2. Даване воля на негативността, когато хората отказват да приемат кастрене

Има и друга ситуация, при която хората са склонни да дават воля на негативността: когато се сблъскат с това да бъдат кастрени и не могат да приемат някои думи от кастренето, в сърцата им ще се породят неподчинение, недоволство и оплаквания, а понякога дори се чувстват онеправдани. Вярват, че с тях са постъпили несправедливо: „Защо не ми позволяват да обясня или да поясня? Защо непрекъснато ме кастрят?“. На какви видове негативност обикновено дават воля тези хора? Те търсят и причини да се оправдават и защитават. Вместо да разнищват, да компенсират или да поправят грешките си, те се обосновават, като казват неща от рода на това защо не са направили нещо добре, какви са причините за това, какви са били обективните фактори и условия и че не са го направили умишлено. Използват тези извинения, за да се оправдаят и защитят, за да постигнат целта си за отхвърляне на кастренето. Тези хора не признават, че кастренето е правилно, и анализират инцидента с кастренето с много други хора, като се опитват да обяснят въпроса ясно пред всички. Дори разпространяват идеи от сорта: „Този вид кастрене ще обезкуражи хората да изпълняват дълга си. Никой вече няма да е готов да изпълнява дълга си. Хората няма да знаят как да постъпват и няма да имат път за практикуване“. Има дори хора, които на пръв поглед в общение казват, че приемат да бъдат кастрени, но в действителност използват общението, за да се оправдават и защитават, и да накарат повече хора да вярват, че Божият дом изобщо не се съобразява с чувствата на хората заради начина, по който се отнася с тях, и че дори малка грешка може да доведе до това да бъдеш кастрен. Онези, които са склонни да дават воля на негативността си, никога не се самоанализират. Дори когато са изправени пред това да бъдат кастрени, те не размишляват върху естеството на грешките си или върху това, което ги е причинило. Не разнищват тези въпроси, а вместо това непрекъснато спорят, оправдават се и се защитават. Някои хора дори казват: „Преди да бъда кастрен, считах, че има път, който да следвам. Но след като ме кастриха, се обърках. Вече не знам как да практикувам или как да вярвам в Бог и не мога да видя пътя напред“. Освен това те казват на другите: „Трябва да сте много внимателни, за да не бъдете кастрени. Това е толкова болезнено, като да отлепиш слой кожа. Не следвайте стария ми път. Вижте какво стана с мен, след като бях кастрен. В безизходица съм, неспособен съм да вървя нито напред, нито назад. Нищо от това, което правя, не е правилно!“. Правилни ли са тези думи? Има ли някакъв проблем с тях? (Да. Те се оправдават и спорят, като казват, че не са направили нищо нередно.) Какво послание се предава чрез това оправдание и този довод? (Те казват, че Божият дом не е прав, като кастри хората.) Някои хора казват: „Преди да бъда кастрен, чувствах, че имам път, който да следвам, но след като бях кастрен, не знам какво да правя“. Защо след като са били кастрени, те не знаят какво да правят? Каква е причината за това? (Когато се сблъскат с кастрене, те не приемат истината и не се опитват да опознаят себе си. Таят някакви представи и не търсят истината, за да ги преодолеят. Това ги оставя без път. Вместо да намерят причината в себе си, те твърдят обратното — че именно кастренето ги е накарало да загубят пътя си.) Не е ли това контраобвинение? То е все едно да кажеш: „Това, което направих, беше в съответствие с принципите, но това, че бях кастрен от теб, показва ясно, че не ми позволяваш да се справям с нещата съгласно принципите. И така, как се очаква да практикувам в бъдеще?“. Ето какво имат предвид хората, които казват такива неща. Приемат ли да бъдат кастрени? Приемат ли факта, че са допуснали грешки? (Не.) Не означава ли това твърдение всъщност, че те знаят как безразсъдно да извършват злодейства, но когато бъдат кастрени и помолени да действат според принципите, не знаят какво да правят и се объркват? (Да.) И така, как са вършели нещата преди? Когато човек се сблъска с кастрене, причината не е ли в това, че не е действал според принципите? (Да, така е.) Той безразсъдно извършва злодейства, не търси истината и не върши нещата според принципите или правилата на Божия дом, затова получава кастрене. Целта на кастренето е да даде възможност на хората да търсят истината и да действат според принципите, за да ги предпази от безразсъдното извършване на повторни злодейства. Когато се сблъскат с кастрене обаче, такива хора казват, че вече не знаят как да действат или как да практикуват — съдържат ли тези думи някакъв елемент на себепознание? (Не.) Те нямат никакво намерение да опознаят себе си или да търсят истината. Вместо това искат да кажат: „Преди изпълнявах дълга си много добре, но откакто ме кастри, ти внесе смут в мислите ми и обърка моя подход към дълга ми. Сега мисленето ми не е нормално и вече не съм толкова решителен или самоуверен, колкото бях преди, вече не съм толкова смел и всичко това се дължи на факта, че бях кастрен. Откакто бях кастрен, сърцето ми е дълбоко наранено. Затова трябва да кажа на другите да бъдат много внимателни при изпълнението на дълга си. Не трябва да разкриват недостатъците си или да допускат грешки. Ако допуснат грешка, ще бъдат кастрени, а след това ще станат плахи и ще загубят устрема, който някога са имали. Смелият им дух ще бъде значително притъпен, а младежкият им кураж и желание да дават всичко от себе си ще изчезнат, ще се превърнат в кротки мекушавци, които се страхуват от собствената си сянка и които считат, че нищо от това, което правят, не е правилно. Вече няма да чувстват Божието присъствие в сърцата си и ще се чувстват все по-отдалечени от Него. Изглежда, че дори молитвите и виковете към Бог ще останат без отговор. Ще чувстват, че не притежават същата жизненост, ентусиазъм и обичливост, и дори ще започнат да гледат отвисоко на себе си“. Дали това са чистосърдечните думи, казани от човек с преживяване? Истински ли са? Дали поучават хората, или им носят полза? Не е ли това просто изкривяване на фактите? (Да, тези думи са доста абсурдни.) Те казват: „Не вървете по моите стъпки и не повтаряйте стария ми път! Сега ви се струва, че се държа доста добре, но всъщност аз просто се уплаших след онова кастрене и вече не съм толкова волен и освободен, колкото бях преди“. Какво въздействие оказват тези думи върху слушателите? (Те карат хората да се предпазват повече от Бог и да действат предпазливо от страх да не бъдат кастрени.) Те оказват този вид негативно въздействие. След като ги чуят, хората ще си помислят: „На мен ли го казваш! Едно малко недоглеждане и се стига до кастрене — нищо не можеш да направиш, за да го предотвратиш! Защо трябва да е толкова трудно да изпълняваш дълга си в Божия дом? Постоянно да говориш за истините принципи — това е наистина трудно изпълнимо! Не може ли просто да живееш обикновен, стабилен живот? Това не е прекомерно изискване или екстравагантна надежда, но защо е толкова трудно да се постигне? Силно се надявам, че няма да бъда кастрен. Аз съм много плах човек. Обикновено когато хората се взират в мен и говорят на висок глас, сърцето ми започва да бие силно. Ако наистина бъда изправен пред кастрене и думите са толкова строги, а фактите се разнищват по този начин, как бих могъл да се справя с това? Няма ли да сънувам кошмари? Всички казват, че кастренето е нещо добро, но аз не виждам нищо хубаво в него. Нима онзи човек не се изплаши от него? Ако аз бях кастрен, също щях да се уплаша“. Не е ли това въздействието, причинено от думите на онези, които дават воля на негативизма си? Дали това въздействие е положително или негативно? (Негативно.) Тези негативни твърдения могат да причинят огромна вреда на онези, които са готови да се стремят към истината! И така, кажете Ми, дали онези, които често дават воля на негативизма си и разпространяват смърт, са служители на Сатана? Дали са хора, които смущават работата на църквата? (Да, така е.)

Някои хора действат според собствените си идеи и се противопоставят на принципите. След като бъдат кастрени, считат, че макар че са работили толкова усърдно и са платили цена, все пак са били кастрени, затова сърцата им се изпълват с неподчинение и те не приемат разобличаването или разнищването. Вярват, че Бог е неправеден и че Божият дом е несправедлив към тях, тъй като такъв полезен човек с талант като техния, който понася толкова много страдания и заплаща толкова висока цена, остава непохвален от Божия дом и дори бива кастрен. От неподчинението им се пораждат оплаквания и те ще дадат воля на негативността си: „Както го виждам аз, няма нищо по-трудно от това да вярваш в бог. Наистина е трудно да получиш няколко благословии и да се насладиш на малко благодат. Платих толкова висока цена, но ме кастриха само за едно нещо, което не направих, както трябва. Ако някой като мен не се справя със задачата, как би могъл да се справи някой друг? Нима бог е праведен? Защо става така, че не съм способен да призная неговата праведност? Защо божията праведност е толкова несъвместима с представите на хората?“. Те не разнищват факта, че това, което са направили, противоречи на принципите, или какъв покварен нрав са разкрили. На тях не просто им липсва дори капчица разкаяние или покорство — те дори открито съдят и се съпротивляват. След като ги чуят да изказват подобно твърдение, повечето хора започват да им съчувстват донякъде и се оказват повлияни от тях: „Това е вярно, нали? Вярвали са в Бог в продължение на двадесет години и все още се сблъскват с такова кастрене. Ако някой, който е вярвал двадесет години, не може непременно да бъде спасен, тогава за хора като нас има още по-малко надежда“. Дали не са били отровени? Щом се даде воля на негативността, отровата се посява като семе в сърцата на хората, което се вкоренява, покълва, разцъфтява и дава плод в умовете им. Преди да се усетят, те биват отровени и в тях възникват съпротива и оплаквания срещу Бог. Когато тези хора бъдат кастрени, те започват да не се подчиняват на Бог и са недоволни от начина, по който Божият дом се е отнесъл с тях. Вместо да възприемат отношение на покаяние и изповед, те спорят, дават оправдания и се защитават. Разгласяват надлъж и нашир колко много несгоди са понесли, каква работа са свършили и какъв дълг са изпълнили през многото години на своята вяра и че вместо сега да получат награди, се сблъскват с кастрене. След кастренето не само не признават собствената си поквара и грешките, които са допуснали, но и разпространяват идеята, че начинът, по който Божият дом се е отнесъл към тях, е несправедлив и е съвсем неразумен, че не бива да се отнася така с тях и че ако това се случва, значи Бог не е праведен. Причината, поради която дават воля на тази негативност, е, че не могат да приемат кастренето или факта, че са допуснали грешки, а още по-малко могат да приемат или да признаят факта, че са причинили вреда на навлизането в живота на братята и сестрите и на църковното дело. Те вярват, че са действали правилно и че Божият дом е сгрешил за това, че ги е кастрил. Като дават воля на негативността си, те искат да кажат на хората, че Божият дом е несправедлив в отношението си към хората: щом човек допусне грешка, Божият дом ще я използва като оръжие срещу него, като се възползва от този проблем и го кастри безмилостно, докато не стане послушен и не си помисли, че не е допринесъл с нищо, докато вече няма кой да го боготвори, докато престане да се цени и не смее да иска награди от Бог — едва тогава Божият дом ще е постигнал целта си. Целта им при даване воля на негативността е да накарат повече хора да застанат в тяхна защита, да накарат повече хора да разберат „истината по въпроса“ и да видят колко много страдания са понесли през многото години на вяра в Бог, колко значителен е приносът им, колко са пригодни и колко опитни вярващи са те. С това искат да накарат другите да застанат на тяхна страна в споделеното противопоставяне на правилата на Божия дом и на кастренето, което Божият дом е извършил спрямо тях. По своето естество това не е ли привличане на хората на тяхна страна? (Да.) Като дават воля на негативността си по този начин, целта им е да привлекат хората на своя страна и да ги подведат, и те смущават делото на църквата, за да дадат воля на своето негодувание. Независимо от въздействието, което в крайна сметка оказва това върху хората, резултатът и последствието е, че хората биват подведени и смущавани, че им е нанесена вреда. Това не е нещо поучително. Това е негативен резултат.

Когато хората се сблъскат с кастрене, в общи линии това са видовете негативност, на които дават воля. Не могат да приемат, че са кастрени, и са недоволни и непокорни в сърцата си, неспособни са да приемат това от Бог. Първата им реакция не е да потърсят истината относно кастренето и да се самоанализират, да се опознаят и да разнищят себе си, за да видят какво точно са направили погрешно, дали действията им са съобразени с принципите, защо Божият дом ги е кастрил и дали това, че са се отнесли с тях по този начин, се дължи на лична неприязън, или е било справедливо и разумно. Първата им реакция не е да търсят тези неща — вместо това първата им реакция е да се позоват на своята пригодност, на понесените несгоди и разходи, за да се противопоставят на кастренето. По този начин всичко, което възниква в сърцата им, със сигурност ще бъде негативно, без нищо положително. Така че когато разговарят за чувствата и разбиранията си след кастренето, те със сигурност дават воля на негативността си и разпространяват представи. Даването воля на негативността и разпространяването на представи трябва незабавно да се спре и да се ограничи, вместо хората да му се поддават и да го пренебрегват. Тези негативни неща ще възпрепятстват навлизането в живота на всеки човек, ще го смущават и ще му вредят и не могат да играят положителна роля, а още по-малко могат да вдъхновят предаността на хората към Бог или преданото изпълнение на дълга им. Поради това, когато такива хора дават воля на негативността си, те смущават църковния живот и трябва да бъдат ограничавани.

3. Даване воля на негативността, когато репутацията, статусът и интересите на хората са накърнени

В какви други ситуации хората дават воля на негативността, освен в тези, в които са били освободени от позицията си или са били кастрени? (Когато интересите на хората са накърнени и те смятат, че са претърпели загуба.) (Някои хора са изпълнявали дълга си в продължение на много години, но когато се разболеят или семействата им пострадат от бедствия, те казват: „Какво придобих от това, че вярвах в Бог толкова години?“.) Обичайната фраза на черногледците е: „Какво придобих?“. Какви други ситуации има? (Някои хора не само че не постигат резултати в дълга си, но често допускат грешки, затова казват: „Защо Бог просветлява другите, но не и мен? Защо Бог им е дал толкова добри заложби, а моите заложби са толкова лоши?“. Вместо да размишляват над собствените си проблеми, те прехвърлят отговорността върху Бог, като казват, че Бог не ги е просветлил или напътствал, и след това продължават да се оплакват от Бог.) Твърдят, че Бог е несправедлив и питат защо Той просветлява другите и им дарява благодат, а на тях не дава, роптаят, че не постигат резултати в дълга си — оплакват се. Примерите, които дадохте, са добри. Има ли още? (Някои хора се изпълват с негодувание, когато назначеният им дълг е адаптиран, питат се защо се е случило това и подозират, че са станали мишена на водачите и работниците, които им създават трудности.) Смятат ли те, че Божият дом ги гледа отвисоко? (Да.) Някои хора, които не вършат действителна работа, биват освободени и отстранени, и считат, че репутацията и статусът им са накърнени. За да излеят недоволството си, те винаги се оплакват насаме: „Вярвам в бог отскоро, способността ми за възприемане не е добра и заложбите ми са лоши. Не мога да се меря с останалите. Щом другите казват, че съм неспособен, значи е така!“. На пръв поглед признават недостатъците си, но всъщност се опитват да си върнат изгубените предимства, като непрекъснато се оплакват и говорят неща, с които да спечелят съчувствието на хората и да ги накарат да почувстват, че Божият дом е несправедлив. Щом интересите им бъдат накърнени, в тях се поражда неохота и те винаги се надяват да възстановят загубите си и да получат компенсация. Ако това не стане, губят вярата си в Бог и вече не знаят как да вярват в Него, и казват неща от рода на: „Преди си мислех, че да вярваш в бог е нещо прекрасно и че да действаш като водач или работник в църквата определено ще донесе големи благословии. Никога не съм очаквал, че ще бъда освободен и отстранен, че ще бъда отхвърлен от другите. Как е възможно човек да си помисли, че нещо подобно може да се случи в божия дом! Не всеки, който вярва в бог, е непременно добър човек и не всичко, което прави божият дом, представлява бог или справедливостта“. Какво е естеството на подобни твърдения? Думите им както явно, така и скрито изразяват нападка. Те изразяват осъждане и съпротива. На пръв поглед изглежда, че са насочени към определен водач или към църквата, но това, към което в действителност те насочват тези думи в сърцата си, е Бог, Неговите слова и управленските закони и правилата на Неговия дом. Те чисто и просто дават воля на своето негодувание. Защо дават воля на негодуванието си? Защото считат, че са претърпели загуба. В сърцата си изпитват несправедливост и недоволство и искат да измолят нещо и да получат компенсация. Макар че негативността, на която тези хора дават воля, не представлява значителна заплаха за повечето хора, тези отвратителни думи са като досадни мухи или дървеници, които причиняват известно смущение в съзнанието на хората. Повечето хора изпитват отвращение и неприязън, когато ги чуят, но неизбежно ще се намерят подобни на тях хора, със същия нрав, същност и влечения, които са от един дол дренки с тези хора и които са разколебани и смутени от тях. Това е неизбежно. Нещо повече, някои хора с малък духовен ръст, на които им липсва проницателност, може да бъдат смутени от тези негативни забележки и вярата им в Бог да бъде повлияна. Тези хора вече не знаят какво точно е вярата в Бог, не са наясно с истината за виденията и способността им да възприемат истината е лоша. Когато чуят тези негативни твърдения, е напълно възможно да ги възприемат неволно и така да пострадат от тяхното влияние. Тези думи са отрова. Те лесно могат да бъдат насадени в сърцата на хората. Щом човек приеме тези негативни твърдения, когато Божият дом поиска от него да изпълни някакъв дълг, той отговаря с безразличие. Когато Божият дом поиска от него съдействие при изпълнението на някаква задача, той е равнодушен. Ще я поеме само ако му е угодно. В противен случай няма да я поеме и винаги изтъква всевъзможни причини и оправдания. Преди да чуе тези негативни забележки, в неговата вяра в Бог е имало малко искреност и той е имал нещо като положително, активно отношение, когато е изпълнявал дълга си. Но след като чуе тези негативни забележки, той става безразличен и студен и към своите братя и сестри. Той е предпазлив спрямо тях. Когато църквата подреди за него изпълнението на определен дълг, той продължава да го избягва и многократно го отблъсква, като проявява голяма пасивност. Преди редовно посещаваше събиранията, но след като чува тези забележки, присъствието му става спорадично — идва, когато е в добро настроение, но когато не е в добро настроение, не идва. Ако вкъщи се случи нещо неприятно, той се тревожи, че може да му се случи някакво бедствие, затова посещава повече събирания и чете повече Божии слова. Ако е развълнуван, щастлив и трогнат, след като е чел Божиите слова, дори ще предложи някакви пари. Но щом нещата вкъщи се успокоят, той отново спира да посещава събиранията. Когато братята и сестрите се опитват да разговарят с него с надеждата да го подкрепят, той намира извинения, за да откаже. А когато братята и сестрите отидат в дома му, той не отваря вратата, дори когато е очевидно, че си е вкъщи. Какво означава това? Означава, че той е бил повлиян от тези негативни забележки — бил е отровен и вярва, че вярващите в Бог са ненадеждни. Отначало доста се е доверявал на тези хора и когато е чел Божиите слова, си е мислел: „Това са Божии слова, тези хора са мои братя и сестри, това е Божият дом — колко прекрасно!“. Но след като чуе негативните забележки, разпространявани от някои хора, се променя. Не е ли повлиян? Не е ли пострадало навлизането му в живота? (Да, така е.) Кой му е повлиял? Хората, които дават воля на негативността, онези, които са направили тези забележки. Ако някой все още не е положил солидна основа в истинския път или не е ял и пил Божиите слова до степен, в която да разбира истината, той лесно може да бъде повлиян от негативни неща. И по-специално онези, които нямат способността да разбират истината, а просто наблюдават тенденциите, наблюдават ситуацията и гледат повърхностните явления — те още по-лесно се влияят от негативните думи. Особено когато са чули хора да изричат заблуди като: „Божият дом не е непременно справедлив и не всичко, което върши божият дом, е положително“, тяхната предпазливост се засилва още повече. Твърдение, което е съобразено с истината, не винаги се приема с готовност, но негативно твърдение, абсурдно твърдение, твърдение, което противоречи на истината — тези твърдения твърде лесно могат да се вкоренят в сърцата на хората и отстраняването им не е лесно. Толкова трудно е за хората да приемат истината и толкова лесно е за тях да приемат заблудите!

Някои хора с лоша човешка природа отдават голямо значение на собствения си престиж, слава, плътски наслади, лично имущество и интереси. Когато репутацията, статусът и преките им интереси претърпят загуби, те не приемат това от Бог или не приемат средата, която Бог е нагласил за тях, и са неспособни да се избавят от тези неща и да пренебрегнат личните си придобивки и загуби. Вместо това използват различни възможности, за да дадат воля на недоволството и неподчинението си и да дадат воля на негативните си емоции, в резултат на което някои хора силно страдат. Следователно, когато такива хора дават воля на негативните си емоции, църковните водачи трябва на първо място незабавно да схванат ситуацията и своевременно да спрат и да ограничат тези хора. Разбира се, църковните водачи трябва също така активно да разобличават тези хора и да разговарят с братята и сестрите за това как да ги разпознават и защо те казват тези негативни и абсурдни неща, както и как да се отнасят към тези думи и как да ги разпознават, за да се предпазят от това да бъдат подведени и сериозно увредени от тях. Необходимо е човек да е способен да разпознава и разнищва такива хора, за да ги избягва и отхвърля, и повече да не бъде подвеждан от тях. Това е работата, която трябва да вършат църковните водачи. Разбира се, ако обикновените братя и сестри разкрият такива хора и разпознаят човешката им същност, те трябва да стоят настрана от тях. Ако нямаш достатъчно способност да се съпротивляваш или достатъчно духовен ръст, за да ги подкрепиш, да им помогнеш и да ги промениш, и ако считаш, че не можеш да издържиш негативните им забележки и думите им на недоволство и неподчинение, най-добрият подход е да стоиш настрана. Ако считаш, че си много силен, че имаш известен духовен ръст и че можеш да проявиш проницателност и да останеш незасегнат, каквото и да казва някой, колкото и силна да е негативността, на която дава воля, както и че това няма да промени вярата ти в Бог, че можеш да разпознаваш такива хора и че можеш също така да ги разобличаваш и да ги спираш, когато дават воля на негативността си — тогава не е необходимо да избягваш такива хора или да се пазиш от тях. Но ако считаш, че не притежаваш такъв духовен ръст, начинът и принципът за справяне с такива хора е да стоиш далече от тях. Лесно ли се постига това? (Да.) Някои хора казват: „Може ли да ги търпя, да ги понасям и да им прощавам?“. Това също е добре и не е погрешно, но не е най-същественото или най-доброто практикуване. Да речем, че ги търпиш, понасяш ги и им прощаваш, а накрая си подведен от тях и привлечен на тяхна страна. И да предположим, че независимо от това, че Божият дом ти предоставя ресурс и те подкрепя, ти не го усещаш. Или че когато четеш Божиите слова, често си разколебан от техните мисли и забележки и щом се сетиш за нещо, което са ти казали, умът ти бива засегнат и ти не си способен да продължиш да четеш. И когато братята и сестрите разговарят за своето разбиране за истината — особено когато разговарят за разпознаването на забележките на такива хора — ти отново си разколебан и засегнат от техните думи, след което в ума ти настъпва хаос. Ако ситуацията е такава, тогава трябва да стоиш далече от такива хора. Твоята толерантност и издръжливост ще са неефективни и те не са най-добрият начин за защита срещу такива хора. Да кажем, че твоята толерантност и издръжливост не са прикрито, външно поведение, а по-скоро действително имаш достатъчно духовен ръст, за да се изправиш срещу такива хора. Без значение какво казват те, дори нищо да не кажеш, пак можеш да ги разпознаеш в сърцето си. Способен си да проявиш снизходителност към тях и да ги пренебрегнеш, но всички негативни думи или думи на погрешно разбиране на Бог и оплакване от Бог, които те изричат, няма да засегнат ни най-малко вярата ти в Бог, нито ще повлияят на предаността ти при изпълнението на дълга ти или на покорството ти пред Бог. В такъв случай можеш да ги търпиш и понасяш. Какъв е принципът на практикуване на толерантност и издръжливост? Да не ти бъде нанесена вреда. Не им обръщай внимание, остави ги да говорят каквото си искат — в края на краищата тези хора са просто неразумни размирници и са костеливи орехи. Както и да разговаряш с тях за истината, те няма да я приемат. Те принадлежат на дяволите и Сатана и е безполезно да разговаряш с тях. Затова преди Божият дом да ги премахне и да се справи с тях, ако имаш духовния ръст да ги търпиш и издържиш, без да ти навредят, така е най-добре. Възприемате ли обикновено този принцип на толерантност и издръжливост? Примирявате се с всякакви хора, но понякога не внимавате и малко се подвеждате. После го осъзнавате. Чувствате се длъжници на Бог, молите се няколко дни, обръщате състоянието си и се приближавате до Бог. През повечето време можете ясно да видите, че тези хора не са добри и че принадлежат на дяволите. Въпреки че можеш да взаимодействаш нормално с тях, вътрешно си отдалечен и отвратен от тях. Каквото и да казват или каквито и негативни забележки и възгледи да изразяват, ти си запушваш ушите, не им обръщаш внимание и си мислиш: „Приказвай каквото искаш. Мога да те разпозная. Просто не общувам с хора като теб“. Това ли е принципът, който следвате през повечето време, когато се занимавате с такива въпроси? Постигането на този принцип също не е лошо. Не е лесно и изисква разбиране на някои истини и притежаване на определен духовен ръст. Ако нямаш дори това ниво на духовен ръст, тогава няма да можеш да останеш непоколебим и няма да изпълняваш добре своя дълг.