Онези, които не разбират истината, трябва първо да си спомнят, че когато имат представи, трябва да търсят истината, за да ги изкоренят. Никога не бива да ги разпространяват или да говорят небрежно, като казват: „Имам свобода на словото. В крайна сметка това е собствената ми уста. Мога да казвам каквото си искам, на когото си искам и в каквато си искам обстановка“. Говоренето по този начин е погрешно. Изричането на няколко добри или правилни думи не носи задължително полза на другите, но изричането на думи, които са представи или изкушения на Сатана, може да доведе до неизмерими последствия. Въз основа на тези последствия, ако имаш представа, която настояваш да изразиш, и ако считаш, че по този начин се чувстваш добре и това те прави щастлив, твоите действия ще трябва да бъдат окачествени като злодеяния и Бог ще ги запише като твой минус. Защо ще бъдат записани като твой минус? Казани са ти много положителни методи, пътища и принципи на практикуване, но ти не си ги избрал. Вместо това си избрал път, който носи вреда на хората — това е било умишлено, нали? Тогава прекомерно ли е да наречем действията ти злодеяния? (Не.) Ти можеш съвсем сам да разрешиш този проблем чрез преживяване и чрез молитва към Бог и с търсене, вместо да излагаш представите си, за да смущаваш и подвеждаш другите. Това е начинът, който човек със съвест и разум трябва да избере. Тогава ти защо не избираш този начин? Защо избираш начин, който вреди и наранява другите? Не е ли това, което Сатана би направил? Злите хора вършат неща, които вредят на другите и на самите тях. Ако и ти вършиш такива неща, Бог мрази ли това? (Да.) Дори ако Бог не заклеймява представите ти, ти сам трябва да потърсиш истината, за да ги изкорениш, и трябва да имаш път за практикуване на истината. Ако начинът ти за справяне с представите е да ги разпространяваш, за да подвеждаш другите и да им вредиш умишлено, като смущаваш църковния живот и навлизането в живота и нормалните състояния на братята и сестрите, тогава твоите действия са злодеяния. Когато човек се сблъска с такава ситуация, какъв избор трябва да направи? Човек с човешка природа, който се стреми към истината, няма да избере начин, който подвежда другите и им вреди. Той ще избере да практикува активни, положителни принципи и да се придържа към тях, ще дойде пред Бог, за да се моли и да търси истината, и ще помоли Бог да му помогне да разреши проблема. Някои казват: „Когато моля Бог да ми помогне, винаги имам чувството, че помощта Му е неосезаема и невидима. Мога ли вместо това да избера да потърся помощ от хората?“. Да, можеш да избереш някого, който разбира истината повече от теб и който има по-голям духовен ръст от теб, човек, за когото вярваш, че може да разреши твоя проблем, без да бъде смутен и повлиян от твоите представи така, че да стане слаб, човек, който е преживял подобни проблеми и може да ти каже как да ги разрешиш — този път също е уместен. Ако избереш човек, който обикновено е доста объркан и не може да прозре нищо, който след като чуе за този проблем, веднага вдига врява, иска да разпространи представите навсякъде и да предизвика смущения, и иска да спре да вярва — тогава твоите действия неволно ще са смутили църковния живот. Тогава действията ти няма ли да бъдат окачествени като злодеяния? (Да.) Следователно, когато става въпрос за това как трябва да се справяте с представите, трябва да сте внимателни и предпазливи, не бива да действате объркано или спонтанно и в никакъв случай не бива да се отнасяте към представите като към истината — колкото и правилни да са човешките мисли, те не са истината. По този начин ще се чувстваш много по-спокоен и представите ти няма да могат да причиняват никакви неприятности. Да имаш представи не е нещо, от което да се страхуваш — стига да търсиш истината, те в крайна сметка ще бъдат изкоренени. Някои хора казват: „Но представите не се изкореняват лесно“. Някои представи наистина се изкореняват трудно, така че какво трябва да се направи? Просто е. Някои представи никога не се изкореняват от мислите и умовете на някои хора. Това вече е факт, но колкото и трудно да е да се изкорени една представа, тя все така не е истината. Щом разберете тази точка, проблемът е лесен за разрешаване. Тук има един факт, за който трябва да ви кажа: Бог не изисква от всеки да разбира напълно или да схваща ясно всичко, което Бог прави. Той не изисква от всеки да знае истината в това, което Бог прави, или защо Той действа по определен начин. Бог не желае това. Той не изисква от хората такива критерии. Ако заложбите ти са достатъчно добри, всяко ниво на разбиране, което постигнеш, е добро — просто направи всичко по силите си. Ако не можеш да разбереш, с напредването на възрастта и с постоянното задълбочаване на преживяванията ти, както и с натрупването на повече преживявания разбирането ти за истината също постепенно ще се задълбочава и представите ти ще намаляват. Повечето хора не са способни обаче да възприемат някои специални въпроси и никога не ги разбират. Налага ли им Бог да разбират тези въпроси? Не им налага. Бог не им внушава насила разбиране. Например измежду всички неща, сътворени от Бог, има много тайнства, които хората искат да узнаят, но не могат. В Божиите слова и в Божието дело Той се съсредоточава обаче само върху изразяването на истината, за да пречисти и спаси хората. Той рядко споменава други въпроси, а дори когато понякога това се случва, то е само накратко. Бог никога не обяснява тези въпроси на хората надълго и нашироко. Защо не прави това? Защото хората нямат нужда да разбират тези неща. В делото, което Бог върши върху хората, от една страна, Той разкрива Своя нрав същност. От друга страна, Бог има Своите мисли, Своите планове, източниците и целите на нещата, които върши, начините и методите, които използва, за да върши делото Си върху различните хора, начините и методите за това как да господства над всички неща и т.н. Бог никога не е казвал, че хората трябва да разбират всички истини и да навлязат във всички истини, за да се считат за спасени. Това е така, защото Бог е твърде всемогъщ! Начинът, по който Той действа, говори, върши делото Си и господства над всички неща естествено разкрива Неговия нрав, Неговата същност, Неговата идентичност и т.н. Макар че Бог естествено разкрива тези неща, които притежава и представлява, Той не изисква от хората да разбират или да схващат всички тях. Това е така, защото Бог винаги ще бъде Бог и Той е всемогъщ, докато сътвореното човечество е миниатюрно и напълно лишено от власт. Между човек и Бог има огромна разлика! Затова е съвсем нормално хората да развиват някакви представи и фантазии за Бог. Бог не приема това присърце, но ти винаги го приемаш толкова сериозно и упорито се втренчваш в него. Този подход няма да проработи. Ако си човек, който се стреми към истината и притежава големи заложби, стига да разбираш истината и да имаш истинско познание за Бог, ти ще преодолееш тези представи и фантазии по естествен начин. Ако не се стремиш към истината и който и да разговаря с теб за истината, ти не я приемаш и винаги се вкопчваш в своите представи, какво ще бъде последствието от това? Последствието ще бъде, че дори да достигнеш до края на живота си или до момента, в който Божието дело е напълно завършено, ти няма да си придобил истината, а ще си доведен до смърт от своите представи и фантазии. Дори да видиш явяването на духовното тяло на Бог, пак няма да си способен да изкорениш своите представи и фантазии за Бог. Нима Бог би ти казал всички факти и кое е вярно само защото не можеш да изкорениш тези представи? От една страна, не е необходимо Той да прави това. От друга страна, налице е факт, а именно, че човешкият мозък и ум нямат огромния капацитет, който е необходим за получаването на тези неща. Делото, което Бог върши, е отвъд човешките фантазии и отвъд всички неща. В сравнение с всички неща хората са като песъчинка на плажа. Това описание е близко до фактите и може да се счита за подходящо. Дори ако Бог искаше да ти каже всичко, ти имаш ли капацитета да приемеш всичко? Някои хора казват: „Защо не мога да приема всичко? Ако Бог казваше повече, щях да разбера повече и да придобия повече. В такъв случай щях да бъда облагодетелстван!“. Това е неосъществима мечта. Ти надценяваш собствените си способности. Не така стоят нещата в действителност. В очите на Бог нещата, които Той ти казва, са много прости и очевидни. Това са неща, които хората могат да възприемат. Всъщност има много неща, за които Бог не е говорил, защото хората не могат да ги възприемат. Затова е съвсем нормално някои от твоите представи да не могат да бъдат изкоренени в крайна сметка. Нещата, които Бог има нужда да разбереш и които иска да ти каже или които можеш да понесеш и да възприемеш, ти ще ги разбереш. Що се отнася до нещата, които не можеш да понесеш или да възприемеш, които физическите ти очи не могат да прозрат, дори Бог да ти ги каже, това ще бъде безполезно и ще бъде загуба на усилия. Затова Бог не ти казва тези неща. Що се отнася до тези представи, дори ако към момента, когато умреш, или към момента, когато Божието дело бъде завършено, ти все още нямаш разбиране, какво засяга това? Засяга ли твоето покорство пред Бог? Засяга ли твоето приемане на ролята на сътворено същество? Засяга ли твоето познаване на Божията идентичност и същност? Ако не си засегнат по нито един от тези начини, тогава ти ще си спасен. И така, трябва ли този вид представа все пак да бъде изкоренен? Не трябва. Това е последният вид представа, видът, който не може да бъде изкоренен дори в момента на смъртта. Някои хора казват: „О, Боже, все още не разбирам това дело, което Ти си извършил, тези слова, които си казал, и тази среда, която си нагласил. Можеш ли да ми кажеш това преди да умра, за да мога да умра спокойно?“. Бог пренебрегва такива молби. Ти можеш да си отидеш спокойно. Ще разбереш всичко в духовния свят.

Бог има Свой Собствен критерий за спасяване на хората. Той не се основава на това колко добре си изкоренил представите си или от колко от тях си се избавил. Вместо това той се основава на това, доколко се боиш от Бог и доколко си покорен пред Него, дали наистина се боиш от Него и дали Му се покоряваш, или не. Във всичко, което Бог върши, има смисъл и независимо дали ти е лесно да го приемеш, или ти е трудно да го приемеш и вероятно това ще предизвика представи у теб, във всеки случай идентичността на Бог не се променя в резултат на това. Той винаги ще бъде Създателят, а ти винаги ще бъдеш сътворено същество. Ако си способен да не се ограничаваш от никакви представи и все още да поддържаш с Бог връзката между сътворено същество и Създателя, тогава ти си истинско Божие сътворено същество. Ако си способен да не се влияеш или смущаваш от никакви представи и ако си способен на истинско покорство пред Бог от дълбините на сърцето си, и ако независимо от това дали разбирането ти на истината е дълбоко или повърхностно, си способен да загърбиш представите и да не бъдеш възпиран от тях, и ако вярваш, че само Бог е истината, пътят и животът, че Бог завинаги ще бъде Бог и че това, което Бог върши, никога не е погрешно, тогава може да бъдеш спасен. В действителност духовният ръст на всеки човек е ограничен. Колко неща могат да се поберат в човешкия мозък? Могат ли хората да разберат Бог? Това е самозалъгване! Не забравяй: хората винаги ще бъдат младенци пред Бог. Ако си мислиш, че си умен, ако винаги се опитваш да се правиш на умен и се опитваш да разбереш всичко, като си мислиш: „Ако не мога да го разбера, тогава не мога да призная, че ти си моят бог, не мога да приема, че ти си моят бог, не мога да призная, че ти си създателят. Ако не изкорениш моите представи, мечтаеш си, като мислиш, че ще призная, че ти си бог, че ще приема твоето върховенство и че ще ти се покоря“, тогава това е притеснително. По каква причина? Бог не спори за такива неща с теб. Към човека Той винаги ще се отнася по следния начин: ако не приемеш, че Бог е твоят Бог, Той няма да приеме, че ти си едно от Неговите сътворени същества. Когато Бог не приеме, че ти си едно от Неговите сътворени същества, във връзката ти с Бог настъпва промяна в резултат на твоето отношение към Него. Ако си неспособен да се покориш на Бог и да приемеш идентичността и същността на Бог и всичко, което Бог върши, ще настъпи промяна в твоята идентичност. Ти все още ли си сътворено същество? Бог не те признава. Няма смисъл да се спори. А ако ти не си сътворено същество и Бог не те иска, все още ли имаш надежда за спасение? (Не.) Защо Бог не те счита за сътворено същество? Ти си неспособен да изпълняваш отговорностите и дълга, които едно сътворено същество би трябвало да изпълнява, и не се отнасяш към Създателя от позицията на сътворено същество. И така, как Бог ще се отнася с теб? Как ще гледа на теб? Бог няма да гледа на теб като на сътворено същество, което отговаря на критериите, а като на дегенерат, дявол и сатана. Не мислеше ли, че си умен? Как стана така, че се превърна в дявол и сатана? Това не е умно, това е глупаво. Тези думи какво помагат на хората да разберат? Че хората трябва да се държат добре пред Бог. Дори да имаш причина за своите представи, не си мисли, че владееш истината и че имаш капитала да протестираш шумно срещу Бог и да Го ограничаваш. Каквото и да правиш, не бъди такъв. Щом изгубиш идентичността си на сътворено същество, ще бъдеш унищожен — това не е шега. Именно защото, когато хората имат представи, подхождат по различен начин и приемат различни решения, изходът е напълно различен.

Имате ли принципи за това как да практикувате по отношение на представите? Тези принципи защитават ли ви, за да можете да постъпвате правилно като сътворени същества? Добър ли е този път? (Да.) Тогава го обобщете. (Ако става въпрос за сравнително лесно изкоренима представа, трябва да се молим и да търсим, от Божиите слова да намерим истината, която разнищва този вид представа, а също така можем да разговаряме с братя и сестри, които разбират истината. По този начин ще сме способни да прозрем погрешните аспекти на представата и така да я изкореним. Има и някои представи, които не се изкореняват лесно, но не бива да се вкопчваме в тях. Трябва да имаме отношение на приемане на истината и на покорство пред Бог, да знаем, че сме сътворени същества и че това, което Бог върши, определено е правилно, а ние просто не сме го осъзнали. Независимо дали разбираме, или не разбираме, не можем да разпространяваме представи. Трябва да се научим често да се молим на Бог и да търсим, и постепенно тези представи също ще може да се изкоренят. Третата ситуация е, че някои представи може да останат неизкоренени до края. В такива случаи, стига да не сме възпирани от тези представи и не ги разпространяваме, всичко е наред. Дори тези представи да не бъдат изкоренени накрая, стига да не се вкопчваме в тях и да не извършваме зло заради тях, Бог няма да ни заклейми и това няма да повлияе на спасението ни.) Колко принципа има общо? (Три.) Има общо три принципа. Отбелязали ли сте ги всичките, нали? Щом разберете истината и схванете принципите, представите ви ще бъдат изкоренени по естествен път. Не бива да позволявате на представите да ви пречат или да ви спъват. Изкоренете по най-добрия начин онези представи, които могат да бъдат изкоренени, а на онези, които временно не могат да бъдат изкоренени, поне не им позволявайте да ви засягат. Те не бива да пречат на изпълнението на дълга ти, нито да засягат връзката ти с Бог. Най-основното е поне да не разпространяваш представи, да не вършиш зло, да не причиняваш прекъсвания и смущения и да не действаш като слуга на Сатана или негов проводник. Ако, независимо от усилията, които полагаш, някои представи може да бъдат изкоренени само повърхностно, а не напълно, тогава просто ги пренебрегвай. Не позволявайте на представите да засегнат стремежа ви към истината или навлизането ви в живота. Овладейте тези принципи и при нормални обстоятелства ще бъдете защитени. Ако си човек, който приема истината, който обича положителните неща, ако не си зъл, ако не желаеш да причиняваш прекъсвания или смущения и не причиняваш умишлено прекъсвания и смущения, когато обикновено се сблъскаш с проблема с възникването на представи, в общи линии ще бъдеш защитен. Най-елементарният принцип на практикуване е следният: ако възникне представа, която се изкоренява трудно, не бързай да действаш по нея. Първо изчакай и потърси истината, за да я изкорениш, и вярвай, че това, което Бог върши, не може да бъде погрешно. Запомнете този принцип. Освен това не загърбвай дълга си и не позволявай на представата да засегне изпълнението на дълга ти. Ако имаш представи и си мислиш: „Просто ще се справя как да е с този дълг. В лошо настроение съм, така че няма да Ти свърша добра работа!“, това не е добре. Щом отношението ти стане негативно и нехайно, това е притеснително. Това са представи, които действат в теб. Когато в теб действат представи и засягат изпълнението на дълга ти, това означава, че в този момент връзката ти с Бог всъщност вече е претърпяла промяна. Някои представи могат да засегнат изпълнението на дълга ти, което е сериозен проблем, и те трябва да бъдат изкоренени своевременно. Други представи не засягат изпълнението на дълга ти или връзката ти с Бог, затова те не представляват сериозни проблеми. Ако представите, които развиваш, могат да засегнат изпълнението на дълга ти, като те карат да се съмняваш в Бог, да не изпълняваш дълга си усърдно — и дори да смяташ, че няма да има последствия от неизпълнението на дълга ти — и да нямаш никакъв страх или богобоязливо сърце, това е опасно. Това означава, че ще паднеш в изкушение и ще бъдеш измамен и заловен от Сатана. Твоето отношение към представите ти и изборът, който правиш, са от решаващо значение. Независимо от това дали представите могат да бъдат изкоренени и независимо от степента, в която могат да бъдат изкоренени, нормалната връзка между теб и Бог не бива да се променя. От една страна, трябва да си способен да се покориш на всяка среда, устроена от Бог, и да потвърдиш, че всичко, което Бог върши, е правилно и смислено, и това знание и този аспект на истината никога не бива да се променят за теб. От друга страна, не бива да загърбваш дълга, който Бог ти е поверил, не бива да се разтоварваш от това бреме. Ако вътрешно или външно нямаш съпротива, противопоставяне или непокорство спрямо Бог, Той ще види само твоето покорство и това, че чакаш. Все още може да имаш представи, но Бог не вижда твоето непокорство. Тъй като в теб няма непокорство и съпротива, Бог все още те счита за едно от Своите сътворени същества. За разлика от това, ако сърцето ти е пълно с оплаквания и роптаене, ако търсиш възможност да си отмъстиш и не желаеш да изпълняваш дълга си, а вместо това искаш да се разтовариш от него — дори до такава степен, че в сърцето ти има всевъзможни оплаквания от Бог и в хода на изпълнението на дълга ти се разкриват определени проявления на роптаене и негодувание — тогава в този момент връзката ти с Бог вече е претърпяла огромна промяна. Ти вече си излязъл от позицията си на сътворено същество. Ти вече не си сътворено същество, а си се превърнал в проводник на дяволите и на Сатана — и затова Бог няма да ти покаже никаква доброта. Когато човек стигне до този момент, той се приближава до опасна територия. Дори Бог да не направи нищо, човекът няма да е способен да остане непоколебим в църквата. И така, във всичко, което правят — особено когато то е свързано с въпроси като изкореняването на представи — хората трябва да се грижат да избягват да правят неща, които оскърбяват Бог или които са заклеймени от Бог, или които нараняват другите или им вредят. Това е принципът.

Проблемът с това, че хората имат представи за Бог не е малък! За хората е изключително важно да поддържат нормална връзка с Бог, но това, което най-много засяга тази връзка, са представите на хората. Само когато представите на хората за Бог са изкоренени, може да се поддържа нормална връзка с Бог. Понастоящем много хора имат сериозен проблем. Независимо от това от колко години вярват в Бог, макар че може да са способни да понасят страдания и да плащат цената при изпълнението на дълга си, все пак през цялото време представите им не могат да бъдат напълно изкоренени. Това сериозно засяга връзката им с Бог и пряко влияе на любовта им към Бог и на покорството им пред Него. Затова, независимо какви представи развиват хората за Бог, това е сериозен въпрос, който не бива да се пренебрегва. Представите са като стена. Те прекъсват връзката на хората с Бог и ги правят несвързани с Божието спасително дело. Ето защо това, че хората имат представи за Бог, е много сериозен въпрос, който не може да бъде пренебрегван! Ако хората имат представи и не могат своевременно да потърсят истината и да ги изкоренят, това лесно може да породи негативизъм, съпротива срещу Бог и дори враждебност към Него. Могат ли тогава те все още да приемат истината? Навлизането в живота им ще спре. Пътят на преживяване на Божието дело не е гладък и е неравен. Тъй като хората имат покварен нрав, те могат да поемат по много заобиколни пътища и в крайна сметка да си създадат представи във всяка ситуация. Ако тези представи не бъдат изкоренени чрез търсене на истината, хората могат да се разбунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, като вървят по пътя на враждебността към Него. След като хората тръгнат по пътя на антихристите, смятате ли, че за тях остава шанс за спасение? В този момент не е лесно да се справиш и няма да ти остане никакъв шанс. Затова преди Бог да се отрече от теб като Негово сътворено същество, трябва да се научиш как да бъдеш Божие сътворено същество. Не се опитвай да проучваш внимателно Създателя или да разбереш как да докажеш и потвърдиш, че Богът, в когото вярваш, е Създателят. Това не е твое задължение или отговорност. Това, за което трябва да мислиш и да разсъждаваш в сърцето си всеки ден, е как да изпълняваш дълга си добре и да се превърнеш в сътворено същество съгласно критериите, вместо да доказваш дали Бог е Създателят, дали Той наистина е Бог, или да проучваш внимателно какво е направил Бог и дали действията Му са правилни или не. Това не са нещата, които трябва да проучваш внимателно.

19 юни 2021 г.