Какви аспекти на поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ обсъдихме? Да обобщим. Същината на тази поговорка е същата като на останалите поговорки за морално поведение. Всички те обслужват управляващата класа и обществените нрави и не се предлагат от гледна точка на човешката природа. Твърдението, че тези морални писания обслужват управляващата класа и обществените нрави може да излиза далеч извън рамките на това, което трябва да разбирате и да успеете да постигнете чрез вярата си в Бог, макар че то донякъде е достъпно за онези, които разбират малко от политика, социални науки и човешка мисъл. От гледна точка на човешката природа, т.е. от собствената ти гледна точка, как трябва да се отнасяш към подобни неща? Да речем, например, че в миналото си бил арестуван, хвърлен в затвора и измъчван заради вярата си. Няколко дни и нощи големият червен змей не те е оставил да спиш и те е измъчвал почти до смърт. Независимо дали си мъж, или жена, тялото и умът ти са изтърпели всякакви злоупотреби и мъчения. Освен това си бил обиждан, осмиван и нападан от тези дяволи с всякакви долни и богохулни думи. Какво чувстваш към тази държава и това правителство, след като си изтърпял целия този тормоз? (Омраза.) Този тормоз поражда омраза — омраза към обществената система, омраза към управляващата партия и омраза към държавата. Преди, когато си виждал полицаи, си чувствал огромно уважение, но след като си бил подложен на преследване, мъчение и оскверняване от тяхна страна, предишното чувство на уважение е изчезнало и сърцето ти е изпълнено само с едно — омраза. Омраза към това, че нямат човешка природа, омраза към откровената им безскрупулност, омраза към това, че са животни, дяволи и Сатани. Макар и полицаите да са ти причинили огромно страдание, като са те измъчвали, осквернявали и обиждали, ти си видял истинската им същност и си разбрал, че всички те са зверове в човешка кожа и дяволи, които мразят истината и мразят Бог, затова си изпълнен с омраза към тях. Това не е лична омраза или лична болка — то е последица от това, че ясно си видял злата им същност. Сърцето ти не се е изпълнило с омраза заради нещо, което си си въобразил, заключил или установил, а в резултат от всички тези спомени за това как са те обиждали, осквернявали и преследвали, включително от всяка тяхна преструвка, всяко тяхно действие, всяка тяхна дума. Нормално ли е това? (Да.) След като вече си изпълнен с омраза, ако някой ти каже: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно. Не живей в омраза. Най-добрият начин да се справиш с това, е да разсееш омразата“, как ще се чувстваш при тези думи? (Отвратен.) Какво друго би могъл да чувстваш, освен отвращение? Е, кажете Ми, възможно ли е да се разсее тази омраза? (Не.) Не може да се разсее. Как може да се разсее непримиримата омраза? Ако някой използва поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, за да те убеждава да се избавиш от омразата си, ще можеш ли да се избавиш от нея? Как би реагирал? Първата ти реакция би била: „Думите „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, са неверни дяволски думи, това са безотговорни забележки на странични наблюдатели! А хората, които разпространяват идеите и възгледите на традиционната култура и преследват християни и добри хора всеки ден — нима тези думи ги възпират и им влияят? Те няма да спрат, докато не прогонят и унищожат всички до крак! Те са дяволи и Сатана под прикритие! Те третират хората брутално, докато са живи, а като умрат, казват няколко съчувствени думи, за да подведат другите. Това не е ли ужасно злонамерено?“. Не би ли се чувствал и реагирал по този начин? (Да.) Със сигурност би се чувствал така и би мразил всеки, който се опитва да те убеждава, до такава степен, че даже да искаш да го прокълнеш. Някои хора обаче не разбират. Те казват: „Защо правиш това? Не е ли изпълнено с омраза? Не е ли изпълнено със злоба?“. Това са безотговорни забележки на странични наблюдатели. Ти би отговорил: „Аз съм човешко същество, имам достойнство и почтеност, но те не се отнесоха с мен като с човешко същество, а като с животно или звяр, с което тежко накърниха почтеността и достойнството ми. Не са ли те тези, които са злобни? Ти приемаш безмълвно тяхната злоба, а когато ние им се противопоставяме и ги мразим, ни заклеймяваш заради това. Е, какъв си ти тогава? Не си ли ти злонамереният? Те не се държат с нас като с човешки същества, измъчват ни, но ти пак ни казваш да постъпваме според човешкия морал и да отвръщаме на злото с добро. Не са ли глупости нещата, които говориш? Нормална ли е човешката ти природа? Ти си лъжец и лицемер. Не само си изключително злобен, но си и злонамерен и безсрамен!“. И така, когато някой те успокоява с думите: „Забрави за това, то е приключено, не трупай болка. Ако продължаваш да си толкова дребнав, накрая ти ще пострадаш. Хората трябва да се научат да се избавят от омразата и да практикуват снизходителност, когато е възможно“, какво ще си помислиш за това? Няма ли да си помислиш: „Цялата тази традиционна китайска култура е просто инструмент, с който управляващата класа подвежда и контролира хората. Самите ѝ представители не се възпират от тези идеи и възгледи, но ежедневно подвеждат и жестоко нараняват хората. Аз съм човек с достойнство и почтеност, когото безпричинно са разигравали и са измъчвали като животно или звяр. Понесъл съм толкова много обиди и унижения в тяхно присъствие и съм бил тормозен и лишаван от достойнството и почтеността си до степен, че съм губил човешкия си облик, а ти ми говориш за морал? Кой си ти да ми говориш такива високопарни приказки? Сякаш не ми стига, че са ме унижавали веднъж, а ти искаш да ме унижават пак? Няма да се избавя от тази омраза!“? Това проява на нормална човешка природа ли е? (Да.) Това е проява на нормална човешка природа. Някои хора казват: „Това не е проява на нормална човешка природа, това е подбуждане към омраза“. В такъв случай кой е предизвикал това поведение и тази омраза у този човек? Знаеш ли? Ако не бяха брутално преследвани от големия червен змей, щяха ли тези хора да се държат така? Били са преследвани и просто говорят, каквото мислят — по какъв начин това подбужда към омраза? Сатанинските режими преследват хората така, но не им позволяват да говорят, каквото мислят? Сатана преследва хората, но иска да си държат устите затворени и не им позволява да мразят или да се противопоставят. Що за начин на мислене е това? Не трябва ли хората с нормална човешка природа да се противопоставят на потисничеството и експлоатацията? Или трябва да се подчиняват като овце? Сатана покварява и наранява човечеството от хиляди години. Щом разберат истината, вярващите трябва да се събудят, да се противопоставят на Сатана, да го разобличат, да го намразят и да му се опълчат. Това е нормалната човешка природа и тя е напълно естествена и оправдана. Това е доброто и праведното дело, на което нормалната човешка природа трябва да е способна, и Бог го възхвалява.

Откъдето и да го погледнеш, поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ е много нехуманна и отвратителна. Тя казва на хората от управляваната класа да не се съпротивляват на каквото и да е несправедливо отношение, независимо от атаките, оскверняването и увреждането, от които страдат техните човешки права, честност и достойнство, а по-скоро овчедушно да му се покоряват. Те не бива да отмъщават или да мислят за омразни неща, камо ли за възмездие, а трябва да гледат да са снизходителни, когато е възможно. Нима това не е нехуманно? Съвсем очевидно е, че е нехуманно. Предвид че то изисква от управляваната класа, т.е. от обикновените хора, да правят всичко това и да се държат според това морално поведение, не трябва ли моралното поведение на управляващата класа да надхвърля това изискване? Нима това не е нещо, което управляващата класа е още по-задължена да прави? А прави ли го? А може ли да го прави? Тя използва ли тази поговорка, за да се възпира и да се мери според нея? Прилага ли тя тази поговорка в отношението си към своя народ, към хората, които управлява? (Не.) Управниците никога не са правили това. Те само казват на своя народ да не гледат на това общество, на тази страна и на управляващата класа с враждебност и да се научат да бъдат снизходителни, когато е възможно, независимо какво несправедливо отношение срещат в обществото или в рамките на общността си и независимо колко страдат физически, умствено и духовно. Обратно, ако обикновените хора, които в очите на управляващите са простолюдие, им кажат „не“ или имат различно от тяхното мнение или говорене относно статуса, управлението и властта на управляващата класа, срещу тях ще бъдат взети строги мерки и те може дори да бъдат жестоко наказани. Това ли е моралното поведение, което управляващата класа, защитаваща пред хората тезата „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, трябва да притежава? Ако сред обикновените хора от управляваната класа възникне и най-малкото смущение или отклонение или ако в мислите на хората се появи и най-малката съпротива срещу управниците, това ще бъде веднага отрязано с нож. Те контролират сърцата и умовете на хората и безкомпромисно ги принуждават да им се покоряват Точно както се казва в поговорките, „Когато императорът заповяда на своите подчинени да умрат, те нямат друг избор, освен да умрат“ и „Всички земи под небето принадлежат на краля, всички народи по света са негови васали“. Нещата се свеждат до това, че всичко, което управникът върши, е правилно, а хората трябва да бъдат подвеждани от него, контролирани от него, обиждани от него, разигравани от него, смачквани от него и накрая погълнати от него, и до това, че каквото и да прави управляващата класа, тя е права, а хората са длъжни да бъдат покорни граждани и да не проявяват нелоялност към царя, докато са живи. Колкото и да е лош царят, колкото и зле да управлява, обикновените хора не трябва да казват „не“ и не трябва да таят мисли за съпротива, а само да се подчиняват безусловно. Щом като „всички народи по света са негови васали“, което значи, че обикновените хора, управлявани от царя, са негови васали, то тогава не трябва ли царят да бъде пример за обикновените хора по отношение на поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Тъй като обикновените хора са глупави, невежи, неинформирани и не разбират закона, те често вършат някои незаконни и престъпни неща. Е, не трябва ли царят най-напред от всички да прилага поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Не трябва ли царят да прави именно това — да бъде колкото е възможно по-снизходителен с обикновените хора като със собствените си деца? Не трябва ли царят също да има такова великодушие? (Да.) Е, изисква ли той това от себе си? (Не.) Когато царете наредиха религиозните вярвания да се потискат, те изискваха ли от себе си да се придържат към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Когато армията и полицейските им сили преследваха и измъчваха християни брутално, те поискаха ли от правителството си да се придържа към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Никога не са искали от правителството си или от полицейските си сили да правят това, напротив — подтикваха и принуждаваха правителството и полицията стриктно да потиска религиозните вярвания и дори издаваха заповеди, свеждащи се до „Пребийте ги до смърт безнаказано“ и „Унищожете ги тихомълком“, от което е очевидно, че царете на този зъл свят са дяволи, те са дяволски царе, те са Сатани. Те позволяват само на държавните служители да палят пожари, а на хората не дават дори да палят лампи. Те използват тези традиционни поговорки за морално поведение, за да възпират и ограничават хората, защото се страхуват хората да не въстанат срещу тях. Следователно управляващата класа използва всякакви поговорки за морално поведение, за да заблуждава хората. Те имат само една цел, а именно да ограничават хората и да връзват ръцете и краката им, за да се покоряват на управниците и да не се съпротивляват. Те използват тези теории за морално поведение, за да притъпят хората и да ги мамят, като ги подхлъзват да се огънат и да бъдат покорни граждани. Колкото и на управляващите да им се разминава и да мачкат хората, колкото и да ги потискат и да ги експлоатират, хората могат само овчедушно да се покоряват на това и не могат изобщо да се противопоставят. Дори в лицето на смъртта единственият избор за хората е да бягат. Не могат да се противопоставят, нито дори да посмеят да таят мисли за противопоставяне. Не могат даже да погледнат сърп или мотика или да държат такива инструменти в къщите си, не могат дори да носят джобни ножчета и нокторезачки у себе си, за да могат да покажат, че са покорни граждани и че винаги ще се подчиняват на властта на царя и ще му бъдат предани завинаги. Докъде трябва да се простира предаността им? Никой не смее да каже: „Като народ ние трябва да използваме идеите и възгледите на традиционната култура, за да надзираваме и възпираме царя си“ и никой не смее да изкаже дори най-малко различно мнение, когато установи, че царят извършва зло, защото ще бъде убит. Съвсем очевидно е, че управляващият гледа на себе си не само като на цар на хората, но и като на техен върховен водач и надзирател. В китайската история тези императори се наричали „тиендзъ“. Какво означава „тиендзъ“? Означава „син на небесните селения“ или накратко „син на небесата“. Защо не са се наричали „син на земята“? Щом са родени на земята, трябва да са синове на земята, и след като очевидно са родени на земята, защо се наричат „син на небесата“? Каква е целта на това да се наричат „син на небесата“? Дали е, защото са искали да гледат всички живи същества и цялото простолюдие отвисоко? Техният начин да управляват е бил да контролират хората преди всичко с власт и статус. Това означава, че когато са дошли на власт и са станали императори, не са имали никакви скрупули да пренебрегват правата и мнението на хората, а хората са били заплашени от екзекуция, ако проявят и най-малката резервираност. Така е възникнала титлата „син на небесата“. Ако императорът беше казал, че е син на земята, статусът му щеше да изглежда нисък и той нямаше да има величието, което твърди, че подобава на един цар, нито щеше да може да заплашва управляваната класа. Затова е вдигнал летвата, като твърдял, че е син на небесата, и поискал да представлява Небето. Би ли могъл той да представлява Небето? Имал ли е такава същност? Ако някой настоява да представлява Небето, без да има необходимата за това същност, то това е предявяване на претенция. От една страна, тези управници гледат враждебно на Небесата и на Бог, но от друга страна, имат претенциите, че са синове на небесата и че са изпратени от Небето, за да улеснят властването си. Това не е ли безсрамно? Като вземем предвид фактите, целта на тези различни поговорки за морално поведение, които се разпространяват сред човечеството, е да се ограничи нормалното мислене на хората, да им се вържат ръцете и краката, да се ограничи поведението им и дори да се ограничат различните им мисли, възгледи и проявления в рамките на нормалната човешка природа. Изначалната им цел е да формират добри обществени нрави и обществен морал. Като постигат този ефект, те, разбира се, служат на амбицията на управляващата класа да управлява дълго. Както и да управлява тя обаче, в крайна сметка жертвата е човечеството. Човечеството е оковано и повлияно от тези различни идеи и възгледи на традиционната култура. Хората не само са загубили шанса да чуят евангелието и да получат Божието спасение, но са изгубили и възможността да търсят истината и да вървят по правилния път в живота. Още повече, че под властта на управляващите хората нямат друг избор, освен да приемат множество отрови, ереси, заблуди и други негативни неща, идващи от Сатана. През последните няколко хиляди години от дългата история на човечеството Сатана е обучил, обработил и заблудил човечеството чрез разпространението на знание и на различни идеологически теории, в резултат на което поколения от хора са дълбоко повлияни и оковани от тези идеи и възгледи. Разбира се, че под влиянието на тези идеи и възгледи на Сатана, поквареният нрав на хората е станал по-силен и по-тежък. С други думи, въз основа на това поквареният нрав на хората е поощряван и „рафиниран“ и се е вкоренил дълбоко в сърцата на хората, поради което те отричат Бог, противят Му се и потъват дълбоко в греховност, от която не могат да се измъкнат. Сега няма да разговаряме за възникването на тази поговорка за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ и за целите на предявяването на такова изискване, както и за вредата, причинена на хората след формулирането на тази поговорка за морално поведение, и за множеството други аспекти. По-нататък можете сами да посветите известно време да разсъждавате по тези въпроси самостоятелно.

Китайците са добре запознати с поговорките за морално поведение в традиционната култура, но хората не се повлияват от тези неща от днес за утре. Живееш в такава социална среда, получил си такова идеологическо образование относно аспектите на традиционната култура и традиционния морал и си запознат с тези неща, но никога не ти е хрумвало, че те може да имат огромни негативни последици. Колко ще ти пречат тези неща да вярваш в Бог, да се стремиш към истината и да навлезеш в истините реалности? Колко ще ти влияят и ще те възпират по пътя, по който ще вървиш в бъдеще? Наясно ли сте с тези проблеми? Трябва да разсъждавате още и да разбирате темата, за която разговаряхме днес, да придобиете дълбоко разбиране за ролята, която традиционната култура играе в образоването на човечеството, и за това каква точно е тя и как хората трябва да се отнасят към нея правилно. Словата, с които проведохме общение по-горе, са полезни и ползотворни за вашето разбиране за нещата в традиционната култура. Това разбиране, естествено, не е само разбиране на традиционната култура, но и разбиране на покварата на човечеството от Сатана и на различните начини и методи, чрез които той покварява човечеството, и дори по-конкретно на различните възгледи, които той втълпява на хората, както и на различните начини и средства, гледни точки, твърдения и прочее, въз основа на които той третира света и човечеството. След като придобиете дълбоко разбиране за елементите на традиционната култура, трябва не просто да избягвате и отхвърляте различните поговорки и възгледи на традиционната култура. По-конкретно, трябва да разберете и анализирате какви вреди, ограничения и окови са ви донесли поговорките за морално поведение, които спазвате и поддържате, и каква роля са изиграли те в повлияването, смущаването и възпрепятстването на твоите мисли и възгледи за собственото ти поведение, както и в приемането ти на Божиите слова и стремежа ти към истината, като по този начин са забавили твоето приемане, разбиране и практикуване на истината и пълното ти и абсолютно покорство пред Бог. Тези неща са точно това, върху което хората трябва да разсъждават и да осъзнават. Не можете просто да ги избягвате или отхвърляте, трябва да можете да ги разпознавате и да ги разбирате в дълбочина, за да сте в състояние изцяло да освободите съзнанието си от тези примамливи и подвеждащи неща в традиционната култура. Дори и някои поговорки за морално поведение да не са дълбоко вкоренени у теб, а да се проявяват само от време на време в мисленето и представите ти, те пак могат да те смущават за кратък период или в конкретен случай. Ако не ги разпознаваш ясно, може да продължиш да гледаш на някои поговорки и възгледи като на неща, които са доста положителни или близки до истината, а това е много тревожно. Има някои поговорки за морално поведение, които вътре в себе си доста харесваш. Не само си съгласен с тях в сърцето си, но и смяташ, че те може да се разпространяват сред хората, че хората ще искат да ги чуят и че ще ги възприемат като положителни. Без съмнение това са поговорките, от които най-трудно ще се откажеш. Макар и да не си ги приел за истина, вътре в сърцето си ги признаваш за положителни и те несъзнателно се вкореняват в сърцето ти и се превръщат в твой живот. След като повярваш в Бог и приемеш изразените от Него истини, тези неща ще изплуват по естествен начин, за да те смущават и да ти пречат да приемеш истината. Всичко това са неща, които пречат на хората да се стремят към истината. Ако не ги разпознаваш ясно, е лесно да ги объркаш с истината и да им придадеш същия статут, което може да има известен отрицателен ефект върху хората. Възможно е и да не си се отнасял към поговорки като „Не присвоявай парите, които намериш“, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ и „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ като към истината и да не гледаш на тях като на стандарт за измерване на своето собствено морално поведение, и да не си ги поставяш за цел в поведението си, но това не значи, че не си бил повлиян и покварен от традиционната култура. Възможно е и да си човек, който е безразличен към банални подробности, дотолкова че да не те е грижа дали си присвояваш парите, които намираш, или дали извличаш удоволствие от това да помагаш на другите. Трябва обаче да разбираш и да си наясно с едно нещо: живееш в такава социална среда и си подвластен на традиционното културно и идеологическо образование, и поради това неизбежно ще следваш защитаваните от човечеството поговорки и ще възприемеш поне някои от тях като стандарти за измерване на морално поведение. Именно това е въпросът, по който ще трябва да разсъждаваш в дълбочина. Възможно е да не приемаш поговорки като „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ като стандарт за измерване на морално поведение, но да мислиш дълбоко в сърцето си други поговорки като „За приятел бих поел и куршум“ за особено благородни и те да са станали максими, влияещи върху живота ти, или най-високият критерий, според който преценяваш хората и нещата, и според който се държиш и постъпваш. Какво показва това? Макар и дълбоко в сърцето си да не почиташ или следваш традиционната култура съзнателно, твоите принципи на поведение, начините, по които се държиш, житейските ти цели, както и принципите, минималните стандарти и теориите за житейските цели, към които се стремиш, никак не са освободени от традиционната култура. Те не са се избавили от ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, поддържани от човечеството, или от някои максими за морално поведение, защитавани от човечеството. Ни най-малко не си счупил тези окови. С прости думи, докато си покварен човек, жив човек, и ядеш храната на човешкия свят, то принципите на поведение и на живот, които следваш, не са нищо повече от тези принципи и максими за морално поведение от традиционната култура. Трябва да разберете думите, които изричам, и проблемите, които разобличавам. И все пак може би си мислиш, че нямаш тези проблеми, затова не се интересуваш от нещата, които казвам. Истината е, че всички хора имат тези проблеми в различна степен, независимо доколко осъзнаваш това, и това е нещо, върху което вярващите в Бог и стремящите се към истината трябва да разсъждават задълбочено и което трябва да разбират.