III. Нрав същност на антихристите

А. Нечестивост

2. Какво правят антихристите спрямо Бог

По време на последното събиране основно разговаряхме за нрава същност на антихриста и го обобщихме, като избрахме три черти от шестте вида нрав на покварената човешка природа, за да ги разнищим. Тези три черти са изпитване на неприязън към истината, жестокост и нечестивост. Миналия път разговаряхме за нечестивостта и чрез разнищване на нечестивите проявления на антихристите — а именно, че мислите им са изпълнени със зло през целия ден — идентифицирахме антихристите и потвърдихме техния нечестив нрав същност чрез тези проявления. Ние разнищваме факта, че мислите им са изпълнени със зло през целия ден, от два аспекта: първо, какво има в мислите им, когато се отнасят с другите, какви подходи и проявления разкриват в покварената си същност; второ, какво има в мислите им за Бог. Приключихме с общението за това как се отнасят с хората. Що се отнася до това какви идеи, представи, възгледи и мотиви имат антихристите спрямо Бог, и дори предварително определените действия в ума им, миналия път разговаряхме частично за това: например съмнение, внимателна проверка и какво още? (Подозрение и предпазливост.) Съмнение, внимателна проверка, подозрение и предпазливост. Нека сега да разговаряме за това как антихристите подлагат Бог на изпитание.

д. Изпитване

Какви са проявленията на изпитанието? Кои подходи или мисли проявяват състояние или същност на изпитание? (Ако съм извършил прегрешение или съм направил нещо зло, винаги искам да сондирам мнението на Бог, да поискам ясен отговор и да видя дали ще имам добър изход или крайна цел.) Това е свързано с мислите; и така, като цяло, когато човек говори или действа, или когато се сблъска с нещо, кои от проявленията му са изпитание? Ако някой е извършил прегрешение и чувства, че Бог може да си спомни или да заклейми прегрешението му, и самият той е несигурен, без да знае дали Бог действително ще го заклейми, или не, той измисля начин да подложи това на изпитание, за да види какво е отношението на Бог в действителност. Започва с молитва и ако няма озарение или просветление, обмисля да прекъсне напълно предишните си методи на стремеж. Преди това винаги е вършил нещата нехайно, като е влагал само 30% от усилията си, където е могъл да използва 50%, или 10%, където е могъл да използва 30%. Сега, ако може да използва 50% от усилията си, ще го направи. Той се заема с мръсна или уморителна работа, която другите избягват, като винаги я върши преди другите и се уверява, че по-голямата част от братята и сестрите го виждат. По-важното е, че иска да види как гледа Бог на този въпрос и дали прегрешението му може да бъде изкупено. Когато се сблъска с трудности или неща, които повечето хора не могат да преодолеят, той иска да види какво ще направи Бог, дали ще го просветли и напътства. Ако може да почувства Божието присъствие и специалната Му благосклонност, той смята, че Бог не е запомнил или не е заклеймил прегрешението му, което доказва, че то може да бъде простено. Ако отдава всичко по този начин и плаща такава цена, ако отношението му се промени значително, но все още не усеща Божието присъствие и със сигурност не усеща никаква осезаема разлика отпреди, тогава е възможно Бог да е заклеймил предишното му прегрешение и вече да не го иска. Тъй като Бог не го иска, той няма да полага толкова усилия в бъдеще, когато изпълнява дълга си. Ако Бог все още го иска, не го заклеймява и все още има надежда да получи благословии, той ще вложи известна искреност в изпълнението на дълга си. Тези проявления и идеи форма на изпитание ли са? Това конкретен подход ли е? (Да.) Току-що споменахте само един теоретичен аспект, но не навлязохте конкретно в детайлните проявления на подлагането на Бог на изпитание и какви конкретни подходи и планове имат те в сърцата си по този въпрос, нито разобличихте какви са възгледите и състоянията на антихристите, когато се занимават с тази дейност.

На някои хора постоянно им липсва всякакво познание за всемогъществото на Бог и Неговата внимателна проверка на дълбините на човешкото сърце или преживяване на това. Също така им липсва истинско усещане за Божията внимателна проверка на човешкото сърце, така че естествено, те са изпълнени със съмнение по този въпрос. Въпреки че в субективните си желания искат да вярват, че Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце, на тях им липсват убедителни доказателства. Вследствие на това в сърцата си планират определени неща и едновременно с това започват да ги изпълняват и прилагат. Докато ги прилагат, непрекъснато наблюдават дали Бог наистина знае за тях, дали нещата ще бъдат разобличени, и ако мълчат, дали някой може да го разбере, или дали Бог може да го разкрие чрез определена среда. Разбира се, обикновените хора може да имат известна степен на несигурност относно всемогъществото на Бог и Неговата внимателна проверка на дълбините на човешкото сърце, но антихристите не са просто несигурни — те са изпълнени със съмнение и в същото време са напълно предпазливи спрямо Бог. Поради това разработват много подходи, за да подлагат Бог на изпитание. Понеже се съмняват в Божията внимателна проверка на човешкото сърце и дори нещо повече, отричат факта, че Бог го проучва внимателно, те често мислят за определени неща. След това, с малко страх или някакво необяснимо чувство на ужас, тайно разпространяват тези мисли насаме, като подвеждат определени хора. Междувременно непрекъснато разкриват своите доводи и идеи малко по малко. Докато ги разкриват, те наблюдават дали Бог ще попречи или ще разобличи това тяхно поведение. Ако Той го разобличи или окачестви, те бързо се оттеглят, като сменят подхода. Ако изглежда, че никой не знае за това и никой не може да ги прозре или да надникне в тях, в сърцата си те още повече стават напълно убедени, че интуицията им е правилна и познанието им за Бог е правилно. Според тях Божията внимателна проверка на човешкото сърце по същество не съществува. Какъв подход е това? Това е подходът на изпитанието.

Поради присъщия си нечестив нрав антихристите никога не говорят или действат прямо. Те не подхождат към нещата с честност и искреност, нито говорят с честни думи и действат с искрено отношение. Нищо, което казват или правят, не е прямо, а по-скоро е със заобикалки и крадешком, и никога не изразяват директно мислите или мотивите си. Понеже смятат, че ако ги изразят, ще бъдат напълно разбрани и прозрени, техните амбиции и желания ще бъдат извадени наяве и те няма да бъдат възприемани сред другите хора като възвишени или благородни, нито ще бъдат гледани с възхищение и почитани от другите, те винаги се опитват да потулват и прикриват своите позорни мотиви и желания. И така, как говорят и действат те? Използват различни методи. Както има една поговорка сред невярващите, „да опипаш почвата“, антихристите възприемат подобен подход. Когато искат да направят нещо и имат определен възглед или отношение, те никога не го изразяват директно; по-скоро използват определени методи, като например ловки или разузнаващи методи, или измъкване на сведения от хората, за да съберат информацията, която търсят. Поради нечестивия си нрав антихристите никога не търсят истината, нито искат да я разберат. Единствената им грижа е собствената им слава, придобивки и статус. Те се занимават с дейности, които могат да им донесат слава, придобивки и статус, като избягват онези, които не предлагат такива неща. С нетърпение предприемат дейности, свързани с репутация, статус, изпъкване и слава, като същевременно избягват неща, които бранят църковното дело или могат да оскърбят другите. Следователно антихристите не подхождат към нищо с отношение на търсене. По-скоро използват метода на изпитанието, за да опипат почвата, и след това решават дали да продължат — ето колко хитри и нечестиви са антихристите. Например, когато искат да знаят какъв тип хора са в Божиите очи, те не се оценяват чрез Божиите слова, като опознават себе си. Вместо това разпитват наоколо и се ослушват за скрит смисъл в думите, като наблюдават тона и отношението на водачите и на Горното, и търсят в Божиите слова, за да видят как Бог определя изходите на хора като тях. Те използват тези пътища и методи, за да видят къде принадлежат в Божия дом и да разберат какъв ще бъде бъдещият им изход. Това не включва ли някакво естество на изпитание? След като бъдат кастрени например, някои хора вместо да изследват защо са били кастрени, да изследват покварения нрав и грешките, които са разкрили в хода на действията си, и кои аспекти на истината трябва да търсят, за да опознаят себе си и да поправят предишните си грешки, създават у другите погрешно впечатление, като използват косвени средства, за да разберат истинското отношение на Горното към тях. Например, след като бъдат кастрени, те бързо повдигат незначителен въпрос, с който да потърсят Горното, за да видят какъв е тонът на Горното, дали е търпеливо, дали на въпросите, които задават, ще бъде отговорено сериозно, дали ще възприеме по-меко отношение към тях, дали ще им повери задачи, дали все още ще ги цени високо и какво наистина мисли Горното за грешките, които са извършили преди. Всички тези подходи са вид изпитание. Казано накратко, когато се сблъскат с такива ситуации и показват тези проявления, знаят ли хората в сърцата си? (Да, знаят.) И така, когато знаете и искате да направите тези неща, как се справяте вие? Първо, на най-просто ниво, можеш ли да се опълчиш на себе си? Някои хора намират за предизвикателство да се опълчат на себе си, когато дойде времето; те го обмислят: „Забрави, този път е свързано с благословиите и изхода ми. Не мога да се опълча на себе си. Следващия път“. Когато дойде следващият път и те отново се сблъскат с въпрос, свързан с благословиите и изхода им, те отново се оказват неспособни да се опълчат на себе си. Такива индивиди имат чувство за съвест и макар да не притежават нрав същност на антихриста, за тях все още е доста проблемно и опасно. От друга страна, антихристите често таят тези мисли и живеят в такова състояние, но никога не се опълчват на себе си, защото им липсва чувство за съвест. Дори ако някой ги разобличи и кастри, като посочва състоянието им, те упорстват и категорично няма да се опълчат на себе си, нито ще се намразят заради това, нито ще се откажат и ще преодолеят това състояние. След като бъдат освободени от длъжност, някои антихристи си мислят: „Да бъда освободен от длъжност изглежда нормално нещо, но се чувствам донякъде опозорен. Макар че не е значителен въпрос, има едно решаващо нещо, от което не мога да се избавя. Ако бъда освободен от длъжност, означава ли това, че божият дом вече няма да ме развива? Тогава какъв човек ще бъда в божиите очи? Ще имам ли все пак надежда? Все пак ще бъда ли полезен изобщо в божия дом?“. Те обмислят това и измислят план: „Имам десет хиляди юана под ръка и сега е времето да ги използвам. Ще предложа тези десет хиляди юана като приношение и ще видя дали отношението на горното към мен може да се промени малко и дали може да прояви известно благоволение към мен. Ако божият дом приеме парите, това означава, че все още имам надежда. Ако отхвърли парите, това доказва, че нямам надежда и ще направя други планове“. Какъв подход е това? Това е изпитание. Казано накратко, изпитанието е относително очевидно проявление на нечестивия нрав същност. Хората използват различни средства, за да получат информацията, която желаят, да придобият сигурност и след това да постигнат душевен мир. Има много начини за изпитание, като например използване на думи за измъкване на информация от Бог, използване на неща, за да Го подложат на изпитание, мислене и обмисляне на неща в ума си. Кой е най-често срещаният начин, по който вие подлагате Бог на изпитание? (Понякога, когато се моля на Бог, проверявам отношението на Бог към мен и гледам дали имам мир в сърцето си. Използвам този метод, за да подлагам Бог на изпитание.) Този метод се използва доста често. Друг метод е да се види дали човек има какво да каже по време на общението на събирането, дали Бог предоставя просветление или озарение, и да се използва това, за да се подложи Бог на изпитание дали все още е с тях, дали все още ги обича. Също така, в хода на изпълнение на дълга си, да се види дали Бог ги просветлява или напътства, дали имат някакви специални мисли, идеи или прозрения — като ги използват, за да подложат на изпитание какво е отношението на Бог към тях. Всички тези методи са срещани доста често. Нещо друго? (Ако съм взел решение пред Бог в молитва, но не успея да го изпълня, наблюдавам дали Бог ще се отнесе с мен според клетвата, която съм дал.) Това също е един вид. Независимо какъв метод използват хората, за да се отнасят към Бог, ако съвестта им ги укорява за това и след това придобият познание за тези действия и нрав и могат своевременно да ги променят, тогава проблемът не е толкова значителен — това е нормален покварен нрав. Ако обаче някой може системно и упорито да прави това, дори ако знае, че е грешно и ненавиждано от Бог, но упорства в него, никога не му се опълчва или не се отказва от него, това е същността на антихриста. Нравът същност на антихриста е различен от този на обикновените хора, тъй като той никога не се самоанализира, нито търси истината, а системно и упорито използва различни методи, за да подлага Бог на изпитание, Неговото отношение към хората, Неговото заключение за даден индивид и какви са Неговите мисли и идеи за миналото, настоящето и бъдещето на даден човек. Той никога не търси Божиите намерения и истината и най-вече не търси как да се покори на истината, за да постигне промяна в нрава си. Целта зад всичките му действия е да проникне в Божиите мисли и идеи — това е антихрист. Този нрав на антихристите очевидно е нечестив. Когато се впускат в тези действия и показват тези проявления, няма и следа от вина или разкаяние. Дори ако се припознаят в тези неща, не показват покаяние или намерение да спрат, а все така упорстват по своя си начин. В тяхното отношение към Бог, в тяхната нагласа и подход е очевидно, че смятат Бог за свой противник. В техните мисли и възгледи няма идея или отношение на познаване на Бог, обич към Бог, покорство към Бог или богобоязливост. Те просто искат да получат информацията, която искат от Бог, и да използват собствените си методи и средства, за да установят точното отношение на Бог към тях и определението Му за тях. По-сериозното е, че дори когато съпоставят собствените си подходи с Божиите слова на разобличаване, дори и да има и най-малкото осъзнаване, че това поведение е ненавиждано от Бог и не е това, което човек трябва да прави, те никога няма да се откажат от него.

В миналото в Божия дом имаше едно правило: относно онези, които са били отлъчени или премахнати, ако впоследствие проявят истинско покаяние и постоянстват в четенето на Божиите слова, проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог, като истински се покаят, те можеха да бъдат приети отново в църквата. Случи се така, че имаше един човек, който отговаряше на тези критерии, след като беше премахнат, и църквата изпрати някого да го намери, да разговаря с него и да му каже, че е приет обратно в църквата. Като чу това, той беше доста доволен, но размишляваше: „Истинско ли е приемането, или зад това се крие някаква идея? Наистина ли бог е видял моето покаяние? Наистина ли е проявил милост към мен и ми е простил? Наистина ли миналите ми действия са били подминати?“. Той не повярва и си помисли: „Въпреки че ме искат обратно, трябва да се въздържам и да не се съгласявам веднага, не бива да действам така, сякаш съм страдал много и съм бил толкова жалък през тези години след отлъчването. Трябва да действам малко резервирано и да не питам веднага след като ме приемат обратно къде мога да участвам в църковния живот или какъв дълг мога да изпълнявам. Не мога да изглеждам твърде ентусиазиран. Въпреки че вътрешно се чувствам особено щастлив, трябва да остана спокоен и да видя дали божият дом искрено ме иска обратно, или просто е неискрен, за да ме използва за определени задачи“. С тази мисъл той каза: „През времето, след като бях отлъчен, се самоанализирах и осъзнах, че грешките, които направих, бяха твърде значителни. Загубите, които причиних на интересите на божия дом, бяха огромни и никога не мога да ги компенсирам. Аз наистина съм дявол и Сатана, прокълнат от бог. Самоанализът ми обаче все още е непълен. Тъй като божият дом иска да ме върне, трябва да ям и пия още повече от божиите слова и да се самоанализирам и опознавам повече. В момента не съм достоен да се върна в божия дом, не съм достоен да изпълнявам дълга си в божия дом, не съм достоен да се срещам с братята и сестрите си и със сигурност съм твърде засрамен, за да се изправя пред бог. Ще се върна в църквата едва когато почувствам, че самопознанието и самоанализът ми са достатъчни, за да могат всички да ме потвърдят“. Докато казваше това, той беше и на тръни, като си мислеше: „Просто се преструвам, като казвам това. Ами ако водачите се съгласят да не ме пуснат обратно в църквата? Няма ли да съм свършен?“. В действителност той беше доста притеснен, но все пак трябваше да говори по този начин и да се преструва, че не е твърде нетърпелив да се върне в църквата. Какво искаше да каже с тези неща? (Той поставяше изпитание дали църквата наистина ще го приеме обратно.) Необходимо ли е това? Не е ли това нещо, което Сатани и дяволи биха направили? Нормален човек би ли се държал така? (Не, не би.) Нормален човек не би се държал така. Предвид такава прекрасна възможност, това, че той може да предприеме такава стъпка, е нечестиво. Да бъдеш приет отново в църквата е израз на Божията любов и милост и той трябва да се самоанализира и да познава собствената си поквара и недостатъци, като търси начини да компенсира миналите дългове. Ако някой все още може да подлага Бог на изпитание по този начин и да се отнася към Божията милост по този начин, тогава той наистина не оценява Неговата доброта! Това, че хората развиват такива идеи и подходи, е породено от тяхната нечестива същност. По същество, когато хората подлагат Бог на изпитание, това, което те проявяват и разкриват теоретично, винаги се отнася до подлагането на изпитание на Божиите мисли, както и на Неговото мнение и определения за хората, наред с други неща. Ако хората търсят истината, те ще се опълчат на такива практики и ще се избавят от тях, като действат и се държат според истините принципи. Индивиди с нрава същност на антихриста обаче не само не могат да се откажат от такива практики и не ги намират за омразни, но често се възхищават на себе си, че притежават такива средства и методи. Те може да си мислят: „Вижте колко съм умен. Не съм като вас, глупаците, които знаят само да се покоряват и подчиняват на бог и на истината — аз изобщо не съм като вас! Опитвам се да използвам средства и методи, за да разбера тези неща. Дори ако трябва да се покоря и подчиня, пак ще стигна до дъното на нещата. Не си мислете, че можете да скриете нещо от мен или да ме измамите и заблудите“. Това е тяхната мисъл и възглед. Антихристите никога не проявяват покорство, боязън или искреност, а още по-малко някаква преданост в отношението си към въплътения Бог. С това приключва нашето общение за проявленията, свързани с изпитанието.