В процеса на изпълнение на дълга си хората често преживяват негативни и бунтовни състояния. Ако могат да потърсят истината и да използват истините принципи, за да се заемат с тези проблеми и да ги разрешат, негативните им емоции няма да се превърнат в оплаквания, съпротива, предизвикателно отношение, шумни протести или дори богохулство. Ако обаче се справят с тези неща, като разчитат единствено на собствената си дребнава хитрост, на човешко самовъздържане, на човешки усилия, на старание, на дисциплиниране на телата и на други подобни подходи, то рано или късно тези човешки фантазии, преценки и догадки ще се превърнат в оплаквания, предизвикателно отношение, съпротива, шумни протести и дори в богохулство. Когато хората попаднат в капана на такива негативни емоции, те са склонни да проявяват неподчинение, недоволство и оплаквания срещу Бог, наред с други подобни чувства или мисли. Когато с течение на времето тези мисли се натрупат у хората и те все още не търсят истината или не я използват, за да ги изкоренят, тяхното неподчинение, недоволство и оплакванията им ще се превърнат в предизвикателно отношение. Ще започнат да проявяват бунтовно поведение, като например да изпълняват дълга си нехайно или умишлено да смущават и саботират църковното дело, наред с други негативни модели на поведение, за да изразят своето неподчинение и недоволство и така да постигнат целта си да предизвикат Бог. Някои хора разрушават и смущават изпълнението на дълга на други хора. Смисълът на техните действия е: „Ако аз не мога да изпълнявам дълга си или ако бог не ме благослови в дълга ми, ще се погрижа никой от вас да не може да изпълни дълга си добре!“, след което започват да причиняват смущения. Някои хора правят това чрез думи, а други използват някои действия. Какви неща биха могли да направят онези, които смущават другите хора с действията си? Например може умишлено да изтрият файлове от компютъра на някой друг, за да повлияят на резултатите от изпълнението на дълга му, или умишлено да смущават онлайн събиранията. Това са дяволи и сатани, които смущават хората. Хората не разбират: „Как може човек на тази възраст да върши такива гадости? В крайна сметка той не е тийнейджър, как може все още да прави такива номера?“. Всъщност хора на тридесет, четиридесет, петдесет или шестдесет години също могат да вършат такива неща. Тези различни модели на поведение са невъобразими. Това не са действия на хора със съвест и разум, а на дяволи и сатани. Когато такъв човек види, че другите не са засегнати и че целите му не са постигнати, той дава воля на негативността си и причинява смущения в присъствието на много хора или по време на събирания. Когато започне да излива недоволството си чрез действия, тогава ситуацията става трудно контролируема. Много е трудно той да бъде обуздан, а ако ситуацията продължи да се развива, може само да ескалира и да придобие още по-сериозно естество. Той не само причинява смущения с действията си, но прилага и различни средства и методи, като използва агресивен и осъдителен език, за да смущава другите, докато изпълняват дълга си. Независимо дали постига целите си, след това се съпротивлява на Бог в сърцето си. Не чете Божиите слова, не учи химни и отказва да чете каквито и да било книги, свързани с Божиите слова или с истината. Какво прави вкъщи? Чете романи, гледа телевизионни сериали, заучава готварски техники, изучава гримиране и фризьорство… По време на събиранията не разговаря за разбирането си за Божиите слова, нито за това как да изкорени покварения си нрав и разкриванията на поквара. Когато другите разговарят, той умишлено превзема разговора, прекъсва говорещия и, умишлено измества темата и т.н., като винаги казва неща, които злепоставят и смущават. Защо действа по този начин? Причината се крие в убеждението му, че няма надежда за спасение, което го кара да се предаде и да започне да действа безразсъдно. Гледа да намери няколко другари, преди да бъде премахнат или отлъчен от църквата — ако не може да бъде благословен, ще се погрижи и за другите да не е възможно. Защо мисли по този начин? Той вярва, че Богът, в когото вярва, не е като богът, който първоначално си е представял, че Той не обича хората толкова, колкото той си е представял, че не е и толкова праведен и със сигурност не е толкова искрено привързан към хората, колкото този човек си е представял. Бог обича другите, но не и него. Бог спасява другите, но не и него. Сега, когато не вижда никаква надежда за себе си и смята, че не може да бъде спасен, той се предава и започва да действа безразсъдно. Но това не е всичко. Той иска и другите да видят, че след като няма надежда за него, няма надежда и за тях, и е удовлетворен едва когато накара всички да се откажат от вярата си в Бог и да се оттеглят от своята вяра. Целта, поради която прави това, е следната: „Ако аз не мога да получа благословиите на небесното царство, по-добре не си и мечтайте да ги придобиете!“. Що за нещастник е този човек? Не е ли дявол? Той е дявол, запътил се към ада, който забранява и на другите да вярват в Бог и да навлязат в небесното царство. Той върви с бързи крачки право към задънена улица! Никой, който има малко съвест и донякъде богобоязливо сърце, не бива да постъпва по този начин. Ако наистина извърши голямо зло и бъде разкрит, и това го накара да счита, че за него вече няма надежда, той все пак ще трябва да се стреми да помогне на другите да успеят, като им позволи искрено да вярват в Бог и да не следват примера му. Той може да каже: „Аз съм твърде слаб, плътските ми желания са силни и съм твърде влюбен в света. Това е по моя собствена вина, заслужил съм си го! Вие продължавайте да бъдете искрено вярващи, не се влияйте от мен. По време на събиранията аз ще стоя на пост и ако полицията на големия червен змей влезе в селото, ще ви предупредя“. Всеки, който има частица човешка природа, би трябвало да направи поне толкова и не бива да смущава стремежа на другите към истината. Но онези, които нямат човешка природа, когато нещата не се случат според желанията им или когато виждат, че братята и сестрите ги гледат отвисоко и странят от тях, считат, че Бог ги е разкрил и отстранил, и че нямат надежда за спасение. Когато таят такива идеи и мисли, те се предават и започват да действат безразсъдно, като дават воля на негативността си и безскрупулно смущават църковния живот. Що за хора вършат това? Не са ли дяволи? (Да, така е.) Трябва ли човек да проявява любезност към хора, които са дяволи? (Не.) И така, как трябва да се постъпва в този случай? Казваш му: „Идваш на събиранията, но не четеш Божиите слова, нито приемаш истината. Тогава за какво си тук? За да причиняваш смущения, нали така? Считаш, че нямаш надежда за спасение. Всъщност и ние не смятаме, че имаме голяма надежда, но се стараем. Вярваме, че Бог не е пристрастен, че заслужава доверие, че сърцето Му е искрено по отношение на спасяването на хората и че сърцето Му не се променя. Докато има частица надежда, няма да се откажем. Няма да бъдем постоянно негативни и няма да разбираме Бог погрешно като теб. Ти сънуваш, ако си мислиш, че можеш да ни смущаваш или да ни забавяш! Ако упорито настояваш, ако продължаваш да вярваш по този начин и ако продължаваш злонамерено да искаш да ни смущаваш, тогава не ни обвинявай, че сме груби с теб. От днес ти си премахнат. За теб вече няма място в църквата. А сега се омитай!“. По този начин не разрешавате ли проблема? Просто е, само няколко думи и той е изчистен. Толкова лесно е да се направи това! Защо да се справяте по този начин? Защото природата същност на такива хора не може да се промени, те няма да приемат истината. Мислят, че няма надежда за спасение. Бог не им е казал това, нито братята и сестрите, но въпреки това те вършат зло и причиняват смущения по този начин. Какво ще правят, ако един ден наистина бъдат отлъчени за това, че вършат зло и смущават делото на църквата, или ако Бог ги дисциплинира, защото не се стремят към истината? Може ли да станат врагове на Бог, може ли да потърсят отмъщение? Това е много вероятно! Добре е такива хора да бъдат разкрити, преди да успеят да извършат някакви прегрешения или да сторят голямо зло. Това е Божие дело. Бог ги е разкрил. Сега изчистването им е съвсем правилно. Другите хора все още не са понесли никакви загуби. Справянето по този начин е навременно и уместно. Всички придобиват проницателност и са се справили със злите хора. Ролята им на контрастиращи е изпълнена по задоволителен начин.

В общи линии това са различните състояния и проявления на хората, които дават воля на негативността. Когато желанието им да преследват статус, слава и придобивки не е изпълнено, когато Бог прави неща, които са в разрез с техните представи и фантазии, неща, които засягат техните интереси, те се оплитат в чувствата на неподчинение и недоволство. А когато изпитват тези чувства, умът им започва да ражда оправдания, претекст, доводи, защити и други мисли с оплаквания. В този момент те не възхваляват Бог и не Му се покоряват, а още по-малко търсят истината, за да опознаят себе си. Вместо това те се борят срещу Бог, като използват своите представи, фантазии, мисли и възгледи или прибързаност. И как се борят срещу Бог? Разпространяват своите чувства на неподчинение и недоволство, като използват това, за да изяснят на Бог своите мисли и възгледи, като се опитват да накарат Бог да действа според волята и изискванията им, за да удовлетвори желанията им. Едва тогава чувствата им се уталожват. По-конкретно Бог изразява много истини, за да съди и наказва хората, да пречиства покварения им нрав, да ги спасява от влиянието на Сатана и кой знае колко мечти на хората за това да бъдат благословени са били порязани от тези истини, като разбиват на пух и прах фантазията им да бъдат грабнати в небесното царство, на която са се надявали ден и нощ. Те искат да направят всичко по силите си, за да променят нещата, но са безсилни, могат единствено да се потопят в бедата с негативизъм и негодувание. Не се подчиняват на нищо от това, което Бог е подредил, защото това, което Той прави, е в противоречие с техните представи, интереси и мислене. По-конкретно, когато църквата извършва делото на пречистването и отстранява много хора, тези хора си мислят, че Бог не ги спасява, че ги е отритнал, че към тях се отнасят несправедливо, и затова ще се обединяват, за да предизвикат Бог, ще отричат, че Бог е истината, ще отричат идентичността и същността на Бог и ще отричат праведния Му нрав. Разбира се, те ще отричат и факта на Божието върховенство над всички неща. И с какви средства отричат всичко това? Чрез предизвикване и съпротива. Подтекстът е: „Това, което бог върши, е в противоречие с моите представи и затова не се покорявам, не вярвам, че ти си истината. Ще протестирам шумно срещу теб и ще разпространявам тези неща в църквата и сред хората! Ще казвам каквото ми е угодно и не ме интересува какви ще са последствията. Имам свобода на словото; ти не можеш да ме накараш да млъкна — ще казвам каквото искам. Какво можеш да направиш?“. Когато тези хора настояват да изразят своите погрешни мисли и възгледи, говорят ли за собственото си разбиране? Дали общуват за истината? Категорично не. Те разпространяват негативизъм, дават израз на ереси и заблуди. Не се опитват да опознаят собствената си поквара или да я разобличат, нито разобличават нещата, които са извършили и които са в разрез с истината, нито грешките, които са допуснали. Вместо това те правят всичко възможно да оправдаят и да защитят грешките си, за да докажат, че са прави, а в същото време правят нелепо заключение и изразяват негативни и изопачени възгледи, както и изкривени доводи и ереси. Въздействието върху Божиите избраници в църквата е това, че те са подвеждани и смущавани, а това дори може да потопи някои хора в състояние на негативност и объркване. Всичко това са вредните въздействия и смущенията, причинявани от хората, които дават воля на негативността. Затова онези, които дават воля на негативността си, трябва да бъдат ограничавани, заедно с речта и поведението им — не бива да бъдат покровителствани или допускани. Църквата трябва да разполага с подходящи методи и принципи за справяне с тези хора. От една страна, братята и сестрите трябва да разпознават тези хора и техните негативни забележки. От друга страна, когато Божиите избраници имат проницателност, църквата трябва незабавно да премахне или да отлъчи тези хора според истините принципи, за да предотврати повлияването и смущаването на повече хора. С това приключваме нашето общение за различните аспекти на даването воля на негативността.

В. Принципите и пътищата за изкореняване на негативността

Хората притежават сатанинска природа. Когато живеят със сатанински нрав, е трудно да се избегнат негативните състояния. Особено когато човек не разбира истината, негативността се превръща в обичайно явление. Всеки има моменти на негативност — някои по-често, други по-рядко, някои за по-дълги периоди, а други за по-кратки. Духовният ръст на хората е различен, както и техните състояния на негативност. Хората с по-голям духовен ръст стават донякъде негативни само когато се сблъскат с изпитания, докато тези с по-малък духовен ръст, които все още не разбират истината, са неспособни да разпознаят кога другите разпространяват някакви представи или говорят абсурди. Те може да бъдат смущавани, повлиявани и да станат негативни. Всеки възникнал проблем може да доведе до тяхната негативност, дори банални въпроси, които не си струва да бъдат споменавани. Как трябва да се разреши този проблем с честата негативност? Ако човек не знае как да търси истината, не знае как да яде и да пие Божиите слова или да се моли на Бог, тогава това става много проблемно. Той може да разчита само на подкрепата и помощта на братята и сестрите. Ако никой не е способен да му помогне или ако не приема помощ, той може да остане толкова негативен, че да не може да се възстанови, и дори да спре да вярва. Вижте, много е опасно човек винаги да има представи и лесно да става негативен. Колкото и да се разговаря за истината с такива хора, те не я приемат, като винаги настояват, че собствените им представи и фантазии са правилни. Това са изключително неприятни хора. Колкото и да си негативен, трябва да разбереш в сърцето си, че наличието на представи не означава, че те са съобразени с истината. Това означава, че има проблем с възприемането ти. Ако имаш някакъв разум, не бива да разпространяваш тези представи. Това е най-малкото, което хората трябва да спазват. Ако имаш поне малко богобоязливо сърце и можеш да признаеш, че си последовател на Бог, трябва да потърсиш истината, за да изкорениш представите си, да се покориш на истината и да избягваш да причиняваш прекъсвания и смущения. Ако не можеш да направиш това и настояваш да разпространяваш представи, тогава ти си загубил разума си. Ти си психически ненормален, обладан си от демони и не можеш да се контролираш. Подвластен на демони, ти изричаш и разпространяваш тези представи независимо от всичко — няма отърване от това, то е дело на злите духове. Ако имаш някаква съвест и разум, би трябвало да си способен да направиш следното: да не разпространяваш представи и да не смущаваш братята и сестрите. Дори да станеш негативен, не бива да правиш неща, които вредят на братята и сестрите. Просто трябва да изпълняваш добре дълга си, да вършиш това, което си длъжен да вършиш правилно, и да гарантираш, че си неукорим — това е минималният критерий, спрямо който трябва да постъпваш. Дори ако понякога си негативен, но не си направил нищо, с което да преминеш границите, Бог няма да се занимава с твоята негативност. Щом имаш съвест и разум, щом си способен да се молиш на Бог и да се уповаваш на Него, както и да търсиш истината, в крайна сметка ще разбереш истината и ще направиш обрат. Ако се сблъскаш със значими събития, като например да бъдеш освободен и отстранен за това, че не си свършил истинска работа като водач, ако считаш, че за теб няма надежда за спасение и станеш негативен — прекалено негативен до степен, че да не можеш да се възстановиш, ако се чувстваш сякаш си заклеймен и прокълнат, и развиеш погрешни разбирания за Бог и оплаквания срещу Него — какво трябва да направиш? Много лесно можеш да се справиш с това: намери хора, които разбират истината, с които да разговаряш и да търсиш, и говори открито със сърцето си пред тях. И което е по-важно, ела пред Бог, за да се молиш истински за твоята негативност и слабост, както и за някои от нещата, които не разбираш и не можеш да преодолееш, едно по едно — разговаряй с Бог, не крий нищо. Ако има неописуеми неща, които не можеш да изразиш пред другите, още по-наложително е да дойдеш пред Бог да се молиш. Някои хора питат: „Да се говори с Бог за това не води ли до заклеймяване?“. Вече не си ли направил много неща, които се противопоставят на Бог и заслужават Неговото заклеймяване? Защо да се тревожиш за това допълнително нещо? Мислиш ли, че ако не говориш за него, Бог няма да узнае за него? Бог знае всичко, за което мислиш. Трябва открито да разговаряш с Бог, да излееш сърцето си, да Му представиш вярно проблемите и състоянията си. Твоята слабост, твоето непокорство и дори оплакванията ти могат да бъдат изразени пред Бог. Дори ако искаш да излееш душата си, няма проблем — Бог няма да заклейми това. Защо Бог не заклеймява това? Бог познава човешкия духовен ръст. Дори да не говориш с Него, Той въпреки това познава твоя духовен ръст. Като говориш с Бог, от една страна, това е твоята възможност да се разкриеш и да бъдеш откровен с Бог. От друга страна, това показва и отношението ти на покорство пред Бог. Най-малкото, ти позволяваш на Бог да види, че сърцето ти не е затворено за Него, че ти просто си слаб, че нямаш достатъчно духовен ръст, за да преодолееш този проблем, това е всичко. Ти не възнамеряваш да Го предизвикваш, отношението ти е на покорство. Просто твоят духовен ръст е твърде малък и ти не можеш да понесеш този проблем. Когато напълно отвориш сърцето си за Бог и си способен да споделиш с Него най-съкровените си мисли, макар че е възможно това, което казваш, да съдържа слабост и оплаквания — и по-специално много негативни неща — има едно нещо, което е правилно в този случай: да признаеш, че притежаваш покварен нрав, да признаеш, че си сътворено същество, да не отричаш идентичността на Бог като Създател, нито да отричаш, че връзката между теб и Бог е връзка между сътворено същество и Създателя. Поверяваш на Бог нещата, които ти е най-трудно да преодолееш, нещата, които те правят най-слаб, и изразяваш пред Бог всичките си най-съкровени чувства — това показва твоето отношение. Някои хора казват: „Веднъж се помолих на Бог, но това не доведе до изкореняване на негативността ми. Все още не мога да я преодолея“. Това няма значение, просто трябва искрено да потърсиш истината. Независимо доколко я разбираш, Бог постепенно ще те укрепи и вече няма да си толкова слаб, както в началото. Колкото и слабост и негативност да имаш или колкото и оплаквания и негативни емоции да имаш, говори с Бог. Не се отнасяй към Бог като към външен човек. От всеки друг можеш да криеш неща, но не крий нищо от Бог, защото Бог е единствената ти опора и единственото ти спасение. Тези проблеми може да бъдат разрешени само като дойдеш пред Бог. Да се разчита на хората е безполезно. И така, когато се сблъскат с негативност и слабост, най-умни са онези, които идват пред Бог и се уповават на Него. Само глупавите и упорити хора, когато се сблъскат със значими и критични събития и е необходимо да излеят сърцата си пред Бог, се отдалечават от Бог и Го избягват още повече, и кроят планове в собствените си умове. И какъв е резултатът от всички тези кроежи? Тяхната негативност и оплакванията им се превръщат в предизвикателно отношение, а предизвикателното отношение — в съпротива и шумни протести срещу Бог. Тези хора стават напълно непримирими с Бог и връзката им с Бог е напълно разрушена. Въпреки това, когато се сблъскаш с подобна негативност и слабост, ако все пак можеш да избереш да дойдеш пред Бог, за да търсиш истината, и ако избереш да се покориш на устроеното и подреденото от Бог, ако възприемеш истински покорно отношение, тогава, като види, че ти все още искрено искаш да Му се покориш, дори когато си негативен и слаб, Бог ще знае как да те напътства и ще те изведе от негативността и слабостта ти. След като преминеш през тези преживявания, ще развиеш истинска вяра в Бог. Ще почувстваш, че независимо от трудностите, с които се сблъскваш, щом търсиш Бог и Го чакаш, Той ще подреди изход за теб, без ти да узнаеш, и ще ти позволи да видиш, че без дори да си осъзнал, ситуациите са се променили така, че ти вече не си слаб, а си силен, и си увеличил вярата си в Бог. Когато премислиш тези събития, ще почувстваш колко детинска е била слабостта ти в онзи момент. Всъщност хората се държат точно толкова детински и без Божията подкрепа никога не биха надмогнали своята детинщина и невежество. Само ако човек постепенно приеме и се покори на Божието върховенство в процеса на преживяване на тези неща, като се изправя положително и активно пред тези факти, търси принципите, търси Божиите намерения, вече не избягва Бог и не се отдалечава от Него, нито е непокорен към Бог, а става все по-покорен, все по-малко бунтовен, все по-близо до Бог и все по-способен да се покорява на Бог — само чрез такова преживяване животът на човек постепенно расте и съзрява и израства напълно до духовния ръст на възрастен.

Как човек трябва да се отнася към негативните състояния и да ги изкоренява? Човек не бива да се страхува от негативността. Важното е да има разум. Не е ли лесно човек да постъпва глупаво, когато е постоянно негативен? Когато човек е негативен, той или само се оплаква, или се отказва от себе си и говори и действа без никакъв разум — не се ли отразява това на изпълнението на дълга му? Ако човек може да се поддаде на отчаяние и да се отпусне в негативност, това не е ли предателство към Бог? Тежката негативност е като да имаш психично заболяване, донякъде прилича на това да си обладан от демони. Това означава да ти липсва разум. Да не се търси истината за решения е наистина опасно. Когато хората са негативни, ако напълно им липсва богобоязливо сърце, те лесно ще загубят разума си. Ще тръгнат да разпространяват своята негативност, недоволство и представи. Това е умишлено противопоставяне на Бог и твърде лесно може да прекъсне и смути църковното дело — последствие, което е твърде ужасно да се обмисля, и много е възможно да бъдат отритнати от Бог. Ако обаче човек в своята негативност е способен да търси истината, да поддържа богобоязливо сърце, да не говори негативно, нито да разпространява собствената си негативност и собствените си представи, да поддържа вярата си в Бог и покорното си отношение към Него, такъв човек може лесно да се измъкне от негативността. Всеки има моменти на негативност. Те просто се различават по интензивност, продължителност и причини. Някои хора по принцип не са негативни, но стават такива, когато се сблъскат с провал или неуспех в нещо. Други може да станат негативни по банални въпроси, дори и да е просто нещо, което някой казва и това наранява гордостта им. А някои стават негативни при леко неблагоприятни обстоятелства. Дали такива хора разбират как да живеят? Имат ли прозрение? Притежават ли широтата на ума и великодушието на нормален човек? Не. Независимо от обстоятелствата, щом човек живее в рамките на своя покварен нрав, той често ще изпада в някои негативни състояния. Разбира се, ако човек разбира истината и може да прозре нещата, негативните му състояния ще стават все по-редки, а негативността му постепенно ще изчезва с нарастването на духовния му ръст, докато накрая изчезне напълно. Онези, които не обичат истината, които изобщо не приемат истината, ще имат все по-голям брой негативни емоции, негативни състояния и негативни мисли и отношение, и колкото повече се натрупват, толкова по-сериозни ще стават, и щом тези неща ги залеят, няма да са способни да се възстановят, което е много опасно. Ето защо незабавното изкореняване на негативността е от решаващо значение. За да изкорени негативността, човек трябва активно да търси истината. Четенето на Божиите слова и разсъждаването върху тях, като същевременно се поддържа състояние на покой в Негово присъствие, ще доведат до придобиване на просветление и озарение, което ще позволи на човека да разбере истината и да прозре същността на негативността и по този начин ще разреши проблема с негативността. Ако все още се вкопчваш в собствените си представи и причини, значи си изключително глупав и ще умреш от глупостта и невежеството си. Независимо от това, изкореняването на негативността трябва да бъде активно, а не пасивно. Някои хора смятат, че когато се появи негативност, трябва просто да не ѝ обръщат внимание. Когато отново се почувстват щастливи, негативността им естествено ще се е превърнала в радост. Това е фантазия. Без да се търси или приема истината, негативността няма да си отиде от само себе си. Дори да я забравиш и да не чувстваш нищо в сърцето си, това не означава, че първопричината за твоята негативност е изкоренена. Щом се появят подходящите обстоятелства, тя ще се разпали отново, което е често срещано явление. Ако човек е умен и има разум, трябва незабавно да потърси истината, когато възникне негативност, и да използва метода на приемане на истината, за да я изкорени, и така да разреши проблема с негативността в нейните корени. Всички, които често са негативни, са такива, защото не могат да приемат истината. Ако не приемеш истината, негативността ще се вкопчи в теб като дявол, ще те направи вечно негативен, ще те накара да развиеш чувства на неподчинение, недоволство и оплаквания по отношение на Бог, докато не започнеш да се съпротивляваш, да се бориш и да протестираш шумно срещу Бог — тогава ще си стигнал края и грозното ти лице ще бъде разобличено. Хората започват да те разобличават, да те разнищват и да те окачествяват и едва тогава, когато си изправен пред мрачната реалност, сълзите ти започват да текат. В този момент се сриваш и започваш да се биеш в гърдите от отчаяние — само чакаш да приемеш Божието наказание! Негативността не само отслабва хората, но и ги кара да се оплакват от Бог, да съдят Бог, да отричат Бог и дори пряко да се борят с Бог и да протестират шумно срещу Него. Затова, ако човек се забави да изкорени негативността си, щом разкрие богохулни думи и накърни Божия нрав, последствията са много тежки. Ако изпаднеш в негативност и таиш оплаквания заради едно събитие, фраза, мисъл или възглед, това показва, че разбирането ти по въпроса е изопачено и имаш представи и фантазии за него. Възгледите ти по този въпрос със сигурност не са съобразени с истината. В този момент трябва да потърсиш истината и да се изправиш пред нея по правилния начин, като се стремиш бързо да коригираш тези погрешни представи и идеи, колкото е възможно по-рано, като не позволиш да бъдеш обвързан и подведен от тези представи в състояние на неподчинение, недоволство и оплаквания по отношение на Бог. Своевременното изкореняване на негативността е от решаващо значение и пълното ѝ изкореняване също е много важно. Разбира се, най-добрият начин за изкореняване на негативността е да се търси истината, да се четат повече Божиите слова и да се идва пред Бог, за да се търси Неговото просветление. Понякога може временно да си неспособен да направиш обрат в мислите и възгледите си, но поне трябва да си наясно, че грешиш и че тези твои мисли са изопачени. По този начин минималният резултат ще бъде, че тези погрешни мисли и възгледи няма да повлияят на предаността ти при изпълнението на твоя дълг, няма да повлияят на връзката ти с Бог и няма да повлияят на идването ти пред Бог, за да откриеш сърцето си и да се молиш — най-малкото това е резултатът, който трябва да се постигне. Когато си погълнат от негативност и си непокорен, недоволен и таиш оплаквания към Бог, но не искаш да търсиш истината за изкореняването ѝ, мислиш, че връзката ти с Бог е нормална, но всъщност сърцето ти е далече от Бог и ти вече не желаеш да четеш Неговите слова или да се молиш, проблемът не е ли станал сериозен? Ти казваш: „Независимо колко съм негативен, изпълнението на дълга ми не е възпрепятствано и не съм изоставил работата си. Аз съм предан!“. Валидни ли са тези думи? Ако често си негативен, това не е въпрос на покварен нрав. Има по-сериозни проблеми: имаш представи за Бог, разбираш Го погрешно и си издигнал прегради между себе си и Бог. Ако не търсиш истината, за да разрешиш тези проблеми, това е много опасно. Как човек може да е сигурен, че изпълнява предано дълга си до самия край и без нехайство, ако често е негативен? Може ли негативността просто така да си отиде или да изчезне от само себе си, ако не бъде изкоренена? Ако човек не търси своевременно истината за решение, негативността ще продължи да се развива и само ще се влошава. Последствията, които причинява, ще стават още по-пагубни. Той категорично няма да се развие в положителна посока, а само ще затъва в неблагоприятна посока. Затова, когато възникне негативност, трябва бързо да потърсите истината за да я изкорените. Само това ви гарантира, че сте способни да изпълнявате добре дълга си. Изкореняването на негативността е от решаващо значение и не може да се отлага!

26 юни 2021 г.