Ако хората искат да променят нрава си и да постигнат спасение, трябва да са не само решителни, но и непоколебими. Те трябва да извличат опит от провалите си и да придобият път за практикуване от опита си. Не бъдете негативни и не се обезкуражавайте, когато се провалите, и в никакъв случай не се предавайте. Недейте обаче и да ставате самонадеяни, когато отбележите скромен напредък. Това, че в нещо си се провалил или си станал слаб в нещо, не значи непременно, че няма да бъдеш спасен в бъдеще. Трябва да разбереш Божиите намерения, да стъпиш на краката си, да се придържаш към Божиите слова и да продължиш да се бориш с покварените си сатанински нрави. Най-напред човек трябва да прозре ясно вредата и пречките, които различните изисквания и поговорки относно моралното поведение, идващи от Сатана, нанасят върху стремежа на хората към истината, защото тези поговорки за моралното поведение постоянно контролират и ограничават умовете им и подхранват покварените им нрави. Те, разбира се, също така пречат на хората да приемат истината и Божиите слова в различна степен, като карат хората да се съмняват в истината и да ѝ се противопоставят. Една такава поговорка е: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Тази философия за светските отношения се е вкоренила в младите човешки души и хората подсъзнателно се влияят от такива идеи и възгледи в отношението си към другите и в начините си да се справят с нещата около тях. Тези идеи и възгледи неусетно замазват и прикриват нравите на нечестивостта, лъжата и злонамереността сред покварените човешки нрави. Не само че не решават проблема с покварените нрави, а и правят хората по-лукави и лъжливи, като така още повече изострят покварените човешки нрави. Накратко, тези поговорки за морално поведение и философии за светските отношения в традиционната култура не само влияят на човешките мисли и възгледи, но и оказват дълбоко въздействие върху покварените човешки нрави. Затова е важно да се разбере влиянието, което тези идеи и възгледи на традиционната култура като: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ оказват върху хората — то не е за пренебрегване.

Току-що разговаряхме основно за това дали, когато възникнат спорове между хората, трябва да се подхожда към тях според поговорките и възгледите на традиционната култура, или според Божиите слова и истините принципи; върху това дали проблемите се решават чрез възгледите на традиционната култура, или чрез Божиите слова и истината. Когато хората видят тези неща ясно, ще правят правилните избори и ще е по-лесно да решават споровете си с другите според истината в Божиите слова. Когато се решат тези проблеми, в общи линии ще се реши и проблемът с това, че човешките мисли са повлияни и оковани от поговорката за морално поведение, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, или поне поведението на хората няма да е засегнато от тези идеи и възгледи. Те ще могат да се освободят от сатанинската мрежа на подвеждането, да придобият истината от Божиите слова, да намерят истините принципи за общуване с хората и да превърнат Божиите слова в свой живот. Само анализът и прозирането според Божиите слова на погрешните възгледи на традиционната култура и оковите и веригите на сатанинската философия могат да помогнат на човека да разбере истината и да развие проницателност. Това дава възможност на човека да се отърси от влиянието на Сатана и да бъде освободен от оковите на греха. По този начин Божиите слова и истината стават новият ти живот, като заменят стария, чиято същина е била сатанински философии и нрави. Тогава ще станеш друг човек. Въпреки че този човек пак ще си ти, ще се е появил нов човек, който приема Божиите слова и истината за свой живот. Искате ли да бъдете такъв човек? (Да.) По-добре е да си такъв човек — поне ще си щастлив. В началото, когато започнеш да практикуваш истината, ще има трудности, препятствия и болка, но ако можеш да търсиш истината, за да решиш проблемите си, докато не стъпиш здраво върху Божиите слова, тогава болката ще спре и с времето ще ставаш все по-щастлив и по-спокоен. Защо го казвам? Защото влиянието и контролът на тези негативни неща в теб лека-полека ще изчезнат, а Божиите слова и истината все повече ще навлизат в теб и отпечатъкът на Божиите слова и истини в сърцето ти ще става все по-дълбок. Осъзнатостта ти в търсенето на истината ще стане по-силна и по-прозорлива, а когато нещо те сполети, вътрешният ти път, посока и цел на практиката ще стават все по-ясни, и когато водиш вътрешни битки, позитивните неща все по-често ще надделяват. Няма ли тогава щастието в живота ти да се увеличи? Няма ли мирът и радостта, които получаваш от Бог, да се увеличат? (Да.) В живота ти ще има по-малко неща, които те карат да се чувстваш притеснен, измъчен, потиснат и негодуващ, насред други негативни емоции. Божиите слова ще изместят тези неща и ще станат твой живот, като ти донесат надежда, щастие, радост, свобода, волност и чест. Когато тези позитивни неща се увеличат, хората напълно ще се променят. Дойде ли това време, наблюдавай как се чувстваш и сравни състоянието си с преди: не е ли напълно различно от предишния ти начин на живот? Едва когато се освободиш от мрежата и покварените нрави на Сатана, мислите и възгледите му, както и от различните методи, виждания и философски догми за хората, нещата и за доброто поведение и добрите постъпки, едва когато се освободиш изцяло от тези неща и съумееш да практикуваш истината и да виждаш хората и нещата, да се държиш и общуваш с другите според Божиите слова, и да изпиташ в думите Му колко истински хубаво е да се държиш с хората според истините принципи и да живееш щастлив и спокоен живот, тогава ще достигнеш истинско щастие.

Днес разговаряхме и анализирахме поговорката за морално поведение „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Разбирате ли проблемите в самия израз? (Да.) Тогава разбирате ли и какви са изискванията на Бог към хората? (Да.) След като сте го разбрали, как ще го приведете в действие в себе си? Като не сте импулсивни, когато нещо ви сполети, като не търсите устои в традиционната култура, не търсите устои в социалните тенденции, не търсите устои в общественото мнение и, разбира се, не търсите устои в законодателните разпоредби. Вместо това търсете устоите в Божиите слова. Няма значение колко дълбоко или повърхностно разбиране за истината имате, достатъчно е, че то може да реши проблема. Трябва да ти е ясно, че живееш в зъл и опасен свят. Ако не разбирате истината, можете само да следвате социалните тенденции и да се подхлъзнете във водовъртежа на злото. И така, когато те сполети нещо, какво трябва да направиш преди всичко? Трябва най-напред да се успокоиш, да се смириш пред Бог и да четеш словата Му често. Това ще ти позволи да имаш ясен поглед и ясна мисъл и да видиш ясно, че Сатана подвежда и покварява човечеството и че Бог е дошъл да спаси човечеството от влиянието на Сатана. Това, разбира се, е най-основният урок, който трябва да научиш. Трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината от Него и да Го помолиш да те води — да те води към това да четеш съответните Му слова, да те води към съответното просветление и озарение, за да разбереш същината на онова, което става пред очите ти, и да проумееш как трябва да го възприемеш и да се справиш с него. Тогава приложи метода, който Бог ти е показал и на който те е научил, за да се изправиш лице в лице с проблема и да го решиш. Трябва да разчиташ само и единствено на Бог. Нека Бог управлява. Нека Бог е Господарят. Когато се успокоиш, не бива да използваш собствения си ум, за да прецениш каква техника или метод да приложиш, камо ли да действаш от собствения си опит или според сатанински философии и номера. По-скоро чакай Божието просветление и насоките на словата Му. Това, което трябва да направиш, е да се откажеш от собствената си воля, да изоставиш собствените си желания и възгледи, да застанеш пред Бог с благоговение, да слушаш словата и истините, които ти казва, и ученията, които ти показва. След това трябва да се смириш и да размишляваш в дълбочина, да се молиш чрез многократно четене на словата, на които Бог те е научил, за да разбереш точно какво Бог иска да направиш и какво трябва да направиш. Ако можеш ясно да разбереш какво всъщност има предвид Бог и какви са ученията Му, трябва първо да Му благодариш, че е наредил обстоятелствата и ти е дал възможност да се увериш в словата Му, да ги осъществиш и да ги изживееш, за да станат те животът в сърцето ти и за да може това, което изживееш, да свидетелства за това, че Божиите слова са истина. Естествено, когато се справяш с тези проблеми, може да има много възходи и падения, трудности и препятствия, както и битки, коментари и забележки от други хора. Но щом си сигурен, че Божиите слова са много ясни относно тези проблеми и разбираш и се подчиняваш на Божието учение, трябва да го приложиш на практика без колебание. Не трябва да си възпрепятстван от средата си или от хора, събития и неща. Трябва твърдо да отстояваш позицията си. Придържането към истините принципи не е арогантност или самоправедност. Когато разбереш Божиите слова и започнеш да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш според словата Му, и можеш да се придържаш към принципите, без да се променяш никога, ти практикуваш истината. Това са отношението и решителността, които хората, които се стремят към истината и я практикуват, трябва да притежават.

Разговаряхме достатъчно за проблемите, които произтичат от израза „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Все още ли ви е трудно да разберете тези проблеми? Промени ли се напълно разбирането ви за тази поговорка за морално поведение в традиционната култура след днешното общение и разнищване? (Да.) Въз основа на това изцяло ново разбиране, което имате, все още ли мислите, че тази поговорка е истина и е нещо позитивно? (Не.) Влиянието на тази поговорка може да продължава да действа дълбоко в ума и подсъзнанието на хората, но след днешното общение те са изхвърлили от мислите и съзнанието си тази поговорка за моралното поведение. И така, ще продължиш ли да я следваш в общуването си с другите? Когато се скараш с някого, какво трябва да направиш? (Първо трябва да изоставим сатанинската философия „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Трябва тихо да застанем пред Бог, да се молим и да търсим истината, и да търсим в Божиите слова истините принципи, които трябва да се приложат на практика.) Ако не бяхме разговаряли за тези неща, щяхте да мислите, че никога не сте гледали на хората и нещата и не сте се държали и постъпвали според моралния критерий „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. След като сме изобличили този проблем, провери дали ти не си повлиян от такива идеи и възгледи следващия път, когато нещо подобно те сполети, тоест, дали тези неща съществуват в твоите идеи и възгледи. Тогава ще откриеш по естествен начин, че си повлиян от тези идеи и възгледи по отношение на много въпроси, което означава, че при много обстоятелства и в много ситуации ти все още си им подвластен и те са се вкоренили дълбоко в душата ти, и продължават да диктуват думите, делата и мислите ти. Ако все още не си го осъзнал, не вникваш в този проблем и не му обръщаш внимание, определено няма да си наясно с него и няма да знаеш дали си повлиян от тези идеи и възгледи. Когато наистина проучиш проблема щателно, ще разбереш, че отровите на традиционната култура често нахлуват в ума ти. Не че не си ги имал, а просто преди не си ги приемал сериозно или въобще не си разбирал точно каква е същината на тези поговорки на традиционната култура. Така че какво трябва да направите, за да осъзнаете тези проблеми в дълбините на съзнанието си? Трябва да се научите да размишлявате и разсъждавате. Как трябва да се размишлява и разсъждава? Тези две понятия звучат много просто — как трябва да се разбират? Да речем, например, че разпространяваш евангелието и свидетелстваш за Бог пред хора, които изследват истинския път. В началото може и да благоволят да слушат, но след като сте разговаряли известно време, някои от тях няма да искат да слушат повече. Тогава сигурно ще си помислиш: „Какво става? Да не би общението ми да не съответства на техните представи и проблеми? Или просто не съм разговарял за истината ясно и разбираемо? Или са смутени от някакъв слух или небивалица, която са чули? Защо някои не искат да продължат да изследват? Какъв точно е проблемът?“. Това не е ли размишление? Да се мисли по въпроса, като се оглежда ситуацията от всички страни и не се пропуска нито една подробност. Каква е целта ти, когато мислиш за тези неща? Целта ти е да намериш корена и същината на проблема и да го решиш. Ако, колкото и да мислиш, не успееш да намериш отговорите на тези проблеми, трябва да намериш някого, който разбира истината, и да потърсиш помощ от него. Виж как разпространява евангелието и свидетелства за Бог и как добива точна идея за основните представи на хората, които изследват, и как ги разрешава, като разговаря за истината според Божиите слова. Не се ли започва по този начин? Размисълът е първата стъпка; действието е втората. Причината да действаш, е да провериш дали проблемът, върху който мислиш, е правилният, или си се отклонил. Когато разбереш откъде произлиза проблемът, ще установиш дали проблемът, върху който мислиш, е правилният, или не. Тогава започни да решаваш проблема, който си установил, че е правилният. Например, когато хората, които изследват истинския път, чуят слухове и небивалици и започнат да си създават представи, прочети им Божиите слова, които се отнасят за представите им. Като разговаряш ясно за истината, докрай анализирай и изясни представите им, и премахни препятствията в сърцата им. Тогава те ще искат да продължат да изследват. Това поставя началото на решаването на проблема, нали? Първата стъпка към решаването на проблема е да го обмислиш, да размишляваш върху него и докрай да разбереш същината и корена му. Когато си се уверил какъв е проблемът, започни да го решаваш според Божиите слова. Накрая, когато проблемът е решен, целта ще бъде постигната. Съществуват ли все още в мислите и възгледите ти постулати за моралното поведение като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, или не? (Да, съществуват.) Как се решават такива проблеми? Трябва да обмисляш всичко, което обикновено те сполита. Това е решаваща стъпка. Първо, помисли си как постъпваше преди, когато нещо такова ти се случеше. Беше ли подвластен на поговорки като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? И ако да, какви намерения имаше? Какво каза? Какво направи? Как действа? Как се държа? Когато се успокоиш и обмислиш тези неща, ще откриеш проблеми, без дори да го осъзнаваш. На този етап трябва да търсиш истината и да разговаряш с другите, и да решиш проблемите според съответните Божии слова. Старай се в истинския си живот да изоставиш напълно тези погрешни възгледи, застъпвани от традиционната култура, и да приемеш Божиите слова и истината като принципи за общуване с хората, и да се отнасяш към хората, събитията и нещата според истините принципи. Така се решават проблемите — като се анализират различните идеи, възгледи и поговорки на традиционната култура според Божиите слова и се види с пълна яснота дали традиционната култура наистина е позитивна и правилна въз основа на последиците от това, че човечеството се придържа към тези погрешни възгледи. Тогава ясно ще видиш, че „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е просто техника на уклончиво поведение, която хората усвояват, за да поддържат междуличностните си отношения. Но ако природата същност на хората не се промени, могат ли те да се погаждат в дългосрочен план? Рано или късно нещата ще се разпаднат. Затова няма истински приятели в човешкия свят — да можеш просто да поддържаш физическа връзка само по себе си е добре. Ако хората имат малко съзнание и разум, ако са добросърдечни, могат да поддържат повърхностна връзка с другите, без тя да се разпадне; ако са нечестиви, лукави и порочни в човешката си природа, няма да могат да установят връзка с другите и могат само да се възползват един от друг. След като сме видели тези неща ясно, тоест, след като сме видели природата същност на човека ясно, можем общо взето да установим метода, който хората трябва да усвоят в общуването си един с друг и той може да бъде правилен, безпогрешен и в съответствие с истината. След като преживеят Божия съд и наказание, Божиите избраници могат да видят малка част от същината на човечеството. Затова при общуване с хора, тоест, в нормални междуличностни отношения, те могат да видят колко е важно да си честен и да се държиш с хората според Божиите слова и че истината е най-висшият принцип и най-мъдрият метод. Тя никога няма да породи стрес или страдание у хората. Въпреки това хората неизбежно ще имат вътрешен конфликт в душата си, когато преживяват Божиите слова и практикуват истината, който се дължи на това, че често се появяват покварени нрави, които ги смущават и им пречат да практикуват истината. Тези многообразни идеи, чувства и възгледи, породени от покварените човешки нрави, винаги ще те възпрепятстват в различни степени да прилагаш на практика истината и Божиите слова, и когато това се случи, неусетно ще се изправиш пред много спънки и препятствия да практикуваш истината. Когато се появят тези препятствия, няма вече да казваш, че е лесно да практикуваш истината, както казваш сега. Няма да го казваш толкова убедено. Дотогава ще тъжиш и ще се мъчиш, няма да се храниш и няма да спиш добре. Някои хора може дори да сметнат вярата в Бог за прекалено трудна и да искат да се откажат. Убеден съм, че много хора са страдали ужасно, за да практикуват истината и да навлязат в реалността, и са били скастряни безброй пъти, и са водили безброй битки в сърцата си, и са изплакали безброй сълзи. Не е ли така? (Така е.) Да преминеш през тези изтезания е необходим процес и всички, без изключение, трябва да минат през това. В Епохата на закона Давид направи грешка и по-късно се покая и си призна пред Бог. Колко плака? Как е описано в оригиналния текст? („Всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелята си“ (Псалми 6:6).) Колко сълзи трябва да е изплакал, за да облее леглото си! Това разкрива безмерната дълбочина на разкаянието и мъчението, което е изпитал. Ронили ли сте толкова сълзи? Сълзите, които сте изплакали, не са дори една стотна от неговите, което показва, че степента, в която вие мразите покварените си нрави, плът и прегрешения, далеч не е достатъчна и че решителността и упоритостта ви в практикуването на истината далеч не са достатъчни. Все още не отговаряте на стандарта и сте далеч от нивото на Петър и Давид. Добре, нека с това да приключим днешното общение.

16 Април 2022 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.