Как да различаваме антихристите от хората, които имат нрава на антихристи

Различаване въз основа на отношението им към истината

Днес ще продължим да разговаряме за отговорностите на водачите и работниците. Преди официално да започнем общението, нека разгледаме отново една от темите относно антихристите, по която вече е провеждано общение: как да различаваме хората с нрава на антихристи от онези със същността на антихристи и какви са разликите между тези два типа хора. Първо, ще разговаряме по въпроса как да разпознаваме антихристите. Това не е много трудно. Преди всичко трябва ясно да видиш какви са очевидните характерни проявления на антихристите, така че да можеш бързо да идентифицираш истинския антихрист и да установиш, че той определено не е някой, който има само нрава на антихрист, или някой, който върви по пътя на антихристите. По този начин ще можеш да разпознаваш антихристите и вече няма да бъдеш подвеждан, впримчван и контролиран от тях. Сега най-същественото е да сте способни да отличавате очевидните разлики между хората с природа същност на антихристи и тези с нрава на антихристи. За да разпознаете тези два типа хора, първо трябва да схванете техните основни характеристики. Някои хора схващат само разкриванията на поквара от страна на антихристите в ежедневието, като например склонностите им да налагат своя статус и да поучават другите, но те не могат да разпознават природата същност на антихристите. Това добре ли е? (Не.) Има и такива, които казват, че най-изразените проявления на антихристите са тяхната надменност и самонадеяност, и окачествяват всички надменни и самонадеяни хора като антихристи. Това правилно ли е? (Не.) Защо не е правилно? Защото надменността и самонадеяността не са най-изразените проявления на антихристите. Те са покварен нрав, какъвто имат всички покварени хора. Всеки човек има надменен и самонадеян нрав, така че окачествяването на всички надменни и самонадеяни хора като антихристи е сериозна грешка. И така, кои проявления са същностните проявления на антихристите, които могат да направят същностните разлики между антихристите и хората с нрава на антихристи ясни от пръв поглед и да позволят на човек да разпознае, че същностите на тези два типа хора са различни и че отношението към тези хора трябва да бъде различно? В определени аспекти, като действия, поведения и нрав, тези два типа хора имат ли прилики и сходства? (Да.) Ако не наблюдаваш внимателно, ако не различаваш сериозно или ако нямаш точно разбиране и проницателност за нрава и същността на тези два типа хора в сърцето си, е много лесно да се отнасяш към тях сякаш са от един и същи тип. Може дори да сбъркаш антихрист с човек с нрава на антихрист и обратното, тоест лесно може да направиш такива погрешни преценки. И така, какви са основните характеристики и разлики между тези два типа хора, които може да дадат възможност на човек да различи със солидни доказателства кой е антихрист и кой е човек с нрава на антихрист? Вие не би трябвало да сте незапознати с тази тема, затова нека чуем вашите мисли. (Един от начините, използвани за разграничаване на антихристите от хората с нрава на антихристи, се основава на тяхното отношение към истината. Друг начин се основава на тяхната човешка природа. В отношението си към истината антихристите мразят истината и изобщо не я приемат. Независимо колко злодеяния извършват, които причиняват прекъсвания и смущения, и независимо как разговаряш с тях или ги кастриш, те не признават това и са непоколебимо непокайващи се. Хората с нрава на антихристи могат да правят и погрешни неща, когато не разбират истината или не схващат принципите, но когато бъдат кастрени, те могат да приемат истината, да се самоанализират и да се опознаят, способни са да изпитват угризения и да се покаят. От гледна точка на тяхното отношение към истината, същността на антихристите е, че мразят истината, докато хората с нрава на антихристи могат да приемат истината. От гледна точка на тяхната човешка природа, антихристите са зли хора без съвест или чувство за срам, докато хората с нрава на антихристи имат съвест и чувство за срам.) Споменахте две характеристики. Разговаряно ли е и преди за това съдържание? Считат ли се тези характеристики за очевидни? (Да.) Отношението към истината на антихристите и на хората с нрава на антихристи е напълно различно. Това е много важен момент и е проявление с очевидни характеристики. Антихристите изпитват неприязън към истината и изобщо не я приемат. Те по-скоро биха умрели, отколкото да признаят, че Божиите слова са истината. Както и да разговаряш за истината, те се съпротивляват вътрешно и изпитват неприязън към нея. В себе си дори може да те проклинат, да ти се подиграват и да те презират, да се отнасят към теб с пренебрежение. Антихристите са враждебни към истината. Това е очевидна характеристика. А какви са характеристиките на хората с нрава на антихристи? За да бъдем точни и обективни, хората с нрава на антихристи, но с известна съвест и разум, могат да променят своите представи и да приемат истината, когато други хора разговарят с тях за нея. Ако бъдат кастрени, те могат и да се покорят. С други думи, щом хората с нрава на антихристи вярват искрено в Бог, повечето от тях могат да приемат истината в различна степен. В обобщение, хората с нрава на антихристи могат да приемат истината и да се покорят чрез средства като четене от самите тях на Божиите слова, приемане на Божието дисциплиниране и просветление, или чрез кастренето, помощта и подкрепата на братята и сестрите. Това е очевидна характеристика. Антихристите обаче са различни. Независимо кой разговаря за истината, те нито слушат, нито се покоряват. Те имат само едно отношение: по-скоро биха умрели, отколкото да приемат истината. Както и да ги кастриш, е безполезно. Дори да разговаряш за истината възможно най-ясно, те не я приемат. Дори вътрешно се съпротивляват и изпитват неприязън към нея. Може ли човек с такъв нрав, който мрази истината, да се покори на Бог? Определено не. Поради това антихристите са Божии врагове и са непоправими.

Различаване въз основа на човешката им природа

Току-що споменахте и друга характеристика за различаване на антихристите от хората, които имат нрава на антихристи, а именно от гледна точка на човешката природа. Кой би искал да говори още малко за тази характеристика? (Антихристите имат особено злобна човешка природа. Те могат да потискат и да измъчват хора и независимо колко зло извършват, не знаят как да се покаят.) Точно така, основната характеристика на антихристите е тяхната злобна човешка природа, тяхното безсрамие и липса на съвест и разум. Колкото и злодеяния да извършват в църквата или колкото и вреди да причиняват на църковното дело, те не смятат това за срамно, нито се виждат като грешници. Независимо дали Божият дом ги разобличава, или братята и сестрите ги кастрят, те остават невъзмутими и не се чувстват укорени или разстроени. Това е проявлението на антихристите от гледна точка на човешката природа. Техните основни характеристики са липсата на съвест и разум, липсата на срам и изключително жесток нрав. Всеки, който засегне интересите им, бива осъждан и измъчван от тях, и те имат особено силно желание за мъст, като не щадят никого, дори собствените си роднини. Толкова жестоки са антихристите. От друга страна, хората с нрава на антихристи, независимо колко поквара разкриват, не са непременно зли хора. Независимо какви недостатъци или дефицити имат в своята човешка природа, какви грешки могат да допуснат или в какво отношение могат да се провалят и препънат, те могат да се самоанализират и да си извличат поуки след това. Когато са изправени пред кастрене, те са способни да признаят грешките си и да изпитват угризения. А когато братята и сестрите ги критикуват или разобличават — макар че е възможно да се опитат донякъде да се защитят и да не желаят да го признаят в момента — те всъщност вече са признали грешката си в сърцата си и са се покорили. Това доказва, че все пак могат да приемат истината и че могат да се поправят. Когато допускат грешки или се сблъскват с някакви проблеми, тяхната съвест и разум все още могат да функционират. Те са осъзнати, не са вцепенени и безчувствени, нито са непреклонни и отказващи да признаят нещата. Освен това, въпреки че този тип хора имат нрава на антихристи, те са относително съпричастни и донякъде по-добри. Когато се сблъскат с различни въпроси, характеристиките, които проявяват като човешка природа, могат да бъдат описани по най-подходящия и лесен за разбиране начин като относително разумни. Ако бъдат кастрени сурово, най-много да изпитат малко негодувание в сърцата си, но ако на това се погледне от перспективата на проявлението на човешката им природа, може да се види, че те все пак познават срама, имат угризения на съвестта и разумът им може да оказва известно въздържащо въздействие. Ако причинят загуби на интересите на Божия дом или вреди на някои братя и сестри, те винаги се чувстват вътрешно неспокойни и чувстват, че са се провалили пред Бог. Тези проявления се разкриват в различна степен от хората с нрава на антихристи. Дори ако не поправят веднага стореното или не направят правилния избор и не практикуват правилно, след като нещата се случат, тези хора все още имат чувство на осъзнатост в сърцата си. Съвестта им ги гризе. Знаят, че са постъпили погрешно и че не бива да постъпват така отново, а също така чувстват, че не са добри хора — едва доловимо, всички те могат да изпитват тези чувства. Нещо повече, с времето състоянието им ще се променя и те ще имат истинско покаяние. Ще изпитват дълбоко угризение, като съжаляват, че първоначално не са направили правилния избор или че не са практикували правилно. Именно тези проявления са най-честите и обичайни проявления на покварените хора. Онези, които са антихристи обаче, са специални. Те не са хора, а дяволи. Независимо колко време минава след като сторят зло или грях, те изобщо нямат угризения. Остават упорити и неотстъпчиви докрай. Хората с нрава на антихристи могат да се покорят, когато се сблъскат с обикновено кастрене. Когато са изправени пред сурово кастрене, те може да спорят с аргументи, да отричат нещата и да отказват да ги приемат в момента, но по-късно са способни да се самоанализират и да се опознаят, да изпитат угризения и да се покаят. Дори ако някой им се подиграва и ги осъжда, че нямат човешка природа, те може да изпитат болка в сърцата си, но няма да отвърнат на този човек или да се отнесат към него като враг. Те могат и да разберат другия човек, като си мислят: „Мога да виня само себе си за тази грешка. Както и да се отнасят с мен другите, то не е повече, отколкото заслужавам“. Тези проявления се разкриват в различна степен при различните хора. Накратко казано, тези разкривания са нормалните и естествени проявления на хората с нрава на антихристи, на хората с покварен нрав, и именно по това те ясно се различават от антихристите. Чрез различните проявления на тези две състояния веднага става ясно кои точно са зли хора и антихристи и кои просто имат нрав на антихристи, но не са зли хора.

Различаване въз основа на това дали истински се покайват или не

Току-що бяха споменати два аспекта на разликите между антихристите и хората с нрава на антихристи: първият аспект е тяхното отношение към истината. Отношението на хората към истината е отношението им към Бог. В този аспект има ясна разлика между тези два типа хора. Второ, от гледна точка на човешката природа тези два типа хора също имат ясна същностна разлика. Тези две характеристики са много очевидни. Това са напълно различни типове хора. Освен тези две разлики, другият аспект се отнася до това дали има някакво проявление на покаяние след извършване на зло. В случая с хората, които са антихристи, независимо какви злодеяния извършват — дали измъчват хора, дали установяват независими царства, дали се съревновават с Бог за статус, дали крадат приношения или нещо друго — дори ако бъдат директно разобличени, те не признават тези деяния. Ако не ги признаят, могат ли да се покаят? По-скоро биха умрели, отколкото да се покаят. Те не приемат фактите на своите злодеяния. Дори да осъзнават, че разобличаването е съвсем точно, те се съпротивляват и му се противопоставят. Категорично няма да размишляват дали са на грешен път, нито ще кажат: „Окачествен съм като антихрист. Това е много опасно и трябва да се покая“. Те категорично нямат такива мисли в ума си. Човешката им природа не притежава тези качества. Следователно антихристите имат една очевидна характеристика: колкото и години да вярват в Бог, те изобщо не приемат истината и не показват никаква истинска промяна. Когато за пръв път започнат да вярват в Бог, те обичат да изпъкват в тълпата, да се съревновават за власт и печалба, да измъчват хора, да сформират клики и да разделят църквата. Тяхната цел в опита им да държат властта е да живеят на гърба на църквата и да установят независимо царство. След три до пет години вяра, когато ги видиш отново, те пак имат същите тези проявления и характеристики без никаква промяна. Дори след осем или десет години те си остават същите. Някои хора казват: „Може би ще се променят след 20 години вяра!“. Могат ли да се променят? (Не.) Те няма да се променят. Те имат същите тези проявления, независимо дали взаимодействат с няколко човека или с мнозинството, дали изпълняват обикновен дълг, или действат като водачи или работници. Никога не се покайват, нито се обръщат назад и упорито вървят по същия път докрай. Те категорично няма да се покаят. Такива са антихристите. Що се отнася до хората с нрава на антихристи, дори някои от тях да не са зли хора, те също имат покварен нрав. Те разкриват надменност, измамност, егоизъм, низост и други видове поквара. Проявяват и лоша човешка природа. Когато за пръв път започнат да вярват в Бог, те също искат да се съревновават за слава и придобивки, да изпъкнат, за да спечелят възхищението на хората, и имат амбиции и желания да бъдат водачи и да държат властта. Тези проявления присъстват в различна степен у покварените хора и не се различават много от проявленията на антихристите. В процеса на вяра в Бог обаче те започват да разбират някои истини чрез преживяване на съда и разобличаването на Божиите слова и все по-малко разкриват този покварен нрав. Защо все по-малко се разкрива този покварен нрав? Защото след като разберат истината, осъзнават, че тези поведения и проявления са разкривания на покварен нрав. Едва в този момент съвестта им се пробужда и те виждат, че са дълбоко покварени и наистина им липсва човешко подобие. Тогава стават готови да се стремят към истината и да мислят как да се отърват от този покварен нрав, как могат да се освободят от своето робство и да станат хора, които се стремят към истината и я практикуват. Какво е това проявление? Не е ли постепенно покайване? (Да, така е.) В процеса на преживяване на Божието дело те откриват собствените си проблеми, разпознават своя покварен нрав и разбират своите различни състояния. Освен това те опознават своята човешка природа същност и съвестта им става все по-осъзната. Все повече чувстват, че са дълбоко покварени и непригодни за Божието оползотворяване и че са си спечелили Божията ненавист, и вътрешно мразят себе си. Несъзнателно те постепенно се разкайват дълбоко в сърцата си и с това покаяние настъпват малки промени — малки промени, които могат да се видят в тяхното поведение. Например първоначално, ако някой разобличеше проблемите им, те щяха да изпитат негодувание, щяха да изпаднат в ярост от смущение и щяха да се опитат да се обясняват и оправдават, като полагат всички усилия да намерят различни извинения и причини, за да се защитят. Чрез непрекъснати преживявания обаче те стигат до осъзнаването, че това поведение е погрешно, и започват да поправят това състояние и поведение, като работят усърдно, за да възприемат правилни възгледи, и се стремят към хармонично сътрудничество с другите. Когато ги сполети нещо, те се научават да търсят от другите и да разговарят с тях, научават се да общуват от сърце и да се разбират приятелски с другите. Това проявления на покаяние ли са? (Да.) След като повярват в Бог, те постепенно придобиват истинско разбиране за някои от видовете нрав, поведения и проявления на антихристите, които те разкриват. След това постепенно се отървават от своя покварен нрав, способни са да изоставят предишния си погрешен начин на живот и да се откажат от стремежа си към слава и статус, способни са да действат, да постъпват и да изпълняват своя дълг съгласно истините принципи. Как се постига такава промяна? Постига ли се чрез приемане на истината и чрез непрекъснат обрат и покаяние? (Да.) Всички тези неща се постигат в процеса на непрекъснато покаяние. Впоследствие състоянието им със сигурност се подобрява, ръстът им също нараства със задълбочаването на преживяванията им и когато ги сполети нещо, те са способни да се самоанализират. Независимо дали се сблъскват с неуспехи или провали, или биват кастрени, те представят тези въпроси пред Бог и Му се молят, а също така могат да съпоставят, да разнищват и да разбират своето покварено състояние, докато четат Божиите слова. Въпреки че все още може да разкриват поквара и да развиват погрешни мисли, когато нещо ги сполети, те са способни да се самоанализират и да се опълчат на себе си. Щом осъзнаят тези проблеми, те могат непрекъснато да търсят истината, за да ги разрешат, и да практикуват покаяние. Макар че този напредък е много бавен и резултатите са минимални, те непрекъснато се променят в най-дълбоките кътчета на сърцата си. Хората от този тип винаги поддържат активно, положително, самомотивирано отношение и състояние на обрат и покаяние. Въпреки че понякога се съревновават с другите за слава и статус и разкриват някои проявления и действия на антихристи в различна степен, след като преживеят известни кастрения, съд и наказания или Божието дисциплиниране, този покварен нрав се отхвърля и се преобразява в различна степен. Основната първопричина за постигането на тези резултати е, че този тип хора могат в дълбините на сърцето си да размишляват върху своя покварен нрав и за грешните пътища, по които са поели, могат да разберат това и да направят обрат. Въпреки че промените, растежът и придобивките от техния обрат са много малки и напредъкът е много бавен, до такава степен, че самите те може дори да не ги забележат, след три до пет години в такива преживявания те могат да почувстват някои промени в себе си, а и тези около тях също могат да ги забележат. При всички случаи има разлика между хората, които имат нрава на антихристи, и онези, които са антихристи. Каква е основната характеристика в това отношение? (Хората с нрава на антихристи са способни да се покаят.) Когато направят нещо нередно, когато извършат прегрешение или се сблъскат с кастрене, съд и наказание, укор или дисциплиниране, те могат да се покаят. Дори когато осъзнаят, че са постъпили погрешно или са допуснали грешка, те могат да се самоанализират и да имат нагласа за обрат и покаяние в сърцата си. Това е характерна разлика, която напълно отличава хората с нрава на антихристи от антихристите.

Обобщение на разликите между антихристите и хората, които имат нрава на антихристи

Онези, които са антихристи, са живи сатани. Може да се каже, че те живеят като сатани. Те са дяволи и сатани, които са видими за хората. И така, нека обобщим съществените разлики между антихристите и хората с нрава на антихристи. Един от аспектите е отношението им към истината. Антихристите категорично не приемат истината. Макар че устно може да признават, че Божиите слова са истината, че са положителни неща, че са слова, които са полезни за хората, че са критерият за всички положителни неща и че хората трябва да ги приемат, да им се покоряват и да ги практикуват — макар че могат да кажат всичко това — те категорично не могат да прилагат Божиите слова на практика. Защо не ги практикуват? Защото не приемат истината в сърцата си. С устата си казват, че Божиите слова са истината, но с напълно различен мотив: казват го, за да прикрият факта, че не приемат истината, и за да подвеждат хората. Това че антихристите могат да говорят думи и доктрини, не означава, че в сърцата си признават, че Божиите слова са истината. Те не могат да прилагат истината на практика, защото из основи не приемат истината на Божиите слова в сърцата си. Те не са готови да приемат истината и да я практикуват, за да навлязат в истината реалност. От друга страна, хората с нрава на антихристи не са непременно антихристи. Някои от тях могат в различна степен да приемат истината, положителните неща и правилните слова и да им се покоряват — това е едната разлика. Хората със същността на антихристи са враждебни към истината и ѝ обръщат гръб, но някои хора с нрава на антихристи могат да приемат и да практикуват истината. Чрез четене на Божиите слова и чрез няколко години преживяване на Божието дело, отношението им към истината може да се промени донякъде. Дълбоко в сърцата си те усещат, че макар да не могат да я прилагат на практика, истината е добра и е правилна. Просто те не обичат истината или не се интересуват толкова от нея, така че практикуването ѝ изисква известно усилие и борба. И така, хората с нрава на антихристи, но с малко съвест и разум, могат да приемат истината в различна степен. Най-малкото, дълбоко в сърцата си те не се съпротивляват на истината или не се отвращават от истината и не изпитват неприязън към нея. Повечето хора са в такова състояние и показват такъв вид проявление спрямо истината. Този начин на описване на тези хора нито ги идеализира, нито ги очерня. Той е доста обективен, нали? (Да.) Друг аспект е да ги разграничим от гледна точка на човешката природа, т.е. да ги разграничим въз основа на тяхната съвест, разум и добротата или злината в човешката им природа. Който има зла човешка природа, който не приема истината и който изпитва особено силна неприязън към истината, определено е неверник или антихрист. Някои хора не обичат особено истината и не се интересуват от нея. Когато други хора разговарят за истината, те стават сънливи и апатични. Хората от този тип обаче нямат зла човешка природа и не измъчват другите. Ако разговаряш за Божиите намерения, за истините принципи или за правилата на Божия дом, те могат да слушат и са готови да приемат истината и да се стремят към нея, но не е задължително да са способни да прилагат истината на практика. Ако станат водачи, може да не са способни да те водят към това да разбираш истината или да те доведат пред Бог, но категорично няма да те измъчват. Това е човешката природа на хората с нрава на антихристи. Във всеки случай човешката природа на хората с нрава на антихристи не е толкова зла. Те могат да приемат истината в различна степен. За разлика от тях, антихристите не само нямат съвест и разум, но имат и изключително жестока човешка природа. Хората с нрава на антихристи имат чувство за съвест и известен разум и могат да се справят с определени въпроси рационално. Например от гледна точка на това как да избират и на коя страна да застанат при справянето с изискванията на Божия дом, при справянето с различните хора в църквата и при справянето с положителните и негативните неща, те могат да разграничат тези и други такива въпроси и в крайна сметка са способни да направят правилния избор въз основа на своята съвест. Хората от този тип нямат толкова зла човешка природа и са относително добросърдечни. Има още едно разграничение, за което току-що разговаряхме, а именно, че има някои хора с нрава на антихристи, които могат да приемат истината, и когато сгрешат, могат да размишляват върху това и да имат покаяно сърце. За разлика от тях, антихристите изобщо нямат тези две проявления. Те са упорити и непроменящи се, защото изпитват неприязън към истината, не я приемат и имат изключително жестока човешка природа. Невъзможно е хора от този тип да направят обрат и да постигнат покаяние. Дали човек може истински да се покае, зависи главно от това дали притежава съвест и разум и от отношението му към истината. Тъй като нямат зла човешка природа, имат известна съвест и разум и могат да приемат някои истини в различна степен, хората с нрава на антихристи имат потенциала да направят обрат. Когато допускат грешки или извършват прегрешения, могат да се покаят, след като бъдат кастрени. Това определя, че за хората с нрава на антихристи има надежда да бъдат спасени, докато антихристите са неспасяеми. Те са от рода на дяволите и на Сатана. Съществените разлики между антихристите и хората с нрава на антихристи са в тези няколко характеристики. Доста обективно ли е това обобщение? (Да.) По отношение на тези няколко характеристики на антихристите, детайлните проявления, за които разговаряхме, са обективни и съответстват на фактите, без никакъв елемент на очерняне. Всички Божии избраници са се сблъсквали с това и са били свидетели на това. Точно такива са антихристите. Що се отнася до хората с нрава на антихристи, също разобличихме различни проявления, като всички те са видими за хората и съответстват на фактите, без никакво разкрасяване.

Хората с нрава на антихристи имат много дефекти и недостатъци в човешката си природа и проявяват различен вид покварен нрав в различна степен. Този покварен нрав има някои очевидни, характерни проявления у всеки. Например някои хора са особено надменни, някои са особено пресметливи и измамни, някои са особено непреклонни, някои са особено лениви и така нататък. Тези изражения са проявленията на хората с нрава на антихристи и те са характеристиките на човешката природа на такива хора. Макар че имат известна доброта в сърцата си — просто казано, те са донякъде добросърдечни — когато се сблъскат с въпроси, те ясно виждат, че интересите на Божия дом са увредени, но тъй като се страхуват да не оскърбят другите, стават като костенурка, която се скрива в черупката си, като живеят според сатанинската философия и не желаят да отстояват истините принципи. Макар че дълбоко в себе си чувстват, че не трябва да действат така и че като действат така, разочароват Бог, те все пак не могат да изберат да не бъдат угодници. Защо това е така? Защото вярват, че за да живеят и оцелеят, трябва да разчитат на сатанинската философия и само по този начин могат да се предпазят. Затова избират да бъдат угодници и не практикуват истината. В сърцата си чувстват, че като постъпват така, са безсъвестни и лишени от човешка природа. Те не са хора и са по-лоши от куче пазач. След като се упрекнат обаче, когато се сблъскат с друга ситуация, пак не се покайват и пак действат по същия начин. Винаги са слаби и винаги чувстват вина. Какво доказва това? То доказва, че макар самите хора с нрава на антихристи да не са антихристи, човешката им природа наистина има проблеми и недостатъци, така че те със сигурност разкриват много поквара. Ако се разгледат цялостните проявления на такъв човек, той е някой, който остава изцяло непроменен в своята дълбока поквареност от Сатана. Той е точно това, което Бог нарича потомството на Сатана. В какво хората с нрава на антихристи са по-добри от антихристите? По-точно казано, макар хората, които имат нрава на антихристи, но не и същността на антихристи, да разкриват различни видове покварен сатанински нрав, те определено не са зли хора. Ситуацията им е подобна на тази, в която обикновено се казва, че някой не е нито коварен и зъл, нито добър човек. Просто те искрено вярват в Бог, желаят да се покаят и могат да приемат истината, след като бъдат кастрени, като имат някакво покорство. Макар че не са зли хора и за тях все още има надежда да бъдат спасени от Бог, те са далеч от критерия да се боят от Бог и да отбягват злото, за който говори Бог! Някои хора вярват в Бог три до пет години и имат известни промени и напредък. Някои хора вярват в Бог осем до десет години и нямат никакъв напредък изобщо. Някои хора вярват в Бог дори в продължение на 20 години без никакви значими промени. Те все още са си същите, каквито бяха преди. Упорито се вкопчват в своите представи. Само защото са чули Божиите слова и са били въздържани от различните правила и разпоредби на Божия дом, не са допуснали големи грешки, не са извършили злодеяния, които да причинят сериозни загуби на Божия дом, и не са причинили големи бедствия. Със сигурност Бог не може да спаси накрая всички хора с нрава на антихристи. Повечето от тях вероятно са полагащи труд, а някои от тях определено ще бъдат отстранени. Във всеки случай, макар да не са зли хора, те са хора с лоша човешка природа. Техният изход и крайна цел определено няма да бъдат еднакви. Всичко зависи от това дали могат да приемат истината и как избират пътя си. Някои хора казват: „Твоите думи са противоречиви. Не каза ли, че тези хора могат да направят обрат и да се покаят?“. Това, което имам предвид, е, че тези хора при определени обстоятелства и в различни среди могат да приемат истината в различна степен. Какво означава „в различна степен“? Означава, че някои хора претърпяват известна промяна, след като вярват в Бог от три до пет години, и значима промяна след 10-20 години. Някои хора вярват в Бог 10-20 години и са си все същите, както когато започнаха да вярват, и винаги скандират: „Трябва да се покая, трябва да се отплатя за Божията любов!“, но всъщност нямат никаква промяна. Само защото имат чувство за съвест, те имат това желание в сърцата си и са готови да направят обрат, и да се покаят. Готовността обаче не означава, че са способни да практикуват истината, нито е равносилна на това да са способни да навлязат в реалността. Готовността означава просто, че не се съпротивляват на истината, че не изпитват неприязън към истината, че не я очернят открито, че не осъждат, заклеймяват или хулят открито Бог — тя е само тези проявления. Но това не означава, че те са способни истински да се покорят, да приемат и да практикуват истината, нито означава, че са способни да се опълчат на плътта и на собствените си желания. Това обективен факт ли е? (Да.) Точно така стоят нещата. Наличието на известна съвест и разум и малко покаяно сърце в човешката природа не означава, че човек няма покварен нрав. Хората с нрава на антихристи съществено се различават от антихристите, но това не означава, че са хора, които могат да приемат истината и да ѝ се покорят. Нито означава, че са хора с истината реалност или че са хора, които Бог обича. Има съществени разлики между тези два аспекта. Те са напълно различни. В сравнение с антихристите хората с нрава на антихристи със сигурност са много по-добри от гледна точка на човешката природа, на отношението им към истината и на степента им на покаяние. Критерият, по който Бог оценява хората, обаче не се основава на това по какво се различават от антихристите. Не това е критерият. Бог оценява човешката природа по това дали даденият човек има съвест и разум, дали обича и приема истината, дали изпълнява предано дълга си, дали се покорява на Бог и дали може да получи истината и да постигне спасение. Това са критериите, по които Бог оценява хората. Бог е поставил различни изисквания към хората с нрава на антихристи. Бог използва тези изисквания, за да оценява хората с нрава на антихристи, с цел да ги спаси. След като чухте това обяснение, вече го разбирате, нали? Първо, трябва да си сигурен, че независимо колко от нрава на антихриста имаш, щом можеш да приемеш истината, ти не си антихрист. Въпреки че не си антихрист, това не означава, че си човек, който се покорява на Бог. Това че не изпитваш отвращение и неприязън към истината, не означава, че си човек, който практикува истината и ѝ се покорява. Наличието на известна съвест и разум, на относителна добросърдечност и по-добра човешка природа от антихристите не означава непременно, че си добър човек. Критерият за оценяване дали човек е добър или лош не се основава на човешката природа на антихристите. Независимо колко на брой лоши неща правят антихристите, те никога не ги признават, нито се покайват, а продължават да действат по същия начин, никога не се обръщат назад и се противопоставят на Бог докрай. Макар че някои хора с нрава на антихристи искрено искат да направят обрат и да се покаят, малкият обрат не означава, че имат истинско покаяние. Наличието на решимост за покаяние не означава, че човек е способен да разбира истината, да получи истината и да придобие живот.

Някои хора казват: „Аз не съм антихрист, значи съм по-добър от антихристите и не съм чак толкова дълбоко покварен колкото тях“. Тези думи правилни ли са? Това разбиране изопачено ли е? (Да.) Хората с нрава на антихристи са същите като антихристите по своя покварен нрав, но тяхната природа същност е различна. Помислете — това твърдение правилно ли е? (Да.) Тогава го обяснете. (Хората с нрава на антихристи имат покварен нрав също като антихристите. И едните, и другите имат надменен и нечестив нрав и преследват статус. Тяхната човешка природа същност обаче е различна. Хората с нрава на антихристи имат известно чувство за съвест и могат да приемат истината в различна степен. Те не изпитват неприязън към истината и не я мразят. От друга страна, хората със същността на антихристи имат злобна човешка природа същност. Те нямат чувство за съвест, изпитват неприязън към истината и я мразят. Те няма да се покаят.) Всички те имат покварен нрав, така че защо Бог окачествява хората със същността на антихристи като антихристи и като Свои врагове? (В основата на това е главно тяхното отношение към истината. Антихристите изпитват неприязън към истината и я мразят, а да мразиш истината означава всъщност да мразиш Бог.) Нещо друго? (Същността на антихристите е същност на дяволи.) За хората със същност на дявол има ли някаква надежда да бъдат спасени? (Не.) Тези хора изобщо не приемат истината и не могат да бъдат спасени. С оглед на това, че и двата типа хора имат покварен нрав, каква е разликата между онези, които могат да бъдат спасени, и онези, които не могат да бъдат спасени? Тези два типа хора са еднакви само от гледна точка на техния покварен нрав; тогава защо антихристите не могат да бъдат спасени, а хората с нрава на антихристи, но не и със същността на антихристи, имат слаба надежда да бъдат спасени? (Хората с нрава на антихристи не са като антихристите, които са толкова враждебни към истината и към положителните неща. Въпреки че не обичат особено истината, те не се отвращават от нея и могат да я приемат в различна степен, като малко по малко се променят. Освен това човешката им природа има известно чувство за съвест, за разлика от антихристите, които нямат чувство за срам.) Надеждата за спасение се крие именно тук. В това е съществената разлика. Ако се съди по същността на антихристите, този тип хора са непоправими и за тях няма надежда да бъдат спасени. Дори да искаш да ги спасиш, не можеш. Те не могат да се променят. Те не са обикновен тип хора с покварения нрав на Сатана, а са от типа хора с живот същност на дяволи и сатани. Този тип хора категорично не може да бъде спасен. За разлика от тях, каква е същността на обикновените хора с покварен нрав? Те просто имат покварен нрав. Те обаче притежават известна съвест и разум и могат да приемат някои истини. Това означава, че истината може да окаже известно въздействие върху тези хора, като им даде надежда, че ще бъдат спасени. Бог спасява именно този тип хора. Антихристите категорично не могат да бъдат спасени, но могат ли хората с нрава на антихристи да бъдат спасени? (Да.) Ако кажем, че могат да бъдат спасени, това не е обективно. Можем само да кажем, че за тях има надежда да бъдат спасени — това е относително обективно. В крайна сметка дали един човек може да бъде спасен, зависи от самия него. Зависи от това дали той може истински да приеме истината, да я практикува и да ѝ се покори. Следователно може само да се каже, че за този тип хора има надежда да бъдат спасени. И така, защо за антихристите няма надежда да бъдат спасени? Защото са антихристи. Тяхната природа е сатанинска. Те са враждебни към истината, мразят Бог и изобщо не приемат истината. Може ли Бог все пак да ги спаси? (Не.) Бог спасява покварените хора, а не сатани и дяволи. Бог спасява онези, които приемат истината, а не отрепките, които мразят истината. Това изяснява ли нещата? (Да.) Разговаряме по този начин, за да предотвратим това някои хора да имат изопачено разбиране. След разграничението между антихристите и хората с нрав на антихристи някои хора си мислят, че щом не са антихристи, това означава, че са в безопасна зона, че наистина са си осигурили убежище и със сигурност няма да бъдат премахнати, отлъчени или отстранени в бъдеще. Изопачено ли е това разбиране? Да имаш надежда за спасение не означава, че ще бъдеш спасен. Тази надежда все пак изисква от хората да отидат и да я сграбчат. Твоето отношение към истината е различно от това на антихристите. Ти не изпитваш неприязън към истината или твоята човешка природа е малко по-добра от тази на антихристите, притежаваш известно чувство за съвест, относително добросърдечен си, не вредиш на другите, знаеш как да се покаеш, когато направиш нещо нередно, и можеш да направиш обрат. Самото притежаване на тези няколко качества означава, че имаш основните условия за приемане на истината, за практикуване на истината и за постигане на спасение. Но това, че не си антихрист, не означава, че ще бъдеш спасен. Ти не си антихрист, но все пак си покварено човешко същество. Могат ли всички покварени хора да бъдат спасени? Не е задължително. Дори ако човек не е антихрист или зъл човек, щом не се стреми към истината, той все пак не може да бъде спасен. Божието спасяване на хората се постига чрез тяхното приемане на истината и стремежа им към нея. Поквареният нрав на хората е враждебен към Бог. Щом някой притежава покварен нрав, той все още може да се бунтува срещу Бог, да се противопоставя на Бог, да предава Бог и така нататък. Следователно той трябва да приеме правосъдието, наказанието, изпитанията и облагородяването на Божиите слова. Нуждае се от притока и напътствието на Божиите слова, от Божието кастрене, дисциплиниране и наказание и така нататък — нито едно от тези дела, които Бог извършва, не може да липсва. Следователно, за да се постигне спасение, от една страна, е необходимо Божието дело, и в допълнение към това, хората трябва да имат решимост да сътрудничат. Те трябва да са способни да понасят трудности и да плащат цена, да навлязат в истината реалност след като разберат истината и така нататък. Това е единственият начин хората да постигнат Божието спасение от последните дни и да получат невероятно рядката благословия да бъдат доведени до съвършенство от въплътения Бог въз основа на разбирането на истината. Толкова е просто. Добре, нека с това да завършим общението по темата.