Дванадесета точка: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (Четвърта част)

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

VIII. Разпространяване на представи

A. Проявления на разпространяването на представи

Днес ще продължим да разговаряме за дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и обърнете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. Що се отнася до различните въпроси, свързани с прекъсванията и смущенията, които възникват в църковния живот, ние изброихме единадесет. Миналия път разговаряхме за седмия въпрос: участие във взаимни нападки и словесни престрелки. Днес ще си разговаряме за осмия въпрос: разпространяване на представи. Разпространяването на представи също често се случва в църковния живот. Някои хора, които изобщо не приемат истината, вярват в Бог въз основа на своите представи и фантазии и често разпространяват някои представи, за да смущават църковния живот. Църквата трябва да ограничи това поведение и да го изкорени чрез общение за истината в църковния живот. Буквално погледнато, всеки може да види, че разпространяването на представи не е правилно поведение, че то не е нещо положително, а е нещо негативно. Следователно то трябва да бъде спирано и ограничавано в църковния живот. Независимо от това какви хора разпространяват представи, независимо от техните мотиви, независимо дали разпространяват представи умишлено или неумишлено, щом разпространяват представи, това ще прекъсва и смущава църковния живот, и ще причинява пагубни въздействия. Затова този въпрос трябва да бъде ограничен на сто процента. От всяка гледна точка разпространяването на представи не може да играе положителна роля в стремежа на хората към истината, в стремежа им да опознаят Бог или да навлязат в истината реалност. То може да доведе само до смущаване и увреждане на тези неща. И така, когато някой разпространява представи в църковния живот, всеки — както църковните водачи, така и братята и сестрите — трябва да разпознае този въпрос и незабавно да се намеси, за да спре и ограничи този човек, вместо сляпо да му позволява да разпространява представи, за да подвежда и смущава другите. Нека първо разговаряме за това кои думи представляват разпространяване на представи. С тази проницателност хората могат точно да определят какво включва разпространяването на представи и точно да го спрат и ограничат, вместо да го пренебрегват и да се отнасят към него с безразличие.

1. Разпространяване на представи за Бог

Разпространяваните представи са целенасочени. Първо, трябва да видим към кого са насочени те и какви представи се разпространяват. Разбирането на тези въпроси ще ви помогне да узнаете кои от изричаните от хората твърдения и кои от разпространяваните от тях възгледи представляват представи. Когато са наясно кои думи са човешки представи и кои действия представляват разпространяване на представи, хората ще могат да ограничават по-точно и по-адекватно разпространяването на представите. Преди всичко най-сериозното разпространяване на представи включва идеите и погрешните разбирания на хората за Бог. Това е основна категория. Разпространяването на нефактически възгледи и твърдения за Божията идентичност, Божията същност, Божия нрав, Божиите слова, Божието дело и Божието съществуване — всичко това представлява разпространяване на представи. Това е общо твърдение. По-конкретно, кой вид твърдения представляват разпространяване на представи? Разпространяването на погрешни разбирания за Бог, осъждането и заклеймяването на Бог и дори хуленето на Бог — всичко това е разпространяване на представи. По-просто казано, разпространяването на разбирания за Бог, които не отговарят на реалността, както и на твърдения и погрешни тълкувания, които не отговарят на Божията идентичност и същност — всичко това представлява разпространяване на представи. Например в църковния живот някои хора често говорят за Божията идентичност и за Божията същност. Те нямат истинско разбиране за Божията идентичност и за Божията същност. Често се съмняват в Бог, разбират Го погрешно в сърцата си и не са способни да се покоряват на жизнената среда и на средата за изпълнение на дълга си, които Бог подрежда за тях, наред с други неща. След това разпространяват своите погрешни разбирания за Бог и идеите си за неразбирането на Бог. Накратко казано, тези идеи не са свързани с приемането и покоряването на Божието върховенство и на подреденото от Бог от гледна точка на сътвореното човешко същество, а са пълни с лични предразсъдъци, с погрешни разбирания и дори с осъждане и заклеймяване. След като ги чуят, други хора развиват погрешни разбирания за Бог и предпазливост спрямо Него, и по този начин губят истинската си вяра в Бог, камо ли да имат истинско покорство.

Някои хора считат, че вярата в Бог трябва да им носи спокойствие и радост и че ако се сблъскат със ситуации, трябва само да се помолят на Бог и Той ще ги чуе, ще им даде благодат и благословии и ще се погрижи всичко да мине тихо и безпрепятствено за тях. Целта на вярата им в Бог е да търсят благодат, да придобият благословии и да се радват на спокойствие и щастие. Именно поради тези възгледи те се отричат от семействата си или напускат работата си, за да отдадат всичко на Бог, могат да понесат несгоди и да платят цена. Те вярват, че щом се отрекат от нещата, щом отдават всичко на Бог, щом понасят несгоди, щом работят усърдно и проявяват изключително поведение, ще придобият Божиите благословии и Божията благосклонност и че независимо с какви трудности се сблъскват, щом се помолят на Бог, Той ще ги реши и ще им отвори път във всичко. Това е възгледът на мнозинството от хората, които вярват в Бог. Хората считат, че този възглед е основателен и правилен. Способността на много хора да поддържат вярата си в Бог в продължение на години, без да се отказват от нея, е пряко свързана с този възглед. Те си мислят: „Отдал съм толкова много на Бог, поведението ми е толкова добро и не съм извършил никакви злодеяния. Бог непременно ще ме благослови. Тъй като съм страдал много и съм платил висока цена за всяка задача, вършел съм всичко според Божиите слова и изисквания, без да допускам грешки, Бог трябва да ме благослови. Той трябва да се погрижи всичко да върви гладко за мен и често да имам мир и радост в сърцето си и да се наслаждавам на Божието присъствие“. Не е ли това човешка представа и фантазиране? От човешка гледна точка хората се наслаждават на Божията благодат и получават ползи, затова е логично да трябва да страдат малко за това и си струва да заменят това страдание за Божиите благословии. Това е нагласа за сключване на сделки с Бог. От гледна точка на истината и на Бог обаче в основата си това не съответства на принципите на Божието дело, нито на критериите, които Бог изисква от хората. Това е изцяло пожелателно мислене, чисто човешка представа и фантазиране за вярата в Бог. Независимо дали включва сключване на сделки с Бог или изискване на нещо от Него, или съдържа човешки представи и фантазии, във всеки случай нищо от това не е съобразено с Божиите изисквания, нито отговаря на Божиите принципи и критерии за благославяне на хората. По-специално това мислене и този възглед за сключването на сделки накърняват Божия нрав, но хората не го осъзнават. Когато това, което Бог върши, не е съобразено с представите на хората, те бързо развиват в сърцата си оплаквания и погрешни разбирания за Него. Дори се чувстват ощетени и тогава започват да спорят с Бог, а може и да Го осъждат и заклеймяват. Каквито и представи и погрешни разбирания да развиват хората, от гледна точка на Бог Той никога не действа и не се отнася към никого според човешките представи или желания. Бог винаги прави това, което Той желае да направи, по Свой собствен начин и въз основа на Своя собствен нрав същност. Бог има принципи за начина, по който се отнася към всеки човек. Нищо, което Той прави с всеки човек, не се основава на човешки представи, фантазии или предпочитания — това е аспектът на Божието дело, който е в най-голямо противоречие с човешките представи. Когато Бог нагласява среда за хората, която напълно противоречи на техните представи и фантазии, в сърцата си те си създават представи срещу Бог, съдят Го и Го заклеймяват, и дори могат да Го отрекат. Може ли тогава Бог да удовлетвори техните искания? Категорично не. Бог никога няма да промени Своя начин на вършене на делото Си и желанията Си според човешките представи. Кой е този, който трябва да се промени тогава? Хората. Хората трябва да се избавят от представите си, да приемат средата, нагласена от Бог, да ѝ се покорят и да я преживеят, както и да търсят истината, за да изкоренят собствените си представи, вместо да оценяват спрямо представите си това, което Бог върши, за да видят дали е правилно. Когато хората настояват да се придържат към представите си, те развиват съпротива срещу Бог — това се случва по естествен начин. Къде се крие коренът на съпротивата? Той се крие във факта, че това, което хората обикновено притежават в сърцата си без съмнение са техните представи и фантазии, а не истината. Следователно, когато се сблъскат с Божието дело, което не е съобразено с човешките представи, хората могат да се възпротивят на Бог и да Го съдят. Това доказва, че хората по начало нямат богопокорно сърце, че поквареният им нрав далеч не е пречистен и че те по същество живеят според покварения си нрав. Те все още са невероятно далече от постигането на спасение.

Когато в сърцата на хората се развият представи за Бог и съпротива срещу Него, онези, които имат някаква съвест, неохотно ще приемат това, което Бог върши, ще се опитат да се впишат в средата, която Бог е нагласил, и ще приемат Неговото върховенство над хората. От колко представи могат да се избавят хората и до каква степен, зависи отчасти от техните заложби и отчасти от това дали приемат истината и дали са хора, които обичат истината. Някои хора активно се изправят пред средата, която Бог нагласява, като четат Божиите слова, търсят, разговарят и разсъждават. Те постепенно придобиват известно разбиране за Божието върховенство над всичко и така увеличават покорството и вярата си. Някои хора обаче, независимо от средата, с която се сблъскват, не търсят истината. Вместо това оценяват всички среди, които Бог устройва, въз основа на своите представи, фантазии и въз основа на това дали те им носят полза или не. Техните съображения винаги се въртят около собствените им интереси. Те винаги се интересуват колко голяма полза могат да придобият, доколко могат да бъдат задоволени интересите им по отношение на материални неща, пари и плътски наслади. И винаги вземат решения и се отнасят към всичко, което Бог подрежда, въз основа на тези фактори. И в крайна сметка, след като понапрегнат мозъците си, те избират да не се покорят на средата, нагласена от Бог, а да се измъкнат от нея и да я избегнат. Заради съпротивата, отхвърлянето и избягването си те се отдалечават от Божиите слова, пропускат преживяването на живота и търпят загуби, което носи болка и терзания в сърцата им. Колкото повече се противопоставят на такава среда, толкова повече и по-големи са страданията, които понасят. Когато възникне такава ситуация, малкото вяра, която имат в Бог, е окончателно съкрушена. В този момент всички представи, които владеят сърцата им, изригват наведнъж: „Толкова дълго съм отдавал всичко на бог, но не съм очаквал бог да се отнася така с мен. Бог е несправедлив, не обича хората! Бог е казал, че тези, които искрено Му отдават всичко, със сигурност ще бъдат много благословени. Искрено отдавах всичко на бог, отрекох се от семейството и кариерата си, понасях несгоди и работих усилено — защо бог не ме благослови изобилно? Къде са божиите благословии? Защо не мога да ги почувствам или да ги видя? Защо бог се отнася несправедливо към хората? Защо бог не държи на думата си? Хората казват, че бог е верен, но защо не мога да го почувствам? Ако оставим всичко останало настрана, само в тази среда изобщо не съм усетил, че бог е верен!“. Тъй като хората имат представи, те лесно се заблуждават и се подвеждат от тях. Дори когато Бог нагласи среда за промяна на нрава на хората и за тяхното житейско израстване, те трудно я приемат и разбират Бог погрешно. Мислят, че това не е Божията благословия и че Бог не ги харесва. Вярват, че искрено са отдали всичко на Бог, но Бог не е изпълнил обещанията Си. Така хората, които не се стремят към истината, се разкриват толкова лесно чрез едно-единствено изпитание в някаква незначителна среда. Когато се разкрият, те най-накрая казват това, което най-много са искали да кажат: „Бог не е праведен. Бог не е верен бог. Думите на бог рядко се сбъдват. Бог каза: „Бог има предвид това, което казва. Това, което казва, ще бъде направено и това, което прави, ще трае вечно“. Къде е изпълнението на тези думи? Защо не мога да го видя или да го почувствам? Вижте еди-коя-си: откакто е повярвала в бог, тя не се е отрекла от толкова много неща колкото мен и не е отдала всичко на бог като мен, нито е предложила толкова много, колкото мен. Но децата ѝ са влезли в престижни университети, съпругът ѝ е повишен, бизнесът им процъфтява и дори реколтата им е по-добра от тази на другите. А какво съм спечелил аз? Никога повече няма да вярвам в бог!“ Тези думи са истинските мисли на тези хора, техните девизи. Те са изпълнени с тези представи, изпълнени са с тези абсурдни мисли и гледни точки и са изпълнени със съображения за ползи и сделки. Така те разбират и възприемат Божието дело и Неговите ревностни и грижовни намерения, така се отнасят към тези неща. Затова в средата, която Бог ревностно и грижовно нагласява отново и отново, те многократно оценяват и разбират погрешно Бог въз основа на своите представи и непрекъснато се провалят и препъват. Освен това те постоянно се опитват да проверят дали представите им са верни. Когато сметнат, че тези представи се потвърждават и са достатъчно доказателство, за да могат произволно да оценяват, съдят и заклеймяват Бог, те започват да разпространяват представи, защото сърцата им са пълни с представи за Бог. Какво е смесено в тези представи? Това са оплаквания, недоволство и жалвания. Когато са изпълнени с тези неща, те търсят възможности да ги излеят. Надяват се да намерят тълпа, която да изслуша „несправедливостите“, с които са се сблъскали. Искат да излеят тези неща пред тези хора и да им разкажат за така нареченото несправедливо отношение, което са „понесли“. Така в църковния живот възникват разпространяваните от тези хора представи, така се появяват такива представи. Сърцата на тези хора са пълни с жалвания, роптаене и недоволство, както и с погрешни разбирания за Бог и оплаквания от Него, и дори с осъждане и заклеймяване на Бог, което в крайна сметка води до това, че сърцата им се изпълват с богохулство. Те се страхуват, че няма да придобият благословии, и затова не желаят да си тръгнат, и така разпространяват сред хората своите погрешни разбирания за Бог и недоволството си от Него, а още повече разпространяват своите осъждане и заклеймяване на Бог и своите хули към Него. Какво е тяхното богохулство? Те хулят Бог, като казват, че Той е несправедлив към тях и не им дава подходящо и равностойно възнаграждение за това, което са направили. Те съдят Бог за това, че не им дава благодат и големи благословии след техните приношения и жертви. Те не са получили от Бог нужните им плътски неща — материални неща, пари и т.н., които са се надявали да получат, и така сърцата им са се изпълнили с оплаквания и жалвания. Целта на тяхното разпространяване на представи, от една страна, е да дадат воля на тези оплаквания и жалвания и да търсят отмъщение, като по този начин постигнат чувство за психологическо равновесие, а от друга страна, да подтикнат повече хора да развият погрешни разбирания и представи за Бог, с което да ги накарат, подобно на тях, да се пазят от Бог. Ако повече хора кажат: „Никога повече няма да вярвам в бог“, те ще се почувстват вътрешно удовлетворени. Това е целта и основната причина за тяхното разпространяване на представи.

Какъв е девизът на хората, които разпространяват представи? Каква е поговорката, която често повтарят? След като преживеят определени неща и не придобият желаните ползи, те непрекъснато си повтарят: „Никога повече няма да вярвам в бог“. Дори след като кажат това, те не считат, че са се освободили от омразата си или че са постигнали целта си. Когато присъстват на събирания, за каквото и да разговарят другите, те не могат да го приемат. Трябва да кажат отново тази фраза, да я повторят няколко пъти, дори повече от десет пъти. „Никога повече няма да вярвам в бог“ — нима тази фраза не е наситена със смисъл? Зад нея има история. Каква е тяхната „вяра“? Вярвали ли са в Бог преди това? Истинска ли е била предишната им вяра? Включвала ли е тя покорството, което би трябвало да има едно сътворено същество? (Не.) Съвсем не. Те са пълни с представи и фантазии за Бог. По-важното е, че са пълни с изисквания и искания към Бог, без никакво покорство. Какво означава тяхната „вяра“? „Вярвам, че бог е този, който господства над небето и земята и над всички неща. Вярвам, че бог може да ме защити от издевателствата на другите. Вярвам, че бог може да ми позволи да се наслаждавам на плътски удобства, да водя добър, благополучен живот и да направи всичко да върви мирно и приятно за мен. Вярвам, че бог може да ми позволи да вляза в небесното царство и да получа големи благословии, да придобия стократно повече в този живот и вечен живот в идния!“. Това вяра ли е? В тези „вярвания“ няма и следа от покорство и нито едно от тях не съответства на Божиите изисквания към хората. Тези вярвания произтичат единствено от гледната точка за лични придобивки. Бог изразява истината и върши делото Си върху хората. Кога Бог е казал, че ще даде възможност на хората да живеят щастливо, да живеят по-добре от другите или да бъдат благоденстващи и успешни, с неограничени перспективи? (Никога.) Тогава защо те смятат собствената си „вяра“ за толкова ценна? Дори казват, че никога повече няма да вярват в Бог. Дали тяхната вяра струва нещо? Бог приема ли я? У тях няма и следа от истината реалност, няма и следа от покорство пред Бог, а искат само да придобият благословии, ползи и предимства от Бог и наричат това вярване в Бог. Не е ли това богохулство? Този тип хора са изпълнени с представи и са обзети от намерението да придобият благословии. Те изобщо не преживяват Божието дело и не практикуват Божиите слова. Целта и мотивът на всичко, което правят, са изцяло в полза на собствената им плът. Те се чувстват добре в кожата си и считат своята така наречена вяра в Бог за особено ценна. Ако вярата ти в Бог е толкова ценна и благородна, защо когато Бог нагласява някаква незначителна среда за теб, ти не можеш да разбереш истината от нея или да останеш непоколебим в свидетелството си? Какво става в тази ситуация? Когато Бог изпитва вярата ти, какво връщаш ти на Бог? Възможно ли е погрешните разбирания, оплакванията и съпротивата, които връщаш на Бог, да са това, което Той иска? Те съгласно истината ли са? Очевидно е, че не са. Следователно фактът, че тези хора могат открито да разпространяват представи в църквата, доказва едно: те не познават Бог и още повече не вярват, че Бог господства над всичко — богът, в когото те вярват, просто не съществува. Когато тези хора открито разпространяват представи, за да подведат и привлекат повече хора да се присъединят към тях в противопоставянето, в заклеймяването на Бог и в богохулството, те несъзнателно публично обявяват, че вече не са последователи на Бог, че не са вярващи и не са сътворени същества под господството на Създателя. Разпространяваните от тях представи не са обикновени идеи или твърдения. По-скоро в сърцата си те вече са издигнали непреодолима бариера срещу Бог и са решили, че използването на човешки представи и фантазии в отношението им към Бог, в справянето им с връзката им с Бог и в отношението им към Божиите слова и Божието дело е правилно и че това е начинът, по който трябва да практикуват. Когато такива хора открито разпространяват представи в църковния живот, трябва ли да бъдат ограничавани? Или с оглед на малкия им духовен ръст и плитките им основи трябва да им се даде свобода да изразяват възгледите си и достатъчно време и пространство, за да се покаят? Какъв е уместният начин на действие? (Уместно е да бъдат спрени и ограничени.) Защо спирането и ограничаването им е уместно? Някои хора казват: „Ако ги ограничиш и не им позволяваш да се изказват свободно, и те спрат да вярват и да посещават събирания, това няма ли да им навреди? Това би било толкова жалко! Не би ли предпочел Бог да спаси всички хора, вместо един-единствен човек да падне в погибел? Дори и една-единствена изгубена овца трябва да бъде върната — след всички усилия да върне една изгубена овца, би ли могъл Той все пак да допусне тя да се изгуби отново?“. Правилни ли са тези думи? (Не.) Защо не са правилни? (Защото такива хора не вярват истински в Бог. Те вярват в Бог само с надеждата да придобият благословии и във вярата им има примеси.) Кой няма някакви примеси във вярата си в Бог? Нима ти нямаш такива? Това основателна причина ли е? Помислете за твърдението на такива хора: „Никога повече няма да вярвам в бог“. Що за думи са това? Има ли някаква разлика между тях и хулите на невярващите, дяволите и Сатана? (Не.) Какъв е подтекстът на това твърдение? „Аз вече не вярвам в бог. В миналото искрено вярвах в бог и го следвах, но бог не ме благославяше. Вместо това той нагласи среда като тази, за да ме затрудни и да ме накара да се спъна. Това, което бог казва, изобщо не съответства на това, което прави, затова вече не смея да вярвам в бог! Преди бях толкова глупав. Отрекох се, отдадох всичко на бог, понесох толкова много несгоди за бог, но не видях никаква защита от бог, когато бях арестуван и преследван от големия червен змей. Бизнесът на семейството ми също не вървеше толкова добре, колкото на другите, не печелех толкова пари, колкото другите, а родителите ми останаха болни. Нищо не придобих от вярата в бог в продължение на толкова години. Не каза ли бог, че изобилно ще благослови хората? Какви благословии получих от бог? Божиите слова изобщо не се сбъднаха, затова никога повече няма да вярвам в бог!“. Твърдението „Никога повече няма да вярвам в бог!“ казва толкова много. То е изпълнено с оплаквания, неудовлетвореност и погрешни разбирания за Бог. Накратко казано, след като са понесли несгоди и са отдали всичко с нагласата на самозалъгване, Бог не им е дал благословии според техните искания, нито ги е възмездил или възнаградил според техните представи и фантазии, затова те са станали неудовлетворени и изпълнени с негодувание към Бог и именно при такива обстоятелства са изрекли това изречение. Това изречение не е дошло от нищото. До момента, в който го казаха, те вече бяха показали много модели на поведение и проявления и бяха разкрити. Какъв е проблемът във връзката на тези хора с Бог? Кой е най-големият проблем във връзката им с Бог? Той е, че те никога не са считали себе си за сътворени същества и никога не са считали Бог за Създателя, Когото да почитат. От самото начало на вярата си в Бог те се отнасяха към него като към дърво с пари, като към съкровищница. Считаха Го за Бодхисатва, който да ги избави от страданията и бедствията, а себе си смятаха за последователи на този Бодхисатва, на този идол. Те смятаха, че вярата в Бог е като вярата в Буда, където само с ядене на вегетарианска храна, с рецитиране на свещени текстове, с често кадене на тамян и с поклони до земята могат да получат каквото поискат. Така че всички истории, които последваха, след като повярваха в Бог, се случиха в сферата на техните представи и фантазии. Те не показаха нито едно от проявленията на сътворено същество, което приема истината от Създателя, нито проявиха каквото и да било покорство, което едно сътворено същество би трябвало да има към Създателя. Имаше само непрекъснати изисквания, непрекъснато пресмятане и непрестанни искания. Всичко това в крайна сметка доведе до разпадане на връзката им с Бог. Този вид връзка е основана на обмен и никога не може да остане непоколебима. Въпрос на време е такива хора да бъдат разкрити. Дори да участват в църковния живот, да не разпространяват представи и от време на време да разговарят за това как Бог ги е водил, как ги е благословил, на какво са се наслаждавали и т.н., повечето от това, за което говорят, е свързано с благодатта, с насладата и с плътските облаги, които са получили от Бог. Тези обсъждания нямат нищо общо с истината и с покорството пред Бог и в тях изобщо няма каквато и да било истина реалност. Когато обстоятелствата са благоприятни, те показват вяра в Бог и любов към Него, както и търпение и поносимост към другите хора, и всичко това, за да постигнат една цел: да придобият всички Божии благословии. Когато Бог отнеме благодатта, облагите и материалните предимства, на които са се наслаждавали, техните представи се разкриват. Водени от личния си интерес и поставящи на първо място личните си придобивки, тези хора изпадат в ярост, щом не получат желаното. Започват да разпространяват представи, за да изразят недоволството си от Бог, като същевременно се опитват да привлекат повече хора, които да им съчувстват и да приемат техните представи за Бог. Трябва ли такива хора да бъдат спирани и ограничавани? (Да.) Темите, мислите и възгледите, за които те разговарят, не отразяват чисто възприемане на истината, нито помагат на хората да се покорят на Бог и да имат истинска вяра в Него. Вместо това те отдалечават хората от Бог, предизвикват погрешни разбирания за Бог, предпазливост по отношение на Него и дори отхвърляне на Бог и карат онези, които слушат разпространяваните от тях представи, да се заричат тихомълком: „Никога повече няма да вярвам в бог“, също като тях. Това е смущението, което разпространяваните от такива хора представи причиняват на другите.