От известно време насам разговаряме по темата за моралното поведение. Последния път темата на общението ни беше „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Днес ще разговаряме за поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, която съдържа поредното изискване на традиционната култура за морално поведение на човека. Какви аспекти на моралното поведение на човека засяга тази поговорка? Изисква ли от хората да бъдат великодушни и толерантни? (Да.) Това е изискване, което се отнася до щедростта на човешката природа. Какъв е критерият за това изискване? Кой е ключовият му елемент? (Бъди снизходителен, когато е възможно.) Точно така, ключовият елемент е, че трябва да си снизходителен, когато е възможно, и да не си толкова агресивен, че да не оставяш на хората вратичка за изход. Тази поговорка за морално поведение изисква от хората да бъдат великодушни и да не се оплакват за дребни неща. Когато общуваш с хората или си вършиш работата, ако възникне спор, конфликт или недоволство, не бъди твърде претенциозен, краен или суров в постъпките си спрямо виновната страна. Когато е необходимо, бъди снизходителен, когато е необходимо, прояви щедрост и имай грижа към света и човешкия род. Притежават ли хората такава огромна щедрост? (Не.) Хората не притежават такава огромна щедрост. Те не са сигурни докъде се простира способността на човешкия инстинкт да устои на такова нещо и до каква степен то е нормално. Каква е основната нагласа на нормалните хора към някой, който те е наранил, проявил е враждебност към теб или е накърнил интересите ти? Нагласата е омраза. Когато в човешкото сърце се появи омраза, могат ли хората да „бъдат снизходителни, когато е възможно“? Това не е лесно за постигане и повечето хора не могат да го направят. Могат ли повечето хора да разчитат на съвестта и разума, които притежават в човешката си природа, за да бъдат снизходителни с другия човек и да започнат отначало? (Не.) Не е обаче съвсем точно да се каже, че това не може да бъде постигнато. Защо не е съвсем точно? Всичко зависи от това какъв е проблемът и доколко той е банален или важен. Освен това степента на сериозност на проблемите е различна, следователно зависи и от това колко сериозен е проблемът. Ако някой те наранява с думи само от време на време, а ти си човек със съвест и разум, ще си помислиш: „Не че този човек ме презира, той не мисли това, което казва, просто говори прибързано. Няма да се настройвам срещу него в името на всички години, които сме прекарали заедно, в името на това или онова, в името на трето или пето. Както се казва: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Това са просто някакви думи, не са наранили гордостта ми и не са увредили интересите ми по никакъв начин, а още по-малко са засегнали статуса или перспективите ми за бъдещето, затова ще ги пренебрегна“. Когато проблемът е банален, хората могат да се придържат към поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Когато обаче някой наистина накърни най-значимите ти интереси или семейството ти, или вредата, която ти е нанесъл, засяга целия ти живот, можеш ли да се придържаш към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Ако, например, някой убие родителите ти и иска да заколи останалата част от семейството ти, би ли могъл да приложиш поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ към такъв човек? (Не, не бих могъл.) Никой нормален човек от плът и кръв не би бил способен на това. Тази поговорка ни най-малко не може да ограничи дълбоката омраза на хората и, разбира се, още по-малко може да повлияе на отношението и мнението на хората по този въпрос. Ако някой съзнателно или несъзнателно накърни интересите ти или засегне перспективите ти за бъдещето, или волно или неволно ти причини телесна повреда, която да доведе до осакатяване или белези, или ако помрачи душата или дълбините на сърцето ти, можеш ли да се придържаш към поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? (Не.) Не можеш да го направиш. И така, традиционната култура изисква от хората да бъдат толерантни и великодушни в моралното си поведение, но могат ли те да го направят? Това никак не е лесно. Зависи доколко проблемът е увредил и засегнал човека, който е замесен, и дали съвестта и разумът му могат да го понесат. Ако вредата не е голяма и човекът може да я понесе, и ако тя не излиза извън рамките на това, което човешката му природа може да понесе, т.е. като нормален възрастен човек той може да понесе тези неща и недоволството и омразата могат да се разсеят, и е сравнително лесно да се избави от тях, тогава човекът може да прояви толерантност и снизходителност към другия. Можеш да направиш това без никакви поговорки за морално поведение на традиционната култура, които да те карат да се въздържаш, да те поучават или да те водят в постъпките ти, защото това е нещо постижимо и присъщо на човешката природа. Ако проблемът не те е наранил твърде дълбоко и не е имал сериозни физически, психически и духовни последици за теб, лесно можеш да го направиш. Ако обаче е имал сериозни физически, психически и духовни последици за теб, така че да те тормози цял живот, и често те кара да се чувстваш потиснат и възмутен, и ти често си мрачен и унил заради него, и те кара да се отнасяш враждебно към човешката раса и света, и в сърцето ти няма мир или щастие, и практически изживееш целия си живот в омраза, т.е. ако този проблем излиза извън рамките на това, което нормалната човешка природа може да понесе, тогава е много трудно за един човек със съвест и разум да бъде снизходителен, когато е възможно. Ако има хора, които могат да го постигнат, те са изключение, но на какво трябва да се основава това? Какви условия трябва да бъдат изпълнени? Някои хора казват: „Тогава те трябва да приемат будизма и да се избавят от омразата, за да постигнат просветлението на Буда“. Това може да е пътят към освобождаването за обикновените хора, но то е просто освобождаване. Какво означава понятието „освобождаване“? Означава да се отървеш от земните спорове, омраза и убийства, и се равнява на поговорката „далеч от очите, далеч от сърцето“. Ако се отървеш от тези неща и не ги виждаш, те почти няма да влияят върху най-съкровените ти чувства и с течение на времето постепенно ще избледнеят в паметта ти. Това обаче не е да се придържаш към поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Хората не могат да бъдат снизходителни или прощаващи и толерантни по този въпрос, и да се избавят веднъж завинаги. Тези въпроси просто са потулени в дълбините на човешките сърца и хората вече не се интересуват от тях. Възможно е и хората с неохота да спират да живеят в омраза и да се вкопчват в тези светски чувства като любов и омраза просто заради някои будистки учения. Това е просто човек пасивно да се принуждава да се държи на разстояние от тези места на конфликти и раздори, които са пълни с любов и омраза, но това не значи, че може да приложи поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Защо е така? Що се отнася до нормалната човешка природа, ако на някой човек се случи нещо, което нанася тежка вреда на тялото, ума и душата му, като например непоносимо напрежение или нараняване, той не може да го понесе, каквито и възможности да има. Какво имам предвид под „не може да го понесе“? Имам предвид, че нормалната човешка природа, идеи и възгледи на хората не могат да разсеят тези неща или да им противостоят. На човешки език може да се каже, че те не могат да го понесат, че това преминава границите на човешката търпимост. На езика на вярващите може да се каже, че те просто не могат да разберат този въпрос, да го прозрат или да го приемат. И така, тъй като не е възможно човек да се противопостави на тези чувства на омраза или да ги разсее, възможно ли е той да се придържа към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? (Не.) Какво означава това, че човек не може да го постигне? Означава, че на нормалната човешка природа не е присъща такава щедрост. Да кажем, че някой е убил родителите ти и е унищожил цялото ти семейство — можеш ли да загърбиш такова нещо? Възможно ли е да се разсее тази омраза? Можеш ли да гледаш на врага си така, както гледаш на обикновените хора, или да мислиш за врага си така, както мислиш за обикновените хора — без никакви чувства в тялото, ума и духа си? (Не.) Никой не може да направи това, освен ако не вярва в будизма и не е бил свидетел на кармата със собствените си очи, за да може да се откаже от идеята да си отмъсти чрез убийство. Някои хора казват: „Аз съм добър по природа, така че ако някой убие родителите ми, бих могъл да бъда снизходителен към него и няма да тръгна да му отмъщавам, защото силно вярвам в кармата. Поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ обобщава всичко много точно: ако отмъщението поражда отмъщение, може ли това да свърши изобщо някога? Освен това той вече призна грешката си и дори на колене ме умолява за прошка. Вече сме квит, ще проявя снизходителност към него!“. Възможно ли е хората да са толкова великодушни? (Не.) Те не могат да направят това. Дори и да оставим настрана какво би могъл да направиш с този човек, като го хванеш, ти, още преди да си го хванал, мислиш постоянно всеки ден единствено за това как да му отмъстиш. Като нормален човек ти със сигурност няма да забравиш случилото се, докато си жив, защото то те е наранило и засегнало много. И в съня си ще виждаш как убиват семейството ти и как си отмъщаваш. Това нещо може да ти влияе до края на живота ти, до последния ти дъх. От такава омраза просто не можеш да се избавиш. Има, разбира се, малко по-леки случаи от този. Да предположим, например, че някой ти е ударил шамар публично, с което те е злепоставил и те е унижил пред всички, и те е обидил без причина. След това мнозина са започнали да те гледат пренебрежително и дори да ти се подиграват, затова те е срам да си сред хората. Това е много по-лек случай от този с убийството на родителите и семейството ти. Въпреки това е трудно да се придържаш към поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, защото нещата, които са ти се случили, са прекрачили границите на търпението на нормалната човешка природа. Те са ти причинили голямо физическо и психическо страдание и сериозно са наранили достойнството и характера ти. Няма как да ги забравиш или да се избавиш от тях и следователно ти е много трудно да се придържаш към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, което е нормално.

Като разгледаме аспектите, за които разговаряхме току-що, поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, която се споменава в традиционната китайска култура, е доктрина, която кара хората да се въздържат и ги просветлява. Тя може да разреши само дребни спорове и банални конфликти, но няма никакъв ефект върху онези, които таят у себе си дълбока омраза. Дали хората, които поставят това изискване, наистина разбират човешката природа? Може да се каже, че тези, които поставят това изискване, много добре знаят докъде се простират границите на търпението на човешката съвест и човешкия разум, но поддържането на тази теория просто ги прави да изглеждат изтънчени и благородни и им носи одобрението и ласкателството на хората. В действителност те са напълно наясно, че ако някой нарани достойнството или характера на човека, ако накърни интересите му или дори повлияе на перспективите за бъдещето му и на целия му живот, то от гледна точка на човешката природа ощетената страна трябва да си отмъсти. Колкото и съвест и разум да има човекът, той няма да понесе това безропотно. Най-много да има разлика в степента и метода на отмъщенията. В това реално общество, в тази изключително мрачна и зла социална среда и социален контекст, в които хората живеят, където човешките права не съществуват, хората никога не са спирали да се бият помежду си и да се убиват, поради простия факт, че могат да си отмъстят, щом ги наранят. Колкото по-тежко са наранени, толкова по-силно е желанието им за мъст и толкова по-жестоки са методите, чрез които осъществяват отмъщението си. Е, какви ще са преобладаващите тенденции в това общество? Какво ще стане с отношенията между хората? Няма ли това общество да тъне в убийства и отмъщение? Поради тази причина човекът, който поставя това изискване, казва на хората по един много завоалиран начин да не отмъщават, като използва поговорката за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, за да въздържа поведението им. Когато хората претърпят несправедливо отношение или характерът им е накърнен, или достойнството им е наранено, тази поговорка за морално поведение влияе на тези хора, като ги кара да се замислят, преди да действат, и ги възпира от импулсивни постъпки или прекомерни реакции. Ако хората в това общество искаха да си отмъстят всеки път, когато са обект на несправедливо отношение, било то от страна на държавата, обществото или хората, с които общуват, тази човешка раса и това общество не биха ли били трудни за управление? Тогава битките биха били неизбежни, а отмъщенията биха били обичайна практика навсякъде, където има много хора на едно място. Е, тогава тази човешка раса и това общество не биха ли изпаднали в хаос? (Да.) Е, управляващите лесно ли биха се справили с едно общество, в което цари хаос, или не? (Не, няма да им е лесно.) Поради това тези така наречени социални просветители и мислители предлагат поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Тяхната цел е да насърчат и просветлят хората, за да могат те, когато са подложени на несправедливо отношение или дискриминация, обиди или дори на тормоз и репресия, колкото и да е голямо духовното или физическото им страдание, да не мислят първо за отмъщение, а за тази класическа етическа максима „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Това ги кара несъзнателно да приемат ограниченията на тези поговорки за морално поведение в традиционната култура, като по този начин мислите и поведението им биват успешно въздържани и омразата, която хранят към другите, към държавата или към обществото, се разсейва. Когато тази враждебност и този гняв, които човешката природа непременно притежава, и тези инстинктивни мисли да защитиш достойнството ти се разсеят, ще намалеят ли значително битките и отмъщенията между хората в това общество? (Да.) Например някои хора казват: „Да речем, че сме квит, конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис. Казват: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Той е имал причини да убие семейството ми. Във всеки конфликт има две страни и всяка от тях се придържа към собствените си аргументи. Освен това семейството ми загина преди години, какъв е смисълът да разбунвам духовете отново? Бъди снизходителен, когато е възможно — хората трябва да се научат да бъдат великодушни, за да се избавят от омразата си, а само като се избавят от омразата, ще могат да са щастливи в живота“. Други пък казват: „Трябва да се зарови томахавката. Ако той не ми се сърди за дребни неща и не ме гледа с враждебност, както преди, тогава и аз няма да се карам с него и просто ще обърнем нова страница. Както се казва в поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Ако тези хора, които и да са, изведнъж се овладеят точно преди да се втурнат да отмъщават, то не произтичат ли техните думи, действия и теоретични основи най-вече от влиянието на идеи и възгледи като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? (Да.) Има и трети, които казват: „За какво са всички тези спорове? Каква мъжественост имаш, че не можеш да се избавиш дори от толкова банален проблем! Някои велики хора имат огромни сърца! Поне направи място за малко великодушие. Не трябва ли хората да проявят малко великодушие в живота? Вместо да се тровиш за дреболии, отдръпни се малко и виж ситуацията отстрани. Тези непрекъснати препирни са смешни“. Тези поговорки и идеи запечатват определено човешко отношение към светските въпроси, отношение, което просто идва от „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ и други подобни поговорки от класическите етически максими. Тези поговорки се насаждат на хората и им влияят, и те гледат на тях като на правилни и подобаващи, защото чувстват, че тези максими имат някаква роля в насърчаването и просветляването на хората.

Защо хората успяват да се избавят от омразата? Какви са основните причини за това? От една страна, те са повлияни от тази поговорка за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. От друга страна, те се тревожат при мисълта, че ако недоволстват за дребни неща, постоянно мразят хората и са нетолерантни към другите, няма да могат да се установят в обществото и ще бъдат заклеймени от общественото мнение, а другите ще им се присмиват. Затова им се налага, неохотно и против волята им, да преглътнат гнева си. От една страна, от гледна точка на човешкия инстинкт, живеещите в този свят хора не могат да понесат всичкото това потисничество, безсмислено нараняване и несправедливо отношение. Това ще рече, че не е присъщо на човешката природа да може да понесе такива неща. Поради това е нечестно и нехуманно изискването „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ да бъде предявявано към когото и да било. От друга страна е очевидно, че тези идеи и възгледи също така повлияват или изопачават възгледите и гледните точки на хората по тези въпроси, затова те не могат да се отнасят правилно към тях. Вместо това приемат поговорки като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ за правилни и положителни. Когато станат обект на несправедливо отношение, за да избегнат клеймото на общественото мнение, хората нямат друг избор, освен да преглътнат обидите и неравностойното отношение, които са понесли, и да изчакат удобен момент да си отмъстят. Макар и на глас да говорят сладки приказки като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, „Много важно, няма смисъл да отмъщавам, минало-заминало“, човешкият им инстинкт им пречи да забравят вредата, която случилото се им е причинило. Това означава, че нанесената на тялото и ума им вреда никога не може да бъде заличена и никога няма да избледнее. Когато хората казват: „Откажи се от омразата, този въпрос е приключен, минало-заминало“, това е просто фасада, която възниква единствено от възпирането и влиянието на идеи и възгледи като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Хората, разбира се, също така са в плен на такива идеи и възгледи, дотолкова че мислят, че ако не успеят да ги приложат на практика, ако нямат сърдечността или щедростта да бъдат снизходителни, когато е възможно, то всички ще ги гледат с пренебрежение и ще ги заклеймяват, а обществото или общността им ще ги дискриминира още повече. Какви са последиците от дискриминирането? Това, че когато общуваш с хората и си вършиш работата, хората ще казват: „Този човек е тесногръд и отмъстителен. Внимавай с него!“. Това се превръща в допълнителна пречка и в работата ти в общността. Защо е на лице тази допълнителна пречка? Защото обществото като цяло е повлияно от идеи и възгледи като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Нравите на цялото общество са почтителни към такъв начин на мислене и цялото общество е ограничено, повлияно и контролирано от него, така че ако не можеш да го приложиш на практика, ще ти е трудно да се установиш в обществото и да оцеляваш в общността си. Поради това някои хора нямат друг избор, освен да се подчинят на тези социални нрави и да следват поговорки и възгледи като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, поради което животът им е жалък. В контекста на тези явления дали тези така наречени моралисти не са преследвали някакви конкретни цели и намерения, като са предложили тези поговорки за моралните идеи и възгледи? Дали са го направили, за да живеят хората по-свободно, а телата, умовете и духовете им да бъдат по-волни? Или може би за да могат хората да живеят по-щастливо? Това съвсем очевидно не е така. Тези поговорки за моралното поведение никак не отговарят на нуждите на нормалната човешка природа, а още по-малко се предлагат, за да помогнат на хората да изживеят нормална човешка природа. Те по-скоро обслужват изцяло амбициите на управляващата класа да контролира хората и да стабилизира собствената си власт. Тези поговорки обслужват управляващата класа и се представят, за да може управляващата класа да държи обществения ред и обществените нрави под контрол, като използва тези неща, за да възпира всеки човек, всяко семейство, всеки индивид, всяка общност, всяка група и обществото, формирано от всички тези различни групи. Именно в такива общества, под влиянието на индоктринацията, въздействието и втълпяването на такива морални идеи и възгледи, се появяват и оформят общоприетите обществени морални идеи и възгледи. Това оформяне на обществен морал и обществени нрави не допринася за оцеляването на човешката раса, нито за напредъка и пречистването на човешката мисъл, нито за израстването на човешката природа. Напротив — поради появата на тези морални идеи и възгледи човешкото мислене се ограничава в контролируеми рамки. Е, кой в крайна сметка печели от това? Човешката раса ли? Или управляващата класа? (Управляващата класа.) Правилно, именно управляващата класа е тази, която в крайна сметка има полза. С тези морални писания в основата на мисленето и моралното им поведение хората са по-лесни за управляване, по-вероятно е да са покорни граждани, по-лесни са за манипулиране, по-лесно се ръководят от различните поговорки на моралните писания във всичко, което правят, и по-лесно се поддават на обществените системи, обществения морал, обществените нрави и общественото мнение. Така хората, които са подчинени на едни и същи обществени системи, морална среда и обществени нрави, до известна степен в общи линии са единодушни в идеите и възгледите си и са единодушни спрямо основните принципи за това как трябва да се държат, защото идеите и възгледите им са претърпели обработване и стандартизация от тези така наречени моралисти, мислители и просветители. А какво означава думата „единодушен“? Означава, че всички управлявани, в това число мислите и нормалната им човешка природа, са обзети и ограничени от тези поговорки от моралните писания. Мислите на хората са ограничени и едновременно с това и устите и мозъците им също са ограничени. Всички са принудени да приемат тези морални идеи и възгледи на традиционната култура, като ги използват, от една страна, за да съдят и възпират собственото си поведение, а от друга, за да съдят другите и обществото. Разбира се, че едновременно с това те са и контролирани от общественото мнение, което се върти около тези поговорки от моралните писания. Ако сметнеш, че начинът, по който постъпваш, е в разрез с поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, ти много се разстройваш и се чувстваш неспокоен, а скоро ти хрумва: „Ако не успея да бъда снизходителен, когато е възможно, ако съм един дребнав и тесногръд човек, един лилипут с капаци, и не мога да се избавя дори и от най-малката омраза, а я нося със себе си постоянно, дали ще ми се смеят? Дали колегите и приятелите ми ще ме дискриминират?“. Затова ти се налага да се правиш на особено великодушен. Това, че хората се държат по този начин, означава ли, че са под контрола на общественото мнение? (Да.) Обективно погледнато, дълбоко в сърцето ти има невидими окови, т.е. общественото мнение и заклеймяването от цялото общество са за теб като невидими окови. Например, някои хора знаят, че да вярваш в Бог, е нещо добро и че могат да постигнат спасение чрез вярата си в Бог, и че вярата в Бог означава да вървиш по правилния път и да не вършиш лоши неща, но когато направят първите си стъпки във вярата в Бог, не смеят да бъдат открити за това и не смеят да признаят вярата си дотолкова, че дори не смеят да разпространяват евангелието. Защо не смеят да говорят открито за това пред хората? Да не би да са под влиянието на цялостната обстановка? (Да.) Е, какви са ефектите и възпиранията на тази цялостна обстановка върху теб? Защо не смееш да признаеш, че вярваш в Бог? Защо дори не смееш да разпространяваш евангелието? Освен в специалните случаи на тоталитарните държави, където вярващите са обект на преследване, друга причина е това, че различните поговорки, произтичащи от общественото мнение, ти идват в повече. Например, някои хора казват, че щом започнеш да вярваш в някоя религия, вече не те е грижа за семейството ти; някои те изкарват демон, като казват, че религиозните хора искат да станат безсмъртни и че те се изолират от обществото; други казват, че вярващите могат да изкарат без храна и дни наред без сън, без да се чувстват уморени, а има и такива, които казват още по-лоши неща. В началото и ти не смееше да признаеш, че вярваш в Бог, защото беше повлиян от тези мнения, нали? Тези мнения от цялостната обществена обстановка влияят ли ти? (Да.) Те в определена степен влияят на настроението ти и нараняват гордостта ти, затова не смееш открито да си признаеш, че вярваш в Бог. Тъй като обществото е неприятелски настроено и враждебно към хората на вярата и вярващите в Бог, а някои хора дори изричат злонамерени обиди и клеветнически забележки, които не можеш да понесеш, ти не смееш да си признаеш открито, че вярваш в Бог, и ти се налага да се измъкваш тайно, като някакъв крадец, за да отидеш на събрание. Страхуваш се, че другите ще те оклеветят, ако научат, затова можеш само да потискаш възмущението си. Така си понесъл огромно количество страдание в мълчание, но цялото това страдание е много поучително за теб и ти си придобил ясна представа за много неща и си разбрал някои истини.

Току-що разговаряхме подробно за тази поговорка за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. От гледна точка на човешката природа тя определя минимален стандарт за морално поведение по отношение на щедростта и толерантността, който човек трябва да притежава. Факт е обаче, че предвид щетите и въздействието върху човешките права, достойнство, почтеност и човешка природа, използването само на поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, която е като жаргонен израз, използван от подземните обирджии и бандити, за да утешават и възпират хората, е огромна обида към онези от тях, които притежават съвест и разум, и е нечовешко и неморално. Радостта, гневът, тъгата и щастието са вътрешно присъщи на нормалната човешка природа. Няма да говоря повече за радостта, тъгата и щастието. Гневът също е емоция, присъща на нормалната човешка природа. При какви обстоятелства обикновено възниква и се проявява гневът? Когато се прояви гневът, присъщ на нормалната човешка природа, т.е. когато почтеността, достойнството, интересите, духът и умът на хората са наранени, смачкани и обидени, те естествено и инстинктивно се ядосват, което поражда у тях възмущение и дори омраза. Това е причината, поради която у хората се надига гняв и това е неговото конкретно проявление. Някои хора се ядосват без причина. Гневът им може да се възбуди от нещо съвсем банално или, ако някой случайно каже нещо, което ги наранява, може да им падне пердето и да побеснеят. Това са хора, които твърде лесно се палят, нали? Нищо от това няма отношение към духа, почтеността, достойнството, човешките им права или духовния им свят, но те въпреки това изпадат в ярост за едното нищо, което може да се дължи на твърде емоционалния им темперамент. Не е нормално човек да проявява чувство на гняв към всекиго и всичко. Тук говорим за възмущението, яда, гнева и омразата, които се проявяват от нормалната човешка природа. Това са някои от инстинктивните човешки реакции. Когато почтеността, достойнството, човешките права и духът на човека са смачкани, обидени или наранени, той се възмущава. Това възмущение не е пристъп на злоба, нито е моментно чувство, а е по-скоро нормална реакция на човека, когато почтеността, достойнството и духът му са травмирани. Тъй като това е нормална човешка реакция, може да се каже, че тя е оправдана и рационална, затова не е престъпление и няма нужда да се възпира. Към проблемите, които нараняват хората до тази степен, трябва да се подхожда справедливо и да се разрешават справедливо. Ако към проблема не може да се подходи справедливо или да се разреши по разумен начин и от хората неоснователно се очаква да приложат на практика поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, то това е неморално и нехуманно спрямо жертвата. Хората трябва да си дават сметка за това.