II. Въз основа на човешката природа

Сега преминаваме към втората категория, а именно тяхната човешка природа. Чрез проявленията на човешката природа на даден човек ние разпознаваме и определяме дали този човек наистина вярва в Бог и дали е подходящ да остане в църквата. Ако въз основа на неговите проявления и разкривания на човешката природа и същността на неговата човешка природа той не е истински брат или сестра, не е подходящ да остане в църквата, присъствието му смущава братята и сестрите и — според поведението му — той принадлежи към онези, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата, тогава църквата трябва бързо да разработи съответните планове за премахване или отлъчване на този човек. Общението по четиринадесетата отговорност на водачите и работниците е за премахване или отлъчване на всякакви зли хора. Погледнато през призмата на човешката природа, човешката природа на тези лица със сигурност е лоша и зла; казано на по-достъпен език, те просто не са стока. Въз основа на проявленията на тяхната човешка природа те трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата, за да им се попречи да продължават да причиняват смущения в църквата и да засягат нормалния ред на църковния живот на Божиите избраници и изпълнението на техния дълг. И така, чрез кои проявления преценяваме човешката природа на даден човек като добра или зла и по този начин решаваме дали църквата трябва да го премахне или отлъчи? Втората категория — човешката природа — при обобщение също обхваща много точки, но нека първо да разговаряме за първата точка.

А. Обича да представя фактите за лъжи и обратното

Първата точка е за тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното. Със сигурност всички вие често сте виждали такива хора. В какво основно се проявява любовта към представянето на фактите за лъжи и обратното? Тя се проявява в говорене без принципи, в постоянно провокиране на спорове с определени намерения и цели, което причинява неблагоприятни последици. Ясно е, че такива хора имат сериозни проблеми с речта си, които се коренят в лошия им нрав и липсата на човешка природа, което ги кара да обичат да представят фактите за лъжи и обратното. Ако погледнем от гледна точка на този термин, „представянето на фактите за лъжи и обратното“ означава често да се твърди, че това, което е факт, е лъжа, и обратното; това е да се обръщат наопаки черното и бялото и дори да се разкрасяват фактите с неверни подробности, да се отправят неоснователни обвинения, да се правят необосновани преценки и да се говори, както му е угодно на човек. Такива хора никога не представят нещата в положителна светлина; това, което казват, не изгражда хората и не им носи никаква полза или помощ. В хода на общуването, ангажирането и комуникацията с тях, слушането на това, което говорят, често потапя сърцата на хората в мрак и мътнина, дори ги кара да губят увереност във вярата си, така че да не бъдат склонни да вярват в Бог и да не могат да успокоят умовете си по време на духовната практика и на събиранията. Те често са разстроени в ума и духа си от твърденията за това кое е правилно и кое не и от клюките, които такива хора разпространяват, и започват да гледат на всички с неодобрение и да виждат само недостатъци у другите. Често, след като чуят как се представят фактите за лъжи и обратното, нормалното мислене на хората се смущава и дори правилните им гледни точки по въпросите се смущават, което им пречи да различат правилното от неправилното. Онези, на които им липсва проницателност, често биват примамени и попадат в изкушение, без дори да го осъзнават, поради някои неща, казани от хората, които представят фактите за лъжи и обратното. Те си мислят: „Тези хора не са навредили на никого, участват нормално в събиранията, понякога дори дават милостиня и помагат на другите и не са направили нищо лошо“. Последствията от техните взаимодействия с такива хора обаче често са, че те се оказват затънали във въпроси за правилно и грешно и затънали в изкушение, и се оказват затънали в емоционални обвързаности между хората и в неподходящи междуличностни отношения. Тези хора, които представят фактите за лъжи и обратното, са специалисти в смущаването на подходящите взаимоотношения между хората и в саботирането на част от чистото разбиране в умовете на хората. В техните очи хората, които споделят добри взаимоотношения и могат да се подкрепят и да си помагат взаимно, стават обект на техните тайни нападки и осъждания. По същия начин всеки, който изпълнява дълга си с известна преданост и отдава всичко в някаква степен, също е обект на техните нападки. Независимо колко добро или положително е нещо, те намират начини да го очернят. Отправят прикрити критики към всичко, коментират всяко нещо и имат собствени възгледи по всички въпроси. Тези възгледи изобщо не са истински възгледи; по-скоро те говорят глупости, объркват истинските факти и лъжите и обръщат наопаки черното и бялото. За да постигнат дадена цел или да всяват раздори между хората, или да оклеветят определени личности, те дори стигат дотам, че умишлено и безразсъдно измислят неща, като разкрасяват фактите с неверни подробности и отправят неоснователни обвинения, като съчиняват нещо от нищото. Онези, които не са наясно с фактите, ги слушат как говорят и си мислят, че твърденията им изглеждат разумни и не биха могли да бъдат лъжливи, и така биват подведени. Този тип хора, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, отправят прикрити критики към всяко положително нещо. Дали е защото имат чувство за справедливост? (Не.) Те се отнасят с открито пренебрежение към онези, които активно изпълняват дълга си, които са предани, които отдават всичко ентусиазирано и които имат съвест и разум, и не ги уважават. И така, каква е причината за безразсъдните приказки на тези хора? Къде се коренят те? Защо тези хора винаги обичат да представят фактите за лъжи и обратното? (Защото човешката им природа е лоша.) Правилно; това се дължи на лошата човешка природа. Ако човешката им природа беше добра, те нямаше да представят фактите за лъжи и обратното. Говоренето трябва да се основава на съвестта и рационалността; човек не може постоянно да бълва изопачени теории и ереси. Представянето на фактите за лъжи и обратното се корени в лошата човешка природа. Каквото и да кажат такива хора, то има лош привкус; меко казано, те осъждат другите, но всъщност думите им носят някои елементи на злобно намерение да заклеймят и прокълнат, както и нотки на подстрекателство, завист, предизвикателност, омраза и дори привкус на това да риташ падналия. Казано накратко, това са основните характерни черти на тяхното представяне на фактите за лъжи и обратното. Освен тези характерни черти, такива хора споделят и друга обща черта: те негодуват срещу хората, които имат това, което на тях им липсва, и се присмиват на хората, на които им липсва това, което те имат. Добра ли е тяхната човешка природа? (Не.) Хората от този тип, които негодуват срещу хората, които имат това, което на тях им липсва, и се присмиват на хората, на които им липсва това, което те имат, изпитват завист към всеки, който е по-добър от тях, и злословят по негов адрес зад гърба му, като го осъждат и заклеймяват; докато, ако някой е по-низш от тях, те подигравателно му се присмиват, готови да го осмеят, сатиризират и омаловажат. Те не могат да възприемат правилно нито един въпрос, нито да подходят към него въз основа на най-основната човешка етика. Не е нужно да благославят някого, нито да пожелават на някого добро или всичко да му върви по вода, или да върви по правилния път; а най-малкото трябва да оценяват правилно другите, без да таят никаква злоба — те дори това не успяват да направят. Коя е основната причина да представят фактите за лъжи и обратното? Очевидно от речта им и от отношението им към другите, и от това, което мислят, и начина, по който се отнасят към другите дълбоко в сърцата си, става ясно, че човешката природа на хората от този тип е злобна. Въпреки че хората от този тип използват само устата си, за да представят фактите за лъжи и обратното, зад тези действия се крият нещата и целите, които искат да постигнат, както и техните истински възгледи и отношение към хората и нещата дълбоко в сърцата им. Като оставим настрана засега дали тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, възприемат добре истината и дали са хора, които обичат истината, могат ли те, въз основа на тази черта на тяхната човешка природа — любовта към представянето на фактите за лъжи и обратното, да окажат някакво добро или положително влияние върху братята и сестрите в църквата? (Не.) Категорично не!

Нека разгледаме някои конкретни примери, за да видим какви проявления имат тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното. Да кажем например, че има една сестра, чието семейство е много богато, но в името на проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог тя се е избавила от плътските удоволствия и е напуснала дома си, за да изпълнява своя дълг. Кажете Ми, как нормалните хора биха погледнали на тази ситуация? Няма ли да ѝ се възхищават и да ѝ завиждат? Най-малкото биха сметнали, че сестрата е достойна за похвала и подражание за това, че е способна да пожертва плътските удоволствия, за да изпълнява своя дълг. Но как коментират това тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното? Те казват: „Тя се отказва от живота на богаташ, за да излиза и да проповядва евангелието по цял ден; ако продължава така, рано или късно съпругът ѝ ще я изгони! Нима вярата в бог не е изцяло за получаване на благословии и наслада? Погледнете я, има благословии, но не знае как да им се наслаждава, изоставя семейството и кариерата си, за да изпълнява всеотдайно своя дълг; не е ли това глупаво? Ако моето семейство беше толкова богато, просто щях да си седя вкъщи и да се наслаждавам“. Кажете Ми, има ли в тези думи едно-единствено изречение, което да е в съгласие с човешката природа, което да изгражда другите? (Не.) Като чуят това, онези, които имат известна проницателност, биха си помислили: „Това не е ли изопачаване на фактите? За един вярващ да се отрече от всичко, за да отдаде всичко на Бог, и да не преследва материални удоволствия, е нещо положително по своята същност, но те го заклеймяват“. Ако някой непроницателен човек чуе това, той ще бъде подведен и смутен; неговият устрем за вяра в Бог и устремът му да се отрича от неща и да отдава всичко, за да изпълнява своя дълг, веднага ще бъдат силно охладени. Въпреки че думите на тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, са малко, негативното въздействие, което оказват върху другите, е значително, достатъчно, за да накара някого да се чувства негативно за известно време и да не може да се възстанови. Не е ли така? (Да.) Само няколко привидно правдоподобни думи могат да отровят някои хора, след като ги чуят. Какво говори това за човешката природа на тези, които могат да изричат такива отровни думи? (Тя е лоша.) Има ли сред думите им изречение, което би могло да укрепи вярата на някого, след като го чуе? (Не.) Какви са всички тези думи? Най-общо казано, всички те са думи на неверници; нито едно изречение не бива да бъде изричано от тези, които следват Бог. По-конкретно, нито едно изречение, казано от тези хора, не показва каквато и да било човешка природа. Какво означава на хората да им липсва човешка природа? Това означава да не притежават дори морал. Какво означава да нямат морал? Сестрата има добри условия на живот и заможно семейство, а какво е отношението на тези хора? Дали е само завист, последвана от благопожелания и след това продължаване напред? (Не.) Тогава какво е тяхното отношение? На завист, възмущение, негодувание и таене на оплаквания в сърцата им: „Заслужава ли тя да има толкова много пари? Защо аз нямам толкова много пари? Защо бог благославя нея, а мен не?“. Сестрата е богата и преуспяваща, затова те изпитват завист и омраза, без нито една дума на искрено възхищение или благопожелание. Това показва пълно отсъствие дори на най-елементарен морал. Сестрата е богата, затова те таят омраза, почти до степен да се опитат да я ограбят или измамят, за да ѝ отнемат имуществото. Нещо повече, тази сестра живее в заможно семейство, но е способна да загърби добрите условия на живот и материалните удобства, за да отиде и да изпълни дълга си. За един вярващ в Бог това е нещо, което заслужава поздравления, заслужава възхищение и завист. Хората трябва да ѝ пожелаят добро, да се опитат да се доближат до нея и да ѝ подражават. Но дали тези хора, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, имат да кажат нещо подобно? (Не.) Как говорят те? Всяко изречение е белязано от остри думи и намек за омраза. Защо могат да говорят по този начин? Защото са недоволни и неудовлетворени от собственото си положение, защото таят негодувание и затова дават воля на гнева си срещу тази богата сестра. Като вярващ в Бог човек трябва особено много да цени онези, които са способни активно да изпълняват дълга си и да се стремят към истината, да им се възхищава, да се учи от тях и да им подражава. Вместо да се поучат от силните страни на сестрата, за да компенсират собствените си слабости, тези хора ѝ се подиграват, че е глупава, и дори се надяват, че съпругът ѝ ще се разведе с нея. Те чакат да видят нейното падение. Ако тази сестра наистина се разведе със съпруга си, няма ли тогава да се почувстват доволни? Няма ли да се изпълни желанието им? Това отразява истинските им чувства, както и намерението и целта им. Те не желаят доброто на другите. Когато видят някой, който се справя добре или е по-добър от тях, това ги изпълва със завист и негодувание. Независимо колко силна е вярата на някой друг в Бог, ако този човек е по-добър от него, тогава просто няма да стане. На тях им липсва изцяло човешка природа и те не са способни да произнесат и дума на благословение или назидание. Защо не могат да изрекат такива думи? Защото човешката им природа е твърде зла! Не става въпрос за това, че не искат да говорят или че им липсват подходящите думи, а по-скоро за това, че сърцата им са изпълнени със завист, негодувание и възмущение, което прави невъзможно за тях да произнасят думи на благословение. И така, може ли тогава фактът, че сърцата им са изпълнени с такива покварени неща, да показва, че човешката им природа е злобна? (Да.) Може. Понеже разкриват такъв покварен нрав, за другите става лесно да ги разпознаят и те могат да прозрат покварената им същност.

Ето още един пример. Имаше една сестра, която преди да повярва в Бог, винаги беше в конфликт със своята етърва. По-късно и двете започнаха да вярват в Бог и чрез ядене и пиене на Божиите слова разбраха някои истини. Те осъзнаха как човек трябва да постъпва и да се разбира с другите и когато покварата им се разкриваше, те можеха да се открият една пред друга и да се опитат да опознаят себе си, от което връзката им ставаше все по-хармонична. Някои хора биха им завидели и биха казали: „Вижте ги, цялото семейство вярва в Бог и етървите са като истински сестри. Не е ли всичко това заради вярата им в Бог? Семействата на невярващите изобщо не могат да се разбират, винаги се карат и съревновават помежду си, дори сред братя и сестри от една майка. Вярващите са много по-добре; дори етървите да не са истински сестри, стига да вярват в Бог, да имат общи цели, към които да се стремят, да вървят по един и същи път и да намират общ език, те си съответстват по дух, което е прекрасно!“. Това показва, че тези, които искрено вярват в Бог, са различни от невярващите. Хора от различни семейства се събират с общи цели и стремежи, съответстват си в Божия дом и пред Бог. Целта на тези думи е да се даде на хората да разберат, че това е резултатът от Божиите слова и дело, благодат, дадена на хората от Бог. Това е нещо, което невярващите нямат и на което не могат да се насладят. Най-малкото, след като чуе това, човек би почувствал, че е добре да вярва в Бог, и би имал благоприятно впечатление за вярата в Бог. Но чуйте какво казва за това човекът, който обича да представя фактите за лъжи и обратното: „Хм! Може да виждаш, че тези етърви външно сякаш се разбират, че са напълно хармонични по време на събиранията — но не се ли карат и те понякога помежду си? Ти не знаеш, те преди се караха толкова лошо!“. Други казват: „Техните минали спорове и караници бяха, защото не вярваха в Бог и не разбираха истината. Сега се разбират чудесно! Това е, защото и двете вече вярват в Бог, разбират някои истини и могат да се открият една пред друга в общение и да познаят собствената си поквара, и често изпълняват дълга си заедно. Въпреки че все още има известно търкане между тях, те като цяло могат да си признаят грешките една на друга и се консултират помежду си за всичко, което правят. Това е нещо, което никой невярващ не може да постигне, дори и с кръвните си роднини“. И все пак човекът, който представя фактите за лъжи и обратното, казва: „В кое семейство няма свади? Остави етървите, дори биологичните сестри се карат, нали? Хармонията, която изглежда, че сега цари между тях, е просто театър за пред другите. Отказвам да повярвам, че няма да се скарат за наследството, след като свекърът им умре! Нима вярата в бог не е просто желание, вид духовна утеха? Могат ли наистина да се откажат от толкова много богатство заради нея? В никакъв случай!“. Има ли в тези думи едно-единствено твърдение, което да е съобразено с фактите? Има ли някакво пожелание за добруването на хората, някаква благословия? (Не.) Има ли нещо, което изразява личното чувство, че вярата в Бог наистина е добра, след като е видял другите да се наслаждават, точно като самия него, на Божията благодат? (Не.) Според тези, които представят фактите за лъжи и обратното, тези лични преобразявания, които се случват сред братята и сестрите, са измамни; придобиването на истината и промените в нрава, които идват от вярата в Бог, са лъжливи; те не вярват, че Бог може да пречисти хората, че Бог може да промени хората. От думите им може да се види не само тяхното произволно осъждане, омраза и проклинане на хората, но и тяхното неверие и отричане на въздействието, постигнато от Божието дело и слова върху хората. Етървите имат добри взаимоотношения и проявяват взаимна толерантност и търпение, когато са заедно, поради вярата си в Бог. Този човек, който обича да представя фактите за лъжи и обратното, се чувства неудобно и недоволен в сърцето си и затова се опитва по всякакъв възможен начин да всява раздор между сестрите, като се радва, ако успее да накара етървите да спорят и да се карат при среща. Що за държание е това? Що за манталитет е това? Ако се съди по манталитета им, не е ли това донякъде извратено? (Да.) По отношение на изражението им, не е ли то отвратително? (Да.) И все пак хора от този тип все още участват в църковния живот и такива като тях не липсват сред онези, които изпълняват своя дълг. Тези хора обикновено се наричат хора с „хаплив език“. Всъщност не става въпрос само за това, че езикът им е хаплив; техният вътрешен свят е невероятно мрачен и отровен! Независимо какви добри свидетелства за преживяване споделят братята и сестрите, в техните очи те са изкуствени и въображаеми и в тях няма нищо специално. Независимо в кого Бог извършва делото на правосъдие и наказание, което води до значителни придобивки, така че той да може да се изправи и да сподели своето преживяване и да свидетелства за Бог — дълбоко в себе си тези хора презират това, като си мислят: „Какво толкова велико има в това? След като са слушали толкова много проповеди, нима някой няма да има някакво разбиране? Написваш една статия със свидетелство за преживяване и си доволен, смяташ се за победител? Бих искал да видя дали все пак ще се оплакваш от бог, когато в бъдеще нещата се объркат. Ако бог ти отнеме детето, бих искал да видя дали ще плачеш и дали тогава все още ще можеш да вярваш в бог!“. Какво според вас изпълва сърцата им? Не е ли това желание целият свят да е в хаос, страх хората да не тръгнат по правилния път? Казано накратко, независимо какво се случва в нечие семейство, те трябва да направят някакви коментари по въпроса, но независимо какво казват, тези хора имат една характерна черта, а именно, че се надяват никой да не е добре — те говорят за всички така, сякаш изобщо нямат заслуги; радва ги да говорят за другите като за измет и винаги се наслаждават на чуждото нещастие. Ако някой има богато семейство, те завиждат, ядосват се и мразят, постоянно се оплакват в сърцата си и желаят Бог да отнеме богатството на този човек и благодатта, на която се наслаждава, и да ги даде на тях. Оплакванията, изричани зад гърба на хората от тези лица, са непоносими за слушане. Приличат ли те по някакъв начин на вярващи в Бог? Разбира се, хората от този тип също са умели в прикриването. Колкото и злонамерени или мрачни да са сърцата им, в присъствието на братя и сестри по време на събирания те също ще разговарят за своето разбиране и прозрения, ще бълват велики доктрини, за да се прикрият, като си създават „славен“, добър образ. Зад кулисите обаче те не говорят и не действат като човеци. Повечето хора, ако не са общували с тези лица и не познават истинските им проявления или това, което се крие в дълбините на сърцата им, а само са ги чували да говорят правилно по време на събирания, няма да са открили колко подла или жестока е тяхната човешка природа, нито колко низък е характерът им, а дори ще ги мислят за добри. Едва след като прекарат повече време с тях и разберат техните действия и поведение в живота зад кулисите, хората постепенно започват да ги разпознават и да изпитват отвращение. Затова разпознаването на някого не бива да се основава единствено на приятните думи, които изрича по време на събирания; човек трябва също така да наблюдава неговите действия и думи в живота зад кулисите, за да прозре неговата същност и истинско лице.

Освен че не говорят като човеци, хората от типа, който обича да представя фактите за лъжи и обратното, имат и друга характерна черта: те искат да коментират всеки и всичко, дори тези, които не познават или с които никога не са общували, и не пропускат дори най-дребните въпроси в живота на другите хора. Резултатът от техните коментари е, че колкото и положително да е нещо, то се извърта в негативно от тяхната реч; колкото и правилно да е нещо, то се изопачава в нещо негативно, щом мине през техните противни усти. Това ги прави щастливи, позволява им да се хранят добре и да заспиват дълбоко. Кажете Ми, що за същество е това? Например, ако някои братя и сестри са имали добри доходи тази година и са финансово по-добре — предлагат малко повече, надхвърлят една десета — те стават завистливи и казват: „Защо предлагаш толкова много тази година? Бог определя дали човек е добър или зъл не въз основа на това колко предлагаш. Какъв е смисълът на твоята нетърпеливост? Божият дом не изпитва недостиг на пари“. Неприятните думи отново излизат, нали? Който и да направи нещо правилно или нещо, което е съобразено с истината, те го намират за осъдително и изпитват крайно отвращение в сърцата си. Те се опитват по всякакъв възможен начин да те контролират, като търсят извинения да те нападат, обвиняват и заклеймяват, докато не те съборят и не избият позитивността от теб, като те оставят напълно объркан и неспособен да различиш кое е правилно и кое не. Тогава те се смеят от сърце, вътрешно ти се подиграват и си казват: „Това е всичко, което представляваш, а говориш за свидетелство за преживяване!“. Това не е ли дявол, който показва истинското си лице? Не са ли това думите на слуга на Сатана, на антихрист? (Да.) Колкото повече говоря за този тип хора, толкова повече се ядосвам и отвращавам. Сблъсквали ли сте се някога с такива хора? Независимо от външния им вид или чертите на лицето им, винаги когато са напът да представят фактите за лъжи и обратното, израженията им стават странни: свити устни, присвити очи, които вече не гледат открито другите, а чертите на някои хора дори сякаш се разместват. Това е сигнал, който ти се предава и ти казва, че са на път да говорят не по човешки. Какво правиш тогава? Получаваш ли този сигнал, или го блокираш? (Блокираме го.) Трябва да се дистанцираш, като им кажеш: „Не говори; не искам да слушам. Ти клюкарстваш твърде много. Ако няма да говориш като човек, тогава стой далеч от мен. Не искам да бъда подлаган на твоето смущение; не искам да бъда въвличан в тези неподходящи междуличностни отношения, няма да обръщам внимание на човек като теб“. Наблюдавайте и вижте кой сред вас обича да представя фактите за лъжи и обратното, кой притежава такова държание, и след това бързо се дистанцирайте от него. Каква е характерната черта на човешката природа на тези хора? Тя е да говорят отровно или, по-разговорно казано, да имат „хаплив език“. Като разобличавате отровните им думи, можете да видите различните твърдения, които те разпространяват; чрез техните твърдения можете да видите вътрешния им свят и да определите точно каква е тяхната човешка природа същност и дали са зли хора. Хората от този тип, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, чрез различните сигнали и твърдения, които разпространяват, позволяват на другите ясно да ги определят като зли хора. Хората от този тип напълно отговарят на критерия за премахване или отлъчване; към тях не може да има милост. Те трябва да бъдат премахнати и да не им се позволява да причиняват смущения в църквата.

Току-що разговаряхме за характерните черти на типа хора, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, и от положението с вярата им в Бог и от проявленията на тяхната човешка природа би трябвало да е видно, че те са тип хора, които изпитват неприязън към истината и които не обичат истината. Тяхната човешка природа е лоша до такава степен, че те са неподвластни на разума и им липсва дори най-основна човешка етика; просто в техния конкретен случай характерната черта на лошата им човешка природа е, че те особено обичат да представят фактите за лъжи и обратното. От думите, които изричат, може да се наблюдава характерната черта на тяхната човешка природа и тяхната човешка природа същност; ясно е, че хората от този тип са личности с лоша човешка природа. До каква степен е лоша тяхната човешка природа? Тя е лоша до такава степен, че е зла, което ги поставя в категорията на злите хора. Това е така, защото думите, които те обикновено изричат, не са оплакване от време на време и изразяване на малко завист или показване на малко човешка слабост понякога; техните проявления не са тези на обикновен, нормален покварен нрав, а са достатъчни, за да докажат, че могат да бъдат категоризирани като зли хора. Това е първият тип хора: тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното.