III. Лъжеводачите не разобличават и не спират злите хора

На следващо място ще разгледаме третото проявление на лъжеводачите, а именно да пренебрегват и да не се интересуват от хората, които прекъсват и смущават делото на църквата — дори когато разкрият, че зли хора и антихристи смущават делото на църквата, те не обръщат внимание на това. По своята същност това проявление е по-сериозно от първите две проявления. Защо се казва, че е по-сериозно? Първите две проявления засягат заложбите на лъжеводачите, а това проявление засяга човешката им природа. Някои лъжеводачи имат толкова малки заложби, че не могат да прозрат естеството на прекъсването и смущаването на делото на църквата. Някои лъжеводачи, въпреки че могат да установят проблемите, свързани с прекъсването и смущаването на делото на църквата, за съжаление не разбират истината и не могат да се справят с тези проблеми и да ги разрешат. Те винаги действат според собствените си идеи и ентусиазъм, правят това, което им харесва, като си мислят в сърцата си: „Стига да върша делото на църквата, всичко е наред. А що се отнася до това кой прекъсва и смущава, това си е негова лична работа и няма нищо общо с мен“. Има и някои лъжеводачи, които имат известни заложби и могат да вършат някаква работа, знаят малко за принципите за справяне с всички типове хора. Те обаче се страхуват да не оскърбят хората, така че когато открият зли хора и антихристи, които причиняват прекъсвания и смущения, те не смеят да ги разобличат, спрат или ограничат. Те живеят според сатанински философии и си затварят очите за въпроси, които смятат, че нямат нищо общо с тях. Изобщо не ги е грижа какви са резултатите от делото на църквата или доколко е повлияно навлизането в живота на Божиите избраници. Те смятат, че тези неща нямат нищо общо с тях. Така че по време на мандата на такъв лъжеводач нормалният ред на църковния живот не се поддържа, а дългът и навлизането в живота на Божиите избраници не са защитени. Какво е естеството на този проблем? Проблемът не е в това, че тези лъжеводачи не могат да вършат работа, защото заложбите им са малки; поради факта, че човешката им природа е лоша и им липсват съвест и разум, те не вършат реална работа. В какво се състои лъжливостта на лъжеводачите? Те нямат съвестта и разума на човешката природа. Следователно по време на тяхната работа като водачи проблемът със злите хора и антихристите, които прекъсват и смущават делото на църквата, изобщо не се разрешава. Някои братя и сестри понасят големи вреди, а делото на църквата също претърпява огромни загуби. Когато такъв лъжеводач забележи проблем, когато види зъл човек или антихрист да причинява прекъсване или смущение, той знае каква е отговорността му, какво трябва да направи и как трябва да го направи, но въпреки това не прави абсолютно нищо и дори се прави на глух, напълно го пренебрегва и не съобщава проблема на началниците си. Преструва се, че нищо не знае и нищо не вижда, и позволява на злите хора и антихристите да прекъсват и смущават делото на църквата. Няма ли проблем с човешката му природа? Не е ли той в един лагер със злите хора и антихристите? Какъв принцип възприема той като водач? „Аз не причинявам прекъсвания или смущения, но няма да направя нищо, което оскърбява, или нещо, което накърнява достойнството на другите. И да ме окачествите като лъжеводач, пак няма да направя нищо, което обижда. Трябва да си оставя изход“. Що за логика е това? Това е логиката на Сатана. А що за нрав е това? Не е ли много лукав и измамен? Такъв човек не е ни най-малко искрен в отношението си към Божието поръчение. Той винаги е лукав и хитър при изпълнението на дълга си, с толкова много долни пресмятания и мисъл за себе си във всичко. Не отдава ни най-малка мисъл на делото на църквата и няма никаква съвест или разум. Той е изначално недостоен да служи като църковен водач. Такива хора нямат ни най-малко бреме за делото на църквата или за навлизането в живота на Божиите избраници. Те се интересуват само от собствените си интереси и удоволствия, съсредоточават се единствено върху това да се отдават на предимствата на статуса, без никаква загриженост за състоянието на Божиите избраници. Не е ли това най-егоистичният и най-достойният за презрение човек? Дори когато открие зли хора и антихристи, които смущават делото на църквата, той не им обръща внимание, сякаш тези въпроси нямат нищо общо с него. Той е като овчар, който вижда вълкът да изяжда овцете, но не прави нищо и се интересува само как да запази собствения си живот. Такъв човек не е пригоден да бъде овчар. Всичко, което прави този тип лъжеводач, е да увеличи в максимална степен защитата на собствената си репутация, статус, власт и различните предимства, на които в момента се наслаждава. Той няма бреме в сърцето си за Божието поръчение, за делото на църквата или за навлизането в живота на Божиите избраници, които са негов дълг и негова отговорност, и никога не ги обмисля. Той си мисли: „Защо водачът трябва да изпълнява тези задачи? Защо неизпълнението на тези задачи води до кастрене и заклеймяване, и до отхвърляне от братята и сестрите?“. Той не разбира и е напълно безразличен. В Моето сърце, независимо колко добре изглежда, че се държи такъв тип човек или колко подчиняващ се на правилата изглежда или мълчалив, или трудолюбив и компетентен, фактът, че действа без принципи и не поема отговорност за делото на църквата, Ме задължава да го видя в нова светлина. Накрая определих този тип човек така: той може да не допуска големи грешки, но е много лукав и измамен. Изобщо не поема никаква отговорност, нито изобщо поддържа делото на църквата — той няма човешка природа. Считам, че той прилича на някакво животно — по лукавостта си прилича малко на лисица. Хората казват, че лисиците са лукави, но всъщност тези хора са дори по-лукави от лисиците. На пръв поглед изглежда, че не са извършили никакво зло, но всъщност всичко, което казват и правят, е за собствената им слава, придобивки и статус. Всичко, което правят, е с цел да се насладят на предимствата на статуса си и изобщо не проявяват внимание към Божиите намерения. Те изобщо не разрешават проблемите, които възникват в делото на църквата, нито се занимават с реалните проблеми, свързани с навлизането в живота на Божиите избраници. Тези лъжеводачи не вършат никаква работа, за да водят Божиите избраници към истината реалност. Каква е целта на всичко, което правят? Не е ли просто да угодят на хората и да накарат другите да ги ценят високо? Те се опитват да накарат всички да имат високо мнение за тях, без да оскърбяват никого, като по този начин се наслаждават на репутацията си и на предимствата на статуса си. Това, което предизвиква най-голяма омраза към тях, е, че всичките им действия не носят никаква полза за навлизането в живота на Божиите избраници. Вместо това те подвеждат хората, карат другите да им се възхищават и да ги боготворят. Не са ли тези хора още по-лукави и по-измамни от лисиците? Те са типични, истински лъжеводачи. Те имат статус на водач и носят тази титла, но не вършат никаква реална работа, като се грижат само за някои видими, повърхностни общи дела или неохотно вършат малко от работата, специално възложена от Горното. Ако няма специално възлагане от Горното, те не вършат никаква съществена работа за църквата. По отношение на въпроси, които са свързани с поддържане на делото на църквата и реда на църковния живот, те се страхуват да не оскърбят хората и не смеят да отстояват принципите. Те не разрешават нито един от натрупаните проблеми в делото на църквата и дори когато виждат как активите на Божия дом се разхищават от антихристи и зли хора, те не правят нищо, за да ги спрат или ограничат. В сърцата си ясно знаят, че тези хора вършат зло и вредят на интересите на Божия дом, но въпреки това се правят на глухи, като не обелват и дума. Това са лукави и измамни хора. Не са ли тези хора по-лукави от лисиците? Външно те са любезни към всички и не правят неща, за да навредят на някого, но забавят основния въпрос за навлизането в живота на Божиите избраници, забавят делото на църквата и делото по разпространението на евангелието. Такива хора достойни ли са да бъдат водачи и работници? Не са ли те слуги на Сатана? Не са ли те хората, които прекъсват и смущават делото на църквата? Макар че на пръв поглед не са извършили никакво очевидно зло, последствията от факта, че работят по този начин са дори по-сериозни от извършването на зло. Те възпрепятстват изпълнението на Божията воля, съпротивляват се на Бог и прекъсват и смущават делото на църквата. Те вредят на Божиите избраници и дори могат да унищожат надеждата да бъдат спасени Божиите избраници. Кажете Ми, не е ли това вършене на зло? Точно това прави един човекоугодник, който изобщо не спазва принципите. Хората, които не разбират истината, не могат напълно да прозрат ужасните последствия от този начин на работа на лъжеводачите, нито могат да схванат какви са техните намерения, мотиви и цели. Ти никога няма да разгадаеш какво наистина искат да направят в сърцата си — такива хора са твърде коварни! Образно казано, те са лукави лисици. По-точно казано, те са живи дяволи, живи дяволи сред хората!

Когато става въпрос за това как да бъдат окачествени тези лъжеводачи, въз основа на техния нрав същност те не могат да бъдат произволно поставени в категориите на злите хора, антихристите, лицемерите и т.н. Но ако се съди по това, което проявяват, като проявленията на тяхната човешка природа и отношението им към църковното дело, както и това, че не се справят с проблемите, които установяват, те са най-порочният тип лъжеводачи. Ако се съди по различните им проявления, въпреки че те не сформират активно клики или не установяват собствени независими царства и рядко свидетелстват за себе си, и въпреки че могат да се разбират добре с братята и сестрите, да понасят несгоди, да плащат цена, да се въздържат от кражба на приношения и дори стриктно да се въздържат от търсене на специални привилегии, когато се изправят пред различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковното дело, или пред различните хора, които разхищават приношенията и увреждат имуществото на Божия дом, те не ги спират и не се справят с тях, не казват нищо, нито вършат никаква работа. Такива хора са ужасни! Те са най-достойният за презрение тип лъжеводачи, те са непоправими! Защо казвам, че са непоправими? Не става въпрос за това, че имат малки заложби или че не могат да възприемат Божиите слова — те имат определена способност за възприемане и работоспособност, но когато установят някой, който прекъсва и смущава църковното дело, те не се справят с това и не го разрешават. Само неохотно вършат малко от тази работа, когато се сблъскат със строгия надзор и честите запитвания на своите висшестоящи водачи или когато биват кастрени. Независимо дали вършат тази работа или не, или как я вършат, основният им приоритет е да защитят себе си. Изобщо не изпълняват отговорностите на водачи и работници. Освен че защитават себе си и поддържат собствените си интереси, те не вършат никаква съществена работа и извършват само малко повърхностна работа, която нямат избор да не свършат. Те не се интересуват от нищо друго, освен да защитават себе си. Нима не са по-лукави и по-хитри от лисици? Някои хора казват: „Инстинктът на лисицата е да изяжда малки животни, така че лъжеводачите нямат ли същия инстинкт да защитават себе си?“. Това инстинкт ли е? Това е тяхната природа! Тези лъжеводачи защитават собствения си статус, репутация и достойнство, поддържат отношения с хората и избягват да оскърбяват когото и да било с цената на накърняване на интересите на Божия дом и увреждане на църковното дело. Те дори не се занимават лично с освобождаването или адаптирането на персонал, а възлагат на други да го правят вместо тях. Те си мислят: „Ако този човек потърси отмъщение, няма да подгони мен. Трябва първо да защитя себе си във всяка ситуация, с която се сблъсквам“. Тези хора са твърде лукави! Като водач ти дори не можеш да поемеш тази отговорност, така че достоен ли си да бъдеш водач? Ти си просто един безполезен страхливец! Без тази малка доза смелост все още ли си вярващ в Бог? Дали хората, които прибягват до хитрост, за да избегнат отговорностите си при изпълнението на дълга си, са последователи на Бог? Бог не иска такива хора. Тези лъжеводачи са толкова лукави и хитри като лисици. Когато видят някой да причинява прекъсване или смущение, те нито се справят с това, нито го разрешават — те просто не вършат действителна работа. Независимо как биват разобличавани и кастрени, те не действат. Щом не изпълняваш отговорностите на водачите и работниците, защо заемаш тази позиция? За да бъдеш част от декора ли? За да си угаждаш с предимствата на статуса ли? Ти не си пригоден за това! Да не вършиш действителна работа, но да искаш братята и сестрите да те почитат и боготворят — нима това не е нагласата на дявол? Толкова е безсрамно! Някои хора казват, че изобщо не искат да бъдат водачи. Тогава защо поддържаш репутацията и статуса си? Каква е целта ти да подвеждаш хората? Ако не искаш да бъдеш водач, можеш по своя инициатива да подадеш оставка. Защо не подаваш оставка? Защо заемаш тази позиция и не се оттегляш? Ако не искаш да подадеш оставка, тогава трябва съвестно да вършиш някаква действителна работа. Няма друг избор — това е твоя отговорност. Ако не можеш да вършиш действителна работа, най-добре би било да поемеш отговорност за това и да подадеш оставка. Не бива да забавяш църковното дело или да вредиш на Божиите избраници. Ако ти липсва дори капчица съвест и разум, имаш ли все още някаква човешка природа? Ти си недостоен да бъдеш наречен човек! Независимо дали могат да бъдат водачи или работници, хората, които вярват в Бог, заслужават да бъдат наречени хора само ако имат поне малко съвест и разум.

За да бъде водач или работник, човек трябва да притежава определено ниво на заложби. Заложбите на човека определят неговата работоспособност и степента, до която схваща истините принципи. Ако донякъде ти липсват заложби и нямаш достатъчно дълбоко възприемане на истината, но си способен да практикуваш толкова, колкото можеш да разбереш, ако можеш да прилагаш на практика това, което разбираш и в своето сърце си чист и честен, ако не кроиш планове за себе си, нито преследваш слава, придобивки и статус, и ако можеш да приемеш Божията внимателна проверка, тогава ти си правилният човек. Лъжеводачите обаче не притежават тези качества. Те не се занимават с различните проблеми на прекъсванията и смущенията, които възникват в църквата. Дори да забележат тези проблеми, те не им обръщат внимание. Ако ги попитат дали са наясно със ситуацията, те казват: „Мисля, че знам нещо за нея, но не всичко“. Това се случи точно под носа ти — защо казваш, че не знаеш за него? Не се ли опитваш да мамиш хората? Щом знаеш за това, помислил ли си как да се справиш с него? Свършил ли си някаква работа? Опитал ли си се да измислиш някакви решения? Те отговарят: „Заложбите на този човек са по-добри от моите, и той има дар слово и говори добре. Не смея да му се меся. Ами ако се заема с нещо, което всъщност не е проблем, и го оскърбя? Това ще затрудни работата ми след това!“. Щом не смееш, ти си безполезен страхливец, не изпълняваш отговорностите си и си недостоен да бъдеш водач! Когато се сблъскаш с такава ситуация, знаеш ли как да се справиш с нея? Те казват: „Въпреки че знам как да се справя, не смея. Не е ли това, за което се отнася Горното? А има и група за вземане на решения. Как би могло тази задача да се падне на мен?“. Щом си я видял и знаеш за нея, трябва да се справиш с тази ситуация. Ако духовният ти ръст е твърде малък и не можеш да се справиш с този проблем, казал ли си на началниците си за проблема? Съобщил ли си за него? Направил ли си това, което влиза в обхвата на твоите отговорности и на работата, която ти се пада? Изпълнил ли си изобщо някоя от отговорностите си? Изобщо не! В сърцата си тези хора знаят много добре: „Знаех за този проблем, но не действах. Чувствам се виновен! Трябваше да съобщя за този въпрос, но не го направих. Но и други хора не го направиха — какво общо има това с мен?“. Другите хора също ли са водачи? Дали другите хора го правят или не, си е тяхна работа — защо ти не си го направил? Ако другите хора не го правят, означава ли това, че ти не трябва да го направиш? Това ли е истината? Дори другите хора да го бяха направили, можеше ли това да замести твоето действие? Това, което ти правиш, е твоята работа. Изпълнил ли си отговорностите и задълженията си? Ако не си, тогава си изоставил отговорностите си, не си пригоден да бъдеш водач и трябва да поемеш отговорност за това и да подадеш оставка. Нямаш никакво признание за това как си бил издигнат, недостоен си за доверието на братята и сестрите, недостоен си за доверието на Божия дом и още повече си недостоен за Божието възхваляване. Ти си безсърдечен негодник. Третият тип лъжеводач има проблем с характера си. Независимо какви са личните му стремежи и навлизане в живота, ако се съди единствено по факта, че по време на мандата си не върши никаква действителна работа, не възстановява никакви загуби за църквата и със сигурност не е способен своевременно да спре или да се справи със злодеянията на злите хора, този тип човек не само има проблем с малките си заложби и проблем с това, че не върши действителна работа, но най-важното е, че той няма човешка природа. Съвестта му е напълно прогнила и той няма никакъв разум. На обикновен език той е морално фалирал. Той е в крайна степен егоистичен и достоен за презрение и не заслужава доверие. Сред трите типа хора, които разнищихме, човешката природа на този тип е най-лошата. Първите два типа хора имат малки заложби, не могат да вършат работа и не отговарят на принципите и критериите на Божия дом за развиване и повишаване на хора, така че не могат да бъдат развивани или използвани. Заложбите им са изключително малки, те са слепи и вцепенени и на практика са мъртви хора — не си струва да бъдат разобличавани и разнищвани. Третият тип човек е най-подлият. Той е изключително достоен за презрение от гледна точка на човешката си природа и ние го окачествяваме като лукав и хитър. Тези хора са дори по-лукави от лисиците. Те не вършат никаква действителна работа, но имат куп извинения и се чувстват напълно спокойни. Независимо как злите хора и антихристите смущават църковното дело, те не се тревожат или безпокоят за това, и все пак искат да продължат да бъдат водачи. Защо са толкова пристрастени към властта? Тези водачи казват: „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу. Всеки обича властта!“. Те не искат да вършат никаква действителна работа, но все пак желаят да се вкопчат в позицията си и да се наслаждават на предимствата на статуса си. Що за негодници са това? Те са чисто и просто от рода на Сатана, те категорично не са нещо добро.

Днес разговаряхме по три точки относно дванадесетата отговорност на водачите и работниците. Лъжеводачите, които разнищихме в дванадесетата отговорност, са в общи линии същите като лъжеводачите, които разобличихме преди. Въпреки че разнищихме три точки, те основно са свързани с два проблема: единият е, че имат малки заложби и не могат да вършат действителна работа. Другият е, че тяхната човешка природа е подла, достойна за презрение, лукава и хитра и те не вършат действителна работа. Това са основните, същинските проблеми на лъжеводачите. Щом човек има един от тези два проблема, той е лъжеводач. Това е извън всякакво съмнение.

4 септември 2021 г.