2. Какво правят антихристите спрямо Бог

След като приключихме с общението за различните нечестиви проявления, които антихристите показват спрямо хората, нека да разговаряме за проявленията, които антихристите показват спрямо Бог, като по цял ден мислят само за нечестиви неща. Преди сме засягали много тази тема, затова нека да обобщим. Ще започнем с по-леките случаи и след това постепенно ще преминем към по-сериозните. Първо е съмнението, последвано от внимателното проучване на Бог, а също и подозрението, предпазливостта, поставянето на изисквания и пазаренето. Има ли още нещо? (Подлагане на Бог на изпитание.) Естеството на това поведение е доста сериозно. Оттам нататък естеството на всяко поведение става все по-сериозно — отричане, заклеймяване, съдене, богохулство, словесни обиди, нападки, шумно роптаене и противопоставяне. Макар някои от тези термини на пръв поглед да изглеждат с донякъде сходни значения, при по-внимателно изследване тяхната дълбочина или акцент се различават. Като възприемем различни гледни точки или разгледаме различните подходи на антихристите, можем да направим разграничения в естеството на тези термини.

а. Съмнение

Съмнение, внимателна проверка и подозрение са сравнително начални проявления. Някои хора просто таят съмнение в сърцата си, като си мислят: „Наистина ли въплътената плът е Бог? На мен ми прилича на човек. Всичките Му слова ли са истината? Кое от тях звучи като истината? Някои от нещата, които казва, може да са непосилни за човешката реч и познание. Хората може да не могат да обяснят ясно тайни и пророчества, но нима и пророците не могат да казват такива неща? Казват, че Бог е праведен, но как е праведен? Казват, че Бог господства над всичко, но тогава защо Сатана винаги върши лоши неща? Когато Сатана ни залавя и преследва, когато ни малтретира, защо Бог не се намесва? Къде е Бог? Бог наистина ли съществува?“. Когато на хората им липсва истинска вяра, не признават Божието върховенство, не познават Божия нрав или Божията същност и не разбират истината, в сърцата им ще възникнат такива съмнения. Въпреки това, докато хората постепенно преживяват Божието дело, възприемат истината и признават Божието върховенство, тези съмнения постепенно се разрешават и ще се превърнат в истинска вяра. Това е неизбежният път за всеки, който следва Бог. Могат ли обаче да бъдат променени съмненията на антихристите, които притежават нечестива същност? (Не, не могат да бъдат променени.) Защо не могат да бъдат променени? (Антихристите са неверници — те не признават Бог.) На теория те са неверници, затова постоянно се съмняват в Бог. Обективната причина е, че хората като тях по природа отказват да приемат истината и положителните неща. А всичко, което Бог прави, е положително и е истината. Понеже антихристите изпитват неприязън към истината и са враждебни към нея, дори ако всички признават, че всяко едно нещо, което Бог прави, е факт, че всичко е под Божието върховенство и че Божието върховенство — подобно на Бог — определено съществува, антихристите не признават или не приемат, че това са факти. В техните сърца съмненията спрямо Бог остават завинаги. Ясно е, че това са факти, те са засвидетелствани от всички и дори съмненията в Бог на онези, които обикновено имат най-малка вяра, са премахнати, след като са преживявали Божието дело в продължение на много години и са развили истинска вяра в Бог. Единствено антихристите не могат да променят съмненията си спрямо Бог. Обективно погледнато, на теория тези индивиди са неверници, които не приемат истината, но всъщност това е така, защото антихристите изпитват неприязън към истината и притежават нечестива същност — това е основната причина. Независимо колко хора потвърждават или свидетелстват за това, което Бог е направил, или колко неоспорими доказателства са представени пред очите на антихристите, те все така отказват да повярват в същността на Бог или че Бог господства над всички неща — това е изключително нечестиво. Това може да бъде илюстрирано с един момент: когато антихристите видят неоспоримия и очевиден факт за Божието върховенство над всички неща, те нито вярват в него, нито го признават, и дори се съмняват в Бог. Когато обаче става въпрос за делата на така наречения Буда или безсмъртните, за които говорят невярващи, дяволи и зли духове — дела, на които антихристите не са били свидетели и за които липсват всякакви конкретни доказателства — те с готовност вярват. Това е крайна проява на нечестивост. Независимо колко велики или разтърсващи са Божиите действия, антихристите все така се съмняват и проявяват презрение, като постоянно таят съмнения в сърцата си. И все пак, когато дяволи или Сатана направят нещо странно, антихристите са спечелени на тяхна страна и се прекланят с възхищение. У тях не може да се породи боязън или истинска вяра в Бог, независимо колко велики неща върши Бог. Напротив, с готовност вярват във всички измислици на Сатана и ги почитат от все сърце. Това е проява на нечестивост. Фактът, че антихристите се съмняват в Бог, винаги съществува. Те никога не вярват, че Бог господства над всички неща, и никога не признават, че Бог е истината; независимо колко хора свидетелстват за тези неща или колко доказателства за тях са представени, те не могат нито да ги признаят, нито да повярват в тях. От една страна, това се дължи на нечестивия нрав същност на антихристите, а от друга страна показва, че такива индивиди наистина не са хора, защото им липсва мисленето на нормалната човешка природа. Какво означава, че не притежават мисленето на нормалната човешка природа? Означава, че им липсва правилната преценка и разбиране за положителните неща, истината, и същността и източника зад всички неща. Дори чрез четене на Божиите слова, слушане на проповеди и преживяване на Божиите слова те не могат да потвърдят или да повярват, а остават в съмнение. Ясно е, че на тези индивиди им липсва мисленето на нормалната човешка природа. Хората, на които им липсват нормални мисловни процеси, които не могат да възприемат истината, Божиите слова и положителните неща и факти, все пак хора ли са? (Не, не са хора.) Те не са хора, но не може да се каже, че са животни, защото животните нямат нечестив нрав; тъй като тези индивиди имат нечестив нрав, твърдението е вярно: тези индивиди наистина са чистокръвни антихристи, притежаващи демонична природа. Съмнението е състояние в мислите, което антихристите проявяват спрямо Бог, а също и вид нрав същност, разкриван в поведението им, което е най-повърхностното, основно, външно и често срещано проявление.

б. Внимателно проучване

В сърцата си антихристите са пълни със съмнения към Бог, така че приемат ли те наистина Божиите слова, Неговия нрав и Неговото дело? Наистина ли се покоряват на всичко това? Наистина ли следват Бог? Ясно е, че отговорът е „не“. Какво следва от това? Когато тези индивиди дойдат в Божия дом, те си мислят: „Къде е бог? Не мога да го видя, мога само да чуя гласа му. Ако се съди по гласа, изглежда е жена; ако се съди по думите, изглежда е образована, не е неграмотна; но ако се съди по начина на говорене и съдържанието на словата ѝ, какво казва тя? Защо звучи объркващо? След като слушат, много хора казват, че това е истината, но защо на мен не ми звучи така? Всичко е свързано с въпроси на човешката природа, на човешкия нрав, на различните състояния, които хората разкриват в действията си — има ли живот и път в това? Не разбирам напълно. След като слуша, всеки казва, че трябва предано да изпълнява дълга си добре, да удовлетворява бог и да се стреми към спасение. Много хора дори пишат статии със свидетелства за преживявания и свидетелстват. Този човек бог ли е? Прилича ли на бог? Не съм виждал лицето ѝ; ако бях, може би щях да мога да разгадая по чертите ѝ и да имам категоричен отговор. В момента, като чувам само гласа ѝ и слушам какво казва, все още се чувствам малко неуверен“. Какво правят те? Проучват внимателно, подлагат на изпитание, опитват се да схванат действителната ситуация, да видят дали това наистина е Бог, и след това да определят дали да Го следват, как да Го следват, и да установят дали могат да намерят в този човек отговор за благословиите и крайната цел, които искат да придобият, както и за желанията си, и дали могат точно да узнаят чрез този човек какъв е Бог на небето, дали Той наистина съществува, какъв е Неговият нрав, какъв може да бъде подходът и отношението Му към хората, и какви способности, умения и власт притежава Той. Това не е ли внимателно проучване на Бог? Ясно е, че е това.

Докато проучват внимателно Бог, могат ли антихристите да приемат Божиите слова като свой живот и да ги вземат като напътствие и цел за своето ежедневие и поведение? (Не.) Един обикновен покварен човек може да проучва внимателно Бог известно време и след това да си помисли: „Този път е грешен, чувствам се неспокоен в сърцето си; не мога да намеря отговори, като проучвам внимателно Бог по този начин. Как може един вярващ в Бог да Го проучва внимателно? Какво може да се придобие от внимателното проучване на Бог? Когато вярващите проучват внимателно Бог, Бог крие лицето Си от тях и те не могат да придобият истината. Казват, че Божиите слова са истината и че хората могат да намерят пътя и да придобият живот от тях. Не е добре за мен да действам по този начин — не мога да продължавам да Го проучвам внимателно“. Докато слушат проповеди и четат Божиите слова, те постепенно откриват, че хората имат покварен нрав, и неотклонно осъзнават, че не могат да съответстват на Бог, да изпълняват правилно и добре дълга си или да правят нещо добре, освен ако този покварен нрав не бъде изкоренен. Постепенно откриват, че причината хората да не могат да изпълняват добре дълга си е, защото поквареният им нрав и непокорството им пречат и защото действат според покварения си нрав и не са способни да се справят с нещата според истините принципи. След това започват да мислят: „Как мога да действам в съответствие с истините принципи? Когато поквареният ми нрав се разкрие, как мога да го изкореня?“. Най-доброто решение за покварения нрав на хората е истината и Божиите слова. Най-прекият начин хората да навлязат в истината е да търсят истините принципи и да намерят принципите за всичко, което правят. Това установява цели, посока, пътища и методи на практикуване. След като те бъдат установени, хората имат път, който да следват, и когато действат, е малко вероятно да нарушат управленските закони, да разкрият покварения си нрав или да причинят смущения и прекъсвания, и е още по-малко вероятно да се съпротивляват на Бог. След като преминат през такова преживяване, те чувстват, че са намерили подходящ път за вярата си в Бог и че това е пътят, от който се нуждаят, този, в който трябва да навлязат, правилният път за вяра в Бог и за живот, и че е много по-добре, отколкото да Го проучват внимателно и винаги да възприемат изчаквателен подход към Него. Те осъзнават, че внимателното проучване на Бог е безполезно и че колкото и да Го проучват внимателно, това няма да изкорени различните видове покварен нрав, които разкриват, или проблемите, които възникват, когато изпълняват дълга си. Затова те постепенно преминават от внимателното проучване на Бог към пътя на търсене на истините принципи. Това е нормалният начин на навлизане и процес на преживяване за обикновените покварени хора. За антихристите обаче е различно. От първия ден, в който влязат в Божия дом и прекрачат прага му, те си мислят: „Всичко в божия дом е толкова интересно, всичко е толкова ново — различно е от невярващия свят. В божия дом всеки трябва да бъде честен; прилича на голямо семейство и е толкова оживено!“. След като проучат внимателно, запознаят се със своите братя и сестри и ги разберат напълно, е време да проучат внимателно Бог. Мислят си: „Къде е бог? Какво прави бог? Как го прави? Внимателното проучване на бог на небето е трудно; трудно е да се разгадае и ние не сме на висотата на това. Но сега има удобен пряк път — бог е дошъл на земята, което улеснява внимателното му проучване“. Някои от тях имат щастието да влязат в контакт с Бог на земята, като виждат тази личност със собствените си очи, което прави внимателното Му проучване още по-удобно. Как правят това? Те проучват внимателно как говори и се смее Бог на земята, по какви въпроси използва един начин на говорене и по какви друг, контекста, в който се смее и е щастлив, и за какво говори в тези моменти, както и за какво говори, когато не е щастлив или когато е ядосан. Те проучват внимателно в какви ситуации Той пренебрегва хората или е доста приятелски настроен към тях, кога кастри хората и кога не, на какви въпроси обръща внимание и от какво не се интересува, както и дали знае, когато хората Го проучват внимателно, мамят Го или Го нараняват зад гърба Му. След като проучат внимателно по-общите аспекти, антихристите се задълбочават в конкретиката, като например какво яде Бог на земята, какво облича и какъв е ежедневният Му режим. Те проучват внимателно какво харесва, къде обича да ходи и дори какви цветове харесва или не харесва, дали предпочита слънчево или облачно време и дали излиза при лошо време — всички тези конкретни подробности. От началото до края антихристите винаги проучват внимателно, като пренебрегват това, за което е дошла тази личност, която носи идентичността на Бог. Те казват: „Не ме интересува за какво си тук; щом привлечеш погледа ми, ще станеш обект на моята внимателна проверка“. Каква е целта на тяхната внимателна проверка? Те си мислят: „Ако мога да потвърдя, че ти наистина си бог, тогава мога непоколебимо и от все сърце да загърбя всичко, за да те последвам. Защото да вярваш в бог е като да залагаш и тъй като ти твърдиш, че си бог и въплътената плът на бог, да вярвам в теб е равносилно на това да заложа на теб. Как мога да не те проучвам внимателно? Ако не те проучвах внимателно, щеше да е несправедливо към мен самия. Ако не те проучвах внимателно, нямаше да поема отговорност за собствената си крайна цел, перспективи и съдба. Трябва да те проучвам внимателно до самия край“. Дори и днес, след цялата си внимателна проверка, те все още не са сигурни: „Този човек наистина ли е христос? Наистина ли е въплътеният бог? Не е много ясно. Както и да е, много хора го следват и ситуацията с разпространението на евангелието е относително обещаваща. Изглежда, че може да се разпространи още, така че не бива да си позволявам да изоставам. Но все още трябва да продължа да го проучвам внимателно“. Те са непоправими.

Антихристите имат нечестив нрав същност, затова никога не престават да проучват внимателно. В организация или общност от невярващи проучват внимателно и използват всякакви хора, като откриват какво харесват висшестоящите, установяват слабите им места и след това приспособяват действията си и се съобразяват с вкусовете на висшестоящите, за да им се подмажат. След като влязат в Божия дом, природата им остава непроменена — те продължават да проучват внимателно. Не успяват да разберат, че внимателното проучване на Бог не е пътят, който вярващите трябва да следват. Като проучват внимателно Бог, никога няма да възприемат Божиите действия, нито ще видят, че всичко, което Бог изразява, е истината, нито ще разберат, че всички тези Божии истини и действия са за спасението на човечеството. Антихристите никога няма да разберат този въпрос. Всичко, което виждат, е, че Божиите избраници непрекъснато страдат от преследването и гонението на Сатана. Те само наблюдават как злите хора извършват зли дела и причиняват смущения в църквата, а силите на антихристите в религиозния свят непрекъснато клеветят и заклеймяват Бог, а Бог никога не дава решение на нищо от това. Така антихристите продължават да се придържат към собствените си представи и фантазии, като упорито отказват да приемат каквито и да било истини, изразени от Бог. Какъв е резултатът? Техните представи и фантазии стават тяхното доказателство за съпротива срещу Бог. В очите на антихристите тези така наречени доказателства са причините, поради които те не вярват в Божията идентичност и същност или не ги признават. Именно защото отказват да приемат истината, те никога, никога няма да видят истините, съдържащи се под тези факти, истините, които хората трябва да разберат и да възприемат, и Божиите намерения. Това е резултатът от тяхната внимателна проверка. Изправени пред тези факти, онези, които се стремят към истината, обичат истината и имат истинска вяра в Бог, могат да приемат нещата от Бог и да реагират правилно, независимо какво се случва в Божия дом, и могат да чакат Бог, да се успокоят пред Бог и да Му се молят, да се стремят да схванат Божиите намерения, а също и да разбират и възприемат, че зад появата на всички тези неща стоят добрите намерения на Бог. За да разкрие и отстрани злите хора, Бог прави много неща, които хората не биха си помислили. В същото време, за да усъвършенства Божиите избраници и да им даде възможност да придобият проницателност и да научат уроци, Той също така използва злите хора и техните злодеяния, за да служат. От една страна, Бог ги разкрива и отстранява. От друга страна, Той дава възможност на Своите избраници да видят кои неща са положителни и кои негативни, кого Бог одобрява, кого Бог мрази, кой е отстранен от Бог и кого Той благославя. Това са все уроци, които Божиите избраници трябва да научат, положителните резултати, които трябва да постигнат онези, които се стремят към истината, и истините, които хората трябва да разберат. Въпреки това поради техния нечестив нрав същност антихристите никога няма да постигнат тези най-ценни неща. Затова те имат само едно състояние — докато са в Божието присъствие, освен че се съмняват в Него, те непрекъснато Го проучват внимателно. Дори да не могат да стигнат до дъното на това, те продължават да Го проучват внимателно. Ако ги попиташ дали са уморени, те казват: „Ни най-малко. Да проучваш бог внимателно е забавно, увлекателно, интересно и ангажиращо!“. Не са ли това дяволски думи? Те притежават облика на Сатана, имат природата същност на антихристите. Те нямат намерение да приемат истината или Божието спасение; те са тук единствено, за да проучват внимателно Бог.

в. Подозрение

А сега ще разговаряме за подозренията на антихристите към Бог. Какво означава буквално „подозрение“? Има някои конкретни проявления, мисли и модели на поведение при внимателното проучване на Бог и е абсолютно правилно да се каже, че същото важи и за подозренията. След като проучат внимателно Бог, някои хора все още не знаят какъв е наистина Божият нрав или какви емоции има Бог и не са сигурни дали Бог наистина съществува. Те са още по-малко способни да определят дали този обикновен човек е Христос, или дали Той притежава Божията същност. Те не разбират и не са наясно с тези неща. След това, когато имат възможност да взаимодействат с Бог, те си мислят: „Христос разговаря с мен за това, че хората изпълняват дълга си нехайно. Възможно ли е някой да е говорил за това, че изпълнявам дълга си нехайно и христос да е разбрал за това? Затова ли повдигна този въпрос, когато се срещнахме? Това определено е така, защото някой ме е натопил и след като христос е разбрал, ме е нарочил за разобличаване. Харесва ли ме все още христос, като знае какъв човек съм? Изпитва ли неприязън или презрение към мен? Подготвя ли се да ме освободи от длъжност?“. След като изчакват известно време и виждат, че не са били освободени от длъжност, те си мислят: „Уф, толкова се уплаших. Мислех си, че христос може да е дребнав, но той не го направи. Сега мога да се отпусна“. Някои може да кажат: „По време на последната ми среща с христос говорих несвързано, като необразован човек, и речта ми беше малко странна. Разобличих истинската си същност. Ще има ли христос лошо впечатление за мен? Ще ме отстрани ли по-късно? Всичко е наред, когато не го виждам — проблемите ми се появяват само когато се срещам с него. Не бива да се срещам повече с него, трябва да го избягвам, когато го видя, и да стоя колкото се може по-далеч от него, и категорично не бива да имам работа, взаимодействия или близък контакт с христос. В противен случай той може да ме презре“. Какви мисли и подходи са това? (Подозрения.) Това са подозрения. Има и такива, които казват: „На последното събиране бог зададе прост въпрос, но аз не отговорих добре, което разкри недостатъците ми. Ще си помисли ли бог, че нямам добри заложби, и ще спре ли да ме развива в бъдеще? Последния път някой разобличи нещо, което направих, като каза, че съм бил глупав и съм действал необмислено. Ако бог разбере за това, ще ме усъвършенства ли все още в бъдеще? Какъв е статусът ми според бог — висок или нисък, по-висш или по-низш? Към коя категория принадлежа? В бъдеще, когато говоря с бог, трябва да си правя чернова на думите. Не мога да говоря небрежно или да казвам каквото ми е на ума. Трябва да размишлявам повече, да обмислям нещата повече, да преценявам повече, да организирам добре езика си и да представя най-изключителната и умела страна от себе си на христос. Колко прекрасно и перфектно би било това!“. Това също е подозрение.

Подозрението е друга черта на нечестивия нрав на антихристите. Освен да се съмняват и да проучват внимателно, антихристите таят и подозрения. Казано накратко, независимо кой аспект преобладава в мислите им, никой от тях няма нищо общо с практикуването и търсенето на истината. Могат ли тогава тези подходи, мисли или методи да потвърдят, че нравът същност на антихристите е нечестив? (Да.) Независимо дали антихристите се съмняват в Бог, проучват внимателно Бог или таят подозрения към Бог, във всеки случай винаги пропускат да се съсредоточат върху истината, никога не се обръщат назад и упорито използват тези методи, за да обмислят въпроси, свързани с Бог, и да се отнасят с Бог, без изобщо да търсят истината. Независимо колко изтощителни и тежки могат да бъдат тези действия, те неуморно продължават да ги извършват и да ги повтарят. Независимо колко дълго са проучвали внимателно или са били подозрителни към Бог, или дали са постигнали някакви резултати, или не, те продължават да следват този път както преди, като продължат да действат по този начин и да повтарят действията си. Никога не изследват себе си и си мислят: „Това ли е методът и отношението, с които едно сътворено същество трябва да се отнася с Бог? Какво е естеството на начина, по който се отнасям с Бог? Какъв вид нрав разкривам? Да се отнасям с Него така съгласно истината ли е? Бог мрази ли това? Ако продължавам да правя неща, които Бог мрази, какъв ще бъде крайният резултат? Ще бъда ли изоставен и отстранен от Бог? Тъй като ще има негативни последици, защо не мога да действам и да практикувам според Божиите слова и изисквания?“. Размишляват ли те върху тези въпроси? (Не.) Защо не размишляват? Защото в характера им липсват съвест и рационалност. Те нямат съвест, затова извършват такива неразумни и абсурдни действия, без да го осъзнават. Липсата на рационалност ги кара никога да не разбират кои са, нито позицията, гледището и статуса, които трябва да заемат. Те никога не чувстват, че са обикновен човек, покварено човешко същество или от рода на Сатана и негова рожба, мразен от Бог. Нещата, които хората трябва да приемат, са Божиите слова, Божиите изисквания и истината, която Бог им предоставя; те не трябва да проучват внимателно Бог, сякаш са Му равни, и да се смеят и да говорят с Бог, сякаш общуват с друг човек — не са ли това неща, които би направил нечовек? В този момент характерът на антихристите се разкрива и нечестивият нрав същност на антихристите взема връх в тях, като ги кара неуморно да се занимават с тези безполезни и безсмислени действия, които вредят на другите и не предлагат никаква полза за тях самите. И все пак не могат да се откажат; продължават да не осъзнават грешката на този път и природата, която се крие зад тези действия. Независимо от количеството усилия, страдания и неуспехи, които са свързани с този въпрос, не изпитват самообвинения, упреци или чувство за вина. Настояват да бъдат наравно с Бог, дори проучват внимателно и презират Бог отвисоко, многократно се съмняват и са подозрителни към Него. Независимо колко години са вярвали в Бог, отношението им към Бог и начинът, по който се отнасят с Него, никога не са се променили. Ако не се съмняват в Него, те Го проучват внимателно, а ако не Го проучват внимателно, са подозрителни към Него. Сякаш са обладани от демон или омагьосани — това са няколко проявления на нечестивата същност на антихристите. Антихристите са нечестиви по природа; някои хора, които не могат да прозрат същността на антихристите, може да кажат: „Не можеш ли да се въздържиш от внимателното проучване на Бог? Не можеш ли да спреш да се съмняваш в Него? Не можеш ли да спреш да си подозрителен към Него? Ако спреш да правиш тези неща, ще можеш да разбереш истината, да се отнасяш с Бог като с Бог, да развиеш истинска вяра в Бог и с основание да станеш един от Божия народ; ще имаш възможност да станеш сътворено същество, което е съгласно критериите, и тогава няма ли да си достоен да се назовеш един от Божиите избраници? Колко прекрасно би било това!“. Антихристите обаче отвръщат: „Не съм толкова глупав. Каква е ползата да бъдеш сътворено същество, което е съгласно критериите? Това е скучно. Интересно е само когато се съмнявам, проучвам внимателно и съм подозрителен към бог!“. Това проявление на антихристите е като това, което казва големият червен змей: „Битката срещу другите хора и срещу Небето е източник на безкрайно забавление“. Това е точно определение и истинско отражение на нечестивата природа същност на антихристите. Казано накратко, антихристите са изключително нечестиви, те са нечестиви до крайност. Онези, които вярват в Бог, но категорично отказват да приемат истината, са нечестиви хора. Много хора винаги искат да дадат на антихристите шанс да се покаят, като мислят, че един ден те ще се покаят — правилен ли е този аргумент? Както се казва в поговорката: „Вълкът козината си мени, но нрава — не“ и „Окраската на леопарда не може да се промени“. Затова не можеш да използваш стандарти и методи за справяне с хора, за да се справяш с антихристите или да поставяш изисквания към тях. Те са такива, каквито са. Ако не проучват Бог внимателно или не се съмняват в Него, или ако не са подозрителни към Него, те се чувстват неудобно, защото са управлявани от своята нечестива природа.

г. Предпазливост

Сега ще разговаряме за предпазливостта. Антихристите имат една най-преобладаваща и ясна мисъл и гледна точка. Те казват: „Хората не бива да позволяват на бог да контролира съдбите им или да господства над тях; ако бог контролира съдбата на човек, тогава с него е свършено. Хората трябва да контролират себе си, за да постигнат щастие и за да могат да ядат, да пият и да се забавляват без да се тревожат. Бог не позволява на хората да ядат, да пият и да се забавляват, той не им позволява да живеят добре; той само кара хората да понасят несгоди. Затова трябва да поемем отговорност за собственото си щастие; не можем да поверяваме съдбите си на бог, нито пасивно да чакаме всичко, нито да оставяме бог да прави подготовка, да ни просветлява и води — не можем да бъдем такъв тип хора. Имаме човешки права и право на независими действия, както и свободна воля. Не е нужно да докладваме всичко на бог и да се допитваме до бог за всичко — това ще ни направи да изглеждаме толкова некомпетентни; само глупаците правят така!“. Какво правят те? (Предпазват се от Бог.) Някои хора казват: „Бъди внимателен, когато даваш обет пред бог; обмисляй внимателно думите си. Когато човек действа, небето гледа!“. Някои се молят: „О, боже, посвещавам целия си живот и младост на теб; няма да си търся партньор или да се женя“. Но след като кажат това, съжаляват и си мислят: „Ще изпълни ли бог думите ми? Ами ако наистина имам нужда от партньор или искам да се оженя? Ще ме накаже ли бог? Това е лошо!“. Оттогава нататък те стават потиснати и безрадостни, избягват противоположния пол и се страхуват от наказание. Какво правят те? (Предпазват се от Бог.) Друг тип хора казват: „Да отдаваш всичко на бог не е нито лесно, нито просто. Трябва да имаш резервен план; трябва да си подготвиш изход, преди да отдадеш всичко на бог. В противен случай, когато останеш без ресурси, бог няма да се погрижи за теб! Да отдаваш всичко на бог е твоя работа; това, че бог господства над всички неща, е друг въпрос. Бог господства над всички неща — ще се погрижи ли той за малък човек като теб? Бог се грижи само за големите неща; той не се занимава с тези дребни неща. Затова трябва да планираш и да подготвиш своя изход; ако бог по-късно вече не те иска и те отпрати, той няма да прояви никаква милост към теб“. Що за мислене е това? (Предпазливост към Бог.) Хората са толкова пресметливи. След като станат водачи, някои плащат известна цена и наистина отдават малко, но поради лошата си човешка природа, отвратителния си нрав и нрава на антихристите, който притежават, нанасят значителни загуби на Божия дом. В резултат на това те биват отпратени. След това се научават да се държат прилично и да стоят в сянка, без да се доверяват на никого, като казват: „Преди винаги се доверявах на хората, така че всички знаеха какво наистина се случва с мен, но след това някой ме докладва на божия дом и бях отпратен. Затова сега трябва да се науча да се затварям в себе си, да се прикривам и да се защитавам и пазя. Трябва да бъда предпазлив, когато се доверявам на хората, и не бива да се доверявам дори на бог. Вече не вярвам, че бог е истината, че той е благонадежден. Дори още по-малко вярвам на братята и сестрите. Никой не е достоен за доверието ми, дори членовете на семейството ми или роднините ми, да не говорим за онези, които се стремят към истината“. Какво правят те? (Пазят се.) Когато антихристите преживеят кастрене, неуспех, падения и разкриване, те правят равносметка на това и се изразяват с поговорка: „Никога не възнамерявай да вредиш на другите, но винаги се пази от вредата, която те могат да ти причинят“. В действителност те са навредили доста на другите, а накрая се маскират и измислят тази заблуда. След като в продължение на много години са вярвали в Бог и са преживели многобройни провали и неуспехи, както и Божието разкриване и Неговото кастрене, при нормални обстоятелства хората трябва да се самоанализират и да опознаят себе си чрез поуките от тези провали, като търсят истината, за да разрешават проблемите, и като открият причините за своите провали и подхлъзвания в Божиите слова, както и пътя на практикуване, по който трябва да поемат. Антихристите обаче не правят това. След многобройни подхлъзвания и провали те влошават поведението си, съмненията им в Бог стават все повече и все по-тежки, внимателната им проверка на Бог става все по-интензивна, подозренията им към Бог се задълбочават и сърцата им също се изпълват с предпазливост спрямо Бог. Тяхната предпазливост е пълна с оплаквания, гняв, предизвикателство и възмущение и постепенно те дори стигат до отричане, осъждане и заклеймяване на Бог. Не са ли те във все по-голяма опасност? (Да, така е.)

Ако съдим по отношението на антихристите към Бог, към средата и към хората, събитията и нещата, нагласени от Бог, към разкриването и дисциплинирането им от Бог и т.н., имат ли те и най-малкото намерение да търсят истината? Имат ли те и най-малкото намерение да се покорят на Бог? Имат ли те и най-малката вяра, че всичко това не е случайно, а по-скоро се намира под Божието върховенство? Имат ли те това разбиране и осъзнатост? Очевидно не. Може да се каже, че първопричината за тяхната предпазливост идва от съмненията им в Бог. Може да се каже, че първопричината за тяхната подозрителност към Бог също идва от съмненията им в Бог. Резултатите, породени от тяхната внимателна проверка на Бог, ги правят по-подозрителни към Бог и същевременно по-предпазливи към Бог. Ако се съди по различните мисли и възгледи, породени от мисленето на антихристите, както и по различните подходи и модели на поведение, създадени под контрола на тези мисли и възгледи, тези хора са съвсем просто казано неразумни. Те не могат да разберат истината, не могат да развият истинска вяра в Бог, не могат напълно да повярват и да признаят съществуването на Бог, не могат да повярват и да признаят, че Бог господства над цялото съзидание, че Той господства над всичко. Всичко това се дължи на техния нечестив нрав същност.

19 декември 2020 г.