VI. Поддържане на непристойни взаимоотношения

Шестият проблем, който прекъсва и смущава Божието дело и нормалния ред в църквата, е поддържането на непристойни взаимоотношения. Щом хората влизат в контакт и могат да се събират, ще има общностен живот и от това ще възникват различни взаимоотношения. И така, кои от тези взаимоотношения са благопристойни и кои са непристойни? Нека първо да поговорим за това какво представляват благопристойните взаимоотношения, а след това да разговаряме за непристойните. Когато братята и сестрите се срещат и се поздравяват, те могат да си кажат такива неща като: „Как си напоследък? В добро здраве ли си? Детето ти започва ли гимназия следващата година? Как върви бизнесът на съпруга ти?“. Такъв взаимен поздрав счита ли се за благопристойно взаимоотношение? (Да.) Защо казвате това? Защото когато двама души, които не са се виждали дълго време, случайно се съберат, това да си кажат няколко думи за поздрав, е най-елементарният етикет, както и най-основната проява на загриженост и поздрав. Това са все думи, действия и уместни теми, които хората повдигат в рамките на нормалната човешка природа. Ако се съди по разговора им до момента, очевидно е, че взаимоотношението им е съвсем благопристойно. Диалогът им се основава както на етикета, така и на нормалната човешка природа, и въз основа на тези две точки може да се определи, че взаимоотношението между двамата разговарящи е благопристойно, че представлява нормално междуличностно взаимоотношение. Ако двама души се познават много добре, но когато се срещнат, и двамата се мръщят и не си говорят, а когато се погледнат, в погледа им се чете враждебност, нормално ли е това взаимоотношение? (Не е.) Защо не е нормално? Как точно трябва да се определи то? Когато двама души се срещнат, но нито един от тях не поздравява другия и дори не казва „здрасти“, още по-малко участва в нормален разговор и диалог, очевидно е, че техните проявления не отразяват това, което се очаква от нормалната човешка природа. Взаимоотношението им не е нормално междуличностно взаимоотношение. То е донякъде изкривено, но все пак не представлява непристойно взаимоотношение, все още има някаква разлика между тях. Като цяло, ако взаимоотношенията между хората са поставени на основата на нормалната човешка природа, така че хората могат да си взаимодействат и да се свързват нормално и съгласно принципите, могат да си помагат, да се подкрепят и да си предоставят ресурс един на друг, всичко това е показателно за благопристойни взаимоотношения между хората. Това означава, че въпросите се решават по делови начин, че не се участва в сделки, че липсват преплетени интереси, и още повече че липсва омраза, а действията не са обусловени от плътски желания. Всичко това попада в обхвата на благопристойните взаимоотношения. Не е ли доста широк този обхват? Нормалните междуличностни взаимоотношения включват диалог и общуване в рамките на нормалната човешка природа, взаимодействие и свързване с други хора и съвместна работа въз основа на съвестта и разума на нормалната човешка природа. На по-високо ниво тя включва взаимодействие и свързване съгласно истините принципи. Това е общо определение на благопристойните междуличностни взаимоотношения между хората. Поздравът при среща е най-нормалната форма на взаимодействие. Да можеш да поздравяваш и да разговаряш нормално с другия, без да си придаваш важност, без да предполагаш обич, когато няма такава, без да се държиш надменно, да можеш да говориш, без да потискаш другите или да се превъзнасяш, да говориш и да общуваш нормално — по този начин трябва да говорят и общуват онези, които притежават нормална човешка природа, и това е основният начин на взаимодействие в рамките на нормалните междуличностни взаимоотношения. Божиите избраници трябва най-малкото да притежават съвест и разум и да взаимодействат, да се сдружават и да работят заедно с другите според принципите и критериите, които Бог изисква от хората. Това е най-добрият подход. Това може да удовлетвори Бог. И така, кои истини принципи изисква Бог? Хората да проявяват разбиране към другите, когато са слаби и негативни, да се съобразяват с болката и трудностите им и след това да ги питат за тези неща, да им предлагат помощ и подкрепа и да им четат Божиите слова, за да им помогнат да разрешат проблемите си, като им дадат възможност да разберат Божиите намерения и да преодолеят слабостта си и като ги доведат пред Бог. Дали този начин на практикуване не съответства на принципите? Подобно практикуване е в съответствие с истините принципи. Естествено подобни взаимоотношения още повече отговарят на истините принципи. Ако видиш, че хората умишлено смущават и прекъсват или умишлено изпълняват дълга си нехайно, и ако си способен да им го посочиш, да ги порицаеш и да им помогнеш според принципите, то това съответства на истините принципи. Ако си затваряш очите или извиняваш поведението им и ги прикриваш и дори стигаш дотам, че им казваш хубави думи на похвала и одобрение, то подобен начин на общуване с хората и такъв подход за справяне с въпроси и решаване на проблеми очевидно противоречат на истините принципи и не се основават на Божиите слова. И така, тези начини на взаимодействие с хората и справяне с проблемите очевидно са неправилни и това никак не е лесно да се открие, ако те не се разнищят и разгледат според Божиите слова. Хората, които не разбират истината, едва ли ще разпознаят тези проблеми, а дори да признаят, че това са проблеми, няма да им е лесно да ги разрешат. Често сме казвали, че цялото покварено човечество живее според нрава на Сатана и тези проявления са доказателство за това. Сега, виждате ли го ясно?

Основният акцент в нашето събиране днес е да разобличим проявленията на четири вида непристойни взаимоотношения, които причиняват прекъсвания и смущения на църковния живот. Кои са тези хора, които поддържат непристойни взаимоотношения в рамките на църквата? Какво точно представлява едно непристойно взаимоотношение? Какви проблеми са свързани с поддържането на непристойни взаимоотношения? Тъй като основната тема на общението ни включва различни хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата, това обсъждане на непристойните взаимоотношения се ограничава до онези, които причиняват прекъсвания и смущения на църковния живот. Няма да поставяме безразборно под общ знаменател всички видове непристойни взаимоотношения и да се занимаваме с въпросите извън църковния живот. Трябва да възприемете този въпрос в чист вид, без отклонения. И така, когато става въпрос за поддържане на непристойни взаимоотношения, кои въпроси и кои взаимоотношения между хората са непристойни? Кои непристойни взаимоотношения причиняват прекъсвания и смущения в църковния живот и в живота на повечето хора? Струва ли си да се разговаря за тези въпроси? (Да.) Това са въпроси, които трябва да бъдат ясно разгледани в нашето общение.

А. Непристойни взаимоотношения между половете

Кой е най-често срещаният, лесно разбираем и лесно окачествяван вид непристойно взаимоотношение в църковния живот? (Взаимоотношенията между половете.) Това е първият аспект, за който хората се сещат, когато мислят за непристойни взаимоотношения. Когато са в група, някои хора винаги флиртуват с противоположния пол. Правят подканящи жестове и физиономии, говорят по особено изразителен начин и обичат да се перчат. Ако използваме един неуместен термин, това е парадиране със сексуалността им. Обичат да изглеждат остроумни, забавни, романтични, кавалерски, героични, харизматични и учени пред противоположния пол, наред с други качества. Особено обичат да се перчат. Защо се перчат? Не за да се съревновават за статус, а за да привлекат противоположния пол. Колкото повече представители на противоположния пол им обръщат внимание, като им хвърлят възхитени, благоговеещи и обожаващи погледи, толкова по-развълнувани и заредени с енергия стават те. Тъй като прекарват повече време в участие в църковния живот и влизат в контакт с повече хора, те се насочват към няколко човека, флиртуват и разменят погледи с някои представители на противоположния пол, често говорят по провокативен начин, дори с намек за сексуален тормоз. Благопристоен ли е този вид взаимоотношение между хората? (Не.) Това представлява поддържане на непристойни взаимоотношения. Такива хора дори използват времето на събиранията, за да се перчат, и говорят така, че да изглеждат особено остроумни и очарователни пред човека, когото харесват или от когото се интересуват, правят подканящи жестове и пускат подканящи погледи, имат победоносно и възбудено изражение, дори вървят наперено, и всичко това с каква цел? Да съблазнят противоположния пол и да го въвлекат в непристойно взаимоотношение. Макар че много братя и сестри изпитват отвращение към това и въпреки многобройните предупреждения от околните, те пак не спират и упорито продължават безразсъдното си съблазняване. Ако подобни непристойни взаимоотношения включват само двама души, които флиртуват помежду си извън църковния живот и не оказват влияние върху църковния живот или работата на църквата, тогава въпросът може да бъде оставен настрана за момента. Ако обаче онези, които поддържат непристойни взаимоотношения, обичайно участват в такива модели на поведение в църковния живот и причиняват смущения на другите, те трябва да бъдат предупредени и ограничени. Ако останат непоправими, въпреки многократните увещания, и вече сериозно са смутили църковния живот, те трябва да бъдат премахнати от църквата чрез гласуване на Божиите избраници. Уместен ли е този подход? (Да.) Ако става въпрос само за млади хора, които ходят на нормални романтични срещи, те трябва да бъдат дискретни и по време на събиранията, за да не засегнат другите. Църквата е място за поклонение пред Бог, за четене на Божиите слова с молитва и за водене на църковен живот. Личните чувства не бива да се внасят в църковния живот, за да не смущават другите. Ако това причинява смущения на другите, ако влияе на настроението им по време на събиранията, ако оказва въздействие върху четенето им на Божиите слова и на тяхното разбиране и познаване на Божиите слова, като разсейва и смущава повече хора, тогава такова взаимоотношение се окачествява като непристойно взаимоотношение. Дори обичайните романтични срещи, ако причиняват смущение на другите, ще бъдат окачествени като непристойни взаимоотношения, да не говорим за съблазняването на противоположния пол извън такива срещи. Следователно, ако някой поддържа непристойни взаимоотношения в рамките на църковния живот, това не бива мълчаливо да му се позволява или към него да се проявява снизхождение, а то трябва да бъде посрещано с предупреждения, ограничения и дори с премахване съгласно принципите. Това е работа, която водачите и работниците трябва да свършат. Ако се установи, че някой поддържа непристойни взаимоотношения и е причинил смущения на повечето хора в църквата, а присъствието му кара другите да се разсейват и да бъдат завладени от похотливи мисли, дори води до разпадане на семейства и кара някои новоповярвали да изгубят интерес към събиранията, към четенето на Божиите слова или дори към самата вяра, като вместо това се влюбват все повече в човека, когото обожават, искат да избягат с него и да изживеят дните си заедно, и изоставят вярата си — ако сериозността на ситуацията е стигнала до такава степен и въпреки това водачите и работниците не я приемат на сериозно, като си мислят, че това е просто проява на човешка похот, че не е нищо съществено и че е нещо, което всички обикновени хора правят, ако не признават сериозността на проблема или още по-малко осъзнават докъде може да се развие той, а по-скоро го пренебрегват, ако са особено безчувствени и глупави в реакцията си на подобни въпроси, което в крайна сметка оказва неблагоприятни последствия за мнозинството в църквата — тогава естеството на тези инциденти представлява сериозни прекъсвания и смущения. Защо казвам, че това представлява сериозни прекъсвания и смущения? Защото тези инциденти смущават църковния живот и вредят на нормалния ред на църковния живот. Затова, щом такива хора се появят в църквата, те трябва да бъдат ограничавани, независимо от техния брой, като се осигури разглеждането на всеки случай, а ако ситуацията е сериозна, те трябва да бъдат изолирани. Ако изолацията не даде резултат и те продължават да съблазняват противоположния пол, да смущават църковния живот и да вредят на нормалния ред в църквата, тогава трябва да бъдат премахнати от църквата съгласно принципите. Уместен ли е този подход? (Да.) Въздействието на тези въпроси върху църковния живот и върху делото на църквата е изключително пагубно. Те са близки до чума и трябва да бъдат изкоренени.

Всеки, който е склонен да съблазнява противоположния пол, го прави навсякъде, където отиде, и неуморно проявява такива модели на поведение. Неговите мишени за съблазняване и тормоз често са млади и привлекателни хора, но понякога включват и хора на средна възраст — такъв човек активно търси възможности да съблазни всеки, който му се струва привлекателен. Ако възнамерява да съблазнява другите, някои хора не могат да устоят на съблазънта и биват въвлечени, което лесно води до непристойни взаимоотношения. Тъй като духовният ръст на хората е твърде малък и им липсва истинска вяра в Бог, както и разбиране на истината, как те биха могли да преодолеят тези изкушения и да се съпротивляват на подобни съблазни? Духовният ръст на хората е твърде малък. Те са особено слаби и безсилни, когато се сблъскат с тези изкушения и съблазни. Трудно им е да останат незасегнати. Имаше един мъж водач, който се опитваше да съблазни всяка красива жена, която видеше. Понякога не му беше достатъчно да съблазни само една — той можеше да съблазни три или четири жени, като ги пленяваше до такава степен, че те губеха апетита си, не можеха да спят и дори губеха желание да изпълняват дълга си. Такъв беше „чарът“ на този мъж. Ако той просто беше взаимодействал нормално с хората, без да се опитва умишлено да ги съблазнява, влиянието му нямаше да бъде толкова голямо. Едва когато умишлено започна да играе представления и да съблазнява другите, все повече хора се хванаха на въдицата, с което броят на непристойните взаимоотношения на съблазнените от него се увеличи. Хората ставаха безсилни да се съпротивляват и се поддаваха на тези изкушения. Това беше „чарът“ на похотта. Това, което той правеше, създаваше изкушения, съблазни и смущения и за двете страни. Един мъж, който съблазняваше няколко жени едновременно — дали сърцето му беше объркано, или какво? На коя жена първо да обърне внимание, коя да задоволи първо — нямаше ли да се изтощи психически? (Да.) Ако беше толкова изтощително, защо продължи да се държи така? Това е нечестивост. Такъв тип същество беше той, такава беше природата му. Щом жертвите са съблазнени и изпаднат в изкушение, дали им е лесно да избягат от изкушението? Веднъж попаднали в изкушение, трудно ще се измъкнат. Дали ядат, спят, ходят, изпълняват дълг — каквото и да правят, умовете им са изпълнени с мисли за този човек, сърцата им са обсебени от този човек. Такива смущения са изключително сериозни! Това, което следва, е постоянно мислене за това как да се харесат на този човек, как да се хвърлят в обятията му, как да го спечелят, как да го завладеят напълно, как да се състезават и да се борят с други съперници. Не са ли това последствията от смущенията? Лесно ли е да се избяга от такова състояние? (Не е лесно.) Последствията стават сериозни. Може ли все пак в този момент сърцето на човек да е смирено пред Бог? Когато чете Божиите слова, може ли все пак да ги възприема? Може ли все пак да има светлина? По време на събиранията ще бъде ли все пак в настроение да обмисля Божиите слова и да разговаря за тях, да слуша как другите споделят Божиите слова? Няма да може. Сърцето му ще е изпълнено с похот, с обекта на неговото обожание, ще е лишено от всякакви сериозни въпроси — дори Бог ще е изчезнал от сърцето му. Това, което следва, е разсъждаване за това как да преживява любов, как да бъде романтичен и т.н., а желанието да вярва в Бог е напълно изгубено. Добри ли са тези последствия? Това ли искат да видят хората? (Не.) Дали последствията от съблазняването и изпадането в изкушение са нещо, което хората могат да предотвратят? Могат ли хората да контролират тези последствия? Могат ли те сами да решават? Могат ли да достигнат до нивото да са способни да спрат, когато пожелаят това в сърцето си? Никой не може да постигне това. Това е последствието от смущенията, причинени от такива непристойни взаимоотношения върху хората. Когато Бог отсъства от сърцето на човека и той вече не желае да чете Божиите слова, какви са последствията? Има ли все още надежда за спасение? Надеждата за спасение става нулева. Всичко е загубено. Оскъдните доктрини, които преди това е разбирал, решителността и решимостта да отдава всичко на Бог и желанието да получи Божието спасение са отхвърлени — това са последствията. Хората се отдалечават от Бог и Го отхвърлят в сърцата си, и Бог също ги отхвърля. Това последствие не е нещо, което всеки, който вярва в Бог и Го следва, иска да види, нито е факт, който всеки Божий последовател може да приеме. Веднъж поддали се обаче на такива изкушения и попаднали във вихъра на непристойните взаимоотношения, хората трудно се измъкват от тях и дори са неспособни да се контролират. Затова такива непристойни взаимоотношения трябва да бъдат ограничавани. В сериозни случаи онези, които постоянно смущават и тормозят противоположния пол, трябва да бъдат незабавно и бързо изчистени от църквата, за да не смущават църковния живот и още повече, за да се предотврати увличането на повече хора в изкушението. Разумен ли е този подход? (Да.)

В дванадесетата точка от отговорностите на водачите и работниците те трябва да полагат максимални усилия във всяка задача, за да гарантират, че Божиите избраници могат да водят нормален църковен живот, като предпазват братята и сестрите от всякакви вмешателства или смущения в църковния живот. Това означава да се защитят всички братя и сестри, които могат да водят нормален църковен живот. Какво точно трябва да се защити? Братята и сестрите трябва да бъдат защитени, така че да могат да дойдат пред Бог в тишина по време на събиранията и спокойно да четат с молитва и да споделят Божиите слова. Същевременно братята и сестрите трябва да са способни да се молят на Бог в единство на сърцето и ума, да търсят Божиите намерения, да търсят просветление и озарение от Бог, да придобиват Божието присъствие и да получават Божиите благословии и напътствия. Това е най-големият и най-важният интерес на всички братя и сестри и той е от съществено значение за всеки. Той засяга възможността да бъдат спасени и дали могат да имат добра крайна цел. Затова е необходимо стриктно да се ограничат, изолират или премахнат онези, които участват в непристойни взаимоотношения в църквата. По-специално онези, които поддържат взаимоотношения между половете, трябва да бъдат строго надзиравани. Какво означава надзорът? Ако става въпрос само за незначителен случай, те трябва да бъдат разобличени и кастрени, незабавно спрени и ограничени, и да им се попречи да засегнат другите. Ако случаят е сериозен, е необходимо да се действа решително и без колебание. Те трябва да бъдат премахнати от църквата възможно най-бързо, за да им се попречи да смущават повече хора. Ако искат да предизвикват смущения, да го правят навън в света, да смущават когото пожелаят. Достатъчно е да се каже, че всички братя и сестри в църковния живот, които се стремят към истината, не бива да бъдат смущавани от тях. Това е основният принцип и основната цел в работата на водачите и работниците по отношение на тази дванадесета отговорност.

Б. Хомосексуални взаимоотношения

Що се отнася до въпроса за непристойните взаимоотношения, току-що разговаряхме главно по въпроса за поддържането на непристойни взаимоотношения между половете. Когато това включва прелъстяване, съблазняване, перчене и задяване на противоположния пол, активно търсене на контакт и опити за сближаване с него, често умишлено или неволно търсене на място до него на събирания и освен това не просто прелъстяване на един човек, а преминаване към друг, ако първият опит е неуспешен, така че много членове на противоположния пол в църквата са тормозени, тогава този въпрос е станал сериозен. Това обхваща непристойните взаимоотношения между половете. Освен взаимоотношенията с противоположния пол има и някои непристойни взаимоотношения между хора от един и същи пол. Ако двама души от един и същи пол са в особено приятелски отношения, познават се от дълго време и са доста близки, тогава е уместно те често да си взаимодействат. Но щом се стигне до впускане в похотливи плътски взаимоотношения, такива взаимоотношения също трябва да се категоризират като непристойни. Ако между двама души от един и същи пол често има телесен контакт, дори до степен, че често използват провокативен език един към друг, двамата често могат да бъдат забелязани прегърнати или да проявяват по-явни модели на поведение и проявления, то с течение на времето за всички става ясно: „Не става въпрос за това, че тези двамата си помагат или си пасват като личности. Те не си взаимодействат в рамките на нормалната човешка природа. Това е хомосексуализъм!“. Сега повечето хора разбират, че хомосексуализмът е непристойно взаимоотношение, дори по-сериозно по своето естество и по-непристойно от това между различните полове. Ако такова взаимоотношение съществува в църквата, то може да се разпространи като чума и да доведе някои хора до такъв вид изкушение и съблазън. Някои хора казват, че в миналото са въвличани с хомосексуализъм, но не са го правили доброволно. Оставяме настрана дали наистина са хомосексуалисти или каква е тяхната сексуална ориентация, но ако могат да се поддадат на такова изкушение под въздействието на съблазън — като засега оставим настрана дали са го правили доброволно или пасивно — то преди всичко те са били смутени от това. Ако се съди по твърдението им, че не са го правили доброволно, те са били жертви. Следователно, ако хомосексуалистите прелъстят и съблазнят други хора от същия пол, онези, които са съблазнени, макар те самите да не са непременно хомосексуалисти, може да станат такива, след като бъдат съблазнени от хомосексуалист. Не е ли това опасна ситуация? Защо казваме, че тези хора са хомосексуалисти? Хетеросексуалните лица, които прелъстяват много хора, попадат в категорията на разпуснатостта, която представлява непристойно взаимоотношение. И така, когато двама души от един и същи пол, които имат близки отношения и се разбират добре, държат се за ръце и се прегръщат, и всичко това е нормално, как може то да прерасне в определянето им като хомосексуалисти? Това е сексуалното взаимоотношение между тях — щом се появи това ниво на взаимоотношения, то се превръща в хомосексуално. Когато поставят ръце на раменете на другия, обвият ръка около врата или кръста му, това не е нормален телесен контакт между лица от един и същи пол. По-скоро това е телесен контакт, продиктуван от похот, който по своето естество е различен и затова попада в категорията на непристойните взаимоотношения. За повечето хора в църквата поучително ли е да виждат такива хомосексуалисти, или не? (Не е поучително.) Повечето хора чувстват ли се смутени, след като видят това? Ако нямаш информация за ситуацията и някой обвие ръка около врата ти или около кръста ти, или дори те целуне по лицето, би ли се почувствал смутен? (Да.) След като се почувстваш смутен, сърцето ти би ли се чувствало спокойно, или ще е неспокойно? (Бих се почувствал отвратен.) Тогава би ли имало чувство на извършен грях? Ако не разбираш точно каква е същността на този тип въпроси и просто си докоснат от човек от същия пол или ако е осъществил физически контакт с теб, без да се замислиш след това, тогава няма голям проблем. Ако обаче мислиш за това и продължаваш да го обмисляш, а след това не можеш да се избавиш от този човек, както когато някой може да вехне по противоположния пол, независимо дали се съпротивляваш в своето субективно съзнание, тогава появата на такива мисли у теб показва, че вече си бил смутен, нали? Ето защо естеството на хомосексуалните взаимоотношения, този вид непристойни взаимоотношения, е много по-сериозно. Някои хора не виждат разликата между разюздаността сред хетеросексуалните и хомосексуалността и се отнасят еднакво към тези два проблема. Всъщност проблемът с хомосексуалността е много по-сериозен от проблема с разюздаността сред хетеросексуалните.

Ако в рамките на църквата се появят хора, които имат хомосексуални взаимоотношения, и не бъдат ограничени, те представляват заплаха за всички и предизвикват смущения у всеки. Какви смущения? Отстрани повечето хора не могат да забележат никакви проблеми с човешката им природа, когато взаимодействат с тях, но продължителното общуване замъглява мислите им и помрачава сърцата им. Те губят ентусиазъм да вярват в Бог и без да се сблъскват с някакви особени проблеми, вече не желаят да вярват в Бог, губят интерес към четенето на Божиите слова, чувстват се все по-отдалечени от Бог в сърцата си и ги спохождат зли мисли да се откажат от вярата си. Ето защо такива непристойни хомосексуални взаимоотношения в рамките на църквата трябва не само да бъдат спирани и ограничавани. Онези, които се впускат в тях, трябва да бъдат и незабавно изчистени от църквата. Това е категорично. Щом бъдат забелязани такива хора, независимо от дълга, който изпълняват, или от статуса им, те трябва незабавно да бъдат изчистени от църквата, без никаква търпимост! Това е правилото на църквата. Защо е въведено това правило? То се основава на солидни основания. Бог създаде хората като мъж и жена, след като създаде Адам, негова партньорка беше Ева, а не друг Адам. Предприемането на такива действия срещу онези, които имат хомосексуални връзки, се основава на Божиите слова и е абсолютно точно. Някой може да каже: „Защо да не дадем на тези хора шанс да се покаят? Те са млади. Не трябва ли да им се позволи да извършат някои нелепи действия?“. Не! Към други нелепи действия може да се подхожда по различен начин в зависимост от обстоятелствата и естеството им, но това конкретно нелепо действие категорично не е просто някакво нелепо действие. То категорично не може да бъде толерирано и всеки, който извърши такова действие в рамките на църквата, трябва незабавно да бъде изчистен! Ако цялата църква е съставена от хомосексуалисти, тогава всички би следвало да бъдат изчистени. Такава църква не е желана, дори да е само една! Това е принципът. Някои казват: „Някои хора имат хомосексуална връзка само с един човек, но не са прелъстили други хора или не са започнали да смущават някого другиго. Трябва ли да се занимаваме с такива хора и те да бъдат изчистени?“. Ако те наистина са хомосексуални, да ги оставите в църквата сред Божиите избраници е равносилно на поставяне на бомба със закъснител — рано или късно тя със сигурност ще избухне. Дори да не са смущавали, прелъстявали или тормозили лица от същия пол, това не означава, че няма да го направят в бъдеще. Възможно е все още да не са намерили някого, който да им се харесва, някого, когото харесват, или моментът да не е подходящ и на всички все още да им липсва взаимно опознаване и разбиране. Но щом моментът назрее и е подходящ за такива хора, те ще направят своя ход. Затова такива лица абсолютно никога не трябва да бъдат толерирани или допускани в църквата, тъй като те са противоестествени и нечовечни. Църквата не иска такива хора. Справянето с онези, които поддържат такива непристойни взаимоотношения по този начин, не е нито погрешно, нито прекомерно. Някои хора обаче казват: „Някои хомосексуалисти изглеждат доста добри. Те не са направили нищо лошо, спазват законите и правилата, проявяват уважение към възрастните и обичат младите, винаги вършат добри дела, някои дори имат дарби и умения, а някои са особено благотворителни и полезни в църквата. Трябва да им позволим да останат в църквата“. Правилна ли е тази мисъл? (Не.) Независимо дали твоите мисли са правилни или не, трябва да си способен да прозреш природата на хомосексуалистите. Принципът на практикуване на църквата по отношение на лицата, които имат хомосексуални връзки, е те да бъдат премахнати. Това е управленски закон, който никой не може да нарушава. Всеки трябва да практикува според този принцип.

Проявленията на тези два вида непристойни взаимоотношения, за които току-що разговаряхме, са най-лесни за разпознаване, прозиране и окачествяване от хората. Що се отнася до онези, които поддържат такива непристойни взаимоотношения, от една страна, водачите и работниците трябва да изпълнят своите отговорности, като използват мерки като спиране, ограничаване, изолиране и премахване, за да се справят с тях. От друга страна, братята и сестрите също трябва да разпознават и да стоят настрана от онези, които поддържат тези два вида непристойни взаимоотношения, за да избегнат да бъдат съблазнени и да изпаднат в изкушение, което може да засегне вярата им в Бог и стремежа им към истината за постигането на спасение. Веднъж попаднал в капана на изкушението, е трудно да се измъкнеш. Повечето хора би трябвало да са способни да разпознаят тези два типа хора. Не се дръжте като хората в обществото, които се правят, че не виждат кой с кого флиртува, нямат правилна гледна точка или позиция спрямо тези, които се впускат в разюзданост, способни са да взаимодействат нормално с такива хора, стига да не са засегнати собствените им интереси, говорят както обикновено, сякаш няма нищо нередно. Такива хора имат ли принципи за това как да се отнасят към другите? Съвсем не. Всички невярващи хора живеят според философиите за светските отношения, като се стремят да не оскърбят никого, за да се защитят, но Божият дом е напълно различен от невярващото общество. В Божия дом властва истината. Бог изисква от хората да се отнасят към другите въз основа на истините принципи. Всички Божии избраници приемат истината, въоръжават се с нея и я използват, за да разпознават другите и в отношението си към тях, не само за да поддържат църковния живот и да защитават братята и сестрите, но и, което е по-важно, за да предпазят себе си от страданията на изкушението и да избегнат да се поддадат на изкушението. Колкото по-рано можеш да разпознаеш такива хора и да се разграничиш от тях, толкова повече ще си способен да се отдалечиш от изкушението и ще бъдеш защитен. Ето как трябва да се отнасяте към лицата, които поддържат непристойни взаимоотношения. Това е в съответствие с истините принципи и е съобразено с Божиите намерения.