Дело и навлизане (8)
Толкова много пъти съм казвал, че Божието дело от последните дни се извършва, за да се промени духът на всеки човек, да се промени душата на всеки човек, така че неговото сърце, което е претърпяло голяма травма, да се промени и така да се спаси душата му, която е толкова дълбоко увредена от греха. Тоест да се събуди духът на хората, да се размразят студените им сърца и да се обновят. Това е най-великото Божие намерение. Оставете на страна приказките за това колко възвишени или задълбочени са животът и изживяванията на хората. Когато сърцата им се пробудят, когато те се събудят от сънищата си и разберат добре вредата, причинена от големия червен змей, делото на Божието служение ще бъде завършено. Денят, в който Божието дело е завършено, е и денят, в който човекът официално тръгва по правилния път на вярата в Бог. По това време Божието служение ще приключи: делото на Божието въплъщение ще бъде напълно завършено и човекът официално ще започне да изпълнява дълга, който трябва да изпълнява — ще изпълнява своето служение. Това са етапите на Божието дело. Така че трябва да търсите пътя си към навлизането въз основа на познаването на тези неща. Всичко това са неща, които трябва да разберете. Навлизането на човека ще се подобри само когато промените са настъпили дълбоко в сърцето му, защото Божието дело е пълното спасение на човека — човекът, който е бил изкупен, който все още живее под влиянието на силите на мрака и който никога не се е пробуждал — от това свърталище на демони. То е, за да може човекът да се освободи от хилядолетен грях и да бъде възлюбен от Бог, като напълно порази големия червен змей, установи Божието царство и донесе покой в Божието сърце по-скоро. То е, за да можете безрезервно да дадете воля на омразата, която изпълва гърдите ви, да унищожите тези микроби в плесента, да ви позволи да напуснете този живот, който не се различава от живота на вол или кон, повече да не бъдете роби, да не бъдете потъпквани или командвани от големия червен змей, както му е угодно. Вие вече няма да сте от тази провалена нация, повече няма да принадлежите на отвратителния голям червен змей и повече няма да бъдете поробени от него. Гнездото на демоните със сигурност ще бъде разбито на парчета от Бог, а вие ще застанете до Бог — вие принадлежите на Бог, а не принадлежите към тази империя от роби. Бог отдавна е намразил това мрачно общество до мозъка на костите Си. Той скърца със зъби, нетърпелив да стъпче тази зла, отвратителна стара змия, така че тя никога повече да не може да се изправи и никога повече да не злоупотребява с човека. Той няма да прости действията ѝ в миналото, няма да търпи измамата ѝ към човека и ще се разплати за всеки един от греховете ѝ през епохите. Бог изобщо няма да остави този тартор на цялото зло[1] да се измъкне, Той ще го унищожи напълно.
Това е мръсна земя от хиляди години. Тя е непоносимо мръсна, мизерията е в изобилие, навсякъде вилнеят призраци, които мамят и заблуждават, отправят безпочвени обвинения[2], безмилостни са и са жестоки, тъпчат този призрачен град и го оставят осеян с трупове. Вонята на разложение се носи над земята и прониква във въздуха, а той е строго охраняван[3]. Кой може да види света отвъд небето? Дяволът завързва плътно цялото тяло на човека, превързва очите му и запечатва здраво устните му. Царят на дяволите е вилнял в продължение на няколко хиляди години, та чак до днес, когато все още следи отблизо призрачния град, сякаш е непробиваем дворец на демони. През това време тази глутница кучета пазачи с гневни погледи е дълбоко уплашена, че Бог ще ги свари неподготвени и ще ги изтреби всички, че ще ги остави без спокойно и щастливо място. Как изобщо жителите на призрачен град като този биха могли да видят Бог? Наслаждавали ли са се някога на нежността и обичливостта на Бог? Каква представа имат за въпросите на човешкия свят? Кой от тях може да разбере нетърпеливите Божии намерения? Затова не е чудно, че въплътеният Бог остава напълно скрит: как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е прекрасен, добър и свят? Как би могъл да се възхищава и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, злоупотребяват с Бог, крайно диви са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, грабят и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и изкушават невинните до безразсъдство. Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на греха! Кой е прегърнал Божието дело? Кой е дал живота си или е пролял кръвта си за Божието дело? Защото поколение след поколение, от родители до деца, поробеният човек безцеремонно е поробвал Бог — как това да не предизвика ярост? Хиляди години на омраза са концентрирани в сърцето, хилядолетия на греховност са изписани в сърцето — как това да не предизвика отвращение? Отмъстете за Бог, унищожете напълно Божия враг, не му позволявайте да вилнее повече и не му позволявайте да управлява като тиранин! Сега е моментът: човекът отдавна е събрал всичките си сили, посветил е всичките си усилия и е платил всяка цена за това да разкъса отвратителното лице на този дявол и да позволи на хората, които са били заслепени и са понесли всякакви страдания и трудности, да се надигнат от болката си и да се опълчат срещу този зъл стар дявол. Защо се поставя такова непреодолимо препятствие пред Божието дело? Защо се използват различни трикове, за да се измами Божият народ? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е справедливостта? Къде е удобството? Къде е топлината? Защо се използват измамни схеми, за да се мами Божият народ? Защо се използва сила, за да се потули идването на Бог? Защо не се остави Бог да броди свободно по земята, която е създал? Защо се преследва Бог, докато Той няма къде да си отдъхне? Къде е топлината сред хората? Къде е приветствието сред хората? Защо се предизвиква такъв отчаян копнеж у Бог? Защо Бог е принуден да призовава отново и отново? Защо Бог е принуден да се тревожи за Своя възлюбен Син? Защо в това мрачно общество неговите жалки кучета пазачи не позволяват на Бог да идва и да си отива свободно в света, който е създал? Защо човекът, който живее сред болка и страдание, не разбира? Заради вас Бог е понесъл голяма мъка, с голяма болка ви е дарил Своя възлюбен Син, Своята плът и кръв — така че защо продължавате да си затваряте очите? Пред очите на всички вие отхвърляте идването на Бог и отказвате Божието приятелство. Защо сте толкова безскрупулни? Готови ли сте да понасяте несправедливостите в едно мрачно общество като това? Защо, вместо да пълните стомасите си с хилядолетна враждебност, се тъпчете с „боклуците“ на царя на дяволите?
Колко големи са препятствията пред Божието дело? Някой знаел ли е някога? Когато хората са обзети от дълбоко вкоренени суеверни окраски, кой е способен да познае истинския Божи лик? Как биха могли да възприемат напълно словата, изречени от Бог, с тези изостанали културни познания — тъй повърхностни и нелепи? Дори да им говоря лице в лице и да ги храня в устата, как биха могли да разберат? Понякога сякаш на Божиите слова не се обръща внимание: хората изобщо не реагират, клатят глави и не разбират нищо. Как да не е притеснително това? Тази „далечна[4] древна културна история и културно познание“ са възпитали такава безполезна група хора. Тази древна култура — ценно наследство — е пълен боклук! Отдавна се е превърнала във вечен срам и не си струва да се споменава! Тя е научила хората на трикове и похвати за противопоставяне на Бог, а „подреденото, нежно напътствие“[5] на националното образование е направило хората още по-непокорни към Бог. Всяка част от Божието дело е изключително трудна и всеки етап от Неговото дело на земята е мъчителен за Бог. Колко тежко е Неговото дело на земята! Етапите на Божието дело на земята са свързани с големи трудности: заради слабостта на хората, недостатъците им, детинщината им, невежеството им и всичко човешко Бог внимателно планира и обмисля всичко. Човекът е като хартиен тигър, когото не смееш да примамиш или провокираш. При най-лекото докосване той отвръща с хапане или пада и губи пътя си, а при най-малката загуба на концентрация сякаш се отдръпва или пренебрегва Бог, или бяга при подобните на свине и псета свои родители, за да се отдаде на нечистотиите на техните тела. Каква голяма пречка! На практика на всеки етап от делото Си Бог е подложен на изпитание и почти на всеки етап Бог рискува да изпадне в голяма опасност. Словата Му са искрени и честни, не са злонамерени, но кой е готов да ги приеме? Кой е готов да се предаде напълно? Това разбива Божието сърце. Той се бъхти денонощно за човека, обзет е от тревога за човешкия живот и съчувства на човешката слабост. Той е понесъл много обрати във всеки етап на Своето дело, за всяка дума, която изрича; Той постоянно е в безизходица и мисли за слабостта, непокорството, детинщината и уязвимостта на човека денонощно, отново и отново. Кой изобщо е узнал това? На кого може да се довери? Кой би могъл да разбере? Той все се отвращава от греховете на хората, от липсата им на кураж, от липсата им на решителност, все се тревожи за уязвимостта им и обмисля пътя, който им предстои. Винаги, когато наблюдава думите и делата на хората, Той е изпълнен с милост и гняв, и винаги гледката на тези неща предизвиква болка в сърцето Му. В крайна сметка невинните станаха безчувствени. Защо Бог все трябва да им създава трудности? Слабият човек е напълно лишен от постоянство. Защо Бог все трябва да изпитва такъв нестихващ гняв към него? У слабия и безсилен човек вече няма ни най-малко жизненост. Защо Бог все трябва да го укорява за непокорството му? Кой може да устои на заплахите на Бог в небето? Човекът, в крайна сметка, е крехък, а Бог е в отчаяно положение и е изтласкал гнева Си дълбоко в сърцето Си, за да може човекът бавно да размишлява върху себе си. И все пак човекът, който се намира в тежка беда, няма ни най-малка представа за Божиите намерения; той дори не подозира, че е потъпкан от стария цар на дяволите и винаги се настройва срещу Бог или е безразличен към Него. Бог е изрекъл толкова много слова, но някой някога приемал ли ги е сериозно? Човекът не разбира Божиите слова, но остава невъзмутим, не копнее и никога не е познавал истински същината на стария дявол. Хората живеят в Хадес, в ада, но вярват, че живеят в дворец на морското дъно. Те са преследвани от големия червен змей, но смятат, че са „облагодетелствани“[6] от страната. Дяволът им се подиграва, но те смятат, че се радват на превъзходното изкуство на плътта. Какви мръсни, долни неудачници са те! Човекът се сблъсква с нещастие, но не го осъзнава, и в това мрачно общество претърпява премеждие след премеждие[7], но никога не се е събуждал за това. Кога ще се отърве от самолюбието и робския си нрав? Защо е толкова безразличен към Божието сърце? Дали мълчаливо одобрява това потисничество и страдание? Нима не мечтае за деня, в който ще може да превърне мрака в светлина? Нима не иска отново да поправи неправдите в справедливост и истина? Готов ли е да гледа и да не прави нищо, докато хората изоставят истината и изопачават фактите? Доволен ли е да продължава да търпи това грубо отношение? Нима иска да бъде роб? Нима иска да загине от ръцете на Бог заедно с робите на тази провалена държава? Къде е твоята решителност? Къде е твоята амбиция? Къде е твоето достойнство? Къде е твоята почтеност? Къде е твоята свобода? Готов ли си да пожертваш целия си живот[8] за големия червен змей, царя на дяволите? Доволен ли ще си, ако го оставиш да те измъчва до смърт? Лицето на бездната е хаотично и тъмно, а обикновените хора, които понасят такова страдание, викат към небето и се оплакват на земята. Кога човекът ще е способен да вдигне глава високо? Човекът е измършавял и изтощен, как би могъл да се бори с този жесток и тираничен дявол? Защо не отдаде живота си на Бог възможно най-скоро? Защо все още се колебае? Кога може да завърши Божието дело? Така безцелно тормозен и потискан, целият му живот в крайна сметка ще е бил напразен; защо толкова бърза да пристигне и така бърза да си тръгне? Защо не запази нещо ценно, което да даде на Бог? Нима е забравил хилядолетната омраза?
Може би много хора ненавиждат някои от Божиите слова, а може би нито ги ненавиждат, нито се интересуват от тях. Независимо от това, фактите не могат да се превърнат в нелепи разсъждения. Никой не може да изрича думи, които противоречат на фактите. Този път Бог се е въплътил, за да извърши такова дело, да довърши делото, което все още не е завършил, да сложи край на тази епоха, да съди тази епоха, да спаси дълбоко греховните от света на морето на страданието и напълно да ги преобрази. Евреите приковаха Бог на кръста и така сложиха край на Божието пътуване в Юдея. Не след дълго Бог отново дойде лично сред хората, дойде тихо в страната на големия червен змей. Всъщност религиозната общност на еврейската държава отдавна бе окачила образа на Исус по стените си и от устите им се чуваше вик „Господ Исус Христос“. Те не знаеха, че Исус отдавна бе приел заповедта на Своя Отец да се върне сред хората, за да довърши втория етап от Своето дело, който все още не е завършен. В резултат на това хората бяха изненадани, когато Го погледнаха: Той се беше родил в свят, в който бяха минали много епохи, и се появи сред хората с вид на изключително обикновен човек. Всъщност с течение на епохите дрехите и целият Му външен вид са се променили, сякаш се е преродил. Откъде могат да знаят хората, че Той е същият Господ Исус Христос, Който слезе от кръста и възкръсна? Той няма и най-малка следа от нараняване, точно както Исус нямаше никаква прилика с Йехова. Днешният Исус отдавна вече не носи белега на отминалите времена. Как биха могли да Го познаят хората? Двуличният „Тома“ все се съмнява, че Той е възкръсналият Исус и все настоява да види белезите от гвоздеите по ръцете на Исус, преди да се успокои. В противен случай, той завинаги остава в облак от съмнения и не е способен да стъпи здраво на земята и да последва Исус. Бедният „Тома“ — откъде би могъл да знае, че Исус е дошъл да извърши делото, поръчано от Бог Отец? Защо Исус трябва да носи белезите от разпятието? Дали белезите от разпятието са белегът на Исус? Той е дошъл да извърши дело заради волята на Своя Отец; защо да идва облечен и докаран като евреин отпреди няколко хиляди години? Възможно ли е формата, която Бог приема в плът, да попречи на Божието дело? Чия е тази теория? Защо, когато Бог работи, това трябва да е в съответствие с човешкото въображение? Единственото нещо, върху което Бог се съсредоточава в делото Си, е то да даде резултат. Той не се подчинява на закона и за Неговото дело няма правила — как би могъл човекът да го проумее? Как би могъл човекът да вникне напълно в Божието дело, като се осланя на своите идеи и представи? Така че е най-добре да се успокоите. Не се суети над дреболии и не вдигай много шум за неща, които са нови за теб, за да не се изложиш и хората да ти се подиграват. Вярвал си в Бог през всичките тези години, но все още не Го познаваш. Накрая затъваш в наказание; ти, който си издигнат „сред най-добрите“[9], си причислен към редиците на наказаните. По-добре не използвай умни средства, за да изтъкваш незначителните си трикове. Може ли твоето късогледство наистина да види Бог, Който вижда от вечността до вечността? Могат ли повърхностните ти изживявания да ти позволят да прозреш напълно Божиите намерения? Не бъди самонадеян. В края на краищата Бог не е от света — така че как би могло Неговото дело да бъде такова, каквото си очаквал?
Забележка:
1. „Тартор на цялото зло“ се отнася до стария дявол. Тази фраза изразява крайна неприязън.
2. „Отправят безпочвени обвинения“ се отнася до методите, чрез които дяволът вреди на хората.
3. „Строго охраняван“ означава, че методите, с които дяволът измъчва хората, са особено жестоки и контролират хората до такава степен, че те не могат да мръднат.
4. „Далечна“ се използва подигравателно.
5. „Подреденото, нежно напътствие“ се използва подигравателно.
6. „Облагодетелствани“ се използва за подигравка с хора, които изглеждат като от дърво и нямат самосъзнание.
7. „Претърпява премеждие след премеждие“ показва, че хората са родени в земята на големия червен змей и не могат да държат главите си изправени.
8. „Да пожертваш целия си живот“ се използва в пренебрежителен смисъл.
9. „Сред най-добрите“ е подигравка с онези, които пламенно преследват Бог.
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.