Наскоро дадох общение за всички видове поговорки за морално поведение от традиционната култура. Проведох обширно общение за някои конкретни поговорки. И така, тази тема и това съдържание имат ли нещо общо с истината? (Да.) Дали някой мисли, че тази тема и това съдържание не изглеждат свързани с истината? Ако мисли така, значи има наистина ограничени заложби и изобщо няма проницателност. Лесно ли беше да се разбере общението Ми по тази тема? (Да.) Ако не бях разговарял и анализирал по този начин, щяхте ли погрешно да приемате за истината тези поговорки за морално поведение, които хората смятат за относително положителни? И щяхте ли да продължите да ги спазвате? Първо, със сигурност мога да кажа, че повечето хора приемат тези поговорки за положителни и като неща, които са в съгласие с човешката природа и които е редно да се спазват, както и като неща, които съответстват на съвестта, разума, изискванията, представите и други подобни неща, свързани с човешката природа. Може да се каже, че преди Моето общение по тази тема почти всички смятаха, че различните поговорки за морално поведение са положителни и че съответстват на истината. След като чухте общението и анализа Ми, вече способни ли сте да ги различите от истината? Притежавате ли такава проницателност? Някои ще кажат: „Не съм способен да ги различа, но във всеки случай, след като чух Божието общение, сега виждам, че има разлика между тях и истината. Те не могат да заемат мястото на истината, камо ли да се каже, че са положителни или че са истината. Разбира се, би било изключено да считаме, че съответстват на Божиите слова и изисквания или на критериите на истината. Те нямат никаква връзка с Божиите слова, с Неговите изисквания или с критериите на истината. Общо взето, независимо дали отговарят на съвестта и разума на човешката природа, в сърцето си вече не се прекланям пред тях и не ги считам за истината“. Това показва, че тези аспекти на традиционната култура вече не изпълняват ръководна роля в сърцата на хората. Когато чуят тези поговорки за морално поведение, те подсъзнателно ще ги разграничат от истината и най-много да ги приемат за нещо, което хората одобряват в съвестта си. Въпреки това те знаят, че тези поговорки все пак се различават от истината и категорично не могат да я заменят. Щом хората схванат същността на тези поговорки за морално поведение, те ще престанат да ги смятат за истината и да ги спазват, да ги почитат или да се стремят към тях, сякаш са истината — това е основният резултат, който се постига. И така, какво положително влияние оказва разбирането на всичко това върху стремежа на хората към истината? Със сигурност ще окаже положително влияние, но величината му ще зависи от степента, в която разбираш истината, или от това колко истина знаеш. Предвид тези съображения, очевидно е доста наложително да се разнищят тези аспекти на традиционната култура, които хората спазват и които отговарят на техните представи. Най-малкото резултатът от този анализ ще помогне на хората да постигнат чисто възприемане на истината и ще ги предпази от безплодни усилия или от това да вървят по грешен път в стремежа си към истината. Това са постижими резултати.

Миналия път разговаряхме за четири поговорки за моралното поведение, а именно: „Не присвоявай парите, които намериш“, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, „Отвръщай на злото с добро“, и ги анализирахме. Днес ще продължим с общение върху други поговорки. Китайската традиционна култура е изложила много категорични твърдения за морално поведение — независимо през коя епоха или кой период от историята първоначално са били развити тези твърдения, всички те са били предавани до наши дни и са се вкоренили здраво в сърцата на хората. С течение на времето и с постепенното възникване на нови неща хората са предложили много нови и различни твърдения за морално поведение. Тези твърдения са основно изисквания, поставени към моралния характер и поведението на хората. Всички ли сте наясно в общи линии с четирите поговорки за морално поведение, за които разговаряхме миналия път? (Да.) А сега нека продължим с общение за следващата поговорка: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Идеята, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, е един от класическите критерии в традиционната китайска култура, според които се оценява дали поведението на даден човек е морално или неморално. Когато се преценява дали природата на даден човек е добра или лоша и колко морално е поведението му, един от показателите е дали се отплаща за услугите или помощта, които получава — дали отвръща с благодарност на получената добрина. В традиционната китайска култура и в традиционната култура на човечеството това се приема за важен показател за моралното поведение. Ако някой не разбира, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, и е неблагодарен, тогава се счита, че е безсъвестен и недостоен да се общува с него и че всички трябва да го презират, отбягват или отхвърлят. От друга страна, ако някой разбира, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, ако е благодарен и се отплаща за услугите и помощта, които получава, с всички средства, с които разполага, той се приема за човек със съвест и човешка природа. Ако някой получи облаги или помощ от друг човек, но не се отплати или просто изрази малко благодарност с обикновено „благодаря“ и нищо повече, какво ще си помисли другият? Може ли да се почувства неловко? Може ли да си помисли: „Този човек не заслужава да му се помага, той не е добър. Ако реагира така, след като толкова много му помогнах, значи няма съвест и човешка природа и не е достоен да общувам с него“? Ако пак срещне такъв човек, дали отново ще му помогне? Най-малкото няма да има желание за това. При подобни обстоятелства, не бихте ли се замислили дали наистина трябва да помагате или не? Урокът, който бихте научили от предишното си преживяване, би бил: „Просто не мога да помагам на кой да е — той трябва да разбира, че на стореното добро трябва да се отвръща с благодарност. Ако човекът е от типа неблагодарници, които няма да ми се отблагодарят за помощта, която съм им оказал, тогава по-добре да не му помагам“. Няма ли да е такова мнението ви по въпроса? (Така е.) Като цяло, когато хората помагат на другите, какво точно си мислят за оказаната помощ? Имат ли определени очаквания или изисквания към човека, на когото помагат? Дали някой казва: „Помагам ти, без да очаквам да получа отплата. Не искам да печеля нищо от теб. Просто е редно да ти помогна, когато срещаш трудности, и това е мой дълг. Независимо дали имаме някаква връзка помежду си и дали ще си способен да ми се отплатиш в бъдеще или не, аз просто изпълнявам основния си дълг на обикновен човек и няма да изисквам никаква отплата. За мен няма значение дали ще ми се отплатиш или не“? Има ли хора, които говорят така? Дори и да има такива хора, това са просто измислици и не отговарят на фактите. В китайските исторически романи има толкова много измислени героични персонажи, а героите, скалъпени в страната на големия червен змей в съвременното общество, са още по-въображаеми. Макар и хората да са съществували, историите за тях бяха съчинени. Ако се погледне въз основа на тези факти, сега ясно ли ви е какъв е произходът на поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, на този критерий за оценка на моралното поведение на хората, както и от кого произлиза? Може би някои хора все още не са съвсем наясно с това. Всички хора от този покварен човешки род имат някакъв идеал и определено очакване за човешкото общество. Какво очакване имат? „Ако всеки дари по малко любов, светът ще стане прекрасно място“. В допълнение към това очакване хората се надяват и че ще получат възнаграждение и отплата за любящите си сърца и за цената, която плащат. От една страна, това може да е отплата в материален смисъл, като например паричен подарък или материална награда. От друга страна, може да означава отплата в духовен смисъл — т.е. да им донесе духовна удовлетвореност, като им даде награда за подобряване на репутацията им, която им дава звание като „образцов полагащ труд“, „морален пример за подражание“ или „морален образец“. В човешкото общество почти всеки има такъв тип очаквания към обществото и света — всички се надяват да са добри хора, да вървят по правилния път и да протягат ръка за помощ към нуждаещите се, като позволяват на хората да получат помощта им и да извлекат определени ползи. Надяват се, че хората, които получават помощта им, ще си спомнят кой им я е оказал и как са се облагодетелствали от нея. Разбира се, надяват се и че когато самите те са в нужда, ще има кой да им протегне ръка за помощ. От една страна се надяват, че когато даден човек се нуждае от помощ, някои хора ще покажат любящи сърца към него. От друга страна, се надяват, че когато онези, които показват любящи сърца, попаднат в трудна ситуация, също ще получат необходимата им помощ. Хората имат такива очаквания към обществото и света — всъщност крайната им цел е човечеството да живее в хармонично, мирно и устойчиво общество. Как е възникнало това очакване? Това очакване, както и свързаното с него твърдение^[а], е възникнало естествено, защото хората не се чувстват сигурни и щастливи в подобна социална среда. В този смисъл хората започнаха да оценяват моралното поведение на даден човек и благородството на неговия характер в зависимост от това дали той се е отплатил на другите за добротата им, или не, и поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, която е критерий за оценка на моралното поведение на хората, възникна от тази ситуация. Не е ли доста странно как се появи тази поговорка? (Така е.) В сегашната епоха човекът не търси и не приема истината и изпитва неприязън към нея. Хората са в състояние на хаос и макар да живеят сред други хора, никой от тях не е наясно какви отговорности и какъв дълг трябва да изпълнява, какво място трябва да заеме и от каква гледна точка трябва да възприема хората и нещата. Освен това хората не са наясно какви отговорности и какъв дълг имат към обществото и не са сигурни от каква позиция или гледна точка трябва да възприемат обществото и да подхождат към него. Липсва им вярно обяснение и мнение за всичко, което се случва в света, и не успяват да намерят правилния път за практикуване, който да направлява поведението и действията им. Изправени пред един все по-мрачен и ужасяващ свят, обхванат от битки, вендети, войни и всякакви форми на несправедливо отношение, хората копнеят за идването на Спасителя. И все пак те изобщо не се интересуват от истината и никой не търси Бог или Неговото дело по своя инициатива. Дори и да чуят Божиите слова, те не ги търсят, камо ли да ги приемат. Всички хора живеят в това безпомощно състояние и всички чувстват, че обществото е изключително несправедливо и дори опасно. Всички са дълбоко пропити от разочарование и враждебност към това общество и този свят, но макар да са изпълнени с враждебност, те все още се надяват, че един ден обществото ще се подобри. Как си представят едно подобрено общество? Представят си общество, в което вече не съществуват битки и вендети, в което всички си взаимодействат хармонично, никой не е подложен на репресии, страдания или на оковите на живота, всички могат да живеят спокойно, без ограничения, удобно и щастливо, да общуват нормално с другите, да са справедливи с тях и, разбира се, другите да се отнасят справедливо към тях самите. Защото в този свят и сред човечеството никога не е имало справедливост. Постоянно има само битки и вендети, но никога няма хармония между хората. Винаги е било така, независимо в кой период от историята. Изправен пред тази свирепа социална среда и обстановка, никой не знае как да разреши тези проблеми, как да преодолее битките и вендетите между хората или която и да е от нечестните и несправедливи ситуации, които възникват в обществото. Именно поради факта, че тези проблеми съществуват и хората не знаят как да ги разрешат, от каква позиция или гледна точка да подходят към тях или какъв метод да използват, за ги преодолеят, в съзнанието си развиват такова утопично виждане. Според него хората са способни да живеят заедно в хармония и както обществото, така и хората наоколо се отнасят справедливо към всеки. Всеки се надява, че „уважението към другите ще се върне десетократно. Ако ти ми помогнеш, ще ти се отплатя и когато ти имаш нужда от помощ, в обществото ще има много хора, които могат да ти подадат ръка за помощ и да изпълнят социалните си отговорности, а когато аз имам нужда от помощ, тези, на които съм помогнал преди това, ще ми се притекат на помощ. Това трябва да е общество, в което хората взаимно си помагат“. Хората вярват, че само така човек може да живее щастливо, хармонично и в устойчиво и мирно общество. Вярват, че само така могат напълно да се изкоренят и да се преодолеят борбите между хората. Смятат, че след като се преодолеят тези проблеми, ще се осъществят очакванията и идеалите, които таят за човешкото общество в дълбините на сърцата си.

В обществото на невярващите има една популярна песен, наречена „Утрешният ден ще е по-добър“. Хората винаги се надяват, че в бъдеще нещата ще се подобрят и в това няма нищо лошо. В действителност обаче дали утре наистина ще е по-добре? Не, това е невъзможно. Може само да стане по-лошо, защото човешката природа става все по-зла и светът е все по-мрачен. Сред човечеството не само че все по-малко хора се отблагодаряват за получената добрина, но и все повече хора са неблагодарни и хапят ръката, която ги храни. Ето какво е реалното положение в момента в замяна на това. Не е ли вярно? (Така е.) Как се стигна дотам? Защо критерият за морално поведение „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, който се насърчава от моралистите, педагозите и социолозите, не е оказал възпиращо въздействие върху хората? (Защото хората имат покварен нрав.) Защото хората имат покварен нрав. Знаят ли го обаче онези моралисти, педагози и социолози? (Не.) Те не знаят, че първопричината за вендетите и борбите между хората не се дължи на проблем с моралното им поведение, а по-скоро — на покварения им нрав. Хората нямат представа за критериите, според които трябва да се държат. Тоест те не знаят как да се държат правилно и не знаят кои точно са принципите и пътищата на поведение. Освен това всички хора имат покварен нрав и сатанинска природа, живеят в името на изгодата и поставят собствените си интереси над всичко. В резултат на това проблемът с вендетите и борбите между хората става все по-сериозен. Могат ли такива покварени хора да спазват критерии за морално поведение като „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“? Като се има предвид, че хората са изгубили дори най-елементарния си разум и най-елементарната си съвест, как могат да се отблагодарят за стореното добро? Бог винаги е напътствал хората, като подготвя всичко, от което се нуждаят, за да оцелеят, и им осигурява слънчева светлина, въздух, храна, вода и т.н., но колко от тях са Му благодарни? Колко от тях са способни да видят истинската Божия любов към човечеството? Има много вярващи, които, макар и да се радват на толкова много Божия благодат, изпадат в ярост, ругаят Бог и се оплакват от несправедливостта на Небето, веднага щом веднъж или два пъти Той не изпълни желанията им. Не са ли такива хората? Дори и да има отделни хора, които са способни да отвръщат с благодарност на добрината, която получават от други, това какви проблеми ще разреши? Разбира се, онези, които предложиха тази поговорка за морално поведение, имаха добри намерения — те бяха водени единствено от надеждата, че хората могат да преодолеят враждата си, да избягват конфликтите, взаимно да си помагат, да живеят в хармония, взаимно да си оказват коригиращо въздействие, да проявяват топлота един към друг и да се обединяват, за да си оказват помощ, когато е нужно. Колко прекрасно би било обществото, ако човечеството можеше да навлезе в такова състояние, но уви, такова общество никога няма да съществува, защото то е просто съвкупност от всички покварени индивиди в него. Поради човешката поквара обществото става все по-мрачно и зло и идеалът на човека за хармонично общество никога няма да се постигне. Защо никога не може да се постигне това идеално общество? По същество и на теория такова общество не може да се постигне заради покварения нрав на човека. В действителност моментното добро държание, еднократните постъпки на добро морално поведение и временните прояви на любов, помощ, подкрепа към другите и т.н. просто не могат да променят покварения нрав на човека. Разбира се, още по-важно е, че тези неща не могат да разрешат въпросите за това как е редно да се държат хората и как трябва да вървят по правилния път в живота. При положение че тези въпроси не могат да се разрешат, ще бъде ли възможно това общество да постигне хармоничното състояние, което хората идеализират и на което се надяват? По същество това е само безпочвена празна мечта и вероятността да се случи е малка. Като пропагандират морални писания и поучават хората, тези моралисти се опитват да ги насърчат да използват доброто морално поведение, за да помагат на другите и взаимно да си оказват коригиращо въздействие, с цел да повлияят на обществото и да го подобрят. Дали обаче тази идея, тази тяхна амбиция е правилна или погрешна? Със сигурност е погрешна и не може да бъде осъществена. Защо го казвам? Защото те разбират само държанието, мислите, възгледите и моралното поведение на хората, но изобщо не разбират по-задълбочените въпроси като същността на човека, покварения му нрав, източника на неговата поквара и как да се промени поквареният му нрав. В резултат на това предлагат глупави критерии за морално поведение като „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. След това се надяват да използват тази поговорка, този критерий за морално поведение, за да въздействат на човечеството, да влияят на поколения наред, да променят човешките поведенчески критерии, както и посоката и целите на държанието на хората, като същевременно постепенно променят социалния климат и отношенията между хората, както и отношенията между управляващите и управляваните. Те вярват, че щом тези отношения се променят, общество вече няма да е толкова несправедливо и няма да е толкова изпълнено с битки, враждебност и убийства. Това ще е от известна полза за обикновените хора, които ще получат справедлива социална жизнена среда и ще водят сравнително по-задоволен живот. Най-големият печеливш обаче няма да е обикновеният човек, а по-скоро ще са управниците, управляващата класа и аристокрацията от всяка епоха. Тези така наречени видни личности и мъдреци постоянно използват насърчаваните от тях морални доктрини, които се възприемат от човека като относително благородни и съответстващи на човешката природа и на чувството му за съвест, за да образоват хората, да им въздействат и да променят моралните им възгледи, така че доброволно да живеят в социална среда, която е цивилизована или има определени морални норми. От една страна това е от полза за ежедневието на обикновените хора, тъй като прави социалната среда, в която живеят, по-хармонична, по-мирна и по-цивилизована. От друга страна създава и по-благоприятни условия, в които властниците да управляват народа. Поговорките, които изразяват критерии за морално поведение, съответстват на идеите и представите на повечето хора, и също така отговарят и на утопичните виждания на хората за едно славно бъдеще. Разбира се, основната умисъл, която стои зад популяризирането на тези поговорки, е да създадат по-благоприятни условия за управление на властниците. В такива условия обикновените хора няма да създават проблеми, ще живеят хармонично и безконфликтно и всички ще са способни доброволно да спазват моралните критерии, които направляват социалното поведение. Казано по-просто, тези поговорки се популяризират с цел да се принудят управляваните поданици на държавата — обикновените хора, възпирани от моралните критерии на обществото, да действат покорно и правилно, да се научат да се подчиняват на правилата и да станат послушни граждани. Дали тогава властниците няма да са сравнително спокойни и уверени? Ако не им се налагаше да се притесняват, че народът ще се надигне срещу тях и ще завземе властта им, това нямаше ли да доведе до зараждането на така нареченото хармонично общество? Нямаше ли да затвърди политическата власт на управниците? В общи линии това е произходът на тези морални писания и контекстът, в който са възникнали. Меко казано, именно за да се регулира държанието и моралното поведение на народа, за него бяха формулирани някои основни критерии за социален морал. Тоест тези поговорки са за отделните хора. По същество те действително се популяризират в името на стабилността на обществото и държавата и за да могат властниците да управляват дълго, за вечни времена. Това е истинската цел, с която така наречените моралисти насърчават традиционната култура. Властниците всъщност не се интересуват от благополучието на народа, а дори и когато изглежда, че ги е грижа, те го правят само за да поддържат стабилността на политическата си власт. Интересуват се единствено от собственото си щастие, стабилността на властта и статуса си, способността вечно да властват над народа и възможността да управляват още повече държави, с крайната цел да завладеят целия свят. Това са мотивите и намеренията на дяволските царе. Някои хора например казват: „Произхождаме от стар род селяни, които са се трудили като дългосрочно наети работници във фермите на земевладелците и никога не са имали каквато и да е земя, която да нарекат своя. След създаването на КНР Комунистическата партия унищожи земевладелците и капиталистите, даде ни собствени парцели земя и от селяни се превърнахме в собственици. Дължим всичко на партията, тя е спасителката на китайския народ и трябва да се отплатим с признателност за добрината ѝ, а не да сме неблагодарни. Някои хора искат да въстанат срещу Комунистическата партия — какви неблагодарници! Нима не хапят ръката, която ги храни? Хората не бива да са толкова безсъвестни и да забравят за корените си!“. Това, което се подразбира от това изказване, е, че в каквато и жизнена среда да живееш в момента, на каквото и отношение си бил подложен и независимо дали човешките ти права са гарантирани, или правото ти на съществуване е застрашено или е отнето, никога не бива да забравяш да отвърнеш с благодарност на стореното ти добро, нито да забравяш корените си. Не бива да се държиш като лош, неблагодарен човек и трябва непрекъснато и постоянно да се отблагодаряваш за добрината им, без да очакваш възнаграждение. Такива хора не продължават ли да живеят като роби? Те си мислят, че някога са били роби на земевладелци и капиталисти, но наистина ли капиталистите и земевладелците са експлоатирали обикновените хора? Наистина ли положението на тогавашните селяни беше по-лошо в сравнение с това на хората сега? Не, това е лъжа, изфабрикувана от Комунистическата партия. Фактите и реалността на ситуацията сега постепенно излизат наяве. Твърдението им, че капиталистите са експлоатирали потта и труда на толкова много обикновени хора, както и историята за „Белокосото момиче“ са все измислици и лъжи — нищо от това не е вярно. Каква е целта на тези измислици и лъжи? Да внуши на хората да намразят онези земевладелци и капиталисти, вечно да пеят възхвали за Комунистическата партия и завинаги да са ѝ покорни. В миналото много хора пееха песента „Без Комунистическата партия нямаше да има нов Китай“. Тази песен се пееше във всяко кътче на Китай в продължение на няколко десетилетия, но сега вече никой не я пее. Има твърде много примери за измислици и лъжи на Комунистическата партия и всички те противоречат на обективните факти. Днес някои хора публично разкриват истината, за да покажат на всички реалното положение. В човешкото общество, независимо от епохата, критерият за морално поведение „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ винаги е успявал донякъде ефикасно да възпира поведението на хората и е служил като показател за човешката природа на хората. Разбира се, по-важната роля на подобна поговорка е, че тя е била използвана, за да помогне на властниците да укрепят господството си над народа. В известен смисъл може да се твърди, че тази поговорка служи като средство за възпиране на държанието и моралното поведение на хората, като им внушава да обмислят и да разглеждат проблемите в рамките на този критерий за морално поведение и след това да съдят и да избират въз основа на него. Тя не увещава хората да изпълняват всички отговорности, които би трябвало да изпълняват, както към семейството си, така и към обществото като цяло, а по-скоро в тежко нарушение на нормите и желанията на нормалните хора, насилствено им определя какво да мислят и как да мислят, какво да правят и как да го правят. Тази поговорка действа като своеобразен незабележим метод и невидима рамка, която да насочва, ограничава и оковава хората и да ги информира какво трябва и какво не бива да правят. Целта е да се използва такова обществено мнение и такъв критерий за социален морал, за да се въздейства на мислите и възгледите на хората, както и на начина, по който се държат и действат.

Твърденията за морално поведение, като „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, не казват на хората какви точно са отговорностите им в обществото и сред човешките същества. Вместо това те са начин да се обвържат или принудят хората да постъпват и да мислят по определен начин, независимо от желанието им и без значение при какви обстоятелства или в какъв контекст им се случват тези прояви на доброта. Има много примери за отплата за доброта от древен Китай. Един прегладнял малък просяк например беше приет от семейство, което го нахрани и облече, обучи го на бойни изкуства и му даде всякакви знания. Изчакаха, докато порасне, и след това започнаха да го използват като източник на приходи, като го изпращаха да върши злини, да убива хора, да прави неща против волята си. Ако разгледате историята му в контекста на всички ползи, които той получи, тогава спасяването му беше нещо добро. Ако помислите обаче какво беше принуден да върши по-късно, дали наистина беше добро или беше лошо? (Беше лошо.) Но под влиянието на традиционната култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, хората не могат да направят тази разлика. На пръв поглед изглежда, че момчето няма друг избор, освен да върши злини и да наранява хората, да стане убиец — неща, които повечето хора не биха искали да правят. Но дали фактът, че вършеше тези лоши неща и убиваше по заповед на господаря си, не беше продиктуван от искреното му желание да се отплати за добрината му? Особено под въздействието на традиционната китайска култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, тези идеи няма как да не влияят на хората и да не ги контролират. Те със сигурност възпират начина, по който хората действат, както и намеренията и мотивите зад действията им. Каква би била първата мисъл на момчето, когато беше поставено в тази ситуация? „Това семейство ме спаси и беше добро към мен. Не мога да бъда неблагодарен, трябва да им се отплатя за добрината. Дължа им живота си, затова трябва да им го посветя. Трябва да направя всичко, което поискат от мен, дори и да означава да върша злини и да убивам хора. Не мога да обмислям дали е правилно или не е, просто трябва да се отплатя за добрината им. В противен случай, пак ли щях да съм достоен да се наричам човек?“. В резултат на това винаги, когато семейството искаше от него да убие някого или да извърши нещо лошо, той го правеше без изобщо да се колебае или да го подлага на съмнения. Нима тогава поведението, действията и безпрекословното му подчинение не бяха продиктувани от идеята и възгледа, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“? Не изпълняваше ли този критерий за морално поведение? (Така е.) Какво разбирате от този пример? Поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ нещо добро ли е, или не е? (Не е, в нея няма никакъв принцип.) Всъщност човек, който се отплаща за добрина, има принцип. А именно, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност. Ако някой ти стори добро, трябва да му отвърнеш със същото, в противен случай, не си човек и нямаш оправдание, ако те заклеймят за това. Поговорката гласи: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, но в този случай момчето получи не капка, а животоспасяваща добрина, така че имаше още по-голямо основание на свой ред да се отплати с живот. Той не знаеше какви са границите или принципите на отплатата за добрина. Вярваше, че животът му е бил даден от това семейство, затова трябваше да им го посвети в замяна на това и да направи всичко, което поискат от него, включително и да убива или да върши други злодеяния. В отплащането за доброта по този начин няма принципи или граници. Той служеше като съучастник на злодеи и се погуби, докато го правеше. Правилно ли беше да се отплаща за добрината по този начин? Разбира се, че не. Постъпи глупаво. Вярно е, че това семейство го спаси и му позволи да продължи да живее, но в отплащането за добрината трябва да има принципи, граници и умереност. Те спасиха живота му, но целта на неговия живот не е да върши зло. Смисълът и стойността на живота, както и мисията на човека, не е да върши злини и да убива и той не бива да живее единствено с цел да се отплаща за добрината. Момчето погрешно вярваше, че смисълът и стойността на живота се състоят в това да се отплаща с благодарност за стореното добро. Това беше много погрешно разбиране. То не беше ли в резултат от влиянието на критерия за морално поведение „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“? (Така е.) Дали е бил подведен под влиянието на тази поговорка за отплащане за добрината, или е намерил правилния път и принцип на практикуване? Съвсем очевидно е, че е бил подведен — ясно е като бял ден. Ако този критерий за морално поведение не съществуваше, хората щяха ли да могат да правят преценки в прости случаи на добро и зло? (Щяха.) Момчето щеше да си помисли: „Това семейство може и да ме е спасило, но изглежда са го направили само заради бизнеса и бъдещето си. Аз съм просто инструмент, който могат да използват, за да навредят или убият всеки, който прекъсва или възпрепятства бизнес начинанията им. Това е истинската причина, поради която ме спасиха. Бях на косъм да загина, а те ме спасиха само за да ме накарат да върша зло и да убивам. Не ме ли тласкат просто по пътя към ада? Това дали няма да ми причини още повече страдания? В такъв случай щеше да е по-добре, ако просто ме бяха оставили да умра. Всъщност те не ме спасиха!“. Това семейство не спаси просячето от човеколюбиви подбуди и за да му позволи да живее по-добре, а го направи само за да придобие контрол над него и да го принуди да вреди на хората, да ги наранява и убива. Така че всъщност добро ли вършеха или зло? Съвсем ясно е, че вършеха зло, а не добро — тези благодетели бяха станали зли хора. Злите хора заслужават ли отплата? Трябва ли да им се отплаща? Не трябва. Какво тогава трябва да направите веднага щом разберете, че са зли? Трябва да стоите настрана от тях, да страните от тях и да намерите начин да избягате от тях. Това е мъдрост. Някои хора може да кажат: „Тези зли хора вече ме контролират и затова не е толкова лесно да избягам от тях. Бягството е невъзможно!“. Най-често това са последствията от отвръщането с благодарност на стореното добро. Тъй като има твърде малко добри и толкова много зли хора, ако попаднете на добър човек, няма проблем да се отплатите за добрината му, но ако попаднете в ръцете на зъл човек, това е равносилно на попадането в ръцете на демон, на Сатана. Той ще заговорничи срещу теб и ще си играе с теб и нищо добро не може да произлезе от попадането в ръцете му. В историята има твърде много примери за това. Сега, след като знаете, че отвръщането с благодарност на стореното добро не е основателен критерий за начина, по който се държите и действате, как трябва да постъпите, когато някой прояви доброта към вас? Какви са вашите виждания по този въпрос? (Независимо кой ни помага, трябва да решим дали да приемем помощта му или да не я приемем в зависимост от ситуацията. В някои случаи няма проблем да приемем помощ, но в други не бива да я приемаме сляпо. Дори и да приемем помощ, пак трябва да сме принципни и да определим граници на начина, по който ще се отплатим за добрината му, за да не бъдем измамени или използвани от зли хора.) Това е принципен начин да подходим към ситуацията. Освен това, ако не можете ясно да видите ситуацията или сте в безизходица, трябва да се молите на Бог и да поискате да ви открие път. Това ще ви позволи да избегнете изкушението и да се измъкнете от лапите на Сатана. Понякога Бог ще използва услугите на Сатана, за да помогне на хората, но в такива случаи трябва непременно да благодарим на Бог, а не да се отплащаме за доброто на Сатана — това е въпрос на принцип. Когато изкушението идва под формата на добрина, сторена от зъл човек, първо трябва да си наясно с това кой точно ти помага и предоставя помощ, какво е собственото ти положение и дали има други пътища, по които можеш да поемеш. С такива случаи трябва да се справяш гъвкаво. Ако Бог иска да те спаси, независимо чии услуги използва, за да го постигне, първо трябва да благодариш на Бог и да го приемеш от Него. Не бива да насочваш благодарността си единствено към хората, камо ли в знак на благодарност да предлагаш живота си на някого. Това е груба грешка. От съдбоносно значение е сърцето ти да е благодарно на Бог и да го приемеш от Него. Ако човекът, който те дарява с добрина, помага ти или те спасява, е добър, тогава трябва да му се отплатиш, но трябва да направиш само това, на което си способен, с оглед на възможностите си. Ако човекът, който ти е помогнал, има лоши намерения и иска да те оплете в кроежите си и да те използва, за да постигне собствените си цели, тогава не е нужно на всяка цена да му се отплащаш. Казано накратко, Бог проучва внимателно сърцето на човека, затова стига да нямаш гузна съвест и стига да имаш правилни подбуди, това не е проблем. Тоест преди да разбереш истината, действията ти поне трябва да съответстват на човешката съвест и човешкия разум. Трябва, когато и да е в бъдеще, да си способен да подходиш разумно към тази ситуация, така че никога да не съжаляваш за действията си. Всички вие сте възрастни хора и всички сте преживели доста неща в страната на големия червен змей. В живота ви имало ли е липса на потисничество, преследване, малтретиране или унижение? Всички ясно виждате колко дълбоко покварена е станала човешката природа, така че каквото и изкушение да срещнете, трябва да подхождате към него мъдро и да не се поддавате на коварните заговори на Сатана. В каквато и ситуация да се окажете, трябва да търсите истината и да вземате решения едва след като сте стигнали до разбиране на принципите чрез молитва и общение. През последните няколко години църквата вършеше работата по изчистването и много зли хора, неверници и антихристи бяха разобличени и премахнати или отлъчени. Повечето хора никога не са прогнозирали, че това ще се случи. Като се има предвид, че дори в църквата все още има толкова много объркани, зли хора и неверници, предполагам, че ви е ясно колко покварени и зли трябва да са невярващите? Без истината и мъдростта хората не могат да видят ясно нищо и злите хора и Сатана просто ще ги измамят и изиграят, и ще се забавляват с тях. При това положение хората се превръщат в лакеи на Сатана. Онези, които не разбират истината и нямат принципи, вършат само глупости.

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи: „Това твърдение има.“