Четиринадесета точка: своевременно разпознавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (пета част)

Отношението, което водачите и работниците трябва да имат към делото по изчистването на църквата

През тази година непрекъснато разговаряме за отговорностите на водачите и работниците, както и за проявленията на всички замесени типове хора. Темите на общенията ставаха все по-подробни и по-конкретни и включваха различните проблеми на всички типове хора, а общението относно конкретните проявления на тези хора и категориите, в които те трябва да бъдат разделени, също беше много конкретно и ясно. Колкото по-конкретно и ясно се разговаря за тези подробни проблеми, толкова по-положителна помощ и напътствия това би трябвало да предоставя за навлизането в живота на Божиите избраници и толкова повече напътствия и помощ би трябвало то да предлага на водачите и работниците, за да работят и да изпълняват дълга си. Независимо от начина, по който се извършва общението обаче, независимо от това колко конкретно е то, някои водачи и работници все още не са наясно как да се справят и как да се разпореждат с различните типове хора и видове проблеми в църквата. За проблемите на всички типове хора се разговаря толкова ясно, но някои водачи и работници все още не могат да възприемат как да разпознават различните типове хора и как да се отнасят към тях. Те все още не могат да действат според истините принципи, нито да използват истината, за да се справят с различните типове хора и видове проблеми в църквата. Каква е причината за това? На тези хора им липсва истината реалност. Чрез общението за проявленията на всички типове хора човек трябва да има основна проницателност и да предприема разумни мерки по отношение на онези хора в църквата, които изпълняват дълга си, по отношение на онези, които не го изпълняват, по отношение на онези, които се стремят към истината, по отношение на онези, които не го правят, по отношение на онези, които са послушни и покорни, както и по отношение на онези, които предизвикват прекъсвания и смущения. Ако обаче погледнем ситуацията с всички типове хора в църквата, само очевидно злите хора са били премахнати. Много неверници не са били напълно премахнати. В работата по изчистването на църквата водачите и работниците трябва да си сътрудничат с Божието дело, за да изчистят злите хора и неверниците възможно най-бързо, а не да подхождат пасивно и да действат като човекоугодници или да мислят, че изчистването само на очевидно злите хора означава, че всичко е уредено и че всичко е наред. Водачите и работниците трябва активно да проверяват работата на всеки екип, да проверяват положението на членовете на всеки екип, дали в тях има неверници, които просто попълват бройката, или неверници, които разпространяват негативизъм и представи, за да смущават работата на църквата, и след като бъдат установени, тези хора трябва да бъдат напълно разобличени и премахнати. Това е работата, която водачите и работниците трябва да вършат. Те не бива да са пасивни, не бива да чакат заповеди и подканване от Горното да действат, нито трябва да свършат нещо дребно, едва когато всички братя и сестри призоват за това. В работата си водачите и работниците трябва да проявяват внимание към Божиите намерения и да бъдат предани на Бог. Най-добрият начин, по който трябва да се държат, е активно да разпознават и разрешават проблемите. Те не бива да остават пасивни, особено когато разполагат с настоящите думи и общение, които им служат за основа. Трябва да поемат инициативата за задълбочено разрешаване на актуалните проблеми и трудности чрез общение върху истината и да вършат работата си точно така, както би следвало да го правят. Те трябва своевременно и активно да следят за напредъка на работата. Не могат винаги да чакат заповеди и подканяне от Горното, преди неохотно да предприемат действия. Ако водачите и работниците са винаги негативни и пасивни и не вършат истинска работа, те са недостойни да служат като водачи и работници и трябва да бъдат освободени и възложеният им дълг трябва да бъде адаптиран. В момента има много водачи и работници, които са много пасивни в работата си. Те вършат малко работа само след като Горното им изпрати заповеди и ги подтикне. В противен случай не си дават зор и отлагат. Работата в някои църкви е доста хаотична, някои от хората, които изпълняват дълга си там, са невероятно отпуснати и нехайни и не постигат никакви реални резултати. Тези проблеми вече са много сериозни и ужасни по своя характер, но водачите и работниците на тези църкви все така се държат като чиновници и господари. Те не само че не са способни да вършат никаква истинска работа, но и не могат да разпознават или разрешават проблемите. Това парализира работата на църквата и води до застой в нея. Там, където в работата на една църква цари ужасна бъркотия и няма никакви признаци на ред, определено начело на нея стои лъжеводач или антихрист, който държи властта. Във всяка църква, в която лъжеводач държи властта, църковната работа е в безпорядък и в пълна бъркотия — в това няма никакво съмнение. Например много от проблемите в американските църкви бяха установени с Моите собствени уши или очи. Повечето от проблемите, които видях, бяха разрешени на място. За някои други изисках от водачите на американските църкви да ги разрешат. По-голямата част от работата на водачите и работниците обаче се извършва много пасивно, последващите действия са твърде бавни, ефективността е твърде ниска, а повечето от ежедневните им задачи се изпълняват само след заповеди и подканяне от Горното. След като Горното подреди работата, те ще бъдат заети за известно време, но след като тази част от работата бъде свършена, те не знаят какво да правят по-нататък, защото не разбират какъв дълг трябва да изпълняват. Никога не са наясно с работата, която попада в обхвата на отговорностите на водачите и работниците и която трябва да изпълняват. В техните очи няма работа, която трябва да се свърши. Какво се случва, когато хората не считат, че има каквато и да било работа, която трябва да се свърши? (Те не носят бреме.) По-точно казано, те не носят бреме. Освен това те са много мързеливи и ламтят за удобства, правят колкото се може повече почивки, когато могат, и се опитват да избягват всякакви допълнителни задачи. Тези мързеливи хора често си мислят: „Защо трябва да се тревожа толкова много? Прекалената тревога само ще ме състари по-бързо. Каква полза ще имам от това, както и ако тичам напред-назад и се изтощавам толкова много? Какво ще стане, ако прегоря и се разболея? Не разполагам с пари, за да платя за лечение. А кой ще се грижи за мен, когато остарея?“. Тези мързеливи хора са просто толкова пасивни и изостанали. Не притежават грам истина и не могат да видят нищо ясно. Очевидно това са куп объркани хора, нали? Всички те са объркани. Безчувствени са към истината и не се интересуват от нея, така че как могат да бъдат спасени? Защо хората винаги са недисциплинирани и мързеливи, сякаш са живи мъртъвци? Това засяга въпроса за тяхната природа. В човешката природа има някакъв вид мързел. Независимо каква задача изпълняват хората, те винаги имат нужда някой да ги надзирава и да ги подтиква. Понякога проявяват внимание към плътта, ламтят за физически удобства и винаги запазват нещо за себе си — тези хора са изпълнени с дяволски намерения и коварни кроежи. Наистина изобщо не са добри. Винаги правят по-малко от това, на което са способни, независимо колко важен дълг изпълняват. Това е безотговорно и липса на преданост. Днес казах тези неща, за да ви напомня да не сте пасивни в работата. Трябва да сте способни да следвате всичко, което казвам. Ако отида в различни църкви и установя или видя, че сте свършили много работа, че сте работили много ефективно и че работата напредва много бързо, че е достигнала задоволително ниво и че всеки е дал най-доброто от себе си, ще бъда доста доволен. Ако отида в различни църкви и видя, че напредъкът на работата е бавен във всички аспекти, което доказва, че не сте изпълнили добре дълга си и не сте поддържали нормалното темпо на разпространяване на евангелието, какво мислите, че ще бъде настроението Ми тогава? Пак ли ще се радвам да ви видя? (Не.) Няма да се радвам. Тази работа ви е поверена и Аз съм казал всичко, което трябва да се каже. Конкретните принципи на практикуване и пътят също са ви казани. Въпреки това вие не действате, не работите, а само чакате Аз лично да ви надзиравам и подтиквам, да ви кастря или дори да ви заповядам да действате. Какъв е проблемът тук? Не трябва ли това да се разнищи? Когато не вършите работата, която очевидно трябва да се свърши, и не сте способни да се нагърбите с нея — мога ли да имам добро отношение към вас? (Не.) Защо не мога да имам добро отношение към вас? (Твърде безотговорни сме в изпълнението на дълга си.) Защото не изпълнявате дълга си с цялото си сърце и с всичките си сили, а по-скоро го вършите нехайно. Човек, който е предан в дълга си, трябва най-малкото да влага всичките си сили, но вие не можете да постигнете дори това. Изоставате твърде много! Не че заложбите ви са недостатъчни, а манталитетът ви е неправилен и сте безотговорни. В сърцата ви има някои абсурдни неща, които ви пречат да изпълнявате дълга си. Освен това нагласата да бъдете човекоугодници ви пречи да извършвате делото по изчистването на църквата. Знаете ли каква е значимостта на изчистването на църквата? Защо Бог иска да изчисти църквата? Какви са последствията, ако църквата не се изчисти? Всички вие не сте наясно с тези въпроси и не търсите истината, което доказва, че не проявявате внимание към Божиите намерения. Вие сте готови да вършите само малко от обичайната, редовна работа на вашата позиция и избягвате специалните задачи, особено онези, които могат да оскърбят другите. Всички вие предпочитате да прехвърляте тези задачи на някой друг. Не мислите ли по този начин? Не е ли това проблем, който трябва да бъде решен? Вие винаги казвате: „Заложбите ми са лоши, разбирането ми за истината е ограничено и нямам достатъчно трудов опит. Никога не съм бил църковен водач, нито съм извършвал работа по изчистването на църквата“. Това не е ли намиране на извинения? За работата по изчистването на църквата се разговаря толкова ясно. Изчистването на антихристите, злите хора и неверниците е толкова прост въпрос. Нима тези няколко принципа са толкова трудни за разбиране? Ако такива прости въпроси са обяснени толкова ясно, а хората все още не ги разбират, какво показва това? Показва, че или заложбите им са твърде лоши, за да разбират човешки език, или са просто негодници, които не се съсредоточават върху същинските си задачи. Сред водачите и работниците определено има някои с лоши заложби и със сигурност има някои човекоугодници, които не вършат истинска работа. Определено има и някои негодници, които пренебрегват същинските си задачи и безразсъдно извършват злосторничества — всички тези ситуации съществуват. Първо, тези негодници, които пренебрегват същинските си задачи, трябва да бъдат изчистени. Всеки, който може да върши истинска работа, трябва да бъде използван, човекоугодниците, които действат като водачи, определено трябва да бъдат освободени, а хората с лоши заложби, които могат да разбират човешки език и да вършат някаква истинска работа, трябва да бъдат задържани. Тези проблеми трябва да бъдат разрешени по този начин. Ако след Божието общение, ти можеш ясно да видиш проблемите в работата на църквата, които водачите и работниците трябва да разрешат, тогава трябва да се заемеш с тях своевременно, без повече отлагане. Трябва да си способен да поемеш инициативата да действаш, без да е необходимо да чакаш Горното лично да възлага задачи или да издава заповеди. Независимо какви проблеми възникват, те трябва да бъдат разрешени, преди да засегнат работата. Преди Горното дори да започне да разследва проблемите, ти вече трябва да си докладвал своето разбиране за проблемите и решенията за тях, принципите за справяне с тях и резултатите от справянето с тях. Колко хубаво би било това! Може ли тогава Горното все още да е недоволно от теб? Като водач или работник, ако постоянно не успяваш да видиш работата в обхвата на собствените си отговорности или дори ако имаш известно осъзнаване или идеи, но продължаваш да отлагаш и да не действаш, като винаги чакаш Горното да ти възложи задачи, не е ли това неизпълнение на отговорността? (Да.) Това е сериозно неизпълнение на отговорността! Ти си загубил отношението и отговорността, които като водач и работник трябва да имаш към дълга си. В работата си водачите и работниците трябва да следват отблизо изискванията на Горното. Трябва да прилагате всичко, за което е разговаряло Горното, като действате и го прилагате бързо, след като сте разбрали. Разрешаването на проблемите с истината е най-важната отговорност на водачите и работниците и не бива пасивно да чакате Горното да ви възложи работа, преди да направите нещо. Ако винаги чакаш пасивно, тогава не си годен да бъдеш водач или работник, не можеш да се нагърбиш с тази работа и да поемеш отговорност и да си подадеш оставката би било единственото разумно нещо, което можеш да направиш.

Проявленията и изходът на трите типа хора, които вярват в Бог

I. Полагащи труд

Отговорностите на водачите и работниците са общо петнадесет, а ние вече разговаряхме до четиринадесетата. За проблемите в църквата, които водачите и работниците трябва да разрешат, както и въпросите, свързани с всички типове хора, които са замесени в тези проблеми, е разговаряно на около осемдесет до деветдесет процента. Всичко това са задачи, които водачите и работниците трябва да поемат, и проблеми, които трябва да разрешат. Това включва много въпроси. От една страна, засяга отговорностите, които водачите и работниците трябва да изпълняват, а от друга, включва и различните проблеми на всички типове хора в църквата. Въпреки че темата на нашето общение през този период е отговорностите на водачите и работниците и разобличаването на лъжеводачите, ние също така разговаряхме много за проблемите на различните типове хора — и за състоянията и същностите на различните типове хора — засегнати от тази тема. Разбира се, това конкретно съдържание има различно въздействие върху всички типове хора, които следват Бог в църквата. Сред тях има един тип хора, които дори след като са чули цялото това общение, все още поддържат нагласата: „Аз имам добра човешка природа, наистина вярвам в Бог, при вярата си в Бог съм готов да се отричам и съм готов да платя цена и да понеса несгоди, за да изпълня дълга си“. Те не се интересуват от различните състояния на всички типове хора, от истината, свързана с различните състояния, или от истините принципи, които хората трябва да разберат, за които се разговаряше през този период. Не е ли това един тип хора? Не е ли този тип хора много представителен? (Да.) Този тип хора винаги се придържат към определен възглед. От какво основно се състои този възглед? От трите точки, които споменах току-що: първо, те вярват, че човешката им природа не е лоша и дори че е добра. Второ, те смятат, че наистина вярват в Бог, което означава, че искрено вярват в съществуването на Бог и в Божието върховенство над всичко, вярват, че човешката съдба се контролира от Бог, че тя попада под Божието върховенство, което е широко тълкуване на „истинска вяра в Бог“. Трето, те вярват, че могат да се отрекат от неща при вярата си в Бог и да понасят несгоди и да плащат цена, за да изпълняват дълга си. Може да се каже, че тези три точки са най-основните, първостепенни и съществени елементи, към които тези хора се придържат във вярата си в Бог. Разбира се, тези неща могат да се считат и за техния капитал във вярата в Бог, както и за целите, които преследват, и за тяхната мотивация и посока в действията. Те вярват, че притежаването на тези три точки ги прави пригодни за трите основни условия за спасение, което ги прави хора, които са обичани и приемани от Бог. Това е груба грешка. Притежаването на тези три точки просто показва наличието на малко човешка природа. Може ли само наличието на малко човешка природа да спечели Божието одобрение? Категорично не. Бог одобрява онези, които се боят от Него и отбягват злото. Тези три точки не отговарят на критерия за истината реалност; те са просто трите критерия за това да бъдеш полагащ труд. След това ще разговарям за подробностите на тези три точки, за да разберете ясно. Първата точка е притежаването на добра човешка природа. Те вярват, че е достатъчно да не вършат зло, да не предизвикват прекъсвания и смущения и да не причиняват вреда на интересите на Божия дом, и че това означава, че могат да удовлетворят Божиите намерения и да действат в съответствие с принципите. Втората точка е „истинска вяра в Бог“. За тях това, което наричат „истинска вяра в Бог“, означава никога да не се съмняват в съществуването на Бог или във факта на Неговото върховенство над всичко, и да вярват, че човешката съдба е в Божиите ръце, което според тях ще им позволи да следват Бог до края. Те вярват, че щом наистина вярват в Бог, ще спечелят Неговото одобрение. Затова, независимо как Бог води или действа, или с каквито и проблеми да се сблъскат, те казват: „Просто обичай Бог, следвай Бог, покорявай се на Бог“. Техният метод за решаване на проблеми е твърде опростен. Могат ли такива обобщени думи да решат някакви проблеми? Третата точка е да си способен да се отречеш от неща при вярата си в Бог и да си способен да понасяш несгоди и да плащаш цена, за да изпълняваш дълга си. Как прилагат това на практика? Понеже наистина вярват в Бог, когато има нужда в делото на църквата или когато почувстват неотложните Божии намерения, те могат активно да се отрекат от семействата, браковете и кариерите си, да загърбят светските си перспективи и да следват Бог и да изпълняват дълга си с непоколебима решителност, без никога да съжаляват. Те са способни да понасят несгоди и да плащат цена за всеки дълг, който Божият дом им уреди, дори ако това означава да ядат по-малко и да спят по-малко. Независимо колко тежки са условията на живот или дори в някои неблагоприятни среди, те все пак могат да упорстват при изпълнението на дълга си. Освен тези три точки, практикуването на всички други аспекти, свързани с истината, изглежда няма връзка с тях. Те правят това, което им се струва добро или правилно. Що се отнася до различните принципи на практикуване, които Бог е казал на човека, както и до състоянията, проявленията и същността на различните видове покварен нрав на хората, които Бог е разобличил, те смятат, че е добре да знаят малко или изобщо да не знаят. Считат, че няма нужда да търсят конкретно и щателно различни принципи, за да изследват собствената си поквара и да компенсират недостатъците си, нито има нужда често да посещават събирания, за да слушат другите да разговарят за различните си свидетелства за преживяване, и след това да постигнат собствена промяна и така нататък. Да вярваш в Бог по този начин, според тях, е твърде проблемно, ненужно е. Те следват Бог и изпълняват дълга си с повърхностно разбиране за вярата в Бог и промяната в нрава, заедно с различни представи и фантазии за Божието дело. Не е ли този тип хора доста представителен? (Да.) Те си поставят най-основно изискване и имат най-основно отношение към вярата в Бог. Освен това те пренебрегват истината, Божието правосъдие и разобличаване, кастренето, както и различните видове покварен нрав на хората и различните състояния, проявления и така нататък. Те никога не обмислят тези въпроси, нито разсъждават върху тях. Тоест тези хора се смятат за хора с добра човешка природа, за добри хора и за хора, които наистина вярват в Бог. И докато признават, че хората имат покварен нрав, те пренебрегват конкретните състояния и проявления на различните видове покварен нрав на хората, разобличени от Бог, без да полагат никакви усилия да изследват тези неща. Не е ли това един тип хора? Не са ли възгледите и конкретните проявления на този тип хора при тяхната вяра в Бог доста представителни? (Да.) Като се имат предвид възгледите на тези хора за вярата в Бог, тяхното разбиране за спасението и отношението им към Божиите слова, които разобличават различните видове покварен нрав на хората, в коя категория трябва да бъдат поставени тези хора? (Хора с объркана вяра, които не се стремят към истината.) Това е само повърхностният вид. Как тогава трябва наистина да бъдат категоризирани тези хора? Има ли много такива хора в църквата? (Да.) Винаги, когато се обсъждат конкретни въпроси и се разговаря за съответните истини, започват да се унасят, задрямват или се объркват, без да проявяват интерес. Ако им се възложи някаква работа или задачи, те запретват ръкави и се захващат за работа, без да се плашат от несгоди или умора. Те смятат, че би било чудесно, ако вярата в Бог беше като вършенето на този вид работа — тогава щяха да бъдат мотивирани. Когато дойде време да се понасят несгоди, да се плаща цена и да се полагат усилия в работата, те проявяват истинско старание. Но дали това истинско старание и ентусиазъм са същото като да си предан? Дали това е проявлението, което човек трябва да има, след като разбере истините принципи? (Не.) Чрез Моето общение можете ли да видите в коя категория трябва да бъдат категоризирани тези хора? (Полагащи труд.) Точно така. Тези хора са полагащи труд и така вярват в Бог полагащите труд.

Започнахме с общение за природата същност и различните проявления на антихристите, както и за различните проявления на онези, които имат нрава на антихристите, но всъщност не са антихристи. Сега разговаряме за проявленията на различните типове хора, засегнати от отговорностите на водачите и работниците. Въпреки че темите, за които се разговаря, са за антихристите и лъжеводачите, конкретните въпроси и проявления, засегнати от всяка точка, са свързани с покварения нрав на поквареното човечество, както и с различните състояния и проявления, породени под господството на покварения нрав. Въпреки че лъжеводачите и антихристите са само малцинство, нравът на лъжеводачите и антихристите, както и различните им състояния и проявления, съществуват във всеки човек в различна степен. Сега, след като за тези въпроси беше разговаряно в такива подробности, онези, които се стремят към истината, ще имат след това повече път и посока, както и по-ясни цели в стремежа си към истината, в практикуването на истината, в разбирането на истините принципи и в навлизането в истината реалност. Това е нещо добро за тях и е повод за радост. С други думи, те се впускат в нов етап от вярата си в Бог. Те вече не живеят според правила, религиозни ритуали или думи и доктрини, и лозунги. Вместо това те имат по-конкретни насоки и цели за практикуване, и разбира се, по-конкретни принципи, които да следват. Как да се практикува при определени обстоятелства и какви са свързаните с това истини принципи, или какви състояния и поквара имат хората и как трябва да се отнасят към тях, както и как да търсят истината, за да ги преодолеят — двете основни теми на общението за антихристите и лъжеводачите засягат предимно това съдържание. По отношение на онези, които се стремят към истината, колкото по-конкретно се разговаря за истината, толкова повече те имат път за практикуване. Колкото по-конкретно се разговаря за истината, толкова по-светли и ясни стават сърцата на хората, толкова повече те могат да опознаят и разберат себе си и толкова повече осъзнават в какво трябва да навлязат след това и какви проблеми трябва да решат. Що се отнася до типа хора, споменати току-що като полагащи труд, след като подробно разговаряхме за различните състояния, породени от покварения нрав на човечеството, и за различните проблеми на покварата, които трябва да бъдат разрешени, те все така не се трогват. Какво означава да останеш непоклатим? Означава, че те все още не са наясно и не могат да схванат стремежа към истината и пътя на спасението, за който говори Бог. По-сериозното е, че след като се разговаря за толкова много съществени проявления и проблеми, те все още си мислят: „Аз имам добра човешка природа, наистина вярвам в Бог, при вярата си в Бог съм готов да се отричам и съм готов да платя цена и да понеса несгоди, за да изпълня дълга си; това е достатъчно“. Когато се сблъскат със ситуации, те нито се изследват, нито се съпоставят с Божиите слова, а вместо това се опитват да решават проблемите, като се основават единствено на собствената си човешка доброта или на малкото съвест и разум, които имат. Разбира се, някои хора разчитат на сдържаност и търпение, като търпят отново и отново, докато други разчитат на философии за светските отношения, като правят големите проблеми да изглеждат малки, а след това малките проблеми да изглеждат незначителни. Целта, която преследват, е: „В деня, когато Божието дело приключи, ако все още съм в църквата и изпълнявам дълга си, без да съм бил премахнат, това е достатъчно. Дали имам истинско разбиране за себе си, дали поквареният ми нрав е преодолян, дали имам истинско покорство пред Бог, дали съм човек, който се бои от Бог и отбягва злото — това са незначителни въпроси, които не си струва да се споменават. Ти правиш от мухата слон, като разговаряш за истината в такива подробности, повдигаш дори най-малките въпроси за безкрайно общение, като винаги ни караш да разпознаваме. Аз просто не желая да слушам тези общения за истината, изобщо не се интересувам. Когато дойде Божият ден, колко хубаво би било, ако можехме просто директно да влезем в царството!“. Макар че е вярно, че търпението на всеки има своите граници, търпението на такива хора е безгранично. Защо? Защото те вярват, че имат добра човешка природа, че наистина вярват в Бог, че имат способността да се отричат от неща като вярващи в Бог и че са готови да плащат цена и да понасят несгоди, за да изпълняват дълга си. Когато се сблъскат с нещо, те имат свои собствени решения и в крайна сметка все пак са способни непоколебимо да изпълняват дълга си и да останат непоколебими. Въпреки това, независимо как упорстват в изпълнението на дълга си или с какви средства издържат до края, независимо от мотивацията им, едно нещо е сигурно: те нямат истинско покорство пред Бог и никога не разбират собствения си покварен нрав. По-точно казано, тези хора не признават, че имат поквара, нито признават различните състояния и проблеми, които произтичат от покварения нрав на хората, разобличен от Бог. Дори ако понякога се съпоставят с тези състояния и проблеми, те се отнасят към това с хладно отношение, като казват: „Всеки е еднакво покварен. Природата същност на всички е тази на дяволите и Сатана. Всички ние сме врагове на Бог. Това е факт, който никой не може да промени. Но стига човек да упорства в изпълнението на дълга си, Бог със сигурност ще го одобри, а онези, които упорстват до края, ще бъдат победители“. Ако се съди по техните възгледи, те са доста енергични във вярата си в Бог, но когато става въпрос за споделяне на свидетелства за преживяване, те замлъкват, неспособни да кажат и дума. Когато дойде време за общение за истината на събиранията, те се чувстват сънливи и не могат да възприемат. Ако ги попиташ: „Как преживяваш Божиите слова в дълга си всеки ден?“, те казват: „Върша всичко, което църквата ми възложи да върша. Това изисква ли преживяване?“. Изглежда, че не разбират. Ако след това ги попиташ: „Имаш ли някаква разкрита поквара? Как разбираш себе си?“, те казват: „Аз просто се покорявам на Бог и обичам Бог. Какви проблеми може да има?“. Мисленето им е толкова просто. Това е техният възглед: „Да вярваш в Бог трябва да е така. Защо да се занимаваме с толкова много банални въпроси? Прекалено усложнявате нещата!“. Затова те изпълняват дълга си и вършат задачи, без никога да търсят истините принципи, а по-скоро действат с добри намерения и ентусиазъм. По-точно казано, те действат под господството на съвестта и разума, като си мислят: „Вече съм страдал и съм платил цена в голяма степен. Вече съм практикувал истината и съм удовлетворил Бог в голяма степен. Не искайте повече от мен. Аз съм добре така, аз съм добър човек и наистина вярвам в Бог“. Разбира се, има моменти, когато тези хора не могат да се сдържат и да не дадат воля на чувствата си, и тогава истинското им лице се разкрива. Те могат да бълват много думи и доктрини, но нямат реален духовен ръст. С други думи, те нямат живот. Какво конкретно означава да нямаш живот? (Те нямат истина.) Как се стига до това да нямаш истина? (Те не обичат истината, нито се стремят към нея.) Дори не става въпрос дали обичат истината или не. По-точно казано, те не приемат истината. Някой може да каже: „Как можеш да кажеш, че не приемат истината? Те понасят толкова много несгоди и плащат толкова висока цена, за да изпълняват дълга си, като работят усърдно всеки ден от зори до здрач. Как можеш да кажеш, че нямат истина?“. Дали като казваме това, ги онеправдаваме? Но ако погледнеш тези хора, зад страданията им и плащането на цената, дали всичко, което правят, е в рамките на истините принципи? Търсят ли те принципи във всичко, което правят? Идват ли пред Бог с богобоязливо сърце и вършат ли нещата според Божиите слова и принципите, изисквани от Божия дом? Не. Всичко е човешки действия, човешка сдържаност. Кое е основното им проявление на неприемане на истината? То е, че преди да направят нещо, те никога не търсят активно истината, нито сериозно размишляват какви са принципите на истината, за да практикуват след това стриктно според Божиите слова. Таят ли такива мисли и отношение? Какво е отношението им към различните проявления на покварения нрав на човечеството, разобличен от Бог? Приемат ли те тези слова? Признават ли, че тези слова са факти? Признават ли, че тези конкретни проявления са разкривания на поквара? Може би кимат в знак на съгласие или го признават външно, но в сърцата си не го приемат. Те го пренебрегват. Какво означава да го пренебрегват? По-конкретно, това означава да не приемат, да нямат ясна позиция и да нямат очевидна съпротива или противопоставяне, а да възприемат хладно отношение към тези слова, изречени от Бог. Да се каже „хладно отношение“ е малко абстрактно. По-конкретно, те си мислят: „Ти казваш, че хората са надменни и измамни, но кой не е измамен? Кой не хитрува малко? Кой не проявява известна надменност или високомерие? Какво толкова? Стига човек да може да понася несгоди и да плаща цена, това е достатъчно“. Не е ли това отношение и конкретно проявление на неприемане? (Да.) Това е неприемане на истината. Отношението им към словата на Божието правосъдие и разобличаване е на пренебрежение и неприемане. И така, когато става въпрос за оценките и напомнянията, които братята и сестрите им дават, и дори за насоките и помощта, които братята и сестрите предоставят за техния покварен нрав, могат ли те да приемат тези неща? (Не.) Кажете Ми тогава, какви са техните конкретни проявления? Защо не могат да приемат тези неща? Къде е твоето доказателство за това твърдение? Например, когато им кажеш: „Не можеш да изпълняваш дълга си по такъв небрежен начин. Това е нехайно“, кои техни проявления доказват, че не приемат истината? (Те биха казали: „Вече вложих сърцето си в това. Вече страдах и платих цената. Как можеш да кажеш, че съм нехаен?“.) Това е самооправдание. Дали понякога биха търсили извинения? Дори да го признаят в сърцето си, те все пак си мислят: „Бях нехаен, и какво от това? Кой няма лоши дни? Кой не изпитва нормални емоции? Но не мога да призная, че съм нехаен. Трябва да намеря извинение, за да го прикрия. Не мога да загубя достойнството си“. Така те намират много причини и извинения, за да се защитават софистично, като не признават факта, че са били нехайни, не признават собствените си проблеми в това отношение, нито приемат насоките от други хора. Това е конкретно проявление на неприемане на истината. Когато не са изправени пред действителни ситуации, те се смятат за „добър човек, който наистина вярва в Бог“. Когато са изправени пред ситуации, макар че вече не могат да използват това като щит, те все пак намират достатъчно причини, за да се оправдаят и защитят, да замажат проблема, да го приключат и след това да продължат да виждат себе си като „добър човек, с добра човешка природа, който наистина вярва в Бог и има способността да се отрича, и способността да понася несгоди и да плаща цена, за да изпълнява дълга си“. По-точно казано, проявленията, същността на такива хора, са тези на полагащи труд. Тази група заема значителен дял в църквата. Независимо от дела, в крайна сметка, ако тези хора могат наистина да страдат и да плащат цена, и да издържат и да упорстват до края, без да извършват големи прегрешения, без да нарушават Божиите управленски закони или да накърняват Неговия нрав, тогава те са предани полагащи труд, полагащи труд, които могат да останат. Това е значителна благословия! Те не се стремят към истината, нито могат да следват Божията воля, да свидетелстват за Бог или да действат като свидетели на Божиите слова и дело — да получат тази благословия вече е доста добре. Какво може да се очаква да се придобие без стремеж към истината? Да бъдеш предан полагащ труд вече не е лошо. Някои хора питат: „Възможно ли е тези хора да станат Божият народ?“. Възможно е. Единствената възможност е, ако тези хора, въз основа на способността си да се отричат и да страдат, могат да приемат истината, да признаят и правилно да се изправят пред собствената си поквара, и след това да търсят истината, за да я изкоренят, като не действат въз основа на човешка доброта или човешка сдържаност, издръжливост и постоянство, а практикуват според истините принципи, така че в крайна сметка нравът им да претърпи известни промени, тогава те имат някакъв шанс да станат Божият народ. Ако обаче техните действия и поведение не са свързани с промяна в нрава, с приемане на истината и със спасение, тогава шансът им да станат Божият народ е нулев. Това е факт. Какъв е принципът за отношение към преданите полагащи труд? Той е да се положат максимални усилия, за да се помогне на тези хора да се отрезвят. Каква е целта на отрезвяването им? Да им се попречи да си правят празни илюзии. Някои може да попитат: „Какво се има предвид под „празни илюзии“?“. Това е, когато хората се смятат за хора, които „имат добра човешка природа, които наистина вярват в Бог и имат способността да се отричат и желанието да плащат цена“, и след това очакват да бъдат спасени от Бог, което е невъзможно. Трябва да им се даде да разберат, че придържането към възгледа, че „да имаш добра човешка природа, наистина да вярваш в Бог и да имаш способността да се отричаш и желанието да плащаш цена може да доведе до получаване на Божието спасение“, е погрешно и глупаво. Трябва да им се даде да разберат, че притежаването на тези качества не означава, че човек се е отървал от покварения си нрав, нито пък малкото добро поведение означава, че човек може да бъде спасен, а още по-малко, че е придобил истината, и че техните възгледи са абсурдни, нелепи и несъвместими и напълно несъответстващи на истината, изразена от Бог. На тези хора, които упорито се придържат към религиозни представи, трябва да се помогне. Четете им Божиите слова и разговаряйте за истината с тях. Ако те все още не могат да приемат истината и независимо как разговаряш с тях за истината, те остават непросветлени и не показват намерение да търсят, тогава няма нужда да ги принуждаваш. Те могат да служат само като полагащи труд до самия край.