От колко време разговаряме за отговорностите на водачите и работниците? (От четири месеца и половина.) След толкова дълъг период на общение по този въпрос имате ли вече малко по-ясно разбиране за конкретната работа, която водачите и работниците трябва да вършат? (Да, разбирането ни за това е малко по-ясно.) Би трябвало да е по-ясно от преди. Моето общение е толкова конкретно и ясно, че ако някой все още не го разбира, това би означавало, че има интелектуални затруднения, нали? (Да.) Като погледнете към този въпрос сега, смятате ли, че е лесно да бъдеш добър водач или работник? (Не е лесно.) Какви качества са необходими? (Човек трябва да притежава заложбите и човешката природа, които са необходими за водачите и работниците, както и истината реалност и чувство за отговорност.) Най-малкото, човек трябва да има съвест, разум и преданост, а след това заложби и работоспособност. Когато човек притежава всички тези качества, той може да бъде добър водач или работник и да изпълнява своите отговорности.

Дванадесета точка: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (втора част)

На последното събиране разговаряхме за дванадесетата точка от отговорностите на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. В рамките на тази точка основно разговаряхме първо за това кои хора, събития и неща прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред на църквата. Ако водачите и работниците искат да спрат и да ограничат различните хора, събития и неща, които предизвикват прекъсвания и смущения в църквата, и ако искат да изпълняват добре тази работа, те първо трябва да знаят и да са наясно кои хора, събития и неща прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред на църквата. След това трябва да ги съпоставят с хората, събитията и нещата в действителната църковна работа и в църковния живот, след което да изпълнят различни задачи, като например да ги спират и ограничават. Това е изискване към водачите и работниците. На последното ни събиране разговаряхме за някои от различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават делото на църквата и църковния живот, като започнахме с онези, които се отнасят до църковния живот. Също така категоризирахме хората, събитията и нещата в църковния живот, чието естество причинява прекъсвания и смущения в тях. Колко въпроса бяха общо? (Единадесет. Първо, честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Второ, изричането на думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели тяхното уважение. Трето, бръщолевенето за домашни въпроси, създаването на лични връзки и уреждането на лични дела. Четвърто, сформирането на клики. Пето, съревноваването за статус. Шесто, сеенето на раздори. Седмо, нападането и измъчването на хора. Осмо, разпространяването на представи. Девето, даването воля на негативизма. Десето, разпространяването на необосновани слухове. И единадесето, нарушаването на изборните принципи.) Шестият въпрос е сеенето на раздори, естеството на което причинява прекъсвания и смущения, но в сравнение с другите злодеяния е незначителен проблем. Променете го на „поддържане на непристойни взаимоотношения“ и естеството му става по-сериозно от естеството на сеенето на раздори. Седмият въпрос е нападането и измъчването на хора. Променете го на „участие във взаимни нападки и словесни пререкания“ — не е ли това с по-сериозно естество, по-конкретно и по-уместно? (Да.) Взаимните нападки и словесните пререкания са често срещан проблем в църковния живот, който е свързан с прекъсвания и смущения. Промяната на тези два въпроса по този начин ги прави по-уместни и по-близки до проблемите, които възникват в рамките на църковния живот. Единадесетият въпрос е нарушаването на изборните принципи. Променете това на „манипулиране и прекъсване на изборите“. Това е промяна само по отношение на формулировката. Естеството му си остава същото, просто степента е засилена — сега то се отнася повече до естеството на причиняване на прекъсвания и смущения.

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

V. Съревнование за статус

Миналия път в общението си стигнахме до четвъртия въпрос, сформиране на клики. Този път ще преминем към общуване по петата точка — съперничеството за статус. Въпросът за съперничеството за статус не е необичаен проблем и често възниква в църковния живот. Кои състояния, постъпки и проявления принадлежат на практиката на съперничество за статус? Какви негови проявления могат да се посочат като част от проблема с прекъсването и смущението на Божието дело и на нормалния ред в църквите? За която и точка или категория да разговаряме, тя трябва да има връзка с казаното в точка дванадесета, за „различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата“. Трябва да достигне степента на прекъсване и смущение и трябва да е от това естество, за да си струва да се обсъжда и анализира. Кои проявления на съперничеството за статус по природа са свързани с прекъсването и смущаването на делото на Божия дом? Най-често това е съревноваването с църковните водачи за техния статус, което се проявява най-вече в използването на недостатъците и грешките им, за да бъдат очернени и заклеймени, и в целенасоченото разобличаване на разкриването на покварата, слабостите и недостатъците в тяхната човешка природа и в заложбите им, особено що се отнася до отклонения и грешки, които са допуснали в работата си или в справянето с хората. Това е най-често срещаното и най-явното проявление на съревноваването за статуса на църковните водачи. Освен това съперникът не се интересува от това, колко добре вършат работата си църковните водачи, дали постъпват според принципите и дали има проблеми с човешката им природа. Той просто не се подчинява на църковните водачи. Защо не им се подчинява? Защото и той иска да бъде църковен водач, това е неговата амбиция и неговото желание. Затова отказва да се подчинява. Както и да работи и както и да се справя с проблемите църковният водач, такива хора винаги се хващат за недостатъците му, съдят го и го заклеймяват, и дори стигат дотам, че преувеличават и изопачават фактите и правят от мухата слон. Те не използват критериите на Божия дом за водачите и работниците, за да преценят дали това, което водачът прави, е според принципите, дали той е правилният човек, дали се стреми към истината и дали има съвест и разум. Те не преценяват в съответствие с тези принципи. Вместо това те са придирчиви и дребнави, както подобава на собствените им намерения и цели, като все намират в какво да обвинят водача или работника, зад гърба му разпространяват информация за несъответствията с истината на това, което прави, или разобличават недостатъците му. Биха могли например да говорят така: „Еди кой си водач веднъж допусна тази грешка и Горното се разправи с него, за което никой от вас не знае. Ето колко добре умее да се преструва“. Те пренебрегват и не обръщат внимание на това дали този водач или работник се обучава от Божия дом или е компетентен водач или работник, а просто продължават да го съдят, да изопачават фактите и да плетат интриги срещу него зад гърба му. И каква е целта зад тези действия? Понеже се съревновават за статус, нали? Всичко, което казват и правят, е с определена цел. Не мислят за делото на църквата и не оценяват водачите и работниците въз основа на Божиите слова или на истината, камо ли на правилата за работа в Божия дом или на принципите, които Бог изисква от хората, а се водят от собствените си намерения и цели. Те се противопоставят на всичко, което казват водачите или работниците, и след това предлагат свои собствени „прозрения“. Независимо колко от казаното от водачите и работниците е съгласно истината, те ни най-малко не го приемат. Отхвърлят всичко, което казват водачите и работниците, и излагат своите собствени и различни мнения. По-специално, когато някой водач или работник прояви откровеност и се разкрие, като говори за своето себепознание, те се чувстват още по-доволни и считат, че са намерили своя шанс. Какъв шанс? Шансът да очернят този водач или работник, да дадат на всички да разберат, че този водач или работник има лоши заложби, че може да бъде слаб, че също е покварен човек, че също често допуска грешки в нещата, които върши, и че не е по-добър от всички останали. Това е техният шанс да намерят нещо, в което да обвинят този водач или работник, това е тяхната възможност да подстрекават всички да заклеймят, повалят и свалят този водач или работник. И мотивацията за всички тези модели на поведение и действия не е нищо друго освен съперничеството за статус. Ако се следват принципите на изборите и принципите на култивиране и използване на хора в Божия дом, при нормални обстоятелства такива хора никога няма да бъдат избрани за водачи или работници. Това е нещо, което те са прозрели и са разбрали ясно, затова прибягват до всякакви средства, за да нападат и заклеймяват водачите и работниците. Независимо кой става водач или работник, те са просто недоверчиви към него и винаги се заяждат и правят безотговорни, критични коментари по негов адрес. Дори да няма нищо нередно в действията или думите на тези водачи и работници, те винаги успяват да им намерят някакъв недостатък — всъщност проблемите, които подбират, не са принципни, а са съвсем банални въпроси. И така, защо се спират на тези банални въпроси? Защо са способни да съдят и заклеймяват водачи и работници толкова открито заради такива неща? Те имат само една цел, а именно да си съперничат с другите за власт и статус. Независимо от това как Божият дом разговаря за различните проявления на лъжеводачите и антихристите, те никога не свързват тези проявления със себе си, а ги свързват единствено с водачите и работниците на всички нива. Щом намерят съвпадение, си мислят: „Сега вече имам доказателство. Най-накрая намерих нещо, което да използвам като инструмент срещу тях, и получих добра възможност“. След това стават още по-невъздържани в разобличаването, съденето, даването на критични оценки и заклеймяването на всичко, което тези водачи и работници правят. Някои от въпросите, които повдигат, може да изглеждат малко проблематични на пръв поглед, но когато се съпоставят с принципите, не са съществени. Защо тогава ги повдигат? Не е за нещо друго, а за да разобличат водачите и работниците с цел те да бъдат заклеймени и победени. Ако водачите и работниците са насилствено тласкани към негативизъм, ако молят за милост и се превиват пред тях, ако братята и сестрите видят, че тези водачи са винаги негативни и слаби и че често допускат грешки, когато действат, и че вече не ги избират за водачи, ако братята и сестрите вече не слушат толкова внимателно, когато тези водачи разговарят за истината, и ако хората вече не сътрудничат толкова активно и усърдно, когато тези водачи изпълняват работата, тогава съперничещите си за статус ще бъдат доволни и ще имат възможност да се възползват. Това е сценарият, който те най-много желаят да видят и който най-много се надяват да се случи. Каква е целта им, когато правят всичко това? Не е да помогнат на хората да разберат истината и да разпознаят лъжеводачите и антихристите, нито да доведат хората пред Бог. Вместо това целта им е да победят и да свалят водачите и работниците, така че всички да видят в тях най-подходящия кандидат да служи като водач. В този момент целта им ще е постигната и те просто ще трябва да изчакат братята и сестрите да ги предложат за водач. Има ли такива хора в църквата? Какъв е техният нрав? Тези лица са с порочен нрав, те изобщо не обичат истината, а и не я практикуват. Те желаят единствено да държат властта. А какво да кажем за онези, които разбират част от истината и притежават известна проницателност — биха ли били готови да позволят на такива хора да държат властта? Биха ли били готови да попаднат под тяхната власт? (Не.) Защо не? Ако повечето хора можеха ясно да видят природата същност на такива лица, щяха ли пак да ги изберат за водачи? (Не.) Не биха го направили, освен ако всички току-що не са се запознали и не се познават много добре. Но щом се опознаят и видят ясно кои личности имат лоши заложби и са объркани, кои са зли хора с порочен и измамен нрав, кои силно желаят да си съперничат за статус и вървят по пътя на антихристите, кои могат да се стремят към истината и предано да изпълняват дълга си и т.н., щом схванат природата същност и категориите на различните хора, тогава изборът на водачи ще бъде относително точен и в съответствие с принципите.

Дали повечето хора биха предпочели да изберат за водач човек, който винаги се съревновава за статус, или биха избрали човек, чиито заложби и трудоспособност са на относително средно равнище, но който е усърден и непоколебим? Когато не е ясно какъв е характерът на тези двама души, каква е тяхната природа същност или по какъв път вървят, повечето хора кого от тях биха предпочели да изберат за водач? (Втория, този, който е непоколебим.) Повечето хора биха избрали втория. Проявленията на онези, които винаги се съревновават за статус, са доказателство за тяхната човешка природа и същност. Нима повечето хора не могат да прозрат и разпознаят техните проявления? Хората ще кажат: „Този човек винаги създава трудности на църковния водач. Амбициите му са насочени към постигане на статуса на църковен водач, той иска да я замени като водач. Откакто този човек е избран за църковен водач, той винаги се прицелва в нея и я счита за неприятна. Винаги ѝ отвръща нахално и намира недостатъци във всичко, което тя прави, заяжда се за всичко, за което може да се заяде, а също така я съди и разобличава недостатъците ѝ зад гърба ѝ. Особено по време на събирания или при общение за работа, ако за момент тя не се изрази ясно, той я прекъсва и показва голямо нетърпение. Той дори я презира, подиграва ѝ се, иронизира я и ѝ се присмива. Усложнява живота ѝ на всяка крачка и я поставя в неудобни ситуации“. С разобличаването на тези модели на поведение пред всички, няма ли повечето хора да са способни да разпознаят този човек? (Да.) Тогава това дали ще му помогне да заеме позицията на водач? Определено не. Тези хора, които се съревновават за статус, умни ли са, или са глупави? Очевидно е, че те са идиоти, глупаци. Има и друг сериозен въпрос: тези хора са дяволи и тяхната природа не се променя! Желанието им за власт и статус е неконтролируемо, дори до степен, че губят разума си, а това не е нещо, което нормалната човешка природа притежава. Това желание надхвърля границите на рационалността и съвестта на нормалната човешка природа и достига нивото на безскрупулност. Тези хора ще действат по този начин независимо от времето, мястото или контекста, без да се съобразяват с последствията, камо ли с въздействието на техните действия. Това са най-типичните проявления и подходи на тези, които се съревновават за статус. Винаги, когато има събиране или общение за работата, щом всички се съберат, тези хора предизвикват смущения като досадни мухи, разстройват църковния живот и нормалния ред на общение за истината. Естеството на такива модели на поведение и подходи причинява прекъсвания и смущения за тях. Не трябва ли да се ограничават такива хора? В сериозни случаи не трябва ли те да бъдат премахнати или отлъчени? (Да, трябва.) Понякога това да се разчита единствено на силата на църковните водачи да ограничават злите хора може да бъде някак слабо, изолирано усилие — ако след като ясно видят сериозността на прекъсванията и смущенията, причинени от зли хора, и напълно разпознаят тяхната същност, братята и сестрите могат да се обединят с църковните водачи, за да спрат и ограничат такива зли хора, няма ли това да е по-ефективно? (Да.) Ако някой каже: „Ограничаването на злите хора е отговорност на водачите и работниците, тя няма нищо общо с нас, обикновените вярващи. Ние няма да се занимаваме с това! Злите хора се съревновават за статус с църковните водачи. Те се съревновават за статус с тези, които го имат. Ние нямаме статус. Те не се опитват да ни отнемат нищо. Във всеки случай това не ни засяга. Нека се съревновават, както си искат. Ако църковните водачи имат способността, те трябва да ги ограничат. В противен случай, трябва да ги оставят на мира. Какво общо има това с нас?“. Добра ли е тази гледна точка? (Не.) Защо не е добра? (Те не поддържат нормалния ред на църквата.) Казано с по-точни думи, за какво се отнася нормалният ред на църквата? Не се ли отнася за нормалния църковен живот? (Да.) Това включва нормален и подреден църковен живот — включва ядене и пиене на Божиите слова по подреден начин, което означава, че хората могат да четат Божието слово с молитва и да разговарят за него и да споделят лични преживявания в църковния живот, в който Светият Дух върши делото Си, Бог присъства и Бог напътства, и същевременно да получават просветление и напътствие от Светия Дух и да придобиват светлина. На това трябва да се наслаждават Божиите избраници в църковния живот. Ако някои хора разрушават този нормален ред, тогава те трябва да бъдат спирани и ограничавани според принципите, и не трябва да бъдат толерирани. Това е отговорност и задължение не само на водачите и работниците, но също така е отговорност и задължение на всички, които разбират истината и които притежават проницателност. Разбира се, би било най-добре, ако водачите на църквата могат да оглавят тази работа, като разговарят с братята и сестрите за естеството на действията на тези хора, за това какъв тип хора са тези хора въз основа на проявленията им и как братята и сестрите трябва да разпознаят и да прозрат такива хора. Ако тези зли хора не бъдат ограничавани и всички братя и сестри бъдат смущавани, подвеждани и подмамени от тях, а църковните водачи се окажат изолирани вместо тези зли хора, тогава тази църква ще се парализира и неизбежно ще изпадне в хаос. Може ли нормалният църковен живот да продължи при такива обстоятелства? Ако не може да продължи, дали църковните събирания все пак ще бъдат плодотворни? Дали Божиите избраници все пак ще придобият нещо от тези събирания? Ако Божиите избраници не придобият нищо от тях, тогава дали тези събирания са благословени от Бог или Той ги ненавижда? Разбира се, Бог ги ненавижда. Събиранията без делото на Светия Дух и без Божието благословение вече не могат да се считат за църковен живот, а по-скоро се превръщат в срещи на социална група. Някой харесва ли безредния църковен живот? Дали е поучителен и полезен той за някого? (Не.) Ако през този период не си придобил нищо по отношение на навлизането ти в живота от нито едно събиране, тогава това време не е имало никаква стойност или значение за теб. Ти си пропилял това време. Не означава ли това, че твоето навлизане в живота е претърпяло загуба? (Да, така е.) Ако по време на събирането има зли хора, които се съревновават за статус, спорят и се карат с църковния водач, и в резултат на това в крайна сметка хората се чувстват неспокойни, а цялото събиране е пропито с мръсна атмосфера и е изпълнено с нечестивата енергия на Сатана, и ако освен обсъждането на теми за това кой е прав и кой греши, никой не идва пред Бог да се моли и да търси истината, и никой не действа според принципите, тогава след такова събиране вярата ти в Бог ще се увеличи ли, или ще намалее? Дали ще си разбрал и придобил повече, по отношение на истината, или умът ти ще се е разстроил от споровете, без да си придобил нищо? Понякога може да си мислиш: „Не разбирам защо хората вярват в Бог. Какъв е смисълът да се вярва в Бог? Как може тези хора да се държат по този начин? Все още ли са вярващи в Бог?“. Заради едно-единствено смущение от страна на сатани и дяволи сърцата на хората се разстройват и объркват. Те смятат, че вярването в Бог е безсмислено, и не знаят каква е стойността на вярата в Бог, а умовете им се разсейват. Ако всеки може да е бдителен и особено чувствителен и категоричен по отношение на такива въпроси, вместо да е безчувствен и муден, когато злите хора често казват или вършат неща в църковния живот с цел да се съревновават за статус, повечето хора бързо ще осъзнаят, че има проблем, който трябва да се разреши. Ще са способни бързо да разпознаят кой манипулира тези ситуации и какъв е техният нрав същност, бързо ще осъзнаят сериозността на проблема и ще са способни да спрат и да ограничат злите в кратък период от време, като ги изчистят от църквата и им попречат да продължат да смущават и възпират хората в църквата. Дали това няма да е полезно и поучително за повечето хора? (Да, така е.)

Ако се сблъскате със ситуации, в които зли хора се съревновават за статус, как ще се справите с тях? Какво е мнението на мнозинството? (Ще спрем това поведение.) Просто ще го спрете? Как ще го спрете? Ще им забраните ли да говорят, или ще кажете: „Не ни харесва това, което казваш, затова говори по-малко на следващите събирания!“. Това ще подейства ли? Ще те послушат ли? (Не.) И така, какво трябва да направиш? Трябва напълно да разобличиш и да разнищиш техните намерения, мотивации и природа същност според Божието слово, така че братята и сестрите да могат да разпознават такива хора и естеството на техните действия и да проявяват бдителност към тях, а не да бъдеш угодник и просто да чакаш водачите и работниците на църквата да разобличат злите хора, преди да заемеш позиция и да кажеш: „Те повече не бива да бъдат допускани на събиранията“. Добре ли е да бъдеш угодник? (Не е.) Когато се сблъскат с такива ситуации, повечето хора не предпочитат ли да избягват тези въпроси и да не се занимават с тях, вместо да се сблъскват с тези зли хора, за да могат да избегнат това да ги обидят и да им бъде неудобно да общуват с тях по-късно? Повечето хора не се ли придържат към това да бъдат угодници съгласно принципа за светските отношения? (Да.) Тогава това е проблем. Да предположим, че осемдесет процента от хората в една църква са угодници, и когато видят, че такива зли хора се съревновават за статус, превъзходство и позиции като водачи в църковния живот, никой не се изправя, за да ги спре или ограничи, а повечето от тях поддържат следното мнение: „Колкото по-малко неприятности, толкова по-добре. Не мога да си позволя да ги провокирам, така че не мога ли просто да ги избягвам? Просто ще ги избягвам и това е всичко. Нека се съревновават. Когато дойде времето, Бог ще ги накаже. Какво общо има това с мен!“. При тези обстоятелства може ли църковният живот все пак да бъде плодотворен? Повечето хора са мързеливи и зависими. Щом църковните водачи бъдат избрани, те смятат работата си за свършена и просто чакат църковните водачи да свършат всичко. Ако ги попиташ дали в тяхната църква са разпространявани книги с Божиите слова, дали е имало някакви прекъсвания и смущения на църковния живот, дали някой винаги бълва думи и доктрини или се съревновава с водачите за статус, те казват: „Църковните водачи знаят всичко за тези неща. Аз не знам нищо за тях и не е нужно да се занимавам с тях. Водачите ще се погрижат за това, когато му дойде времето“. Те не се интересуват и не питат за нищо, не са информирани за нищо и нито знаят, нито се интересуват от хората, събитията или нещата, които са свързани с църковния живот и с които би трябвало да са запознати. Що се отнася до това, което тези зли хора, които се появяват в църквата, казват и правят, когато се съревновават за статус, както и за смущенията и пораженията, които причиняват на църковния живот, те са напълно безразлични към това и не се интересуват и не питат за тези неща. След като всичко свърши, ако ги попиташ дали са придобили някаква проницателност, дали могат да разпознават злите хора и какви са проявленията на злите хора, те не могат да кажат нищо друго освен: „Питайте църковните водачи, те знаят всичко“. Такъв човек не е ли роб? Той е роб, той е малодушен и безполезен и изживява едно подло съществуване. Ситуациите, в които злите хора се съревновават за статус, изискват проницателност, справяне и разрешаване. Това не е отговорност единствено на църковните водачи. Всички Божии избраници споделят тази отговорност. Повечето водачи разбират няколко истини повече от обикновения човек, бдителни са по отношение на тези въпроси и могат да видят целите и същността на действията на тези хора. Същевременно повечето хора трябва да си вземат и практически поуки и да израснат в проницателността, както и да се обединят в съгласие с онези хора в църквата, които имат чувство за справедливост, разбират истината и се стремят към нея, за да предприемат подходящи действия срещу тези зли хора, които смущават и прекъсват църковния живот. Те трябва да ги изолират или да ги премахнат, вместо да стоят безучастно и просто да слушат малко общение, да разширят малко хоризонтите си и да имат известно осъзнаване по въпроса в сърцата си, когато се сблъскат с тези въпроси, а след това да считат работата си за свършена. Това е така, защото църковният живот не е нещо, което засяга само църковните водачи, и воденето на добър църковен живот и поддържането на нормалния ред на църковния живот не е отговорност само на църковните водачи — то изисква колективните усилия на всички, които се изправят, за да го поддържат.

Хората, които се съревновават за статус — типът, споменат в пети въпрос — често се появяват в църковния живот. Най-очевидното им проявление е съревноваването им за статус с църковните водачи, последвано от съревноваването за статус с онези сред братята и сестрите, които притежават добри заложби и които възприемат истината с относителна чистота, с онези, които имат духовно разбиране, и с онези, които разбират истините принципи, като често предизвикват тези хора. Тези хора често разговарят за някои чисти разбирания и за светлина в църковния живот, споделят някои лични преживявания, които са ценни и носят практическо разбиране. Това много помага и е поучително за братята и сестрите. След като чуят тяхното общение, братята и сестрите имат път, знаят как да практикуват и преживяват Божието слово и как да разрешават собствените си проблеми. Те се чувстват много благодарни за Божието напътствие и същевременно се възхищават и уважават тези, които имат чисто възприемане на истината и практически преживявания. Така те са склонни да ценят високо тези хора и да се сближават с тях. Появата на тези положителни неща в църковния живот, които радват Бог, е това, което онези, които се съревновават за статус, най-малко искат да видят. Всеки път, когато видят някой да разговаря за практически преживявания, те се чувстват неспокойни, ревниви и им става особено неловко. В своята неловкост те показват поведение на предизвикване, пренебрежение и недоволство, като често пресмятат в сърцето си как да накарат онези, които имат практически преживявания и разбират истината, да изглеждат глупави, както и как да накарат братята и сестрите да видят техните недостатъци и пропуски, повече да не се отнасят с дълбоко уважение към тях и да не се приближават до тях. Ето защо на онези, които се съревновават за статус, им се налага да казват някои неща и да извършват някои действия. Те нападат и отхвърлят онези, които споделят свидетелства за преживяване, и онези, чието често общение за истината предоставя ресурс за навлизането в живота на братята и сестрите и го подпомага. Те често използват лостове за влияние над положителните герои и разобличават техните пропуски с цел да отдалечат Божиите избраници от всички, които често разговарят за истината и споделят свидетелства за преживяване. В обобщение, онези, които се съревновават за статус, са негативни характери, които проникват в църквата и играят ролята на слуги на Сатана.

Една сестра, която преди да повярва в Бог, беше допуснала грешки в интимните си отношения, се покая, след като стана вярваща, и никога повече не допусна такива грешки. Тя изпита особено разкаяние за миналите си прегрешения и затова се откри и разговаряше в общение с братята и сестрите. Каква е целта и какъв е принципът на откриването и общението? Те са да се насърчи взаимното разбиране и да се отстранят вътрешните препятствия между братята и сестрите. След като разберат истината, повечето братя и сестри могат да се открият и да разговарят за собствените си разкривания на поквара и минали прегрешения, като същевременно изразяват благодарност за Божието спасение и го възхваляват. Уместно ли е такова откриване и общение? (Да.) След като разберат истината, повечето братя и сестри са способни да се открият и да разговарят в общение по този начин. Това представлява ли проблем? (Не.) Съвсем нормално е хората да са допуснали някои грешки по отношение на интимните си отношения или в друго отношение, преди да повярват в Бог. Някои хора могат да говорят за тези грешки, докато други се крият и прикриват, и независимо от това как другите практикуват да се разкрият и изложат на показ, те самите не казват нищо. Вярват, че тези грешки са срамни тайни от миналото им, за които не могат да позволят на никого да узнае, за да не загубят репутацията, имиджа и положението си. Някои хора обаче възприемат нещата по различен начин. Те вярват, че след като са повярвали в Бог и са приели Божието спасение, сега трябва да се открият и да разговарят за миналите си прегрешения и погрешните пътища, по които са вървели, и да ги извадят на показ за разнищване, и че това са просто неща, през които са преминали като покварени от Сатана хора. Сега те са способни да се открият, да се изложат на показ и да разговарят. Независимо дали става въпрос за обобщаване на миналото или за слагане на край, фактът, че тези хора могат да направят това, доказва какво е отношението им към практикуването на истината: те са готови да практикуват истината и имат решимостта да я практикуват. Как точно я практикува човек, зависи от неговото възприемане и решимост. Откриването и излагането на показ обаче определено не е грешка, а още по-малко е грях. Не бива да се използва като инструмент за влияние срещу някого, а още по-малко да се превръща в доказателство, което друг човек да използва, за да напада някого. Повечето хора могат да се отнасят правилно към този въпрос, т.е. тяхното възприемане за него е чисто и в съответствие с истините принципи. Злите хора обаче таят погрешни намерения. Те настояват да се възползват от неща за хората, за да им се присмиват, да си играят с тях и да ги съдят. Такива злодеяния са съвсем очевидни. Онези, които са способни да се изложат на показ, да се открият и да разговарят за своята поквара и за грешните пътища, по които са поели, притежават сърца, които са гладни и жадни за праведност в отношението им към истината и към Божиите слова. Следователно, докато четат Божиите слова, те несъзнателно придобиват някои практически разбирания и прозрения. Тези практически разбирания и прозрения им помагат да намерят пътя, по който да практикуват пред трудностите и безбройните ситуации, които се случват в живота им, което води до някакво истинско разбиране от преживяване на истината. Общението за тези истински разбирания от преживявания е поучително и полезно за другите. Братята и сестрите ще гледат на тези хора с възхищение и уважение и ще казват: „Твоите практически преживявания са наистина прекрасни. След като чух за тях, мога да бъда дълбоко съпричастен. Виждам, че твоят начин на практикуване е правилен и благословен от Бог. Аз също съм готов да се избавя от собствените си представи и предразсъдъци и да се откажа от обремененостите си. Искам да практикувам истината по прост начин и да получавам Божието просветление и напътствие като теб. Това е правилният път“. Тези проявления не са ли съвсем нормални? Не е ли съвсем редно между братята и сестрите да възникне такова взаимоотношение? Това е вид междуличностно взаимоотношение, което е различно от вида, който се среща сред онези, които не вярват в Бог. То е одобрено от Бог и е нещо, което Той желае да вижда. Само когато между братята и сестрите съществува такова нормално взаимоотношение, църковният живот може да бъде нормален. Винаги ще има обаче някои зли хора или такива със зли намерения, които се изправят, за да нападат, да очернят и да отхвърлят хората с практически преживявания, онези, които жадуват и са гладни за истината, и онези, които се възхищават и уважават хората с преживяване. Защо нападат тези хора? Тяхната цел не е нищо друго, освен да се съревновават за определен статус в църквата. Тъй като не обичат истината и не се стремят към нея, те се маскират като хора, които се стремят към истината, като фабрикуват фалшиви преживявания, за да подведат всички и да придобият дълбокото им уважение. Това е използване на методите на Сатана за подвеждане и контролиране на хората, за да постигнат желания статус и власт. Такива инциденти се случват често в църквите навсякъде и са видими за всички. Ако откриете, че някои братя и сестри притежават част от истината реалност, могат да разговарят за истинско разбиране от преживяване на Божиите слова по време на събирания и са придобили похвалата на мнозина, но по някаква причина някои от тях ги нападат, отмъщават им и ги потапят в страдания, тогава трябва да сте нащрек и да разпознаете що за хора имат това поведение. Защо онези, които се стремят към истината, често са нападани и отхвърляни? Какво всъщност се случва в този случай? Това определено показва, че има проблем.

В църковния живот трябва да се обърне специално внимание на онези, които често намират кусури на водачите и работниците. Освен това някои хора често се подиграват, присмиват или нападат онези, които в общи линии се стремят към истината и копнеят за Божиите слова. Тези негативни характери също трябва да бъдат внимателно наблюдавани и следени, за да се види какви ще бъдат следващите им действия. Ако някой може да разобличава недостатъците на църковните водачи или да напада хора, които притежават истината реалност без никаква основателна причина, докато участва в църковния живот, определено има проблем и причина за това. Със сигурност това не е без причина. Братята и сестрите трябва да обърнат сериозно внимание на такива хора, защото това не е маловажен въпрос. Понякога, след като току-що е чул свидетелство за практическо преживяване и е почувствал пълна наслада в сърцето си или след като току-що е придобил известна светлина и разбиране, човек все пак може да бъде хвърлен в смут от няколко подвеждащи думи, изречени от зли хора, и така да загуби всичко, което току-що е придобил. Точно когато човек е започнал да изгражда малко вяра, той бива смутен от зли хора и се връща към първоначалния си статус. Точно когато е започнал да изпитва малко жажда за истината и за Божието слово, заедно с известна решителност да практикува истината, той бива смутен от зли хора, губи сърце и мотивация и след това иска бързо да напусне това конфликтно място. Сериозни ли са тези последствия? Те са много сериозни. Така че ако в църквата има човек, който винаги започва спорове за нещо, което не отговаря на неговите желания, спори за това кой е прав, обсъжда кое е правилно и кое е грешно, и дори се надпреварва относно това кой е по-висш или по-нисш, то това е тревожен сигнал. Вижте каква роля играе той в църквата, какви последствия предизвиква и въз основа на това можете да прозрете каква е неговата природа същност.