III. Лъжеводачи, които са мързеливи и се отдават на удобства

Току-що разговаряхме за два типа лъжеводачи. Има и друг тип лъжеводачи, за които често сме говорили в общението по темата за „отговорностите на водачите и работниците“. Този тип хора имат известни заложби, не са неинтелигентни, имат начини, методи и планове за разрешаване на проблемите в работата си и когато им бъде възложена дадена работа, те могат да я изпълнят близо до очакваните критерии. Способни са да открият всякакви проблеми, които възникват в работата, и могат да разрешат някои от тях. Когато чуят за проблемите, за които някои хора докладват, или когато наблюдават поведението, проявленията, речта и действията на някои хора, те имат реакция в сърцето си и имат собствено мнение и отношение. Разбира се, ако тези хора се стремят към истината и имат чувство за бреме, тогава всички тези проблеми могат да бъдат разрешени. Проблемите обаче неочаквано остават неразрешени в работата, за която отговаря типът хора, за които разговаряме днес. Защо е така? Дали защото тези хора не вършат реална работа. Те обичат да им е лесно и мразят упоритата работа, просто повърхностно полагат нехайни усилия, обичат да са бездейни и да се наслаждават на предимствата на статуса, обичат да командват хората и просто помръдват леко с устни, дават няколко предложения и с това считат работата си за свършена. Не приемат присърце никакво реално църковно дело или критичната работа, която Бог им поверява — нямат това чувство за бреме и дори Божият дом многократно да подчертава тези неща, те пак не ги приемат присърце. Например те не искат да се намесват във филмопроизводствената работа или в работата с текст на Божия дом или да се интересуват от тези видове работа, нито желаят да се интересуват как напредват те и какви резултати постигат. Те просто отправят някои косвени запитвания и щом узнаят, че хората са заети с тази работа и я вършат, повече не се занимават с нея. Дори когато знаят много добре, че има проблеми в работата, те пак не искат да разговарят за тях и да ги разрешават, нито отправят запитвания или проучват как хората изпълняват дълга си. Защо не отправят запитвания или не проучват тези неща? Защото смятат, че ако ги проучат, тогава ще има много проблеми, които ще чакат да бъдат разрешени от тях, а това би било твърде обезпокоително. Животът ще бъде твърде изтощителен, ако винаги трябва да разрешават проблеми! Ако се тревожат прекалено много, храната вече няма да им се услажда и няма да могат да спят добре, плътта им ще се чувства уморена и тогава животът им ще стане непоносим. Ето защо, когато видят проблем, те го избягват и пренебрегват, ако могат. Какъв е проблемът с този тип хора? (Те са твърде мързеливи.) Кажете Ми, кой има сериозен проблем: мързеливите хора или хората с малки заложби? (Мързеливите хора.) Защо мързеливите хора имат сериозен проблем? (Хората със слаби заложби не могат да бъдат водачи или работници, но могат да бъдат донякъде ефективни, когато изпълняват дълг, който е по силите им. Мързеливите хора обаче не могат да правят нищо. Дори да имат заложби, те не дават резултат.) Мързеливите хора не могат да направят нищо. С две думи, те са безполезни хора. Те са двойно увредени. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за украса. Дори да имат добри заложби, те са безполезни. Те са твърде мързеливи — знаят какво трябва да правят, но не го правят, и дори да знаят, че нещо е проблем, не търсят истината, за да го разрешат, и макар че знаят какви несгоди трябва да понесат, за да бъде работата ефективна, не желаят да понесат тези заслужаващи си несгоди — така че не могат да придобият никакви истини и не могат да вършат никаква реална работа. Те не желаят да понасят несгодите, които хората трябва да понасят. Те знаят само да се отдават на удобства, да се наслаждават на моментите на радост и отдих и на свободен и спокоен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят несгоди, не заслужават да живеят. Онези, които винаги искат да живеят живота на паразит, са хора без съвест или разум. Те са зверове и такива хора дори са негодни да полагат труд. Тъй като не могат да понасят несгоди, дори когато полагат труд, те са неспособни да го вършат добре, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-малка. Човек, който не може да страда и не обича истината, е безполезен човек. Той е непригоден, дори да полага труд. Той е звяр, без капка човешка природа. Такива хора трябва да бъдат отстранени. Само това е в съгласие с Божиите намерения.

Някои хора отговарят за работата във фермата и са особено усърдни, имат план в ума си и знаят каква работа да вършат през всеки сезон. Когато дойде време да обработват нивите, те отиват до всеки парцел земя и го оглеждат. Сравняват това, което са планирали да засадят на всеки парцел, с действителното състояние на самия парцел и виждат дали планът им е подходящ и дали е съгласно действителната ситуация. Освен това гледат колко влажна или суха е почвата тази година, какъв тор е необходим и какво е подходящо за засаждане. След като огледат и добият представа за тези неща, те веднага питат дали е отгледан разсад и какво количество е отгледано, след което отиват в оранжерията, за да огледат и там, и да видят дали човекът, който отглежда разсада, е надежден, или ще го съсипе. Ако един човек не е достатъчен за тази работа, те назначават друг човек, който да си сътрудничи с него, и двамата се надзирават взаимно. Мързеливите хора ще направят ли това? Не, няма. Ако никой не ги надзирава и подтиква, те в никакъв случай няма да посетят мястото лично. Ако Божият дом не попита за напредъка на дадена работа, тогава те в никакъв случай няма да поемат инициативата да проверят реалното състояние на тази работа. Каквото и да правят хората с малки заложби, те винаги го правят сами, но са неспособни да разграничат спешното и важното от това, което не е, и просто действат на сляпо. Макар че тези мързеливи хора са достатъчно умни и, каквото и да правят, те просто обичат да мърдат устни и да командват другите да свършат работата, но никога не правят нищо сами, нито могат да вършат реална работа. Те си мислят: „Просто трябва да се обадя или да изпратя съобщение, да задам няколко въпроса и с това работата ми е свършена, проблемът е разрешен. Това ми спестява толкова много неприятности! Вижте какви са моите заложби като водач. Мога да свърша работата само с няколко думи — не е ли това изпълнение и на моите отговорности? Не занемарявам отговорностите си. Ако Горното ме попита за тези неща, мога да му отговоря много гладко и да дам ясно обяснение. Какъв е смисълът да ходя на работното място и да оглеждам? Ще трябва да понасям несгоди и страдания, а кожата ми ще почернее от излагането на слънце. Няма нужда да минавам през тази формалност. Ако мога да си спестя някои неприятности, това и ще направя. Няма нужда да си създавам толкова затруднения“. Не са ли достатъчно „умни“? Когато този тип хора работят, те са особено умели в това да заобикалят правилата, за да постигат целите си и да намират преки пътища, и имат своите начини и методи. Те не правят нищо сами, нито участват в каквото и да било. Просто се обаждат, за да зададат въпроси, като отбиват номера, и в минутата, в която затворят телефона, си лягат или отиват на масаж и започват да се отдават на плътта си. Този тип хора наистина знаят как да „вършат работа“, наистина знаят как да намират възможности да бездействат и наистина знаят как да отбиват номера и да мамят хората! Каква е ползата от това, че имат известни заложби? Те са същите като онези чиновници в държавата на комунистическата партия, които просто пият чай и четат вестника, след като отидат на работа, и започват да мислят какво ще ядат и къде ще отидат да се забавляват, още преди работният ден да е приключил — животът наистина е хубав за тях. Това е принципът, към който се придържа и този тип лъжеводачи в работата си. Те не понасят никакви несгоди, не понасят никакво изтощение, но все пак продължават да действат като чиновници и се наслаждават на предимствата на статуса, а повечето братя и сестри не са способни да видят, че това е проблем. Ето как работи този тип лъжеводачи. Те не вършат реална работа и не отиват на място, за да проследят и да проверят работата, така че могат ли да открият проблеми с работата? (Не.) Псевдодуховните лъжеводачи и лъжеводачите с малки заложби са слепи, въпреки че очите им са широко отворени, и те не могат да видят проблемите, така че какво да кажем за този тип безполезни хора? Те казват: „Аз не участвам в реална работа и не ходя на място, за да се интегрирам с хората, които работят там, така че ако възникнат проблеми, тогава да не можете да кажете, че съм сляп, въпреки че очите ми са широко отворени. Не съм бил на място и не съм видял проблемите, така че ако възникнат проблеми, какво общо има това с мен? Трябва да отидеш да намериш замесените хора“. Не са ли Тези типове наистина лукави? Те смятат, че всичко, което трябва да правят, е да дават заповеди и да разпределят хората правилно, това е всичко, и тогава отговорностите им са изпълнени и те могат нагло да се наслаждават на свободното си време и на забавления. Независимо какви проблеми има под тях, те не отправят запитвания и бързат да се справят с проблема само ако някой го докладва на Горното. Всичко, върху което се съсредоточават всеки ден, е да се наслаждават на предимствата на статуса, да се разхождат безгрижно навсякъде, да се преструват, че проверяват работата, но всъщност никога не отиват някъде, където наистина има проблем, и никога не проверяват критичната работа — не са ли те точно като чиновниците от комунистическата партия, които винаги полагат само повърхностни усилия и вършат само работа, която създава впечатлението, че изглеждат добре? Те дават хубави обещания да свършат работата, която им е възложена, но не я проследяват или надзирават, и дори да отидат на място, просто спазват формалностите. В никакъв случай няма да свършат работата сами или да разрешат проблемите сами. Те си мислят: „Няма нужда да страдам и да плащам цена, за да правя тези неща. Достатъчно е, че има някой, който ги върши. Така или иначе не печеля никакви пари, така че е добре просто да отбивам номера“. Могат ли да вършат добре работата си, когато имат такава нагласа? Имат малка хитрина наум и си мислят: „Ще работя само толкова, колкото храна получавам, и ще живея на принципа ден да мине, друг да дойде“. И все пак те никога не вършат конкретна работа и никога не се виждат на място. И така, къде са те? Те се забавляват на красиво и сигурно място, където могат да ядат, да пият и да спят добре, да живеят като принцове — редовно се къпят, правят си редовно масажи и редовно си сменят дрехите — и изобщо не понасят никакви страдания. Те никога не размишляват каква реална работа могат да свършат, какви реални проблеми могат да разрешат, какъв принос са дали за делото на Божия дом и защо са пригодни да се наслаждават на всички тези хубави неща — никога не се замислят за нищо от това. Що за същества са тези хора? Тези мизерници нямат самосъзнание, те са безсрамни същества и не заслужават да бъдат църковни водачи и работници.

Всички лъжеводачи никога не вършат реална работа. Те се държат сякаш тяхната водаческа роля е някакъв официален пост, като се наслаждават на предимствата на статуса и се отнасят към дълга, който трябва да изпълняват, и към работата, която трябва да вършат като водачи, като към бреме, като към нещо досадно. Сърцата им преливат от съпротива срещу църковното дело: когато ги помолят да надзирават работата и да научат какви са съществуващите в нея проблеми, които трябва да бъдат проследени и разрешени, те са изпълнени с неохота. Това е работата, която водачите и работниците трябва да вършат, това е тяхната задача. Ако не го правиш и не желаеш да го правиш, тогава защо все още искаш да бъдеш водач или работник? Изпълняваш ли дълга си, за да проявяваш внимание към Божиите намерения, или за да бъдеш чиновник и да се наслаждаваш на предимствата на статуса? Ако си станал водач, само за да заемеш някакъв официален пост, не е ли това малко безсрамно? Хората от този тип са с най-низък характер, нямат достойнство и срам. Ако искаш да се наслаждаваш на плътски удобства, трябва бързо да се върнеш в света и да се състезаваш, да побеждаваш със сила и да заграбваш, колкото можеш, и никой няма да се намесва в това. Божият дом е място, където Божиите избраници изпълняват дълга си и се покланят на Бог. Това е място, където хората се стремят към истината и получават спасение. Това не е място, където някой да се отдава на плътски удобства, а още по-малко е място, което позволява на хората да живеят като принцове. Лъжеводачите не познават срам, те са безсрамни и нямат разум. Независимо каква конкретна работа им е възложена, те не я приемат на сериозно и я оставят на заден план в ума си. Макар че на думи отговарят много добре, не правят нищо реално. Не е ли това неморално? Те не само не вършат реална работа, но искат да имат и еднолична власт — да държат в собствените си ръце властта над финансите, служителите и всички други въпроси и да карат хората да им представят доклади всеки ден. Всъщност те са много усърдни, когато става въпрос за тези неща. Когато дойде време да докладват за работата на Горното, те си приписват резултатите от цялата работа, извършена от братята и сестрите, така че Горното погрешно да повярва, че са свършили страхотна работа, докато всъщност всичко е свършено от други. Колко хора са придобити чрез проповядване на евангелието, кои хора са повишени и биват развивани, кои хора са освободени от длъжността си, кои хора са премахнати и така нататък — нито една от тези конкретни задачи не е свършена от тях, и въпреки това те имат наглостта да ги докладват. Не са ли тези хора безсрамни? Не се ли занимават с измама? Такива хора са толкова измамни и лукави! Те се смятат за умни — това наистина е случай, в който стават жертва на собствените си хитри номера, и в крайна сметка се оказват разкрити и отстранени. Независимо каква работа вършат някои хора или какъв дълг изпълняват, те са некомпетентни в това, не могат да го поемат и са неспособни да изпълнят каквито и да било задължения или отговорности, които човек трябва да изпълнява. Не са ли те боклук? Все още ли са достойни да се наричат хора? С изключение на глупаците, умствено увредените и тези, които страдат от физически увреждания, има ли някой жив, който не трябва да изпълнява своя дълг и отговорности? Но този тип хора винаги са притворни и мързелуващи и не желаят да изпълняват отговорностите си. Подтекстът е, че не желаят да бъдат порядъчни човешки същества. Бог им е дал възможността да бъдат човешки същества и им е дал заложби и дарби, но те не могат да ги използват при изпълнението на дълга си. Те не правят нищо, а искат да се наслаждават на удоволствия на всяка крачка. Такъв човек годен ли е да се нарече човешко същество? Независимо каква работа им е дадена — дали важна или обикновена, трудна или проста — те винаги са нехайни, притворни и мързелуващи. Когато възникнат проблеми, те се опитват да прехвърлят отговорността за тях на други хора, без да поемат никаква отговорност, и искат да продължат да живеят своя паразитен живот. Не са ли те безполезен отпадък? В обществото кой не трябва да разчита на себе си, за да си изкарва прехраната? Щом човек стане пълнолетен, трябва да се издържа сам. Родителите му са изпълнили своята отговорност. Дори родителите му да са готови да го издържат, той би се чувствал неудобно от това. Би трябвало да може да осъзнае, че родителите му са приключили мисията си да го отгледат и че той е пълнолетен и трудоспособен човек и би трябвало да може да живее самостоятелно. Не е ли това минималният разум, който един възрастен трябва да притежава? Ако някой наистина има разум, не би могъл да продължи да живее на гърба на родителите си. Би се страхувал от присмеха на другите, от загубата на авторитет. И така, има ли разум този, който обича лесното и мрази работата? (Не.) Той винаги иска нещо даром, иска никога да не изпълнява никаква отговорност и сладкишите просто да падат от небето и да влизат в устата му. Винаги иска да получава три пълноценни хранения на ден, някой да му прислужва и той да се наслаждава на хубава храна и напитки, без да свърши и най-малката работа. Не е ли това нагласата на паразит? А хората, които са паразити, имат ли съвест и разум? Имат ли почтеност и достойнство? Категорично не. Всички те са паразитиращи некадърници, всички те са зверове без съвест или разум. Никой от тях не е годен да остане в Божия дом.

Да предположим, че църквата ти възложи работа и ти кажеш: „Независимо дали работата ми позволява да привлека внимание или не — щом ми е дадена, ще я свърша добре и ще се нагърбя с тази отговорност. Ако ми бъде възложено да изпълнявам ролята на домакин, ще дам всичко от себе си, за да я изпълня добре. Ще се грижа добре за братята и сестрите и ще направя всичко възможно, за да гарантирам безопасността на всички. Ако ми бъде възложено да проповядвам евангелието, ще се снабдя с истината и ще проповядвам добре евангелието с любов, и ще изпълня дълга си. Ако ми бъде възложено да уча чужд език, ще го уча от все сърце и ще работя усърдно над това, и ще се опитам да го овладея възможно най-бързо, в рамките на година или две, за да мога да свидетелствам за Бог пред чужденци. Ако ме помолят да пиша статии за свидетелства, съвестно ще се упражнявам да го правя, ще гледам на нещата според истините принципи и ще усъвършенствам езика си. Макар че може да не съм способен да пиша статии с красива проза, поне ще мога ясно да предам своето свидетелство за преживяване, разбираемо да разговарям за истината и да дам истинско свидетелство за Бог, така че хората да се поучат и ще получат полза, като четат статиите ми. Каквато и задача да ми възложи църквата, ще я поема с цялото си сърце и сила. Ако има нещо, което не разбирам, или ако възникне проблем, ще се моля на Бог, ще търся истината, ще разрешавам проблемите според истините принципи и ще свърша задачата добре. Какъвто и да е моят дълг, ще използвам всичко, което имам, за да го изпълня добре и да удовлетворя Бог. За всичко, което мога да постигна, ще направя всичко възможно да поема отговорността, която трябва да нося, и най-малкото няма да постъпвам против съвестта и разума си, няма да бъда нехаен, нито притворен и мързелуващ, нито ще се наслаждавам на плодовете на чуждия труд. Нищо, което правя, няма да бъде под критерия на съвестта“. Това е минималният критерий за собствените постъпки и този, който изпълнява дълга си по такъв начин, може да се окачестви като човек със съвест и разум. При изпълнението на дълга си трябва поне да си с чиста съвест и трябва поне да си достоен за трите си хранения на ден, а не да паразитираш. Това се нарича да имаш чувство за отговорност. Независимо дали заложбите ти са големи или малки и дали разбираш истината или не, във всеки случай трябва да имаш следното отношение: „Щом тази работа е възложена на мен, трябва да се отнеса сериозно към нея, трябва да я приема присърце и трябва да използвам цялото си сърце и сила, за да я свърша добре. Що се отнася до това дали мога да я свърша идеално, не смея да дам гаранция, но моето отношение е, че ще направя всичко възможно, за да я изпълня добре, и със сигурност няма да бъда нехаен. Ако възникне проблем в работата, тогава трябва да поема отговорност и да гарантирам, че ще си извлека поука от това и ще изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение. Вие притежавате ли такова отношение? Някои хора казват: „Не е задължително да свърша добре работата, която ми е възложена. Просто ще направя каквото мога и крайният резултат ще бъде такъв, какъвто е. Няма нужда да се уморявам толкова много, нито да бъда обзет от безпокойство, ако направя нещо погрешно, и няма нужда да поемам толкова много стрес. Какъв е смисълът да се уморявам толкова? В края на краищата аз винаги работя и не паразитирам“. Този вид отношение към дълга е безотговорно. „Ако ми се работи, ще поработя малко. Просто ще направя каквото мога и крайният резултат ще бъде такъв, какъвто е. Няма нужда да го приемам толкова на сериозно“. Такива хора нямат отговорно отношение към дълга си и им липсва чувство за отговорност. Какъв тип хора сте вие? Ако сте от първия тип, тогава сте хора с разум и човешка природа. Ако сте от втория тип, тогава не се различавате от типа лъжеводачи, който току-що разнищих. Вие просто пропилявате дните си в безделие. „Ще избягвам умората и несгодите и просто ще се наслаждавам повече. Дори един ден да бъда освободен от длъжност, няма да съм загубил нищо. Поне ще съм се наслаждавал на предимствата на статуса няколко дни, няма да е загуба за мен. Ако бъда избран за водач, така ще действам“. Какво мислите за нагласата на този тип хора? Такива хора са неверници, които ни най-малко не се стремят към истината. Ако наистина имаш чувство за отговорност, това показва, че имаш съвест и разум. Независимо колко голяма или малка е задачата, независимо кой ти я възлага, дали Божият дом ти я поверява, или църковен водач или работник ти я възлага, твоето отношение трябва да бъде: „Щом този дълг е възложен на мен, това е Божия възхвала и благодат. Трябва да го изпълня добре според истините принципи. Въпреки че имам средни заложби, съм готов да поема тази отговорност и да дам всичко от себе си, за да го изпълня добре. Ако не изпълня добре задачата, трябва да поема отговорност за това, а ако се справя добре със задачата, това не е моя заслуга. Това е, което трябва да направя“. Защо казвам, че начинът, по който човек се отнася към своя дълг, е въпрос на принцип? Ако наистина имаш чувство за отговорност и си отговорен човек, тогава ще можеш да поемеш църковното дело и да изпълниш дълга, който трябва да изпълниш. Ако приемаш дълга си лекомислено, тогава възгледът ти за вярата в Бог е неправилен и отношението ти към Бог и към твоя дълг е проблематично. Твоят възглед за изпълнението на дълга е да го вършиш нехайно и просто да го претупваш, и независимо дали е нещо, което желаеш да правиш или не, дали е нещо, в което си добър или не, ти винаги подхождаш към него с отношение просто да отбиеш номера, така че не си подходящ да бъдеш водач или работник и не заслужаваш да вършиш църковно дело. Нещо повече, казано съвсем откровено, хора като теб са некадърници, обречени са да не постигнат нищо и са просто безполезни хора. Кой тип хора са безполезни? Обърканите хора, хората, които пропиляват дните си в безделие. Хората от този тип не са отговорни към нищо, което правят, нито го приемат на сериозно. Те правят бъркотия от всичко. Не се вслушват в думите ти, независимо как разговаряш за истината. Те си мислят: „Ще си претупвам нещата, ако искам. Говори каквото искаш! Във всеки случай в момента изпълнявам дълга си и имам какво да ям, това е достатъчно добре. Поне не трябва да бъда просяк. Ако един ден нямам какво да ям, тогава ще мисля за това. Небето винаги оставя изход за човека. Ти казваш, че нямам съвест или разум и че съм объркан — и какво от това? Не съм нарушил закона. Най-много да имам малки недостатъци в характера, но това не е загуба за мен. Стига да имам какво да ям, всичко е наред“. Какво мислите за тази гледна точка? Казвам ти, обърканите по този начин хора, които пропиляват дните си в безделие, са обречени да бъдат отстранени и няма начин да постигнат спасение. Всички онези, които са вярвали в Бог в продължение на няколко години, но никога не са приели нищо от истината и са без свидетелства за преживяване, ще бъдат отстранени. Нито един няма да оцелее. Боклуците и некадърниците са все паразити и са обречени да бъдат отстранени. Ако водачите и работниците са просто паразити, още по-наложително е те да бъдат освободени от длъжност и отстранени. Объркани хора като тях все още искат да бъдат водачи и работници. Те са недостойни! Те не вършат никаква реална работа, а искат да бъдат водачи. Те наистина нямат никакъв срам!

След като някои водачи и работници бъдат освободени от постовете си, те казват: „Чудесно е да не си водач или работник. Не е нужно да се тревожа толкова или да се притеснявам толкова много. Прекрасно е да си обикновен брат или сестра. Защо да се притеснявам за това? Не притежавам заложби, за да се изтощавам“. Някой друг им казва: „Какво ще правиш сега, след като не си водач или работник?“. Те отговарят: „Готов съм да правя всичко, стига да не е твърде уморително и да не изисква много усилия — нещо, което включва ходене и разглеждане, или седене и говорене, или взиране в компютъра, и което не изисква много дълги часове или физическо страдание, би било добре“. Що за приказки са това? Ако откриете, че водачът или работникът, когото сте избрали, е точно такова нещо, как ще се почувствате в сърцето си? Няма ли да изпитате голямо съжаление? (Да.) И така, ще имате ли някакви мисли по този въпрос? Ще кажеш: „Първоначално видях, че имаш известни заложби и исках да те повиша и развия и да ти дам шанс, за да можеш да разбереш още някои истини. Никога не съм си представял, че си такова нищожество. Съжалявам, че някога те смятах за човешко същество. Никога не съм си представял, че всъщност не си такъв. Ти си дори по-низш от прасе или куче, ти си боклук. Не заслужаваш да носиш тази човешка кожа и не заслужаваш да бъдеш човек!“. Тези думи неприятно ли звучат? (Не.) На вас не ви звучат неприятно, но не звучат ли много неприятно на този тип боклук? (Да.) Има ли сърце такъв боклук? (Не.) И така, може ли той да различи дали някой казва добри или лоши неща за него? Когато хората без сърце се сблъскат с какъвто и да е въпрос, те няма да променят отношението си на безцелно прекарване на дните си. Те смятат, че всичко е наред, стига самите те да имат полза и облага и да се чувстват удобно. Така че каквото и да казва някой друг, на тях не им пука. Тяхната известна поговорка е: „Каквото и да казваш, както и да ме виждаш или оценяваш, или както и да ме категоризираш или да се справяш с мен, не ми пука!“. Тези хора не са ли просто боклук? Каквото и да казваш, те нямат никаква чувствителност и не го приемат присърце. Защо не го приемат присърце? Те са просто безделници и нямат сърце. Хората, които нямат сърце, нямат достойнство или почтеност, не им пука за нищо, което казваш, и колкото и строго да им говориш, те няма да почувстват убождане в сърцата си. Само онези, които имат достойнство, почтеност и разум, ще бъдат наранени и ще почувстват, че сърцата им са прободени, когато чуят такива думи. Те ще кажат: „Беше низко да постъпвам по този начин, което накара хората да ме гледат отвисоко и загубих достойнството си, така че повече няма да действам по този начин. Искам да си възвърна достойнството и да не карам хората да ме гледат отвисоко. Ще се постарая да си възвърна честта и ще направя всичко необходимо, за да живея с достойнство и да удовлетворя Бог“. Те имат чувствителност, когато става въпрос за думи, които нараняват достойнството им и ги убождат на болезнено място, на слабо място — това са хора със сърца. Когато онези, които имат чувствителност и притежават достойнство, чуят твърдения, които са правилни, и видят положителни неща, и различат кое е правилно и кое е погрешно, те имат решимостта да се променят, защото имат достойнство и не искат другите да ги гледат отвисоко. Онези безделници и безполезни хора нямат достойнство и затова, каквото и да им казваш, колкото и правилни, точни или съответстващи на истината да са твоите твърдения, или колкото и твърденията ти да са положителни неща, те нямат никакво въздействие върху тези хора и изобщо няма да ги трогнат. Човек без достойнство изобщо няма чувствителност за нито едно положително нещо, за никаква присъда или за никакво разобличаване, нито има правилното отношение към това какъв житейски път да избере. Ето защо, каквото и да им казваш, както и да ги разобличаваш или окачествяваш, те категорично отказват да го приемат и не им пука. И така, има ли полза да се проповядва истината и да се изнасят проповеди на такива хора? Има ли полза да бъдат кастрени? Има ли полза да бъдат съдени и наказвани? Не! Такива хора са просто безполезни. Те пропиляват дните си и принадлежат към категорията на зверовете — за да бъдем точни, те не са хора. Те не заслужават да чуят Божиите слова. Ако тези некадърници, паразити, станат църковни водачи, могат ли те да откриват съществуващите проблеми в църквата? Могат ли да разрешават проблеми? Със сигурност не. Ако Божиите избраници повдигнат въпрос, могат ли те да го разрешат? Със сигурност не могат да го разрешат. Те са неспособни да разрешат какъвто и да е въпрос, така че как могат да вършат ръководни дела? Това би било немислимо! Като водачи и работници хората трябва най-малкото да са способни да разрешават проблемите, които съществуват в църковното дело, и проблемите, които съществуват с навлизането в живота на Божиите избраници. Ако се обучават известно време и придобият известно преживяване, а също така ако могат да разговарят за някои истини и да говорят за някои свидетелства за преживяване, тогава те могат постепенно да станат компетентни в ръководните дела. Ако не са способни да откриват или да разрешават никакви проблеми, тогава няма начин да вършат ръководни дела. Тогава те са лъжеводачи и трябва да бъдат освободени от длъжност, и да се изберат нови водачи.