Какво точно е „унижение“? Трябва ли вярващите да понасят унижения? Съществува ли това „унижение“? (Не, не съществува.) То не съществува, така че този въпрос не е ли разрешен? Следващия път, когато чуете някой да казва: „Първото нещо, което трябва да научиш като вярващ, е да понасяш. Каквото и да се случи, трябва да го понесеш и да го потиснеш вътре в себе си“. Когато го чуеш да казва тези думи, трябва ли да му кажеш нещо? (Да.) Какво трябва да му кажеш? Казваш му: „За какво понасяш? Ако наистина понасяш унижение, тогава си доста жалък и това показва, че не разбираш истината. Ако разбираше истината, това оскърбление нямаше да съществува и ти доброволно и с радост щеше да приемеш всички обстоятелства, които Бог устройва за теб. Това са трудности, които хората трябва да понесат, а не някакво оскърбление. Това е Бог, който те издига. Фактът, че можем да понесем тези трудности, доказва, че Бог все още ни дава шанс и ни прави способни да бъдем спасени. Ако дори нямахме възможността да понесем трудности или ако не бяхме достойни за тях, тогава нямаше да имаме шанс да бъдем спасени. Това не е унижение; трябва да сте наясно с това и да се вгледате дали думите ви всъщност са правилни. Това оскърбление не съществува — ние сме покварени хора и заслужаваме да понесем тези трудности. Когато си болен, приемането на лекарства и подлагането на операция включва понасянето на известни трудности. Трудностите, които понасяш, за да излекуваш болестта си, броят ли се за оскърбление? Това не е оскърбление; направено е, за да те излекува. Вярваме в Бог и преживяваме правосъдие и наказание, за да се отървем от нашия покварен нрав и да изживеем човешко подобие, да живеем според Божиите изисквания, да се покоряваме на Бог, да Го почитаме и да живеем по-добре и с повече достойнство. Ние заслужаваме да понесем тези трудности поради нашия покварен нрав. Понасянето на тези трудности е в името на придобиването на истината и живота. Не можем да го тълкуваме като унижение. Трябва да го приемем като наша отговорност и задължение, които трябва да изпълним, и като пътя, по който трябва да поемем. Това е Божието издигане и ние трябва да хвалим Бог за това, че ни издига, и да Го хвалим за възможността, която ни дава. Въз основа на всичко, което сме правили, и на начина, по който сме действали, ние не сме достойни да понесем тези трудности и трябва да бъдем унищожени като светските хора. Ако се отнасяме към трудностите, които трябва да понесем, и към цялата тази благодат, с която Бог ни е дарил, като към унижение, тогава сме сериозно лишени от съвест и нараняваме Божието сърце! Ние не сме достойни за Божието спасение“. Не е ли така? (Да, така е.) Тази част от доктрината е много проста. Не трябва ли човек да може да я разбере, без да му се казва? Като бъдат просветлени по този начин и след като разберат тези неща, сърцата на хората ще бъдат по-спокойни и те няма да действат неразумно, когато им се случват неща. Някои хора знаят ясно в сърцата си, че това е истината и че трябва да я приемат, но когато говорят, те все още казват, че е наистина несправедливо, не спират да говорят, докато накрая не изрекат думи на осъждане срещу Бог. Не правете такива неща. Когато и да ви се случат неща, търсете истината. Това е първото най-важно нещо. Никога не го пренебрегвайте. Ако признаваш, че Бог е истината, пътят и животът, тогава не трябва да се отнасяш към никое обстоятелство, което Бог нагласява, като към дело на човека. По-скоро трябва да се отнасяш към всяко обстоятелство, което Бог нагласява, като към възможност да преобразиш своя нрав и възможност да приемеш истината.

Приключих с общението за значението на „унижението“. Сега ще разговарям за следващата част, а именно какво означава „да се носи тежко бреме“. Току-що говорихме за това как тежкото бреме, което хората носят, е желание и необуздана амбиция дълбоко в сърцата им, цел, която се надяват да постигнат. Когато става въпрос за вярващи в Бог, които биват спасени от Бог и които приемат Божието ръководство, трябва ли те да понасят унижения и да носят тежко бреме? Току-що казах, че изразът „понасяне на унижения“ не важи за Божия дом. Не е нужно да понасяш унижение. Не е нужно да чувстваш, че носиш толкова много трудности. Не е нужно сърцето ти да чувства, че с него са се отнесли несправедливо. И не е нужно да понасяш цялото това унижение, за да удовлетвориш Бог, сякаш си толкова благороден. Не е нужно да правиш тези неща. И така, какво означава да се носи тежко бреме? Ако някой каже, че Бог кара хората да понасят всички тези трудности, за да могат да поемат по-големи отговорности и мисии и да получат по-големи благословии и по-добра крайна цел, това твърдение логично и разумно ли ще бъде? (Не, не е логично.) Не е логично. Тогава как трябва да го окачествим? Бог позволява на хората да бъдат спасени и да постигнат боязън от Бог и отбягване на злото, и ги кара да живеят по-добре. Бог точно заради хората ли прави това, или заради Себе Си? (Заради хората.) Разбира се, че е заради хората. Хората са най-облагодетелствани. Ето защо казвам, че то няма нищо общо с това какво Бог получава от него, камо ли с това колко големи благословии хората могат да получат, като понасят тези трудности. Не е нужно да понасяш и не е нужно да имаш такива „велики амбиции“, нито е нужно да се отказваш от неща по този начин. В действителност ти не си се отказал от нищо, нито си изхвърлил нещо. Напротив, хората в крайна сметка са придобили най-много. От една страна, те са разбрали всички различни критерии относно това как да постъпват. Освен това хората са способни да спазват всички тези принципи и закони, които Бог е установил, и да живеят по подреден начин. Как този начин на живот се съпоставя с начина, по който хората живеят сега? (По-добър е.) По-добър е от начина, по който хората живеят сега. Тогава кой от тези два начина на живот е по-благословен, кой повече наподобява този на истинско сътворено същество и, още повече, кой е животът, който човечеството трябва да има? (Първият.) Разбира се, че е първият. След като понесеш тези трудности, ти разбираш Божиите намерения и в същото време разбираш много истини, и с разбирането на истината като основа се научаваш как да постъпваш и в твоята човешка природа има истина, която действа като живот. Това придава ли ти стойност? Хората първоначално нямат никаква истина. Те са просто безполезни отрепки, които са по-низши от мравките и не заслужават да живеят, но сега ти си разбрал истината и говориш и действаш според нея. Независимо какво Бог те кара да правиш, ти си способен да слушаш и да го изпълняваш дословно, и независимо какво Бог подрежда за теб, ти си способен да му се покоряваш. Така че все още ли ще съдиш Бог? Ще се бунтуваш ли активно срещу Него? Ако някой те подбужда да се бунтуваш срещу Бог, ще го направиш ли? (Не.) Ако някой измисля лъжи за Бог, за да те подведе, ще повярваш ли? (Не.) Не, няма. Така че ти няма да се бунтуваш срещу Бог нито в субективен, нито в обективен смисъл. Такива хора живеят напълно под Божието господство. Така че трябва ли такива хора все още да понасят болката на днешните хора? Има ли все още омраза и болка в сърцата им? Има ли тъжни и болезнени неща в сърцата им? (Не.) Тази болка я няма. Хора като тези са принципни във всичко, което правят, и не действат произволно. Също така, когато се случват неща, Бог има върховна власт и Сатана не може да ти навреди; ти живееш като истински човек. Бог би ли унищожил такива хора? Такива хора биха ли се унищожили сами? (Не.) Не, не биха. Те са напълно различен тип хора в сравнение с покварените днешни хора. Сърцата на днешните хора са пълни с омраза и болка. Те са способни да извършат самоубийство навсякъде и по всяко време, да се бият и да убиват хора навсякъде и по всяко време, и да вършат лоши неща навсякъде и по всяко време, като донасят бедствие на човешкия свят. Докато хората, които са спасени от Бог и които са придобили истината като живот, могат да съжителстват мирно без борба или омраза. Те са способни да се покоряват на Божиите подредби и да се покоряват с единни сърца и усилия на всяка дума, която Бог казва. Всички тези хора живеят в словото на Бог и работят усилено в една и съща посока. За да се изпълни Божията воля може ли все още да има различни възгледи сред хора, които са заедно, когато ти разбираш истината, той разбира истината, тя разбира истината и те разбират истината? (Не.) По този начин те могат да стигнат дотам, че всеки да живее в Божието присъствие, да живее в Неговото слово, да живее според истината и сърцата на хората да си съответстват. По този начин може ли все още да има клане и борба между тях? (Не.) Не. Нужно ли е хората все още да понасят болка? Няма болка. Хора като тези живеят благословен живот, без борба или клане. Тогава как трябва хората да управляват всички неща, които Бог им е поверил? (Трябва да съжителстват мирно.) От една страна, те трябва да съжителстват мирно. От друга страна, те трябва да управляват всичко в съответствие с принципите и законите, които Бог е установил. Което означава, че всички тези принципи и закони, и живи същества принадлежат на човечеството, използват се от човечеството и създават ползи за човечеството. Колко прекрасно е човечество от този вид! В такъв момент жизнената среда на човечеството е дадена на хората да я управляват. Бог установява принципи и закони в този свят заради хората и тогава Бог няма да се намесва в него. Ако един ден видиш вълк да яде заек, какво би направил? Трябва да оставиш вълка да го изяде. Не можеш да спреш вълка да яде зайци и да го накараш да яде трева. Каква грешка би направил? (Да вървя срещу естествения ред на нещата.) Ще вървиш срещу естествения ред на нещата. Зайците ядат трева, а вълците ядат месо, така че трябва да уважаваш присъщата им природа и да ги оставиш да се развиват свободно. Няма нужда да се намесваш в техните дейности и начин на живот по изкуствен, допълващ начин. Не е нужно да управляваш тези неща. Бог вече е установил тези неща такива, каквито трябва да бъдат. Ако има някои места, където вали много и климатът не е подходящ, тогава животните трябва да мигрират. Ти казваш: „Трябва да поправим това място. Как така винаги вали толкова много? Сигурно е толкова уморително за животните винаги да мигрират!“. Това не е ли отново глупост? (Да.) Защо е глупост? Не е ли установил Бог този климат? (Да.) Бог е установил този климат и е оставил тези животни да живеят в тази област. Не е ли установил Бог тяхната миграция? (Да.) Тогава защо искаш да се намесваш? Защо действаш на сляпо, подтикван от добри намерения? Какво ѝ е хубавото на миграцията? Когато голяма група животни остане в една област за половин година, цялата трева бива изядена. Ако не вали и те не желаят да си тръгнат, тогава какво? Ще трябва да вали през цялото време. Когато земята е влажна, те не могат да останат там и тревата ще подгизне от дъждовната вода, така че те трябва да си тръгнат. Тази миграция поддържа телата им във форма и дава шанс на тревата да порасне отново. Щом изядат по-голямата част от тревата на друго място, там ще завали сняг и те отново ще бъдат изгонени, така да се каже, и ще трябва бързо да мигрират. Връщат се отново на първоначалното си място. Не вали, тревата е пораснала и те могат отново да я пасат. По този начин тази екосистема непрекъснато поддържа баланс по естествен начин. Някои хора казват: „Антилопите гну винаги биват изяждани от лъвовете — горките същества! Не можем ли да направим антилопите гну по-умни?“. Защо действаш сляпо, подтикван от добри намерения? Опитваш се да покажеш, че си добър ли? Прекаляваш с добротата си. Ако антилопите гну бяха хитри, лъвовете щяха да гладуват. Ще можеш ли да гледаш как лъвовете гладуват? Има и други хора, които казват: „Лъвовете са лоши. Те хапят елените и зебрите. Толкова е кърваво и жестоко!“. Ако унищожиш лъвовете, ще има твърде много зебри и елени. Какъв ще бъде крайният резултат? Тревата ще бъде изядена и пасищата ще се превърнат в пустиня. Би ли го понесъл? Все още ли ще действаш с тези добри намерения? И така, какво трябва да направиш? Да ги оставиш да се развиват свободно. Така стоят нещата с животните. Бог отдавна е установил всички тези принципи и, щеш не щеш, трябва да ги приемеш; всичко трябва да протича, както е наредено. Ако вървиш срещу природните принципи, животът не може да бъде поддържан. Щом разбереш всички тези закони, ще уважаваш законите и ще гледаш на тези неща според законите. Тогава ще видиш мъдростта на Божието върховенство над всичко. Освен това всички тези закони са присъщи на живота. Как се е стигнало до това? (Било е повелено от Бог.) Било е повелено от Бог. Така го е подредил Бог. Хората изследват науката, изследват биологията, изследват всякакви области на знанието. Те са прекарали години в изследвания, но разбират само прости правила и принципи; никой не вижда Божието върховенство или Божията мъдрост в тези правила и в тези явления. Защо цялата тази екосистема и хранителна верига се оказват толкова сложни и удивителни? Хората просто изясняват едно явление или обявяват един факт на хората в този свят, но никой не може да обобщи или да види ясно, че всичко това идва от Бог — то не е възникнало от само себе си. Ако се съгласим с твърдението, че е възникнало от само себе си, тогава защо никой никога не е виждал маймуна да се превърне в човек през всичките тези години? Всички тези закони са установени от Бог. Имат ли те нещо общо с превръщането на маймуните в хора? (Не.) Няма такова нещо. Бог е установил всички тези закони и всички тези принципи. Ако хората имат късмета да останат, тогава в онзи момент те не само ще уважават, поддържат и управляват всички тези принципи и закони, но по-важното е, че те също така ще бъдат най-облагодетелствани от всички тези принципи и закони. Бог е подготвил всичко това за човечеството и го е установил за хората — всичко е готово за наслада на хората. Хората като сътворени същества са най-благословени от всички. Те имат език, мислене, могат да чуят Божия глас, могат да разберат Божиите слова, имат език, с който да общуват с Бог, и са най-умели в разбирането на Божиите слова. Те са най-благословени с това, че Бог им е дал най-ценния капитал, с който могат да получат спасение и да дойдат пред Него. В крайна сметка всичко, което Бог е направил, и всички тези принципи и закони, които Бог е установил, ще изискват стопанисване от хората и ще изискват поддържане от хората. Онези хора, които просто изследват, рушат, съсипват и изкривяват всички тези принципи и закони, трябва да бъдат унищожени. Хората са понесли толкова много трудности. Съществува ли в действителност красивата крайна цел, в която вярват в сърцата си, към която се стремят и за която копнеят? Всъщност тя не съществува. Това е просто желание и необуздана амбиция на хората и е различно от това, което Бог иска да даде на хората. Това са две отделни неща и те нямат нищо общо помежду си. Така че частта „носене на тежко бреме“ от понасянето на унижения и носенето на тежко бреме не съществува в хората. Какво имам предвид, като казвам, че не съществува? Че красивата крайна цел, в която вярваш, и нещата, които искаш да постигнеш в желанията и необузданите амбиции дълбоко в сърцето ти, изобщо не съществуват. Независимо колко трудности понасяш или колко унижение понасяш, в крайна сметка крайната цел, за която копнееш, нещата, които желаеш да постигнеш, човекът, който искаш да станеш, и степента, до която искаш да бъдеш благословен, не са валидни. Това не са нещата, които Бог иска да ти даде. Какъв друг проблем има тук? Понасянето на унижения и носенето на тежко бреме е когато хората крият истинските си способности, като понасят унижение, след което търпят унижение, за да постигнат целите си. Какви са тези цели? Те са домогванията и дори желанията дълбоко в сърцата на хората. Когато вярващите понасят трудности, тогава това за да удовлетворят желание ли е? (Не.) Тогава за какво е? Когато вярващите понасят трудности, целта, която искат да преследват и да постигнат, положителна ли е, или е негативна? (Положителна е.) Свързана ли е с желание? (Не.) Тогава каква е тази положителна цел? (Да се отърват от своя покварен нрав, да станат истински хора и да могат да живеят по-добре.) Да се отърват от своя покварен нрав, да станат истински хора и да могат да живеят по-добре. Какво друго? Да станат хора, които са спасени, и да не се бунтуват отново срещу Бог. Искате ли да станете като Йов и Петър? (Да.) Тогава това не е ли цел? (Да.) Тази цел свързана ли е с желание? (Не.) Тази цел е истински стремеж и е целта и пътят, които Бог е дал на хората. Това е правилното. Ето защо казвам, че трудностите, през които преминавате заради тази правилна цел на стремеж, не е понасяне на унижение. Вместо това, именно към нея хората трябва да се стремят, и тя е пътят, по който хората трябва да поемат. Могат ли онези хора, които дълбоко в сърцата си мислят, че понасят унижение, да поемат по този път? Не могат, нито могат да постигнат тази цел.

Погледнат сега, изразът „понасяне на унижения и носене на тежко бреме“ истината ли е? (Не.) Не е истината и не е критерий за това как хората трябва да действат, да постъпват или да почитат Бог. Трябва ли хората да понасят унижения и да носят тежко бреме, за да бъдат спасени от Бог? (Не.) Правилно или погрешно е да се каже, че човек е постигнал спасение, като е понасял унижения и е носил тежко бреме? (Погрешно е.) Защо е погрешно? Понасянето на унижения и носенето на тежко бреме не е практикуване на истината, така че как могат да постигнат спасение? Това е като да кажеш, че човек е убивал хора, подпалвал е неща и е вършил много лошотии, а в крайна сметка е станал „обичан от народа водач“. Не е ли почти същото като да кажеш това? (Да.) Точно това означава. Той очевидно е на пътя на нечестивостта, но е станал положителен герой. Това е противоречие. Ако някой каже, че човек е понесъл унижения и е носил тежко бреме и в крайна сметка е постигнал съответствие с Бог, или че човек е понесъл унижения и е носил тежко бреме и в крайна сметка е останал непоколебим по време на изпитания, или че човек е понесъл унижения и е носил тежко бреме и в крайна сметка е изпълнил Божието поръчение — кое от тези твърдения е правилно? (Нито едно от тях.) Нито едно от тях не е правилно. Правилно ли е да се каже, че някой е понесъл унижения и е носил тежко бреме, докато е разпространявал евангелието в цяло село? (Не.) Виждам, че някои хора не са сигурни и си мислят: „Правилно ли е? Мисля, че това твърдение е правилно, нали? Има много случаи, в които хората трябва да понасят унижения и да носят тежко бреме, докато проповядват евангелието и свидетелстват за Бог“. Използването на този израз в този контекст е правилно, нали? (Не, не е.) Защо не е? Кажете Ми. (Защото ефектът, постигнат от понасянето на унижения и носенето на тежко бреме, не е положителен.) Това правилното приложение ли е? Анализирайте защо този израз е неправилен. Разнищете го. „Като понасяха унижения и носеха тежко бреме, докато проповядваха евангелието, те обърнаха във вярата много хора, дадоха много плод и провъзгласиха името на Бог“. Знаете ли дали това твърдение е правилно? Ако го приложим съгласно всяко твърдение, за което сме разговаряли днес, би било неправилно да се използва този израз в тази ситуация, но ако се замислим една стъпка по-напред за това как, когато проповядват евангелието, някои хора биват бити или овиквани от потенциални приемници на евангелието и биват отпращани от вратите им, това брои ли се за понасяне на унижения? (Не.) Тогава какво е това? (Трудност, която вярващите трябва да понесат, докато проповядват евангелието.) Точно така. Това е трудност, която хората трябва да понесат. Това е тяхна отговорност, тяхно задължение и поръчението, което Бог е дал на хората. То е като раждането, което е болезнено — не е ли това трудност, която трябва да понесеш? (Да.) Правилно ли е една жена да каже на детето си: „Понесох унижения и носих тежко бреме, за да те доведа на света.“? (Не.) Тя е понесла трудност, така че защо е неправилно да се каже това? Защото това е трудност, която тя трябва да понесе. Например ако един вълк е ловувал в продължение на много часове, преди да хване заек, и каже: „Понесох унижения и носих тежко бреме, за да изям заек“, това правилно ли би било? (Не.) За да изяде заек, вълкът трябва да пожертва нещо в замяна. Заекът няма просто да седи там и да чака вълкът да го изяде. Коя задача е толкова лесна? Независимо каква е задачата, човек винаги трябва да направи определена жертва. Това не е понасяне на унижения и носене на тежко бреме. В момента като какъв сме категоризирали напълно израза „понасяне на унижения и носене на тежко бреме“? (Като негативен.) Категоризирали сме го като негативен и презрителен израз и като логика на Сатана и философия на Сатана за светските отношения. Той няма нищо общо с вярата в Бог или с положителните неща. Ако някой каже: „Проповядвал съм евангелието в продължение на много години. Наистина съм понесъл унижение и съм носил тежко бреме!“, това не е уместно. Проповядването на евангелието е твоя отговорност и това е трудност, която трябва да понесеш. Дори да не проповядваш евангелието, няма ли да понесеш трудности само защото живееш? Това е трудност, която хората трябва да понесат. Това е правилно. Изразът „понасяне на унижения и носене на тежко бреме“ в общи линии е изкоренен от Божия дом. Ако някой отново спомене този израз, как ще го изтълкуваш? Ако някой каже: „Понесох унижения и носих тежко бреме в затвора, за да не бъда Юда!“, това твърдение правилно ли е? (Не.) Защо не? „За да не бъда Юда“ е много справедлива цел и справедливо нещо за казване, така че как би могло да не бъде понасяне на унижения и носене на тежко бреме? (Един вярващ не бива да бъде Юда.) Точно така. Как може да е разумно за един вярващ да бъде Юда? Не е ли нелепо да се каже, че да не бъдеш Юда е понасяне на унижения и носене на тежко бреме? Да свидетелстваш за Бог е твоя мисия. Това е свидетелството, в което сътворените същества трябва да останат непоколебими, и позицията, по която трябва да останат непоколебими. Сатана не е достоен за човешката възхвала. Бог е Единственият, Когото хората трябва да почитат, и е напълно естествено и обосновано да почитат Бог. Когато Сатана се опитва да те подчини на волята си, ти трябва да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог, да се откажеш от живота си и да не бъдеш Юда. Това не достига нивото на понасяне на унижения и носене на тежко бреме. Сега обясних ясно този израз. Ако някой отново каже, че е понесъл унижения и е носил тежко бреме, как трябва да се справите с това? Той ще разбере, когато го оставите да чуе проповедта, която изнесох днес. Това е най-лесният начин.

В. Несломима воля за борба — никога да не се предаваш

Третото проявление на това да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка е несломимата воля за борба. Що за нрав е никога да не се предаваш? Надменен нрав. Как може хората никога да не се провалят? Как може никога да не правят нищо лошо, да не казват нищо лошо или никога да не допускат грешки? Трябва да признаеш: „Аз съм обикновен и нормален човек. Имам недостатъци и слабости. Има моменти, в които постъпвам неправилно, и има моменти, в които казвам неправилното нещо. Способен съм да свърша неправилното нещо и да следвам грешния път. Аз съм обикновен човек“. И така, какво означава никога да не се предаваш? Това е, когато някой се провали, сблъска се с неуспехи или се отклони по грешния път, но не го признава. Просто упорито продължава напред. Проваля се, но не се обезсърчава, проваля се, но не признава грешките си. Независимо колко хора го порицават или заклеймяват, той не се обръща назад. Настоява да се бори, да работи и да се стреми в собствената си посока и към собствените си цели, без да се замисля за цената. Това е видът манталитет, за който става въпрос. Този манталитет не е ли доста добър в окуражаването на хората? В какви ситуации обикновено се използва изразът „никога не се предавай“? Във всякакви ситуации. Където и да съществуват покварени хора, съществува и този израз, съществува и този манталитет. И така, защо хората, които принадлежат на Сатана, са измислили тази поговорка? За да не могат хората никога да разберат себе си, да не разбират собствените си грешки и да не ги приемат. За да не виждат хората само крехката, слабата и некадърната си страна, а по-скоро да виждат способната, силната и смелата си страна, да не се подценяват, а да мислят, че са компетентни. Стига да си мислиш, че си способен, значи си способен; стига да си мислиш, че можеш да успееш, че няма да се провалиш и че можеш да бъдеш сред най-добрите, тогава ще успееш. Стига да имаш тази решителност и решимост, това желание и тази необуздана амбиция, тогава можеш да постигнеш всичко. Хората не са незначителни; те са могъщи. Невярващите имат една поговорка: „Успехът ти е толкова голям, колкото са големи мечтите ти“. Някои хора харесват тази поговорка още щом я чуят: „Еха, искам десеткаратов диамант, това означава ли, че ще го получа? Искам „Мерцедес-Бенц“, това означава ли, че ще го получа?“. Това, което получаваш, ще съответства ли на размаха на желанието на сърцето ти? (Не.) Тази поговорка е заблуда. Казано направо, надменността на онези, които вярват в израза „никога не се предавай“ и го признават, не познава граници. На кои Божии слова пряко противоречи начинът на мислене на тези хора? Бог изисква от хората да разбират себе си и да постъпват практично. Хората имат покварен нрав; те имат недостатъци и нрав, който се съпротивлява на Бог. Сред хората няма съвършени; никой не е съвършен. Това са просто обикновени хора. Как Бог поучава хората да постъпват? (По правдив начин.) Да постъпват правдиво и да се придържат твърдо към мястото си на сътворени същества по практичен начин. Изисквал ли е Бог някога от хората никога да не се предават? (Не.) Не. Тогава какво казва Бог за хората, които следват погрешен път или разкриват покварен нрав? (Той им казва да признаят това и да го приемат.) Да го признаят и да го приемат, след това да го разберат, да са способни да направят обрат и да достигнат до практикуване на истината. За разлика от това, никога да не се предават означава, че хората не разбират собствените си проблеми, не разбират грешките си, не приемат грешките си, в никакъв случай не правят обрат и в никакъв случай не се покайват, камо ли да приемат Божието върховенство или подредби. Те не само не търсят каква точно е съдбата на хората или какви са Божиите устройвания и подредби — не само не търсят тези неща, но вместо това вземат съдбата си в свои ръце, искат те да имат последната дума. Освен това Бог изисква от хората да разбират себе си, да се оценяват и преценяват точно и да вършат добре всичко, което могат, по един практичен и правдив начин и с цялото си сърце, ум и душа, докато Сатана кара хората да използват напълно своя надменен нрав и да му дадат пълна свобода. Той кара хората да бъдат свръхчовеци, да бъдат велики и дори да имат суперсили — кара ги да бъдат неща, които не могат да бъдат. Следователно каква е философията на Сатана? Тя е, че дори да грешиш, не си сгрешил, и че стига да имаш манталитета да не признаваш поражение и никога да не се предаваш, рано или късно ще дойде ден, в който ще станеш част от най-добрите, и рано или късно ще дойде ден, в който желанията и целите ти ще се осъществят. И така, има ли смисъл, в който никога да не се предаваш означава, че ще използваш всякакви средства, за да постигнеш нещо? За да постигнеш целите си, не бива да признаваш, че си способен на провал, не бива да вярваш, че си обикновен човек, и не бива да вярваш, че си способен да следваш грешен път. Освен това трябва безскрупулно да използваш всякакви методи или тайни кроежи, за да осъществиш желанията и необузданите си амбиции. Има ли нещо в това никога да не се предаваш, при което хората подхождат към съдбата си с отношение на изчакване и покорство? (Не.) Няма. Хората настояват да вземат съдбата си изцяло в свои ръце; те искат да контролират собствената си съдба. Независимо дали се отнася за пътя, по който ще поемат, дали ще бъдат благословени, или какъв начин на живот ще имат, те трябва да имат последната дума за всичко. Невярващите имат една поговорка: „Възможността благоприятства онези, които са подготвени“. Що за поговорка е това? Има много хора, които прекарват много години в подготовка, които прекарват целия си живот в подготовка, но умират, без изобщо да получат възможност. Как се появява възможността? (От Бог.) Ако Бог не ти подготви възможност, има ли полза от каквато и да е подготовка от твоя страна? (Не.) Ако Бог не планира да ти даде възможност и не ти е писано, независимо колко години прекарваш в подготовка, каква е ползата? Ще се смили ли Бог над теб и ще ти даде ли възможност, защото си прекарал толкова много години в подготовка? Ще направи ли Бог това? (Не.) Ще се появи възможност, ако Бог я е подготвил за теб, а ако Той не я е подготвил, няма да получиш възможност. Има ли полза никога да не се предаваш? (Не.) Някои хора казват: „Никога не се предавам. Вземам съдбата си в свои ръце!“. Думите им са борбени, но дали могат да го постигнат, или не, не зависи от тях. Да вземем за пример една жена, която иска да има син. Ражда няколко деца, но се оказва, че всички са момичета. Други хора ѝ казват да не ражда повече деца и че не ѝ е писано да има син, но тя не отстъпва и казва: „Не вярвам. Никога няма да се предам!“. Когато и десетото ѝ дете е момиче, тя най-накрая отстъпва: „Изглежда, че не ми е писано да имам син“. Все още ли никога не се предава? Все още ли има увереност? Все още ли се осмелява да има повече деца? Не, не се осмелява. Друг човек се занимава с бизнес и планира да спечели петстотин хиляди долара за две години. В началото, след като не печели нищо през първата половин година, той казва: „Няма значение. Това, че не съм спечелил пари през първата половин година, е без значение. Със сигурност ще спечеля през втората половина“. След като изминава повече от година и не е спечелил никакви пари, той все още не се отказва: „Аз никога не се предавам. Вярвам, че всичко е в ръцете на човека — имам много възможности!“. Когато минават две години, той не е спечелил и петдесет хиляди, камо ли петстотин хиляди. Смята, че не е имал достатъчно време и достатъчно опит, затова отива и учи още две години. След като са минали четири години, не само че не е спечелил петстотин хиляди долара, но е загубил почти целия си основен капитал, но все още никога не се предава: „Писано ми е да имам пари. Как така не съм способен да спечеля петстотин хиляди долара?“. Когато минат близо десет години, ще има ли все още тази цел да спечели петстотин хиляди долара? Ако го попиташ отново колко планира да спечели тази година, той казва: „О, колкото да преживявам“. Все още ли никога не се предава? Провалил се е, нали? Защо се е провалил? Дали се е провалил, защото целта му за печалба е била твърде висока? За това ли става въпрос? Не. Дали става въпрос за активите на хората, за децата им, за трудностите, които понасят в живота си, или за това кога и къде отиват, те не могат да решат нищо от това. Някои хора искат да влязат в държавната администрация, но никога не им се отдава възможност — дали това се дължи на липсата на способности? Те са способни, пресметливи и знаят как да се подмазват на хората, защо тогава е толкова трудно да станат държавни чиновници? Има много хора, не толкова способни като тях, които са станали държавни чиновници, и много хора, които те гледат отвисоко, които са станали държавни чиновници. Тези хора умеят да говорят, имат истински талант и солидно образование зад гърба си, така че щом искат да станат държавни чиновници, защо е толкова трудно? Когато бяха млади, никога не се предаваха, но когато остаряха и все още бяха обикновени чиновници, най-накрая се отказаха и казаха: „Човешката съдба се определя от Небето. Ако е писано, ще стане. Ако не е, не може да се постигне с усилия“. Примирили са се със съдбата си, нали? Какво се случи с манталитета им никога да не се предават? Хората са унизени пред фактите.

Какво носи на хората манталитетът никога да не се предават? Той подхранва техните желания и амбиции. Това, което носи на хората, не е положително влияние или напътствие, а по-скоро им носи един вид негативно, неблагоприятно влияние. Самите хора не знаят нищо за мястото си във вселената, не знаят нищо за съдбата, която Небето е планирало за тях, и не знаят нищо за Божието върховенство или подредби. На всичкото отгоре те са се сдобили с тази така наречена психологическа опора. В крайна сметка какво се случва, когато хората са в ситуация, в която могат само да бъдат подвеждани? Те вършат много работа напразно и вършат много безполезна работа. За да постигнат целите си, хората понасят немалко физически и емоционални загуби и травми, а освен това несъмнено са извършили и много зло, за да осъществят своите желания, необуздани амбиции и цели. Какви последствия ще донесе това зло на хората в следващия им живот? Ще им донесе само наказание. Това, което поквареният нрав носи на хората, е желание и необуздана амбиция. Оправдани ли са някои от нещата, които желанията и необузданите амбиции на хората ги карат да правят? Има ли сред тях нещо, което да е съгласно истината? (Не.) Какви са тези неща? Това са само актове на зло. Какво обхваща това зло? Да бъдеш пресметлив към другите, да ги мамиш, да им вредиш и да ги залъгваш. В крайна сметка хората задлъжняват твърде много на другите и могат да се преродят в животни в следващия си живот. На когото са задължени най-много, когото залъгват най-много и когото мамят най-много, в неговия дом ще живеят като животни, неспособни да говорят и командвани от хората. Дори да се преродят в хора, ще понасят живот на безкрайни трудности; трябва да платят за стореното. До това неблагоприятно последствие ще се стигне. Ако не бяха направлявани от поговорката „никога не се предавай“, амбициите и желанията им нямаше да бъдат подхранвани и ако амбициите и желанията им не се осъществяха след две-три години, хората вероятно щяха да ги изоставят, но щом Сатана разпали огъня, желанията им стават все по-големи. Проблемът не е в самото нарастване, а в това, че то ги кара да стъпят на нечестив път. Когато някой е на нечестив път, може ли да върши добрини? Може ли да върши хуманни неща? Не, не може. Той ще използва всякакви средства, за да постигне своите цели, ще се закълне, че няма да се спре, докато целите му не бъдат постигнати, и ще е способен да извършва всякакви лоши неща. Погледнете само, има ли случаи, в които деца убиват родителите си, за да придобият техните активи? (Да.) Има твърде много случаи, в които хората убиват приятели и близки със собствените си ръце заради личния си интерес. Когато двама души се сблъскат с една и съща изгодна възможност и трябва да се борят помежду си за нея, те използват всички възможни средства, за да я получат. Какви са техните убеждения в най-решителния момент? „Никога няма да се предам. Този път категорично не мога да се проваля. Ако пропусна тази възможност, може никога повече през живота си да не срещна толкова добра възможност. Така че този път трябва да победя. На всяка цена трябва да получа тази възможност. Независимо кой ми препречва пътя, ще го убия без изключение!“. Какво се случва в крайна сметка? Той убива другия човек. Може да е постигнал и удовлетворил целта и желанието си, но също така е извършил зло и това е довело до беда. Сърцето му може да е неспокойно през целия му живот, може да изпитва вина или може да е в пълно неведение. Фактът обаче, че той изобщо не го възприема, не означава, че Бог не е определил този въпрос. Бог има начин да се справи с него. Този човек може да е постигнал целта си в този живот, може да има пълен успех, но в следващия живот ще трябва да плати ужасна цена за стореното в този живот, което вероятно е било злодеяние. Може да се наложи да плаща за него в един живот, или в два, три живота, или дори цяла вечност. Тази цена е твърде ужасна! И така, как се е стигнало до това последствие? Било е предизвикано от един-единствен израз, от едно-единствено убеждение. Този човек иска да получи тази възможност. Той никога не признава поражение, не се предава и не си позволява да се провали. Твърдо иска да се възползва от възможността. В резултат на това се стига до беда. След като се стигне до беда, една-две години няма да са достатъчни, за да бъде платено за последствията и за да се компенсират те. Тази цена не е ли твърде висока? Животът на хората продължава осемдесет-деветдесет години, а по-краткият е петдесет-шейсет години. Независимо дали си спечелил лични предимства, статус, пари или други материални неща, ти ще се радваш осъзнато на тези неща в продължение на двадесет-тридесет години. За тези двадесет-тридесет години наслада обаче може да се наложи да платиш цена във всеки свой живот до края на вечността. Тази цена не е ли твърде висока? (Да, така е.) Хората, които не вярват в Бог, не разбират истината, нито знаят, че Бог господства над всички тези неща. Затова те са способни да вършат глупости в името на егоистичното си желание, моментно заслепяващото желание за лична изгода, под господството на определени представи или сатанинска логика, което им носи вечно съжаление. „Вечно“ не означава двадесет или тридесет години в този живот, а по-скоро означава, че те трябва да страдат във всеки живот, включително и в този. Хората, които не вярват в Бог, няма да разберат тези неща, а ако хората, които вярват в Бог, не разбират истината или не познават Бог, те също няма да разберат тези неща. Някои хора не вършат неща, които са очевидно зли. Външно погледнато, те не убиват хора, нито палят пожари и не залагат открито капани на други хора, но имат много тайни тактики. В очите на Бог това зло има същото естество като на очевидното зло. Какво имам предвид, като казвам, че имат едно и също естество? Имам предвид, че от гледна точка на Бог принципите, които Той използва, за да заклейми подобни неща, са едни и същи. Той използва същия метод и същата точка от истината, за да ги заклейми. Всички тези неща, които тези хора са извършили, са заклеймени от Бог, независимо каква е била мотивацията им да ги извършат и дали са ги извършили в Божия дом, или в света. Ако вярваш в Бог, но все още вършиш тези неща, дали изходът, който Бог ще ти даде в крайна сметка, ще бъде по-различен от този на невярващите? Кажи Ми, ще бъде ли Бог снизходителен към теб и ще промени ли Своя праведен нрав заради това, че си вярвал в Него дълги години и си служил на църквата няколко години? Смятате ли, че това е възможно? Абсолютно невъзможно е. Какво имам предвид, като казвам това? Ако не разбираш истината, злото, което вършиш, е зло, а когато разбираш истината, злото, което вършиш, пак е зло. От гледна точка на Бог всичко е зло. Тези два вида зло са равностойни. Няма разлика между тях. Щом нещо не е съгласно истината, то е зло. От гледна точка на Бог няма разлика в естеството на двете. Тъй като и двете са зло, и в двата случая хората трябва да платят за злото, което са извършили — трябва да платят цена. Това е праведният нрав на Бог. Независимо дали се съмняваш или вярваш, това е начинът, по който Бог действа и определя нещата. Какво имам предвид, като казвам това? Искам да ви кажа един факт: не бива да приемаш, че „Бог ме е избрал, затова съм намерил благосклонно отношение от Негова страна. Разбирам много истини. Ако извърша малко зло, Бог няма да го окачестви като такова или да го заклейми. Мога да правя каквото си искам. Мога да извършвам злото в ръката си под претекст, че понасям трудности заради практикуването на истината. Тогава Бог няма да го заклейми, нали?“. Грешиш. Божиите принципи за заклеймяване на злото са едни и същи. Няма значение в каква обстановка се случва или в коя група хора се случва. Бог не прави разлика между различните раси, нито между тези, които е избрал, и тези, които не е. Независимо дали са невярващи, или вярващи, Бог гледа на тях по един и същи начин. Разбирате ли? (Да, разбираме.)