Осма точка: докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата (първа част)

Водачите и работниците трябва своевременно да установяват и да разрешават трудности

Днес ще разговаряме за осмата отговорност на водачите и работниците: „Докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата“. Ще разобличим различните проявления на лъжеводачите по отношение на тази отговорност. Своевременното докладване и търсенето на начин за преодоляване на объркванията и трудностите, които срещате в работата — не е ли това част от работата и от дълга на водачите и работниците? (Да.) Водачите и работниците неизбежно ще се сблъскат с някои щекотливи проблеми в своята работа или ще срещнат трудности извън обхвата на църковното дело, или ще се натъкнат на специални случаи, които не включват истините принципи, и няма да знаят как да се справят с тези ситуации. Или, тъй като имат слаби заложби и следователно не са способни да схванат точно принципите, те неизбежно срещат някои трудно разрешими обърквания и трудности. Тези обърквания и трудности може да се отнасят до въпроси за използването на служители, до проблеми, свързани с работата, до проблеми, произтичащи от външната околна среда, до въпроси, засягащи навлизането на хората в живота, до прекъсвания и смущения, причинени от зли хора, както и до въпроси за премахване или отлъчване на хора, и така нататък. За всички тези въпроси Божият дом има конкретни изисквания и правила, или има някои устни указания. Извън тези конкретни правила неизбежно има някои неспоменати специални случаи. По отношение на тези специални случаи някои водачи могат да се справят с тях, като се придържат към принципите, изисквани от Божия дом, като например защита на интересите на Божия дом, осигуряване на безопасността на братята и сестрите и поддържане на безпроблемното функциониране на църковното дело — и освен това те го правят много добре — докато някои водачи не успяват. Какво трябва да се направи с проблемите, които не могат да бъдат разрешени? Някои водачи и работници работят объркано, неспособни са да установят проблеми, а дори да го направят, не могат да ги разрешат. Те просто отбиват номера, без да търсят решения от Горното, просто казват на братята и сестрите: „Разрешете си го сами. Уповавайте се на Бог и търсете решения от Бог“, и след това смятат всичко за уредено. Независимо колко проблеми се натрупват, те не могат да ги разрешат сами, но не ги докладват нагоре, нито търсят начин да ги преодолеят, вероятно от страх, че Горното ще ги прозре и ще загубят авторитет. Има също и някои водачи и работници, които никога не докладват проблеми на Горното, и не знам защо. Докладването нагоре не означава непременно директно докладване на Горното. Човек със сигурност може първо да докладва на водачите на район или област. И ако те не могат да го разрешат, тогава можете да помолите водачи и работници да го докладват директно на Горното. Ако помолиш водач или работник да докладва въпрос на Горното, като изясниш ситуацията, може ли той просто да потули и да пренебрегне въпроса? Такива хора са рядкост. Дори ако наистина има такива водачи, ти все пак можеш да изясниш въпроса с други водачи и работници, за да разобличиш този, който потулва проблема и не го докладва. Ако тези други водачи и работници все още не докладват въпроса, има едно последно средство: можеш да напишеш директно на уебсайта на Божия дом, за да бъде препратено на Горното, което гарантира, че проблемът е докладван на Горното. Това е така, защото Горното е разглеждало такива писма многократно преди това и впоследствие директно е възлагало на водачи и работници да се справят с въпроса. Всъщност има множество пътища за докладване на проблем нагоре. Лесно е да се практикува, просто зависи от това дали човекът наистина иска да разреши проблема. Дори ако не вярваш на определен водач или работник, все пак трябва да вярваш, че Бог е праведен и че Горното действа според истините принципи. Ако нямаш истинска вяра в Бог и не вярваш, че истината царува в Божия дом, тогава не можеш да постигнеш нищо. Много хора не разбират истината, не вярват, че истината царува в Божия дом и нямат богобоязливо сърце. Те винаги си мислят, че всички чиновници по света се прикриват взаимно и че Божият дом трябва да е същият. Те не вярват, че Бог е истината и праведността. Следователно такъв човек може да се нарече неверник. Въпреки това малцина хора са способни да докладват действителни проблеми. Такива хора могат да бъдат наречени хора, които защитават интересите на Божия дом, те са отговорни хора. Някои водачи и работници не само не разрешават сериозни проблеми, когато ги открият. Те също така не ги докладват нагоре. Започват да усещат сериозността на проблема едва когато Горното го разследва. Това забавя нещата. Следователно, без значение дали сте редови брат или сестра, или водач, или работник, винаги, когато срещнете проблем, който не можете да разрешите и който се отнася до по-големите принципи на работа, трябва своевременно да го докладвате нагоре и да търсите решение. Ако срещнете обърквания или трудности, но не ги преодолеете, определена работа няма да може да напредне. Тя ще трябва да бъде оставена настрана и спряна. Това влияе на напредъка на църковното дело. Следователно, когато възникнат такива проблеми, които могат пряко да повлияят на напредъка на работата, те трябва да бъдат открити и разрешени своевременно. Ако даден проблем не е лесен за разрешаване, трябва да намерите хора, които разбират истината, и хора с експертен опит в областта, след това да седнете с тях и заедно да проучите и разрешите проблема. Проблеми от този вид не могат да бъдат отлагани! Всеки ден, в който отлагаш разрешаването им, е ден на забавяне на напредъка в работата. Това не възпрепятства делата на един-единствен човек. То засяга църковното дело, както и начина, по който Божиите избраници изпълняват своя дълг. Следователно, когато срещнете объркване или трудност от този вид, те трябва да бъдат преодолени своевременно, не може да бъдат отлагани. Ако наистина не можете да ги преодолеете, тогава бързо ги докладвайте на Горното. Горното ще се заеме непосредствено с решаването им или ще ви посочи пътя. Ако някой водач или работник не е способен да се справи с проблеми от този вид и прикрива проблема, вместо да го докладва на Горното и да търси решение от него, тогава такива водачи са слепи, те са безмозъчни и безполезни. Те трябва да бъдат освободени от длъжност и отстранени от позициите си. Ако не бъдат отстранени от позициите си, делото на църквата няма да може да напредне. То ще бъде провалено в техните ръце. Следователно с това трябва да се справите незабавно.

Филмопроизводството също е важен елемент от делото на Божия дом. Екипите за филмови продукции често се сблъскват с проблем, при който всички имат спорове относно сценария. Например режисьорът смята, че сценарият се различава или отклонява от реалния живот и би изглеждал нереалистичен при заснемане, затова иска да направи промени. Сценаристът обаче категорично не е съгласен, като счита, че сценарият е написан разумно, и изисква режисьорът да снима според сценария. Актьорите също имат своите възражения, като не са съгласни нито със сценариста, нито с режисьора. Един актьор казва: „Ако режисьорът настоява да го снимаме по този начин, аз няма да играя!“. Сценаристът казва: „Ако режисьорът промени сценария, тогава вие всички ще бъдете отговорни, когато възникнат проблеми!“. Режисьорът казва: „Ако ме накарат да снимам по сценария и възникнат грешки, Божият дом ще ме държи отговорен. Ако искаш да снимам, това трябва да бъде направено според моята собствена мисъл. В противен случай няма да го направя“. Сега и трите страни са в безизходица, нали? Работата очевидно не може да продължи. Не е ли объркване това, което е възникнало? И така, кой всъщност е прав? Всеки има свои теории, свои доводи и никой не е склонен на компромис. Когато трите страни са в такава безизходица, какво се уврежда? (Делото на Божия дом.) Делото на Божия дом е възпрепятствано и увредено. Чувствали ли сте се разтревожени и притеснени, когато сте се сблъсквали с такива ситуации? Ако не, това доказва, че не сте влагали истински сърцата си в него. Когато възникнат такива обърквания и безизходици, някои хора стават толкова тревожни, че не могат да ядат или да спят, и си мислят: „Какво да се прави? Такива спорове и неотстъпчивост не водят доникъде. Нима това не влияе на напредъка на снимането? Вече е причинило забавяне от няколко дни и не може повече да се отлага. Как можем да разрешим този проблем, за да гарантираме, че снимките ще протекат гладко и че работата няма да се забави? Към кого да се обърнем, за да разрешим този въпрос?“. Ако имаш сърце, трябва да търсиш решения от водачите, и ако водачите не могат да го разрешат, трябва бързо да го докладваш на Горното. Ако наистина си внимателен към Божиите намерения, трябва да направиш всичко възможно, за да разрешиш проблема възможно най-бързо. Това е най-важното нещо. А ако не се притесняваш? Можеш да разсъждаваш, като си мислиш: „Те грешат. Ще се придържам към своята гледна точка — съмнявам се, че могат да ми направят нещо. Ще хапна и после ще подремна малко, така или иначе следобед няма какво да правя“. Краката ти натежават, главата ти се замайва, сърцето ти губи сила и ставаш муден. Има куп трудности, но ти си невнимателен и муден, така че няма начин да разрешиш проблема. Защо не? Защото ти липсва устремът и желанието да го разрешиш, затова не можеш да измислиш решение. Казваш си наум: „Не се случва често да възникват трудности и работата да спре. Ще използвам тази възможност да си почина няколко дни и да се отпусна малко. Защо толкова да се уморявам през цялото време? Ако си взема почивка сега, никой не може да каже нищо. В крайна сметка не се скатавам, нито съм безотговорен към работата си. Искам да бъда отговорен, но пред нас стои тази трудност — кой ще я разреши? Как можем да снимаме, без да я разрешим? Ако има трудности, които ни пречат да снимаме, не трябва ли просто да си починем?“. С такъв голям проблем пред теб какви ще бъдат последствията, ако той не бъде разрешен своевременно? Ако проблемите продължават да възникват и никой от тях не може да бъде разрешен, може ли работата да продължи да напредва? Това ще причини неизмерими забавяния. Напредъкът на работата може да се движи само напред, а не назад, така че щом знаеш, че този проблем представлява трудност, не бива повече да отлагаш, трябва да го разрешиш бързо. След като този проблем бъде разрешен, побързай да разрешиш следващия, когато възникне, като се стремиш се да не губиш време, така че работата да може да протече гладко и да бъде завършена по график. Как звучи това? (Добре.) Онези със сърце посрещат объркванията и трудностите с такова отношение. Те не губят време, не си търсят оправдания и не ламтят за плътски удобства. Онези без сърце, от друга страна, ще използват вратички, ще си измислят оправдания и ще търсят възможности да си починат, ще правят всичко с бавно темпо и без чувство за неотложност или безпокойство, лишени от всякаква решителност да понасят страдание или да платят цена. И какво се случва накрая? Когато се сблъскат с объркване или трудност, всички се оказват в безизходица в продължение на много дни. Нито режисьорите, нито актьорите, нито сценаристите докладват проблема. Междувременно водачите са слепи и неспособни да го разпознаят като проблем. Дори ако го разпознаят като проблем, но не могат да го разрешат сами, те не го докладват нагоре. Докато бъде докладвано ниво по ниво на Горното, изминават десет дни или половин месец. Какво е било направено през тези десет дни или половин месец? Някой изпълнявал ли е дълга си? Не, те са си губили времето в ядене, пиене и веселие! Нима те просто не паразитират? Всички тези надзорници, които не могат своевременно да търсят решения на объркванията и трудностите, срещани в работата им, просто паразитират, като прекарват дните си безцелно. Такива хора накратко са известни като „лентяи“. Защо „лентяи“? Защото тези хора не подхождат към своя дълг със сериозност, отговорност, стриктност или позитивност, а по-скоро са нехайни, негативни и се скатават, като просто се надяват да възникне някаква трудност или безизходица, за да имат оправдание да прекратят дейността си и да спрат работата.

Водачите и работниците трябва не само своевременно да преодоляват объркванията и трудностите, срещани в работата, но също така трябва своевременно да проверяват и да установяват проблеми. Защо трябва да се прави това? Има само една цел да го правим: да се защити Божието дело и делото на Божия дом, като се гарантира, че всеки елемент от работата напредва гладко и е успешно завършен в рамките на нормалния работен график. За да се гарантира, че работата напредва гладко, какви проблеми трябва да бъдат разрешени? Първо, от съществено значение е щателно да се премахнат всички спънки или пречки, които смущават църковното дело, да се ограничат неверниците и злите хора, за да им се попречи да създават проблеми. Освен това надзорниците на всеки елемент от работата и братята и сестрите трябва да бъдат напътствани да разберат истината и да намерят път за практикуване, да се научат да си сътрудничат хармонично и да се надзирават взаимно. Само по този начин може да се гарантира завършването на работата. Независимо от срещнатите трудности или обърквания, ако водачите и надзорниците не могат да ги преодолеят, те трябва бързо да докладват проблемите на Горното и да търсят решения. Водачите и надзорниците, независимо от работата, която извършват, трябва да дават приоритет на разрешаването на проблеми, като разглеждат както техническите проблеми, така и принципните въпроси, свързани с работата, а също и различните трудности, които хората срещат по време на навлизането им в живота. Ако не можеш да преодолееш объркванията и трудностите, няма да можеш да вършиш добре работата си. Следователно, когато срещнеш необичайни трудности или обърквания, които не можеш да преодолееш, трябва своевременно да ги докладваш на Горното. Не губи време, тъй като забавяне от три до пет дни може да причини загуби на работата, а ако се забави за половин или един месец, загубите ще бъдат твърде големи. Освен това, независимо от проблема, той трябва да бъде разгледан въз основа на истините принципи. В никакъв случай не използвайте човешките философии за светски отношения за разрешаване на проблеми. Не превръщайте сериозните проблеми в малки, а след това малките в нищо, или просто недейте да хокате и двете страни, замесени в проблемите, а след това да ги успокоявате с нещо сладко, като винаги прибягвате до преговори и уговорки от страх проблемите да не ескалират. Това води до неразрешаване на проблемите на фундаментално ниво, след което остават тлеещи проблеми. Не е ли това просто начин да се изгладят нещата? Ако чувстваш, че си изчерпал всички човешки решения за даден проблем и той наистина не може да бъде разрешен, и изобщо не можеш да намериш принципите за техническите въпроси в работата, тогава трябва бързо да докладваш тези проблеми на Горното и да търсиш решения, без да чакаш или протакаш. Всеки проблем, който не може да бъде разрешен, трябва своевременно да бъде докладван на Горното за търсене на решение. Как ви звучи този принцип? (Добре.)

Често ли екипите за филмови продукции и екипите сценаристи стигат до безизходица по въпроси, свързани със снимките? Всеки има своите доводи и те не могат да постигнат консенсус, като винаги се впускат в словесни престрелки. Могат ли водачите да разрешат тези проблеми, когато възникнат? (Понякога могат.) Сблъсквали ли сте се вие някога със ситуация, в която водач е разрешил някои проблеми чрез общение, и това е звучало напълно разумно и теоретично обосновано, но вие все още не сте били сигурни дали съответства на изискванията на Божия дом или на истините принципи? (Да.) Как сте се справяли вие с такива ситуации? (Понякога сме търсили от Горното.) Това е правилният подход. Били ли сте някога в ситуация, в която сте решили да не питате за даден проблем, защото сте видели, че братът от Горното е доста зает, и сте си помислили, че всичко е наред, стига въпросът да е теоретично правилен, и след това сте решили първо да пристъпите към заснемането, независимо дали това съответства на истината или не? (В миналото имахме сериозни проблеми с този въпрос. Това доведе до необходимостта да преработваме някои неща и причини прекъсвания и смущения в работата.) Тази ситуация е сериозна! Много от проблемите, срещани от екипите за филмови продукции, в крайна сметка всъщност са отговорност на екипа сценаристи. Например, ако един филм се окаже два часа и половина безцелен разказ, сценаристите носят основната отговорност. Но каква е отговорността на режисьорите? Ако сценарият е безцелен, трябва ли режисьорите да са способни да видят това? Теоретично би трябвало. Въпреки това режисьорите все пак могат да прекарват месеци и да изразходват значителна работна ръка, материални ресурси и финанси, за да завършат филмирането при такива обстоятелства. Какъв проблем е това? Като режисьори каква е вашата отговорност? След като получите сценарий, трябва да си помислите: „Този сценарий е дълъг и доста богат на съдържание, но му липсва ядро, тема. Цялата структура е бездушна. Този сценарий не може да бъде заснет. Трябва да бъде върнат на сценаристите, за да го преработят“. Способни ли сте да направите това? Вие връщали ли сте някога сценарий? (Не.) Дали защото не виждате проблемите, или защото се страхувате да го върнете? Или се страхувате, че някой ще ви съди, като каже: „Дадоха ти този завършен сценарий, а ти с една дума го отхвърли, изпрати го обратно — ти си твърде надменен, нали?“. От какво точно се страхувате вие? Виждате проблема, така че защо не връщате сценария на сценаристите? (Ние не сме отговорни за нашето филмопроизводство.) В екипите за филмови продукции, освен църковните водачи, и режисьорите трябва да действат като надзорници, които вземат решения и имат последната дума. Като се има предвид, че ти си режисьорът, ти трябва да поемеш пълна отговорност за този въпрос, като извършиш щателна проверка на сценария от момента, в който го получиш. Да кажем, че получаваш сценарий и го преглеждаш от началото до края, и смяташ, че съдържанието е доста добро. Той има ядро и тема, сюжетът се върти около основна сюжетна линия и цялостният сценарий изглежда няма големи проблеми — изглежда добре, заслужава да бъде заснет, и така сценарият може да бъде приет. Ако обаче сценарият е дълъг, разказва историята на даден човек от началото до края без акцент или основна тема, като оставя неясно какво цели да изрази сценарият, какво цели да постигне у зрителите или каква е централната му идея и какъв е духовният му смисъл — то той е просто безцелен разказ, объркан сценарий. Може ли този сценарий да бъде приет? Какво трябва да направят режисьорите в такава ситуация? Трябва да върнат сценария и да предложат на сценаристите да го преработят. Хората от екипа сценаристи могат да възразят, като кажат: „Това не е честно! Кои са те, че да проверяват сценария, който написахме? Защо те да решават? Божият дом трябва да се отнася към хората честно и разумно!“. Какво трябва да се направи тогава? Ако режисьорите могат да установят проблеми в сценария, те не трябва да бързат да вземат решение, а първо трябва да разговарят за въпроса с църковните водачи и с членовете на екипа за филмови продукции. Ако всички, въз основа на дългогодишния си опит в снимането и разбирането си за сценарии, единодушно смятат, че даден сценарий не е съгласно критериите, и вярват, че заснемането му не само ще забави филмопроизводството, но и ще пропилее всички ангажирани човешки, материални и финансови ресурси, и никой не може да понесе такава отговорност, то тогава този сценарий трябва да бъде върнат. Безцелен сценарий категорично не трябва да бъде заснеман. Това е принцип. Ако всички са на едно мнение относно сценария, сценаристите трябва безусловно да го приемат и да преработят сценария според предложенията на екипа за филмови продукции. Ако все още има разногласия, членовете и водачите от двете страни могат да дебатират заедно, за да се види чии доводи съответстват на истините принципи. Ако безизходицата продължава, без да се стигне до заключение, трябва да се прибегне до последното средство, което е осмата отговорност на водачите и работниците, обсъдена днес: „Докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата“. Проблеми, които са в задънена улица и не могат да бъдат разрешени, са известни като обърквания и трудности. Всяка страна смята, че нейните доводи са правилни, и никой не е способен да вземе решение. Сновенето напред-назад обърква въпроса, като замъглява разбирането на всички за всичките детайли на проблема и посоката, която да се поеме. В този момент водачите и работниците трябва да поемат своята отговорност да докладват своевременно и да търсят решения на тези проблеми и обърквания, които възникват в работата, като се стремят да ги разрешат своевременно, за да предотвратят възпрепятстването на напредъка на работата, и най-вече за да предотвратят по-нататъшното им натрупване. Своевременното докладване и търсене на начин за преодоляване на тези проблеми — не е ли това вършене на работа? Не е ли това проява на сериозно и отговорно отношение към работата? Не е ли това влагане на сърце в изпълнението на дълга? Не е ли това преданост? (Да.) Това е да имаш преданост към своя дълг.

Водачите и работниците, които отговарят за работата, трябва своевременно да забелязват и разрешават всички проблеми, които възникват в работата, тъй като само така може да се гарантира гладкото протичане на работата. Всички водачи и работници, които не могат да разрешават проблеми, нямат истината реалност и са лъжеводачи и лъжеработници. Всеки, който открива проблеми, но не ги разрешава, а вместо това ги избягва или прикрива, е безполезен некадърник, който само саботира работата. Спорните въпроси трябва да бъдат разрешавани чрез общение и дебат. Ако те не дават правилните резултати, а вместо това още повече объркват нещата, тогава главният водач трябва лично да поеме отговорността за справяне с въпроса, като своевременно предложи решения и методи, а също така трябва своевременно да наблюдава, да разбира и да преценява какъв ще бъде изходът от ситуацията. Когато споровете по даден проблем продължават и не може да се стигне до решение, въпросът трябва бързо да бъде докладван на Горното за търсене на решение, вместо просто да се опитват да замажат нещата, да чакат или да отлагат, и най-вече вместо просто да пренебрегват проблема. Така ли вършат работата вашите настоящи водачи и работници? Те трябва своевременно да проследяват и да насърчават напредъка на работата, като същевременно установяват различните конфликти, които възникват в работата, без да пренебрегват и различните малки проблеми. Когато бъдат установени значителни проблеми, главните водачи и работници трябва да присъстват, за да участват в разрешаването им, като получат точно разбиране за всички подробности, за причината за възникването на проблема и за гледните точки на замесените, за да схванат точно какво всъщност се случва. В същото време те трябва да участват в общението, в дебатирането и дори в оспорването на тези въпроси. Това е необходимост. Участието е от решаващо значение, тъй като ти помага да преценяваш и разрешаваш проблемите, които възникват в работата. Ако само слушаш, без да се включваш, винаги стоиш настрана със скръстени ръце и се държиш като слушател в час, като си мислиш, че всеки проблем, възникнал в работата, не е твоя грижа и нямаш никакво конкретно мнение или отношение към въпроса, тогава ти очевидно си лъжеводач. Когато се включиш, ще знаеш в подробности какви точно проблеми са възникнали в работата, какво ги е причинило, кой е отговорен, къде е ключовият проблем и дали той се дължи на представите и фантазиите на хората или на техническа и професионална недостатъчност — всичко това трябва да бъде изяснено, за да могат проблемите да бъдат разгледани и разрешени справедливо. Когато участваш в тази работа и установиш, че проблемите не са създадени от хората или умишлено причинени от някого, но ти е трудно да определиш същността на проблема и не знаеш как да го разрешиш, а двете страни спорят за него дълго време, или когато всички са посветили сърце и усилия на даден проблем, но все още не могат да го разрешат и не могат да намерят принципите или посоката, което води до застой в работата, и също така се страхуваш, че продължаването би причинило допълнителни грешки, прекъсвания и негативни последствия — тогава какво трябва да направиш? Това, което водачите и работниците най-много трябва да направят, не е да обсъждат контрамерки или решения с всички, а по-скоро да докладват проблема на Горното възможно най-скоро. Водачите и работниците трябва да обобщят и запишат проблемите в работата и своевременно да ги докладват на Горното, без да протакат, да чакат или да таят нагласа за уповаване на късмет, като си мислят, че един нощен сън може да донесе вдъхновение или внезапна яснота — рядко явление, което е малко вероятно да се случи. И така, най-доброто решение е да се докладва проблемът на Горното и да се търси решение възможно най-бързо, като се гарантира, че проблемът е преодолян своевременно и възможно най-бързо. Това е истинско вършене на работа.

Обърквания и трудности, които водачите и работниците често срещат в своята работа

I. Обърквания

Въз основа на току-що обсъденото съдържание, нека обобщим какво точно се има предвид под „обърквания“ и „трудности“. Това не е едно и също нещо. Първо, ще обясня термина „объркване“. Объркване е, когато не можеш да прозреш даден въпрос; не знаеш как да го прецениш или разпознаеш по начин, който съответства на принципите или е точен. Дори ако можеш донякъде да го прозреш, не си сигурен дали твоят възглед е правилен, не знаеш как да се справиш с въпроса или да го разрешиш, и ти е трудно да стигнеш до заключение по него. Накратко казано, не си уверен за него и не можеш да вземеш решение. Ако не разбираш дори малко от истината и никой друг не разреши проблема, тогава той става неразрешим. Не е ли това изправяне пред трудно предизвикателство? Когато се сблъскат с такива проблеми, водачите и работниците трябва да ги докладват на Горното и да търсят от Горното, за да ги разрешат по-бързо. Често ли се сблъсквате с обърквания? (Да.) Редовното сблъскване с обърквания само по себе си е проблем. Да кажем, че си изправен пред проблем и не знаеш подходящия начин да се справиш с него. Някой предлага решение, което смяташ за разумно, докато друг човек предлага различно решение, което ти също смяташ за разумно, и ако не можеш ясно да видиш кое решение е по-подходящо, като мненията на всички се различават и никой не схваща първопричината или същността на проблема, тогава неминуемо се появяват пропуски в разрешаването на проблема. Следователно, за да се разреши даден проблем, е от решаващо значение и е важно да се определи неговата първопричина и същност. Ако водачите и работниците не са проницателни, не схващат същността на проблема и не могат да стигнат до правилното заключение, те трябва своевременно да докладват проблема на Горното и да търсят решение от него. Това е необходимо и не е прекалена реакция. Неразрешените проблеми могат да доведат до сериозни последствия и да повлияят на църковното дело — това трябва да бъде напълно разбрано. Ако си изпълнен с опасения и винаги се страхуваш, че Горното може да прозре истинските ти възможности или че може да адаптира възложения ти дълг или да те освободи от длъжност, когато прозре, че не си способен да вършиш реална работа, и съответно не смееш да докладваш проблема — това лесно може да забави нещата. Ако срещнеш обърквания, които не можеш да разрешиш сам, но не ги докладваш на Горното, когато това причини сериозни последствия и Горното те държи отговорен, ще си в голяма беда. Нима това не е само по твоя вина? Когато се сблъскат с такива обърквания, ако водачите и работниците не са отговорни и просто изричат някакви доктрини и прилагат някакви правила, за да уредят нехайно въпроса, тогава проблемът остава неразрешен и нещата остават там, където са, а работата не може да продължи напред. Точно това се случва, когато объркванията останат неразрешени. Това причинява забавяния доста лесно.

Когато възникнат обърквания, някои водачи и работници могат да усетят, че е възникнал проблем, докато други водачи и работници не са способни да открият проблема — тези от втората група са с изключително лоши заложби, вцепенени и ниско интелигентни, липсва им чувствителност към какъвто и да е проблем. Независимо колко голямо е объркването, което се появява, това, което те проявяват, е вцепенение и ниска интелигентност. Те пренебрегват проблема и се опитват да го заобиколят — това са лъжеводачи, които не вършат истинска работа. Онези водачи и работници, които притежават известни заложби и работоспособност, са способни да осъзнаят, когато възникнат такива ситуации: „Това е проблем. Трябва да го отбележа. Горното никога преди не е споменавало такъв проблем и това е първото ни сблъскване с него, така че какви точно са принципите за справяне с този тип ситуация? Как трябва да се разреши този конкретен проблем? Струва ми се, че имам някакви интуитивни мисли, но те са неясни, и имам известно отношение към такива въпроси, но само да имаш отношение е недостатъчно. От решаващо значение е да се търси истината, за да се разреши проблемът. Трябва да изнесем този въпрос пред всички, за да разговаряме за него и да го обсъдим заедно“. След поредица от общения и обсъждания, ако все още не знаят как да постъпят, без точен план за практикуване при разрешаването на проблема, и ако объркването продължава, тогава трябва да потърсят решение от Горното. На този етап отговорността на водачите и работниците е да отбележат моментите на объркване по проблема, така че когато дойде времето, да могат ясно да обяснят какъв точно е проблемът на объркването и какво точно се търси. Това е, което водачите и работниците трябва да направят.

II. Трудности

А. Какво представляват трудностите

Сега нека разгледаме термина „трудности“. От буквална гледна точка, трудностите са по-сериозни от объркванията. И така, за какво точно се отнасят трудностите? Някой да обясни. (Бог, нашето разбиране е, че трудностите са действително срещнати проблеми, които човек вече се е опитал да разреши, но все още не може да разреши. Те се считат за трудности.) (Да добавя нещо, понякога човек може да се сблъска с много заплетени проблеми, с които никога преди не се е сблъсквал, когато на всички им липсва преживяване, напълно са озадачени и нямат мнения или идеи — това са вид много предизвикателни проблеми.) Много предизвикателните проблеми се наричат трудности, нали? Най-простото, най-прякото обяснение на трудностите е, че те са проблеми, които действително съществуват. Например заложбите на даден човек, професионалните му умения, физическите болежки, както и проблемите, свързани с обкръжаващата среда и времето, и така нататък — всички тези действително съществуващи проблеми се наричат трудности. Осмата отговорност на водачите и работниците обаче, за която сега разговаряме, е, че те трябва да докладват своевременно и да търсят начин да преодолеят объркванията и трудностите, които срещат в работата. Тук трудностите, за които става дума, не са онези широко дефинирани, действително съществуващи проблеми, а са възникналите в работата особено заплетени въпроси, на които не могат да намерят решение. Какъв вид проблеми са това? Това са външни дела, не особено свързани с истините принципи. Въпреки че тези въпроси не включват истините принципи, те са по-заплетени от общите проблеми. С какво са по-заплетени? Например те включват правни и правителствени разпоредби или засягат безопасността на някои хора в църквата и така нататък. Всичко това са трудности, с които се сблъскват водачите и работниците в работата си. Например, когато вярваш в Бог в чужбина, независимо в коя държава живееш, цялата църковна работа и условията на живот на братята и сестрите трябва да са съобразени с местните правителствени разпоредби и се изисква разбиране на местните закони и политики. Тези въпроси включват взаимодействие с външния свят и справяне с външни дела. Те са относително по-сложни в сравнение с вътрешните църковни кадрови въпроси. Къде се крие сложността? Не е толкова просто, колкото просто да кажеш на хората в църквата да се покоряват на Бог, да бъдат послушни, да практикуват истината, да изпълняват предано дълга си, да разбират истината и да се справят с въпросите според принципите — само казването на тези неща няма да разреши проблемите. Вместо това се изисква разбиране на всеки аспект от законите, политиките и разпоредбите на държавата, както и на местните обичаи и практики, наред с други неща. Има много фактори, свързани с тези външни дела, и често възникват неочаквани проблеми или проблеми, които са трудни за разрешаване с помощта на църковните принципи, и появата на тези проблеми създава трудности. Например вътре в църквата, ако някои хора изпълняват дълга си нехайно, тези проблеми могат да бъдат разрешени чрез общение за истината, чрез кастрене или чрез предоставяне на помощ и подкрепа. Но външно можеш ли да използваш тези принципи и методи, за да се справяш с въпросите? Може ли този подход да разреши такива проблеми? (Не.) Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се използват някои мъдри методи за преодоляване и реагиране на такива въпроси. В процеса на преодоляване на тези външни дела Божият дом също е установил някои принципи, но независимо как се обясняват те, все още често възникват всякакви трудности. Защото този свят, това общество и това човечество са твърде мрачни и твърде сложни, а поради смущението от злите сили на големия червен змей, при преодоляването на тези външни дела ще възникнат някои неочаквани и допълнителни трудности. Когато тези трудности възникнат, ако ви бъде даден само един прост принцип, който гласи: „Просто се покорете на Божиите подредби. Всичко е устроено от Бог, просто не обръщайте внимание на проблема“, това може ли да разреши въпроса? (Не.) Ако проблемът не може да бъде разрешен, тогава това, което се случва, е, че средата, в която братята и сестрите изпълняват дълга си, и жизнената им среда биват смутени, тормозени и увредени. Не води ли това до появата на трудности? Какво трябва да се направи тогава? Може ли да се подходи с избухливост? Очевидно не. Някои казват: „Тогава можем ли да го разрешим със законни средства?“. Много неща не могат да бъдат разрешени от закона. Например на места, където големият червен змей се намесва и въздейства, може ли законът да разреши проблемите? Там законът няма никакво въздействие. На много места човешката власт често надхвърля закона, така че не очаквайте да разрешите проблемите, като разчитате на закона. Използването на човешки методи или избухливост за разрешаването им също не е подходящо. Какво трябва да правят водачите и работниците в такива ситуации? Могат ли онези, които знаят само да бълват думи и доктрини, да разрешат тези проблеми, когато възникнат? Не са ли това особено заплетени въпроси? Смяташ ли, че наемането на адвокат и отиването в съда, за да ги разрешиш, би проработило? Разбират ли тези хора истината? В този свят няма място за разумни доводи. Дори съдиите в една правова държава невинаги действат според закона, а по-скоро приспособяват решенията си в зависимост от това кой е замесен, като им липсва справедливост. В този свят, където и да е, хората разчитат на сила, на власт, за да подкрепят думите си. И така, на какво трябва да разчитаме ние, които вярваме в Бог? Трябва да се отнасяме към хората и да се справяме с въпросите според Божиите слова, според истината. Но може ли всичко да върви гладко за нас в света, ако разчитаме на Божиите слова и на истината? Не, не може. Това изисква мъдрост. Следователно, когато водачите и работниците се сблъскат с такива въпроси, ако почувстват, че въпросът е изключително важен и се страхуват, че може да се справят с него по неподходящ начин и така да донесат неприятности на Божия дом, причинявайки нежелани въздействия или последствия, тогава такива въпроси са трудности за тях. Когато се сблъскат с трудности, които не могат да разрешат, те трябва своевременно да ги докладват на Горното и да търсят подходящи методи за разрешаване на проблемите. Това е, което водачите и работниците трябва да направят.