Що се отнася до този тип хора, които биват разобличени и отстранени, проявленията на различните им злодеяния, както и злобните думи и изказвания, които разкриват в ежедневието си, са очевидни. И все пак някои водачи и работници не са способни да разпознаят тези зли хора какви са в действителност или да прозрат тяхната природа същност. Тези водачи и работници изглежда не осъзнават, че това са зли хора и неверници, и затова нямат планове да ги изчистят от църквата или да се справят с тях по подходящ начин. Това е сериозно неизпълнение на отговорността от тяхна страна като водачи и работници. Те гледат с отворени очи как тези хора с демонична природа не спазват нито едно от правилата на Божия дом, как вилнеят и безразборно смущават и саботират делото на църквата и реда на църковния живот; те дори проявяват снизходителност към това тези хора да действат дръзко и безразсъдно, да се държат беззаконно и да вредят на интересите на Божия дом под знамето на изпълнението на дълга си. Вредата за интересите на Божия дом обхваща много неща: повреждане на машините и различното оборудване на Божия дом, повреждане на различните му канцеларски уреди и консумативи, дори разхищаване на Божиите приношения, както им е угодно, и така нататък. По-сериозното е, че те безразборно разпространяват различни ереси и заблуди, като причиняват такова смущение, че Божиите избраници не могат да изпълняват дълга си спокойно, такова смущение, че хората, които са слаби и негативни, изоставят дълга си и губят вяра да следват Бог. Тези зли хора вършат всички тези лоши неща, извършват всички тези злодеяния, които смущават и прекъсват делото на църквата и нанасят вреда на братята и сестрите, но водачите и работниците си затварят очите и си запушват ушите. Някои от тях дори казват: „Не знаех, никой не ми е казвал!“. Тази банда от зверове и дяволи е предизвикала хаос, отприщила е безредици в църквата, но водачите и работниците са в пълно неведение и дори не подозират за това! Не са ли те измет? Къде са сърцата им? Какво правят? Не се ли занимават просто с празни приказки? Не пренебрегват ли същинските си задачи? Всеки ден, в който такива лъжеводачи са на работа, е още един ден, в който всякакви зли хора безразсъдно смущават църквата и вредят на Божиите избраници. Именно защото лъжеводачите не изпълняват отговорностите си, тази банда от зверове се мотае безделно по цял ден, не изпълнява никакъв дълг и не спазва никакви правила, живее на гърба на Божия дом, наслаждава се свободно на различните материални придобивки и блага на Божия дом — те дори умишлено смущават делото на църквата, повреждат машините и оборудването на Божия дом. Така действат те, но въпреки това очакват да живеят безгрижно и да правят каквото си искат в Божия дом, като на никого не е позволено да ги притеснява или провокира. Това е толкова сериозен проблем, но водачите и работниците го пренебрегват и не го разрешават дори когато другите им докладват за него — не са ли те боклук, който не върши истинска работа? Не е ли това сериозно неизпълнение на отговорността? (Да.) Някои казват: „Не разреших проблема, защото бях зает с друга работа. Просто не можах да смогна!“. Убедителни ли са тези думи? С какво точно си толкова зает, щом не разрешаваш такъв сериозен проблем? Има ли стойност това, с което си зает? Способен ли си да приоритизираш работата си? Не трябва ли разрешаването на проблемите да е с предимство, колкото и да си зает с работа? Своевременното разбиране на различните видове хора, които прекъсват и смущават работата на църквата, и справянето с тях е отговорност на водачите и работниците. Ако оставяш настрана реалните проблеми и се занимаваш с други въпроси, вършиш ли истинска работа? Ако откриеш проблем или някой ти докладва за проблем, трябва да оставиш настрана текущата си задача и незабавно да отидеш на място и да видиш какъв е източникът на проблема. Ако някой зъл човек смущава и прекъсва делото на църквата, трябва първо да го изчистиш. След това решаването на другите проблеми ще бъде лесно. Ако откриеш проблем и не го оправиш, с твърдението, че си твърде зает, всъщност не тичаш ли насам-натам като катерица в клетка? С какво си толкова зает всъщност? Истинска работа ли е? Можеш ли да го обясниш ясно? Убедителни ли са твоите причини и извинения? Защо се отнасяш към решаването на проблеми като към нещо маловажно? Защо не решаваш проблемите своевременно? Защо намираш извинения и се измъкваш, като казваш, че си твърде зает, за да се погрижиш за тях? Не е ли това безотговорно? Като водач в църквата, ако не приоритизираш решаването на проблеми, занимаваш се с различни дребни въпроси, не успяваш да разпознаеш съществуването на критични проблеми, не си способен да разграничиш важността и неотложността в работата и да схванеш ключовите моменти — това са проявления на изключително лоши заложби и такъв човек е объркан. Колкото и години да си водач, не си способен да вършиш добре делото на църквата. Трябва да поемеш отговорност и да подадеш оставка. Ако един водач има прекалено лоши заложби, всяко обучение е безполезно. Той определено ще бъде неспособен да свърши каквато и да е работа — той е лъжеводач, който трябва да бъде освободен и възложеният му дълг трябва да се адаптира. Какви са последствията от работата на лъжеводачите? Обективно погледнато, всичко, което правят лъжеводачите, носи многостранни загуби на църквата. От една страна, същественото дело на църквата не се върши добре, което пряко възпрепятства ефективността на различните елементи на църковното дело. В същото време това вреди и влияе на навлизането в живота на Божиите избраници. Най-важното е, че това засяга разпространението на евангелието на царството. Тези последствия са пряко свързани с това, че лъжеводачите не вършат истинска работа. Казано по-ясно, всичко това е причинено от факта, че лъжеводачите не се занимават с истинска работа. Ако другите водачи и работници могат активно да се занимават с някаква истинска работа, да ускорят темпото и да съкратят времето за решаване на проблеми, няма ли различните загуби, нанесени на Божия дом от лъжеводачите, да бъдат донякъде смекчени? Те биха могли поне да бъдат намалени. Дори ако Божият дом не изисква от теб да се справяш с проблемите веднага щом възникнат, като минимум, след като проблемите бъдат докладвани, трябва да започнеш да се занимаваш с тях незабавно: да се осведомиш за ситуацията от братята и сестрите и да обсъдиш и разговаряш с другите водачи и работници как да се решат проблемите. Ако проблемът е сериозен и не знаеш как да го разрешиш, трябва своевременно да го докладваш нагоре и да потърсиш решения. Това е нещо, което всички водачи и работници трябва да постигнат. Но настоящият проблем е, че тези водачи и работници, дори и да не могат да решат проблемите, не докладват нагоре. Те много се боят да докладват нагоре от страх да не издадат собствената си некомпетентност, прекалено лоши заложби и неспособност да вършат истинска работа. Те се тревожат да не бъдат освободени. И все пак те не поемат инициативата да работят. Те са тъпи и вцепенени и действат бавно. Без път за решаване на проблемите, те просто се носят по течението, което води до натрупване на твърде много нерешени въпроси, а така предоставят възможности на злите хора. В този момент, като виждат, че лъжеводачите са некадърници, тези зли хора и хората с амбиции се възползват от възможността безразборно да вършат злодеяния, като потапят църквата в хаос и безредие, парализират всички аспекти на работата. Въпреки че лъжеводачите трябва да носят основната отговорност, другите водачи и работници също не са изпълнили своите отговорности. Не е ли това сериозно неизпълнение на отговорността от страна на водачите и работниците? Всъщност повечето от проблемите, които възникват в църквата, са пряко свързани със смущенията, причинени от зли хора и неверници. Ако водачите и работниците не могат своевременно да идентифицират корена на проблемите, не могат да намерят главните виновници, които причиняват проблемите, и винаги търсят причини другаде, тогава те няма да могат да решат проблемите в основата им и в бъдеще ще продължат да възникват проблеми. Ако размирниците или тези, които създават проблеми задкулисно, бъдат хванати и директно им се потърси отговорност, този начин на справяне с проблемите е най-ефективен. Най-малкото, това гарантира, че тези неверници и зли хора няма да смеят да продължат да вилнеят и да причиняват прекъсвания и смущения. Не трябва ли именно това да постигнат водачите и работниците? (Да.) Може да се каже със сигурност, че основната причина проблемите в църквата да се увеличават и да не се решават своевременно се дължи на безотговорността на водачите и работниците, или защото на лъжеводачите им липсва истината реалност и не могат да вършат истинска работа. Ако водачите и работниците не могат да решат различните проблеми, които възникват в църквата, те определено не могат да изпълняват работата, присъща на техните позиции. Тук има няколко ситуации и причини, които трябва да бъдат ясно разбрани: ако водачите и работниците са новаци без опит, трябва търпеливо да им се помага, да бъдат водени да решават проблеми и в процеса на решаване на проблеми да научат някои неща и да схванат истините принципи. По този начин те постепенно ще се научат да решават проблеми. Ако водачите и работниците не са правилните хора, ако напълно отказват да приемат истината и вместо това използват възгледите и методите на невярващите, за да решават проблеми, това не съответства на истините принципи. Такива хора не са подходящи да бъдат водачи и работници и трябва да бъдат своевременно освободени и отстранени. След това трябва да се проведат нови избори, за да се изберат подходящи водачи и работници. Само този подход може да реши проблема из основи. Да бъдеш църковен водач не е лесна задача и е неизбежно някои проблеми да не могат да бъдат решени. Въпреки това, ако човек притежава разум, когато се сблъска с проблеми, които не може да реши, не бива да ги крие или потиска и да ги пренебрегва. Вместо това трябва да се консултира с няколко души, които разбират истината, за да намерят заедно решение, което може да разреши седемдесет до осемдесет процента от проблемите, като поне временно се предотврати възникването на големи проблеми. Това е осъществим път. Ако проблемите наистина не могат да бъдат решени, тогава трябва да се потърсят решения от Горното, което е мъдър избор. Ако от страх да не се посрамиш или от страх, че Горното ще те кастри за твоята некомпетентност, ти прикриваш и не докладваш проблемите, това е напълно пасивно. Ако действаш като вцепенен, тъп глупак, който не знае какво да прави, това ще забави нещата. Такива ситуации лесно предоставят възможности на злите хора и антихристите, като им позволяват да се възползват от хаоса, за да действат. Защо се казва, че те се възползват от хаоса, за да действат? Защото те чакат точно тази възможност. Когато водачите и работниците не са способни да се справят с никакви проблеми, а Божиите избраници се чувстват тревожни и неспокойни и вече са загубили доверие в тях, злите хора и антихристите търсят как да се възползват от тази празнина. Те смятат, че църквата е в състояние без ръководство или управление. Те искат да се възползват от този шанс, за да се перчат със своите способности, за да накарат Божиите избраници да ги гледат с възхищение и уважение, да ги подкрепят и да повярват, че в сравнение с водачите и работниците те имат по-добри заложби, по-способни са да решават проблеми и да показват изход, и могат по-добре да обърнат хода на събитията сред хаоса. Не е ли това, което злите хора и антихристите най-много искат да направят? В този момент, когато водачите и работниците са безсилни, а злите хора и антихристите се изправят и решават проблемите, дори показват изход, на кого ще повярват Божиите избраници? Естествено, те ще повярват на злите хора и на силите на антихристите. Какво показва това? Показва, че водачите и работниците са некадърници и не постигат нищо, провалят се в решаващи моменти. Такива хора все още ли са достойни да бъдат водачи и работници? Въпреки че на антихристите им липсва истината реалност и не могат да вършат истинска работа, всички те притежават някои дарби в различна степен и са относително по-проницателни по отношение на външните въпроси, което именно представлява тяхното предимство и е начинът, по който могат да подвеждат хората. Но ако те станат водачи и работници, биха ли могли действително да използват истината, за да решат проблемите на Божиите избраници? Биха ли могли наистина да водят Божиите избраници да ядат и пият Божиите слова, да разбират истината и да навлязат в истината реалност? Категорично не. Въпреки че имат някои дарби и са красноречиви, на тях им липсва каквато и да е истина реалност. Подходящи ли са те да бъдат водачи и работници на църквата? Изобщо не са! Това е нещо, което Божиите избраници трябва да прозрат. Те никога не бива да бъдат подвеждани или заблуждавани от зли хора и антихристи. Неверниците, злите хора и антихристите изобщо не се стремят към истината и нямат нито частица от истината реалност. Кажете Ми, могат ли те да кажат нещо със съвест и разум, като например: „Въпреки че сега няма кой да ръководи църквата, ние трябва да действаме по собствена инициатива. Правилата на Божия дом не могат да бъдат нарушавани, принципите, изисквани от Божия дом, не могат да бъдат променяни. Трябва да правим това, което трябва да правим; всеки трябва да се придържа към дълга, който трябва да изпълнява, да изпълнява своите отговорности и да не нарушава реда“? Биха ли могли да кажат нещо подобно? (Не.) Категорично не! Какви действия ще предприемат тези неверници и зли хора? Без наблюдение и надзор те дори не изпълняват дълга си, отдават се на ядене, пиене, игри и забавления, занимават се с празни приказки, шегуват се и дори флиртуват. Някои прекарват цяла нощ в гледане на видеоклипове от невярващия свят, след което използват извинението, че са стояли до късно, за да изпълняват дълга си, за да се скатават и да спят прекомерно. Това са действията на зли хора, на тези, които принадлежат на дяволите. Когато извършват тези лоши дела, чувстват ли някаква вина? Ще им проговори ли изведнъж съвестта и ще поемат ли инициативата да изпълнят някои човешки отговорности и да направят нещо полезно за Божия дом, за църквата и за братята и сестрите? Категорично не. Когато някой ги наблюдава, те неохотно вършат някаква работа, която ги представя в добра светлина, само за да си осигурят прехрана. Това е единственото, което могат да направят. Освен това тези хора нямат нито едно компенсиращо качество. И така, има ли смисъл тези хора да остават в Божия дом? Няма никакъв смисъл. Такива хора са излишни и трябва да бъдат изчистени.

Как да прецените дали някой обича истината? Нека ви дам пример, за да разберете. Някои хора се занимават с дадена професия и колкото повече учат, колкото повече напредват в обучението си, колкото повече разбират, толкова повече са готови да се занимават с нея и толкова по-малко са склонни да напуснат професията. Какво проявление е това? Означава ли, че те наистина обичат тази професия? (Да.) Без значение колко несгоди понасят, без значение каква е цената, без значение колко усилия полагат, те безпрепятствено продължават в професията, без да съжаляват. Това е истинска обич, дълбока, сърдечна обич. Да предположим, че има човек, който твърди, че харесва определена работа, но не е склонен да понася несгоди или да плаща цената по време на процеса на усвояване на професионални умения, а когато в работата възникнат много проблеми, от страх от неприятности той не търси решения и дори често чувства, че заниманието с тази професия е главоболие или бреме. Промяната на професията обаче не е лесна и като се имат предвид материалните облаги, които тази професия може да донесе, този човек неохотно се занимава с нея, но никога няма да стане един от най-добрите в тази професия. И така, дали той наистина обича тази професия? (Не.) Очевидно не. Има и друг тип хора, които на думи изразяват привързаност към определена професия и се занимават с нея, но никога не понасят несгоди или не плащат цена, за да научат добре професионалните умения. Те дори може да развият отвращение или омраза към професията по време на процеса на обучение, като стават все по-малко склонни да учат. Когато отвращението им достигне определено ниво, те сменят кариерата си и след това не желаят да споменават никакви процеси, истории или каквото и да било друго от времето, когато са се занимавали с тази професия. Такива хора наистина ли обичат професията? (Не.) Не я обичат. Те могат лесно да се откажат от професията, да изпитват отвращение и дори да сменят кариерата си, което доказва, че всъщност не обичат професията. Причината, поради която могат да изоставят професията, е, че след като са инвестирали много време, енергия и средства, професията не им е позволила да живеят богатия живот, за който са мечтали, или да се наслаждават на добро материално положение. Те започват да изпитват неприязън към професията и да я проклинат в сърцето си, дори забраняват на другите да я споменават, а и самите те вече не го правят, и дори се срамуват, че преди са се занимавали с тази професия и са я смятали за свое въжделение и най-висшата цел на своя стремеж в живота. Като се има предвид степента, до която могат да изпитват неприязън към професията, дали първоначалното им показване на привързаност към нея е било истинско? (Не.) Има само един тип хора, които наистина обичат професията — независимо дали професията им осигурява добър материален живот или значителни ползи, и без значение колко трудности срещат или колко страдания понасят в тази професия, те могат да упорстват в нея непоколебимо, до самия край. Това е истинска привързаност. Същото важи и за това дали човек обича истината. Ако ти наистина обичаш положителните неща, като напредваш от обич към положителните неща към обич към истината, тогава независимо какви ситуации срещаш, ти ще упорстваш в търсенето на истината и стремежа към нея, без да променяш целта на живота си. Ако можеш небрежно да се откажеш от вярата в Бог и да изоставиш пътя на спасението, това не е истинска обич към истината. Що се отнася до онези, които не се стремят към истината, но и не се отказват, има само една причина за тяхното постоянство: те смятат, че докато има искрица надежда за добър изход и крайна цел, за добро бъдеще, си струва да рискуват и трябва да упорстват докрай. Те вярват, че това постоянство е необходимо; просто се случва така, че бедствията се увеличават и няма къде другаде да отидат, така че ще упорстват тук, за да си опитат късмета. В сърцата си такива хора имат ли дори малко обич към истината? (Не.) Нямат. Когато за първи път започват да вярват в Бог, тези хора също говорят, че мразят света, мразят Сатана, мразят негативните неща, обичат положителните неща и копнеят за светлина. Но какво е тяхното поведение, когато стъпят в Божия дом, в църквата? Какво е отношението им, когато открият, че са полагащи труд, когато осъзнаят, че техните действия, поведение и природа не са угодни на Бог? Какви видове поведение проявяват? Може да се каже, че когато усетят, почувстват или помислят, че вече не са облагодетелствани в Божия дом, че ще бъдат отстранени, някои избират да напуснат. Други, макар и неохотно да останат в църквата, се предават на отчаяние и в крайна сметка са принудени да напуснат. Такива хора изобщо не обичат истината; когато желанието им за благословии е разбито, те могат да предадат Бог и да се отвърнат от Него. Тези различни проявления показват отношението на различните хора към истината.

IV. Различните изходи за тези три типа хора

Току-що разговаряхме за характерните черти на три типа хора: полагащи труд, наемни работници и Божия народ. От техните характерни черти става ясно, че крайният им изход не се определя от обективни обстоятелства или условия, а от собствените им стремежи и от тяхната природа същност. Разбира се, обективно погледнато, Бог е този, който определя съдбите на хората, но Бог ги определя въз основа на това дали хората обичат истината и дали са способни да я приемат. Полагащите труд също твърдят, че обичат истината и положителните неща, но накрая, когато Божието дело приключи, техните представи и фантазии за Бог, техните прекомерни изисквания към Бог и тяхното предателство към Бог остават непокътнати. Това е така, защото по време на Божието дело, в процеса на следване на Бог и изпълнение на дълга си, те така и не са изкоренили покварения си нрав. Основната причина да не се занимават с покварения си нрав е, че те поначало не приемат истината. Въпреки че имат желание да се покоряват на Бог, това, което те наистина проявяват, е само способност да се отричат и готовност да плащат цена, без изобщо да търсят истините принципи или пътя на покорството пред Бог. Крайният резултат е, че въпреки че са положили много усилия, те нямат ни най-малко познание за Бог. Те все още са способни да предадат Бог и да изразят своите представи и фантазии за Него, както и неразумните си изисквания към Него пред други хора и пред Сатана. Когато Божието дело приключи, те все още се смятат за хора, които „имат добра човешка природа, истински вярват в Бог, способни са да се отричат и да понасят несгоди и със сигурност ще бъдат спасени“, и затова се чувстват спокойни. В действителност те винаги са вървели по пътя на полагащия труд, без изобщо да се стремят към истината. Така те винаги запазват идентичността на полагащ труд. Що се отнася до другата категория хора, наемните работници, няма да ги обсъждаме. Има и друга категория — Божият народ, за когото току-що споменахме. В хода на следването на Бог те, подобно на полагащите труд, отдават всичко за Него, посвещават времето и енергията си, и дори младостта си, и преминават през много страдания и плащат висока цена. Това е същото като при полагащите труд. Какво е различното тогава? Различното е, че когато Божието дело приключи, техните многобройни представи, фантазии и прекомерни изисквания към Бог ще бъдат преодолени. Ще са се отървали от проявленията, състоянията и разкриванията на поквара, които очевидно се съпротивляват на Бог в техния покварен нрав. Онези, които все още не са преодолени, ще изчезнат, докато те постепенно разбират истината чрез преживяване. Въпреки че няма да са се отървали от покварения си нрав, техният живот нрав ще претърпи някои промени. През повечето време те ще могат да практикуват според истините принципи, които разбират, и разкриванията на покварения им нрав значително ще намалеят. Не че няма да ги разкриват при никакви обстоятелства, но тези хора ще са изпълнили едно основно изискване: ще са изпълнили Божието изискване да бъдат честни. В общи линии те ще бъдат честни хора. Освен това, когато тези хора разкриват покварен нрав, извършват прегрешения или таят представи и бунтарство срещу Бог, независимо от средата, в която го правят, те ще имат отношение на покаяние. И има още един момент, който е най-важен: каквито и конкретни действия да предприеме Бог и както и да действа в делото на правосъдието от последните дни, каквото и да възнамерява да направи в бъдеще, както и да подреди съдбата на човечеството и както и те самите да живеят в средата, която Той подрежда, всички те ще притежават покорно сърце и отношение на покорство, освободени от лични избори и освободени от лични планове и замисли. Поради тези различни положителни проявления те вече ще са се превърнали в типа човек, който Бог изисква, човек, който следва Божия път, който е да се бои от Него и да отбягва злото. Въпреки че все още ще са далеч от истинския критерий — „да се боиш от Бог и да отбягваш злото, и да бъдеш съвършен човек“ — както е казано от Бог, когато Божиите изпитания ги сполетят, те ще са способни да търсят и да се покоряват, което е достатъчно. Те няма да имат оплаквания. Само ще чакат и ще се покоряват. Въпреки че настоящите ви ситуации може все още да са далеч от такъв резултат, а за някои може да изглежда много далечен и недостижим, ако можете да приемете истината и да се отнасяте към Божиите слова като към ваш принцип и основа за съществуване, тогава вярвайте, че един ден ти или всички вие вече няма да сте далеч от това да станете истинският Божи народ, когото Той обича — вярвайте, че този ден е на хоризонта. Независимо дали в момента е пророкувано или е на хоризонта, крайният резултат и в двата случая не е фантазия, а факт, който предстои да бъде осъществен и изпълнен. В кого точно ще се изпълни този факт, в кои хора ще се изпълни, зависи от това как вие действително се стремите към истината. С други думи, дали наистина обичаш истината до степен, в която можеш да се стремиш към нея и да я практикуваш, или имаш само малко обич към истината, но не можеш напълно да я приемеш и да я практикуваш, крайният резултат ще ти даде отговора. Добре, тук ще приключим нашето общение по тази тема.