Първа точка: водете хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им

Лъжеводачите не притежават заложби и способности да възприемат Божиите слова

Какво е лъжеводач? Със сигурност това е човек, който не може да върши истинска работа, човек, който пренебрегва дълга си на водач. Той не върши никаква реална или значима работа, просто се грижи за някои общи дела и някои повърхностни задачи, неща, които нямат нищо общо с навлизането в живота или с истината. Независимо колко от тази работа върши той, в изпълнението ѝ няма значимост. Ето защо такива водачи се определят като лъжливи. Тогава как точно човек различава лъжеводача? Нека сега започнем нашия анализ. Най-напред трябва да се изясни, че първата отговорност на един водач или работник е да води другите така, че да ядат и пият Божиите слова и да разговаря за истината по такъв начин, че другите да могат да я разбират и да навлизат в истината реалност. Това е най-важният критерий, по който да проверим дали един водач е истински или лъжлив. Вижте дали може да води другите така, че да ядат и пият Божиите слова и да разбират истината, и дали може да използва истината, за да разрешава проблеми. Това е единственият критерий, по който да проверявате какви заложби и способности да възприема Божиите слова има един водач или работник и дали може да води Божиите избраници да навлязат в истината реалност. Ако един водач или работник е способен да възприема Божиите слова чисто и да разбира истината, той трябва да преодолява представите и фантазиите, които хората имат за вярата в Бог, в съответствие с Божиите слова и да помага на хората да разбират практичността на Божието дело. Той трябва също да преодолява реалните затруднения, срещани от Божиите избраници в съответствие с Неговите слова, особено когато става въпрос за погрешните възгледи, които те имат във вярата си или за погрешните разбирания, които имат за изпълнението на дълга. Той трябва също да прилага Божиите слова, за да разрешава проблемите, които се проявяват, когато хората се сблъскат с различни изпитания и страдания, и да може да води Божиите избраници да разбират и да практикуват истината, и да навлизат в реалността на словото Му. В същото време трябва да разнищва различните видове покварен нрав на хората въз основа на покварените състояния, разкрити в Божиите слова, така че Божиите избраници да могат да видят кои от тези видове се отнасят до тях, да постигнат себепознание, да намразят Сатана и да му се опълчат, като така дава възможност на Божиите избраници да останат непоколебими в свидетелството си, да победят Сатана и да прославят Бог насред всякакви изпитания. Това е работата, която водачите и работниците трябва да вършат. Това е най-основната, критично важна и съществена работа на църквата. Ако хората, които служат като водачи, имат способността да възприемат Божиите слова и имат заложбите да разбират истината, те не само ще могат да разбират Божиите слова и да навлизат в реалността им, но също ще могат да напътстват, водят и помагат на онези, които водят по такъв начин, че да разбират Божиите слова и да навлязат в тяхната реалност. Заложбите да възприемат Божиите слова и да разбират истината обаче е точно това, което липсва на лъжеводачите. Те не разбират Божиите слова, не познават разобличения в Неговите слова покварен нрав, който хората разкриват при различни обстоятелства, нито състоянията, които пораждат съпротива, оплакване и предателство на Бог и т.н. Лъжеводачите не са способни да се самоанализират или да свържат Божиите слова със себе си, те само разбират малка част от доктрината и няколко правила от буквалното значение на Божиите слова. Когато разговарят с другите, те просто рецитират някои от словата Му, после обясняват буквалното им значение. С това си мислят, че разговарят за истината и вършат реална работа. Ако някой може да чете и рецитира Божиите слова като тях, те ще го сметнат за човек, който обича и разбира истината. Един лъжеводач разбира само буквалното значение на Божиите слова. Той не разбира из основи истината на Божиите слова и затова е неспособен да говори за своето основано на преживяване познание за тях. Лъжеводачите нямат способността да възприемат Божиите слова. Те могат само да разбират повърхностното им значение, но вярват, че това е възприемане на словата Му и разбиране на истината. В ежедневието те винаги тълкуват буквалното значение на Божиите слова, за да дават съвети и да помагат на другите, като вярват, че така вършат работа и че водят хората към това да ядат и пият Божиите слова и да навлизат в тяхната реалност. Фактът е, че макар лъжеводачите често да разговарят по този начин за Божиите слова с другите, те не могат да решат и най-малкия реален проблем, а Божиите избраници са оставени неспособни да практикуват или да преживяват словата Му. Независимо колко посещават сбирките или колко ядат и пият Божиите слова, те все още не разбират истината, нито имат навлизане в живота и никой от тях не може да говори за познанието си за преживяване. Дори ако има зли хора и неверници, които създават смущения в църквата, никой не може да ги различи. Когато един лъжеводач вижда неверник или зъл човек да създава смущение, той не прилага прозорливост, а му предлага любовта и увещаването си, като моли другите да бъдат толерантни и търпеливи с него и угажда на такъв човек, докато той продължава да причинява смущения в църквата. В резултат на това всяка задача в църковното дело е доста безуспешна. Това е последствието от провала на лъжеводачите да свършат реална работа. Лъжеводачите не могат да използват истината, за да решават проблеми, което е достатъчно да покаже, че те не притежават истината реалност. Когато говорят, те просто бълват думи и доктрини и всичко, което казват на другите да практикуват, са доктрини и правила. Например, когато някой започне да разбира погрешно Бог, лъжеводачите ще му кажат: „В Божиите слова всичко това вече е казано: каквото и да прави Бог, то е за човешкото спасение, то е любов. Виж колко ясни и категорични са словата Му. Как можеш все още да ги разбираш погрешно?“. Това са инструкциите, които лъжеводачите дават на хората. Те бълват думи и доктрини, за да увещават хората, да ги възпират и да ги карат да се придържат към правила. Това изобщо не е ефективно и не може да разреши никакви проблеми. Лъжеводачите могат само да говорят думи и доктрини, за да напътстват хората, което кара тези хора да мислят, че като са способни да говорят думи и доктрини, са навлезли в истините реалности. И все пак, когато ги сполети някаква трудност, те не знаят как да практикуват, нямат път и всички думи и доктрини, които са разбрали, не им помагат. Какво показва това? Показва, че разбирането на доктрините изобщо не е полезно или ценно. Единственото нещо, което разбират лъжеводачите, са доктрините. Те не могат да разговарят за истината, за да разрешават проблеми. В действията им няма принципи и в живота си те просто следват някои правила, които смятат за добри. Такива хора не притежават истините реалности. Ето защо, когато лъжеводачите водят хората така, че да ядат и да пият Божиите слова, това не дава истински резултат. Те са способни само да накарат хората да разбират буквалното значение на Божиите слова и не могат да им помогнат да придобият просветление от тези слова или да разберат какъв вид покварен нрав имат. Лъжеводачите не разбират какви са състоянията на хората или какъв нрав същност разкриват хората в дадена ситуация, кои от Божиите слова трябва да се използват, за да се преодолеят тези погрешни състояния и покварен нрав, какво е казано за тях в Божиите слова, какви са изискванията и принципите на Божиите слова или истините в тях. Лъжеводачите не разбират нищо от тези истини реалности. Те просто съветват хората, като казват: „Яж и пий повече Божии слова. В тях има истина. Ще разбереш, когато си прочел повече от Неговите слова. Ако не разбираш някои от тях, трябва просто да се молиш повече, да търсиш повече и да размишляваш повече за тях“. Ето как съветват хората и като правят така, не са способни да разрешават проблемите. Независимо кой се сблъсква с проблем и идва да търси от тях, те казват едно и също. След това този човек все още не се е опознал и не разбира истината. Той няма да може да разреши собствения си реален проблем, нито да разбере как трябва да практикува Божиите слова и просто ще се придържа към буквалното значение на Божиите слова и към правилата. Що се отнася до истините принципи за практикуване на Божиите слова или в кои реалности трябва да навлезе, той все още няма да разбира. Ето това произтича от работата на лъжеводачите: нито един реален резултат.

Бог изисква от хората да се обличат скромно и порядъчно, с благоприличието на светец. „Скромно и порядъчно, с благоприличието на светец“ — това са общо седем думи, но разбирате ли какво означават? (Всички знаем какво е според доктрината, Бог изисква от хората да се обличат скромно и порядъчно, с благоприличието на светец, но когато се обличаме, не знаем как да преценим какво е скромно или порядъчно.) Това се отнася до проблема дали се разбира истината или не. Ако не можете да прецените, това доказва, че не разбирате Божиите слова. Тогава какво означава да разбирате Божиите слова? Означава да разбирате критериите за скромност и порядъчност, за които говори Бог, или по-конкретно, цвета и стила на облеклото. Кои цветове и стилове са скромни и порядъчни? Хората със способност да възприемат истината знаят какво е скромно и порядъчно и какво е странно. Макар че някои дрехи са скромни и порядъчни, те са старомодни. Бог не харесва старомодните неща и не кара хората да имитират стиловете от миналото или да стават лицемерни фарисеи. Това, което Бог има предвид под „скромно и порядъчно“, е да имате нормално човешко подобие, да изглеждате благородно, елегантно и да притежавате класа. Бог не иска от хората да носят странни дрехи, нито да се обличат в парцали като просяци, а иска да се обличат скромно и порядъчно, с благоприличието на светец. Това е възприятието на нормалните хора. Но след като чу това, един лъжеводач се разпали и каза: „Божиите слова ни дават диапазон за това как да се обличаме. „Скромно и порядъчно, с благоприличието на светец“ — ако спазваме тези седем думи, тогава ще прославим Бог, няма да Го посрамим и ще сме високо уважавани сред невярващите. Та какво е скромно и порядъчно? Това означава, че трябва да говорите и да действате с човешко подобие и трябва да имате благоприличие на светец. Когато говорим за светци, в общи линии имаме предвид древните светци. Ако искаме да имаме благоприличието на светец, тогава трябва да имитираме стила на древните светци, но ако ходиш навсякъде с дрехи от древността, хората ще те помислят за луд. Това не е съгласно принципа на почитане на Бог, но трябва да има някакво доказателство за дрехите, които светците са носили в по-скорошни времена, което да можем да открием. Преди няколко десетилетия социалната обстановка беше по-добра. Хората бяха по-обикновени и се обличаха по-консервативно и прилично. Ако се обличахте според този критерий, тогава щяхте да сте скромни и порядъчни и да имате благоприличието на светец. Това е пътят за практикуване“. Като открива, че хората през 70-те и 80-те години на миналия век носеха бели ризи и сини панталони, той каза на братята и сестрите: „Видях светлината в Божиите слова. Хората през 70-те и 80-те носеха дрехи, които бяха доста прилични и прости. Не може да се каже, че са достолепни, но изглеждат по-съобразени с изискванията на Божието слово, затова ще се обличаме според този критерий“. Водачът даде пример, като се облече така, и всеки си помисли, че това изглежда добре, доста порядъчно и семпло. Водачът каза: „Бог каза да не носим странни дрехи. Първо, копчетата на ризата трябва да се закопчани чак догоре, а всички копчета на ръкавите трябва също да са закопчани. Китките не трябва да са оголени, ризата трябва да е запасана и всичко трябва да е добре покрито, без човек да е разгърден или гърбът му да е гол. Вижте колко скромно и порядъчно е това! Нима това не е скромно и порядъчно и нима не е в съгласие с благоприличието на светците, както изисква Бог?“. Водачът се наслаждаваше особено много на облеклото, което носеше в този момент, и в същото време изискваше от другите: „Вашите дрехи са твърде съвременни, твърде модни. Те посрамват Бог и Той не ги харесва. Бързо всеки да облече това, което и аз нося, и да бъде точно като мен!“. Хората без прозорливост го последваха, намериха и облякоха така наречените скромни и порядъчни дрехи, които са в съгласие с благоприличието на светците, и повечето хора дори сметнаха, че са хубави. Някои хора обаче бяха отвратени в сърцата си от тези старомодни неща и почувстваха, че това, което правят, е неуместно и че това разбиране на Божиите слова е изопачено. Тези хора, макар че не бяха в състояние да кажат ясно дали е правилно или погрешно да слушат водача и не посмяха да си направят заключения, настояваха да не се следва сляпо тълпата. Те смятаха, че това, което казва водачът, не е изцяло правилно и не го последваха. Само онези глупци, онези хора, на които им липсва способност да възприемат Божиите слова, не четяха сами Божиите слова, изпълняваха всичко, което лъжеводачът казваше, и правеха каквото им наредят и както им наредят. Те следваха лъжеводача и му подражаваха, обличаха се по същия начин, когато излизаха. Където и да идеха сред хората, се чувстваха предоволни и си мислеха: „Ние вярваме във Всемогъщия Бог и в облеклото ни има толкова много благоприличие на светец. Какво носите вие? Колко крещящо, колко модерно, колко нечестиво! Вижте ни, ние не разкриваме нищо!“. Те мислеха, че са поразителни. Лъжеводачът не само не успя да осъзнае, че това е погрешно разбиране на Божиите слова, но всъщност мислеше, че практикува Божиите слова и е навлязъл в тяхната реалност. Това правят лъжеводачите. Защото дори при най-простото и лесно за разбиране Божие изискване към хората лъжеводачът не може да разбере истински за какво се отнасят Божиите слова, какви са стандартите или принципите, които те изискват. Може ли тогава той да разбере какво казва Бог за покварения нрав на човечеството или за всички видове човешки състояния? Може ли да знае точно каква истина има тук? Разбира се, че не.

Лъжеводачите не притежават способност да възприемат Божиите слова. Те просто знаят от буквалното значение на Божиите слова какво е казал Бог, но не разбират какви истини изразяват Божиите слова, какво изисква Бог от хората или какви истини принципи трябва да разберат хората. Следователно, когато разговарят за Божиите слова, те просто ги тълкуват буквално и дават на хората някои правила, някои указания, които да следват, като ги използват за доказателство, че те също разбират Божиите слова и са свършили работа. Някои лъжеводачи дори мислят, че Божиите слова са вече ясни и че хората просто винаги не успяват да ги ядат и пият или да положат усилие. Като виждат, че всеки носи в ръцете си книгите с Божиите слова, те смятат, че е излишно да водят хората да ядат и да пият Божиите слова. Следователно, когато открият проблеми по време на сбирките или докато изпълняват дълга си, те само изпращат на хората някои подбрани откъси от Божиите слова и им казват неща като: „Прочети този откъс от Божиите слова“, „Прочети онзи откъс от Божиите слова“ или „В Божиите слова се казва това за този аспект и онова за онзи аспект“. Те само изпращат на хората избрани откъси от Божиите слова, като използват убедителен начин да ги насърчават да четат Божиите слова и смятат, че така водят хората да ядат и пият Божиите слова и че изпълняват отговорността си на водачи. След като видят тези слова, хората казват: „Аз също съм чел тези Божии слова. Не е ли излишно от твоя страна да събираш тези слова за мен?“. Но лъжеводачът си мисли: „Ако не ти ги изпратя, няма да можеш да намериш в коя глава или на коя страница са тези слова. Ти дори не знаеш в какъв контекст Бог е изрекъл тези слова. Като водач трябва да поема тази отговорност да ти изпращам Божиите слова навсякъде и по всяко време“. В изблик на любов някои лъжеводачи дори изпращат десет до двайсет откъса от Божиите слова на ден, за да демонстрират своята преданост към делото си и решимостта си да водят хората към реалността на Божиите слова. Тези Божии слова се изпращат на хората, но решават ли се проблемите им? Изпълняват ли лъжеводачите ролята, която трябва да имат като водачи? Често не изпълняват тази роля, защото ако хората можеха да разберат тези слова сами, те нямаше да имат нужда от водач. Откъсите от Божиите слова, изпращани от лъжеводачите, са всъщност добре познати на онези, които често четат Божиите слова, но какво липсва на хората? Какви са техните трудности и проблеми? Работата е там, че щом стане въпрос за проблемите, които имат отношение към тези истини, когато се сблъскат с трудности, хората не могат да прозрат същността на тези проблеми, не знаят откъде да започнат да ги разрешават и не знаят как да навлязат в тези истини — а лъжеводачите също не знаят. Тогава изпълнили ли са те отговорността си по този въпрос? Компетентни ли са в работата си на водачи? Ясно е, че не са изпълнили отговорността си. Например, когато хората четат в Божиите слова, че човек трябва да е честен, един лъжеводач — понеже не знае как да яде и пие Божиите слова и му липсват заложби да възприеме и разбере истината — би казал: „Божиите изисквания не са големи. Бог иска от нас да сме честни хора, а да сме честни означава да говорим правдиво. Нима Божиите слова не са казали всичко необходимо: „Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“ (Матей 5:37). Колко са ясни Божиите слова! Просто казвай това, което мислиш в сърцето си. Толкова е простичко! Защо не можеш да го направиш? Божието слово е истината, ние трябва да го практикуваме. Да не го практикуваме означава да се бунтуваме, а спасява ли Бог онези, които се бунтуват срещу Него? Не“. Като чуват това, хората отговарят: „Всичко, което казваш, е правилно, но ние все още не знаем как да сме честни хора. Защото много пъти лъжата е неволна или е нещо, което човек прави, когато няма друг избор, и за нея си има причина. Как трябва да се преодолее това?“. Какво би казал лъжеводачът? „Не е ли лесно да се погрижим за това? Не са ли го изяснили Божиите слова? Да си честен човек е същото като да си дете — толкова е простичко! Независимо на колко си години, не можеш ли просто да си като едно дете? Само виж как се държат децата“. След това слушателят разсъждава: „Основното поведение на децата е да бъдат наивни и буйни, да скачат наоколо, да са незрели и да не разбират много неща. Тъй като водачът каза така, и аз ще се държа по същия начин“. На следващия ден този човек, който е минал трийсет или четирийсет години, е сплел косата си на две плитчици, сложил е розова панделка и фибички, надянал е розова риза, обувки и чорапи, облякъл се е целият в розово. Като вижда това, водачът казва: „Правилно! Ходи повече като дете, подскачай наоколо. Говори по-невинно, като децата, с очи, в които няма нечестивост, и с усмивка на лице — не е ли това да се завърнеш към държанието на децата? Това е поведението на един честен човек!“. Водачът е доста доволен, докато другите възприемат това като глупаво, ненормално поведение. Този лъжеводач не само не е успял да разреши проблема, но и изобщо не знае как да търси истините принципи и повежда хората по абсурден път. Той не знае как да възприеме правилно и чисто дори най-простата истина — как да си честен човек, а прибягва до сляпо прилагане на правила, като я възприема така изопачено, че това отвращава онези, които я чуват. Ето това правят лъжеводачите.

Лъжеводачите възприемат Божиите слова по всякакви начини, измислят си различни странни и ексцентрични гледни точки. Освен това развяват знамето на практикуването и следването на Божиите слова, като изискват от другите да приемат и да спазват тяхното възприемане. Накратко, хора като тези лъжеводачи често имат повърхностно и изопачено възприемане на Божиите слова. Ако използваме духовен термин, за да ги определим, бихме казали, че им „липсва духовно разбиране“. Не само че разбирането им на Божиите слова е изопачено, но освен това често изискват от другите да следват тези изопачени доктрини и правила точно като тях. Междувременно използват изопаченото си възприятие, за да заклеймяват онези, които имат чисто възприятие за истината. Тези лъжеводачи, на които им липсва духовно разбиране, не проучват внимателно и не анализират Божиите слова като антихристите. Външно изглежда, че сякаш подхождат към Божиите слова с раболепното отношение на това да ядат, пият и приемат тези слова. Заради слабите си заложби и неспособността си да възприемат Божиите слова обаче, те се отнасят към тях все едно са учебник и вярват, че Божиите слова следват логиката на „едно и едно прави две, две и две прави четири“. Те не знаят, че Божиите слова са истината и че за да навлезе в реалността на Божиите слова, човек трябва да разбира за какво се отнасят истините, изречени в Божиите слова, и какви различни състояния и съдържание включват тези истини. Когато другите възприемат Божиите слова по много конкретен и практичен начин, те смятат това за повърхностно и не мислят, че си заслужава да го слушат, като казват: „Разбирам всичко това, знам всичко. Това, за което говориш, е вече ясно обяснено в Божиите слова, тогава защо трябва да го казваш?“. Всъщност те не осъзнават, че това, което другите обсъждат, засяга конкретно съдържание, свързано с истините в Божиите слова. Тъй като на тези лъжеводачи им липсва духовно разбиране и не притежават способността да възприемат Божиите слова, те мислят, че всички истини са горе-долу еднакви, без особени разлики между въпросите, които засягат. Лъжеводачите смятат, че макар да говорят безспир за тези неща, те по същество са едно и също нещо. Това убеждение говори за сериозен проблем и той обрича такива индивиди на това никога да не разберат истината.

Лъжеводачите не могат да въведат хората в истината реалност

Все пак има индивиди с добри заложби и със способност за възприемане, които вече са придобили някакво преживяване на основните Божии слова и навлизане в тях, и които притежават някаква истина реалност, но им трябват по-конкретни насоки и водачество, така че навлизането им да е по-прецизно и по-подробно. Само лъжеводачите не успяват да разберат за какво се отнасят конкретните подробности на истината или защо са изречени по такъв начин, като мислят, че това усложнява нещата ненужно или е игра на думи. Те не разбират или не знаят как да възприемат или да преживяват различните аспекти, които са част от истината. Следователно това, което могат да правят след като станат водачи, е просто да водят хората да ядат и да пият тези Божии слова, за които най-често се разговаря, после да говорят за някои доктрини и да обобщават някои методи на практикуване за съблюдаване на правила, а това, което хората придобиват от тях, са просто някои повърхностни духовни термини и често изричани думи и доктрини, правила и лозунги. За новите вярващи проповедите на лъжеводачите едва може да са достатъчни за година или две, но след година-две онези, които са постигнали разбиране на някои истини, ще започнат да различават набора от твърдения и подходи на лъжеводачите. Колкото до онези, на които из основи им липсва способност за възприемане, независимо как проповядват лъжеводачите, те не усещат нищо, нямат осъзнатост и не успяват да разберат, че това, което тези водачи проповядват, са просто думи и доктрини и че това, което те разбират, са само празни теории, лозунги и правила, което изобщо не е истината. Въз основа на тези проявления, могат ли лъжеводачите да изпълнят отговорността си да „водят хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им“? Могат ли да изпълняват тази роля? Могат ли да изпълняват отговорностите си? (Не.) Защо не могат? Какъв е основният проблем? (Такива хора нямат духовно разбиране и не могат да възприемат истината.) Липсва им духовно разбиране и не могат да възприемат истината, и все пак искат да водят другите — това е напълно невъзможно! Да очакваш от лъжеводачите да водят хората така, че да разбират Божиите слова и да навлязат в реалността на Божиите слова, е все едно да се бориш с вятърни мелници — няма да се получи! Да вземем за пример това да си честен човек: Божиите слова са съвсем простички в това отношение, те са само няколко изречения, не са сложни. Всеки с малко образование знае какво означават тези слова. Но за да докажат, че са способни в работата и че могат да водят хората, лъжеводачите тълкуват Божиите слова: „Какво е значението на Божието изискване към хората да са честни? То е, че Бог обича хората да са честни. Невярващите не са честни, те не казват истината, а това, което казват, са само лъжи и измамни думи, целият свят е една лъжлива нация. Следователно първото нещо, което Бог изисква, когато идва днес, е хората да са честни. Ако ти не си честен човек, Бог няма да те обича. Ако не си честен човек, не можеш да бъдеш спасен, нито можеш да навлезеш в царството. Ако не си честен човек, не можеш да практикуваш истината и със сигурност притежаваш измамност. Ако не си честен човек, не си съгласно критериите като сътворено същество“. Сега разбирате ли как да сте честни хора? (Не.) След всички думи това все още не е ясно. Като чуят това, новите вярващи усещат, че тези думи са отлични, че са нещо, което не са чували през всичките си двайсет или трийсет години в религията. Някои дори казват: „Тези думи са могъщи, всяко изречение заслужава „амин“. Тази проповед е наистина добра, това е истинска проповед от Епохата на царството!“. След това лъжеводачите продължават: „Бог иска от нас да сме честни хора, така че честни хора ли сме?“. Някои хора размишляват върху това: „Понеже Бог иска от нас да сме честни хора, това означава, че ние още не сме честни хора“. Други мълчат и мислят: „Смятам се за доста простодушен човек. Никога не се карам с другите и в бизнеса си не смея да мамя никого. Понякога, ако се възползвам малко от нещо, дори не мога да спя нощем. Честен човек ли съм? Мисля, че съм простодушен човек, а не означава ли това същото като да съм честен?“. Други казват: „Аз не мога да лъжа по природа. Изчервявам се всеки път, когато кажа нещо невярно, значи би трябвало да съм честен човек, нали?“. После лъжеводачът добавя: „Независимо дали си честен човек, понеже Божието слово иска от нас да сме честни, за теб е задължително да си честен човек. Ако действаш в съответствие с Божиите слова, ти си честен човек. Тогава ще се освободиш от измамността, от оковите на тъмното влияние на Сатана. След като станеш честен човек, ти навлизаш в истината реалност, можеш да изпълняваш дълга си и да се покориш на Бог“. Разбирате ли сега как да сте честни хора? (Не.) И все пак някои хора са възхитени: „Тези думи са могъщи. Амин! Всяко изречение е правилно. Нищо от тях не идва пряко от Божиите слова, но всички те се възприемат въз основа на Божиите слова. Това възприемане е фантастично! Защо не мога и аз да възприемам така? Изглежда, че този водач е наистина достоен за титлата си, той наистина е създаден за водач!“. След като чуят това, хората със заложби и проницателност размишляват: „Ти все още не си обяснил какво е да си честен човек. Как точно един човек е честен?“. Лъжеводачът продължава: „Да си честен човек означава да не лъжеш. Например, ако някога си извършил прелюбодеяние, тогава се моли на Бог и признай колко пъти си го направил и с кого. Ако чувстваш, че не можеш да видиш или докоснеш Бог, тогава трябва да признаеш на водача, като изясниш всичко. Откровената изповед е най-основното изискване да си честен човек. В допълнение става въпрос за това да говориш открито и в нищо да не примесваш лъжливост. Какво мислиш за всичко, какви намерения имаш, каква поквара разкриваш, кого мразиш или си проклел в сърцето си, на кого искаш да навредиш или срещу кого заговорничиш — всичко трябва да се изповяда на тези хора. Като направиш това, ти ставаш открит и откровен, живееш на светло. Това означава да си честен човек. Един честен човек трябва да се избави от егото си. Той трябва да е способен да изложи на показ и да разнищи най-злите и тъмни части от сърцето си“. Като чухте това, разбирате ли сега какво е да си честен човек? (Все още не.) Дори след като чуе това, човек разбира само доктрини, не и конкретни практики. С такова възприемане на Божиите слова лъжеводачите водят хората да ядат и пият Божиите слова по този начин, освен това разговарят по този начин, като си мислят, че разбират най-добре Божиите слова, че имат способност да ги възприемат и че могат да водят хората към реалността на Божиите слова. В действителност това, което долавят и за което разговарят, са само доктрини и лозунги, които не предлагат никаква помощ на онези, които искат да търсят истината реалност и да разбират истините принципи. И все пак лъжеводачите още вярват, че притежават огромна способност за възприемане, че имат единствени по рода си прозрения за Божиите слова и са по-висши от обикновените хора. Те обикалят и проповядват тези доктрини и лозунги и дори се сравняват с другите, като често използват тези доктрини и лозунги, за да влизат в препирни, и често ги използват дори да поучават, кастрят, съдят и осъждат хората. Те мислят, че като правят това, вършат делото си, внасят Божиите слова в реалния живот и прилагат Божиите слова. Не е ли това обезпокоително? Лъжеводачите не могат да разберат Божиите слова, те не могат да водят хората към реалността на Божиите слова. След като прочетат Божиите слова, те могат само да разговарят за някои думи и доктрини, но въпреки това обикалят да ги проповядват и да се перчат с тях. В действителност обаче не разбират никаква истина в Божиите слова. Например не разбират някои сходни духовни термини или сходни изрази, нито знаят разликата между тях или как да ги пригодят към реални ситуации. Освен придържането към правила и бълването на думи и доктрини, на тях им липсва истинско разбиране на Божиите слова и те не ги практикуват истински. Следователно е ясно, че самите лъжеводачи не разбират истината, нито са способни да водят хората да разбират Божиите слова и да навлизат в истината реалност. Ние онагледихме това с примера как да си честен човек. Тъй като не знаят как да възприемат истината да си честен човек, лъжеводачите прибягват до бълване на думи и доктрини и до проповядване на лозунги, като подвеждат онези глупаци и объркани хора, на които им липсва духовно разбиране, и ги оставят дезориентирани. След като са слушали тези думи и доктрини, такива хора издигат в култ лъжеводачите особено много и след като са ги следвали няколко години, накрая се оказва, че не разбират дори най-основните истини и нямат никакво навлизане в тях. Тук завършва общението ни по тази точка.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.