Току-що проведеното ни общение основно разгледа въпроса защо човек трябва да се стреми към истината според Божия план за управление, от гледната точка на Бог. Погледнато от другата страна, е малко по-просто. Според самите хора, от човешка гледна точка, защо човек трябва да се стреми към истината? Най-просто казано, какво щеше да излезе в крайна сметка, ако човекът живееше под властта на закона и не разбираше истината и стремежът му не беше нищо повече от спазване на закона? Единственият резултат, който би могъл да се получи накрая, щеше да е осъждането на човека от закона заради неспособността му да го спазва. И оттам към Епохата на благодатта: в онази епоха хората наистина разбраха много и придобиха много нова информация за човека от Бог — насоки и заповеди за човешкото поведение. Извлякоха голяма полза по отношение на доктрината. Въпреки това те все още се надяваха, че ще се възползват от повече закрила, благоволение, благословии и благодат от Бог, без да са разбрали истината. Човешката гледна точка все още беше свързана с отправяне на искания към Бог, и докато хората отправяха тези искания, стремежът им все още беше насочен към живота на плътта, към удобствата и по-добър плътски живот. Целта на стремежа им продължаваше да противоречи на истината и да ѝ се противопоставя. Хората все още не бяха на висотата да са способни да се стремят към истината и не можеха да навлязат в такъв истински живот, в който истината е основа на съществуването им. Това е реалността на човешкия живот, воден въз основа на разбирането на всички закони или на заповедите и ограниченията през Епохата на благодатта и на все още липсващото разбиране на истината. Когато реалността на човешкия живот е такава, хората често ще губят посоката си, без да го осъзнават. Точно както казват: „Объркан съм и не зная какво да правя“. В такива условия на непрестанно объркване те често ще потъват в празнота, целите им ще са неясни и няма да знаят защо живеят и какво ще е бъдещето, камо ли това как трябва да се справят с различните хора, събития и неща, които им поднася реалният живот, или кой е правилният начин да се справят с тях. Има дори много последователи на Бог — вярващи, които, дори докато спазват заповедите и се наслаждават на голяма част от Божията благодат и благословии, се стремят към статус, богатство, обещаващо бъдеще, отличаване сред равните си, хубав брак, удовлетворяващо и щастливо семейство и в съвременното общество се стремят към наслада на плътта, към живота и спокойствието. Стремят се към луксозни имения и автомобили и пътувания по света, като изследват тайните и бъдещето на човечеството. Макар да приемат правилата и ограниченията на множество закони и критерии за поведение, хората остават неспособни да се отърват от склонността си да изследват бъдещето и тайните на човечеството, както и всеки въпрос извън тяхната компетентност. И докато го правят, те често се чувстват толкова изпразнени, потиснати, огорчени, раздразнени, разтревожени и уплашени, че при многото неща, които им се случват, трудно контролират избухливостта и емоциите си. Някои хора изпадат в униние, депресия, потиснатост и т.н., когато се сблъскат с някакви изнервящи условия, като например тежки условия на работното място или отчуждение в семейството, домашни раздори, проблеми в брака или дискриминация в обществото. Има дори хора, които стигат до крайности в чувствата си, и такива, които избират да сложат край на живота си с екстремни средства. Разбира се, има и други, които избират затварянето в себе си и самотата. И какво е породило това в обществото? Саможиви мъже и жени, клинична депресия и т.н. Тези явления не липсват и в живота на християните. Случват се често. В крайна сметка причината основно се състои в това, че човечеството не разбира какво е истината, нито откъде идва човекът и накъде отива, нито защо е жив и как трябва да живее. Когато са изправени пред някой от разнообразните типове хора, събития и неща, с които се сблъскват, човешките същества не знаят как да се справят с всички тези неща, как да ги разрешат, как да се отърват от тях, как да ги прозрат или да вникнат в тях, така че да могат да живеят щастливо и спокойно под върховенството и според подредбите на Създателя. Човечеството няма тази способност. Ако Бог не изразява истината и ако не е казал на човека как трябва да възприема хората и нещата, как да се държи и да действа, човешките същества разчитат на собствените си усилия, на знанията, които са придобили, на житейските умения, които са усвоили, на правилата на играта, които са разбрали, както и на правилата за поведение или на философиите за светските отношения. Те разчитат на опита си от човешкия живот и на съприкосновението си с него, а дори и на нещата, които са научили от книгите, но въпреки това, когато се сблъскат с всички трудности, които реалният живот им поднася, те са безсилни. Безполезно е хора, които живеят в такива условия, да четат Библията. Дори молитвата към Господ Исус няма да помогне, а още по-малко тази към Йехова. Четенето на предсказаното от пророците от древността също не може да разреши нито един от проблемите им. Затова някои хора пътуват по света, отиват да изследват Луната и Марс или търсят пророци, които могат да предсказват бъдещето, и разговарят с тях. След като са вършили тези неща обаче, сърцата им остават неспокойни, безрадостни и безутешни. Както посоката, така и целта на напредъка им все още им се струват толкова неясни и безсмислени. Като цяло животът на човешките същества остава толкова безсъдържателен. Заради житейското статукво на хората, те измислят много начини да се забавляват, като например: съвременните видеоигри, скоковете с бънджи, сърфирането, алпинизма и скоковете с парашут, които западняците харесват, и различните драми, песни и танци, които харесват китайците, както и представленията на травеститите в Югоизточна Азия. Хората дори гледат неща, които задоволяват духовния им свят и плътските им страсти. И все пак, каквито и да са забавленията им, каквото и да гледат, най-дълбоко в сърцата си хората остават объркани относно бъдещето. Колкото и пъти някой да е обиколил света или дори и да е бил на Луната и на Марс, щом се върне и се установи за малко, той е напълно изтощен, точно както преди. Ако не друго, ще е още по-тъжен и по-неспокоен от това, че е отишъл, отколкото ако не го беше правил. Хората смятат, че причината, поради която са толкова празни, безсилни, объркани и разтърсени, че искат да изследват онова, което предстои и което не е известно, е, че не знаят как да се забавляват и как да живеят. Те смятат, че причината е неумението на хората да се наслаждават на живота или на момента. Според тях интересите и любимите им занимания са опростени и не обхващат достатъчно. И все пак, колкото и интереси да поддържат, в колкото и забавления да са участвали, колкото и места по света да са посетили, хората все още чувстват, че начинът, по който живеят, и посоката и целта на тяхното съществуване са незадоволителни. Накратко, цялостното им усещане е за празнота и скука. Заради тази празнота и скука някои хора искат да се насладят на всички деликатеси по света. Навсякъде ходят с нагласата за ядене. Други, където и да ходят, залагат на приятното прекарване и се забавляват, ядат и се развличат до насита, но след като са яли, пили и са се веселили, те са още по-празни от преди. Какво трябва да се направи по този въпрос? Защо е невъзможно човек да се отърси от това чувство? Когато хората изпаднат в безизходица, някои от тях започват да употребяват наркотици, да консумират опиум, да вземат екстази и да се стимулират с всякакви материални неща. И какъв е резултатът? Дали някое от тези средства може да постигне резултат, що се отнася до преодоляването на човешката празнота? Може ли някое от тях да разреши проблемите из основи? (Не.) Защо не може? Защото хората живеят според чувствата си. Те не разбират истината и не знаят кое поражда проблемите на хората, свързани с празнотата, безпокойството, объркването и др., нито знаят с какви средства да ги разрешат. Мислят си, че чувството им за душевна празнота ще изчезне, ако се погрижат за плътските наслади и ако светът на плътския им дух е заситен и запълнен. Така ли се получава? Всъщност не. Ако си тръгваш от тези проповеди, след като си ги приел като доктрина, но изобщо не се стремиш към тях и не ги практикуваш, и ако не приемеш тези Божии слова за основа и критерий на възгледите си за хората и нещата, както и за поведението и действията си, начинът ти на съществуване и възгледите ти за живота никога няма да се променят. А ако не се променят, това означава, че животът ти, неговият стил и ценността на съществуването му никога няма да се променят. А какво означава никога да не се променят стилът и ценността на съществуването на твоя живот? Означава, че рано или късно, един ден доктрините, които разбираш, ще ти се сторят като духовна опора. Рано или късно за теб те ще са крилати фрази и теории, неща, с които ще запълниш чувството за празнота във вътрешния си свят, когато се наложи. Ако посоката, както и целта на твоя стремеж не се промени, ти ще си същият като хората, които не са чували нито едно от Божиите слова. Посоката, както и целта на твоя стремеж ще продължи да е търсене на развлечения и плътска утеха. Пак ще се опитваш да преодоляваш празнотата и объркването си, като пътуваш по света и изследваш тайните. Няма съмнение, че тогава ще вървиш по същия път като онези хора. Те се чувстват празни, след като са опитали вкусотиите на света и са се насладили на големия му разкош, и ти също ще се чувстваш така. Може да се придържаш към истинския път и към Божиите слова, но ако не се стремиш към тях и не ги практикуваш, ще свършиш като тях — често ще се чувстваш празен, разколебан, негодуващ и потискан и няма да изпитваш истинско щастие, истинска радост, истинска свобода и нещо повече — истински мир. И в крайна сметка тогава изходът ти ще е същият като техния.

Какво гледа Бог, когато става въпрос за изхода на човека? Той не гледа колко Негови слова си прочел или колко проповеди си изслушал. Бог не гледа тези неща. Той гледа колко истини си придобил в стремежа си и колко истини можеш да практикуваш. Бог гледа дали приемаш Неговите слова като основа и истината като критерий за възгледите си за хората и нещата, за поведението и действията си в своя живот — дали имаш такива преживявания и такова свидетелство. Ако няма такова свидетелство в ежедневието ти и в хода на следването ти на Бог и ако нито едно от тези неща изобщо не се потвърди, тогава Бог ще се отнася към теб по същия начин, както към невярващите. С това Негово отношение ли приключва историята? Не, далеч не става дума за това, че Бог ще се отнесе към теб като такъв и ще остави нещата така, а че по този начин ще реши какъв да е изходът ти. Бог определя твоя изход въз основа на пътя, по който вървиш, както и въз основа на това как се представяш в съвкупността от твоя стремеж и цел, отношението ти към истината и дали си поел по пътя на стремеж към истината. Защо го определя така? Когато някой, който просто не се стреми към истината, е чел Божиите слова и е чул много от тях, но въпреки това не може да приеме словата Му като критерий за възгледите си за хората и нещата, както и за поведението и действията си, накрая този човек не само няма да може да бъде спасен. Ето и най-важното. Какво може да се случи с такъв човек, ако остане? Би ли могъл да стане господар на всички неща? Би ли могъл да стане управител на всички неща вместо Бог? Достоен ли е за поръчение? А за доверие? Ако Бог ти предаде всички неща, би ли постъпил като днешните хора, като безразборно убиваш сътворените от Бог живи същества, разрушаваш безбройните неща, които е сътворил, и безразборно оскверняваш безбройните неща, които е дарил на човечеството? Разбира се, че би го направил! И така, ако Бог трябваше да ти предаде този свят и всички неща, пред какво щяха да са изправени всички те накрая? Нямаше да имат истински управител, щяха да бъдат осквернени и напълно разрушени от поквареното от Сатана човечество. Накрая всички неща, живите същества сред тях и поквареното от Сатана човечество щяха да имат една и съща съдба — щяха да бъдат унищожени от Бог. Не това се надява да види Той. Затова, ако такъв човек е чул много Божии слова и само е разбрал много доктрини в Неговите слова, но все още не е способен да поеме дълга на господар на всички неща или да възприема хората и нещата, да се държи и да действа в съответствие с Божиите слова, Бог със сигурност няма да му повери никаква работа, защото е негоден. Бог не желае да види как всички неща, които е създал с ревностни усилия, напълно се унищожават и оскверняват за втори път от поквареното от Сатана човечество, нито иска да види как човечеството, което е управлявал в продължение на шест хиляди години, е унищожено от ръцете на подобни хора. Единственото, което Той иска да види, е как всички неща от творението, което старателно е създал, продължават да съществуват под управлението на групата хора, които придобиват Неговото спасение, под Божията грижа, закрила и водачество, като живеят в съответствие с реда на всички неща и със законите, които Бог повелява. Какъв тип хора са тогава тези, които могат да понесат такова тежко бреме? Има само един тип и това са онези, за които говоря, които се стремят към истината, които могат да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в строго съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Такива хора заслужават доверие. Начинът им на съществуване напълно се е отделил от покварените от Сатана средства за съществуване на човечеството. В целта и начина си на стремеж, във възгледите си за хората и нещата, в поведението и действията си те са способни напълно да се съобразяват с Божиите слова и изцяло са способни да приемат истината за свой критерий. Такива хора наистина са годни да продължат да живеят и да имат всички неща, предадени в ръцете им от Бог. Именно тези хора могат да понесат такова тежко бреме, каквото е Божието поръчение. Бог със сигурност няма да предаде всички неща на такъв тип човек, който не се стреми към истината. Категорично няма да предаде всички неща на хора, които просто не се вслушват в словата Му, и определено няма да повери нито една задача на такива хора. Дори не могат да изпълняват добре собствения си дълг, камо ли Божието поръчение. Ако Бог трябваше да им повери всички неща, те изобщо нямаше да проявят каквато и да е преданост, нито щяха да действат в съответствие с Неговите слова. Те щяха да вършат по малко работа, когато са щастливи, а когато не са, щяха да се втурнат да ядат, да пият и да се веселят. Често щяха да са празни и неспокойни, без ясна цел в сърцата си, и изобщо нямаше да са предани към Божието поръчение. Подобни хора със сигурност не са такива, каквито Бог иска. Затова, ако разбираш Божието намерение и знаеш недостатъците на поквареното човечество, както и по какъв път трябва да поеме то, трябва да започнеш от стремежа към истината. Вслушвай се в Божиите слова и тръгни в посока на това да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Насочи се към тази цел и в тази посока и рано или късно ще дойде ден, в който Бог ще си спомни и ще приеме всичко, което си Му отдал, както и цената, която си платил. Тогава ще има стойност в това, че си жив, Бог ще те одобри и вече няма да си обикновен човек. От теб не се изисква да упорстваш толкова дълго, колкото Ной при построяването на ковчега, но поне през този живот трябва да постоянстваш. Ще доживееш ли до сто и двайсет години? Никой не знае, но е достатъчно да се каже, че това не е продължителността на живота на съвременното човечество. Да се стремиш към истината сега е много по-лесно, отколкото да построиш ковчега. Колко трудно беше да се построи ковчегът, а тогава нямаше никакви съвременни инструменти — беше направен изцяло с човешката сила, при това в съвсем неблагоприятна среда. Отне много време, а имаше малко помощници. Сега за вас е много по-лесно да се стремите към истината, отколкото беше да се построи ковчегът. Що се отнася до стремежа към истината, цялостната ви среда и конкретните условия на живот ви поставят в такова предимство и ви предоставят подобно удобство.

Днешното общение на тема „Защо човек трябва да се стреми към истината“ обхвана основно два от аспектите ѝ. Единият беше просто общение от Божия гледна точка за Неговия план за управление, Неговите желания и копнежи. Другият беше анализ на проблемите в самите хора, от тяхната собствена гледна точка, и послужи за обяснение на необходимостта и важността на стремежа към истината. Що се отнася до всеки от тези аспекти, стремежът към истината е изключително важен за човека и не търпи отлагане. Както и да го погледнете, стремежът към истината е пътят и целта в живота и всеки Божи последовател, всеки, който е чул Неговите слова, трябва да го избере. Стремежът към истината не бива да се приема като някакъв идеал или желание, нито твърденията за него трябва да се приемат като някаква духовна утеха. По-скоро човек трябва да вземе словата, които Бог изрича, и изискванията Му към човека и съвсем прагматично да Ги превърне в принципи и основа за практикуването си в реалния живот, така че целта на живота му и начинът му на съществуване да се променят, което, разбира се, също така прави човешкия живот по-стойностен. По този начин, в по-тесен план, докато се стремиш към истината, пътят, по който вървиш, както и твоят избор ще е правилен, а в по-широк план накрая ще се отървеш от покварения си нрав, защото се стремиш към истината, и ще бъдеш спасен. Според Бог хората, които ще бъдат спасени, не просто са зеницата на окото Му или съкровищата в ръката Му, а още по-малко са просто основа на Неговото царство. Благословията, която предстои да получиш ти, един член на бъдещото човечество, е наистина велика, невиждана досега и никога повече няма да бъде видяна. Едно след друго добрите неща ще идват при теб по начин, който умът ти не може да си представи. Във всеки случай първо трябва да определим целта на стремежа към истината. Определянето ѝ не е предназначено да преодолее празнотата в духовния ти свят, нито да разреши потискането и негодуванието или несигурността и недоумението дълбоко в сърцето ти. Не е за това. Вместо това е предназначено да служи като истинска и неподправена цел в поведението и действията на човека. Толкова е просто. Просто е, не мислите ли? Не смеете да го кажете, но е вярно, че е съвсем просто. Всичко се свежда до това дали човек има решимост да се стреми към истината. Ако наистина имаш тази решимост, има ли истина без конкретен път на практикуване? Всички те имат пътища, нали? (Имат.) Да имаш конкретна основа за практикуване на истината във всяка нейна сфера и да имаш конкретни принципи на практикуване за всеки проект в делото — тази цел е постижима за хората, които наистина имат решимост. Някои хора може да кажат: „Все още не знам как да практикувам, когато се сблъскам с проблеми“. Това е така, защото не успяваш да търсиш. В противен случай, щеше да имаш път. Има една поговорка, нали? Тя гласи: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“ (Матей 7:7). Търсил ли си? Похлопал ли си? Размишлявал ли си над истината, докато четеш Божиите слова? Ако положиш усилия над това размишление, ще си способен да разбереш всичко. Цялата истина е в Божиите слова. Просто трябва да я прочетеш и да размишляваш над нея. Не бездействай, а обърни сериозно внимание. За проблемите, които не можеш да разрешиш сам, трябва да се молиш на Бог и ще трябва да търсиш истината известно време, а понякога ще трябва да проявиш търпение и да чакаш Бог в Неговото време. Ако Бог ти създаде среда и в нея ти разкрие всичко и ти просветли откъс от Своите слова, като внесе яснота в сърцето ти и получаваш конкретни принципи за практикуване, така няма ли да си разбрал? Така че стремежът към истината не е толкова абстрактен, нито е толкова труден. Погледнато през всяка призма, било то на ежедневието ти, или на дълга ти, или на делото на църквата, или на взаимодействията ти с другите, можеш да потърсиш истината, за да ти укаже посоката и критериите за практикуване. Изобщо не е трудно. За човека днес е много по-лесно да повярва в Бог, отколкото преди, защото просто има толкова много Божии слова, слушате толкова много проповеди и има толкова много общение за всеки аспект на истината. Ако някой има духовно разбиране и заложби, той вече ще е разбрал. Само онези, които нямат духовно разбиране и са с ужасни заложби, винаги казват, че не разбират това или онова и никога не могат да прозрат нещата. Объркват се веднага щом нещо ги сполети. Общението за истината го изяснява, но малко по-късно те отново се объркват. Това е така, защото напълно безгрижно пропиляват дните си на света. Просто са твърде мързеливи и не търсят. Лесно ще разбереш, ако потърсиш и прочетеш повече от съответните Божии слова, тъй като всички те са на обикновен, лесно разбираем език. Всеки нормален човек може да ги разбере, освен хората с умствена изостаналост. Тези слова изясняват много въпроси и ти казват всичко. Ако в сърцето си наистина копнееш да придобиеш истината и приемаш стремежа към нея за най-важното нещо в живота, тогава нищо не може да те затрудни или да ти попречи да я разбереш и да я практикуваш, освен в случай, че не разбираш, че стремежът към истината е нещо голямо.

Най-простото правило в стремежа към истината е, че трябва да приемаш всичко от Бог и да се покоряваш във всичко. Това е едната част. Другата част е, че колкото и да е трудно, трябва да платиш цената с твоя дълг и с това, което трябва да свършиш, и по-важното — с поръчението, дадено от Бог, и с твоето задължение, както и с важната работа извън твоя дълг, която трябва да свършиш, работа, която е уредена за теб и която си лично призован да свършиш. Дори и да се наложи да се отдадеш напълно, дори и да се задава преследване и да има опасност за живота ти, не бива да негодуваш срещу цената, а да предложиш своята преданост и да си покорен до смърт. Ето как се проявява в действителност стремежът към истината, истинската отдаденост към него и реалното му практикуване. Трудно ли е? (Не.) Харесвам хората, които казват, че не е трудно, защото имат сърца, които копнеят да се стремят към истината, които са решителни и верни — в сърцата им има сила и затова нищо, което им се случва, не е трудно. Ако обаче на хората им липсва увереност, ако се съмняват в себе си, както често казват, то за тях това е краят. Какъв тип човек е този, който е безполезен като купчина кал, няма мотивация да върши каквото и да било продуктивно, но се ободрява, щом стане въпрос за ядене, пиене и веселие, а става негативен, когато се сблъска с трудности, и няма ентусиазъм и дори капка мотивация що се отнася до общението за истината? Той е човек, който не обича истината. Ако в Епохата на благодатта или в Епохата на закона от хората се изискваше да се стремят към нея, това донякъде щеше да е предизвикателство за тях. Нямаше да е лесно, защото условията на човечеството тогава бяха различни, както и нивото на Божиите изисквания към него. Следователно, в миналите епохи нямаше много хора, способни да се вслушат в Божиите слова и да Му се покорят, с изключение на видни личности като Ной, Аврам, Йов и Петър. Бог обаче не обвиняваше хората от онези две епохи, защото не им беше казал как да постигнат критериите за спасение. На този етап от делото в последната епоха Бог ясно казва на хората всеки аспект на истините, които трябва да практикуват. Ако продължават да не ги практикуват и все още не могат да отговорят на Божиите изисквания, вината не е в Бог. Проблемът е в човека, който не обича истината и изпитва неприязън към нея. Затова стремежът към истината в днешното време на стремеж към истината не е предизвикателство за хората — всъщност то е нещо, на което те са способни. От една страна, това се дължи на факта, че всичко е благоприятно за него, а от друга — на това, че условията и основата на хората са достатъчни, за да се стремят към истината. Ако някой в крайна сметка не успее да я придобие, то е, защото проблемите му са твърде сериозни. Каквото и наказание да понесе такъв човек, какъвто и изход да получи, от каквато и смърт да загине, той си го заслужава. Той не заслужава съжаление. За Бог не съществуват такива понятия като съжаление или състрадание към хората. Той определя какъв изход трябва да има даден човек въз основа на Своите изисквания към тях, Своя нрав и реда и правилата, които е установил. И тъй като всяко представяне води до определен изход, така се решава това какъв ще е този живот и бъдещият свят на даден човек. Това е толкова просто. Няма значение колко хора ще оцелеят накрая или колко ще бъдат наказани. Бог не Се интересува от това. Какво разбрахте от тези слова? Какво послание ви предават? Знаете ли? Нека видя дали сте достатъчно умни и находчиви, за да отговорите. Ако не можете, бих ви оценил с една дума — глупави. Защо казвам, че сте глупави? Ще ви кажа. Казах, че Бог не Се интересува от това колко хора ще оцелеят и колко ще бъдат застигнати от унищожение и наказание накрая. Какво ви говори това? Говори, че Бог не е определил конкретен брой хора. Ти можеш да се бориш за това, но накрая който и да оцелее или да бъде наказан, независимо дали става въпрос за теб, за някой друг или за дадена група, това не е част от предварително определена от Него бройка. Бог работи и говори така, както го прави и сега. Той се отнася справедливо към всеки човек и на всеки дава достатъчно възможности. Той ти дава предостатъчно възможности, благодат и Божии слова, както и делото, милостта и толерантността Си. Той е справедлив към всеки човек. Ако можеш да се стремиш към истината и си на пътя на следване на Бог, ако можеш да приемеш истината, колкото и трудности да понесеш или пред колкото и предизвикателства да се изправиш, и ако покварения ти нрав е пречистен, ти ще бъдеш спасен. Ако можеш да свидетелстваш за Бог и да станеш достойно сътворено същество, достоен господар на всички неща, ще оцелееш. Ако ще оцелееш, няма да е защото имаш добра участ, а по-скоро ще е благодарение на собствената ти отдаденост, както и на усилията и стремежа ти. Ще бъде това, което заслужаваш и на което имаш право. Няма да имаш нужда Бог да ти дава нищо допълнително. Бог не ти дава извънредно напътствие и обучение. Той не ти казва допълнителни слова и не те покровителства специално. Той не върши тези неща. Оцеляват най-силните, точно както в природата. Всяко животно ражда потомството си, а от реда и правилата, които Бог е определил, зависи колко от тях ще се родят и колко ще умрат. Тези, които могат да оцелеят, оцеляват, а онези, които не могат да живеят, умират и след това се раждат отново. Колкото от тях могат да оцелеят след това, толкова. В лоша година не оцелява нито един, а в добра — оцеляват повече. В крайна сметка всички неща поддържат баланс. Как тогава се отнася Бог към човечеството, което е сътворил? Отношението Му е еднакво. Така Той справедливо дава възможност на всеки човек и така говори на всеки човек, открито и без възмездие. Той е милостив към всеки човек и издига всеки човек. Той води и пази всеки човек и се грижи за него. Ако накрая оцелееш, като се стремиш към истината, и изпълниш критериите на Божиите изисквания, ще си успял. Ако обаче постоянно пропиляваш дните си объркан, като си мислиш, че съдбата ти е лоша, ако винаги си склонен да прекаляваш, не знаеш какво да правиш и непрекъснато живееш според чувствата си, без да се стремиш към истината или да вървиш по правилния път, накрая няма да спечелиш нищо. Ако искаш постоянно да прекарваш дните си как да е, като пренебрегваш делото, което Бог върши в теб, изобщо не се интересуваш от това, че Той те води или че ти дава възможности, дисциплина, просветление и подкрепа, Той ще види, че си вцепенен глупак, и ще те пренебрегне. Бог ще работи върху теб тогава, когато се стремиш към истината. Той не помни твоите прегрешения. Ако не се стремиш към истината, Бог няма да те принуждава или да те мъкне със Себе Си. Ако се стремиш, ще придобиеш, в противен случай няма. Хората могат да се стремят към истината, или да не го правят, както им е угодно. Това е тяхно решение. Когато Божието дело стигне до своя край, Той ще поиска отговори от теб и ще те оцени по критериите на истината. Ако изобщо нямаш никакво свидетелство, трябва да бъдеш отстранен и няма да можеш да оцелееш. Ще кажеш: „Изпълних толкова много дълг и положих толкова много труд. Отдадох и платих много!“. И Бог ще каже: „А стреми ли се към истината?“. Ще се замислиш и ще изглежда, че през двайсетте, трийсетте, четирийсетте или петдесетте си години на вяра в Бог не си се стремил към истината. Бог ще каже: „Ти сам казваш, че не си се стремил към истината. Махай се тогава. Върви където искаш“. Ти ще кажеш: „Не смята ли Бог, че е жалко да спаси един човек по-малко, отколкото трябва, да не му достига един господар на всички неща?“. Дали в този момент Бог все пак няма да реши, че е жалко? Достатъчно дълго е бил търпелив, достатъчно дълго е чакал. Очакванията Му към теб ще са се изчерпили. Той ще е изгубил надеждата си в теб и повече няма да ти обръща внимание. И една сълза няма да пролее за теб, нито ще понесе повече болка и страдание заради теб. Защо? Защото изходът за всички неща ще е решен и Божието дело ще стигне до своя край, Неговият план за управление ще завърши и Той ще си почива. Бог няма да се радва за никого, нито ще изпитва болка, няма да пролее сълза или да плаче за никого. Разбира се, Той също така няма да се радва, нито ще е доволен, че даден човек е оцелял или е способен да стане господар на всички неща. Защо е така? Бог е плащал твърде много и твърде дълго за това човечество и има нужда да си почине. Той има нужда да затвори книгата за шестхилядолетния Си план за управление и повече няма да му обръща внимание, няма да планира нищо, няма да изрича никакви слова и няма да върши каквото и да е дело върху човека. Той ще предаде бъдещото дело и предстоящите дни на господарите на следващата епоха. За какво тогава ви говоря? За следното: Тъй като сега знаете колко хора ще останат накрая и кои ще са способни да останат, всеки от вас може да се стреми към това — и единственият път да го направи е стремежът към истината. Не пропилявайте дните си безсмислено. Няма да помогне, ако сте объркани. Ако дойде ден, в който Бог вече няма да помни нищо от това, което си платил, и вече няма да Се интересува по какъв път вървиш, нито какъв ще е изходът ти, то в този ден твоят изход наистина ще е определен. Какво трябва да направите сега? Трябва да се възползвате от настоящето, докато Божието сърце все още се труди за човечеството, докато Той все още прави планове за човечеството, докато все още скърби и Се тревожи за всяко човешко движение и жест. Хората трябва да направят своя избор възможно най-скоро. Определете целта и посоката на своя стремеж. Не чакайте да настъпят дните на Божия покой, за да започнете да правите плановете си. Ако дотогава не почувствате истинско разкаяние, съжаление, скръб и печал, ще е твърде късно за всичко. Никой няма да е способен да те спаси, нито Бог ще го направи. Това е така, защото когато дойде времето, моментът, в който Божият план наистина приключи, и Той е направил последната отметка и затваря книгата със Своя план, Той повече няма да върши делото Си. Бог има нужда от почивка. Той има нужда да се наслади на плодовете на шестхилядолетния Си план за управление и на това как останалите хора стопанисват всички неща вместо Него. Това, на което Бог иска да се наслади, е да види останалите човешки същества да управляват всички неща според правилата и предписанията, които Той е установил, в стриктно съответствие с реда, който Той е създал за сезоните, за всички неща и за човечеството, без изобщо да нарушават Божията воля или Неговите желания. Бог иска да се наслади на Своята почивка. Той иска да се радва на Своето удобство, без повече да Се тревожи за хората или да работи заради тях. Разбирате ли това? (Да.) Този ден скоро ще настъпи. Ако продължителността на човешкия живот беше такава, както по времето на Адам и Ева, на хората можеше да им остават още столетия и оставащото време щеше да е доста дълго. Вижте колко време отне на Ной, за да построи ковчега. Мисля, че днешните хора, които ще доживеят до повече от сто години, са съвсем малко, а дори и да живееш до деветдесет или сто години, колко десетилетия ти остават? Не са много. Дори и днес да си на двайсет години и да можеш да доживееш до деветдесет, значи ще живееш още седемдесет години, това пак е по-малко, отколкото отне на Ной да построи ковчега. За Бог шест хиляди години са един миг и човешките шейсет, осемдесет или сто години за Бог са няколко секунди — най-много да са няколко минути, едно мигване на окото. Дори хората, които не вървят по правилния път и не се стремят към истината, често казват: „Животът е кратък: за един миг остаряваме, в един миг къщата се изпълва с деца и внуци и за един миг животът ни е изтекъл“. А ако се стремиш към истината? Времето още повече те притиска. Всички хора, които не се стремят към истината и живеят в свят на празнота и пропиляват дните си в бездействие, смятат, че времето лети доста бързо. А ако се стремиш към истината? Всяка среда, всеки човек, всяко събитие или нещо от Божията подредба са подходящи, за да ги преживяваш известно време — и едва след дълго време ще придобиеш точно това късче знание, прозрение и опит. Не е лесно. Когато наистина имаш това познание и този опит, ще ти хрумне: „Боже мой! Човек не придобива много от това, че цял живот се е стремил към истината!“. Сега много хора пишат есета за своите свидетелства за преживявания, и виждам, че някои, които вярват в Бог от двайсет или трийсет години, просто пишат за своите провали и падения отпреди десет или двайсет години. Те искат да напишат за нещо скорошно и за сегашното си навлизане в живота, но нямат такова. Опитът им е толкова оскъден, че е достоен за съжаление. Когато пишат есета за свидетелства за преживявания някои хора трябва да погледнат назад към своите минали провали и падения, а онези със слаба памет се нуждаят от помощта на другите, за да си ги припомнят. Това малко късче е всичко, което са придобили през десетте, двайсетте, дори трийсетте години вяра в Бог, и е трудно да го запишат. Някои есета дори са несвързани, те представляват изкуствено слепени непоследователни части. Те всъщност дори не се смятат за житейски опит. Нямат нищо общо с живота. Ето колко жалък е човекът, когато не се стреми към истината. Не е ли така? (Така е.) Ето как стоят нещата. Надявам се никой от вас да не стигне до деня, в който Божието дело е приключило и ти, каещ се пред Него, падаш на колене и казваш: „Сега вече познавам себе си! Вече знам как да се стремя към истината!“. Твърде късно! Бог няма да ти обърне внимание. Той вече няма да Се интересува дали си човек, който се стреми към истината, нито какъв покварен нрав имаш, нито какво е отношението ти към Него, нито ще Се интересува колко дълбоко си бил покварен от Сатана и какъв тип човек си. Когато това се случи, няма ли да си се смръзнал до мозъка на костите си? (Да.) Представи си го сега: ако този момент наистина настъпи, ще бъдеш ли тъжен? (Да.) Защо ще бъдеш тъжен? Това означава, че никога повече няма да получиш друг шанс. Никога повече няма да чуеш Божиите слова и Бог никога повече няма да Се тревожи за теб. Никога повече няма да представляваш интерес за Него, или да бъдеш Негово сътворено същество. Няма да имаш никаква връзка с Него. Страшно е да си го помислиш. Ако можеш да си го представиш сега, но наистина настъпи денят, в който стигнеш до такъв етап, няма ли да онемееш? Ще бъде точно както е описано в Библията. Когато дойде това време, хората ще се бият по гърдите и гърбовете, ще ридаят, ще скърцат със зъби с такъв плач, какъвто може да бъде тяхната смърт. И плачът до смърт ще е безполезен — ще е твърде късно! Бог вече няма да е твоят Бог и ти вече няма да си Божие сътворено същество. Няма да имаш никаква връзка с Него. Той няма да те иска. Бог повече изобщо няма да Го засяга как си. Ти вече няма да си в сърцето Му и Той повече няма да Се тревожи за теб. Няма ли тогава да си стигнал до края на пътя си на вяра в Бог? (Така е.) Затова, ако си способен да си представиш, че може да настъпи момент, в който Бог да те отритне, трябва да цениш настоящето. Бог може да те накаже, да те съди или да те кастри. Дори може да те прокълне и да ти се скара жестоко. Всичко това си струва да се цени, Бог поне все още те признава за Свое сътворено същество и поне все още има очаквания към теб, ти поне все още си в сърцето Му, и Той все още е готов да ти се кара и да те проклина, а това означава, че в сърцето Си Той все още Се тревожи за теб. Тази тревога не може да се размени за нечий живот. Е, не бъдете глупави! Разбирате ли? (Да.) Ако е така, значи не сте наистина глупави, а се преструвате, нали? Надявам се да не сте наистина глупави. Ако сте разбрали тези неща, не пропилявайте дните си. Търсенето на истината е важна част от човешкия живот. Нищо не е по-важно от търсенето на истината и нищо не е по-ценно от придобиването ѝ. Лесно ли беше да следваш Бог до днес? Побързай да превърнеш търсенето на истината във важен въпрос! Този етап на делото в последните дни е най-важният етап от делото, което Бог извършва върху хората в Своя шестхилядолетен план за управление. Търсенето на истината е най-висшето очакване, което Бог възлага на Своите избраници. Той се надява, че хората ще вървят по правилния път, а именно — да търсят истината. Не подвеждай Бог. Не Го разочаровай, а когато настъпи последният момент, не го принуждавай да те премахне от сърцето Си и повече да не Се тревожи за теб или дори да не изпитва ненавист към теб. Не допускай да се стигне дотам. Разбираш ли? (Да.)

Каква беше темата на нашето общение днес? (Защо човек трябва да се стреми към истината.) Защо човек трябва да се стреми към истината. Малко е тежка тази тема, нали? Защо е тежка? Защото е важна. Тя е от изключително значение за бъдещето на всеки човек, за живота му и за начина, по който ще съществува в следващата епоха. Затова се надявам, че ще изслушате днешната беседа по темата още няколко пъти, за да задълбочи малко отпечатъка си у вас. Независимо дали си се стремил към истината в миналото и дали искаш да се стремиш към нея, след днешното общение по темата „Защо човек трябва да се стреми към истината“ се помъчи да събереш решимост и да закалиш волята си, за да избереш в полза на стремежа към истината. Това е най-добрият избор. Можете ли да го направите? (Да.) Чудесно. Днес разговаряхме за това защо човек трябва да се стреми към истината. Следващата ни тема на общение е как да се стремите към истината. Сега, след като ви казах каква е тя, помислете малко и вижте какво знание имате по темата в сърцето си. Първо я прегледайте малко. С това приключваме днешното общение.

3 септември 2022

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.