На последната ни сбирка разговаряхме по точка десет от отговорностите на водачите и работниците: „Пазете надлежно и разпределяйте разумно различните материални вещи в Божия дом (книги, различно оборудване, зърно и т.н.) и извършвайте редовни проверки, поддръжка и поправки, за да сведете до минимум повредите и прахосничеството. Също така не позволявайте на злите хора да ги придобият“. Общението по точка десет беше за работата, която водачите и работниците трябва да извършват, и за отговорностите, които трябва да изпълняват по отношение на различните материални предмети в Божия дом, и в същото време това общение разобличи чрез сравнение различните проявления на лъжеводачите. Ако водачите и работниците изпълняват отговорностите, които трябва и могат да изпълняват за всеки аспект от делото на Божия дом, тогава те са съгласно критериите да са водачи и работници. Ако не изпълняват отговорностите си и не вършат никаква практическа работа, тогава е съвсем ясно, че са лъжеводачи. Що се отнася до точка десет, разбира се, че лъжеводачите не се справят добре със задачата да пазят и да разпределят разумно различните материални предмети в Божия дом — тези притежания не се пазят добре или дори може изобщо да не се пазят, а лъжеводачите създават хаос при разпределянето им. Те дори може изобщо да не приемат тази задача сериозно. Въпреки че задачата спада към общите въпроси, тя все пак е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и работа, която трябва да свършат. Независимо дали я извършват сами или организират подходящи хора за тази цел, като също така се осъществява надзор, проверки, последващи действия и т.н., във всеки случай тази работа е неразделна част от отговорностите на водачите и работниците — двете неща са пряко свързани. Следователно, когато става въпрос за тази работа, ако водачите и работниците не пазят надлежно различните материални предмети в Божия дом и не ги разпределят разумно, те не изпълняват отговорностите си и не вършат добре работата си. Това е едно от проявленията на лъжеводачите. На последната ни сбирка проведохме едно простичко разобличаване и разнищване на проявленията, които показват лъжеводачите, докато се справят с този аспект от работата, свързана с общите въпроси, и дадохме няколко примера. Ако някой е лъжеводач, тогава той категорично не е изпълнил отговорностите си в тази работа, а свършеното от него не е съгласно критериите. Това е така, защото лъжеводачите никога не влагат усилия в практическата работа — уредена ли е веднъж, те приключват с нея и никога не я проследяват, нито участват в нея. Друга основна причина е, че лъжеводачите не разбират принципите на нито една работа, която вършат. Дори да не бездействат в работата си, свършеното от тях е несъвместимо с принципите и правилата, изисквани от Божия дом, или дори изцяло не отговаря на принципите. Какво означава да не отговаря на принципите? Има се предвид, че те действат безразсъдно, действат необуздано въз основа на своите фантазии, воля и чувства и т.н. Така че независимо от всичко, има две основни проявления на лъжеводачите, когато става въпрос за тази точка от отговорностите на водачите и работниците: първото е, че те не вършат практическа работа, а второто е, че не могат да схванат принципите, следователно не могат да свършат практическа работа. Това са основните проявления. На последната ни сбирка разговаряхме и разобличихме как се проявява човешката природа на лъжеводачите, когато се справят с този вид работа, свързана с общите въпроси. Дори в тази простичка, една-единствена работа лъжеводачите не могат да изпълнят отговорностите си. Имат способността да свършат тази работа, но не го правят. Това е свързано с характера и с човешката природа на хората от този тип. Какъв е проблемът с тяхната човешка природа? Сърцата им не са на правилното място, а характерът им е непочтен. В общи линии завършихме нашето общение за отговорностите на водачите и работниците, общите принципи и различните проявления на лъжеводачите по точка десет. Днес ще продължим да разговаряме по единадесета точка от отговорностите на водачите и работниците.

Единадесета точка: избирайте надеждни хора, чиято човешка природа е съгласно критериите, особено за задачата системно да регистрират, преброяват и пазят приношенията. Редовно преглеждайте и проверявайте постъпленията и отчисленията, така че да могат своевременно да се установят случаи на разхищения и прахосничества, както и на неразумно харчене — преустановявайте такива неща и изисквайте разумна компенсация. Освен това предотвратявайте по всякакъв начин попадане на приношенията в ръцете на зли хора, които да ги придобият

Какво представляват приношенията

Съдържанието на точка единадесет от отговорностите на водачите и работниците гласи: „Избирайте надеждни хора, чиято човешка природа е съгласно критериите, особено за задачата системно да регистрират, преброяват и пазят приношенията. Редовно преглеждайте и проверявайте постъпленията и отчисленията, така че да могат своевременно да се установят случаи на разхищения и прахосничества, както и на неразумно харчене — преустановявайте такива неща и изисквайте разумна компенсация. Освен това предотвратявайте по всякакъв начин попадане на приношенията в ръцете на зли хора, които да ги придобият“. Какви са отговорностите на водачите и работниците в тази задача? Каква е основната работа, която трябва да вършат? (Да пазят надлежно приношенията.) Десетата точка се отнасяше до пазенето и разумното разпределение на различните материални предмети в Божия дом. Настоящата точка е за надлежното пазене на приношенията. Различните материални предмети в Божия дом и неговите приношения донякъде си приличат — но дали са едни и същи? (Не.) Каква е разликата? (Приношенията се отнасят главно за пари.) Парите са един от аспектите. Как се различават по своето естество различните материални предмети в Божия дом и приношенията? Дали книгите с Божиите слова са приношения? Дали различните машини, използвани за работа, са приношения? Дали различните вещи за бита, които се купуват от Божия дом, са приношения? (Не.) Тогава какво са те? В Божия дом всички книги с Божиите слова и всички различни видове устройства, необходими за работата, които се закупуват с парите, предлагани от Божиите избраници, включително най-различни предмети като фотоапарати, звукозаписващи устройства, компютри и мобилни телефони — всичко това са материалните предмети в Божия дом. Освен тях, материални предмети в Божия дом са също и масите, столовете, пейките, храната и други подобни вещи за бита. Някои от тези предмети се купуват от братята и сестрите, а други Божият дом купува с приношенията. Всички те са в категорията на материалните предмети в Божия дом. На последната ни сбирка разговаряхме по тази тема. Сега ще продължим и ще разгледаме нещо важно, за което ще разговаряме по точка единадесет: приношенията. Какво точно представляват приношенията? Как се определя техният обхват? Преди да разговаряме за отговорностите на водачите и работниците, е необходимо да изясним въпроса за това какво представляват приношенията. Въпреки че повечето хора в миналото са вярвали в Исус и от няколко години са приели този етап на делото, за тях понятието за приношение си остава мъгляво. Те не са наясно какво всъщност са приношенията. Някои ще кажат, че приношенията са пари и материални предмети, които се предлагат на Бог, докато други ще кажат, че приношенията се отнасят главно до парите. Кое от тези твърдения е точно? (Щом нещо да се предлага на Бог, независимо дали става въпрос за пари или за някакъв предмет, голям или малък, то е приношение.) Това е относително точно обобщение. Сега, след като обхватът и границите на приношенията са ясни, нека да определим вярно какво точно представляват приношенията, за да може всеки да е наясно с това понятие.

По въпроса за приношенията в Библията е записано, че първоначално Бог поиска от човека да Му предложи десятък — това е приношение. Независимо дали предлаганото количество е голямо или малко и независимо какво е предложено — било то пари или материални предмети — щом е една десета от дохода на даден човек, която трябва да се принесе, това определено е приношение. Това поиска Бог от човека, това трябваше вярващите в Бог да Му предлагат. Този десятък е един от аспектите на приношенията. Някои хора питат: „Тази една десета само за пари ли се отнася?“. Не е задължително. Например, ако човек ожъне десет акра със зърно, тогава независимо колко е реколтата, накрая зърното, събрано от един акър, трябва да се предложи на Бог — тази една десета е това, което хората трябва да принесат. По този начин понятието „една десета“ не се отнася само за пари — не означава просто, че когато човек спечели хиляда юана, трябва да предложи сто на Бог — а се отнася за всичко, получено от хората, което обхваща много повече, включително материални неща и пари. Именно за това се говори в Библията. Разбира се, в днешно време Божият дом не се придържа толкова стриктно към Библията, като изисква от хората да дават една десета от всичко, което получават. Тук Аз просто разговарям за понятието и определението „една десета“ и го разпространявам, за да знаят хората, че десятъкът е един от аспектите на приношенията. Аз не призовавам хората да предлагат една десета — колко да предлагат зависи от личното им възприемане и желание, а Божият дом няма никакви допълнителни изисквания по този въпрос.

Друг аспект на приношенията са нещата, които хората предлагат на Бог. Най-общо казано, това включва и десятъка, разбира се. По-конкретно, освен десятъка, всичко, предложено на Бог от хората, попада в категорията на приношенията. Голяма част от нещата, които се предлагат на Бог, включва например храна, уреди, вещи за бита, хранителни добавки, както и крави, овце и т.н., които са се принасяли на олтара във времената на Стария завет. Всичко това са приношения. Дали нещо е приношение зависи от намерението на приносителя — ако той каже, че дадено нещо се предлага на Бог, тогава независимо дали се дава пряко на Бог или се поверява на Божия дом за съхранение, то попада в категорията на приношенията и хората не може да се разпореждат произволно с тях. Ето един пример: когато някой купи компютър от висок клас и го предложи на Бог, той се превръща в приношение. Когато някой купи на Бог кола, тя се превръща в приношение. Когато някой купи две опаковки хранителни добавки и ги предложи на Бог, тогава те се превръщат в приношения. Няма конкретно и категорично определение за това какви са материалните предмети, предлагани на Бог. В обобщение, обхватът е много широк — това са нещата, които се предлагат на Бог от онези, които Го следват. Някой може да каже: „Бог сега е въплътен на земята и нещата, които Му се предлагат, Му принадлежат — но какво ще стане, ако Той не е на земята? Когато Бог е на небето, тогава нещата, които Му се предлагат, не са ли приношения?“. Правилно ли е това? (Не.) Това не се основава на въпроса дали Бог е в период на въплъщение. При всички случаи, щом нещо се предлага на Бог, то е приношение. Други може да кажат: „Толкова много неща се предлагат на Бог. Могат ли те да Му влязат в употреба? Може ли Той да ги използва всичките?“. (Това няма нищо общо с човека.) Това е правилно и проницателно изказване. Тези неща се предлагат на Бог от хората. Как Той ги използва и дали може да ги използва всичките, как ги разпределя и как борави с тях няма нищо общо с човека. Няма нужда да се терзаеш или тревожиш за това. Накратко казано, щом някой предлага нещо на Бог, то попада в обхвата на приношенията. То е на Бог и няма нищо общо с който и да е човек. Някои хора може да кажат: „Казано по този начин от Теб, звучи така, сякаш Бог насила претендира за собственост върху това нещо“. Това ли се случва наистина? (Не.) Това нещо е на Бог, затова се нарича приношение. Хората не могат да го докосват или да го разпределят по свое желание. Някои може да попитат: „Не е ли това разхищение?“. Дори да е така, това не е твоя работа. Други може да кажат: „Когато Бог е на небето, а не е въплътен, Той не може да се наслаждава на нещата, които хората Му предлагат, нито да ги използва. Какво трябва да се направи тогава?“. За това лесно може да се намери решение: Божият дом и църквата са на разположение, за да се погрижат за тези неща в съответствие с принципите. Не е необходимо да се тревожиш или безпокоиш за това. В обобщение, независимо какво се случва с дадено нещо, щом то попада в категорията на приношенията, щом е категоризирано като приношение, то няма нищо общо с човека. И тъй като това нещо принадлежи на Бог, хората не могат да правят с него каквото си искат — това има последствия. В епохата на Стария завет, по време на есенната жътва, хората принасяха най-различни неща на олтара. Някои предлагаха зърно, плодове и различни други култури, а други — крави и овце. Бог наслади ли им се? Яде ли от тези неща? (Не.) Откъде знаеш, че е така? Видял ли си, че е така? Това е твоята представа. Казваш, че Бог не ги яде — ами ако ги опита, как би се почувствал тогава? Няма ли това да е в разрез с представите и фантазиите ти? Нима някои хора не вярват, че след като Бог не яде и не се наслаждава на тези неща, няма нужда да му се предлагат? Как можете да сте толкова сигурни? Казвате: „Бог не ги яде“, защото мислите, че Той е духовно тяло и не може да яде, или защото мислите, че Бог има Своята идентичност на Бог, че Той не е плът и не е смъртен, и че не би трябвало да се наслаждава на тези неща? Срамно ли е Бог да се наслаждава на приношенията на хората? (Не.) Тогава това в разрез с човешките представи ли е, или е в разрез с Божията идентичност? Кое е по-точно? (Хората не бива да обсъждат това.) Точно така — това не е нещо, с което хората трябва да се занимават. Не е нужно ти да решаваш, че Бог трябва да им се наслаждава или че не трябва да им се наслаждава. Прави това, което трябва, изпълнявай дълга и отговорностите си и изпълнявай задълженията си — това ще е достатъчно. Тогава ще си свършил работата си. А колкото до това как ще се справя Бог с тези неща, това Той определя. Дали Бог ще ги сподели с хората или ще ги остави да се развалят, дали малко ще им се наслади или ще им хвърли само един поглед, това не подлежи на критика и има основание. Бог има Своята свобода, когато става въпрос за това как да се справя с тези въпроси. Това не е нещо, с което хората трябва да се занимават, нито е нещо, за което да дават преценка. Хората не бива да имат произволни фантазии по тези въпроси, още по-малко произволно да ги преценяват или да отсъждат по тях. Сега разбирате ли? Как Бог трябва да се отнася към приношенията, които хората Му правят? (Той ще се отнася с тях както пожелае.) Точно така. Хората, които разбират това по този начин, притежават нормален разум. Бог ще се отнася с тези неща както пожелае. Той може да им хвърли един поглед или просто да не ги погледне, а може изобщо да не им обърне внимание. Занимавай се само с правенето на приношения, когато дойде време за това, и с правенето на приношения, когато пожелаеш, в съответствие с Божиите изисквания, и с изпълнението на отговорността на човека. Не се занимавай с това как Бог се справя с такива въпроси и как се отнася към тях. Накратко казано, достатъчно е това, което правиш, да е в обхвата на Божиите изисквания, съгласно критерия на съвестта и съгласно дълга, задължението и отговорността на човечеството. А относно това как Бог се справя с тези неща и как се отнася към тях, това е Негово лично дело и хората категорично не трябва да го преценяват или да отсъждат по него. Само в рамките на секунди вие направихте голяма грешка. Попитах ви дали Бог се наслаждава на тези неща или дали ги яде, а вие казахте, че Той не ги яде и не им се наслаждава. Каква беше грешката ви? (Преценяваме Бог.) Това бяха прибързани ограничения и прибързани преценки, което доказва, че хората все още имат в себе си изисквания към Бог. За тях е погрешно Бог да се наслаждава на тези неща, а за Него е погрешно да не им се наслаждава. Ако Той го направи, те ще кажат: „Ти си духовно тяло, а не плътско, смъртно. Защо Ти е да се наслаждаваш на тези неща? Това е толкова немислимо!“. А ако Бог не обръща внимание на тези неща, тогава хората ще кажат: „Положили сме толкова усърден труд, за да Ти принесем сърцата си, а Ти дори не поглеждаш нещата, които сме Ти предложили. Имаш ли изобщо някакво отношение към нас?“. И тук хората имат какво да кажат. Това означава липса на разум. В обобщение, с какво отношение трябва да разглеждат този въпрос хората? (Хората трябва да предлагат на Бог това, което се полага, а що се отнася до това какво ще прави Бог с тези неща, хората изобщо не бива да имат никакви представи или фантазии, нито да дават преценки за това.) Да — това е разумът, който трябва да притежават хората. Това е по отношение на предметите, които се предлагат на Бог и които са един от аспектите на приношенията. Материалните предмети, предлагани на Бог, включват широк набор от неща. Това е така, защото хората живеят в материален свят и освен парите, златото, среброто и скъпоценностите има още много неща, които те смятат за доста хубави и ценни, и когато някои хора си мислят за Бог или за Божията любов, те са готови да предложат на Бог това, което смятат за ценно и стойностно. Когато тези неща се предлагат на Бог, те попадат в обхвата на приношенията — превръщат се в приношения. И в момента, в който се превърнат в приношения, вече зависи от Бог как ще се отнася с тях — хората не могат да се разпореждат с тях, те не са под техния контрол и не им принадлежат. След като си предложил нещо на Бог, то принадлежи на Бог, не зависи от теб какво ще правиш с него и вече не можеш да се намесваш в този въпрос. Независимо как Бог се отнася към дадената вещ или какво прави с нея, това няма нищо общо с човека. Материалните предмети, които се предлагат на Бог, също са един аспект на приношенията. Някои хора задават въпроса: „Може ли само парите и ценното злато, сребро и скъпоценности да бъдат приношения? Да речем, че някой предложи на Бог чифт обувки, чифт чорапи или чифт стелки — те считат ли се за приношения?“. Ако следваме определението за приношения, няма значение колко е голямо или малко едно нещо, колко е ценно или евтино то — дори да е химикалка или хартийка — щом е било предложено на Бог, то е приношение.

Има и друг аспект на приношенията: материални предмети, които се предлагат на Божия дом и на църквата. Тези неща също попадат в категорията на приношенията. Какво включват тези материални предмети? Да кажем например, че някой си е купил кола и след като я е карал известно време, сметнал, че вече е поостаряла, след което си купил нова, а старата е предложил на Божия дом, за да може да се използва за делото на Божия дом. Тази кола вече принадлежи на Божия дом. Нещата, които принадлежат на Божия дом, трябва да се категоризират като приношения — това е правилно. Разбира се, устройствата и оборудването не са единствените неща, които се предлагат на църквата и на Божия дом, има и някои други неща. Този обхват е доста голям. Някои хора казват: „Тази една десета, която хората предлагат от всичко, което получават, е приношение, както и парите и материалните предмети, предлагани на Бог. Нямаме нищо против те да бъдат категоризирани като приношения, това не подлежи на съмнение. Но защо материалните предмети, предлагани на църквата и на Божия дом, също попадат в категорията на приношенията? Това няма много смисъл“. Кажете Ми, има ли смисъл да бъдат категоризирани като приношения? (Да.) И защо смятате така? (Църквата съществува само защото Бог съществува, така че всичко, което се предлага на църквата, също е приношение.) Добре казано. Църквата и Божият дом принадлежат на Бог и съществуват само защото Бог съществува. Братята и сестрите имат място, в което да се събират и да живеят само защото църквата съществува. Всички проблеми на братята и сестрите има къде да бъдат разрешени, а братята и сестрите имат истински дом само защото съществува Божият дом. Всичко това съществува само на основата на Божието съществуване. Хората не предлагат неща на църквата и на Божия дом, защото хората в църквата вярват в Бог и са членове на Божия дом — това не е правилната причина. Хората предлагат неща на църквата и на Божия дом именно заради Бог. Какво предполага това? Кой би предложил неща на църквата с лека ръка, ако не е заради Бог? Без Бог църквата не би съществувала. Когато хората имат вещи, които не са им нужни или които са в излишък спрямо изискванията, те може да ги изхвърлят или да ги оставят неизползвани, а някои от тях може и да бъдат продадени. Всички тези методи могат да се използват, за да се справят с тези вещи, нали така? Тогава защо хората не се справят с тях по тези начини — защо вместо това ги предлагат на църквата? Не е ли точно заради Бог? (Да.) Хората предлагат различни неща на църквата именно защото Бог съществува. Следователно всичко, което се предлага на църквата или на Божия дом, трябва да се категоризира като приношение. Някои хора казват: „Предлагам тази моя вещ на църквата“. Да предложиш тази вещ на църквата е равносилно на това да я предложиш на Бог, а църквата и Божият дом имат пълната власт за това как да се разпореждат с такива неща. Когато предложиш нещо на църквата, губиш всякаква връзка с него. Божият дом и църквата разумно ще разпределят, използват и боравят с тези материални предмети в съответствие с принципите, определени от Божия дом. А откъде идват тези принципи? От Бог. Като цяло принципът за използването на тези неща гласи, че те трябва да се използват за Божия план за управление и за разпространяване на Божието дело на евангелието. Те не са предназначени да се използват изключително от даден човек, а още по-малко от дадена група хора, но трябва да се използват за делото на разпространяването на евангелието и за различните дейности на Божия дом. Следователно никой няма привилегията да използва тези неща. Единственият принцип и основание за тяхното използване и разпределяне е това да става в съответствие с принципите, изисквани от Божия дом. Това е разумно и правилно.

Това са трите части на определението за приношения, всяка от които е определение за един аспект на приношенията и един аспект на техния обхват. Всички вече сте наясно какво представляват приношенията, нали? (Да.) Преди имаше неколцина, които казаха: „Това нещо не са пари и човекът, който направи приношението, не каза, че е за Бог. Просто каза, че прави приношение. Така че то не може да се използва в Божия дом, а още по-малко може да се даде на Бог“. И така, те не водиха никакъв отчет за това и тайно използваха това нещо както си искат. Това разумно ли е? (Не.) Това, което казаха, само по себе си е неразумно. Освен това те казаха: „Приношенията за църквата и за Божия дом са обща собственост — всеки може да ги използва“, което очевидно е неразумно. Именно защото повечето хора считат за неясно и мъгляво определението и понятието за приношения, някои подли негодници и някои хора с алчни сърца и непристойни домогвания се възползват от ситуацията и мислят как да си присвоят тези неща. Сега, след като сте наясно с точното определение и понятие за приношения, ще имате проницателност, когато в бъдеще се сблъскате с такива събития и хора.