Д. Да живееш на гърба на църквата

Сега ще разговаряме за петата цел: да вярваш в Бог, за да живееш на гърба на църквата. Всички сте запознати с тази тема за живеенето на гърба на църквата, нали? (Да.) Какви са проявленията на хората, които живеят на гърба на църквата? Чрез какви проявления можем да определим, че целта им да вярват в Бог е нечиста; че не следват искрено Бог, нито се стремят да постигнат спасение; и че не са дошли, за да се стремят към истината и да я приемат и да практикуват Божиите слова въз основа на вярата в съществуването на Бог и на готовността да приемат Божието спасение, за да постигнат целта да получат спасение, а вместо това са дошли да живеят на гърба на църквата? Какво означава да живееш на гърба на църквата? Повърхностното значение е много ясно. То означава да се присъединиш към дадено вероизповедание чрез религиозна вяра, за да разрешиш проблеми, свързани с ежедневието си, и проблема с осигуряването на храна. Това е най-сбитото и точно определение за „живеене на гърба на църквата“, а също и най-ясното. И така, какви проявления показват тези хора, които потвърждават, че те не са истински вярващи, а вместо това са дошли да живеят на гърба на църквата? Някои хора владеят определено умение и имат работоспособността на нормален човек, но виждат, че това общество е несправедливо и че не е лесно да си изкарват прехраната, като работят в него. Печеленето на пари чрез работа, за да издържаш всички членове на семейството си, изисква да ставаш рано и да си лягаш късно, да понасяш много трудности и да търпиш много неправди — човек трябва да бъде също тактичен и гъвкав, но и достатъчно безмилостен и лош, и трябва да притежава хитрини и способности — само тогава може да си осигури стабилен поминък и да се утвърди в обществото. Като гледаме тези, които работят, независимо от бранша и независимо дали са от висшата, средната или нисшата социална класа, изкарването на прехраната не е лесно. Тези „бели якички“ си придават фасада на човешко подобие, с бляскавия си външен вид, високопоставени титли, висока образователна квалификация и големи заплати и облаги, и всички им завиждат, но всяко препятствие, което срещат на работното място, е изпитание. Да работиш в която и да е сфера не е лесно. Да си земеделец и да обработваш земята е още по-трудно. Земеделците се трудят толкова усилено и въпреки това си набавят достатъчно храна само за да изхранят семействата си, нямат пари да си купят дрехи и други необходими неща, нито да ремонтират къщите си, а когато искат да похарчат малко пари, трябва да разчитат на продажба на зеленчуци или отглеждане на добитък, за да го направят — да си земеделец е още по-окаяно! Както казват невярващите: „Парите се изкарват трудно — лесно е да се родиш, но е трудно да живееш“ — изкарването на прехраната е много трудно. Някои хора нямат средства за препитание и виждат, че невярващите са много лоши, и мислят, че тези с религиозна вяра са простодушни, и че изкарването на прехраната в църквата може да е малко по-лесно, затова използват възможността, че Божият дом проповядва евангелието, за да проникнат в църквата. И след като чуят, че на тези, които изпълняват дълг, се предоставя храна, идват да изпълняват дълг. Някои хора, които искат да изпълняват дълг, си мислят: „Аз съм основният източник на доходи в семейството си. Стига да има кой да обработва земята у дома и да се предоставя издръжката на семейството ми, ще изпълнявам дълга си“. Тяхната основна цел да вярват в Бог и да изпълняват дълг е да си осигурят достатъчно храна и топли дрехи, за да осигурят оцеляването си — да имат три хранения на ден и повече да не се налага да разчитат на работа и печелене на пари, за да се издържат; всичко е наред за тях, стига да имат помощта на църквата и на братята и сестрите. За да постигнат тази цел, те правят всичко, което църквата уреди да правят. Има и някои хора, които, след като влязат в църквата, започват да се учат как да бъдат водачи и да държат проповеди. Те четат много Божиите слова, преписват и запаметяват много Божиите слова, и след като ги запаметят, се учат да проповядват на другите и да помагат на хората да решават проблеми. Те опитват по всякакъв възможен начин да помогнат на всички и се надяват, че хората ще им подадат ръка за помощ, след като получат тяхната помощ, и се надяват, че хората ще изпитват благодарност към тях, след като чуят проповедите им и Божиите слова, които проповядват, и така ще им дават милостиня и ще им помагат. Например, понеже изпълняват дълг, ако нямат пари да платят сметките за вода и ток у дома, братята и сестрите могат да им помогнат да ги платят, и ако нямат пари да платят таксите за обучение на децата си или да покрият медицинските разходи за болните си родители, църквата или братята и сестрите могат да предоставят тези средства. По този начин те се чувстват спокойни, като вярват в Бог, и чувстват, че вярата им в Бог си заслужава, че не им е причинила никакви загуби и че са постигнали целта си. Те непрекъснато благодарят на Бог в сърцата си, като казват: „Всичко това е божия благодат, божие благоволение. Благодаря на бог!“. За да се „отплатят“ за Божията любов, те „спазват“ църковните уредби и стига да им се предоставят храна и издръжка, ще вършат всякакви задачи — целта им е просто да си осигурят стабилен поминък в замяна. Щом църквата пренебрегне житейските им потребности и не разреши своевременно трудностите им, те стават нещастни. Отношението им към работата на църквата и към дълга, възложен им от Божия дом, веднага се променя. Те казват: „Това няма да стане, трябва да изляза да печеля пари. Преди, понеже вършех църковна работа, нямах възможност да печеля пари. Дори често рискувах да бъда арестуван от големия червен змей, като се явявах лично, за да върша тази работа, и навсякъде хората ме познават. Сега не ми е удобно да печеля пари. Какво да правя?“. В такава ситуация те активно ще представят трудностите и исканията си пред братята и сестрите, дори ще протегнат ръка и ще предявят искания към Божия дом. Някои хора нямат пари за издръжка или за старините си, но не решават тези проблеми сами. Вместо това искат да разчитат на полагането на усилия в Божия дом, за да спечелят пари за издръжката си. Някои хора дори отиват по-далеч — те не само искат Божият дом да им предостави издръжката и средствата за отглеждане на децата и подпомагане на родителите им, но искат пари и за медицинските си разходи. Някои хора дори искат пари от Божия дом, за да погасяват заемите си — исканията им стават все по-прекомерни и те наистина са безсрамни да искат такива неща. След като някои хора повярват в Бог и се присъединят към църквата, парите, платени от Божия дом за покриване на разходите им, и допълнителните средства, които те активно изискват, надвишават парите, които печелят от работа. При положение че тези условия са изпълнени, те външно изглежда, че изпълняват работата, възложена им от Божия дом, с посвещение и голяма доза преданост. Въпреки това, щом тези облаги бъдат намалени или изчезнат, отношението им се променя. Отношението им към работата, възложена от църквата, варира в зависимост от отношението на братята и сестрите към тях и в зависимост от размера на финансовата помощ, предоставена им от Божия дом. Щом благодатта, на която се наслаждават, бъде оттеглена или изчезне, те вече не могат да бъдат видени да изпълняват дълга си. От момента, в който започнат да вярват в Бог, тези хора пресмятат как да се промъкнат с измама до място в Божия дом и „по право“ да се наслаждават на милостинята и помощта на братята и сестрите, след като са се утвърдили тук, както и на помощта от Божия дом и неговите ресурси за ежедневието им. Те категорично не отдават искрено всичко на Бог, категорично не идват, за да отдадат всичко безусловно — вместо това се присъединяват към църквата само с една цел, а именно да живеят на гърба ѝ и да си осигурят прехраната. Щом тази цел не може да бъде постигната според желанието им, те бързо стават враждебни и бързо разкриват истинското си лице, което е лице на неверник. Още откакто започнат да вярват в Бог, те не идват с искреност; не следват искрено Бог, нито се отричат от неща и не отдават всичко на Бог доброволно, без да искат възнаграждения и без да изискват нищо в замяна. Вместо това те идват да вярват в Бог със собствените си искания, намерения и цел — с целта си твърдо да живеят на гърба на църквата и да разчитат на църквата и на братята и сестрите, за да си изкарват прехраната, понеже вярват в Бог. Щом тази цел не може да бъде постигната или осъществена според желанието им, те намират друг път напред — или като отидат на работа, или като започнат бизнес. Няма ли такива хора? (Да.) В църквата има известен брой хора от този тип. В началото, когато Божият дом или братята и сестрите им дават някои неща като милостиня, например дрехи, неща за ежедневни нужди или пари, те външно изглеждат смутени, но всъщност вътрешно сияят от радост. Да кажем например, че те приемат в дома си един или двама братя и сестри или изпълняват дълга си на пълен работен ден, и така Божият дом или братята и сестрите дават известна милостиня и оказват финансова помощ на семействата им. Те се чувстват доста щастливи и доволни от това и си мислят, че да вярваш в Бог си заслужава и е изгодно, и че не са загубили. С течение на времето сърцата им стават все по-алчни, ръцете им се протягат все по-надалеч и те стават все по-безсрамни — колкото и да им се дава, никога не са доволни. Първоначално те се чувстват смутени да приемат неща, но с времето чувстват, че това е донякъде оправдано, а след това започват да недоволстват, че не е достатъчно. По-късно те директно изискват Божият дом да им дава определена сума; в противен случай няма да могат да оцелеят и следователно не могат да изпълняват дълга си. Алчността им не нараства ли все повече? (Да.) Въпреки че се радват на толкова много благодат, те не само не мислят да се отплатят за нея, но и все повече изискват от Божия дом. Те вярват, че Божият дом им е длъжен, че братята и сестрите са им длъжни и че е напълно правилно да им се дава милостиня и да им се оказва финансова помощ. Ако им се даде по-малко или ако го получат по-късно, те не са доволни. Приемат колкото и пари и каквито и неща да им се дадат, с чувството, че това е напълно правилно. Докато продължават да изпълняват дълга си за по-дълъг период от време, те още повече смятат, че им се полага, и започват да изискват Божият дом да им предостави мобилни телефони и компютри от висок клас. Те също така изискват Божият дом да монтира климатици в домовете им и да им предостави уреди като микровълнови печки и съдомиялни машини. Те дори изискват Божият дом да им купи къща и да им предостави кола, а някои искат и прислужница. Исканията им нарастват, алчността им се увеличава и накрая предявяват абсурдно прекомерни искания и се осмеляват да искат всичко. Те вярват: „Отдал съм всичко на божия дом и съм положил усилия във вярата си в бог. Аз съм част от божия дом. Вие, хора, давате толкова много приношения на бог — ще навреди ли да ми дадете дял? Освен това, ако ми дадете дял, няма да е напразно; аз също полагам усилия в божия дом и поемам рискове, също понасям трудности и плащам цена. Не е ли напълно правилно да се наслаждавам на тези неща? Следователно божият дом трябва безусловно да удовлетвори исканията ми, трябва да ми даде всичко, от което се нуждая, и не бива да бъде стиснат“. Кажете Ми, това не са ли проявления на живеене на гърба на църквата? Такива хора не са ли неверници? (Да.) Това поведение се окачествява точно като „живеене на гърба на църквата“. Какво означава да живееш на гърба на църквата? Означава да изнудваш Божия дом за пари и стоки под прикритието на вяра в Бог и да изискваш компенсация от Божия дом под прикритието на полагане на усилия за Божия дом и изпълнение на дълг. Това означава да живееш на гърба на църквата. Могат ли такива хора да се стремят към истината? (Не.) Защо те се отричат от неща, полагат усилия и понасят трудности? За да изпълняват дълг ли е? Практикуват ли истината? (Не.) Те изобщо не полагат усилия и не понасят трудности с цел да изпълняват своя дълг, а изцяло за да си осигурят прехраната, и изобщо не позволяват на никого да ги критикува — те просто искат да живеят на гърба на църквата по право. Това са хора, които живеят на гърба на църквата.

Тези, които живеят на гърба на църквата, вярват в Бог не по друга причина, а за да си осигурят прехраната, да получат поминък. Има ли около вас хора, които живеят на гърба на църквата? Говорете за техните проявления. (Срещал съм такъв човек. В началото изглеждаше донякъде интелигентен и ентусиазиран, затова църквата го уреди да проповядва евангелието. По това време семейството му изпитваше затруднения, затова църквата му предостави известна помощ. По-късно обаче се установи, че той харчи пари безпринципно, харчи ги за неща, за които не бива да харчи, и не пести, където може да се спести. Когато братята и сестрите разговаряха с него за истините принципи, той беше недоволен и вътрешно много се съпротивляваше. Понеже злоупотребяваше с парите на Божия дом, църквата направи разумни корекции съгласно уредбите и условията на Божия дом, като намали финансовата помощ, която му се отпускаше. Вследствие на това той изгуби предишната си енергия за изпълнение на своя дълг и ставаше все по-нехаен. По-късно църквата спря да му помага и той вече не влагаше сърцето си в изпълнението на дълга. Цялото си време прекарваше в мисли как да работи и да печели пари. Дори взе пари назаем от братята и сестрите с твърдението, че трябва да си купи кола и да инвестира в основаване на компания, като каза, че това ще направи проповядването на евангелието по-удобно и ще придобие повече хора. Той очевидно мамеше и подвеждаше хората с тези думи; използваше претекста, че проповядва евангелието, за да изтръгне с измама пари от братята и сестрите.) Как се отнесоха с този човек? (Направо беше отлъчен.) Правилно са решили. Това е да живееш на гърба на църквата. Когато за първи път повярват в Бог, хората, които живеят на гърба на църквата, изглеждат донякъде ентусиазирани и отдават малко, и по това време изискванията им не са високи — достатъчно им е само да получават храна. Но с течение на времето те вече не се задоволяват с даденото и започват да предявяват все по-високи изисквания, а ако изискванията им не бъдат удовлетворени, започват да хитруват и губят желание да служат. Дори трябва да бъдат наблюдавани, когато изпълняват малка част от своя дълг, в противен случай го правят нехайно. Накрая, когато се установи, че нанасят повече вреда, като служат, отколкото да носят полза, те биват отстранени. Някои казват: „Защо Божият дом не проявява любов към тях?“. Има принципи и когато става въпрос за проявяване на любов. Тези хора са неверници, не четат Божиите слова, нито приемат истината, постоянно хитруват и са нехайни, докато изпълняват своя дълг, и не слушат, когато се разговаря за истината, нито приемат каквото и да е кастрене, и може да се каже, че са непоправими. Следователно с тях може да се постъпи единствено като бъдат премахнати и отстранени. Ако водачите и работниците открият такъв човек, те трябва бързо да се справят с него, а ако братята и сестрите открият такъв човек, те трябва бързо да го докладват на водачите и работниците. Това е отговорността на всеки от Божиите избраници. Щом се потвърди, че този човек живее на гърба на църквата, че само гледа да си осигури прехраната и че е неверник, и се потвърди, че отказва да работи, когато не му се дават пари, губи желание и става враждебен, когато смята, че не му се плаща достатъчно, и върши малко работа само когато му се плати достатъчно, към него не бива да се проявява никаква снизходителност — той трябва да бъде премахнат! Казано по-точно, такива хора дори не са годни да служат в Божия дом. Ако не им плащаш, те няма да желаят да служат; но стига да им плащаш, дори и да осъзнават, че просто служат, те пак ще желаят да го правят. Но каква служба могат да извършат тези неверници? Те дори не могат да служат добре и не служат съгласно критериите, затова трябва да бъдат отстранени. Следователно, първото нещо, което трябва да се направи, щом се разпознае, че те са от типа хора, които живеят на гърба на църквата, е да се справят с тях и да ги отлъчат от църквата като зли хора. Това изобщо не е прекомерно; то е напълно съобразено с принципите на Божия дом за премахване и отлъчване на хора. Трябва ли на такъв човек да се даде шанс да се покае? Трябва ли да бъде оставен за наблюдение? (Не.) Способен ли е да се покае? (Не.) Точно това е неговата природа; той никога няма да се покае. Той е подобие на Сатана. Сред подобните на Сатана има един тип хора с природата на дяволски негодници, които искат да живеят на чужд гръб, където и да са, и не се занимават с никаква същинска работа, където и да отидат, а гледат само да шмекеруват и да мамят хората. Те виждат, че вярващите в Бог имат човешка природа и предполагат, че тези хора са лесна плячка, затова идват в Божия дом да живеят на гърба на църквата. Те не знаят, че Божият дом отдавна ги е прозрял и се пази от тях, и има принципи за справяне с хора като тях. Когато опитите им да живеят на гърба на църквата се провалят, те изпадат в ярост от смущение и разкриват истинското си лице. В този момент ти ще знаеш защо Божият дом не дава на такива хора шанс да се покаят — това е защото те нямат човешка природа и са неспособни на промяна. Те са дяволските негодници, за които говорят невярващите. Следователно Божият дом се справя с такива хора, като директно ги премахва или отлъчва и никога повече не ги приема обратно в църквата. Подходящо ли е да се постъпва с тях като със зли хора? (Да.) С това приключва нашето общение по тази тема.

Е. Търсене на убежище

Сега ще разговаряме за шестата цел, шестия вид неверници, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата: тези, чиято цел да вярват в Бог е да търсят убежище. Някои хора казват: „Какви са проявленията на търсенето на убежище? Има ли такива, които вярват в Бог, за да търсят убежище? Наистина ли съществуват такива хора?“. Чували ли сте някога някой да казва: „Църквата е място за убежище; хората вярват в Бог, за да могат да търсят убежище“? Много хора в религията казват това. По отношение на същността на това твърдение, има ли разлика между него и целта, която ще разнищим — „да вярваш в Бог, за да търсиш убежище“? (Да.) Каква е разликата? От какво търсят убежище? (Тези, които искрено вярват в Бог, също имат някои нечистотии в стремежа си към истината; те също се надяват да избегнат бедствия или трудности и да придобият известен мир. Въпреки това, типът хора в шестата цел вярват в Бог единствено за да търсят убежище и в тях няма нито капчица истинска вяра в Бог. Това е разликата.) Разликата тук е между това да имаш нечистотии в целта на вярата си в Бог и това да вярваш в Бог с единствената цел да търсиш убежище. Освен това разграничение, има и разграничение по отношение на това от какво търсят убежище. Някои хора имат нечистотии, примесени с целта на вярата им в Бог; те вярват в Бог, за да избегнат бедствия, да избягат от бедствия или за да може Бог да ги закриля и да бди над тях, и тогава те могат обективно да избегнат някои опасности и бедствия. Именно тези бедствия целят да избегнат. Типът хора в тази шеста цел, за която разговаряме — тези, чиято цел да вярват в Бог е да търсят убежище — търсят убежище от по-широк кръг неща. За тях най-реалното далеч надхвърля избягването на големите катаклизми, които тепърва предстоят. И така, кои са най-реалните проблеми за тях? Неща като сблъсък със страховити врагове в обществото, справяне със съдебни дела, оскърбяване на държавни служители или влиятелни хора, нарушаване на закона, война или различни бедствия, случващи се в страната им, или сблъсък с някои хора или събития, които застрашават живота им или безопасността на семейството им, и така нататък. След като се сблъскат с тези ситуации, те намират църква, на която смятат, че могат да се доверят и да разчитат, за да търсят убежище; това е търсенето на убежище, за което се говори в шестата цел. Тоест, когато се сблъскат с някои трудности в ежедневието си, които застрашават живота, семейството, работата, кариерата им и така нататък, те идват в църквата да търсят убежище, търсят помощта на сила, съставена от голям брой хора. Това е да вярваш в Бог с цел търсене на убежище, както е споменато в шестата цел. Не е ли това различно от нечистотиите на истинските вярващи? (Да.) Целта на вярата в Бог на този тип хора е да търсят убежище, да търсят помощ от църквата. Тоест, те се надяват, че църквата може да им подаде ръка за помощ и освен финансова помощ, те също изискват църквата да им предостави защита, подкрепа и съдействие. Някои такива хора също искат да използват влиянието, статуса и репутацията на църквата в обществото, за да се борят с нечестивите режими или нечестивите сили, които потискат вярващите в Бог и им вредят, така че животът или поминъкът им да бъдат защитени. Това е тяхната цел да вярват в Бог. Има ли такива хора? Те вярват, че църквата е добро място за убежище, което може да бъде отделено от политиката и обществото, и мислят, че когато имат нужда от помощ, църквата може искрено и любезно да им подаде ръка за помощ, за да им осигури всякаква финансова помощ, да се застъпи за тях, да ги защитава, да ги представлява в съдебни дела и да се бори за техните права и интереси. Това е целта на тези хора да вярват в Бог. До ден днешен има ли такива хора в църквата? Чували ли сте да има такива хора? Със сигурност има такива хора в църквите в чужбина. Тези хора вярват в Бог и се присъединяват към църквата само с цел търсене на убежище. Те не разбират какво е вяра, още по-малко се интересуват от истината. Въпреки това, когато се сблъскат с трудности и не могат да намерят никаква помощ в обществото, те се сещат за църквата и вярват, че църквата е място, където могат безопасно да намерят убежище, най-добрият път за бягство и най-безопасното място, затова избират да вярват в Бог и да влязат в църквата, за да постигнат целта си да избегнат бедствия.

Бедствията стават все по-големи и хората няма как да живеят. Някои хора избират да вярват в Бог само за да избегнат бедствията. Те може и да вярват, че Бог съществува, но не изпитват ни най-малка любов към истината. Ако такива хора повярват в Бог, трябва ли църквата да ги приеме? Много хора не виждат ясно този проблем и смятат, че всеки, който вярва, че Бог съществува, трябва да бъде приет от църквата. Това е ужасна грешка. Решението на църквата да приеме някого трябва да се основава на това дали този човек може да приеме истината и дали е обект на Божието спасение, а не на това дали е готов да вярва в Бог. Има много дяволи, които биха искали да получат благословии и да намерят път напред чрез вярата в Бог. Нима църквата трябва да допуска и такива хора? Това не е като проповядването на евангелието в Епохата на благодатта, когато всеки беше допускан, стига да вярва; в Епохата на царството има принципи и ограничения на Божиите управленски закони по отношение на това кой да бъде допускан от църквата. Независимо за кого се отнася, ако не обича или не приема истината, той не може да бъде приет. Защо не се допускат такива хора? Такива хора не могат да бъдат допуснати, най-вече защото не можем да разберем ясно техния произход и какви хора са всъщност. Всеки знае какви лоши последствия ще има за църквата, ако тя приеме дявол, зъл човек с чудовищна злонамереност. Освен това, когато вярваме в Бог, трябва да разбираме Неговите намерения, кого спасява и кого отстранява Той. От какви хора се състои църквата? Тя се състои от хора, които приемат Божието спасение, от такива, които обичат истината, от такива, които са приети от Бог. Бог не спасява онези, които не вярват искрено в Него и не приемат истината, защото да не приемаш истината е проблем на човешката природа, а такъв човек принадлежи на Сатана и никога няма да се промени. Затова такива хора никога не бива да се допускат в църквата. Ако някой допусне в църквата да влезе зъл човек, дявол, то този, който го е допуснал, е слуга на Сатана. Те са дошли умишлено, за да рушат и унищожат делото на църквата, и са врагове на Бог. Да се допусне такъв дявол, враг на Бог в църквата означава да се накърни Божият нрав и да се нарушат Неговите управленски закони и Божият дом категорично няма да търпи това. Злите хора, дяволите не бива да се допуска да влизат в църквата — това е една от ясните позиции и изисквания на църквата по отношение на работата по проповядване на евангелието. Църквата изобщо няма никаква отговорност да допуска онези, които избират да вярват в Бог, за да се спасят от бедствието, нито трябва да допуска онези, които ни най-малко не приемат истината, защото Бог не спасява такива хора. Всеки, който не признава, че словата на Всемогъщия Бог са истината, всеки, който се съпротивлява на истината и изпитва неприязън към нея, е зъл човек и Бог няма да го спаси. Що се отнася до онези, които признават Бог в сърцата си, но не обичат истината, и са категоризирани като неверници, които ядат хляб до насита, и църквата никога не бива да допуска никого от тях. Да не говорим за онези безскрупулни хора от обществото, които обичат да идват да търсят убежище в църквата — те още по-малко трябва да бъдат допускани. Това е така, защото църквата не е благотворителна организация, а място, на което Бог върши делото по спасяването на човека. Делото на църквата няма нищо общо с управлението на държавата. Социалните организации убеждават хората да вършат добри дела и да свалят оръжие — това се прави заради държавата и няма нищо общо с църквата. Ако някой се осмели да привлече в църквата невярващ зъл човек, дявол или неверник, той ще накърни Божия нрав и ще наруши Неговите управленски закони. Всеки, който привлече в църквата зъл човек, дявол, трябва да бъде премахнат или отлъчен от Божия дом. Това е ясна позиция на църквата по отношение на работата по проповядване на евангелието. Когато тези зли хора, дяволи, поискат да дойдат да търсят убежище в Божия дом, трябва да им се каже, че са почукали на грешна врата, че са избрали грешното място. Църквата със сигурност няма да ги допусне. Това е ясната позиция на Църквата спрямо невярващите, които биха искали да потърсят убежище. Изясни ли се това? (Да.) Тогава как трябва да постъпваме с такива хора? Какъв е подходящият начин да им кажем? Казваш: „Независимо от държавата, има дружества на Червения кръст, социални институции, приюти и будистки храмове, както и някои доброволчески групи в обществото. Ако срещнеш проблеми и смяташ, че имаш оплаквания, на които трябва да се обърне внимание, можеш да потърсиш помощ от тези организации. Освен това можеш да потърсиш политическо убежище или убежище за бежанци от правителството, а ако финансовите ти условия позволяват, можеш да наемеш адвокат, който да ти помогне с твоето дело. Но това е църквата; тя е място, където Бог върши делото Си, място, където Бог спасява хората, а не място, където да търсиш убежище. Следователно влизането ти в църквата е неуместно, а оставането ти тук е безполезно. Бог не приема такива хора, а и църквата не ги приема. Без значение какви трудности имат невярващите, те трябва да търсят помощ от благотворителни организации, организации за подпомагане или държавни институции за граждански въпроси в обществото — тези организации се занимават със служене на хората, даване на милостиня и помагане на другите. Каквито и оплаквания или искания да имаш, можеш да им кажеш или да отправиш петиция към правителството. Това са най-подходящите места за теб“. Църквата изобщо не приема неверници и невярващи. Ако някой е особено „любящ“, нека той лично да приеме такива хора и с това да приключи; той може сам да пастирува такива хора, а Божият дом няма да се намесва в това. Някои хора може да попитат: „Тогава защо църквата проповядва евангелието? Каква е целта на проповядването на евангелието?“. Проповядването на евангелието е Божие поръчение. Потенциалните приемници на евангелието са тези, които търсят Бог и търсят истинския път, които копнеят за Божието явяване, които обичат истината и могат да приемат истината, и които истински вярват в Бог — само на тези хора може да се проповядва евангелието. А колкото до тези, които не търсят Бог, които не идват да приемат истината, а да търсят убежище, на тях евангелието не се проповядва. Някои объркани хора не могат да прозрат този въпрос и се объркват, когато им се случи нещо — това са обърканите хора, които никога няма да разберат Божиите намерения.