатана, да бъде подведен и погубен от Сатана, така че в крайна сметка ти си този, който трябва да понесе последствията. Някои хора изпитват съжаление към такива хора и пропиляват добротата си, за да им помогнат, но колкото и да ги увещават, те няма да се върнат. Какво се случва тук? Факт е, че Бог не спасява такъв човек. Той не го иска. Какво може да направи човек по този въпрос? Това е основната причина. Когато обаче хората не могат да видят ясно дадена ситуация, те трябва да направят това, което се очаква от тях да направят, и да изпълнят задълженията и отговорностите, които се очаква да изпълнят. А що се отнася до това какви резултати ще се появят от изпълнението на тези задачи, това зависи от Божието водачество. Нима не сте стигнали до известно разбиране на фразата „Бог е Бог, Който се отвращава от злото“ чрез тези детайли, за които говорих? Това е един аспект от нея — че Бог не иска онези, които са опетнени от зли духове. Каква е причината Бог да не ги иска? Ако си избрал Сатана, как би могъл Бог все още да те иска? Ако си избрал Сатана, как би могъл Бог все още да има милост и да трогне сърцето ти, за да те накара да се върнеш? Способен ли е Бог да направи това? Той е повече от способен, но избира да не върши това дело, защото нравът Му е праведен и защото Той е Бог, Който се отвращава от злото.

Миналия път при нашето общение се съсредоточихме върху това как основното проявление на нечестивата същност на антихристите е тяхната враждебност и ненавист към всички положителни неща и истини. Днес разговарям от друга гледна точка, а именно, че антихристите обичат всичко, което е противоположно на положителните неща. А какво е това? (Отрицателните неща.) Да, това са отрицателните неща, тоест всичко, което е в разрез с истината, противоречи ѝ и не е в съгласие с нея. Антихристите не харесват положителните неща, така че трябва да има нещо, което харесват, нали? А какво харесват те? Харесват измамата и лъжите, както и интригите, заговорите и тактиките. Има ли антихристи, които четат „Тридесет и шестте стратегеми“ в свободното си време? Предполагам, че има. Мислиш ли, че Аз чета „Тридесет и шестте стратегеми“? Не я чета. Не я изучавам. Каква е ползата да я чета? От четенето ѝ Ми се повдига и Ми става лошо. Как се чувствате, след като сте прочели „Тридесет и шестте стратегеми“? Не ви ли кара да се чувствате още по-отвратени от нечестивото човечество? Изпитвате ли това чувство? Колкото повече я четете, толкова по-отвратени се чувствате. Чувствате, че този човек е просто прекалено лош! Струва ли си човек да трябва да използва стратегеми за всяко малко нещо, да стига до такива крайности, да не може да спи нощем или да се храни през деня, и да си блъска главата, за да разбере как да води битка? Някои антихристи може да изучават „Тридесет и шестте стратегеми“ в свободното си време и да се мерят по ум с друг човек и с Бог. Харесват им лъжите, измамата, заговорите, интригите, както и тактиките и стратегиите — харесват ли обаче Божията справедливост и праведност? Какви са антонимите на справедливост и праведност? (Нечестивост и грозота.) Нечестивост и грозота. Те харесват грозните неща, всичко неправедно и нечестно, всичко несправедливо и нередно. Например стремежът на хората към истината е справедлива кауза — как определят това антихристите? Той казва: „Тези, които се стремят към истината, са глупаци! Каква стойност има това да живееш, ако не живееш така, както искаш? Хората трябва да живеят за себе си, а що се отнася до тези, които живеят за истината и справедливостта, тези хора до един са глупаци!“. Това е гледната му точка. Способен ли е тогава да върши справедливи неща? Не е. Може ли да се изправи и да говори открито, когато в църквата възникнат неща, които смущават и прекъсват църковното дело? Не само че няма да се изправи, но и тайно ще се забавлява и ще се наслаждава на това нещастие — той е от лошо семе. Никога не се тревожи за въпроси, свързани с делото на Божия дом, нито пък някога се застъпва и прави нещо, за да защити Божиите избраници. Тези, които тайно се забавляват и се подиграват на Божия дом, когато виждат зли хора да вършат зло и лоши хора да тиранизират църквата — що за хора са те? Те са нечестиви личности. Тогава що за хора са водачите, които са способни да защитят тези зли хора? Те са антихристи. Те няма да позволят собствените им интереси да бъдат накърнени, но не им мигва окото, когато интересите на църквата са накърнени, и изобщо не се натъжават. Насаме те дори се радват, че не са загубили нищо. Това е нечестивостта на антихристите.

Току-що говорихме за това, че антихристите изпитват неприязън към истината, че харесват неправедните и нечестивите неща, че преследват интереси и благословии, никога не се избавят от намерението и желанието си да придобият благословии и винаги се опитват да сключат сделки с Бог. И така, как трябва да се разпознае и окачестви това? Ако го наречем поставяне на изгодата над всичко останало, това би било твърде меко. То е подобно на това как Павел признава, че има трън в плътта си и че трябва да работи, за да изкупи греховете си, но накрая все пак желае да придобие венец на праведност. Каква е неговата природа? (Жестокост.) Това е вид жесток нрав. Но каква е природата му? (Сключването на сделки с Бог.) Неговата природа е такава. Той е търсил печалба във всичко, което е правил, като е приемал всичко като сделка. Има една поговорка сред невярващите: „Няма такова нещо като безплатен обяд“. Антихристите също таят тази логика, като си мислят: „Ако работя за теб, какво ще ми дадеш в замяна? Какви ползи мога да получа?“. Как трябва да се обобщи тази природа? Това е да се ръководиш от печалбата, да я поставяш над всичко друго и да бъдеш егоистичен и достоен за презрение. Това е природата същност на антихристите. Те вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени. Въпреки че днес въплътеният Бог изрича толкова много слова, антихристите не приемат нито едно от тях, а вместо това им се съпротивляват и ги заклеймяват. Природата им на хора, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, никога не може да се промени. Ако те не могат да се променят, какво показва това? То показва, че природата им е нечестива. Това не е въпрос на стремеж или на липса на стремеж към истината, а представлява нечестив нрав. Това е безочливо надаване на вой срещу Бог и опълчване на Бог. Това е природата същност на антихристите и тяхното истинско лице. Понеже антихристите са способни безочливо надаване на вой срещу Бог и да Му се противопоставят, какъв е техният нрав? Той е нечестив. Защо казвам, че е нечестив? Антихристите се осмеляват да се съпротивляват на Бог и шумно да протестират срещу Него в името на това да получат благословии, както и за слава, придобивки и статус. Защо се осмеляват да правят това? Дълбоко в сърцата им има една сила, един нечестив нрав, който ги управлява, затова са способни да действат безскрупулно, да спорят с Бог и шумно да протестират срещу Него. Преди Бог дори да каже, че няма да им даде венец, преди Бог да отнеме крайната им цел, техният нечестив нрав изригва от дълбините на сърцата им и те казват: „Ако не ми дадеш венец и крайна цел, ще отида на третото небе и ще споря с теб!“. Ако не беше техният нечестив нрав, откъде щяха да намерят такава енергия? Могат ли повечето хора да съберат такава енергия? Защо антихристите не вярват, че Божиите слова са истината? Защо упорито се придържат към желанието си за благословии? Не е ли това отново тяхната нечестивост? (Да.) Самите благословии, които Бог обещава да даде на хората, са се превърнали в амбицията и желанието на антихристите. Те са твърдо решени да ги получат, но не искат да следват Божия път и не обичат истината. Вместо това се стремят към благословии, награди и венци. Дори преди Бог да каже, че няма да им даде тези неща, те искат да си съперничат с Него. Каква е логиката им? „Ако не мога да получа благословии и награди, ще споря с теб, ще ти се противопоставям и ще кажа, че не си бог!“. Нима не заплашват Бог, като казват такива неща? Нима не се опитват да Го свалят? Те дори се осмеляват да отрекат Божието върховенство над всичко. Докато действията на Бог не съответстват на тяхната воля, те се осмеляват да отрекат, че Бог е Създателят, единственият истински Бог. Не е ли това нравът на Сатана? Не е ли това нечестивостта на Сатана? Има ли някаква разлика между това как действат антихристите и отношението на Сатана към Бог? Тези два подхода могат да бъдат напълно приравнени. Антихристите отказват да признаят Божието върховенство над всичко и искат да изтръгнат благословии, награди и венци от Божиите ръце. Що за нрав е това? На какво основание желаят да действат и да заграбват неща по този начин? Как могат да съберат такава енергия? Причината за това вече може да бъде обобщена така: това е нечестивостта на антихристите. Антихристите не обичат истината, но все пак искат да получат благословии и венци и да изтръгнат тези награди от Божиите ръце. Не е ли това да си играеш със смъртта? Осъзнават ли, че си играят със смъртта? (Не го осъзнават.) Може би също така имат смътното усещане, че получаването на награди е невъзможно, затова първо казват нещо от сорта на: „Ако не мога да получа благословии, ще отида на третото небе и ще споря с бог!“. Те вече предвиждат, че ще им бъде невъзможно да получат благословии. В края на краищата Сатана е надавал на вой срещу Бог във въздуха в продължение на много години, а какво му е дал Бог? Единственото изявление на Бог към него е: „След като делото приключи, ще те хвърля в бездънната пропаст. Ти принадлежиш на бездънната пропаст!“. Това е единственото „обещание“ на Бог към Сатана. Не е ли извратено, че той все още желае награди? Това е нечестивост. Вродената същност на антихристите е да се опълчват на Бог, а самите антихристи дори не знаят защо това е така. Сърцата им са изцяло съсредоточени върху получаването на благословии и венци. Всеки път, когато нещо засяга истината или Бог, вътре в тях се надига съпротива и гняв. Това е нечестивост. Нормалните хора вероятно не могат да разберат вътрешните чувства на антихристите. Никак не им е лесно на антихристите. Те притежават толкова огромни амбиции, таят в себе си толкова огромна нечестива енергия и толкова голямо желание за благословии. Може да се каже, че те горят от желание. В Божия дом обаче непрекъснато се разговаря за истината — сигурно за тях е много болезнено и трудно да слушат това. Те се насилват и се преструват толкова много, за да го издържат. Не е ли това вид нечестива енергия? Ако обикновените хора не обичаха истината, те биха намерили църковния живот за безинтересен и дори биха изпитали чувство на отвращение към него. Четенето на Божиите слова и общението за истината биха им се сторили по-скоро страдание, отколкото удоволствие. Така че как могат антихристите да издържат на това? Могат, защото желанието им за благословии е толкова огромно, че ги принуждава да се насилват и неохотно да го понасят. Освен това те се промъкват в Божия дом, за да действат като слуги на Сатана, и се посвещават на това да причиняват прекъсвания и смущения на църковното дело. Смятат, че това е тяхната мисия и докато не изпълнят задачата си да се съпротивляват на Бог, се чувстват като на тръни и усещат, че са разочаровали Сатана. Това се определя от природата на антихристите.