III. Бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела

Сега да разговаряме за третия въпрос: бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела. Проблемите, които се съдържат в третия въпрос и които ще разгледаме в нашето общение, очевидно не бива да се случват в църковния живот. Когато хората живеят църковен живот, те идват да ядат и да пият Божиите слова, да споделят Божиите слова, да разговарят за истината и за своите лични свидетелства за преживяване, като същевременно търсят Божиите намерения и се стремят да разберат истината. Тогава трябва ли да се спират и ограничават проблеми като бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела в църковния живот? (Да.) Някои хора казват: „Нима не е нормално да се поздравяваме един друг? Ако двама души са относително близки и вече са се запознали, срещнат се по време на църковния живот и си поговорят малко, това бръщолевене за домашни въпроси ли е? Трябва ли и това да се ограничи?“. Дали третият въпрос се отнася до този вид проблеми? (Не.) Ясно е, че не се отнася до тях. Ако дори обикновените, учтиви поздрави бъдат ограничени, тогава хората ще се страхуват да говорят, когато се срещнат в бъдеще. Третият въпрос — бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела — може да включва само тези три термина, но проблемите, които те представляват, не са обикновени, не са учтиви поздрави или разговори. Те са зли действия, които могат да прекъснат, да смутят и да навредят на църковния живот. Тъй като представляват прекъсвания и смущения, си струва да се разговаря за тях. За какво точно трябва да се разговаря? Точно кои проблеми, кои думи, които хората изричат, кои неща, които правят, и кое говорене, поведение и постъпки на хората могат да достигнат нивото на прекъсване и смущаване на работата на църквата. Нека обсъдим някои конкретни примери, за да видим дали тези проблеми са сериозни, дали представляват прекъсвания и смущения и дали трябва да бъдат спирани и ограничавани.

В църковния живот някои хора често говорят за банални семейни въпроси и за собствените си представи и идеи, сякаш това са основните теми за обсъждане. Една жена казва: „Обществото сега е толкова мрачно. Толкова е уморително да взаимодействаш с невярващи и да живееш сред тях. Невярващите са способни на всичко. Това е наистина непоносимо!“. След което някои братя и сестри казват: „Ние вярваме в Бог. Независимо от ситуациите, с които се сблъскваме, трябва да сме способни да проявяваме проницателност и да търсим истината и пътищата на практикуване. Ако живеем по този начин, няма да се чувстваме изтощени“. Но въпреки това тя казва: „Божието слово е истината, но не е панацея. Притеснявах се, че съпругът ми има извънбрачна връзка и това се оказа вярно — той си намери по-млада и по-красива от мен жена. Как трябва да изживея дните си?“. Като бръщолеви по този начин, тя започва тъжно да плаче. Говоренето ѝ по този начин събужда скръбта на някои от останалите. Някои от тях, които споделят нейната участ, веднага се сприятеляват с нея и направо се заприказват. По време на двучасовото събиране тя подробно разказва как са се скарали със съпруга си, защото той има извънбрачна връзка, как тя се е опитвала да измисли начини да прехвърли общата им собственост, как се е консултирала с адвокат, за да избегне загуби след развода, и така нататък, и така нататък. Такъв тип тема ли трябва да се обсъжда в църковния живот? (Не.) Ако семейните ти дела не са уредени и те разсейват от това да участваш в събиранията, по-добре не идвай. Мястото за събиране на църквата не е място, където да даваш воля на личните си оплаквания, нито да бръщолевиш за домашни въпроси. Ако си изправен пред трудности вкъщи и не искаш да бъдеш впримчен, възпиран или ограничаван от тези проблеми, и ако искаш да търсиш истината, за да разбереш Божието намерение, и ако искаш да се избавиш от всичко това, тогава можеш накратко да разговаряш за проблемите си по време на събирането, така че братята и сестрите да могат да разговарят за истината, за да ти помогнат. Това може да ти помогне да разбереш Божието намерение и да станеш силен, да не бъдеш възпиран от тези въпроси, да излезеш от негативността и слабостта, и да избереш пътя, който е правилен и най-подходящ за теб. Именно за това трябва да разговаряш. Ако обаче пренесеш тези дразнещи баналности от дома си в църковния живот, за да се разтовариш и да проповядваш за тях, и повечето хора от неудобство не те спират или прекъсват, а просто проявяват търпение и се насилват да те слушат да им говориш за тези дразнещи баналности, това уместно ли е? Показване на любов ли е това? Толерантност и търпение ли е това? Това твое поведение вече е предизвикало смущения в църковния живот. Кой страда от това? Това са Божиите избраници. Особено в условията на континентален Китай, където събирането не е лесно и навсякъде вярващите трябва да се крият, дори им се налага да планират нещата предварително — ако някой стовари всички тези дразнещи семейни въпроси на мястото на събирането, за да ги чуят и коментират всички, уместно ли е това? Повечето хора идват на събиранията, за да разберат истината и Божиите намерения, а не за да чуят тези дразнещи баналности, не за да те слушат как бръщолевиш за домашни въпроси. Някои хора казват: „Нямам друг близък човек, така че какво лошо има в това да говоря с братята и сестрите за тях?“. Можете да говорите за тях, но е важен моментът. Извън времето за събирания, щом другата страна е готова да те слуша, можеш да говориш за тях. Ти си свободен и Божият дом няма да те ограничава. Мястото и времето, които сега си избрал да говориш за такива въпроси обаче, не са правилни. Това става в църковния живот, по време на събиранията, и твоето безкрайно бръщолевене за семейните въпроси постоянно смущава братята и сестрите и трябва да бъде ограничено. Това не е ли правило? Това наистина е правило. Неразбирането на правилата е неприемливо, тъй като може да доведе до безпричинно действие и до смущаване на другите. Поведението, речта и постъпките, които предизвикват смущения, трябва да бъдат ограничени. Това е отговорността на водачите и работниците, както и на всички братя и сестри. Някои хора обикновено няма за какво да разговарят по време на събирания, но когато в семейния им живот се появят проблеми, те стоварват тези дразнещи баналности върху другите, които трябва да ги слушат. Длъжни ли са другите да слушат? Длъжни ли са да преценяват вместо теб кое е правилно и кое е погрешно? Те нямат такива задължения. Тези неща са твои лични дела и ти сам трябва да се справяш с тях. Не бива да говориш за личните си дела по време на събирането. Това е против правилата и е неразумно, и подобно поведение трябва да се ограничи.

Децата на някои хора отиват в университет и те започват да се тревожат за перспективите им, да търсят връзки за тях, като постоянно разсъждават: „В нашето семейство няма държавни служители. Каква работа може да си намери синът ми, след като завърши университета? Какво ще стане с неговото бъдеще? Ще може ли той да ме издържа на старини? Трябва да намеря начин да му осигуря добра работа, след завършването“. Когато присъстват на събирания, те казват: „Синът ми е много послушен. Не само подкрепя вярата ми в Бог, но и иска да стане вярващ, след като завърши университета. Има обаче едно нещо, и то е, че дори да вярваме в Бог, все пак трябва да си изкарваме прехраната, нали? Не знам каква работа ще може да си намери, след като завърши образованието си. Кои професии са добре платени сега? Сестра еди-коя-си, чух, че съпругът ти е мениджър. Има ли някакъв начин да ни помогне? Синът ми е образован, видял е света, има по-добри заложби от мен и умее да работи с компютрите. В бъдеще може да изпълнява дълг в Божия дом. Но сега първо трябва да се реши въпросът с намирането на работа. Ще му бъде трудно, ако не може да си намери работа“. Всеки път, когато дойдат на събиране, повдигат тези въпроси и разговорът продължава безкрайно. Търсят кой може да им съчувства и след това се стремят да създадат връзки с тези хора. По време на събиранията се опитват да се сближат с тях, да им угаждат и дори им правят подаръци, като понякога носят вкусна храна или им купуват дребни предмети. Не е ли това създаване на лични връзки и полагане на основи? Каква е целта на полагането на основи? Тя е да използваш другите, за да уреждаш личните си дела, да постигнеш собствените си цели. По време на събиранията те не желаят да слушат братята и сестрите, които споделят свидетелствата си преживяване, пренебрегват каквато и работа да подреди за тях Божият дом и не желаят да слушат братята и сестрите, които се опитват да им помогнат и да ги посъветват относно състоянието им. Особено ентусиазирани са единствено за това синът им да си намери работа и говорят безкрайно за него. Те не само говорят с всеки, когото видят, но го правят и по време на събиранията. Накратко казано, те са особено загрижени по този въпрос и полагат много усилия за него. На всяко събиране трябва да отнемат известно време на братята и сестрите, за да говорят по този въпрос. Дори когато разговарят за собствените си преживявания, не забравят да го споменат, като говорят, докато всички изгубят търпение и се отвратят, но повечето хора се чувстват твърде неудобно, за да ги спрат. В този момент водачите и работниците трябва да изпълнят своята отговорност и да ги ограничат, като им кажат: „Всички са наясно с положението ти. Ако някой от братята и сестрите е готов да помогне, това са ваши лични взаимоотношения. Ако другите не желаят да помогнат, не бива да ги принуждаваш. Не е задължение или отговорност на братята и сестрите да помогнат на сина ти да си намери работа. Това е твой личен въпрос и не бива да отнема от ценното време на братята и сестрите, които ядат и пият Божиите слова и разговарят за истината. Не пречи на другите да ядат и да пият Божиите слова, като разговаряш за личните си дела. След събирането можеш да говориш с когото искаш, да потърсиш помощ от когото искаш, но не използвай времето на събирането, за да говориш за това. Да се използва времето на събирането за уреждане на лични дела е лишено от разум и е срамно. Това е проявление на смущаване на църковния живот. Този въпрос трябва да спре дотук“. Именно това трябва да направят водачите и работниците.

По време на събиранията някои възрастни дами откриват, че младите сестри в приемащите семейства са красиви, честни, искрено вярват в Бог и се стремят към истината, започват да ги харесват и искат тези млади сестри да станат техни снахи. Те не само повдигат този въпрос през цялото време на събиранията, но правят и малки услуги и полагат допълнителни грижи за младите сестри всеки път, когато те дойдат на събиранията. Дори когато младите сестри не са съгласни, те упорито им досаждат и ги тормозят, и не ги оставят на мира. Какъв тип хора са това? Не са ли с лош характер? Като се има предвид, че всички те са сестри по вяра, повечето от тях могат да разговарят само за Божиите намерения и за Божиите слова, за да се справят с тези въпроси. На някои хора обаче им липсва съвест, разум и самосъзнание, имат огромни лични желания и искат да осъществят всичките си егоистични желания, без да изпитват никакво чувство на срам. Така някои хора стават жертви и се чувстват неудобно по време на събиранията. Това не причинява ли смущения у другите? Какво трябва да се направи в такива ситуации? Църковните водачи трябва да се активизират, за да ограничат и да отстранят този вид проблеми от църковния живот и сред братята и сестрите. Освен това някои хора идват на събиранията с всякакви настроения — синът им не проявява синовно отношение, снахата винаги отнася неща в дома на родителите си, конфликти между свекърва и снаха… Те говорят за тези дразнещи баналности на всяко събиране, като започват оплакванията си с: „Всичко, което Бог казва, е вярно. Човечеството е толкова покварено сега! Погледнете само сина ми и снаха ми, нямат съвест, нямат разум — това е липсата на човешка природа, за която Бог говори, те са по-лоши дори от животните. Дори агнетата знаят да коленичат, когато бозаят, но синът ми забравя за майка си, щом си има жена!“. Всеки път, когато присъстват на събирания, те изразяват тези оплаквания. Има и хора, които при посещаване на събирания, говорят за въпроси в своите фирми — кой има високи работни резултати и получава повече бонуси, кой ще бъде повишен следващия месец, докато за тях няма никаква надежда, кой се облича най-добре и купува най-марковите стоки; коя се е омъжила за богат съпруг... Онези, които вярват в Бог от по-дълго време и имат някаква основа, не желаят да слушат подобни разговори и са отвратени от тях. Някои новоповярвали обаче, които все още не са изградили основа или не са развили интерес към Божиите слова, намират подобни теми за стимулиращи, вярват, че са намерили място за разговори и за създаване на лични връзки. По време на събиранията те разговарят за какво ли не и постепенно тези двама души се харесват и установяват връзка, като по този начин развиват лични взаимоотношения. Мястото на събиранията се е превърнало в място за сделки, място, където хората могат да се занимават с празни приказки, да създават лични връзки, да извършват бизнес сделки и да участват в търговски операции. Водачите и работниците трябва незабавно да установят тези проблеми и да ги спрат.

Някои хора посещават събиранията с цел да намерят добра работа за себе си, други — за да помогнат на съпрузите си да бъдат повишени, трети — за да намерят добра работа за децата си, а четвърти — за да си купят стоки с отстъпка. Други идват, за да намерят добър лекуващ лекар за болния човек в семейството си, без да се налага да дават толкова много подаръци. Накратко казано, тези неверници, които не се стремят към истината и имат скрити мотиви, считат времето на църковните събирания за най-доброто време за създаване на лични връзки и уреждане на лични дела. Често под претекст, че разговарят за Божиите слова или че опознават този покварен свят и същността на това покварено човечество, те споменават за собствените си трудности и въпросите, които искат да обсъдят, като в крайна сметка малко по малко разобличават скритите си егоистични мотиви и личните си дела, които целят да уредят. Те разобличават собствените си намерения и карат другите погрешно да вярват, че са изправени пред трудности, като предлагат на всички да проявят любов и да им помогнат безусловно и без да очакват нищо в замяна. Развяват знамето на вярата в Бог, за да се възползват от различни вратички, като на местата за събиране търсят приятелства, които искат да създадат, и хора, които могат да направят нещо за тях. Някои от тях, които искат да купят автомобил на преференциална цена, се оглеждат сред братята и сестрите за такъв, който работи в автокъща или има връзки със собственик на автокъща. След като набележат целта си, те се приближават към този човек, присламчват се към него и си създават връзки. Ако този човек обича да чете Божиите слова, те често го посещават в дома му, за да четат заедно Божиите слова, а по време на събиранията сядат до него и обменят данните си за контакт. След това започват своята офанзива, решени да не се отказват, докато не постигнат целта си. Всичко това са въпроси, които често възникват в църквата и сред хората. Ако тези въпроси възникнат на местата на събиранията и по време на събиранията, те на практика ще предизвикат прекъсвания и смущения на църковния живот, ще засегнат църковния живот. Ако в дадена църква няма църковен живот за дълъг период от време, тогава тази църква се превръща в социална група, в място за извършване на сделки, в място за създаване на лични връзки, за търсене на услуги по втория начин и за уреждане на лични дела. Естеството на това място се променя и какви са последствията от това? Това води най-малкото до загуба на църковен живот, което означава загуба на ценно време, което да се прекара в четене на Божиите слова с молитва с братята и сестрите и разбиране на истината. Освен това, и най-важното, това води до загуба на ценната възможност Светият Дух да върши делото Си, да просветлява хората, за да разберат истината. Всичко това вреди на навлизането в живота на хората. Затова, за да има полза за Божиите избраници и те да навлязат в живота, и за да се поеме отговорност за живота на всички, е необходимо такива хора да бъдат спрени и ограничени. Това е работата, която водачите и работниците трябва да свършат. Разбира се, ако обикновените братя и сестри могат да прозрат тези хора и техните действия, те също трябва да им се противопоставят и да им кажат „не“. Особено докато живеят църковен живот, което е най-важното време за хората, ако някой отнема времето на събиранията, за да говори по тези въпроси и да се занимава с тях, братята и сестрите имат право да го пренебрегнат, а още повече имат правото да го спрат и да откажат такива неща. Правилно ли е да се постъпва така? (Да.) Някои хора смятат, че като постъпва така, Божият дом, показва липса на човешка топлота. Нормална човешка природа ли е човешката топлота? Съобразена ли е човешката топлота с истината? Ако имаш човешка топлота и отнемаш времето на събирането за личните си дела и дори караш повечето хора да те придружават и подкрепят, постигаш целта си да уреждаш личните си дела, смущаваш нормалния ред на Божиите избраници за четене на Божиите слова и общение за истината и ги караш да губят това ценно време, това справедливо ли е спрямо тях? Съобразено ли е то с притежаването на човешка топлота? Това е най-нечовешкият и неморален подход и хората трябва да се изправят срещу него и да го осъдят. Ако водачите и работниците са неефективни балами, ако са безполезни и неспособни да спрат и да ограничат незабавно такова поведение, ако не се заемат с действителна работа, тогава братята и сестрите, които притежават чувство за справедливост, трябва да се обединят, за да предотвратят разпространението на такова поведение и на такава атмосфера в църквата. Ако не искаш да загубиш скъпоценното време за четене на Божиите слова и за общение за истината, ако не искаш да бъде смутено навлизането ти в живота и да претърпиш загуби, които да унищожат шанса ти за спасение, тогава трябва да се изправиш и да откажеш, да спреш и да ограничиш тези явления. Подобно действие е уместно и е съобразено с Божиите намерения. На някои от вас им е неудобно да го направят. На теб може да ти е неудобно, но на лошите хора не им е неудобно. Те имат наглостта да ти отнемат твоето ценно време за събиране: времето за делото на Светия Дух и за просветляването ти от Бог. Ако ти е неудобно да им откажеш, тогава заслужаваш загубата в живота си! Ако си готов да проявиш любов към сатани, дяволи и неверници, като им предлагаш помощ, жертваш се за другите и не зачиташ принципите, кого можеш да виниш за загубата в твоя живот? Ето защо всички случаи на създаване на лични връзки и уреждане на лични дела трябва да бъдат напълно заличени от църковния живот. Ако някой упорито държи на своето и настоява да бръщолеви за домашните си въпроси, да се занимава с празни приказки, да урежда личните си дела или да намира работа и романтични партньори за другите по време на събиранията, като по този начин си намира различни оправдания за прекарването на това време, как трябва да се постъпи с такъв човек? Първо, той трябва да бъде спрян. Ако въпреки това не слуша, тогава трябва да се приложат изолация и ограничения. Ако продължава да предизвиква смущения зад кулисите, да се присламчва към всеки, към когото може, и да тормози нормалния живот на братята и сестрите навсякъде, тогава той трябва да бъде премахнат и да не бъде считан за брат или сестра. Той не е пригоден да живее църковен живот и не е достоен да участва в събирания. Такива хора трябва да бъдат ограничавани и отхвърляни. Разбира се, тази работа е и важна задача, която водачите и работниците на всички нива трябва да изпълняват. Когато възникнат такива въпроси и ситуации, водачите и работниците трябва да са първите, които да се изправят и да ги спрат. Как трябва да ги спрете? Трябва да им кажете: „Знаеш ли, че твоето поведение вече е предизвикало прекъсвания и смущения в църковния живот? Това е нещо, което всички братя и сестри считат за отвратително и противно, а и Бог е заклеймил това. Трябва да спреш това поведение. Ако не подлежиш на убеждаване и упорито вървиш по своя път, тогава твоят църковен живот ще бъде спрян, твоите книги с Божиите слова ще ти бъдат отнети и църквата повече няма да те признава!“. Разбира се, има някои хора, които поради малкия си духовен ръст и неразбирането на истината, от време на време може да разговарят за домашни въпроси, да създадат връзка с някого или да уреждат някакъв дребен въпрос, а ситуацията да не е твърде сериозна. Това приемливо ли е? (Да.) При обстоятелства, които не предизвикват смущение у всички, е приемливо братята и сестрите да си помагат и да проявяват малко любов един към друг. Но кое е това, за което разговаряме? Става въпрос за случаите, когато подобно поведение и действия вече са причинили прекъсвания и смущения на нормалния църковен живот. В такива случаи замесените трябва да бъдат спрени и ограничени. Не бива да им позволяваме да продължават да прекъсват и смущават църковния живот. Предприемането на тези действия е полезно за навлизането в живота на братята и сестрите. Някои хора проявяват подобно поведение, но ситуацията не е сериозна и не представлява прекъсвания и смущения. Това са просто нормални взаимодействия между братята и сестрите, които си помагат и се консултират относно информация по нормален начин или се интересуват от общоизвестни факти, които някой не разбира. Щом не отнема времето на събиранията и щом и двете страни са съгласни на това и го желаят, без да се налагат една на друга, и щом това е взаимодействие, което попада в рамките на нормалната човешка природа, тогава то е допустимо и църквата няма да го ограничава. Има обаче само едно нещо: ако нечии неразумни изказвания и действия в църковния живот причиняват тормоз или смущение на братята и сестрите и някои хора се почувстват отвратени от това и изразят своите възражения, тогава водачите и работниците трябва да се намесят, за да разрешат този въпрос. Или, ако други вече са докладвали за някого, като са заявили, че този човек не разговаря за Божиите слова по време на събиранията, а вместо това бръщолеви за домашните си въпроси и създава лични връзки, и се отнася към мястото на събирането като към място за създаване на лични връзки и уреждане на лични дела, иска услуги от другите и използва когото може, и ако заявят също така, че този човек е непочтен, че е егоистичен, че е достоен за презрение и е подъл, и че не се стреми към истината, а търси облаги навсякъде, търси различни възможности за собствена изгода, тогава такъв човек трябва да бъде изолиран.

Някои хора се възползват от някои от богатите и влиятелни братя и сестри, за да свършат нещо за тях, а ако исканията им не бъдат изпълнени, често ги съдят зад гърба им и заявяват, че в тези хора няма любов и че те не са истински вярващи, и дори искат да ги докладват. Сблъсквали ли сте се с такива хора? Не трябва ли да се обръща внимание на такива хора? Когато се сблъскате с такива ситуации, какво трябва да направите? Водачите и работниците трябва да се намесят, за да разрешат въпроса, като действат според принципите, за да гарантират, че братята и сестрите няма да бъдат смущавани. Грешно ли е някой да откаже да направи нещо за тях? Отказът да им помогнеш равнозначен ли е на това да не практикуваш истината или да нямаш любов към Бог? (Не.) Твой личен избор е дали да помогнеш на някого. Имаш право да избереш. Божият дом не предвижда братята и сестрите да трябва да си помагат един на друг при преодоляването на семейни трудности в рамките на църковния живот. Църковният живот не е място за разрешаване на семейни проблеми, а е място за събиране, където се ядат и пият Божиите слова и се израства в живота. Някои хора използват църковния живот, за да разрешават собствените си проблеми — до какви последствия може да доведе това? Не въздейства ли то на яденето и пиенето на Божието слово от Божиите избраници и на въоръжаването им с истината? Проблемите в личния живот на човека могат да бъдат разрешени насаме с братята и сестрите. Не е необходимо да се внасят за разрешаване в църковния живот. Всеки трябва да знае какви последствия възникват, когато уреждането на личните дела се намесва в църковния живот на Божиите избраници. Щом водачите и работниците открият такива въпроси, те трябва да се намесят, за да ги разрешат. Трябва да защитят онези хора в църквата, които могат да изпълняват нормално дълга си, да защитят онези хора, които наистина се стремят към истината, да ограничат злите хора и да им попречат да постигнат целите си. Това е отговорността на водачите и работниците. Трябва да се правят ясни разграничения относно това как да се третират нормалните случаи по третия въпрос, кои проявления са от сериозно естество или обстоятелство и кои видове и проявления представляват прекъсвания и смущения. Щом сериозността на обстоятелството е ясно разграничена, то трябва да се третира според естеството му. Това е нещо, което водачите и работниците трябва да разберат, и то е нещо, което всеки трябва да схване.