Б. Правилните възгледи и нагласи, които човек трябва да притежава, когато се сблъсква с трудности

Това, което трябва да ви обясня тук, не е насочено само към водачите и работниците, но и към всички присъстващи — това е най-важният принцип. Където и да извършвате църковното дело, да изпълнявате дълга си или да проповядвате евангелието, винаги ще има бурни води. Дори самото Божие дело е изпълнено с трудности — всички вие забелязали ли сте този факт? Въпреки че може да не знаете или да не разбирате ясно подробностите, всички вие сте наясно с общите обстоятелства. Разпространяването на Божието евангелско дело не върви по мед и масло и всички вие трябва да сте психически подготвени и да осъзнавате това. Този установен факт е налице, така че какво отношение трябва да възприемем към тези въпроси, за да бъде то най-подходящо, най-разумно и най-правилно? Правилно ли е да бъдеш плах и уплашен вътре в себе си? (Не.) Понеже не е правилно да си плах и уплашен, тогава правилно ли е да имаш отношението и възгледа, че не се страхуваш нито от небето, нито от земята, че си враг на целия свят, че се съпротивляваш на целия свят докрай и вървиш срещу течението? (Не.) Това рационалността на нормалната човешка природа ли е, или е избухливост? Тези неправилни възгледи са все отражение на избухливост, а не на истинска вяра. Тогава какви възгледи и нагласи са правилни? Нека ви изброя няколко. Това е първият възглед, който хората трябва да имат: независимо дали в чужбина или в Китай, да отдаваш от все сърце всичко на Бог и да изпълняваш дълга си, е най-справедливата кауза сред цялото човечество от древни времена до днес. Нашето изпълнение на дълга е открито и почтено, а не тайно, защото това, което правим сега, е най-справедливата кауза сред човечеството. За какво се отнася това „справедливо“? То се отнася за истината, за Божията воля, за подредбите и поръченията на Създателя. То напълно надхвърля човешкия морал, етика и закони и е кауза, извършвана под ръководството и грижата на Създателя. Това не е ли най-правилният възглед? От една страна, този възглед е действително съществуващ факт. От друга, той е и най-правилното осъзнаване на дълга, който човек изпълнява. Това е вторият възглед, който хората трябва да имат: Бог господства над всички неща и всички събития. Всичко, включително владетелите на света и всяка власт, религия, организация и етнос в света, се управлява и контролира от Божията ръка — ничия съдба не се контролира от самия него. Ние не сме изключение; нашите съдби се управляват и контролират от Божията ръка и никой не може да промени посоката, в която отиваме и където оставаме, нито някой може да промени нашето бъдеще и крайна цел. Точно както се казва в Библията: „Сърцето на царя е като водите на река в ръката на Йехова — Той го насочва, накъдето пожелае“ (Притчи 21:1). Колко повече това важи за съдбите на незначителните хора като нас! Управлението и системата на владетеля на държавата, в която живеем, както и условията на живот в тази държава, дали те са заплашителни, враждебни или приятелски към нас — всичко това е под Божието върховенство и ние няма за какво да се тревожим или безпокоим. Това е възгледът, който хората трябва да поддържат, и осъзнаването, което трябва да имат, както и истината, която трябва да притежават и да разбират. И това е третият възглед, който, разбира се, е и най-важният: независимо къде живеем, в коя държава, и независимо от нашите способности или заложби, ние сме просто една частица от множеството незначителни сътворени същества. Единствената отговорност и дългът, които трябва да изпълняваме, е да се покоряваме на върховенството, подредбите и устроеното от Създателя; няма нищо друго, толкова е просто. Въпреки че в момента сме в свободна държава и в свободна среда, ако един ден Бог издигне враждебна сила, за да ни преследва и да ни навреди, не бива да имаме никакви оплаквания. Защо не бива да се оплакваме? Защото отдавна сме подготвени; нашето задължение, отговорност и дълг е да се покоряваме на всичко, което Бог върши, на всичко, което Бог устройва. Това покорство истината ли е? Това ли е отношението, което хората трябва да имат? (Да.) Ако един ден цялото човечество и цялата среда се обърнат срещу нас и сме изправени пред смъртта, трябва ли да се оплакваме? (Не бива.) Някои казват: „Нима Бог не ни доведе в чужбина, за да не трябва повече да страдаме от жестокото преследване на Сатана? Нима не беше, за да можем свободно да изпълняваме дълга си и да дишаме въздуха на свободата? Тогава защо Бог все още възнамерява да се изправим пред смъртта?“. Тези думи не са правилни. Покоряването на устроеното и на подредбите на Бог е нагласа — нагласата, която хората трябва да имат към Бог, към Божието върховенство. Това е нагласата, която едно сътворено същество трябва да притежава.

Има още един най-съществен момент, който хората трябва да осъзнават: въпреки че в чужбина е относително стабилно и свободно, все пак е трудно да се избегне честото тормозене от страна на големия червен змей. Изправени пред тормоза на големия червен змей, някои хора се притесняват: „Силата на големия червен змей е твърде голяма. Той може да подкупи важни фигури по света, за да му служат, да работят от негово име. Така че, дори да избягаме в чужбина, все още сме в опасност, все още сме под непосредствена заплаха! Какво можем да направим?“. Всеки път, когато чуват тези новини, някои хора се притесняват и се плашат, искат да направят компромис, искат да избягат, без да знаят къде да се скрият. Винаги, когато това се случи, някои си мислят: „Светът е толкова голям, но в него няма място за мен! Под властта на големия червен змей страдам от неговото преследване, и дори извън обхвата на неговата власт, защо все още съм смущаван от него? Властта на големия червен змей е твърде голяма. Дори да избягам накрай света, защо все пак може да ме намери?“. Хората не могат да не бъдат обзети от ужас и не знаят какво да правят. Това проявление на вяра ли е? Какъв е проблемът тук? (Липса на вяра в Бог.) Само липса на вяра в Бог ли е? Дълбоко в себе си чувствате ли се по-непълноценни от другите? Чувствате ли се малко потайно, като крадец, затова че вярвате във Всемогъщия Бог и че изпълнявате дълга си в църквата? Чувствате ли се донякъде по-непълноценни от хората в религиозния свят? „Вижте тяхната сила. Те имат официални пастори и признати от държавата грандиозни катедрали, толкова е луксозно! Имат хорове и предприятия в различни държави. А вижте нас, винаги тормозени, изправени пред отхвърляне, където и да отидем — защо сме различни от тях? Защо не можем да говорим откровено за това, където и да отидем? Защо трябва да живеем толкова окаяно? Особено цялата тази негативна пропаганда я има в Интернет. Защо другите църкви не понасят това, защо ние винаги трябва да страдаме от тези неща? Други вярващи в Бог открито заявяват вярата си в християнството, където и да отидат, но ние, вярващите във Всемогъщия Бог, не смеем да говорим открито и се страхуваме, че лоши хора може да ни докладват и тогава ще ни арестуват“. Наскоро чух, че някакъв човек, който твърдял, че е държавен чиновник, е задал на няколко братя и сестри няколко въпроса. Като видели, че ги разпитва чиновник, те се уплашили и разкрили всичко, което знаели, и отговаряли на всичко, за което ги питали. Какъв беше проблемът в това, че постъпиха така? Ти си вярващ в Бог — защо се страхуваш от чиновници? Ако не си извършил нищо незаконно, няма нужда да се страхуваш. Ако имаш истината, защо да се страхуваш от дяволи и от Сатана? Смяташ ли, че да вярваш в Бог не е правилният път? Чувстваш ли, че си извършил нещо незаконно? Тогава защо се страхуваш от един чиновник? Такива хора не са ли глупави и невежи? Някои хора са страдали много от преследвания и гонения в континентален Китай. След като са дошли в чужбина, чувстват ли се виновни, че вярват в Бог? Чувстват ли се опозорени от преследването на големия червен змей? Чувстват ли се засрамени да погледнат предците си и опозорени, защото са били принудени да избягат в чужбина, за да вярват в Бог и да изпълняват дълга си? Виждат ли, че сатанинският режим и религиозният свят се отнасят враждебно към Бог и църквата и чувстват ли се по-непълноценни, може би дори по-опозорени, отколкото ако бяха извършили престъпление? Вие изпитвате ли тези чувства? (Не.) Може на пръв поглед да клатите глави, без да искате да подхранвате тези мисли и чувства, но когато се сблъскате с действителни ситуации, манталитетът на човека, неговото поведение и несъзнателните действия, които предприема, неизбежно разобличават най-дълбоките, най-скритите аспекти на сърцето му. Какво се случва в тази ситуация? Ако нямаш тези неща, защо се страхуваш? Човек, който не е нарушил закона, страхува ли се от полицията? Страхува ли се от съдията? Не. Само онези, които са нарушили закона, се страхуват най-много от полицията, и само китайците, които са свикнали да бъдат потискани от полицията, се страхуват най-много от нея, защото полицията на ККП е поставена над закона и прави каквото си иска. Затова, когато китайците за първи път пристигнат в чужбина, само като видят полицай, се плашат. Това е резултат от това, че са уплашени от управлението на големия червен змей, това е нещо, което се разкрива в подсъзнанието им. В западните държави твоят статус е законен, имаш право на пребиваване, не си нарушил никакви закони, нито си нападнал правителството и не си извършил никакви престъпления. Независимо колко спорове може да предизвика твоята вяра в религиозния свят, един факт остава сигурен: твоята вяра е законно защитена, тя е законна и свободна и това е твое законно човешко право. Ти не си нарушил абсолютно никакви закони, така че ако някой твърди, че е полицай, и те разпитва: „Вярваш ли във Всемогъщия Бог? Покажи ми документите си! Откъде си? На колко години си? От колко години си вярващ? Къде живееш? Кажи ми адреса си!“, как би отговорил? На първия въпрос: „Вярваш ли във Всемогъщия Бог?“, как би отговорил? (Да.) Защо бихте казали „да“? Това въз основа на факти ли е? Или това е твоята отговорност като гражданин, че трябва да казваш „да“, ако те питат? Или Бог ти е наредил да кажеш „да“? Какво е основанието ви? Що се отнася до второто нещо, за което ви питат: „Покажи ми документите си!“, бихте ли ги показали? (Не.) А третият въпрос: „Къде живееш? Напиши адреса си“. Бихте ли го написали? (Не.) Четвъртият въпрос: „От колко години вярваш в Бог? Кой те въведе във вярата? Защо вярваш? От колко години си в чужбина?“. Бихте ли отговорили на тези въпроси? (Не.) Петият въпрос: „Какъв дълг изпълняваш тук? Кой е твоят водач?“. Бихте ли отговорили на това? (Не.) Защо не? (Не съм длъжен да им казвам.) Тогава да се върнем към първия въпрос: ако ви попитат дали вярвате във Всемогъщия Бог, всички вие единодушно казахте, че ще отговорите с „да“. Правилно ли е да се отговори по този начин? (Не.) Защо е неправилно? (Защото вярата е лична свобода. Полицията няма правомощия да се намесва. Следователно имам право да не им казвам.) Тогава защо не би им казал? (Защото първо трябва да изясня защо ме разпитват, в качеството на какво го правят и дали разпитът им е законен или не. Ако целта и самоличността им са неясни, не съм длъжен да отговарям на въпросите им.) Това твърдение е правилно. Отначало всички заявихте, че ще отговорите с „да“, но докато продължавах да питам, започнахте да усещате, че нещо не е наред, като считахте, че отговорът ви е неправилен. Установихте ли къде е проблемът? По този въпрос това е разбирането, което трябва да имате: не сме нарушили никакви закони, като вярваме в Бог, не сме престъпници, имаме своите човешки права и свободи. Не всеки може да ни разпитва или да ни задава въпроси по свое усмотрение. Това не е случай, в който трябва да отговаряме вярно на всеки, който ни задава въпроси. Не сме длъжни да правим това. Правилни ли са тези думи? (Да.) Незаконно е някой, независимо кой, да ни разпитва произволно. Трябва да разбираме закона и да се научим как да го използваме, за да се защитаваме. Това е мъдростта, която Божиите избраници трябва да притежават. И така, какво трябва да направиш, ако се сблъскаш с такава ситуация в бъдеще? Ако някой те попита дали вярваш във Всемогъщия Бог, как би отговорил, как би се справил? Първото нещо, което казваш, е: „Кой си ти? С какво право ме питаш за това? Познавам ли те?“. Ако каже, че е служител на някаква правителствена агенция, тогава трябва да го помолиш да покаже документите си. Ако не покаже документите си, казваш: „Нямаш право да говориш с мен и аз не съм длъжен да ти отговарям. Има много държавни чиновници. На всички ли трябва да отговарям? Правителството е назначило хора, които да изпълняват определени задачи — наистина ли ти отговаряш за този въпрос? Дори да е така, аз не съм нарушил закона, така че защо трябва да ти отговарям? Защо трябва да ти казвам всичко? Ако смяташ, че съм направил нещо нередно и съм нарушил закона, можеш да представиш доказателства. Но ако искаш да отговоря на някой от твоите въпроси, иди да говориш с моя адвокат. Не съм длъжен да ти отговарям и ти нямаш право да питаш!“. Какъв е този начин на отговор? Изразява ли достойнство? (Да.) Тогава какво показваше вашият отговор? Изразяваше ли достойнство? (Не.) Да отговориш по вашия начин, показва невежество по отношение на закона. Ти просто отговаряш на всичко, което другите те питат, и какво се случва накрая? Ставаш Юда. Вие можете да отговаряте безразсъдно и ето една причина за това: хората в държавата на големия червен змей са били индоктринирани и са им промили мозъците да мислят, че вярващите в Бог са невежи, че са от по-низша класа и преследвани от държавата, че в тази държава те трябва да живеят без човешки права или достойнство. Така вярващите сами се принизяват към по-нисък статус. След като дойдат в западните държави, те не разбират такива неща като какво са човешките права, какво е достойнството или какви са задълженията на гражданина. Така че, когато някой те попита дали вярваш в Бог, прибързано признаваш от страх, като му казваш всичко, което знаеш, и не показваш никакъв духовен ръст. Кой причини всичко това? Причини го индоктринирането и управлението на големия червен змей. Дълбоко в подсъзнанието на всеки в континенталната част съществува идеята, че щом вярваш в Бог, заемаш най-ниския статус в това общество, сред човечеството. Ставаш откъснат от обществото и от човечеството. С други думи, на тези хора им липсват достойнство, човешки права и осъзнатост да се защитават. Те са глупави, невежи и лишени от прозрение, като позволяват на другите да ги тормозят и манипулират по свое усмотрение. Това е вашият начин на мислене. Далеч от това да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог, ти Го продаваш във всеки един момент, превръщаш се в Юда във всеки един момент. И така, как можеш да действаш с достойнство? Как трябва да се изправиш пред непознат, който ти задава въпроси? Първо, попитай кой е той, след това го помоли да покаже документите си. Това е правилната правна процедура. В западните държави полицаите или всички други държавни чиновници, когато общуват с обществеността като представители, които работят от името на правителството, винаги първо показват документите си. След като провериш самоличността им въз основа на техните документи, тогава решаваш как да отговориш на въпросите им или как да реагираш на исканията им към теб. Разбира се, по този въпрос ти определено имаш свобода на избор, напълно си самостоятелен, не си марионетка. Въпреки че си китаец и член на Църквата на Всемогъщия Бог, ти също така си законен и признат член на държавата, в която пребиваваш. Не забравяй, че имаш независимост. Ти не си роб или затворник на никоя държава, ти си човек, който може да се ползва от законите, от човешките права и от системите на тази държава.

Въз основа на съдържанието, за което разговарях, как трябва да се изправяте пред внезапни обстоятелства и неочаквани събития? Това е четвъртата точка, за която ще разговаряме — „не бъдете плахи“. Някои хора питат: „Да не бъдеш плах означава ли просто да действаш по глупаво смел начин?“. Не, да не бъдеш плах означава да не се страхуваш от никаква власт, защото ние не сме престъпници, не сме роби. Ние сме достойните Божии избраници, достойните сътворени човешки същества под върховенството на Създателя. В подхода си към този въпрос преди всичко не бъдете плахи. Освен това активно поддържайте своя дълг и средата, в която изпълнявате дълга си, а също така се изправяйте с активно отношение пред различните обстоятелства и твърдения, действия и пред другите неща на различните власти, които са насочени към нас. Да се изправяш пред тях активно и да не бъдеш плах — какво мислите за това отношение? (Добро е.) Да живееш по този начин е достойно, като човек. Това не е да живееш недостойно, само за да си изкарваш прехраната. Ние идваме в чужбина, за да изпълняваме дълга си, а не за да си пълним стомасите или за да свързваме двата края. Не сме нарушавали никакви закони, не сме създавали неприятности на никоя държава и със сигурност не сме роби на никоя държава. Ние изпълняваме дълга на сътворени същества в Божия дом, издържаме се сами, не зависим от другите. Това е напълно законно.

От четирите точки, които току-що обсъдихме, всяка една е от решаващо значение. Коя беше първата точка? (Независимо дали в чужбина или в Китай, това да отдаваш от все сърце всичко на Бог и да изпълняваш дълга си, е най-справедливата кауза сред цялото човечество от древни времена до днес. Нашето изпълнение на дълга е открито и почтено, а не тайно, защото това, което правим сега, е най-справедливата кауза сред човечеството.) А втората? (Бог господства над всички неща и всички събития. Всичко, включително владетелите на света и всяка власт в света, се управлява и контролира от Божията ръка — ничия съдба не се контролира от самия него. Ние не сме изключение; нашите съдби се управляват и контролират от Божията ръка и никой не може да промени посоката, в която отиваме и където оставаме. Какви са управлението и системата на владетеля на страната, в която живеем, какви са условията на живот в тази страна и дали те са заплашителни, враждебни или приятелски към нас — всичко това е под Божието върховенство и ние няма за какво да се тревожим или безпокоим.) Третата точка? (Независимо къде се намираме и независимо от нашите способности или заложби, ние сме просто една частица от множеството незначителни сътворени същества. Единствената отговорност и дългът, които трябва да изпълняваме, е да се покоряваме на върховенството, подредбите и устроеното от Създателя. Въпреки че в момента сме в свободна страна, ако един ден Бог издигне враждебна сила, за да ни преследва и за да ни навреди, не бива да имаме никакви оплаквания. Това е така, защото нашето задължение, отговорност и дълг е да се покорим на всичко, което Бог върши, на всичко, което Бог устройва.) Четвъртата точка се отнася за активното изправяне пред всички външни хора, събития и неща, без плахост. Тези четири точки са отношенията и разбиранията, които всеки, който изпълнява дълга си, трябва да има, и те са също истините, които всеки, който изпълнява дълга си, трябва да разбира. Въпреки че тези четири точки не са много свързани с осмата отговорност на водачите и работниците, за която разговаряхме днес, тъй като говорим за трудностите в работата, все пак трябва да засегнем тези въпроси, това не е напразно.

В. Принципите, които водачите и работниците трябва да практикуват, когато се сблъскват с трудности

Някои водачи и работници се сблъскват с доста трудни за справяне въпроси във външните дела и се оказват в безизходица, неспособни са да прозрат корена на проблема, нито знаят как да подходят към него. Те просто го пренебрегват, в резултат на което въпросът се забавя. Какъв е този проблем? Това са лъжеводачи, които не са способни да вършат работа и само причиняват забавяния. На лъжеводачите им липсва разумът на нормален човек. Щом не могат да се справят с проблемите, защо не ги докладват на Горното? Ако докладваш проблем на Горното, можем да се изправим заедно пред него и проблемът в крайна сметка ще бъде разрешен. Има някои неща, които вие не можете да прозрете. Аз ще ви помогна да ги анализирате. Стига да не нарушаваме закона или правителствените разпоредби, няма проблем, който да е твърде голям за преодоляване. При въпроси, включващи истините принципи, ние ги разрешаваме сами. При въпроси, включващи закона, можем да потърсим правен съвет за помощ и да ги разрешим по законен път. Независимо какви зли сили умишлено смущават и саботират делото на Божия дом, помнете едно: стига да не нарушаваме закона или да не нарушаваме правителствените разпоредби, никой не може да ни направи нищо. Това е така, защото повечето задгранични държави са демократични и се ръководят от закона. Дори злите сили да действат против закона, те също се страхуват от разобличаване и правни санкции. Това е факт. Независимо как тъмните ръце на големия червен змей смущават и саботират делото на Божия дом или тормозят нормалния ни живот, или подкупват някого да върши лоши неща, ние трябва да правим снимки и автентични видеозаписи, сериозно да водим точни записки и ясно да записваме времето, мястото и замесените лица. Когато му дойде времето, ще разрешим въпроса по законен път и не трябва да се страхуваме от него. Колкото и безумно да е потисничеството на големия червен змей, ние не се страхуваме от него, защото Бог е нашата опора и един ден Бог ще изпрати бедствия, за да го унищожи, Бог директно ще му въздаде възмездие и няма да е необходимо ние да правим нищо. Понякога вие не можете да прозрете някои въпроси. В такъв случай трябва бързо да ги докладвате нагоре и Горното ще ви покаже път, като превърне големите проблеми в малки, а малките — в разрешени. Всъщност за много от въпросите вие не знаете как да ги анализирате и не можете да прозрете същността им, и смятате, че ситуацията е важна и сериозна, но след анализ от Горното ще осъзнаете, че това всъщност е нищо. Няма от какво да се страхувате и не е нищо значимо — просто възприемете подход на ненамеса и след известно време въпросът ще се разреши от само себе си. Смущенията на злите сили не могат да предизвикат голям смут. Те най-много се страхуват от публично разобличаване, затова не смеят да прекрачат границите. Ако няколко шута се осмелят да прекрачат границите, можем да го разрешим законно, като предприемем правни мерки. Това е нещо, което всички водачи и работници трябва да прозрат. Независимо с каква ситуация се сблъскате, в никакъв случай не бива да действате объркано или глупаво. Ако не можеш да прозреш дадена ситуация или да се справиш с нея, трябва незабавно да я докладваш нагоре и да оставиш Горното да ти даде съвети и стратегии. Единственият истински страх е, че лъжеводачите не могат да прозрат проблемите или да се справят с тях, и въпреки това не ги докладват на Горното или не информират Горното за тях. Те чакат, докато ситуацията ескалира и забави работата, преди да я докладват нагоре, като вероятно губят най-добрата възможност за справяне с проблема. Това е като с човек, който има рак, но не се преглежда или не се лекува навреме, и отива в болницата за лечение едва в късния стадий на рака, но тогава вече е твърде късно и може само да чака смъртта. И така, най-вероятно е лъжеводачите да забавят нещата в работата си. Лъжеводачите са умствено увредени, те са негодници, те нито са отговорни към делото на Божия дом, нито го поддържат. Защо се казва, че лъжеводачите са измет, предвестници на гибел, идиоти, на които най-много им липсва разум? Именно това е причината. Всеки лъжеводач с толкова малки заложби, че не може да се справи дори с външните въпроси, трябва незабавно да бъде освободен от длъжност и отстранен, и никога повече да не бъде използван, за да се предотврати по-нататъшно забавяне на делото на Божия дом. Работата на лъжеводачите е най-възпрепятстваща. Често, когато възникне проблем, той би могъл да бъде разрешен чрез навременна консултация с всички. Единственото притеснение е, че отговорният лъжеводач е умствено увреден, че не е способен сам да разреши проблема, и въпреки това не го обсъжда с групата за вземане на решения, нито го докладва на Горното, а възприема отношение на нехайство, като прикрива и потиска проблема — това е, което най-много забавя нещата. Ако въпросът се забави и обстоятелствата се променят, това може да доведе до загуба на инициативата при справянето с проблема, което води до пасивна ситуация. Какво доказва това? Някои неща не могат да се бавят и трябва да се решават своевременно, при първа възможност. Лъжеводачите обаче не осъзнават това, така че хора с изключително малки заложби в никакъв случай не бива да ръководят. Лъжеводачите знаят само да бълват някои думи и доктрини и не могат да разрешат никакви действителни проблеми. Те или вредят на хората, или причиняват забавяния. Само чрез освобождаването им от длъжност и избирането на хора с бреме и с чувство за отговорност да бъдат водачи и работници църковното дело може да напредва нормално. Независимо от проблемите, с които се сблъсквате, стига да можете да търсите истината, има начин да ги разрешите. Външните въпроси и смущенията, причинени от големия червен змей, могат да бъдат разрешени чрез правни средства, когато е необходимо, това не е нищо особено. Стига да не престъпваме закона или да не нарушаваме правителствените разпоредби, никой не може да ни направи нищо и с тази увереност няма нужда да се страхуваме от никакви смущения от Сатана или от дяволите.

Сега проблемът с лъжеводачите трябва да бъде разнищен и разбран. Това е от решаващо значение за доброто извършване на църковното дело! Нека сега да разговаряме за това, защо лъжеводачите, когато се сблъскат с проблеми, които не могат да разрешат сами, все пак не ги докладват на Горното. Как трябва да гледаме на това? Всички вие можете да анализирате това и да извлечете полза от него. Проблемът с лъжеводачите, които не вършат истинска работа, вече е сериозен, но има още по-сериозен проблем: когато църквата се сблъска със смущения от зли хора и антихристи, лъжеводачите не само не се справят с това, но още по-лошо е, че те също така не го докладват на Горното, като позволяват на злите хора и на антихристите да смущават църквата — те просто наблюдават безопасно отстрани, без да оскърбяват никого. Независимо до каква степен е смутено църковното дело, лъжеводачите не ги е грижа. Какъв е проблемът в случая? Такива лъжеводачи толкова ли са лишени от морал? Само този факт е достатъчен, за да бъдат отлъчени такива лъжеводачи. Това, че лъжеводачите позволяват на злите хора и антихристите свободно да смущават църквата, е равносилно на предаване на църквата и на Божиите избраници на тези зли хора и антихристи, защото действат като щит за злите хора и антихристите. Това носи твърде голяма загуба на църковното дело! Само по тази точка, въпросът не е дали лъжеводачите трябва да бъдат освободени от длъжност, а дали трябва да бъдат премахнати. Кое е с по-сериозно естество: че лъжеводачите не вършат истинска работа или че лъжеводачите позволяват на злите хора и антихристите да смущават църквата? Невършенето на истинска работа може да засегне навлизането в живота на Божиите избраници и напредъка на църковното дело. Това вече причинява забавяния на важни въпроси. Когато лъжеводачите допускат злите хора и антихристите произволно да смущават църквата обаче, без да търсят решение или да го докладват на Горното, последствията стават невъобразими. Най-малкото църковният живот е хвърлен в пълен хаос и безпорядък от злите хора и от антихристите, и освен това църковното дело е провалено и парализирано. Не влияе ли това пряко на разпространяването на евангелското дело? Последствията наистина са сериозни! Следователно, ако лъжеводачите допуснат тази грешка, те трябва да бъдат отлъчени. Много водачи и работници винаги имат различно мислене и представа относно докладването на проблеми на Горното. Някои казват: „Дори докладването на проблеми на Горното може да не доведе до разрешаването им“. Това са абсурдни приказки! Какво имаш предвид под „може да не доведе до разрешаването им“? Само защото ти не можеш да ги разрешиш, не означава, че Горното не може. Ако Горното ти даде път, проблемът по същество е разрешен в действителност. Ако Горното не ти предостави път, ти оставаш без такъв. Не можеш да прозреш дори този незначителен въпрос. Твърде надменен и самоправеден си! Някои казват също така: „Когато се сблъскаме с трудности или проблеми, първо трябва да разсъждаваме няколко дни и да докладваме за тях само ако наистина не можем да намерим решение“. Може да звучи така, сякаш онези, които казват това, имат някакво основание, но не е ли вероятно тези дни на обмисляне да доведат до забавяне? Можеш ли да си сигурен, че няколко дни на обмисляне ще разрешат проблема? Можеш ли да гарантираш, че това няма да доведе до допълнително забавяне? Други казват: „Ако докладваме за проблема веднага, дали Горното няма да си помисли, че не можем да прозрем дори този незначителен проблем? Дали няма да ни нарече глупаци и невежи и да ни кастри?“. Те грешат, като казват това — независимо дали докладваш за проблема, или не, качеството на твоите заложби вече е видимо. Горното знае всичко. Смяташ ли, че Горното ще те цени високо, ако не докладваш за някакъв проблем? Ако докладваш за проблема и това не е довело до забавяне на важни дела, Божият дом няма да те държи отговорен за това. Ако обаче не го докладваш и това доведе до забавяния, ще ти бъде потърсена пряка отговорност, ще бъдеш освободен незабавно и няма да бъдеш използван никога повече. Божиите избраници също ще гледат на теб като на невеж, глупав, слабоумен и психически неуравновесен, ще те мразят и винаги ще те презират. Онези, които винаги се страхуват да не бъдат кастрени или да не бъдат гледани отвисоко от Горното за това, че докладват за проблеми, са с лоши заложби и са най-глупави. Те трябва да бъдат освободени и да не бъдат използвани никога повече. Да имаш толкова лоши заложби и въпреки това да искаш да запазиш реномето си — не е ли това напълно безсрамно? Кажете Ми, не са ли отвратителни лъжеводачите, които не само че си вършат зле работата, но и причиняват забавяне на важни дела? Трябва ли да бъдат освободени? (Да.) Ако са изправени пред голям проблем и ако могат да го докладват незабавно, без да предизвикват забавяния или сериозни последствия, как трябва да се гледа на такива водачи? Най-малкото се счита, че те имат разум и са способни да поддържат работата на църквата. Трябва ли такива водачи да продължат да бъдат използвани? Трябва. Само психически най-увредените водачи биха се въздържали да докладват за проблеми от страх да не бъдат кастрени. Могат ли такива водачи да бъдат използвани все пак в бъдеще? Мисля, че те не могат да бъдат използвани повече, защото използването им предизвиква твърде голямо забавяне. До този момент всички вие би трябвало да сте способни да прозрете този вид проблеми, нали? Когато се сблъскате с проблеми, с които не можете да се справите, бързо докладвайте за тях и разговаряйте за решения с групата за вземане на решения. Ако групата за вземане на решения не може да се справи с тях, незабавно ги докладвайте на Горното. Не се притеснявайте за това или онова, способността за бързо разрешаване на проблема е това, което е най-важно. Току-що споменатият пример се среща във всички църкви. Такива трудности и проблеми ще възникват. В сравнение с някои вътрешни трудности на църквата, тези външни проблеми са свързани с по-тежки последствия. Следователно трудността по отношение на външните проблеми е малко по-голяма в сравнение с тази при вътрешните проблеми на църквата. Ако се сблъскате с външни проблеми, трябва бързо да ги разрешите чрез консултация или да ги докладвате на Горното. Това е от съществено значение. Само практикуването по този начин може да осигури нормалния напредък на църковната работа и да гарантира, че разпространяването на евангелието на царството няма да бъде възпрепятствано. Това е всичко за нашето общение относно принципите за справяне с външните проблеми на църквата.

Във всяка църква има хора с малки заложби и те винаги срещат трудности при изпълнението на дълга си, неспособни са да намерят принципи на практикуване, независимо как се разговаря с тях за истината, и те просто сляпо прилагат правила без никаква реална ефективност. В такива случаи възложеният на тези хора дълг трябва да бъде адаптиран. Такова адаптиране е преразпределението на персонала. Например има човек, на когото е възложена важна работа, но той има някои проблеми в работата си, които не могат да бъдат разрешени, независимо как разговаряш с него. Ти не можеш да прозреш същността на проблема или дали този човек все още е използваем, или не, а наблюдението или по-нататъшното общение също не дават резултати. Въпреки че този човек не причинява твърде много забавяния в работата, ключовите въпроси никога не биват разрешени, което винаги те кара да се чувстваш някак неспокойно. Какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с това? Това е много важен въпрос. Ако не можеш да го разрешиш сам, трябва да го внесеш на събиране на водачи и работници за общение, разнищване и анализ. Ако в крайна сметка може да се постигне консенсус, проблемът ще бъде разрешен. Ако практикуването по този начин не разреши проблема, тъй като той се проточва, може ли това да причини забавяния на важни въпроси? Ако може, тогава трябва възможно най-скоро да го докладваш на Горното и да потърсиш решение. Накратко казано, независимо с какви обърквания или трудности се сблъскваш в работата си, щом те могат да повлияят на Божиите избраници при изпълнението на дълга им или да възпрепятстват нормалния напредък на църковната работа, проблемите трябва да бъдат разрешени незабавно. Ако не можеш да разрешиш даден проблем сам, трябва да потърсиш няколко души, които разбират истината, за да го разрешите заедно. Ако и това не даде резултат, тогава трябва да поставиш въпроса и да го докладваш на Горното, за да се потърси решение. Това е отговорност и задължение на водачите и работниците. Водачите и работниците трябва да приемат сериозно всички трудности или обърквания, с които се сблъскват, а не просто нехайно да проповядват някои думи и доктрини, да скандират лозунги, за да ентусиазират братята и сестрите, или да ги кастрят и след това да считат, че са си свършили работата, щом са установили проблемите или трудностите. Понякога говоренето на думи и доктрини може да разреши някои повърхностни проблеми, но в крайна сметка то не може да разреши основните проблеми. Проблемите, засягащи първопричината, покварения нрав и човешките представи и фантазии, трябва да бъдат разрешени чрез общение за истината, основано на Божиите слова. Съществуват също лични трудности на хората, проблеми на обкръжението и проблеми, свързани с професионалните знания, необходими за изпълнение на дълга. Всички тези практически проблеми изискват решения от страна на водачите и работниците. Измежду тези проблеми, всички обърквания и трудности, които водачите и работниците не могат да разрешат, може да бъдат внесени на събиране на водачите и работниците за разнищване, анализ и разрешаване, или те могат директно да ги докладват на Горното, за да търсят истината за разрешаването им. Това се нарича вършене на реална работа и само чрез обучение за вършене на реална работа по този начин духовният ръст на човек може да расте и той да изпълнява добре дълга си. Стига да имат чувство за отговорност, водачите и работниците ще установяват проблеми по всяко време и на всяко място. Има проблеми, които те трябва да разрешават всеки ден. Например току-що споменах инцидент, при който някой пита дали вярваш във Всемогъщия Бог, и всички вие бяхте смутени. Първоначално всички заявихте, че бихте отговорили с „да“, но по-късно някои казаха, че това не е правилният отговор, а други казаха, че не знаят. Имаше всякакви отговори. Накрая водачите и работниците също бяха смутени, като си мислеха: „Да кажеш „не“ на вярата във Всемогъщия Бог би означавало да отречеш Бог пред другите, и тогава Бог няма да ни признае — но какви биха били последствията от това да кажеш „да“ на вярата във Всемогъщия Бог? И двата избора изглеждат неправилни“. Водачите и работниците не знаеха как да разрешат този въпрос и не можаха да вземат решение. Следователно, когато братята и сестрите отново се сблъскат с такива ситуации, все още няма да имат правилните възгледи и нагласи, и проблемът ще остане неразрешен, което означава, че водачите и работниците не са изпълнили своите отговорности — те са се провалили в изпълнението на своите отговорности. Неизпълнението на отговорностите е проблем на способността и на заложбите, но когато възникнат такива проблеми, какво трябва да направиш, ако знаеш, че те не са разрешени? Не бива да ги пренебрегваш или да потулваш въпроса, за да отшуми, като позволяваш на всички да действат свободно и да правят каквото си искат. Вместо това трябва да го докладваш на Горното, като търсиш подходящите действия и път на практикуване, които да предприемеш в такива ситуации. В крайна сметка всички трябва да бъдат накарани да разберат какви са Божиите намерения в тези ситуации, какви принципи трябва да спазват хората и какви отношения и позиции трябва да възприемат. Тогава, когато отново се сблъскат с такива ситуации в бъдеще, те ще разберат истините принципи и ще имат път на практикуване. По този начин водачите и работниците изпълняват своите отговорности. И така, защо всички първоначално казахте, че ще отговорите с „да“, когато ви попитаха дали вярвате във Всемогъщия Бог? Има причина за това: водачите и работниците никога не са разговаряли с вас как да разрешавате такива проблеми. Те ги считат за незначителни въпроси, по които всеки има собствено възприемане, всеки може да ги възприема, както си иска, и да ги практикува, както намери за добре. Затова когато ви зададоха този въпрос, имаше всякакви отговори. И така, стигнахте ли вече до заключение по този въпрос? Какво трябва да направиш, ако някой те попита дали вярваш във Всемогъщия Бог? Първо, попитай кой е той. Второ, помоли го да ти покаже документите си. Ако те попита за друга лична информация, не давай отговор. Дори ако покаже документи, не му казвай, защото това е твоята лична неприкосновеност. От колко години вярваш в Бог, кой ти е проповядвал евангелието, къде си изпълнявал дълга си, колко силна е вярата ти, как избираш бъдещия си път, как се стремиш към истината и как я придобиваш — тези въпроси са твърде ценни за нас, за да ги разкриваме небрежно на всеки непознат. Той няма право да разпитва за такава важна информация. Ако водачите и работниците не могат да разрешат такива проблеми, те трябва своевременно да ги докладват на Горното, за да потърсят решения и да попитат за подходящи начини за отговор. Горното няма да ти се присмее. Най-много да каже, че си твърде глупав. Въпреки всичко, способността да се разреши проблемът е най-добрият резултат.

Днес, по отношение на осмата отговорност на водачите и работниците — докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата — разговаряхме главно за това какво представляват объркванията и трудностите, както и за това как водачите и работниците трябва да се справят с тези проблеми и как да ги разрешават, когато се сблъскат с тях, и как да подхождат към тези въпроси. Що се отнася до това какви са проявленията на лъжеводачите, когато се сблъскат с тези проблеми, ще разгледаме тази част в следващото общение.

27 март 2021 г.