Обобщение на различните хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения

Дванадесетата отговорност на водачите и работниците е свързана с различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата. Разделихме ги на единадесет въпроса за общение. Проблемите или случаите на прекъсвания и смущения, изброени във всеки въпрос, включват изпълнението на дълга на хората и тяхната истинска вяра в Бог. Защо са разделени толкова щателно? Защо поставям всеки въпрос на общение и разнищване? С оглед на заглавието на всеки въпрос човешката природа на хората, които вършат тези неща, не е добра. С изключение на първия въпрос — честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината, чието естество не се счита за сериозно — всички останали са доста сериозни по своето естество. Всички тези проявления имат естеството на причинители на прекъсвания и смущения, и всички те представляват прекъсвания и смущения на църковното дело, поради което ги поставяме за общение и разнищване едно по едно. Когато тези въпроси възникват в църковния живот или в процеса на изпълнение на нечий дълг, хората трябва да бъдат особено бдителни и да ги разпознават и прозират. Когато хората видят, че се случват такива събития, които причиняват прекъсване и смущение, те трябва да се изправят, за да ги спрат и ограничат. Що се отнася до първия въпрос — „честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината“ — хората понякога правят това неволно и обстоятелствата и естеството на този въпрос не са твърде сериозни. Но ако често се отклоняват от темата и говорят несвързано, като причиняват раздразнение сред слушателите си и поради това не се постигат добри резултати в църковния живот, тогава то води до последствия, които прекъсват и смущават църковното дело. За останалите въпроси дори не е необходимо да се споменава. Всеки един от тях е достатъчен сам по себе си, за да представлява прекъсване и смущение на църковното дело и на реда в църковния живот. Затова е необходимо да се разговаря за всеки един от тези въпроси, да се анализира и да се разнищи подробно. Когато възникнат злонамерени инциденти, ако имаш проницателност и познание за злодеянията, които смущават църквата, трябва да се изправиш, за да ги спреш и да ги ограничиш. В по-широк смисъл това е изпълнение на дълга на едно сътворено същество. В по-тесен смисъл най-малкото това е изпълнение на дълга и отговорността на член на църквата. Не трябва ли да си способен да правиш именно това? (Да, така е.) Ако не си способен да правиш това, какви са последствията? Как трябва да окачествим това, че не си способен да правиш тези неща? Най-малкото това означава, че си объркан човек. Освен това ти си безполезен страхливец, който се страхува от Сатана, а когато сатаните и дяволите се появят, за да смущават Божието дело и нормалния ред в църквата, ти оставаш безразличен и безсилен, не реагираш и нямаш вяра и смелост да се изправиш в битка срещу Сатана и да свидетелстваш за Бог. В такъв случай ти си безполезен човек, недостоен да бъдеш последовател на Бог.

Дванадесетата отговорност на водачите и работниците изброява различни видове инциденти в църквата, които прекъсват и смущават Божието дело. Всеки инцидент включва отношението на водачите и работниците, както и на обикновените братя и сестри, към Бог. Той също така включва отношението на всеки човек към неговия дълг и отговорности, както и неговата позиция и гледна точка към тези негативни събития и неща, които смущават делото на Божия дом. Разбира се, той включва и това дали човек, който е вярвал в Бог и е слушал проповеди в продължение на много години, има достатъчен духовен ръст и вяра, за да воюва срещу Сатана и да свидетелства за Бог, когато изникнат тези негативни събития и неща. Засяга ли това ключови въпроси? Засяга позицията на човека и пътя, по който той върви, както и неговото отношение към Бог, към истината и към дълга му. Ето защо, след като чуете тези слова, вие трябва да разберете, че това са Божиите изисквания към хората. Не се отнасяйте към тях като към доктрини, правила или наредби, които да изпълнявате и прилагате, а по-скоро размишлявайте повече върху тях, за да разберете истината, и след това ги практикувайте и навлизайте в тях, като по този начин постигате Божиите изисквания. Когато зли хора прекъсват и смущават работата на църквата, не стойте безучастно, не избягвайте отговорностите си с различни извинения, като казвате, че вярвате в Бог едва отскоро, имате малък духовен ръст или сте все още млади и т.н. Когато Бог проверява делото, когато Той нагласява обстоятелства, за да види твоето отношение, Той не гледа твоята възраст, колко години си вярвал в Него, нито каква цена си платил някога и какви заслуги си постигнал; Бог иска твоето отношение в конкретния момент. Ако ти обикновено никога не си обмислял тези въпроси или не си търсил за тях и преминаваш през всеки въпрос в объркано състояние, без да задържаш нищо, без да търсиш истината, без да научиш урока си или да се отнасяш сериозно към различните обстоятелства, които Бог е нагласил, ако ти бягаш, когато видиш зли хора да причиняват смущения и прекъсвания, и никога не докладваш това на Божия дом, нито показваш твоето отношение, тогава, въпреки че ти не си участвал в злодеянието, твоето поведение по този въпрос вече е разкрило твоята позиция и гледна точка — ти си безучастен наблюдател, подкрепящ Сатана. Бог проучва всичко внимателно и ти не можеш да Го заблудиш. Ето защо, когато тези негативни въпроси възникнат, когато откриеш различни хора, събития и неща, които прекъсват и смущават работата на църквата и нормалния ред на църковния живот, това ясно разкрива твоето отношение към Бог. Може да вярваш в Бог едва отскоро, да си доста млад и твоят духовен ръст да е малък, но ако, когато тези неща се случат, ти действаш според принципите и се опиташ да спреш, ограничиш или дори разобличиш злите хора, като поемаш рискове и пренебрегваш собствената си безопасност, за да се изправиш и да защитиш интересите на Божия дом — ако ти имаш това сърце, тогава твоето отношение към Бог, както и твоята решимост да свидетелстваш за Бог и да се бориш срещу Сатана, ще се превърнат в свидетелство, видяно от хората и от Бог. Злодеянията на хората, тяхното заблуждаване на Бог и укриване от Него, тяхното избягване на отговорности, отстъпчивостта им пред Сатана и компромисът им с него, когато той върши зло — Бог ще види всичко това и тези злодеяния един ден ще бъдат уредени и ще получат присъда. Но също така, когато хората се изправят срещу прекъсванията и смущенията на Сатана, за да говорят в защита на Божия дом и на братята и сестрите, и воюват срещу Сатана, за да защитят интересите на Божия дом, като търсят истината с решимостта да свидетелстват за Бог, дори ако понякога се чувстват безсилни и сами, липсва им мъдрост, имат само плитко разбиране на истината или искат да общуват за истината, но не могат да се изразят ясно, което кара някои хора да им се подиграват и да гледат отвисоко на тях, в Божиите очи Той вижда тяхната искреност и счита тези действия и поведение за добри дела. Злодеянията един ден ще получат присъда и ще имат своя завършек пред Бог, така ще бъде и с добрите дела — но крайният завършек за всеки от тези два вида поведение ще бъде напълно различен. Злодеянията ще получат своето дължимо възмездие, а добрите дела ще бъдат отплатени с добро отношение. Бог отдавна е определил това за всеки човек, като просто чака различните проявления на хората по време на Божието дело да се превърнат в установени факти, преди да възнагради доброто и да накаже злото.

Дванадесетата отговорност на водачите и работниците изброява единадесет проблема относно хора, събития и неща, които прекъсват и смущават работата на църквата. Важни ли са тези единадесет проблема? Разкриват ли ясно хората? Когато общувате за всеки проблем, трябва да полагате повече усилия, за да разберете ясно истината. Това включва как хората отстояват справедливостта и положителните неща и как отстояват Божието свидетелство; включва също как хората се изправят да се борят със Сатана, да разобличават и разкриват лицето на Сатана и да спират и ограничават злодеянията на Сатана — това са двата включени аспекта. Когато Сатана прекъсва и смущава работата на църквата, ти играеш ли роля? Каква роля играеш? Направил ли си това, което Бог изисква от теб? Изпълнил ли си задълженията и отговорностите, които един последовател на Бог трябва да изпълни? Когато възникнат тези проблеми, ти правиш ли компромис, заглаждаш ли нещата и заемаш ли средна позиция като угодник, или се изправяш, за да спреш и ограничиш злодеянията на Сатана, като работиш в единомислие с повече истински братя и сестри, за да защитиш интересите на Божия дом? Какво защитаваш? Интересите на злите хора, интересите на Сатана ли защитаваш, или защитаваш интересите на Божия дом? Ако се случи нещо, което прекъсва или смущава работата на църквата, и ти не правиш нищо, а само действаш като угодник и пазиш себе си, като гарантираш, че можеш да се справиш успешно с взаимоотношенията си с хората и да останеш невредим, без изобщо да се чувстваш загрижен или тревожен за това, че работата на църквата е смутена, без да изпитваш никаква омраза или гняв към злодеянията на злите хора, без да носиш никакво бреме за интересите на Божия дом и всички братя и сестри, без никакво чувство за задлъжнялост към Бог и без да чувстваш никакъв укор към себе си, тогава си в опасност. Ако в Божиите очи ти си пълен угодник, стоиш със скръстени ръце и наблюдаваш пасивно каквото и да се случва и го избягваш, и не изпълняваш абсолютно никакви свои отговорности или задължения, тогава си наистина в опасност и има вероятност да бъдеш отстранен от Бог. Ако Бог има мисъл, при която дори намерението да те остави да полагаш труд не остава, и Му е писнало от теб, тогава в този момент ти си предопределен да бъдеш отстранен, което е невероятно опасно! Когато Бог казва, че повече не иска да вижда хора като теб и че не цени хора като теб да изпълняват какъвто и да е дълг или да полагат труд в Божия дом, тогава може да бъдеш отстранен от църквата някой ден, някой момент в не твърде далечното бъдеще, което ще промени съдбата ти. Това е така, защото връзката ти с Бог вече не е нормална или си се отдалечил от Бог и си Го предал, и това е довело до резултат. Можеш ли да видиш този факт? Когато осъзнаеш този факт, независимо дали можеш да го приемеш, всички хубави надежди в сърцето ти ще изчезнат мигновено.

Когато хората за първи път повярват в Бог, всички те имат пламенно сърце. Макар че не могат да видят бъдещата си крайна цел или перспективи, те винаги изпитват някакво упование в Бог. Те винаги се стремят към красиви и положителни неща. Откъде идва тази сила? Хората не знаят; не могат да го проумеят: „Всички хора са еднакви, всички живеят в един и същ въздух и под едно и също слънце. Защо тогава невярващите нямат тези неща в сърцата си, а ние ги имаме?“. Не е ли това мистерия? Тази сила идва от Бог. Тя е твърде скъпоценно нещо; не е нещо, с което хората се раждат. Ако всички го имаха от раждането си, щяха да бъдат еднакви; сред човешките същества нямаше да има разграничения на висши или нисши, благородни или низки и нямаше да има разлика между тези, които вярват в Бог, и тези, които не вярват. Това, което те нямат, ти можеш да притежаваш; ти можеш да имаш най-скъпоценното нещо, което съществува сред човечеството. Защо се нарича най-скъпоценното нещо? Точно поради тази надежда и очакване ти можеш да се съсредоточиш в изпълнението на дълга си в Божия дом. Това е най-основното условие, за да може човек да постигне спасение. Именно поради това очакване ти имаш възможност и малко решимост да отдадеш всичко на Бог, да изпълниш дълга си като сътворено същество и да бъдеш добър човек, спасен човек. Ползите, които това носи, са толкова големи. И така, откъде идва това нещо? То идва от Бог; дадено е от Бог. Когато обаче Бог вече не иска някого, това нещо бива отнето. Той вече не копнее за красиви неща, нито ги очаква; вече не възлага надеждите си на тях. Сърцето му помръква и започва да потъва. Той губи ентусиазма да се стреми към нещо красиво или положително, както и към Божиите обещания. Станал е точно като невярващ. Щом това нещо е загубено, може ли той да остане в Божия дом и да продължи да вярва в Бог и да Го следва? Не е ли стигнал до края си пътят му на вяра в Бог? Когато ти загубиш тази предпоставка да имаш решимост да се стремиш, ти се превръщаш в ходещ труп. Какво означава да си „ходещ труп“? Означава, че вече не можеш да разбираш Божиите слова. Когато имаш тази предпоставка, ти можеш да разбираш Божиите слова, да имаш надежда, вярата ти може да бъде вдъхновена и тази предпоставка може да ти даде мотивация да се стремиш към истината. Когато обаче загубиш тази основна предпоставка, тази мотивация изчезва. Ти нямаш ентусиазъм или интерес да слушаш Божиите слова. Обещанията и очакванията вече не те интересуват и не те мотивират. За теб Божиите слова са се превърнали в теория на високо ниво. Ти не се стремиш към тях и Бог вече не те просветлява. Ти не можеш да придобиеш никаква истина от Божиите слова. Не е ли стигнал до края си този път на вяра в Бог за теб? Когато стигне до този момент, Бог вече те е отритнал; можеш ли все още да накараш Бог да промени решението Си? Няма да е лесно. Когато Бог е решил, че вече не иска определен човек, ето какво чувства човекът вътрешно. Когато това нещо бъде отнето, твоето отношение към различни въпроси като вярата в Бог, изпълнението на дълга и спасението ще бъде напълно различно от преди. Като размишляваш над някогашния си страстен стремеж, ти ще го намираш за необясним, неразбираем и невероятен. Когато го намираш за невероятен, като сравняваш какъв си сега с предишното си аз, твоето вътрешно състояние ще е претърпяло качествена промяна; ще бъдеш напълно различен човек, няма да си същият човек, какъвто си бил преди. Защо ще се случи това? Няма да е защото средата се е променила; няма да е защото си остарял и си станал по-голям интригант; няма да е защото си придобил повече преживявания и житейски прозрения, като си променил мислите и гледните си точки. Вместо това ще бъде защото Бог е променил решението Си, Неговите мисли са се променили и Неговото отношение и очаквания към теб са се променили. Така че ти си станал различен човек не по твоя воля. Погледнато сега, ако човек загуби онова, което Бог му дава, но което той счита за най-дребното, най-незначителното нещо, в този момент този човек ще бъде хванат в капана на страданието и не може да се говори за никакво щастие. Така че никога не стигай до този момент. Ако стигнеш, може да почувстваш сякаш тежест е свалена от раменете ти, че си освободен, отпуснат, че вече не трябва да вярваш в Бог или да изпълняваш дълга си и че можеш да живееш свободно и разпуснато като невярващите, като птица извън клетката си. Но това е само временен комфорт, радост и самоугаждане. Докато продължаваш напред, погледни пътя пред себе си — ще бъдеш ли все още толкова щастлив? Не, няма да бъдеш. Тежки времена те очакват напред! Когато живееш под господството на Създателя, независимо как Създателят устройва нещата за теб, какво ти прави и как го прави, колко изпитания и мъки ти носи, колко страдание понасяш или дори ако възникнат неразбиране, погрешни разбирания и други неща, най-малкото ще чувстваш, че си в Божиите ръце, че Бог е твоето упование и че сърцето ти е спокойно. Но когато Бог вече не те иска и вече не си способен да доловиш как Бог се отнася към теб, и загубиш това упование, сякаш целият свят се срива около теб. Сякаш когато си бил дете и си мислил само: „Мама е най-обичливата, мама се грижи за мен и ме обича най-много, мама не може да умре“. Не си можел да понесеш, когато си чул, че майка ти е болна. Мислил си, че ако майка ти наистина умре, небето ще се срути и няма да имаш начин да продължиш да живееш. Същото разсъждение се прилага и към вярата в Бог. Най-големият мир и радост във вярата на човек в Бог идват от упованието в Бог, от вярата, че съдбата на човек е в ръцете на Създателя. Усещането за стабилност на човек идва от това, че има това истинско доверие и упование. Когато почувстваш, че това доверие и упование ги няма и сърцето ти се чувства празно, като прясно изкопана дупка, не се ли е срутило твоето небе? Имаш ли силата да продължиш да живееш, когато загубиш твоето упование? Такива хора са като ходещи трупове, просто се тъпчат, докато чакат края си.

Сега някои хора постоянно проявяват лошо поведение и непрекъснато вършат зло, прекъсват, смущават и вредят на делото на църквата, докато изпълняват дълга си, дори до степен да причиняват големи загуби на интересите на Божия дом. Те никога не са проявявали искреност или преданост към Бог, камо ли някакво покорство. Затова Бог никога не ги е признавал. Те са зли хора, които са проникнали в Божия дом с намерението да получат благословии. Бог им позволява да влязат, за да могат Божиите избраници да си извлекат поуки и да придобият повече проницателност. Макар че те също принадлежат към призованите, те не са били избрани заради поведението, което постоянно показват. Какво е тяхното състояние? Можете да се поинтересувате. Животът на нито един от тях не върви добре. Качеството на живот на онези, които се уповават на Бог и получават Неговия ресурс по всяко време и навсякъде, е коренно различно от това на онези, които не получават Божия ресурс и помощ и които винаги падат в бездънната пропаст, когато се сблъскат със ситуации. Онези, които не получават Божия ресурс, нямат спокойствие и радост, по цял ден преживяват страх, безпокойство, нервност и тревога. Какви дни прекарват те? Лесно ли е да прекарваш дните си в бездънна пропаст? Не, не е лесно. Ако оставим настрана тази бездънна пропаст, дори да прекараш няколко дни подред в негативизъм, ти ще страдаш неимоверно. Затова цени настоящето и не пропускай тази чудесна възможност. За теб е чест да изпълняваш дълга си в шестхилядолетното дело на управлението на Бог. Това е чест за всеки човек. Не става въпрос за унижение. Ключът е в това как се отнасяш към тази чест и как се отплащаш за тази чест, която си получил от Бог. Бог те е възвисил. Не пропускай да оцениш Неговата доброта. Трябва да знаеш как да се отплащаш за Божията благодат. Как трябва да се отплатиш за нея? Бог не иска парите или живота ти и не желае никакви наследствени съкровища, предадени чрез семейството ти. Какво иска Бог? Бог желае твоята искреност и преданост. Как се проявява тази искреност и преданост? Начинът, по който се проявява, е следният: независимо какво казва Бог, ти трябва да правиш всичко възможно, за да проявиш искрено сърце и да действаш според Божиите слова. Какви са Божиите слова? Те са истината. След като признаеш и приемеш истината, как трябва да я прилагаш? Трябва да практикувате в съответствие с истините принципи. Правете точно това, което Бог казва. Не говорете само на думи, че практикувате истината, а след това да действате според собствената си воля, когато се сблъскате със ситуации, като по-късно се оправдавате и изричате прикрити и измамни думи — това е липса на искреност и преданост — Бог не желае да вижда това. Най-ценното нещо в човека е искреността. Как трябва да се държи човек, който има искреност? Трябва да постъпваш точно, както изисква Бог, като упорито следваш Божиите слова. Дори да прекаляваш и да действаш, сякаш следваш правила, а другите да те считат за малко глупав, когато видят това, теб въпреки това не те е грижа и продължаваш да действаш според Божиите слова, това е искреността, която Бог иска от хората. Ако винаги кроиш схеми и хитруваш и ако никога не си готов да изглеждаш като глупак в очите на другите, да понесеш и най-малката загуба за собствените си интереси, тогава ти си неспособен да практикуваш истината, защото ти липсва искреност. Хората, на които им липсва искреност и все още се опитват да въртят измамни номера, са прекалено хитри и Бог не ги харесва. Когато практикуват Божиите слова, те подбират и избират, като практикуват само това, което им носи полза, и избягват това, което не им носи. Обикновено говорят приятно, бълват само грандиозни идеи, но когато възникнат проблеми, се скриват, изчезват безследно и се появяват отново едва след като другите са разрешили проблемите. Що за нещастници са такива хора? Когато нещо е изгодно за тях, те поемат инициативата и излизат напред, по-активни са от всички останали. Когато обаче личните им интереси са застрашени, те се отдръпват и стават негативни. Губят всичките си приятно звучащи думи, позицията си и възгледите си. Бог не харесва този тип хора. Той би предпочел някой, който изглежда глупав в очите на другите, пред някой, който е толкова лукав.

XII. Обсъждане на политика

Приключихме с общуването относно единадесетте проблема, съдържащи се в дванадесетата отговорност на водачите и работниците. В допълнение към единадесетте проблема, нека добавим още един. Макар че той не се среща често в църковния живот, трябва да се спомене тук, което го прави дванадесетият проблем — обсъждане на политика. Уместно ли е обсъждането на политически теми в църковния живот? (Не.) Църковният живот е за четене на Божието слово, почитане на Бог и споделяне на разбирането за Бог и познанието за преживяване на Божиите слова. През това време обаче някои хора говорят надълго и нашироко за политика, като например политически ситуации, политически дейци, политическия пейзаж, политически възгледи и политически позиции. Уместно ли е това? Когато обсъждат теми за това как Бог господства над всички неща и над човечеството, някои хора механично прилагат идеята, че политическите дейци също са в Божиите ръце, като казват, че определени политически дейци също вярват в Бог и Го следват и дори пишат духовни записки и какво ли още не. Не обърква ли това другите? Има дори хора, които казват: „Ние, християните, трябва да подкрепяме този политик, защото той не само е вярващ, но и защитава интересите на нас, вярващите. Той е на едно мнение с нас и ние трябва да го подкрепим и изберем“. В църковния живот те дори правят обширна реклама на този политически деец. Уместно ли е това? Участват ли християните в политиката? (Не.) Какво може да се направи, за да се избегне участието? Първо, независимо коя партия подкрепяш или какви са твоите политически възгледи, не ги внасяй в църковния живот за обсъждане. Разбира се, още по-съществено е дебатите между хора с различни политически възгледи също да не се появяват в църковния живот. Например, ако ти и някой друг имате различни възгледи и подкрепяте различни политически дейци, може да пожелаеш да го обсъдите, когато се видите; това е допустимо, но категорично не можете да го правите на събирания. Вие двамата можете да си изпращате лични съобщения, можете да се срещнете и да говорите, или дори можете да спорите до посиняване и никой няма да се намеси; това е право на гражданин в демократична система. Но по време на църковния живот ти си не само гражданин на дадена страна; по-важното е, че си член на Църквата на Всемогъщия Бог. В тази среда това е твоята идентичност. Не внасяй политически теми или теми, засягащи политически дейци, в църквата. Това, което обсъждаш, представлява само твоята лична позиция и възгледи, а не тези на църквата. Църквата не се интересува от политика, нито от каквито и да било политически системи, дейци, лидери или групи, защото тези въпроси не засягат истината и нямат връзка с вярата в Бог. Всички теми, засягащи политиката, не бива да се повдигат в църковния живот. Някои казват: „Добре ли е тогава всички да се събират и да обсъждат това извън църковния живот?“. Най-добре е да не го правите. Ако искаш да се присъединиш към дискусия сред невярващи с различни политически възгледи, това зависи от теб; това е твоята свобода и Божият дом няма да се намесва. Но докато членове на църквата се събират заедно или по време на официални събирания, не повдигай тези политически възгледи или аргументи като основни теми, и не се преструвай лъжливо, че твоите политически възгледи имат нещо общо с Божиите слова, истината или Божието върховенство. Твоите политически възгледи изобщо не са свързани с истината, няма абсолютно нищо общо между тях, така че не се преструвай, че е иначе!

Някои хора искат да говорят за политика, но у дома няма с кого да обсъждат тази тема, така че разговорът не може да се осъществи. Като виждат, че братята и сестрите са все възрастни, те смятат, че са намерили поле за обсъждане на политика и изразяване на политическите си възгледи. Развълнувани са, че са намерили тази добра възможност, и искат да говорят за политически възгледи, текущи събития и международната обстановка. Когато обсъждат това, те започват с: „Всичко това е под Божието върховенство. Политиката на човечеството и тези политици също са под Божието върховенство. Те са отредени от Бог“. След тази прелюдия започват надълго и нашироко да обсъждат политика и текущи събития и приключват с думите: „Политиката не може да избяга от Божието върховенство; във всичко това има Божии добри намерения“. Ако хората не могат да прозрат тези неща, не трябва да говорят лекомислено за тях. Да се общува за истината означава да се общува за истината; не обсъждай политика или политически дейци. Обсъждането на политика не е общуване за истината, то подвежда хората. Ако искаш да говориш за политика, намери си група хора, които обичат политиката, и говори с тях; ще можеш да си говориш до насита. Какво целиш, като винаги говориш за тези теми в църквата? Умишлено ли се опитваш да накараш хората да ти се възхищават и да те изберат за водач? Това е наличие на скрити мотиви! Хората, които обичат да говорят за политика, са хора, които не се занимават със същинските си задачи и със сигурност не се стремят към истината. Никога не обсъждай политически теми на църковни събирания. Някои хора казват: „Ако не можем да говорим за демократичните избори, политическите системи и политиките на свободните държави, тогава какво ще кажете за политиката и скандалите на високопоставените служители в страната на големия червен змей, като например колко злато е взел даден корумпиран служител и колко любовници има? Можем ли да обсъждаме тези неща?“. Тези теми не те ли отвращават? Защо толкова много те е грижа за тези отвратителни неща? Защо аз намирам за отвратително да ме е грижа и да чета за тези въпроси? Някои хора особено се интересуват от тези неща, като изобщо не ги намират за отвратителни. Те са готови да четат за тези неща онлайн, като го правят винаги, когато имат време. Сърцата им се чувстват комфортно, сигурно и заситени, когато четат за тези неща. Как така не се чувстват толкова заситени, когато четат Божието слово? Не е ли това малко мерзко? Не е ли това пренебрегване на същинските задачи? В такова прекрасно време дори разходка в двора, вдишване на чист въздух и любуване на гледката биха повдигнали настроението ви. Но някои хора отказват да правят тези неща; вместо това, винаги когато имат малко свободно време, те просто зяпат компютъра, проверяват за новини, събират клюки — кой корумпиран служител е бил разкрит, че има еди колко си любовници, колко от активите на кой корумпиран служител са били конфискувани от дома му, кой от висшите кръгове на големия червен змей кого е свалил или кой кого е убил. Това са нещата, които обикновено ги занимават. Те смятат, че са пълни със знания, след като съберат тази информация, която след това изсипват върху всички на събиранията. Не е ли това разпространяване на отрова? Не е ли твърде нормално тези зли дяволи да вършат злосторничества? Някои хора казват: „Нормално е те да вършат злосторничества, но ти не би могъл дори да си представиш някои от ужасните неща, които правят“. Каква е ползата да си ги представяш? Да не би мозъкът да ти е даден, за да можеш да си представяш какви нечестиви неща правят те? Не е ли това пренебрегване на същинските ти задачи? Мислиш ли, че знанието за някаква невъобразима нечестивост ти дава превъзходство? Какво можеш да придобиеш от това? Няма ли просто да те накара да се чувстваш още по-отвратен? Хората, които пренебрегват същинските си задачи, винаги се интересуват от тези непристойни, подли въпроси на политическата сцена. Не са ли глупаци? Защо винаги се тревожиш за техните неща, вместо просто да живееш собствения си живот? Не е ли това глупаво? Това не е ли да нямаш нищо по-добро за вършене? Някои хора казват: „Вярващите са преследвани от големия червен змей. Несъмнено го мразят. Със сигурност вярващите биха се интересували от скандалите, корупцията, злоупотребите и разврата на високопоставените служители на големия червен змей, както и от съмнителните неща, които правят. Не трябва ли вярващите да пляскат с ръце от радост, когато тези скандали бъдат разобличени?“. Дали вярваш в Бог и Го следваш, за да получиш тези неща? Говоренето за политически въпроси в църквата, особено за разобличените скандали на високопоставените служители на големия червен змей, е най-отвратителното нещо. Категорично не бива да го обсъждаш! Не Ми говори и на Мен за това; това Ме отвращава! Казвам ти, не говори за това и дори не чети за него, иначе рано или късно ще дойде ден, когато ще съжаляваш, че си чел тези неща. Когато съжалиш, ще знаеш какво е чувството. Тези неща могат да станат безкрайно отвратителни. Да се слуша и да се чете прекалено много за тези неща не носи полза. Защо казвам, че не носи полза? Защото затрупването на ума ти с тези отвратителни въпроси ще те лиши от желанието да слушаш Божиите слова. Въпреки че тези теми засягат политиката, тези въпроси са още по-отвратителни. Ако искаш да говориш за тези неща, иди и говори до насита с някои невярващи, кажи им каквото искаш, но в никакъв случай не говори за тях в църковния живот или сред братята и сестрите. Някои хора казват: „Говоренето за мръсните и нечестиви дела на високопоставените служители на големия червен змей помага на братята и сестрите да растат в проницателност и им позволява да излеят гнева си“. Каква е ползата от изливането на гняв? Изливането на гняв свидетелство ли е? Да не би да е твое задължение или дълг? Говоренето за тези неща е безполезно и няма никаква стойност. Колкото и да разобличаваш нечестивите дела на големия червен змей, Бог няма да го запомни. И обратното, ако говориш за това как си преживял преследването от големия червен змей, как си се освободил от неговото сплашване и заплахи и си ги преодолял и как си се уповавал на Бог и си останал непоколебим в свидетелството си в такава среда, Бог приема това. Но говоренето за политика няма нищо общо с навлизането в живота и Бог не го приема. Някои хора казват: „Аз разобличавам корупцията на служителите на големия червен змей, как харчат десетки хиляди юана за едно хранене или колко харчат за луксозни хотели; добре ли е това?“. Какво общо има всичко това с теб? Не са ли просто такива този свят и това общество? За кого се застъпваш? Това не е свидетелстване за Бог, нито е разобличаване на същината на големия червен змей, нито е проявление на опълчване срещу големия червен змей. Не обърквай хората и не бъди лицемерен; нищо от това не е практикуване на истината. Подкупността на корумпираните служители и политици не ни засяга, нито е нещо, което трябва да разобличаваме. Не се занимавай с тези въпроси. Тези неща са съществували в режима на Сатана през цялата история и това, което те правят, няма абсолютно нищо общо с нашето преживяване на Божието дело или свидетелстване за Бог. Затова в никакъв случай не смесвай тези теми с темата за „опълчване срещу големия червен змей и разобличаването му, за да се свидетелства за Бог“, и не внасяй за обсъждане тези странни, отвратителни и нечестиви въпроси в църковния живот или сред братята и сестрите. Ако наистина искаш да обсъждаш политика, прави го с невярващи. Както и да го обсъждаш насаме с онези, които имат такива хобита и интереси, е добре. Това е твое лично хоби и интерес; това е твоята свобода и право и никой не се намесва. Но по време на събирания и пред братята и сестрите не обсъждай тези въпроси. Дори някой да е готов да слуша, не говори за тях, тъй като това засяга църковния живот и засяга разбирането на истината от Божиите избраници.

Без значение дали засягат политиката или скандалите от личния живот на политиците, не внасяй за обсъждане тези теми в църковния живот. Ако някой не се интересува от съдържанието на събиранията в църковния живот и винаги обича да обсъжда тези въпроси, като говори за тях на всяко събиране, какво трябва да направят братята и сестрите? Трябва да ограничават такива хора, като казват: „Това е време за събиране, не говори за тези боклучави неща. Ако искаш да говориш за тях, иди си вкъщи и го прави там!“. Ами ако не могат да бъдат ограничени и пак говорят за тях? Изгонете ги и им кажете да се върнат, когато спрат. Има и друг начин, който е още по-ефективен: щом отворят уста да говорят за политика, братята и сестрите стават и отиват в друга стая и ги оставят да говорят сами. Казано накратко, хора, които обичат да говорят за политика, със сигурност съществуват. Такива хора пренебрегват същинските си задачи, не се стремят към истината, не обмислят как да изпълняват добре дълга си, не обмислят какви трудности има в работата на църквата или с какви трудности се сблъскват братята и сестрите, и не обмислят кои техни реални проблеми се нуждаят от разрешаване — те не обмислят тези същински въпроси. Вместо това те обмислят само онези мерзки, криви въпроси и са особено ентусиазирани за тях. Особено сега, когато информацията е широко разпространена и достъпна от всякакви канали — това позволява на тези хора да задоволяват своите хобита и интереси. Ние не се намесваме в техните хобита и интереси, но Божият дом има правило, че обсъждането на политически теми на събирания се категоризира към проблема за прекъсване и смущаване на работата на църквата. Така тези теми са строго забранени по време на църковния живот и когато братята и сестрите се събират заедно. Някои хора казват: „Тези теми са забранени, но какво ще кажеш за различните ни политически възгледи, коя партия харесваме или не харесваме, за кого гласуваме или не гласуваме — намесва ли се църквата в това?“. Нека да изясним: гласувай за когото искаш, харесвай когото искаш — църквата не се намесва в тези въпроси, това е твоята свобода. Тази ненамеса не е ли вече доста снизходителна? Ти напълно си се възползвал от твоите задължения и човешки права като гражданин; това не е ли достатъчно уважение? Това вече е достатъчно добре; а ти все още искаш да говориш свободно и до насита в църквата? Това противоречи на правилата. Ако срещнете такива хора, намерете начин да ги ограничите. Първо, общувайте ясно с тях, като кажете: „Ти нов ли си във вярата? За първи път ли си на събиране и не знаеш ли правилата на Божия дом? Тогава трябва да ти кажа: това място е място за събиране и това време е време за събиране. Каквито и политически възгледи или идеи да имаш, категорично не бива да ги разпространяваш в църквата и не ги обсъждай на събирания. Ние не искаме да ги слушаме, нито сме задължени да те слушаме да говориш за тези неща. Избрал си грешното място. След събирането, когато напуснеш това място, можеш да казваш каквото искаш; никой не се намесва. Това е твоята свобода“. Ако разберат и запомнят казаното от вас и следващия път не говорят за това, тогава е добре и са показали, че имат някакъв разум. Но ако след общуването продължат да говорят така, като винаги споделят политически възгледи на всяко събиране, трябва ли да бъдат ограничени да говорят? (Да.) Независимо дали са замесени в политиката, или не, стига някой да говори по политически теми, това трябва да се окачестви заедно със сформирането на клики, съревноваването за статус, даването воля на негативността и други подобни модели на поведение като различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават работата на Божия дом. Към такива хора не може да се показва никаква вежливост; те трябва да бъдат спрени и ограничени. Разбира се, хората, които говорят за политика, не са непременно зли или добри; те може просто да харесват тези въпроси и теми. Но можем да сме сигурни, че тези хора не се стремят истински към истината. Казано накратко, вече беше проведено ясно общение за принципа за справяне с тези хора: кажете им правилата на Божия дом. Ако след като им ги обясните ясно, те продължат да говорят по политически теми и не обръщат внимание на предупрежденията, тогава ги изолирайте. Те могат да продължат да живеят църковен живот само след покаяние. Ако никога не се покаят, тогава не им позволявайте да идват на събирания. Справянето с този въпрос би трябвало да е толкова просто. Не усложнявайте прост въпрос, това не е от полза за никого.

24 юли 2021 г.