Осма точка: докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата (втора част)

Миналия път разговаряхме по осма точка от отговорностите на водачите и работниците: „Докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата“. Въпреки че осма точка е само един ред и в общи линии изисква от водачите и работниците само едно нещо по отношение на техните отговорности, което е много просто, ние посветихме цяло събиране, за да разговаряме на тази тема. По кои аспекти на тази тема разговаряхме конкретно миналия път? Кои са основните отговорности на водачите и работниците, които тя засяга? (Те трябва да се събират и да разговарят, когато се сблъскат с обърквания и трудности, и своевременно да търсят начин да ги разрешат и да ги докладват на Горното, ако чрез общението не са способни да придобият яснота.) Основните отговорности на водачите и работниците, засегнати в тази точка, са да участват в работата и да са погълнати от различните елементи на реалната работа, за да могат да откриват различните проблеми, които срещат в работата, и да ги разрешават своевременно. Ако са изпитани различни методи, но проблемите все още не могат да бъдат разрешени напълно, ако продължават да съществуват и се превръщат в обърквания и трудности, тогава водачите и работниците не бива да позволяват тези обърквания и трудности да се натрупват или да ги оставят настрана и да ги пренебрегват, а трябва своевременно да измислят начин да ги преодолеят. Разбира се, най-добрият начин за преодоляването им е да се търси и да се разговаря с братята и сестрите, както и с водачите и работниците на различни нива, за да се постигне разрешаване на тези проблеми. Ако проблемите не могат да бъдат разрешени, тогава водачите и работниците не бива да се опитват да представят сериозните проблеми като малки, след което да представят тези малки проблеми като незначителни или просто да ги оставят настрана и да ги пренебрегват, а трябва своевременно да ги докладват на Горното и да търсят решения от Горното, за да могат да бъдат преодолени. По този начин делото ще напредва гладко, без трудности и без пречки.

Водачите и работниците трябва своевременно да докладват и да преодоляват объркванията и трудностите, които срещат в работата

I. Определение за „своевременно“

В осма точка от отговорностите на водачите и работниците се споменава своевременното докладване на объркванията и трудностите, срещани в работата — това е много важно. Ако днес се открие проблем, но разрешаването му се забави с осем или десет дни, или дори с шест месеца или година, може ли това да се нарече „своевременно“? (Не може.) Тогава какво означава „своевременно“? (Означава да се заемеш с проблема веднага, незабавно, на момента.) Това не е ли малко прекалено? Ако го обясним с терминология, свързана с времето, „своевременно“ означава разрешаване на проблема веднага, незабавно и на момента, но ако погледнем буквалния смисъл на тези думи, това не е лесно постижимо за хората и не е реалистично. Тогава как трябва да дефинираме думата „своевременно“, за да сме точни? Ако проблемът не е голям, но все пак представлява пречка за работата и ако може да бъде разрешен в рамките на няколко часа, тогава той трябва да бъде разрешен в рамките на няколко часа — може ли това да се счита за своевременно? (Да.) Да предположим, че проблемът е малко по-сложен и труден и може да бъде разрешен в рамките на два-три дни, но хората полагат усилия да търсят истината, търсят повече информация и се стремят да го разрешат за един ден — няма ли това да е по-полезно за работата? Да кажем, че има проблем, който в момента не може да бъде прозрян и изисква проучване и изследване, което отнема известно време. За разрешаването на този конкретен проблем ще са необходими най-много три дни. Ако отнеме повече от три дни, тогава ще възникне подозрение, че разрешаването му се бави умишлено, а това означава, че се губи време. Така че проблемът трябва да бъде докладван, по него трябва да се търси и той трябва да бъде разрешен в рамките на три дни. Ето това означава „своевременно“. Ако разрешаването на проблема изисква ниво след ниво на комуникация и проучвания, както и събиране на информация ниво по ниво и т.н. — ако различните процеси са много сложни — все пак не бива да се проточва един месец. Да кажем, че проблемът може да бъде разрешен в рамките на седмица, ако водачите и работниците побързат, ускорят работата си и изберат и използват няколко подходящи човека, тогава в тази ситуация „своевременно“ означава да ограничат разрешаването на проблема до една седмица. Ако разрешаването на проблема отнеме повече от седмица, това не е уместно — не означава своевременно. Това е срокът за справяне с такива относително сложни въпроси. На какво се основава този времеви диапазон? Определя се въз основа на мащаба на въпроса и на степента му на трудност. Повечето неща обаче, като например проблеми, свързани с професионални умения, или въпроси, при които принципите не са ясни на хората, могат да бъдат разрешени с няколко изречения — до какъв срок трябва да се ограничи разрешаването на тези проблеми, за да може той да се счита за „своевременно“? Ако дефинираме „своевременно“ въз основа на мащаба на въпроса и степента му на трудност, тогава повечето въпроси могат да бъдат разрешени за по-малко от половин ден, като малка част от тях изискват може би най-много седмица за разрешаване. Ако възникне нов проблем, това вече е друг въпрос. Следователно, ако дефинираме „своевременно“ като веднага, незабавно и на момента, това изглежда строго изискване към хората, ако съдим по буквалния смисъл на тези думи, но ако погледнем срока, повечето от въпросите могат да бъдат разрешени най-много за половин или един ден, ако хората своевременно ги докладват и търсят как да ги разрешат. Може ли това да се счита за трудно от гледна точка на времетраенето? (Не.) И тъй като от гледна точка на времетраенето не е трудно, изискването водачите и работниците да докладват своевременно и да търсят начин да преодолеят объркванията и трудностите, които срещат в работата, би трябвало да е лесно за изпълнение и тези обърквания и трудности не бива постоянно да присъстват и да остават неразрешени, а още по-малко да се оставят да се трупат в работата в дългосрочен план. Сега всички би трябвало да знаете какво е понятието за време в „своевременно“ — това е въпросът как водачите и работниците да преценяват времетраенето, когато се справят с обърквания и трудности, които срещат в работата. Накратко казано, най-точното определение на „своевременно“ е да се действа възможно най-бързо — тоест, ако даден проблем може да бъде докладван, ако по него може да се търси и той може да бъде разрешен в рамките на половин ден, това трябва да се направи, а ако може да се разреши в рамките на един ден, това също трябва да се направи — като трябва да се стараят да не причиняват забавяне и да не позволяват това да се отрази на работата. Това е отговорност на водачите и работниците. Когато срещнат и установят проблеми в работата, водачите и работниците трябва своевременно да разговарят за тях и да ги разрешават. Ако не могат да ги разрешат, тогава трябва възможно най-бързо да ги докладват и да търсят как да ги разрешат от Горното, вместо да ги оставят настрана, да ги пренебрегват и да не ги приемат сериозно. Когато възникнат проблеми, водачите и работниците трябва своевременно да ги разрешават, а не да се ослушват, да чакат или да разчитат на други — водачите и работниците не бива да показват такива проявления.

II. Последствията от несвоевременното разрешаване на проблемите

Основният принцип при разрешаването на проблемите е, че това трябва да се прави своевременно. Защо трябва да се прави своевременно? Ако възникнат много проблеми, които после не могат да бъдат разрешени своевременно, от една страна, хората ще останат в объркано състояние и няма да знаят как да действат, а от друга страна, ако продължат да работят въз основа на неправилен метод и по-късно се наложи да преработват и да преправят свършеното, какви ще са тогава последствията? Ще се пропилеят и изразходват голямо количество човешки, финансови и материални ресурси — това е загуба. Ако в работата възникнат проблеми, а водачите и работниците са слепи и неспособни своевременно да ги открият и разрешат, много хора ще продължат да работят въз основа на неправилен метод. Когато хората все пак открият тези проблеми и искат да ги разрешат и поправят, тези въпроси вече ще са причинили загуби на църковното дело. Няма ли тогава всички тези човешки, финансови и материални ресурси да са били пропилени? Има ли връзка между причиняването на такива загуби и това, че водачите и работниците не са разрешили своевременно проблемите? (Да.) Ако водачите и работниците могат да проследяват, да надзирават, да проверяват работата и да дават наставления за нея, тогава със сигурност ще са способни своевременно да откриват и разрешават проблемите. Ако водачите и работниците са нехайни и не проследяват, не надзирават, не проверяват работата и не дават наставления за нея, ако са много пасивни в това отношение и чакат проблемите да станат толкова много, че да излязат извън контрол, преди да се сетят да ги разрешат, преди да се сетят да докладват за тях на Горното и да търсят решения от Горното, тогава тези водачи и работници изпълнили ли са отговорностите си? (Не.) Това е сериозно занемаряване на отговорностите. Такива водачи и работници не само не са разрешили проблемите, но също така са причинили загуби на човешки и материални ресурси на Божия дом, а освен това са създали огромна пречка за църковното дело. Поради занемаряването на отговорностите от страна на водачите и работниците, поради тяхната небрежност, вцепененост и ниска интелигентност, и понеже не са способни своевременно да откриват и да разрешават много проблеми, които възникват в работата, и понеже не могат дори да ги докладват своевременно на Горното и да търсят решения от Горното, се налага да се преработят много задачи, а след като се преработят, възникват още проблеми поради неспособност да се намерят принципите. Когато нещата продължават така, срокът за завършване на делото значително се бави и задача, която е трябвало да отнеме един месец, приключва за три месеца, а задача, която е трябвало да отнеме три месеца, приключва за осем или девет месеца — това е пряко свързано с факта, че водачите и работниците не вършат реална работа. Понеже водачите и работниците не поемат отговорност за работата си — тоест не са способни своевременно да откриват и да коригират проблемите, когато те възникнат — през цялото време не се постигат резултати по различните елементи от работата и те остават в състояние на парализа. А кой е пряко отговорен за този проблем? (Водачите и работниците.) Следователно е много важно водачите и работниците да вършат реална работа, а също така е много важно да откриват проблеми, докато вършат реална работа. Понякога водачите и работниците ще откриват проблеми, но няма да знаят как да ги разрешават, и въпреки това ще са способни своевременно да ги докладват на Горното и да търсят решения от Горното, за да ги разрешат, което е още по-важно. Много водачи и работници си мислят: „Имаме си собствени начини на работа. Горното просто трябва да ни каже принципите, а останалата реална работа ще я свършим сами. Ако срещнем някакви трудности, достатъчно е просто да разговаряме и да се молим заедно долу“. Що се отнася до силата на разрешаването на проблемите или до това дали решенията им са задълбочени или ефективни, те неизменно не се интересуват, нито питат за тези неща. Това е видът безотговорно отношение, което таят, когато работят, и в крайна сметка това означава, че всички елементи от работата в църквата не могат да напредват гладко и съдържат сериозни проблеми, които не намират решение. Това е последствието, причинено от твърде лошите заложби на водачите и работниците, или от това, че те не поемат отговорност и не вършат реална работа.

Разнищване на няколко типа лъжеводачи въз основа на осмата отговорност

I. Лъжеводачи, които са псевдодуховни

Миналия път разговаряхме за това какво представляват объркванията и трудностите и определихме някои проблеми, които трябва своевременно да се докладват и за които трябва своевременно да се търсят решения. По принцип има два основни вида проблеми. Единият вид са проблеми в работата, по отношение на които хората не са сигурни или които не могат да прозрат. Когато става въпрос за тези проблеми, на хората им е много трудно да схванат принципите. Макар че може да разбират принципите в смисъла на доктрина, те не знаят как да ги практикуват или прилагат. Тези проблеми са свързани с объркванията. Другият вид са реални трудности и проблеми, които хората не знаят как да разрешат. Този вид е донякъде по-сериозен в сравнение с объркванията и това са проблеми, за които водачите и работниците също трябва да докладват и да търсят решения. Миналия път разговаряхме основно за това, че водачите и работниците имат отговорност да докладват и да търсят начин за разрешаване на проблемите, срещани в работата, и също така разговаряхме от положителна гледна точка за някои неща, които водачите и работниците трябва да правят и на които трябва да обръщат внимание. Днес ще разнищим това какви проявления притежават лъжеводачите по отношение на осма точка и дали вършат работата, която водачите трябва да вършат, и дали изпълняват отговорностите, които водачите трябва да изпълняват. Когато става въпрос за разрешаване на проблеми, срещани в работата, лъжеводачите със сигурност не са компетентни в това отношение. Те не се справят с този аспект от работата и не успяват да изпълнят тази отговорност. Има един тип лъжеводачи, които таят представи, когато работят, и си мислят: „Аз не се занимавам с тези формалности, когато работя, нито обръщам внимание на неща като знания, учене, умения или догми. Просто гледам на събиранията да разговарям ясно за истината на Божиите слова и това е достатъчно. Всяка седмица провеждам две събирания за малки групи, на всеки две седмици провеждам едно събиране за водачи и работници, а всеки месец провеждам голямо събиране за всички братя и сестри. Достатъчно е, че организирам добре всички тези видове сбирки“. Това е тяхната основа и метод за вършене на работа. Този тип водачи и работници просто непрекъснато се упражняват в проповядване и полагат много усилия да се въоръжат с думи и доктрини — подготвят рамката, съдържанието, примерите и истините, за които да разговарят на всяка сбирка, а също така подготвят някои планове за преодоляване на състоянията и проблемите на определени хора. Те смятат, че като водачи или работници трябва само да проповядват добре и така са изпълнили отговорностите си. Смятат, че не е необходимо да се занимават с други неща, като например дали е подходящ начинът, по който се проповядва евангелието, или как се назначава църковният персонал, или дали персоналът, който извършва различни видове професионална работа, е компетентен и е съгласно критериите — те смятат, че е достатъчно просто да оставят надзорниците да се справят с тези неща. Следователно, без значение къде отиват хората от този тип, те се съсредоточават върху събиранията и проповядването и независимо какъв вид събиране се провежда, те винаги изнасят проповед. Погледнато отстрани, те водят хората в това да четат Божиите слова и да се учат да пеят химни, а понякога говорят и за работата. Този тип хора знаят за какви проблеми се разговаря често, например кои Божии слова трябва да се използват, за да се направи сравнение с проблемите, с които се сблъскват различните типове хора, както и защо хората се чувстват слаби и какви състояния са възникнали у тях, както и за кои истини в Божиите слова трябва да се разговаря, за да се решат тези неща. Накратко казано, техните проповеди и общения засягат много аспекти на истината и практиката. Някои са свързани с кастренето, други са свързани с изпитания и облагородяване или с четене на Божиите слова с молитва, трети са свързани с това как да се преживее съда и наказанието и т.н. — те могат да разговарят по малко за различните аспекти на истината. Когато се срещат с новоповярвали, те им изнасят проповеди за новоповярвали, а когато се срещат с хора, които са вярвали в Бог от много години, могат да изнесат някои проповеди за навлизането в живота. Но когато става въпрос за работа, която включва различни професионални умения, те никога не се интересуват от работата или не изучават нещата, свързани с нея, още по-малко я проследяват, участват в нея или се задълбочават по някой от елементите ѝ, за да разрешават проблеми. В техните очи те вършат работа, като проповядват, четат Божиите слова и учат химни, а това са отговорностите на водачите и работниците. Извън това, всяка друга работа е незначителна, тя е работа на други хора и няма нищо общо с тях, и стига да могат да проповядват добре, могат спокойно да се отпуснат. Какво означава „спокойно да се отпуснат“? Означава, че да приключат събирането е същото като да приключат работата си и когато дойде време за почивка, те си почиват. Без значение какви проблеми възникват в църковното дело, те ги пренебрегват и когато хората ги търсят, за да разрешат даден проблем, е много трудно да ги открият. Без значение колко е натоварена работата, те не се лишават от следобедната си дрямка и се отдават на комфорт, докато други хора могат да понасят страдания и да плащат цена. Те си мислят: „Приключих с проповядването, събирането свърши и казах всичко, което трябваше да ви кажа. Какво още искате да кажа? Моята работа е свършена. Останалото е ваша работа. Казах ви Божиите слова, така че просто действайте според принципите. Що се отнася до всякакви проблеми, които възникват, това си е ваша работа и няма нищо общо с мен. Трябва сами да отидете пред Бог и да се молите, да се събирате и да разговаряте, за да разрешавате проблемите. Не идвайте да търсите мен“. Когато събирането приключи, те никога не карат никого да задава въпроси, никога не искат да разрешават проблеми, а още по-малко са способни изобщо да открият проблем. След събирането смятат работата си за свършена и редовно спят, ядат и се занимават с развлечения. Нима това не са лъжеводачи, които изобщо не вършат реална работа? (Такива са.)

Има някои случаи, в които даден водач или работник е на поста си от шест месеца и освен онези, които са му по-близки и които го виждат често, повечето братя и сестри не могат да го видят. Те просто често го чуват да изнася проповеди онлайн, но когато има проблем, този водач или работник не го разрешава. Някои братя и сестри срещат трудности в изпълнението на дълга си, които не знаят как да преодолеят, и толкова се тревожат, че не могат да си намерят място, а когато отидат да търсят водача си, не могат да го намерят. Може ли такъв водач да върши добра работа? Братята и сестрите нямат представа с какво е толкова зает водачът им всеки ден, проблемите и трудностите непрекъснато се трупат и не знаят кога водачът им ще дойде да ги разреши. Всички с нетърпение очакват водача, който да дойде и да помогне, но колкото и да чакат, той никога не се появява. Такива водачи и работници са съвсем неуловими и са добри в това да се крият! Те изнасят много добре проповеди и след като изнесат проповед, се издокарват и не вършат никаква работа, а се уединяват някъде, където могат да се отдадат на удобства. И въпреки всичко това те все още смятат, че работят много добре и правилно. Смятат, че не мързелуват, че са изнесли проповедите си, провели са събиранията си, казали са всичко, което е трябвало да кажат, и са обяснили всичко, което е трябвало да обяснят. Те никога не искат да общуват задълбочено с братята и сестрите, за да проследяват работата и да участват в нея, да им помагат, като извършват проверка, и да им помагат своевременно да се справят с проблемите и да ги разрешават. Ако се натъкнат на проблем, който не могат да разрешат, те също така не знаят как да го докладват на Горното и да търсят решение от Горното. Освен това не разсъждават наум: „Могат ли братята и сестрите да се придържат към принципите, след като са ги чули в общението? И когато отново се сблъскат с трудности и обърквания в работата, ще могат ли да се придържат към истината и да се справят с въпросите според принципите? Освен това кой има положителна роля в работата? И кои хора имат негативна роля? А има ли хора, които причиняват прекъсвания и смущения, или хора, които съсипват нещата, или нелепи хора, които винаги предлагат лоши идеи? Как напредва делото напоследък?“. Те неизменно не се интересуват от такива въпроси и не питат за тях. На пръв поглед изглежда, че подобни хора вършат работа — изнасят проповеди, провеждат събирания, подготвят чернови на проповеди и планове и дори пишат доклади за работата. Някои водачи също така често пишат проповеди за своите житейски преживявания — стоят в стаите си и пишат три или пет дни подред и дори се нуждаят от някого, който специално да им налива вода и да им носи храна, и никой друг не може да ги види. Ако кажеш, че не вършат реална работа, те се чувстват онеправдани: „Как да не върша реална работа? Аз живея с братята и сестрите и винаги провеждам събирания и изнасям проповеди. Проповядвам, докато гърлото ми пресъхне, а понякога дори не си лягам до късно“. Отстрани изглежда, че те са наистина заети и че не бездействат — изнасят много проповеди и полагат големи усилия да говорят и пишат, редовно предават съобщения и писма, предават принципите, изисквани от Горното, а също така усърдно и търпеливо разговарят за съдържанието по време на събиранията и наблягат на него — наистина говорят много, но никога не участват в конкретна работа, никога не проследяват работата и никога не се изправят пред проблемите заедно с братята и сестрите. Ако ги попиташ как напредва еди-кой си елемент от работата или какви са резултатите от нея, те не знаят и трябва първо да отидат да попитат някого. Ако ги попиташ дали са били разрешени проблемите от миналия път, те казват, че са провели събиране и са разговаряли за принципите. Да предположим, че след това ги попиташ: „След като разговаря с братята и сестрите за истините принципи, те наистина ли ги разбраха? Възможно ли е все още да се отклонят? Кой от тях има сравнително по-добро разбиране за принципите, кой е по-вещ в професионалните умения и кой има по-добри заложби и си струва да бъде развиван?“. Те не знаят отговорите на нито един от тези въпроси. Не знаят нищо за нито едно от тези неща. Винаги когато ги попиташ за състоянието на работата, те казват: „Разговарял съм за принципите, току-що приключих събирането и току-що ги кастрих. Те изразиха своята ангажираност и имат решимостта да свършат добре тази работа“. Но когато става въпрос за това как напредва последващата работа, те нямат представа. Могат ли да се считат за водачи и работници, които са съгласно критериите? (Не.) Начинът, по който този тип водачи и работници действат, е просто да четат Божиите слова и да проповядват някакви думи и доктрини на хората, но без да обръщат внимание на разрешаването на реални проблеми и нещо повече — страхуват се да ги докладват на Горното и да търсят решения от Горното. Много се страхуват, че Горното ще разбере каква е истинската им ситуация. Какво е естеството на подобни действия? Какъв тип хора са те по отношение на същността си? За да бъдем точни, такива хора са типични фарисеи. Проявленията на фарисеите са следните: те извършват благопристойни външни действия, говорят и се държат елегантно, основават всичките си думи и действия на Библията и когато се срещат и разговарят с хора, цитират слова от Библията и могат да повторят много редове от нея по памет. Лъжеводачите са точно като фарисеите — отвън не можеш да им откриеш никакъв недостатък и те изглеждат особено духовни. Не можеш да установиш никакви проблеми у тях по външната им реч, действия и поведение, но те все пак не са способни да разрешат много от проблемите, които съществуват в църковното дело. Тогава какво точно означава това, че са „духовни“? В строгия смисъл на думата това е псевдодуховност. Такива псевдодуховни хора са безкрайно заети всеки ден, като сноват между големи и малки групи и проповядват Божиите слова, където и да отидат. Отстрани изглежда, че обичат Божиите слова повече от всеки друг, че полагат повече усилия с Божиите слова от всеки друг, че имат повече знания за Божиите слова от всеки друг и че могат веднага да цитират по памет на коя страница се намира някой съществен откъс от Божиите слова. Ако някой е изправен пред проблем, те му казват на коя страница е съответният откъс от Божиите слова, за да го прочете. Отстрани изглежда, че приемат Божиите слова за свой критерий във всичко, че свидетелстват за Божиите слова, когато ги сполети нещо, и че няма никакви проблеми с тях. Но когато погледнеш отблизо работата, която вършат, способни ли са те да откриват и да разрешават проблеми, докато проповядват тези думи и доктрини? Ако чрез общение за истината открият проблем, който преди това не е бил открит по даден елемент от работата, и разрешат проблеми, които другите не са могли да разрешат, тогава това показва, че разбират Божиите слова и разговарят ясно за истината. Псевдодуховните хора са точно обратното на това. Те наизустяват Божиите слова и ги проповядват навсякъде, а умовете и сърцата им са изпълнени с Божиите слова. Въпреки това, без значение дали възниква голям или малък проблем в работата, те не могат да го видят или открият. В края на събиранията това, от което най-много се боят, е някой да не повдигне реален проблем и да ги помоли да го разрешат, и затова напускат веднага след приключване на събирането с мисълта: „Ако някой ми зададе въпрос и не мога да отговоря, това ще е толкова неловко и срамно!“. Това е техният реален духовен ръст и тяхното истинско състояние.

Помислете кои водачи и работници около вас умеят да разговарят за истината, за да разрешават проблемите, и кои са способни да се интегрират с братята и сестрите и да движат работата заедно с тях, когато изпълняват дълга си — тези водачи и работници са способни да изпълняват отговорностите си. Помислете кои водачи и работници около вас умеят да откриват и разрешават проблемите и да се съсредоточават най-много върху това да вършат реална работа и да постигат най-много резултати в работата си — тези водачи и работници са предани хора, които са много отговорни и съвестни. Обратно, ако един водач проповядва отлично думи и доктрини и проповядва по логичен и организиран начин, с централна тема и съдържание, структурирано, и хората са ентусиазирани по отношение на неговите проповеди, но все пак той винаги избягва братята и сестрите, винаги се страхува, че братята и сестрите ще задават въпроси, и се страхува да разрешава проблемите и да се справя с тях заедно с братята и сестрите, тогава този водач е псевдодуховен и е лъжеводач. Какъв тип хора са водачите и надзорниците около вас? Освен че посещават сбирки и изнасят проповеди, обикновено проследяват ли те работата, участват ли в нея, способни ли са често да откриват и разрешават проблеми в работата, или просто изчезват, след като са се появили на събиранията? Псевдодуховните лъжеводачи винаги се страхуват, че няма да има какво да проповядват и че няма да има какво да кажат, когато се срещнат с братята и сестрите, и затова в стаите си се упражняват как да наизустят Божиите слова и как да изнасят проповеди. Те смятат, че проповядването е нещо, което може да се научи и че е нещо, което може да се постигне чрез наизустяване — като придобиването на знания или посещаването на университет — и че трябва да въплъщават духа на ученето до припадък, защото без мъка няма сполука. Нима това възприемане, което тези лъжеводачи таят, не е изопачено? (Да, така е.) Хора като тях проповядват доктрини от високата си позиция и се занимават с някакви незначителни въпроси, след което си мислят, че вършат ръководни дела. Те никога не отиват на място, за да ръководят работата там или да разрешават проблеми, а вместо това често седят в стаите си, като „се уединяват, за да се съсредоточат върху самоусъвършенстването си“, и се въоръжават с Божиите слова — необходимо ли е това? При какви обстоятелства могат водачите и работниците временно да оставят настрана църковното дело и братята и сестрите, и да отидат да се въоръжават с истината? Когато работата не е натоварена и всички проблеми, които трябва да бъдат разрешени, са били разрешени, когато всички въпроси, изискващи внимание, и принципите, които трябва да бъдат обяснени, са били обяснени, когато братята и сестрите нямат никакви въпроси или трудности и никой не причинява смущения и прекъсвания, а работата може да напредва безпроблемно и няма повече пречки, тогава водачите и работниците могат да четат Божиите слова и да се въоръжават с истината — само това означава да вършат реална работа. Лъжеводачите не работят така. Те винаги се съсредоточават върху това да са център на вниманието и просто вършат някаква много забележима работа, която другите могат да видят, за да се перчат. Ако могат да намерят някаква нова светлина, когато четат Божиите слова или слушат проповед, те чувстват, че са придобили нещо, че притежават истината реалност, и тогава припряно търсят възможност да проповядват на други хора. Те проповядват доктрини по систематичен, логичен и добре организиран начин, с централна тема и съдържание, и по начин, който е по-въздействащ и по-дълбок от речта на някоя знаменитост или от академична лекция, и се чувстват доста удовлетворени от това. И все пак размишляват наум: „Какво ще проповядвам следващия път, след като свърша тази проповед? Нямам нищо друго“. И така те бързо изчезват и отново се „уединяват, за да се съсредоточат върху самоусъвършенстването си“, като търсят дълбокомислени доктрини. Никога не могат да бъдат видяни на мястото на църковната работа и когато хората имат трудности и чакат те да бъдат разрешени, тези лъжеводачи ги няма никакви. Нима лъжеводачите не се чувстват неуверени и неспокойни? Не могат да разрешават реални проблеми и въпреки това пак искат да изнасят високопарни проповеди, за да се перчат. Тези хора са имунизирани срещу срам.

Всички лъжеводачи могат да проповядват думи и доктрини, всички те са псевдодуховни, не могат да вършат никаква реална работа и не разбират истината, въпреки че вярват в Бог от много години — може да се каже, че нямат никакво духовно разбиране. Те смятат, че да си църковен водач означава просто да трябва да проповядваш някакви думи и доктрини, да скандираш някакви лозунги и да обясняваш Божиите слова по малко, и тогава хората ще разберат истината. Те не знаят какво означава да се върши работа, не знаят какви точно са отговорностите на водачите и работниците и не знаят защо точно Божият дом избира някого за водач или работник или какви точно проблеми е предназначено да разреши това. Така че независимо как Божият дом разговаря за това, че водачите и работниците трябва да проследяват работата, да я проверяват и да я надзирават, че трябва своевременно да откриват и разрешават проблемите в работата и т.н., те не схващат нищо от това и не го разбират. Не са способни да изпълнят или да постигнат изискванията на Божия дом към водачите и работниците и не могат да разберат проблемите, свързани с професионалните умения, които възникват при изпълнението на дълга, както и въпроса за принципа на избор на надзорници и т.н., а дори да знаят за тези проблеми, те все пак не са способни да се справят с тях. Затова под ръководството на такива лъжеводачи не могат да бъдат разрешени никакви видове проблеми, които възникват в църковното дело. Не само проблемите, свързани с професионалните умения, които Божиите избраници срещат при изпълнението на дълга си, но и трудностите при навлизането в живота на Божиите избраници остават неразрешени за продължителен период, а когато някои водачи и работници или надзорници на различни елементи от работата не са способни да вършат реална работа, те не се освобождават или възложеният им дълг не се адаптира своевременно и т.н. Нито един от тези проблеми не се разрешава своевременно и поради това ефективността на различните елементи от църковното дело непрекъснато намалява, а ефикасността на работата се влошава все повече. По отношение на персонала, онези, които са донякъде надарени и добри в говоренето, стават водачи и работници, докато онези, които обичат истината, които могат да се заровят в усърдна работа и да работят неуморно без оплакване, не получават повишение и развитие и се третират като полагащи труд, а различен технически персонал, който има определени силни страни, не се използва разумно. Освен това някои хора, които искрено изпълняват своя дълг, не получават ресурс за живот и така потъват в негативизъм и слабост. Нещо повече — независимо колко зло вършат антихристите и злите хора, лъжеводачите сякаш не го забелязват. Ако някой разобличи зъл човек или антихрист, лъжеводачите дори ще му кажат, че трябва да се отнася към този човек с любов и да му даде шанс да се покае. По този начин те позволяват на злите хора и на антихристите да вършат зло и да причиняват смущения в църквата, а това води до дълги забавяния в премахването или отлъчването на тези зли хора, на тези неверници и антихристи, и те продължават да вършат зло в църквата и да смущават църковното дело. Лъжеводачите не са способни да се справят с нито един от тези проблеми и да ги разрешат. Не са способни да се отнасят справедливо с хората или да подредят работата по разумен начин, а вместо това действат безразсъдно и вършат само безполезна работа, в резултат на което превръщат църковното дело в бъркотия и хаос. Независимо как Божият дом разговаря за истината или как набляга на принципите, които трябва да се спазват при изпълнението на делото на църквата — ограничаване на онези, които трябва да бъдат ограничавани, и премахване на онези, които трябва да бъдат премахвани измежду различните типове злодеи и неверници, повишаване и развиване на хората с добри заложби и способност за възприемане, и на хората, които могат да се стремят към истината и които трябва да бъдат повишавани и развивани — въпреки че за тези неща е разговаряно безброй пъти, лъжеводачите не ги разбират или възприемат и просто непрекъснато се придържат към своите псевдодуховни възгледи и „любящи“ подходи. Лъжеводачите смятат, че под техните сериозни и търпеливи наставления всички типове хора изпълняват собствените си роли по подреден начин, без хаос, че всеки има голяма вяра, готов е да изпълнява дълга си, не се страхува да отиде в затвора и да се изправи срещу опасност, и че всеки човек има решимостта да понася страдание и не желае да бъде като Юда. Те смятат, че наличието на добра атмосфера в църковния живот означава, че са свършили добра работа. Независимо дали в църквата има случаи на зли хора, които причиняват смущения, или на неверници, които разпространяват ереси и заблуди, те не смятат тези неща за проблеми и не чувстват нужда да ги разрешават. Когато стане въпрос за това, че човек, на когото са поверили работа, действа безразсъдно въз основа на собствената си воля и смущава евангелската работа, лъжеводачите са още по-слепи. Те казват: „Обясних принципите на работа, които би трябвало да обясня, и му казах многократно какво да прави. Ако възникнат някакви проблеми, това няма нищо общо с мен“. Те обаче не знаят дали този човек е човек на място, не се занимават с това и не знаят дали това, което са изрекли, когато са обяснявали и казвали на този човек какво да прави, може да постигне положителни резултати или какви последици ще донесе. Винаги когато лъжеводачите провеждат събирания, те изричат нескончаем поток от думи и доктрини, но се оказва, че не са способни да разрешат никакви проблеми. И въпреки това все още смятат, че вършат чудесна работа, все още се чувстват доволни от себе си и мислят, че са невероятни. Всъщност думите и доктрините, които изричат, могат да залъжат само онези объркани, глупави и неразумни хора, които са невежи и са с малки заложби. След като тези хора чуят тези думи, те са объркани и смятат, че казаното от лъжеводачите е толкова правилно, че нито една от думите им не е погрешна. Лъжеводачите могат да удовлетворят единствено тези объркани хора и изначално не са способни да разрешават реални проблеми. Разбира се, лъжеводачите са още по-малко способни да се занимават с проблеми, свързани с професионалните умения и знания — напълно безсилни са, когато става въпрос за тези неща. Вземете например работата на Божия дом с текст. Това е работата, която причинява най-много главоболия на лъжеводачите. Те не могат да посочат точно кои хора имат духовно разбиране, добри заложби и дали са подходящи за работа с текст, и смятат всеки с очила и високо образование за човек с добри заложби и духовно разбиране, и затова подреждат за тези хора да вършат тази работа, като им казват: „Всички вие сте талантливи в работата с текст. Аз не разбирам тази работа, така че всичко е на вашите плещи. Божият дом не изисква нищо друго от вас, освен да използвате силните си страни, да не премълчавате нищо и да допринасяте с всичко, което сте научили. Трябва да можете да сте признателни и да благодарите на Бог, че ви е издигнал“. След като лъжеводачите изрекат куп неефективни и повърхностни думи, те смятат, че работата е подредена и че така са направили всичко необходимо. Те не знаят дали хората, които са посочили да свършат тази работа, са подходящи, нито знаят какви са недостатъците на тези хора по отношение на професионалните знания или как трябва да ги компенсират. Не знаят как да разглеждат и разпознават хората, не разбират професионалните проблеми, нито разбират знанията, свързани с писането — те са крайно невежи по тези въпроси. Казват, че не разбират или не възприемат тези неща, но в сърцата си мислят: „Нима не сте просто малко по-образовани и знаещи от мен? Въпреки че не мога да ви напътствам в тази работа, аз съм по-духовен от вас, по-добър съм в проповедите от вас и разбирам Божиите слова по-добре от вас. Аз съм този, който ви води, аз съм вашият началник. Трябва да отговарям за вас и вие трябва да правите каквото ви казвам“. Лъжеводачите се смятат за по-висшестоящи, но не могат да излязат с никакви ценни предложения относно каквато и да е работа, свързана с професионални умения, и не са в състояние да дадат никакво напътствие. В най-добрия случай могат добре да организират персонала, но не могат да свършат никаква последваща работа. Те не се опитват да придобият професионални знания и не проследяват работата. Всички лъжеводачи са псевдодуховни. Всичко, което могат да правят, е да проповядват някакви думи и доктрини и с това смятат, че разбират истината, и постоянно се перчат пред Божиите избраници. На всяко събиране проповядват по няколко часа, но въпреки това се оказва, че изобщо не могат да разрешат никакви проблеми. Напълно невежи са, когато става дума за проблеми, свързани с професионалните знания при дълга на хората. Ясно е, че са лаици, но въпреки това се преструват на духовни и ръководят работата на професионалистите — как могат да вършат добре работата по този начин? Лъжеводачите, които не се опитват да усвоят професионални знания и които не са способни да вършат никаква реална работа, отвращават хората достатъчно много, но отгоре на всичко се преструват на духовни хора и парадират с духовните си думи, което е толкова лишено от разум! По това не се различават от фарисеите. Това, в което фарисеите бяха най-лишени от разум, беше, че Бог ги ненавиждаше, а те изобщо не осъзнаваха това и все още се смятаха за доста добри и много духовни. Точно толкова лишени от самосъзнание са и лъжеводачите. Ясно е, че не могат да вършат никаква реална работа, но въпреки това се преструват на духовни и се превръщат в лицемерни фарисеи. Те са точно онези, които Бог отритва и отстранява.