Току-що посочихме, че поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ е изискване към моралното поведение на човечеството. Също така анализирахме някои от проблемите с тази поговорка и някои от ефектите ѝ върху човечеството. Тя е въвела някои нездравословни идеи и възгледи сред хората и има известни негативни ефекти върху стремежите и оцеляването на хората, за които те трябва да са наясно. И така, как трябва вярващите да разбират проблемите, свързани с великодушието и отвореното съзнание на човечеството? Как може човек да ги разбере от Бог по правилен и позитивен начин? Не трябва ли и това да бъде разбрано? (Да.) Всъщност тези неща не са трудни за разбиране. Няма нужда да гадаеш, нито да търсиш информация. Ако просто се учиш от нещата, които Бог е казал, и от делото, което е извършил сред хората, и от Божия нрав, проявен в различните начини, по които се отнася с всички видове хора, можем да знаем точно какво е мнението на Бог за тези поговорки и възгледи на традиционната култура и точно какви са намеренията Му. Като се вглеждат в Божиите намерения и възгледи, хората трябва да имат път, по който да се стремят към истината. Поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, към която хората се придържат, означава, че когато главата на човек е отрязана и падне на земята, с това въпросът приключва и не трябва да бъде изследван повече. Не е ли това един вид гледна точка? Не е ли често поддържана от хората гледна точка? Това означава, че когато човек стигне до края на физическия си живот, животът свършва. Всички лоши неща, които човек е направил в живота си, всичката любов, омраза, страст и враждебност, които е изпитал, се обявяват за приключени в същия момент и животът се смята за приключил. Хората вярват в това, но ако погледнем Божиите слова и различните знаци на Божиите дела, това ли е принципът на Божиите дела? (Не.) А какъв е принципът на Божиите дела? Въз основа на какво Бог върши такива неща? Някои хора казват, че Бог прави такива неща въз основа на управленските Си закони, което е правилно, но не е изчерпателно. От една страна, това е според управленските Му закони, но от друга страна, Той се отнася с всички видове хора въз основа на нрава и същността Си — това е цялата картина. В Божиите очи, ако човек е убит и главата му падне на земята, свършва ли животът му? (Не.) А как Бог поставя край на човешкия живот? Така ли Бог се справя с човека? (Не.) Начинът на Бог да се справи с даден човек не е просто да го убие, като му отсече главата и приключи с него. В това как Бог се справя с човечеството има начало и край, последователност и постоянство. От момента, в който душата се превъплъти в човешко същество, до момента, в който душата се завърне в духовния свят след края на физическия живот на човека, каквато и посока да поеме, било то в духовния или материалния свят, тя трябва да е подвластна на Божието ръководство. В края на краищата това дали е наказана, или наградена, зависи от Божиите управленски закони и има небесни правила. Това означава, че начинът, по който Бог се отнася с даден човек, зависи от съдбата на целия живот, която Той е предопределил за всеки един. След като съдбата на човека приключи, той бива третиран въз основа на определените от Бог закони и небесни правила за наказване на злото и награждаване на доброто. Ако този човек е вършил значителни злини в света, той трябва да изтърпи съществено наказание; ако не е вършил много зло и даже е правил някои добри дела, трябва да бъде награден. Това дали човек може да продължи да се превъплъщава и дали ще се прероди като човек, или като животно, зависи от това как се е представил в този живот. Защо разговарям за тези неща? Защото към поговорката „От екзекуция само падат глави“ е добавено още едно изречение — „Бъди снизходителен, когато е възможно“. Бог не говори или действа по начини, които правят безпринципен опит да замажат положението. Божиите действия се разкриват в начина, по който Той се отнася с всяко сътворено същество от началото до края, което позволява на хората ясно да видят, че Бог е Този, Който има върховенство върху съдбите на хората, като ги устройва и урежда, а после наказва злото и награждава доброто според поведението на човека, като налага наказание, където трябва. Според това, което Бог е уредил, човек трябва да е наказан толкова, колкото трябва, и наказанието му ще трае толкова години, колкото трябва, и за колкото превъплъщения трябва, в зависимост от това колко злини е извършил, а духовният свят налага това според установени правила без никакви отклонения. Никой не може да го промени, а ако някой го направи, нарушава небесните правила, наредени от Бог, и ще бъде наказан без изключение. В Божиите очи тези небесни правила не могат да бъдат нарушавани. Какво означава това? Означава, че всеки човек, каквито и злини да е извършил и каквито и небесни правила да е нарушил, накрая ще си получи заслуженото безкомпромисно. За разлика от законите на земята, където има условни присъди или някой може да се застъпи, или съдията може да следва собствените си пристрастия и да прояви милост, като бъде снизходителен, когато е възможно, така че човекът да не бъде осъден за престъплението и да не получи съответното наказание, в духовния свят нещата не стоят така. Бог ще се отнася към миналите и настоящите животи на всяко сътворено същество, като стриктно следва законите, които Той е постановил, т.е. небесните правила. Няма значение колко сериозни или пренебрежими са прегрешенията на даден човек или колко велики или незначителни са добрите му дела, нито има значение колко време са продължавали тези прегрешения или добри дела, или колко отдавна са се случили. Нищо от това не променя начина, по който Господът на сътворението се отнася с хората, които е създал. С други думи, небесните правила, създадени от Бог, никога няма да се променят. Това е принципът зад Божиите действия и начинът, по който Той върши нещата. Откакто човешките същества са създадени и Бог е започнал да работи сред тях, управленските закони, постановени от Него, т.е. небесните правила, не са се променили. Следователно Бог в крайна сметка ще има начини да се справи с прегрешенията, добрите дела и всички видове злодеяния на човечеството. Всички сътворени същества трябва да платят съответната цена за действията и поведението си. Всяко сътворено същество обаче бива наказвано от Бог заради бунтарството си към Него, заради злодеянията, които е извършило, и заради прегрешенията, които е оставило след себе си, а не защото Бог е намразил хората. Бог не е член на човешката раса. Бог е Бог, Господ на сътворението. Всички сътворени същества са наказани не защото Господът на сътворението мрази хората, а защото те са нарушили небесните правила, наредби, закони и заповеди, постановени от Бог, и този факт не може да бъде променен от никого. От тази гледна точка в Божиите очи никога няма такова нещо като „Бъди снизходителен, когато е възможно“. Може да не разбирате напълно какво говоря, но във всеки случай крайната цел е да ви уведомя, че у Бог няма омраза, а просто небесните правила, управленските закони, законите, нравът Му, гневът и величието Му, които не търпят оскърбление. Затова в Божиите очи няма такова нещо като „Бъди снизходителен, когато е възможно“. Не трябва да измерваш Бог според изискването да бъдеш снизходителен, когато е възможно, нито да проучваш внимателно Бог според спазването на това изискване. Какво означава да „подлагаш Бог на внимателна проверка“? Това означава, че понякога, когато Бог проявява милост и толерантност към хората, някои ще кажат: „Виж, Бог е добър, Бог обича хората, Той е снизходителен, когато е възможно, Той е наистина толерантен към човешките същества, Бог има най-отворения ум, много по-отворен от този на човешките същества, дори по-голям от този на премиерите!“. Правилно ли е да се каже това? (Не.) Подобава ли да възхвалявате Бог с такива думи? (Не, не подобава.) Този начин на говорене е грешен и не може да се приложи спрямо Бог. Хората се стараят да са снизходителни, когато е възможно, за да покажат щедростта и толерантността си и да се хвалят колко са толерантни и великодушни, и колко благородни добродетели имат. Що се отнася до Бог, в същността Му има милост и толерантност. Милостта и толерантността са Божия същност, но същността на Бог не е същата като великодушието и толерантността, които човешките същества проявяват, като са снизходителни, когато е възможно. Това са две различни неща. Когато са снизходителни при възможност, целта на хората е другите да казват хубави неща за тях — че са щедри, милостиви и добри. Това също така се дължи на социален натиск — за оцеляване. Хората показват малко щедрост и малко широкоскроеност спрямо другите хора само за да постигнат някаква цел. Те правят това не за да се придържат към критерии за съвест или да ги спазват, а за да накарат хората да ги уважават и почитат, или защото това е част от някакъв скрит мотив или мошеничество. В действията им няма чистота. И така, Бог прави ли такива неща като това да бъде снизходителен, когато е възможно? Бог не прави такива неща. Някои хора казват: „Не показва ли и Бог снизходителност към хората? И когато прави това, не е ли снизходителен, когато е възможно?“. Не, има разлика, която хората трябва да разберат. Какво трябва да разберат хората? Това, че когато прилагат поговорката „бъди снизходителен, когато е възможно“, те го правят безпринципно. Правят го, защото се поддават на социалния натиск и на общественото мнение, и за да се правят на добри хора. С тези нечисти цели и докато носят маската на лицемерието, за да се хвалят, че са добри хора, те правят това неохотно. Или може би са принудени от обстоятелствата и искат да си отмъстят, но не могат, и в тази ситуация, в която нямат друг избор, те неохотно следват тази максима. Това не извира от вътрешната им същност. Хората, които могат да правят това, не са истински добри хора или хора, които наистина обичат позитивните неща. Е, каква е разликата между това Бог да е толерантен и милостив към човека и към хората, които прилагат на практика поговорката „бъди снизходителен когато е възможно“? Кажете Ми какви са разликите. (В Божиите действия има принципи. Например, народът на Ниневия получи Божията толерантност, след като наистина се покая. Оттук виждаме, че Божиите действия имат принципи и че в Божията същност има милост и толерантност към хората.) Добре казано. Има две основни разлики тук. Тази, която току-що споменахте, е много важна, а именно, в Божиите действия има принципи. Има ясна граница и обхват във всичко, което Бог прави, и хората разбират тази граница и този обхват. Истината е, че във всичко, което Бог прави, има определени принципи. Например, Бог прояви снизходителност към народа на Ниневия за неговите прегрешения. Когато народът на Ниневия загърби злото и се покая истински, Бог му прости и обеща да не унищожава града. Това беше принципът зад Божиите действия. Като какъв може да се разбира този принцип тук? Това беше минималният стандарт. Според човешкото разбиране и начин на говорене може да се каже, че беше Божият минимален стандарт. Когато народът на Ниневия потуши злото в ръцете си и спря да живее в грях и да отрича Бог, както някога, и успя наистина да се покае пред Бог, това истинско покаяние беше минималният стандарт, който Бог им даде. Ако можеха да постигнат истинско покаяние, Бог щеше да бъде снизходителен към тях. Ако обаче не бяха успели да постигнат истинско покаяние, щеше ли Бог да размисли? Щеше ли предишното решение и план на Бог да унищожи града да се промени? (Не.) Бог им даде избор между две възможности: първата беше да продължат да вършат злини и да ги застигне унищожение, като в такъв случай целият град щеше да бъде сринат със земята; втората беше да се избавят от злото си, искрено да се покаят пред Бог във вретище и пепел и да признаят греховете си пред Него от дълбините на сърцата си, като в такъв случай Бог щеше да бъде снизходителен към тях и каквото и зло да бяха извършили преди и колкото и тежки да са били злодеянията им, Той щеше да реши да не унищожава града заради покаянието им. Бог им даде два варианта и вместо да изберат първия, те избраха втория — да се покаят искрено пред Него във вретище и пепел. Какъв беше крайният резултат? Успяха да накарат Бог да размисли, тоест да преразгледа и промени плановете Си, да прояви снизходителност към тях и да се въздържи от това да унищожи града. Не е ли това принципът, според който Бог работи? (Да.) Това е принципът, според който Бог работи. Освен това има и друг съществен момент, а именно че в Божията същност има любов и милост, но, разбира се, има и нетърпимост към човешките оскърбления и гняв. В случая с надвисналото унищожение над Ниневия се разкриват и двата аспекта на Божията същност. Когато Бог видя злодеянията на тези хора, същността на Божия гняв се прояви и се разкри. Има ли принцип в Божия гняв? (Да.) По-просто казано, този принцип е, че за Божия гняв има основание. Това не е като да се ядосаш или разяриш безпричинно, а още по-малко е вид чувство. По-скоро е нрав, който се появява и се разкрива по естествен начин в определен контекст. Божият гняв и величие не търпят оскърбление. На човешки език това означава, че Бог се ядоса и разяри, когато видя злодеянията на народа на Ниневия. По-точно казано, Бог се ядоса, защото Той има страна, която не търпи човешките оскърбления, затова, след като вижда злодеянията на хората и появата и възникването на негативни неща, Бог естествено ще разкрие гнева Си. И така, щом Божият гняв се разкри, щеше ли Той веднага да унищожи града? (Не.) Оттук виждате, че в Божиите действия има принципи. Не е вярно, че когато Бог се ядоса, ще каже: „Аз имам тази власт, ще те унищожа! Независимо от затрудненията ти няма да ти дам шанс!“. Нещата не стоят така. Какво направи Бог? Бог извърши поредица от действия. Как трябва да ги тълкуват хората? Цялата поредица от действия, които Бог извърши, се основава на Божия нрав. Тези действия не са възникнали само въз основа на Божия гняв. С други думи, Божият гняв не е импулсивност. Не е като импулсивността на хората, които изведнъж казват: „Аз имам тази власт, ще те убия, ще ти дам да се разбереш“ или, както казва големият червен змей: „Ако те хвана, ще те убия и ще те бия до смърт без последици“. Сатана и дяволите правят нещата така. Импулсивността идва от Сатана и дяволите. В Божия гняв няма импулсивност. Как се проявява тази липса на импулсивност? Когато Бог видя колко покварени са жителите на Ниневия, Той се ядоса и разяри. Но след като се ядоса, не ги унищожи, без да каже нито дума, заради съществуването на същността на гнева Му. Вместо това Той изпрати Йона да предупреди жителите на Ниневия какво ще последва, като им каже какво ще направи Бог и защо, за да им е ясно и да им даде лъч надежда. Този факт казва на човечеството, че Божият гняв се разкрива поради появяването на негативни и зли неща, но и че Божият гняв е различен от импулсивността на човечеството и е различен от човешките чувства. Някои хора казват: „Божият гняв е различен от човешката импулсивност и чувства. Контролируем ли е Божият гняв?“. Не, „контролируем“ не е правилната дума, неуместно е да се казва това. За да бъдем точни, в Божия гняв има принципи. В гнева Си Бог извърши поредица от действия, което доказва, че има истини и принципи в действията Му, но в същото време показва на човечеството, че освен гняв, у Бог има и милост, и любов. Когато Божията милост и любов са вложени в хората, какви ползи получава човечеството? С други думи, ако хората признаят греховете си и се покаят по начина, по който Бог ги е научил, могат да получат шанс за живот от Бог и надежда и възможност за оцеляване. Това означава, че хората могат да продължат да живеят с Божието позволение, при условие че наистина са се покаяли и са си признали. Тогава те ще могат да приемат обещанието, което Бог им дава. Няма ли принципи в цялата тази поредица от твърдения? Както виждаш, зад всяко едно нещо и зад всяко едно дело, което Бог върши, има, казано на човешки език, обосновка и взискателност, а казано с Божии думи, има истина и принципи. Това е различно от човешкия начин на справяне с нещата и никак не е примесено с импулсивността на човечеството. Някои хора казват: „Божият нрав е спокоен, а не импулсивен!“. Така ли е? Не, не може да се каже, че Божият нрав е спокоен, сдържан и неимпулсивен — това е човешката преценка и описание за него. Има истини и принципи в това, което Бог върши. Във всяко нещо, което Той прави, има основание и това основание е истината и е Божият нрав.

Бог извърши поредица от действия, за да се справи с народа на Ниневия. Първо изпрати Йона да каже на народа на Ниневия: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“ (Йона 3:4). Много време ли са четиридесет дни? Точно един месец и десет дена, което е доста дълго време, достатъчно за хората да помислят, поразсъждават и да постигнат истинско покаяние. Ако бяха четири часа или четири дни, нямаше да е достатъчно време, за да се покаят. Но Бог им даде четиридесет дни, което е доста време и е предостатъчно. Колко голям може да е един град? Йона обикаляше града от единия край до другия и информира всеки в рамките на няколко дни, за да може посланието да достигне до всеки гражданин и всеки дом. Тези четиридесет дни бяха предостатъчно за хората да подготвят вретище и пепел, както и всичко друго необходимо. Какво виждате от тези неща? Бог даде на жителите на Ниневия достатъчно време, за да им стане ясно, че ще унищожи града, и да се подготвят, да размислят и да се изследват. Казано на човешки език, Бог направи всичко възможно и нужно. Този четиридесетдневен период беше достатъчен, доколкото е дал на всеки — от краля до обикновените хора — достатъчно време да размисли и да се подготви. От една страна, от това виждаме, че Бог проявява толерантност към хората, а от друга страна — че в сърцето Си Бог Го е грижа за хората и изпитва истинска любов към тях. Божията милост и любов наистина съществуват без преструвки и сърцето Му е вярно, без преструвки. За да даде на хората възможността да се покаят, Той им даде четиридесет дни. Тези четиридесет дни съдържат Божията толерантност и любов. Тези четиридесет дни са достатъчно дълго време да се докаже и ясно да се покаже на хората, че Божията загриженост и любов към тях са истински, че Божията милост и любов наистина съществуват и че в тях няма преструвки. Някои ще кажат: „Не каза ли преди малко, че Бог не обича хората, а ги мрази? Това не е ли в противоречие с току-що казаното?“. В противоречие ли е? (Не, не е.) Бог милее за хората в сърцето Си, той има същността на любовта. Това различно ли е от това да кажеш, че Бог обича хората? (Да.) По какъв начин е различно? Бог обича ли наистина хората, или ги мрази? (Той обича хората.) Защо тогава Бог все още проклина, наказва и съди хората? Ако нещо толкова важно не ви е ясно, значи сте го разбрали погрешно. Това противоречие ли е между теб и Бог? Ако това не ти е ясно, не е ли вероятно да се образува пропаст между теб и Бог? Кажи Ми, ако Бог обича хората, мрази ли ги едновременно с това? Влияе ли Божията любов към хората на омразата Му към хората? Влияе ли Божията омраза към хората на любовта Му към хората? (Не.) Е, защо Бог обича хората? Бог е дошъл в плът, за да спаси хората — това не е ли най-великата Му любов? Колко жалко е, ако не го знаете! Ако нямате представа защо Бог обича хората, това е абсурдно. Кажете Ми, откъде идва майчината любов към детето? (Инстинкт.) Точно така. Майчината любов идва от инстинкт. Тази любов зависи ли от това дали детето е добро, или лошо? (Не.) Например, дори детето да е много непослушно и понякога да къса нервите на майка си, тя в крайна сметка пак го обича. Защо е така? Начинът, по който тя се отнася към детето си, идва от инстинкта на ролята ѝ на майка. Заради тази инстинктивна майчина любов, която има, любовта към детето ѝ не зависи от това дали детето е добро, или лошо. Някои хора казват: „Щом майката обича детето си по инстинкт, защо го пердаши? Защо го мрази? Защо понякога се ядосва и го хока? И защо понякога толкова му се ядосва, че иска да вдигне ръце от него? Ти не каза ли, че майката изпитва любов и обича детето си? Как може да е толкова безсърдечна?“. Това противоречие ли е? Не, не е противоречие. Начинът, по който се държи майката с детето си, зависи от отношението на детето към майката и от поведението му. Но независимо от това как се държи с детето си, дори да го плесне и да го мрази, това не влияе върху съществуването на майчината ѝ любов. По аналогия, от какво идва Божията любов към хората? (Бог има същността на любовта.) Така е. Най-накрая го казахте ясно. Разковничето е, че Бог има същността на любовта. Причината Бог да обича хората и да милее за тях е, от една страна, че Бог има същността на любовта. В тази любов има милост, любяща доброта, толерантност и търпение. Разбира се, че има и проявления на загриженост, а понякога и на безпокойство, тъга и така нататък. Всичко това се определя от същността на Бог. Това е от субективна гледна точка. От обективна гледна точка човешките същества са създадени от Бог, точно както детето е родено от майка си и майката е естествено загрижена за него. Те имат неразривна кръвна връзка. Макар и между човешките същества и Бог да няма кръвна връзка, както казват хората, те все пак са създадени от Бог и Той милее за тях и изпитва обич към тях. Бог иска човешките същества да са добри и да вървят по правия път, но като вижда как Сатана ги покварява, как вървят по пътя на злото и страдат, Бог се натъжава и се измъчва. Това е нормално, нали? Бог има тези реакции, чувства и проявления, които възникват поради Божията същност и са неразделни от връзката, получена чрез създаването на човека от Бог. Всичко това са обективни факти. Някои хора казват: „Ако Божията същност има любов, защо Бог все пак мрази хората? Не Го ли е грижа за хората? Как така все пак ги мрази?“. Има и друг обективен факт тук, който е, че човешкият нрав, същност и други аспекти не съответстват на Бог и истината, затова нещата, които хората разкриват и проявяват пред Бог, Го отвращават и са Му противни. С времето покварените човешки нрави стават все по-тежки, греховете на хората стават все по-сериозни, а хората са изключително непримирими, твърдоглаво неразкайващи се и не приемат и най-малката истина. Те са изцяло в разрез с Бог, което предизвиква Неговата омраза. Е, откъде идва Божията омраза? Защо възниква? Възниква, защото Божият нрав е праведен и свят и Божията ненавист е предизвикана от същността Му. Бог се отвращава от злото, презира негативните неща и мрази злите сили и злите неща. Поради това Бог ненавижда тази покварена човешка раса. Така че любовта и омразата, които Бог разкрива към сътворените същества, са нормални и обусловени от същността Му. Няма никакво противоречие. Някои хора питат: „Бог в крайна сметка обича ли хората, или ги мрази?“. Как ще отговориш на това? (Зависи от отношението на хората към Бог и от това дали истински са се покаяли.) Това общо взето е вярно, но не е съвсем точно. Защо не е точно? Мислите ли, че е задължително Бог да обича хората? (Не.) Божиите слова към човечеството и цялото дело, което върши в хората, са естествените проявления на Божия нрав и същност. Бог има Своите принципи, не е задължително да обича хората, но не е задължително и да ги мрази. Бог иска от хората да се стремят към истината, да следват Неговия път, да се държат и да действат според словата Му. Не е задължително Бог да обича хората, но не е задължително и да ги мрази. Това е факт и хората трябва да го разберат. Току-що казахте, че Бог обича или мрази хората въз основа на поведението им. Защо е неточно да се каже това? Бог не е задължително да те обича, нито е задължително да те мрази. Бог може дори да те пренебрегне. Ако се стремиш към истината, държиш се и действаш според Божиите слова, или ако не приемаш истината и дори се противопоставяш на Бог и се бунтуваш срещу Него, накрая Той ще въздаде на всеки човек според това, което е правил. Тези, които правят добро, ще бъдат възнаградени, а тези, които вършат зло, ще бъдат наказани. Това се нарича справяне с нещата честно и равно. Т.e. ти, като сътворено същество, нямаш основание да претендираш как Бог трябва да се държи с теб. Когато се държиш с Бог и истината с копнеж и се стремиш към истината, мислиш, че Бог те обича, но ако Бог те игнорира и не те обича, усещаш, че Той не е Бог. Или когато се бунтуваш срещу Него, мислиш, че Той трябва да те мрази и да те накаже, но Той те игнорира, усещаш, че Той не е Бог. Правилно ли е да се мисли по този начин? (Не, не е правилно.) Връзките между хората, например между родители и деца, могат да бъдат оценени по този начин, т.е. любовта или омразата на родителите към децата им понякога е въз основа на поведението на децата, но връзката между човешките същества и Бог не може да бъде оценена по този начин. Връзката между човешките същества и Бог е между сътворено същество и Създател, няма никакви кръвни връзки. Това е просто връзка между сътворени същества и Създател. Затова човешките същества не могат да изискват от Бог да ги обича или да заявява отношението Си към тях. Това са неразумни изисквания. Тази гледна точка е грешна и неправилна. Хората не могат да отправят такива изисквания. Е, като разгледаме този въпрос отново, хората всъщност имат ли точно разбиране за Божията любов? Предишното им разбиране беше грешно, нали? (Да.) Има принципи в това дали Бог обича, или мрази хората. Ако поведението или стремежът на хората са в съгласие с истината и се харесват на Бог, Той ги одобрява. Хората обаче имат покварени същности и могат да разкриват покварени нрави, и се стремят към идеали и желания, за които мислят, че са правилни, или които им харесват. Това е нещо, което Бог мрази и не одобрява. Но противно на мнението на хората, че Бог ще ги окъпе с награди, когато ги одобрява, и ще ги дисциплинира и наказва, когато не ги одобрява, това не е така. В Божиите действия има принципи. Това говори за същността на Бог и хората трябва да я разбират по този начин.

Току-що повдигнах един въпрос и разговарях за принципите на Божиите действия и за Божията същност. Какъв беше въпросът, който ви зададох преди малко? (Бог току-що попита за разликата между Неговата толерантност и милост към хората и практиката на хората да бъдат снизходителни, когато е възможно. След това Ти проведе общение и каза, че Бог не действа според тази философия за светските отношения. Бог се справя с прегрешенията на хората най-вече въз основа на два аспекта. От една страна, в това, което Бог прави, има принципи, а от друга страна, в Божията същност има както милост, така и гняв.) Точно това е правилният начин да го разбирате. Принципите, според които Бог действа по този начин, се основават на същността и нрава Му и нямат нищо общо с това да бъдеш снизходителен, когато е възможно — последното е философия за светските отношения, следвана от човечеството. Действията на хората се основават на сатанински философии и се управляват от сатанински нрави. Божиите действия са проява на нрава и същността Му. В Божията същност има любов, милост и, разбира се, омраза. И така, вече разбирате ли какво е отношението на Бог към човешките злодеяния и различните форми на бунтарство и предателство от страна на хората? На какво се основава Божието отношение? Произтича ли от същността Му? (Да.) В Божията същност има милост, любов и гняв. Божията същност е праведност, а принципите на Божиите действия произтичат от тази същност. И така, какви точно са принципите на Божиите действия? Да дарява щедро милост и да излива дълбок гняв. Това няма нищо общо със снизходителността, когато е възможно, която се практикува сред човешките същества и наглед е много благородна максима, но в Божиите очи не е достойна за споменаване. От една страна, ти като вярващ не можеш да съдиш Божията същност, дела и принципи на действие въз основа на тази максима. Освен това, от гледна точка на хората, те не бива да се придържат към тази философия за светските отношения. Те трябва да имат принцип за това как да правят избор, когато ги сполети нещо, и как да се справят с тези неща. Какъв е този принцип? Хората не притежават същността на Бог и, естествено, не могат да правят всичко според ясни принципи както Бог, нито да имат тази висота и да раздават възможности, и да бъдат снизходителни с всичко живо. Хората не са способни на това. Е, какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с неща, които те смущават, нараняват или обиждат достойнството или характера ти, или дори нараняват сърцето и душата ти? Ако се придържаш към поговорката за морално поведение „Бъди снизходителен, когато е възможно“, то ти се опитваш да замажеш положението, без да отчиташ принципите, и да бъдеш угодник. Усещаш, че не е лесно да се справяш в този свят и че не можеш да си позволиш да си създаваш врагове, и че трябва да се стремиш да обиждаш хората по-малко или да не ги обиждаш изобщо, да бъдеш снизходителен, когато е възможно, да си неутрален при всяка възможност, да избираш златната среда, да не се поставяш в опасни ситуации и да се научиш да се пазиш. Не е ли това философия за светските отношения? (Да.) Това е по-скоро философия за светските отношения, отколкото принцип, на който Бог учи човечеството. И така, какъв е принципът, на който Бог учи човечеството? Как се определя стремежът към истината? Да възприемат хората и нещата и да се държат и да действат в пълно съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Ако се е случило нещо, което е породило омраза у теб, как би гледал на това? Въз основа на какво би го разглеждал? (Въз основа на Божиите слова.) Точно така. Ако не знаеш как да разглеждаш тези неща въз основа на Божиите слова, то ти можеш само да бъдеш снизходителен, когато е възможно, да потискаш възмущението си, да правиш отстъпки и да дебнеш възможности за възмездие — това е пътят, по който би поел. Ако искаш да се стремиш към истината, трябва да гледаш на хората и нещата според Божиите слова и да се питаш: „Защо този човек се отнася с мен така? Как може да ми се случи това? Защо е възможно да има такъв резултат?“. Тези неща трябва да бъдат разглеждани според Божиите слова. Първото, което трябва да направите, е да можете да приемете този въпрос от Бог и активно да приемете, че той идва от Бог и че е нещо полезно и изграждащо за вас. За да приемете този въпрос от Бог, трябва първо да гледате на него като на нещо, устроено и управлявано от Бог. Всичко, което се случва под слънцето, всичко, което чувстваш, виждаш и чуваш — всичко се случва с Божието позволение. След като приемеш този въпрос от Бог, съпостави го с Божиите слова и разбери какъв човек е този, който е извършил това, и каква е същността на този въпрос, независимо дали казаното или направеното от този човек те е наранило, дали сърцето и душата ти са станали на пух и прах и дали характерът ти е потъпкан. Първо виж дали този човек е зъл, или просто покварен, като първо разбереш какъв е според Божиите слова, а после разбереш въпроса и се отнесеш към него според Божиите слова. Не са ли това правилните стъпки, които трябва да предприемеш? (Да.) Първо приеми въпроса от Бог и разгледай хората, които са замесени в него, според словата Му, за да определиш дали те са обикновени братя и сестри, зли хора, антихристи, неверници, зли духове, мръсни демони или шпиони на големия червен змей, и дали стореното от тях е обикновена проява на поквара, или злодеяние, което има изричната цел да смущава и прекъсва. Всичко това трябва да се определи чрез съпоставка с Божиите слова. Съпоставката с Божиите слова е най-точният и обективен начин. Хората трябва да бъдат разграничавани, а нещата — преодолявани според Божиите слова. Трябва да разсъждаваш така: „Тази случка силно нарани сърцето и душата ми и ме помрачи. Но с какво появата на тази случка допринесе, за да ме поучи за навлизането ми в живота? Какво е Божието намерение?“. Това ще те доведе до същината на въпроса, която трябва да проумееш и разбереш — това е да следваш правилния път. Трябва да търсиш Божието намерение, като си мислиш: „Тази случка травмира сърцето и душата ми. Чувствам страдание и болка, но не може да съм негативен и укорителен. Най-важното е да различа, разгранича и реша според Божиите слова дали тази случка всъщност е полезна за мен или не. Ако тя идва от Божието дисциплиниране и е полезна за навлизането ми в живота и за това да разбирам себе си, тогава трябва да я приема и да ѝ се покоря. Ако е изкушение от Сатана, тогава трябва да се моля на Бог и да се отнеса към нея с мъдрост“. Търсенето и мисленето по този начин положително навлизане ли е? Това ли е да гледаш на хората и нещата според Божиите слова? (Да.) След това, с какъвто и въпрос да се сблъскаш и каквито и проблеми да възникнат в отношенията ти с хората, трябва да търсиш съответните Божии слова, за да ги решиш. Каква е целта на цялата тази поредица от действия? Целта е да гледаш на хората и нещата според Божиите слова, за да може гледната ти точка и отношението ти към хората и нещата да са съвсем различни. Целта не е да придобиеш добра репутация и да запазиш имиджа си, за да си високоуважаван, или да внасяш хармония в страната и обществото, с което да удовлетвориш управляващата класа, а да живееш според Божиите слова и истината, за да удовлетвориш Бог и да прославиш Създателя. Само като практикуваш по този начин, можеш да бъдеш в пълно съответствие с Божиите намерения. Поради това няма нужда да следваш поговорките за морално поведение в традиционната култура. Няма нужда да разсъждаваш така: „Когато ми се случи такова нещо, не трябва ли да приложа на практика поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Ако не съм в състояние да направя това, какво ще си помисли обществото за мен?“. Няма нужда да използваш тези морални максими, за да се възпираш и контролираш. Вместо това трябва да възприемеш гледната точка на човек, който се стреми към истината, и да се отнасяш към хората и нещата според начина, по който Бог ти казва да се стремиш към истината. Това не е ли изцяло нов начин на съществуване? Това не е ли изцяло нов мироглед и изцяло нова житейска цел? (Да.) Когато възприемеш този поглед към хората и нещата, няма да има нужда да си втълпяваш: „Трябва да направя това или онова, ако искам да съм великодушен и да намеря мястото си сред хората“. Няма нужда да си толкова суров със себе си, няма нужда да живееш против собствената си воля и няма нужда човешката ти природа да бъде толкова изопачена. Вместо това ще приемеш тези ситуации, хора, въпроси и неща, идващи от Бог, по естествен начин и с готовност. Освен това може да пожънеш непредвидени печалби от тях. Когато трябва да се справиш с неща, които предизвикват твоята омраза, ще си се научил да различаваш истинската същност на хората според Божиите слова и да разбираш и да се справяш с тези неща според Божиите слова. След като преминеш през период на преживявания, срещи и борби, ще си открил истините принципи за справяне с такива неща и ще си научил какви истини принципи да използваш, когато се сблъскваш с такива хора, въпроси и неща. Това не е ли следване на правилния път? По този начин човешката ти природа ще се подобри, защото следваш пътя на стремежа към истината, т.е. вече не живееш просто според човешката си съвест и човешкия си разум, а когато се случи нещо, не гледаш на него само с мисленето и от гледната точка на съвестта и разума, а по-скоро, понеже си чел много от Божиите слова и действително си преживял Божието дело, си разбрал някои истини и си придобил известно истинско разбиране за Бог, Създателя. Това определено е богата реколта, от която ще спечелиш както истина, така и живот. Въз основа на съвестта и разума си ще се научиш да използваш Божиите слова и истината, за да посрещаш и решаваш всички проблеми, с които се сблъскваш, и постепенно ще заживееш според Божиите слова. Какво представляват такива човешки същества? В съответствие ли са те с Божиите намерения? Такива човешки същества все повече се приближават до това да се превърнат в годните сътворени същества, които Бог изисква, а така постепенно стават способни да постигнат очакваните резултати от Божието дело на спасението. Когато хората са в състояние да приемат истината и да живеят според Божиите слова, колко лесно е да се живее така — без капчица страдание. При онези обаче, които са получили образованието си от традиционната култура, всяко едно дело е противно на волята им и е лицемерно, а нещата, които човешката им природа разкрива, са много изопачени и ненормални. Защо е така? Защото не говорят, каквото мислят. Устата им казва: „Бъди снизходителен, когато е възможно“, но сърцето им казва: „Не съм приключил с теб. Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“ — това не е ли против волята им? (Да.) Какво означава „изопачени“? Означава, че наглед говорят само за благосклонност и моралност, но вършат всякакви лоши неща, като разврат и плячкосване, зад гърбовете на другите. Всички тези приказки за благосклонност и моралност, които изричат за пред хората, са просто маска, а сърцата им са пълни с всякакво зло, всякакви мерзки идеи и гледни точки. Това е несравнимо гнусно, изключително жалко, низко и срамно. Това означава „изопачени“. В съвременния език изопаченото се нарича извратено. Всички те са толкова извратени, но продължават да се правят на изключително прилични, изтънчени, благородни и достойни за уважение пред другите. Наистина нямат срам, толкова са зли! Пътят, който Бог е посочил на хората, не е да те кара да живееш така, а да ти даде възможност да следваш правилните принципи и път за практикуване, които Бог е посочил на хората, във всичко, което правиш, както пред Бог, така и пред другите хора. Дори и да се сблъскаш с неща, които накърняват интересите ти или не ти допадат, или дори оказват влияние на остатъка от живота ти, ти трябва да имаш принципи, според които да се справяш с тях. Например, трябва да се отнасяш към истинските братя и сестри с любов и да се научиш да бъдеш толерантен към тях, да ги подкрепяш и да им помагаш. А как трябва да постъпваш с враговете на Бог, антихристите, злите хора и неверниците, или с агентите и шпионите, които се промъкват в църквата? Трябва да ги отхвърлиш веднъж завинаги. Процесът е да ги идентифицираш и разобличиш, да усетиш омраза и накрая да ги отхвърлиш. В Божия дом има управленски закони и правила. Когато става въпрос за антихристи, зли хора, неверници и такива, които са от рода на дяволите, Сатана и злите духове, те не са склонни да полагат труд, затова трябва да бъдат отстранени от Божия дом завинаги. Е, как трябва да се отнасят към тях Божиите избраници? (Да ги отхвърлят.) Точно така, трябва да ги отхвърлите, да ги отхвърлите завинаги. Някои казват: „Отхвърлянето е просто дума. Да предположим, че хипотетично ги отхвърлите. А после как ще постигнете това в реалния живот?“. Проблем ли е да им се противите непримиримо? Няма нужда да се морите излишно. Няма нужда непримиримо да им се противите, няма нужда да се биете с тях до смърт и няма нужда да ги кълнете зад гърбовете им. Всички тези неща са ненужни. Просто дълбоко в сърцето си се откъснете от тях и недейте да имате отношения с тях при нормални обстоятелства. В специални случаи и когато нямате друг избор, може да говорите нормално с тях, но после трябва да се отървете от тях при първа възможност и по никакъв начин да не се замесвате в работите им. Това означава да ги отхвърлиш от дълбините на сърцето си, да не се отнасяш към тях като към братя и сестри или като към членове на Божието семейство, нито като към вярващи. Що се отнася до онези, които мразят Бог и истината, нарочно смущават и прекъсват Божието дело или се опитват да го унищожат, не само трябва да се молиш на Бог да ги прокълне, но и да ги вържеш и да ги въздържаш за вечни времена, и да ги отхвърлиш веднъж завинаги. Съответства ли на Божиите намерения такава постъпка? Напълно съответства на Божиите намерения. За да се справиш с тези хора, трябва да заемеш позиция и да имаш принципи. Какво означава да заемеш позиция и да имаш принципи? Означава да виждаш ясно същността им, никога да не гледаш на тях като на вярващи и в никакъв случай да не гледаш на тях като на братя и сестри. Те са дяволи, те са Сатани. Въпросът не е в това дали ще им простиш или не, а в това да се отделиш от тях и да ги отхвърлиш веднъж завинаги. Това е напълно обосновано и в съответствие с истината. Някои казват: „Не е ли безскрупулно от страна на вярващите в Бог да правят такива неща?“. (Не.) Това означава да заемеш позиция и да имаш принципи. Ние правим това, което Бог ни казва да правим. Снизходителни сме с тези, с които Бог ни каже да сме снизходителни, и презираме това, което Бог ни каже да презираме. В Епохата на закона онези, които нарушаваха законите и заповедите, бяха убивани с камъни от Божиите избраници, а днес, в Епохата на царството, Бог има управленски закони и премахва и отлъчва само тези, които са от рода на дяволите и Сатана. Божиите избраници трябва да прилагат на практика и да се подчиняват на Божиите слова и на управленските закони, които Бог издава, без да ги нарушават, без да бъдат възпирани или повлияни от човешки представи и без да се страхуват от това, че ще бъдат съдени и заклеймени от религиозните хора. Да действаш според Божиите слова, е нещо напълно естествено и обосновано. Във всеки един момент вярвай само, че Божиите слова са истината, а човешките думи не са истината, колкото и сладко да звучат. Хората трябва да имат тази вяра. Хората трябва да имат тази вяра в Бог и трябва да имат отношение на покорство. Това е въпрос на отношение.

Общо взето казахме достатъчно за поговорката за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ и за принципите на Божиите действия. Когато става въпрос за неща, които нараняват хората, разбирате ли вече принципа за справяне с тях, на който Бог учи хората? (Да.) Той е, че Бог не позволява на хората да бъдат импулсивни в реакцията си към нещата, които ги сполитат, камо ли да прилагат човешки морални кодекси, за да се справят с който и да е проблем. Какъв е принципът, за който Бог говори на хората? Кой принцип трябва да следват хората? (Да гледат на хората и на нещата и да се държат и да действат според Божиите слова.) Точно така, да гледат на хората и на нещата и да се държат и да действат според Божиите слова и истината. Каквото и да се случва, то трябва да бъде преодоляно според Божиите слова, защото във всеки въпрос и всички неща си има първопричина за всичко, което се случва, и за всеки човек, събитие или нещо, който се появява. Бог урежда всичко това и има върховенство над него. Всяка случка може да има положителен или отрицателен резултат, а разликата между тях зависи от стремежите на хората и от пътя, по който вървят. Ако избереш да се отнасяш към нещата според Божиите слова, то крайният резултат ще е положителен; ако избереш да се отнасяш към тях според методите на плътта, импулсивно и според различните поговорки, идеи и възгледи, идващи от хората, тогава крайният резултат със сигурност ще бъде прибързан и отрицателен. Ако тези прибързани и отрицателни неща са свързани с увреждане на човешкото достойнство, тяло, душа, интереси и т.н., те в крайна сметка ще оставят само омраза и сянка у хората, от които те никога не могат да се отърват. Само чрез следване на Божиите слова е възможно да се установят причините за различните хора, събития и неща, които човек среща, и само чрез следване на Божиите слова е възможно да се види ясно същността на тези хора, събития и неща. Разбира се, само чрез следване на Божиите слова хората могат да подходят правилно към проблемите, свързани с различните хора, събития и неща, които срещат в действителността, и да ги решат. В крайна сметка това ще даде възможност на хората да извлекат ползи от всички ситуации, които Бог създава, животът им постепенно ще израсне, покварените им нрави ще се променят и същевременно те ще намерят в това правилната посока в живота, правилния поглед върху живота, правилния начин на съществуване, правилната цел и правилния път, към който да се стремят. В общи линии приключихме общението си относно поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Тя е малко повърхностна, но когато се анализира според истината, същността ѝ не е толкова проста. Още по-сложен е въпросът за това какво трябва да правят хората във връзка с нея и как да се справят с такива ситуации. Това е свързано с въпроса дали хората могат да търсят истината и да се стремят към нея и, разбира се, още повече с промяната в човешкия нрав и спасението на хората. Поради това, независимо дали тези проблеми са прости, или сложни, повърхностни или дълбоки, те трябва да бъдат посрещнати правилно и сериозно. Всяко нещо, което се отнася до промяна в човешкия нрав или което засяга човешкото спасение, не е банален въпрос — всичко е съществено и важно. Надявам се, че оттук нататък в ежедневието си ще изтръгнете всички поговорки и възгледи за морала в традиционната култура от мислите и съзнанието си и ще анализирате и проумеете истинската им същност според Божиите слова, за да можете постепенно да ги разберете и преодолеете, да възприемете съвсем нова посока и цел в живота и напълно да промените начина си на съществуване. Е, нека днешното ни общение да приключи тук. Довиждане!

23 април 2022 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.