Как да се отнасяме с някои особени типове хора

I. Как да се отнасяме с хората, които не вършат подобаващата за тях работа

Някои хора имат задоволителна човешка природа, имат силни страни и остър ум, говорят нормално, обикновено са много оптимистични и много инициативни в изпълнението на дълга си, но имат един недостатък — много са сантиментални. Докато следват Бог и изпълняват дълга си в църквата, постоянно им липсват семейството и роднините или постоянно си мислят за хубавата храна в родния си град, за това колко болезнено е да не могат да я ядат, което на свой ред засяга изпълнението на дълга им. Има и друг тип хора, които обичат да живеят сами на едно място, със свое лично пространство. Когато са с братята и сестрите, те чувстват, че темпото на работа е твърде бързо и че нямат лично жизнено пространство. Постоянно се усещат под напрежение и винаги чувстват, че това да живеят с братята и сестрите ги въздържа и е неловко. Винаги искат да правят това, което им харесва и да са свободни да си угаждат. Не искат да изпълняват дълга си заедно с всички други и постоянно мислят за връщане у дома. Винаги смятат изпълнението на дълга си в Божия дом за неприятно. Макар че е лесно да се разбират с братята и сестрите и никой не ги тормози в Божия дом, те донякъде се затрудняват да се придържат към ритъма на работа и почивка — след като всички станат сутрин, те искат да спят до късно, но се чувстват неудобно да го правят, а когато всички други вече си почиват нощем, те не искат да си лягат, а все искат да правят нещо, което им е интересно. Понякога има нещо конкретно, което много им се яде, но го няма в столовата, а на тях им е твърде неудобно да помолят за него. Понякога искат да отидат на разходка, но никой друг не иска да го прави, затова не смеят да си угодят. Винаги са внимателни и предпазливи и се страхуват да не им се смеят, да не ги гледат отвисоко или да ги нарекат вдетинени. Ако не изпълняват добре дълга си, понякога в крайна сметка ги кастрят. Чувстват се на тръни всеки ден, сякаш вървят по тънък лед и са доста нещастни. Мислят си: „Помня времето у дома, когато бях бебето на семейството, свободен и неограничаван, като ангелче. Колко щастлив бях! Сега изпълнявам дълга си в Божия дом, как се случи така, че следите от предишната ми същност са изчезнали? Повече не мога да правя каквото си искам както преди“ — и така те не искат да водят този вид живот. Само че не смеят да го споменат пред водача си и постоянно предават тези мисли на хората около тях, все тъгуват за дома и тайно плачат нощем в леглото. Какво трябва да се направи с този тип хора? Всеки, който е наясно с това, трябва да го докладва без да се бави, водачът трябва незабавно да установи дали докладът е верен и ако е така, на този човек може да се позволи да се върне вкъщи. Той се наслаждава на храната, водата и гостоприемството на Божия дом, но все още не е готов да изпълнява дълга си и винаги е сприхав, чувства се огорчен и нещастен, затова го изпратете обратно възможно най-бързо. Хората от този тип не изпадат временно в тези настроения, които после да преодолеят, като премислят нещата — това не е ситуацията при тях. Субективната воля на някои хора е да изпълняват непоколебимо дълга си и макар домът да им липсва, те знаят какъв проблем е това и са способни да търсят истината и да го разрешат. В случая с тези хора няма нужда да ги пускате да си вървят или да се тревожите за тях. Ситуацията, за която говорим, се отнася до хора на 30 и повече години, които все още се държат като деца, изобщо не порастват и винаги остават нестабилни. Те правят само това, което ги помолят и когато нямат какво да правят, мислят как да се забавляват и да си бъбрят на несъдържателни теми и никога не искат да си гледат подобаващата за тях работа. Невярващите говорят за това как да си се реализирал на 30-годишна възраст. Да си се реализирал означава да се занимаваш с подобаващата за теб работа, да можеш да се нагърбиш с работа и да се издържаш, да знаеш как да се погрижиш за подходящите си дела, да прекарваш по-малко време в забавления и да не отлагаш подобаващата си работа. Какво означава „да се държиш като дете“? Означава да си неспособен да се нагърбиш с каквато и да е подобаваща работа, все да искаш да оставиш ума ти да се рее и постоянно да искаш да се разхождаш, да се мотаеш, да се шляеш, да похапваш, да гледаш драми, да приказваш за несъществени неща, да играеш игри и да ровиш в интернет за странни случки и необичайни истории. Означава никога да не си склонен да присъстваш на сбирките, все да искаш да спиш, когато се провеждат сбирки, да искаш да полегнеш, щом се почувстваш сънен и да хапнеш, щом огладнееш, да си своенравен и да не си вършиш подобаващата работа. За такива хора не може да се каже, че имат лоша човешка природа, просто те никога не порастват и винаги остават незрели. Такива са на 30 години и все още са такива на 40 години. Те са неспособни да се променят. Ако помолят да си тръгнат и вече не желаят да изпълняват дълга си, как трябва да се постъпи? Божият дом не трябва да настоява да останат. Трябва да им отговорите веднага — нека си идат незабавно и да се върнат сред невярващите, като им кажете категорично да не споменават, че вярват в Бог. Могат ли хората, които не се занимават с подобаващата си работа, да придобият истината? Ако очакваш от тях да съзреят по отношение на човешката си природа и да започнат да се занимават с подобаващата си работа чрез изпълнението на дълг в Божия дом, да са способни да поемат важни работни дела и тогава да разберат и практикуват истината и да изживяват човешко подобие, категорично не бива да разчиташ на това. Ще откриеш такива хора във всяка група. Невярващите си имат прякор за такъв тип хора: „големи деца“. Такива хора могат да станат и на 60 години, без никога да са вършили подобаващата си работа. Те говорят и се справят с нещата неподходящо, винаги се смеят, шегуват и подскачат наоколо, не правят нищо сериозно и са особено погълнати от това да се забавляват. Божият дом не може да използва такива хора.

Смятате ли, че тези „големи деца“ са лоши? Те зли хора ли са? (Не.) Някои от тях не са зли хора, те са доста простовати и не са лоши. Някои от тях са доста добросърдечни и искат да помагат на другите. Всички те обаче имат един недостатък — своенравни са, обичат забавленията и не вършат подобаващата си работа. Да кажем например, че след като една жена се омъжи, тя не се научава да върши никаква домакинска работа. Готви само когато е щастлива, но не и когато е нещастна — трябва да я придумваш през цялото време. Ако някой поиска от нея да свърши нещо, той трябва да преговаря с нея и тя трябва да бъде наглеждана. Тя обича винаги да се облича добре, за да може да излиза по магазините, да си купува дрехи и козметика и да си прави разкрасителни процедури. Когато се прибере, не свършва нито една домакинска задача, а просто иска да играе на карти и маджонг. Ако я попиташ колко струва килограм зеле, няма да знае. Ако я попиташ какво ще яде утре, няма да знае и това. А ако я помолиш да сготви нещо, тя забърква страшна каша. Тогава в какво е най-умела? Тя е най-умела в неща като например да знае кои ресторанти предлагат най-добрата храна, кои магазини зареждат най-модерните дрехи и кои продават достъпна и ефективна козметика, но не разбира и не научава други неща като например как да прекарва дните си или какви са необходимите умения в нормалния човешки живот. Дали не научава тези неща, защото има недостатъчни заложби? Не, не е това. Ако съдим по нещата, в които е умела, тя има заложби, но не върши подобаващата си работа. Докато има пари за харчене, тя ще се храни по ресторанти и ще купува гримове и дрехи. Ако в дома ѝ не достигат тенджери и тигани и я помолят да купи, тя ще отвърне: „Навън се продава вкусна храна, за какво ми е да купувам всичко това?“. Ако прахосмукачката у дома се развали и я помолят да си купи една дреха по-малко, за да спести пари за нова прахосмукачка, тя ще каже: „Когато в бъдеще започна да печеля пари, просто ще наема домашна помощница, за да чисти у дома, така че няма нужда да се купува прахосмукачка“. Обикновено, ако не играе игри или маджонг, тя си купува модни дрехи и никога не чисти къщата. Това е да не вършиш подобаващата си работа, нали? А има и мъже, които веднага щом спечелят някакви пари, си купуват кола или ги проиграват. Ако нещо у дома се развали, не го поправят. Не прекарват дните си по правилен начин. В дома им хладилникът не работи, нито пералнята, тръбите са запушени и покривът тече, когато вали, а те не поправят тези неща много дълго време. Какво мислите за такива мъже? Те не вършат подобаващата си работа. Независимо дали са мъже или жени, Божият дом не може да използва такъв тип хора, които са крайно своенравни и не вършат подобаващата си работа.

Някои хора не вършат подобаващата си работа като родители и не успяват да се грижат за децата си както трябва. В резултат на това се случва децата им да се изгорят с вряла вода, да се ударят или одраскат. Някои деца си чупят носовете, други се парят на печката, а трети си изгарят езика, след като са пили гореща вода. Хората от този тип не са внимателни в нищо, което правят, и са неспособни да свършат нещо както трябва. Те не вършат подобаващата си работа, шляят се, своенравни са и обичат забавленията и са неспособни да понесат отговорностите, които човек трябва да носи. Като родители, те са неспособни да изпълняват отговорностите си и са невнимателни. Тогава могат ли такива хора да носят отговорностите, които нормалните хора трябва да носят, когато изпълняват дълг в Божия дом? Не, категорично не могат. Хората, които не вършат подобаващата за тях работа, не могат да бъдат използвани. Ако кажат, че повече не искат да изпълняват дълга си и поискат да се върнат у дома, тогава просто ги оставете да си отидат незабавно. Никой не бива да ги притиска или подтиква да останат, защото това е проблем на тяхната природа, а не е случайно, временно проявление. Тези хора бяха пълни със заблуди, когато дойдоха в Божия дом да изпълняват дълга си. Те мислеха, че да изпълняват дълг и да следват Бог е все едно да дойдат в Райската градина, все едно да са в обетованата Ханаанска земя. Животът, който си представяха, беше чудесен, с прекрасни неща за ядене и пиене по цял ден, със свобода и без никакви ограничения, и изобщо никаква работа за вършене. Те искаха да живеят безгрижно и свободно, но се оказа, че е напълно различно от това, което са си представяли. Тези хора са преживели достатъчно и чувстват, че тук е скучно и отегчително, и искат да си тръгнат, затова незабавно ги оставете да си тръгнат, Божият дом не убеждава тези хора да останат. Божият дом не притиска хората и вие също не трябва да го правите. Това е да се практикува истината и да се действа в съответствие с принципите. Трябва да правите нещата, които са съгласно истините принципи, трябва да сте хора, които разбират Божиите намерения, мъдри хора — не бъдете объркани хора или безкритични човекоугодници. Справяйте се по този начин с типа хора, които не вършат подобаващата за тях работа — може ли това да се смята за нещо нелюбящо или нещо, което не дава възможност на хората да се покаят? (Не, не може.) Бог е справедлив към всички и Божият дом има правото да те повишава, развива и използва. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си и искаш да напуснеш църквата, това е твоят свободен избор, затова църквата трябва да се съгласи с молбата ти и категорично няма да те принуждава. Това е в съгласие с нравствеността, в съгласие с човешката природа и разбира се най-вече е в съгласие с истините принципи. Това е много подходяща посока на действие! Ако някой изпълнява дълга си известно време и сметне това за уморително и трудно, ако повече не е щастлив да го изпълнява и следователно иска да се откаже от дълга си и да спре да вярва в Бог, днес ще ти дам определен отговор за това — а именно, че Божият дом ще се съгласи с това и никога няма да те принуди да останеш, нито ще ти създава проблеми. Тук няма дилема и ти няма нужда да се чувстваш така, сякаш си в затруднение или че си се опозорил. Още по-малко това е проблем за Божия дом и Божият дом не ти поставя никакви изисквания. Нещо повече, ако искаш да си тръгнеш, тогава Божият дом няма да те заклейми или да застане на пътя ти, защото това е пътят, който ти си избрал и Божият дом може само да изпълни изискванията ти. Това правилна посока на действие ли е? (Да.)

Току-що изброих няколко ситуации, в които хората не вършат подобаващата за тях работа. Божият дом няма да притиска тези хора. Ако те не желаят да изпълняват дълга си или имат някакви лични затруднения и поискат повече да не изпълняват дълг, тогава Божият дом ще се съгласи. Той повече няма да ги използва и няма да им позволи да изпълняват дълг. Това е начинът да се отнасяме с тези хора и това е напълно подходящ курс на действие.

II. Как да се отнасяме с юдите

Има някои хора, които са изключително малодушни и всеки път като чуят, че някой брат или сестра е бил арестуван, те са безкрайно уплашени да не арестуват и тях. Ясно е, че ако наистина ги арестуват, има опасност да предадат църквата. Как трябва да се справяме с такива хора? Годни ли са да изпълняват някакъв важен дълг? (Не.) Някои хора може да кажат: „Кой може да гарантира, че той самият няма да стане юда?“. Никой не може да гарантира, че той самият никога няма да стане юда, ако го изтезават. Така че защо Божият дом не използва страхливи хора, които могат да станат юди? Защото хората, които очевидно са страхливи, могат да бъдат арестувани и да станат предатели по всяко време. Ако такива хора се използват, за да изпълняват важен дълг, е изключително вероятно нещата да се объркат. Това е принцип, който трябва да се разбере, когато се подбират и използват хора в опасната обстановка на континентален Китай. Тук има едно особено обстоятелство — някои хора са били подлагани на свирепи, продължителни изтезания, поставили живота им в опасност, и в крайна сметка те наистина не са могли да издържат и са станали юди от слабост, и са предали някои незначителни неща. Никой не може да прозре такива хора и тези хора все още могат да бъдат използвани. Има обаче и хора, които вече са подготвили изход за себе си, преди да ги арестуват. Те са мислили дълго и усърдно как да си осигурят незабавно освобождение след като ги арестуват, без да се налага да изтърпят никакви изтезания — първо, да избегнат изтезанията, второ, да избегнат присъда и трето, да избегнат затвора. Ето как мислят те. Те нямат решимостта по-скоро да страдат или да отидат в затвора, отколкото да станат юди. Те може да извършат предателство без дори да ги изтезават, така че може ли да се каже, че те вече са юди още преди да бъдат арестувани и затворени? (Да.) Това са истински юди. Дръзва ли църквата да използва този тип хора? (Не.) Ако те могат да бъдат забелязани, категорично не бива да бъдат развивани и използвани. Как обикновено се проявяват тези хора? Те са изключително малодушни. Веднага щом нещо се обърка, те бягат от отговорностите си при първа възможност и когато се сблъскат и с най-малкия риск, изоставят дълга си и изчезват. Всеки път, когато чуят, че обстановката е станала опасна, намират безопасно място да се скрият. Никой не може да ги намери и те не поддържат контакт с никого. Да се снишават е работа, която вършат изключително добре. Не ги е грижа какви трудности изпитва църковното дело и са способни да изоставят всяка работа от изключително значение. Считат собствената си безопасност за по-важна от всичко друго. Нещо повече, в лицето на опасността ще накарат другите да подадат глава и да поемат рискове, когато нещо изникне, докато те самите се предпазват. Независимо на колко голяма опасност излагат другите, те чувстват, че това си струва и че е правилно да го направят в името на тяхната собствена безопасност. Освен това, когато са изправени пред опасност, те не идват бързо пред Бог да се молят, нито уреждат бързо прехвърлянето на братята и сестрите или на църковната собственост, която може да е застрашена. Вместо това първо мислят усилено как да избягат, как да се скрият и как да се измъкнат от опасността. Те дори имат разработен план за изход — кого да предадат пръв, ако бъдат арестувани, как да избегнат изтезанията, как да избегнат присъда и затвор и как да избегнат мъките. Когато се сблъскат с някакви мъки, те са уплашени до смърт и не притежават и грам вяра. Не са ли опасни хората от този тип? Ако ги помолиш да свършат опасна работа, те роптаят безкрайно, обзема ги страх, непрестанно мислят за бягство и не са готови да я свършат. Хората от този тип вече показват признаци на юда още преди да ги арестуват. Арестуват ли ги, те ще предадат църквата със стопроцентова сигурност. При изпълнението на дълга си в Божия дом те са наистина инициативни във всичко, което ги поставя в светлината на прожекторите, без да ги излага на риск. Когато става въпрос за поемане на рискове обаче, те се отдръпват и ако ги помолиш да направят нещо рисковано, няма да го направят, просто няма да поемат отговорност. Чуят ли, че някъде е опасно — например, че големият червен змей извършва арести или че някои вярващи са били хванати, те спират да посещават сбирките, прекъсват контактите с братята и сестрите и никой не може да ги намери. Появяват се отново, след като мълвата е утихнала и всичко е наред. Може ли да се разчита на този тип хора? Могат ли да изпълняват дълг в Божия дом? (Не.) Защо не могат? Те дори нямат решимостта или желанието да не станат юди. Те са просто страхливци, мекотели и некадърници. Хората от този тип имат една очевидна характеристика — независимо от силните страни и способностите, които притежават, ако Божият дом ги използва, те никога няма да се посветят с цялото си сърце на това да защитават интересите на Божия дом. Това, че не защитават интересите на Божия дом, дали се дължи на неспособността им да го правят? Не, случаят не е такъв. Дори ако имат тази способност, те няма да защитят интересите на Божия дом. Те са типични юди. Когато трябва да се занимават с невярващи в хода на изпълнение на дълга си, те поддържат хармонични връзки с тях и се грижат невярващите да ги уважават, зачитат и ценят високо. Каква тогава е цената, на която придобиват всичко това? Предаване на интересите на Божия дом в замяна на тяхната лична слава и интереси. Този тип хора са особено страхливи още преди да ги арестуват, а след като ги арестуват, е сто процента сигурно, че ще извършат предателство. Божият дом категорично не може да използва такива хора — тези юди — и трябва да ги отстрани възможно най-скоро.

Що се отнася до типа хора, които са като Юда, макар външно да не изглеждат зли, всъщност те са хора с изключително ниска почтеност и дяволски характер. Независимо колко проповеди слушат или колко от Божиите слова четат, те просто не могат да разберат истината, нито чувстват, че да навредиш на интересите на Божия дом е най-срамното, нечестиво и злонамерено нещо. Те са готови да се проявят в добра светлина, когато става въпрос за неща, които ги правят забележими, но когато става въпрос за рискови или трудни за справяне неща, те оставят другите да ги поемат и да се захванат с тях. Що за хора са те? Не са ли хора с изключително ниска почтеност? Някои хора купуват неща за Божия дом и когато го правят, би трябвало да вземат предвид интересите на Божия дом и да бъдат справедливи и разумни. Обаче типът хора, които са юди, не само не успяват да защитят интересите на Божия дом, а напротив — помагат на невярващите за сметка на Божия дом и задоволяват исканията на невярващите при всяка възможност, и по-скоро биха навредили на интересите на Божия дом, ако това ще им помогне да спечелят благоразположението на невярващите. Това се нарича да хапеш ръката, която те храни, и е лишено от добродетел! Не е ли това да притежаваш достойна за презрение човешка природа? Не са много по-добри от Юда, който продаде Господ и приятелите си. Каквото и да повери Божият дом на такива хора да свършат, те не се съобразяват с интересите на Божия дом. Когато бъдат помолени да закупят нещо, те никога не обикалят и не сравняват цените, качеството и следпродажбения сервиз на различни доставчици, след което внимателно да преценят възможностите и да извършат необходимата проверка, така че да избегнат да не бъдат измамени, да спестят на Божия дом малко пари и да защитят интересите му от нанасяне на вреди — те никога не правят това. Ако някой брат или сестра предложи, че би било най-добре да поразгледат различни варианти, те казват: „Няма нужда да се разглеждат различни варианти. Доставчикът казва, че неговата стока е най-добра“. Когато братът или сестрата ги попитат: „Можеш ли да договориш цена с него?“, те отговарят: „Защо да договарям цена? Вече ми казаха каква е цената и ако започна да се пазаря, това със сигурност би било неудобно и ще изглежда все едно нямаме пари. Божият дом е заможен, нали?“. Независимо от цената или качеството, щом те решат, че нещо е подходящо, веднага ще накарат някого да го купи и ще критикуват, порицаят и дори ще заклеймят всеки, който забави покупката. Никой не смее да им каже „не“ в лицето и никой не смее да изкаже каквото и да е мнение. Независимо дали сключват голяма сделка или изпълняват малка поръчка за Божия дом, какви са техните принципи? „Божият дом просто трябва да плати парите, а това дали интересите на божия дом са накърнени няма нищо общо с мен. Просто така правя нещата. Трябва да изградя добри отношения с невярващите. Каквото и да кажат невярващите е правилно и аз ще се съглася с него. Няма да се справям с въпросите според изискванията на божия дом. Ако искаш да ме използваш, направи го. Ако не искаш да ме използваш, недей — зависи от теб. Просто аз съм такъв човек!“. Не е ли това дяволска природа? Такива хора са невярващи и неверници. Могат ли да бъдат използвани, за да се справят с делата на Божия дом? Този тип хора имат някакво образование, силни страни и някакви външни способности, добри са в говоренето и могат да се справят с някои работни дела. Но независимо с какви дела се справят за Божия дом, те неизменно го правят безразсъдно и своеволно, като причиняват вреда на интересите на Божия дом. Те също така упорито мамят Божия дом и прикриват истинското състояние на делата, а след като объркат нещата, Божият дом трябва да организира някой да им оправя бъркотията. Това е типичен пример за съглашателство с външни лица, за да се продадат интересите на Божия дом. По какво се различава това от Юда, който продаде Господ и приятелите си? Когато хора от този тип се използват за изпълнение на дълг, те не само не успяват да служат на Божия дом, но се оказват непрокопсаници и носят лош късмет. Те дори не са пригодни да са обслужващи. Те са чисто и просто дегенерати! Такива хора са самите слуги на Сатана и потомци на големия червен змей и след като бъдат разкрити, трябва да бъдат премахнати и отстранени веднага. Като вярващи в Бог и членове на Божия дом, те дори не могат да изпълнят отговорността си да защитават интересите на Божия дом, така че имат ли все пак съвест и разум? Те са по-зле и от куче пазач!

При типа хора, които са юди, думата „юда“ не е изписана на челата им, но техните действия и поведение са точно от същото естество като тези на Юда и никога не бива да използвате този тип хора. Какво имам предвид под „никога да не използвате“? Това означава, че на тях никога, никога не бива да се поверяват важни въпроси. Ако е някакъв дребен въпрос, който няма последствия за интересите на Божия дом, е допустимо да ги използвате временно, но този тип хора определено не отговарят на принципите на Божия дом за използването на хора, защото те са юди по рождение и да са лоши им е присъщо. Казано накратко, тези хора са опасни характери и категорично не бива да бъдат използвани. Колкото по-продължително използваш този тип хора, толкова по-неспокоен ще се чувстваш и толкова повече последствия ще има това в бъдеще. Затова, ако вече виждаш ясно, че те са от типа хора, които са юди, тогава категорично не бива да ги използваш — всичко това е вярно. Правилно ли е да се действа по този начин спрямо тях? Някои хора може да кажат: „Нелюбящо е да се действа по този начин спрямо тях. Те не са продали никого. Как могат да бъдат юди?“. Трябва ли да изчакаш, за да предадат някого? Как се прояви Юда? Имаше ли някакви признаци, че се кани да продаде Господ? (Да, откраднал е пари от кесията на Господ Исус.) Хората, които постоянно продават интересите на Божия дом, имат същата природа като Юда, който открадна пари от кесията. Щом такива хора бъдат арестувани, те ще извършат предателство и ще издадат на Сатана всичко, което знаят, до последната подробност. Този тип хора притежават същността на Юда. Тяхната същност вече е била ясно разкрита и разобличена. Ако въпреки това ги използваш, не си ли търсиш проблеми? Не вредиш ли умишлено на Божия дом? Някои хора открито казват: „Ако някой ме кастри или направи нещо, което вреди на моите интереси или съсипва доброто нещо, което съм изградил тук, ще си получи заслуженото!“. Особено в този случай, този тип хора притежават същността на Юда — това е повече от очевидно. Те сами казват на другите, че са юди, така че този тип хора определено не може да бъде използван.

III. Как да се отнасяме с приятелите на църквата

Има друг тип хора, които не могат да се считат нито за добри, нито за лоши, и които са вярващи само по име. Ако понякога ги помолиш да направят нещо, те могат да го направят, но няма да изпълняват дълга си самоинициативно, ако не го организираш вместо тях. Когато са свободни, те посещават сбирки, но в личното си време не е ясно дали ядат и пият Божиите слова, дали учат химни или се молят. Въпреки това те са относително приятелски настроени към Божия дом и църквата. Какво означава „относително приятелски настроени“? Това означава, че ако братята и сестрите ги помолят да направят нещо, те ще се съгласят. В името на това да са събратя по вяра те могат да помогнат в извършването на няколко неща в рамките на възможностите си. Ако обаче бъдат помолени да положат големи усилия или да платят някаква цена, те категорично няма да го направят. Ако брат или сестра е в затруднено положение и се нуждае от тяхната помощ, като например понякога да помогнат в грижите за домакинството, да сготвят нещо или да помогнат с няколко дребни домакински задачи — или човекът знае чужд език и може да помогне на братята и сестрите да прочетат някакви писма — те са в състояние да помогнат с такъв вид неща и са относително приятелски настроени. Обикновено се разбират добре с другите и не държат сметка на хората, но не посещават редовно сбирките и не се интересуват от това да изпълняват дълг, да не говорим да поемат някаква важна или дори опасна работа. Ако ги помолиш да извършат опасна задача, те със сигурност ще ти откажат с думите: „Вярвам в бог заради това да търся мир, така че как бих могъл да върша опасни задачи? Не би ли означавало това да си търся неприятности? Категорично не мога да го направя!“. Ако обаче братята и сестрите или църквата ги помолят да направят нещо дребно, те могат да помогнат и да положат символично усилие, точно като приятел. Тази форма на полагане на усилия и помощ не може да се нарече изпълняване на дълг, нито действие в съответствие с истините принципи, а още по-малко — практикуване на истината. Просто става въпрос за това, че имат благосклонно впечатление от вярващите в Бог и са сравнително приятелски настроени към тях, и са в състояние да помогнат, ако някой се нуждае от помощ. Как се нарича този тип хора? Божият дом ги нарича приятели на църквата. Как трябва да се отнасяме към типа хора, които са приятели на църквата? Ако те притежават заложби и някои силни страни и могат да помогнат на църквата да се справи с някои външни въпроси, тогава те са също така обслужващи и са приятели на църквата. Това е така, защото хората от този тип не се броят за вярващи в Бог и Божият дом не ги признава. А ако не са признати от Божия дом, може ли Бог да ги признае като вярващи? (Не.) Затова никога, никога не искайте от този тип хора да се присъединят към редиците на тези, които изпълняват дълг на пълен работен ден. Има и такива, които казват: „Някои хора, когато започват да вярват за първи път, имат някаква вяра и просто искат да бъдат приятели на църквата. Те не разбират много неща за вярата в Бог, така че как могат да са готови да изпълняват дълг? Как могат да са готови да отдават всичко от цялото си сърце?“. Не говорим за хора, които са вярвали в Бог от три до пет месеца или по-малко от година, а за хора, които на думи са вярвали в Бог повече от три години или дори между пет и десет години. Независимо до каква степен хора като тях признават на думи, че Бог е единственият истински Бог и че Църквата на Всемогъщия Бог е истинската църква, това не доказва, че са истински вярващи. Въз основа на различните проявления на този тип хора и техния начин на вяра, ние ги наричаме приятели на църквата. Не се отнасяйте с тях като с братя или сестри — те не са братя или сестри. Не позволявайте на такива хора да се присъединят към църква на пълно работно време и не им позволявайте да се присъединят към редиците на онези, които изпълняват дълг на пълно работно време. Божият дом не използва такива хора. Неколцина може да кажат: „Имаш ли предразсъдъци към този тип хора? Въпреки че отвън може да изглеждат равнодушни, те всъщност са много пламенни отвътре“. Би било невъзможно искрените вярващи да са вярвали в Бог пет или десет години и все още да са равнодушни. Поведението на този тип хора вече напълно разкрива, че са неверници, хора извън Божиите слова и невярващи. Ако все още ги наричаш братя и сестри и все още казваш, че с тях се отнасят несправедливо, тогава вместо теб говори твоята представа и твоите чувства.

Как трябва да се отнасяме с типа хора, които са приятели на църквата? Те са добросърдечни и готови да помогнат със справянето на малък брой въпроси. Ако има нужда от тях, можете да им дадете възможност да се справят с малък брой въпроси. Ако могат да направят нещо, оставете ги да го направят. Що се отнася до нещата, които не могат да направят добре и които дори биха могли да объркат, определено не им оставяйте такива задачи, за да избегнете възникването на проблеми — не можете да си позволите добрите им намерения да ви накарат да се чувствате задължени. Те не разбират истината, нито пък разбират принципите. Ако има външни въпроси, с които могат да се справят, нека да действат. Никога обаче не ги оставяйте да се справят с важни въпроси, които имат отношение към църковното дело — в такъв случай добрите им намерения и ентусиазираната им помощ трябва да бъдат отхвърлени. Когато срещнете такъв тип човек, просто имайте повърхностни отношения с него, но оставете нещата дотам — не ставайте сериозни с него. Защо не трябва да ставате сериозни с него? Защото той е просто приятел на църквата и изобщо не е един от братята или сестрите. Съобразяват ли се такива хора с принципите на Божия дом за използване на хората? (Не.) Затова, ако този тип човек не посещава сбирки, не слуша проповеди или не изпълнява дълг, няма нужда да го каните. Ако не яде и пие Божиите слова или не се моли, ако не търси истините принципи, когато го сполети нещо, и ако не желае да се занимава с братята и сестрите, няма нужда да го подкрепяте или да му помагате. Четири думи — не му обръщайте внимание. Не се отнасяйте сериозно с типа хора, които са приятели на църквата и неверници, и не им обръщайте внимание. Няма нужда да се безпокоите за тях и няма нужда да се интересувате от тях. Защо да не се интересуваме от тях? Какъв е смисълът да се интересуваме от хора, които нямат нищо общо с нас? Излишно е, нали? Искате ли да обръщате внимание на този тип хора? Може би ви харесва да се бъркате в чужди работи и искате да бъдете загрижени, и да се чудите: „Как ли я карат сега? Женени ли са или не? Добре ли се справят? Каква работа вършат сега?“. Независимо как са те, това няма нищо общо с теб. Какъв е смисълът да се занимаваш с това? Не им обръщай никакво внимание, нито ги коментирай. Някои хора обичат да коментират, например: „Виждаш ли? Те не вярват правилно в Бог, водят обезсърчително и изцеждащо съществуване всеки ден и изглеждат толкова уморени и изтощени през цялото време“ или „Виждаш ли? Те не вярват правилно в Бог, така че нямат мир и в семейството им отново се е случило нещо лошо“. Всичко това са глупости и е ненужно. Как живеят живота си и как вървят по пътя си не е твоя работа. Дори не ги споменавай — ти не си на същия път като тях. Ти искрено отдаваш всичко на Бог и изпълняваш дълга си на пълно работно време, искаш просто да се стремиш да придобиеш истината и да постигнеш спасение, и независимо какво казва Бог, искаш да направиш всичко възможно да Го удовлетвориш. Тези хора нямат такива неща в сърцата си. Когато видиш зли тенденции, ти се чувстваш отвратен и погнусен от тях и чувстваш, че да живееш в този свят не носи щастие, а можеш да намериш щастие само като вярваш в Бог, докато те са пълната противоположност на теб: това доказва, че не са на същия път като теб. Принципът на Божия дом за справяне с този тип хора е, че ако те са готови да помогнат, Божият дом може да им даде възможност, стига да няма потенциални последствия. Ако Божият дом изобщо няма нужда от тях, а те все пак са готови да помогнат, тогава е най-добре да откажете учтиво — не си създавайте проблеми. Вярващите разговарят за истината всеки ден и приемат да бъдат кастрени, но все пак могат да вършат нещата по нехаен начин, така че могат ли приятелите на църквата да се справят правилно с въпросите без никаква компенсация в замяна? (Не.) Кажете Ми, означава ли това, че мнението ти за хората е по-лошо? Означава ли това да гледаш на хората в твърде негативна светлина? (Не.) Това означава да говориш въз основа на факти, да говориш въз основа на същността на хората. Не бъдете невежи, не бъдете глупави и не правете нищо глупаво. Вярващите все още трябва да преминат през кастрене, правосъдие и наказания, сурово дисциплиниране, укор и разобличаване, преди изпълнението на дълга им да може постепенно да отговаря на Божието намерение. Приятелите на църквата или невярващите изобщо не приемат никаква истина и всичко, за което мислят, са собствените им интереси, така че каква полза може да има от това да се справят с делата на Божия дом или на братята и сестрите? И дума не може да става за това. Просто е редно да не се обръща внимание на този тип хора, нали? (Да.) Какво означава това — „да не им се обръща внимание“? Това означава, че Божият дом не ги счита за вярващи. Те могат да вярват в Бог както им харесва, но работата и делата на Божия дом нямат абсолютно нищо общо с тях. Те са готови да помогнат, но ние трябва да премислим нещата и да преценим дали тези хора са подходящи да го направят, и ако не са подходящи за това, не можем да им дадем тази възможност. Кажете Ми, действието по този начин съгласно принципите ли е? Имаме ли право да се отнасяме с такива хора по този начин? Категорично!