„Не присвоявай парите, които намериш“ е най-повърхностното изискване за морално поведение на традиционната култура. Макар че всички човешки общества са насърчавали и са насаждали подобна идея, поради покварения си нрав и поради преобладаващите зли тенденции сред човечеството, дори и за известно време хората да могат да практикуват „Не присвоявай парите, които намериш“ или да притежават подобно добро морално поведение, това не променя факта, че поквареният им нрав постоянно взима връх в мислите и поведението им, като същевременно владее и контролира държанието и стремежите им. Преходните случаи на добро морално поведение нямат никакво отношение към стремежа на човека и със сигурност не могат да променят преклонението му пред злите тенденции и възхищението му от тях, нито това, че ги следва. Нима не е така? (Така е.) В такъв случай, песента, която хората пееха в миналото: „Взех една стотинка от земята край пътя“, вече не е нищо повече от детска песничка. Тя се е превърнала в спомен. Хората не могат да спазват дори елементарното добро поведение да не присвояват парите, които са намерили. Те искат да променят стремежите и покварения нрав на хората, като насърчават доброто морално поведение, и се опитват да спрат деградацията на човечеството и непрестанния упадък на обществото, но в крайна сметка не успяват да постигнат тези цели. Нормата „Не присвоявай парите, които намериш“ може да съществува само в идеалния свят на човека. Хората се отнасят към нея като към някакъв идеал, като към амбиция за по-добър свят. Тази норма съществува в духовния свят на човека. Тя е своеобразна надежда, която човек възлага на бъдещия свят, но е несъвместима с реалността на човешкия живот и с действителната човешка природа на хората. Тя противоречи на принципите на човешкото поведение и на пътя, по който хората вървят, както и на това, към което се стремят и което трябва да притежават и постигнат. Не е съвместима нито с проявленията и изблиците на нормалната човешка природа, нито с принципите на отношенията между хората и на управляване на делата. Затова от древността до наши дни този критерий за оценка на моралното поведение на хората никога не е имал реална сила. Пропагандираното от човека предписание „Не присвоявай парите, които намериш“ е особено безсмислено като идея и възглед и повечето хора го пренебрегват, защото то не може да промени посоката на поведението или на стремежите им и със сигурност не може да промени покварата, егоизма, користолюбието или нарастващата им склонност да се устремяват към злото. Това най-елементарно изискване „Не присвоявай парите, които намериш“ се е превърнало в забавна, иронична шега. Сега дори децата не искат да пеят „Взех една стотинка от земята край пътя“ — в това няма абсолютно никакъв смисъл. В свят, пълен с корумпирани политици, тази песен е станала много иронична. Реалността, която хората добре осъзнават, е, че човек може и да предаде на полицията загубена стотинка, но ако намери един милион или десет милиона юана, те ще отидат право в джоба му. От това явление виждаме, че опитите на хората да популяризират това изискване за морално поведение сред човечеството са се провалили. Това означава, че хората са неспособни да практикуват дори елементарно добро поведение. Какво означава да са неспособни да практикуват дори елементарно добро поведение? Означава, че хората са неспособни да практикуват дори елементарните неща, които е редно да правят, като например да не вземат нещо, което намерят, ако то принадлежи на друг. Освен това, когато направят нещо лошо, хората и една честна дума няма да изрекат за това и по-скоро ще умрат, отколкото да признаят грешката си. Не могат да спазват дори нещо толкова елементарно като това да не лъжат, така че определено не са годни да говорят за морал. Те дори не искат да имат съвест и разум. Как тогава могат да говорят за морал? Длъжностните лица и хората с власт си блъскат главите, за да измислят как да изстискат и изкопчат по-голяма изгода от другите и как да заграбят чужди неща. Дори законът не може да ги спре. Защо е така? Как стигна дотук човекът? Всичко това се дължи на покварения сатанински нрав на хората и на контрола и господството, които сатанинската им природа има над тях, което поражда всякакви видове измамно и вредно поведение. Тези лицемери вършат много достойни за презрение и безсрамни неща под предлог, че „служат на хората“. Нима не са загубили всякакво чувство за срам? В днешно време има толкова много лицемерни хора. В свят, в който се вихрят злите хора, а добрите са потиснати, доктрина като „Не присвоявай парите, които намериш“ просто не е в състояние да ограничи покварения нрав на хората, нито може да преобрази тяхната природа същност или пътя, по който вървят.

Разбрахте ли какво казах в това общение по темата „Не присвоявай парите, които намериш“? Какво е значението на тази поговорка за покварените хора? Как точно трябва да се разбира това поучение? („Не присвоявай парите, които намериш“ няма никаква връзка с поведението на хората или с пътя, по който вървят. Това поучение не може да промени пътя, по който върви човекът.) Точно така, не е подходящо хората да оценяват нечия човешка природа въз основа на поговорката „Не присвоявай парите, които намериш“. Тази поговорка не може да се използва за оценка на нечия човешка природа, а също така не е правилно да се използва за оценка на нечий морал. Тя не е нищо повече от преходно поведение на човека. Просто не може да се използва за оценка на същността му. Хората, които предложиха поговорката за моралното поведение „Не присвоявай парите, които намериш“ — тези така наречени мислители и възпитатели — са идеалисти. Нито разбират човешката природа или същност, нито до каква степен човекът се е развратил и покварил. При това положение предложената от тях поговорка за морално поведение е много безсмислена, тя просто е непрактична и не отговаря на реалните условия на човека. Тази поговорка за морално поведение няма никаква връзка със същността на човека, нито с различните видове покварен нрав, които хората проявяват, нито с представите, възгледите и поведението, които могат да се породят у хората, докато са подвластни на покварения си нрав. Това е от една страна. От друга страна, да не се присвояват намерените пари е нещо, което един нормален човек би трябвало да прави. Родителите ти например са те родили и отгледали, но когато беше още невеж и незрял, не правеше друго освен да молиш родителите си за храна и дрехи. Когато обаче порасна и разбра нещата по-добре, ти инстинктивно знаеше как да обичаш нежно родителите си, как да гледаш да не ги тревожиш или ядосваш, как да се опитваш да не ги натоварваш допълнително с работа или страдания и как сам да вършиш всичко, което можеш. Ти разбра тези неща инстинктивно и нямаше нужда някой да те учи на тях. Ти си личност, имаш съвест и разум, затова си способен да правиш всичко това, редно е да го правиш и не си струва дори да се споменават тези неща. Като издигат поговорката „Не присвоявай парите, които намериш“ до нивото на възвишения морален характер, хората правят от мухата слон и стигат твърде далеч. Това поведение не бива да се определя по този начин, нали така? (Така е.) Какво може да се научи от това? Ако човек прави каквото трябва да прави и каквото е способен да прави в рамките на нормалната човешка природа, това е знак, че той има нормална човешка природа. Това означава, че ако човек има нормален разум, той може да прави нещата, за които хората с нормална човешка природа биха се сетили и биха осъзнали, че е редно да правят. Това не е ли съвсем нормално явление? Ако правиш нещо, което всеки човек с нормална човешка природа е способен да прави, дали наистина това може да се нарече добро морално поведение? Необходимо ли е да се насърчава? (Не.) Наистина ли се счита за благородна човешка природа? Дали се признава за притежаване на човешка природа? (Не.) Проявата на подобно поведение не издига човека до нивото на притежаващ човешка природа. Ако кажеш, че някой притежава човешка природа, това означава, че възгледите и позицията, от които разглежда проблемите, както и средствата и методите му за справяне с тях, са относително положителни и активни. Кое е знак за положителност и активност? Този човек ще има съвест и чувство за срам. Друг знак за положителност и активност е чувството за справедливост. Възможно е да има някои лоши навици, като например да си ляга и да се събужда късно, да е придирчив към храната или да предпочита храни със силен аромат, но освен тези лоши навици той ще има и някои добри качества. Ще има принципи и граници по отношение на поведението и действията си, ще има чувство за срам и за справедливост и ще има повече положителни черти и по-малко негативни. Би било още по-добре, ако може да приеме и да практикува истината, и ще му е лесно да поеме по пътя на стремеж към нея. И обратното, ако човек обича злото, търси слава, изгода и статус, ако обожава парите, обича да живее в лукс и да прахосва времето си в търсене на удоволствия, то гледната точка, от която възприема хората и нещата, както и възгледите му за живота и ценностната му система, ще са изцяло негативни и мрачни и той няма да има чувство за срам и справедливост. Подобен човек няма да притежава човешка природа и със сигурност няма да му е лесно да приеме истината или да постигне Божието спасение. Това е прост принцип за оценяване на хората. Оценката на моралното поведение на даден човек не е критерий, по който може да се измери дали притежава човешка природа. За да прецениш дали даден човек е добър или лош, трябва да го съдиш въз основа на неговата човешка природа, а не на моралното му поведение. Моралното поведение обикновено е повърхностно и се влияе от социалния климат, произхода и средата на човека. Някои способи и проявления постоянно се променят, затова е трудно да се определи качеството на нечия човешка природа единствено въз основа на моралното му поведение. Даден човек например може много да уважава обществения морал и навсякъде да спазва правилата. Може да проявява сдържаност във всичко, което прави, да спазва законите на държавата и да се старае да не вдига шум на обществени места и да не накърнява чужди интереси. Той може и да е почтителен и услужлив и да се грижи както за младите, така и за възрастните. Това, че този човек има толкова много добри черти, означава ли, че той живее според нормалната човешка природа и че е добър човек? (Не.) Човек може много добре да практикува „Не присвоявай парите, които намериш“, може да е последователен в спазването на това поучение, поддържано и пропагандирано от човечеството. Каква обаче е неговата човешка природа? Това, че практикува да не присвоява намерените пари, изобщо не говори за човешката му природа. Това морално поведение не може да се използва, за да се прецени дали човешката му природа е добра или лоша. Как тогава трябва да се оценява човешката му природа? Трябва да свалиш от него опаковката на това морално поведение и да изключиш поведението и моралното държание, които хората приемат за добри и които са най-малкото, което всеки човек с нормална човешка природа е способен да постигне. След това разгледай неговите най-важни проявления, като принципите му на поведение и границите, които няма да прекрачи в държанието си, както и отношението му към истината и към Бог. Това е единственият начин да видиш човешката му природа същност и вътрешната му природа. Подобно разглеждане на хората е относително обективно и точно. Това е всичко от нашето обсъждане на поговорката: „Не присвоявай парите, които намериш“. Всички ли разбрахте това общение? (Да.) Често се тревожа, че всъщност не сте разбрали казаното от Мен, че разбирате само малко от доктрината за него, но все още не разбирате онези части, които касаят неговата същност. Така че единственото, което мога да направя, е да доразвия малко идеята. Ще се чувствам спокоен едва когато усетя, че сте разбрали. Как мога да позная дали сте разбрали? Когато видя радостно изражение на лицата ви, вероятно сте разбрали какво казвам. Ако мога да постигна това, тогава си заслужава да поговоря малко повече по тази тема.

Общо взето завърших общението си по темата „Не присвоявай парите, които намериш“. Макар и да не ви казах направо как това поучение противоречи на истината или защо не може да се издигне до нивото на истината, или какви изисквания поставя Бог към поведението и моралното държание на хората, не обхванах ли всичко това? (Така е.) Божият дом насърчава ли поучения като „Не присвоявай парите, които намериш“? (Не.) Как тогава гледа на тази поговорка Божият дом? Може да споделите своето разбиране. („Не присвоявай парите, които намериш“ е просто нещо, което всеки човек с нормална човешка природа би трябвало да спазва и да прави, така че не е необходимо да се насърчава. Освен това „Не присвоявай парите, които намериш“ е просто проявление на човешкия морал и не касае принципите на поведение на хората, възгледите, които имат за своите стремежи, пътищата, по които вървят, или качеството на човешката им природа.) Дали моралното поведение е признак на човешка природа? (Не е признак на човешка природа. Някои аспекти на моралното поведение са просто неща, които хората с нормална човешка природа би трябвало да притежават.) Когато Божият дом говори за човешка природа и за разпознаване на хората, това е в по-важния контекст на стремежа към истината. Най-общо казано, Божият дом няма да оценява какво е моралното поведение на даден човек — най-малкото, няма да оценява дали човекът е способен да спазва поговорката: „Не присвоявай парите, които намериш“. Той няма да изследва това, а ще провери какво е качеството на човешката му природа, дали обича положителните неща и истината и какво е отношението му към истината и към Бог. Човек може и да не присвоява намерените пари, докато е в светското общество, но ако изобщо не защитава интересите на Божия дом, след като е станал вярващ, ако е способен да краде, да разхищава или дори да продава даровете, когато му се предостави възможност да ги управлява, и ако е способен да върши всякакви лоши неща, що за човек е той? (Зъл човек.) Той никога не заема позиция, за да защити интересите на Божия дом, когато възникнат проблеми. Дали няма такива хора? (Има.) Дали тогава би било подходящо да използваме поговорката „Не присвоявай парите, които намериш“, за да оценим човешката им природа? Не би било подходящо. Някои хора казват: „Преди беше добър човек. Имаше възвишен морален характер и всички го одобряваха. Защо тогава се промени, след като дойде в Божия дом?“. Дали наистина се е променил? Истината е, че не се е променил. Притежавал е известно морално държание и добро поведение, но ако оставим това настрана, човешката му природа същност винаги е била такава и изобщо не се е променила. Където и да отиде, той винаги се държи така. Само че преди хората са го оценявали според критерия за морално поведение, вместо да използват истината, за да съдят за човешката му природа. Хората си мислят, че е претърпял някаква промяна, но всъщност не е. Някои хора казват: „Преди не беше такъв“. Преди не беше такъв, защото по-рано не се беше сблъсквал с такива ситуации и не беше попадал в такава среда. Освен това хората не разбираха истината и не бяха способни да го прозрат. Каква е крайната последица от това, че хората възприемат и съдят другите въз основа на един вид добро поведение, вместо на човешката му природа същност? Хората не само че няма да са способни ясно да виждат другите, но и ще са заслепени и подведени от външното им добро морално поведение. Когато не могат ясно да видят другите, те ще се доверяват на неправилните хора, ще ги насърчават и назначават, и другите ще ги подвеждат и мамят. Някои водачи и работници често допускат тази грешка, когато избират и назначават хора. Те са заслепени от хора, които външно имат добро поведение и добро морално държание, и им възлагат да поемат важна работа или да съхраняват някои важни вещи. В резултат на това нещо се обърква и Божият дом търпи загуби. Защо се обърка? Обърка се, защото водачите и работниците не успяха да прозрат природата същност на тези хора. Защо не успяха да прозрат природата им същност? Защото тези водачи и работници не разбират истината и не са способни да преценяват и разпознават хората. Не могат да прозрат природата същност на хората и не знаят какво е отношението им към Бог, към истината и към интересите на Божия дом. Защо е така? Защото тези водачи и работници възприемат хората и нещата от погрешна гледна точка. Те възприемат хората само въз основа на човешките представи и фантазии, не разглеждат същността им според Божиите слова и истините принципи, а вместо това ги разглеждат въз основа на моралното им държание и външните им проявления и поведение. Именно поради липсата на принципи в схващанията им за хората те се довериха на неподходящите хора, назначиха ги и в резултат на това бяха заслепени, измамени и използвани от тях и в крайна сметка пострадаха интересите на Божия дом. Това са последствията от неспособността им да възприемат хората или да ги прозрат. Следователно, когато някой иска да се стреми към истината, първият урок, който трябва да научи, е как да разпознава и да възприема хората. Отнема много време, за да се научи този урок, и той е един от най-съществените уроци, които хората трябва да научат. Ако искаш ясно да прозреш даден човек и да се научиш да го разпознаваш, първо трябва да разбереш какви критерии използва Бог, за да оценява хората, какви погрешни мисли и възгледи контролират и управляват начина, по който хората възприемат и оценяват другите, и дали те противоречат на Божиите критерии за оценяване на хората, и по какъв начин им противоречат. Дали методите и критериите, по които оценяваш хората, се основават на Божиите изисквания? Основават ли се на Божиите слова? Основават ли се на истината? Ако не е така и ако разчиташ изцяло на опита и фантазиите си, за да оценяваш другите, или ако дори стигаш дотам, че да основаваш оценките си на социалните норми, които се насърчават в обществото, или на това, което наблюдаваш със собствените си очи, тогава човекът, когото се опитваш да прозреш, ще остане неясен за теб. Няма да си способен да го прозреш. Ако му се довериш и му възложиш дълг, ще поемеш известен риск и неминуемо има вероятност това да причини щети на Божиите дарове, на делото на църквата и на навлизането на Божиите избраници в живота. Разпознаването на хората е първият урок, който трябва да научиш, ако искаш да се стремиш към истината. Разбира се, това е и един от най-съществените аспекти на истината, който хората трябва да притежават. Да се научиш да разпознаваш хората — това е неразделно свързано с темата на днешното общение. Трябва да си способен да правиш разлика между добрите морални качества и държание на човека и това, което човекът с нормална човешка природа трябва да притежава. Много е важно да си способен да разграничаваш тези две неща. Едва тогава ще си способен да разпознаваш и правилно да възприемаш същността на даден човек и в крайна сметка да определиш кой има човешка природа и кой не. С какво трябва да разполага човек на първо място, за да може да различава тези неща? Човек трябва да разбира Божиите слова, както и този аспект на истината, и трябва да достигне нивото, на което да възприема хората според Божиите слова, като използва истината за свой критерий. Дали това не е истина принцип, която човек трябва да практикува и да притежава, докато се стреми към истината? (Така е.) В такъв случай е наложително да разговаряме по тези теми.

Току-що разговарях за първата поговорка, „Не присвоявай парите, които намериш“, която очевидно е вид човешко морално поведение. Това е вид морален характер и преходно поведение, което оставя добро впечатление у хората, но за съжаление не може да служи като критерий, по който да се преценява дали някой притежава човешка природа, или не. Втората поговорка, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, е същата. Ако съдим по формулировката на твърдението, очевидно това също е поведение, което хората харесват и приемат за добро. Тези, които го проявяват, са високо ценени като хора с добро морално поведение и благороден характер. В обобщение, приемат ги за хора, които извличат удоволствие от това да помагат на другите и имат отличен морален характер. „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ има известна прилика с поговорката „Не присвоявай парите, които намериш“. Това също е добро поведение, което се поражда у хората при определен социален климат. „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ буквално означава да изпитваш удоволствие от това да помагаш на други хора. То не означава, че е дълг на човека да помага на хората — поговорката не гласи „Имаш отговорността да помагаш на другите“, а „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“. От това можем да разберем какво мотивира хората да помагат на останалите. Не го правят заради другите хора, а по-скоро заради себе си. Хората са изпълнени с тревога и болка, затова намират други хора, които се нуждаят от помощ, проявяват към тях милосърдие и им помагат. Подават ръка за помощ и вършат всякакви добрини в рамките на възможностите си, за да се почувстват щастливи, доволни, спокойни и радостни и да изпълнят дните си със смисъл, така че да не се чувстват толкова празни и измъчени — подобряват моралното си поведение, за да постигнат целта си да пречистят и извисят сърцата и умовете си. Що за поведение е това? Ако погледнете хората, които извличат удоволствие от това да помагат на другите, от гледна точка на това обяснение, то те не са добри хора. Най-малкото, не моралът, съвестта или човешката им природа ги мотивират да вършат каквото е редно или да изпълняват своите социални и семейни отговорности, а помагат на хората, за да постигнат удоволствие, духовна утеха, емоционално успокоение и за да живеят щастливо. Как трябва да се възприема подобно морално поведение? Ако се вгледаме в природата му, то дори е по-лошо от „Не присвоявай парите, които намериш“. „Не присвоявай парите, които намериш“ поне няма егоистична страна. Какво да кажем тогава за: „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“? Думата „удоволствие“ означава, че това поведение съдържа елементи на егоизъм и низки намерения. Не става въпрос за това да се помага на хората заради тях или като безкористно пожертвувание, а се прави заради собственото удоволствие. Просто не си струва да се насърчава това. Да кажем например, че видиш възрастен човек да пада на главния път и си помислиш: „Напоследък нямам настроение. Този паднал възрастен човек е чудесна възможност — ще извлека удоволствие от това да помагам на другите!“. Отиваш и помагаш на възрастния човек да се изправи, а когато той се изправя на крака, те хвали и казва: „Ти наистина си добър човек, чедо. Да си жив и здрав, да си щастлив и да доживееш до дълбоки старини!“. Обсипва те с тези приятни думи и след като ги чуеш, всичките ти притеснения изчезват и се чувстваш доволен. Мислиш си, че е хубаво да помагаш на хората, и решаваш в свободното си време да обикаляш улиците и да помагаш на всеки, който падне, да се изправи на крака. Под влиянието на подобно мислене хората проявяват някои видове добро поведение и човешкото общество го е категоризирало като добрата традиция да се извлича удоволствие от това да се помага на другите и като вид благороден морален характер, който продължава тази велика традиция. Подтекстът на извличането на удоволствие от това да се помага на другите е, че хората, които помагат, обикновено смятат себе си за върха на морала. Представят се за велики филантропи и колкото повече хората ги хвалят, толкова по-склонни са да помагат, да дават милостиня и да правят повече за другите. Това задоволява желанието им да бъдат герои и спасители на човечеството, както и желанието им да извличат някакво удовлетворение от това, че са потребни на другите. Не искат ли всички хора да се чувстват потребни? Когато хората се чувстват потребни, те смятат, че са особено полезни и че животът им има смисъл. Това не е ли просто търсене на внимание? Търсенето на внимание е единственото нещо, което доставя удоволствие на хората — това е техният начин на живот. Всъщност, от какъвто и ъгъл да разглеждаме въпроса за извличане на удоволствие от това да се помага на другите, това не е критерий за оценка на човешкия морал. Често актът на извличане на удоволствие от това да помагаш на другите всъщност изисква само минимално усилие. Ако искаш да го направиш, ще изпълниш своята социална отговорност, ако не искаш — никой няма да ти търси отговорност и няма да станеш обект на обществено порицание. Що се отнася до доброто поведение, което хората препоръчват, няма значение дали човек ще избере да го практикува или да се въздържи. Няма нужда да възпираме хората с тази поговорка или да ги караме да се учат как да извличат удоволствие от това да помагат на другите, защото то само по себе си е просто преходно добро поведение. Какъв ще е крайният резултат, независимо дали човек е мотивиран от желанието да изпълни своята социална отговорност или практикува това добро поведение от чувство за гражданска добродетел? Той просто ще удовлетвори желанието си да бъде добър човек и да въплъти духа на Лей Фън в този конкретен случай. Ще извлече известно удоволствие и утеха от това и така ще издигне мисловния си свят до по-високо ниво. Това е всичко. Това е същността на действието му. И така, преди това общение какво беше вашето разбиране за поговорката „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“? (Преди не разпознавах достойните за презрение егоистични намерения, които се крият зад нея.) Да вземем сценарий, при който имаш дълг да направиш нещо доста трудно, отговорност, от която не бива да бягаш, и трябва да понесеш известно страдание, да се откажеш от някои неща и да платиш цена, за да го свършиш, но все пак си способен да изпълниш тази отговорност. Няма да се чувстваш толкова доволен, докато го вършиш, и след като платиш цената и изпълниш тази отговорност, резултатите от твоя труд няма да ти донесат никакво удоволствие или утеха, но тъй като това е твоя отговорност и твой дълг, ти все пак си го изпълнил. Ако сравним този пример с извличането на удоволствие от това да помагаш на другите, кое показва повече човешка природа? (Хората, които изпълняват отговорностите и дълга си, имат повече човешка природа.) Извличането на удоволствие от това да помагаш на другите не е свързано с изпълняването на отговорност — то е просто изискване към моралното поведение на хората и социалните им отговорности, което съществува в определен социален контекст. То произлиза от общественото мнение, от социалния морал или дори от законите на дадена страна и служи като критерий дали човек има морал и за оценка на качеството на неговата човешка природа. С други думи, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ е просто поговорка, която ограничава поведението на хората и която човешкото общество е предложило, за да извиси мисловния свят на човека. Подобни поговорки се използват само за да накарат хората да практикуват няколко типа добро поведение и критериите, по които то се оценява, са социалният морал, общественото мнение или дори законът. Какво ще си помислят хората за теб, ако например видиш човек, който се нуждае от помощ на обществено място, и ти си първият, който би трябвало да му помогне, но не го направиш? Ще те сгълчат, че нямаш възпитание. Нямаме ли това предвид под обществено мнение? (Така е.) Тогава какво е социалният морал? Това са положителни неща и навици, насочени към по-високо ниво, които обществото насърчава и поощрява. Естествено, те включват множество конкретни изисквания, като това да подкрепяте уязвимите хора, да подавате ръка, когато другите срещат трудности, а не просто да стоите безучастни. От хората се очаква да практикуват този вид морално поведение. Ето какво означава да притежаваш социален морал. Ако видиш, че някой страда, и си затваряш очите за това, пренебрегваш го и не правиш нищо, значи ти липсва социален морал. И така, какви изисквания поставя законът към моралното поведение на човека? Китай е особен случай в това отношение: законите на тази страна не съдържат никакви изрични разпоредби относно социалните отговорности и обществения морал. Хората просто научават нещо за тези неща чрез семейното си възпитание, училищното образование и това, което чуват и наблюдават в обществото. В западните страни, от друга страна, тези неща са залегнали в закона. Ако видиш например, че някой е паднал на пътя, поне трябва да отидеш до него и да го попиташ: „Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ?“. Ако този човек отговори: „Добре съм, благодаря“, тогава не е нужно да му помагаш, не си длъжен да изпълняваш тази отговорност. Ако каже: „Имам нужда от помощ, моля“, тогава трябва да му помогнеш. Ако не му помогнеш, ще бъдеш подведен под юридическа отговорност. Това е специално изискване, което някои държави поставят по отношение на моралното поведение на хората. Поставят това изискване към хората чрез изрична разпоредба в законите си. Тези изисквания към моралното поведение на хората, поставени от общественото мнение, социалния морал и дори от закона, се ограничават само до поведението на хората и тези основни норми на поведение са критериите, по които се оценява моралното поведение на човека. На пръв поглед тези морални критерии сякаш оценяват поведението на хората — с други думи, дали са изпълнили социалните си отговорности, но по същество те оценяват вътрешното им качество. Независимо дали става въпрос за общественото мнение, за социалния морал или за закона, тези неща измерват или поставят изисквания само към това, което хората правят, и тези измервания и изисквания са ограничени до поведението им. Те съдят за качеството и моралното поведение на даден човек въз основа на неговото поведение — това е обхватът на тяхната оценка. Такава е природата на твърдението: „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“. Когато става въпрос за извличане удоволствие от това да помагаш на другите, западните страни поставят изисквания към хората чрез разпоредбите на закона, докато в Китай се използва традиционната култура, за да възпитава и приучава хората към тези идеи. Макар тази разлика между изтока и запада да съществува, природата им е еднаква — и на двете места се използват поговорки, за да ограничават и направляват поведението и морала на хората. Независимо дали става въпрос за законите на западните страни или за източната традиционна култура, всички те са само изисквания и правила, поставени по отношение на държанието и моралното поведение на човека, и тези критерии просто регулират държанието и моралното поведение на хората. Дали обаче някое от тях е насочено към човешката природа на хората? Могат ли правилата, които определят единствено какво поведение е редно да практикува човек, да се използват като критерии за оценка на неговата човешка природа? (Не.) Ако разгледаме поговорката „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, някои зли хора са способни да извличат удоволствие от това да помагат на другите, но са мотивирани от собствените си намерения и цели. Когато дяволите вършат някакво дребно добро дело, е още по-вероятно да го правят със свои собствени намерения и цели. Смятате ли, че всеки, който извлича удоволствие от това да помага на другите, е любител на истината, който притежава чувство за справедливост? Да вземем хората в Китай, които уж извличат удоволствие от това да помагат на другите, като онези рицарски образи, или хората, които обират богатите и дават на бедните, или онези, които често се притичват на помощ на уязвими групи и хора с увреждания, и т.н. Всички ли имат човешка природа? Всички ли обичат положителните неща и всички ли имат чувство за справедливост? (Не.) В най-добрия случай те са просто хора, които имат относително по-добър характер. Тъй като са ръководени от този дух на извличане на удоволствие от това да помагат на другите, те вършат много добри дела, които им доставят удоволствие и утеха и им позволяват напълно да се наслаждават на чувството за щастие, но практикуването на подобно поведение не означава, че имат човешка природа, защото както вярата им, така и духовните им стремежи са неясни и са неизвестни променливи. Могат ли тогава да се считат за хора с човешка природа и съвест въз основа на това добро морално поведение? (Не.) Някои институции, като фондации и социални агенции, които уж извличат удоволствие от това да помагат на другите, които подпомагат уязвими групи и хора с увреждания, в най-добрия случай изпълняват част от своята социална отговорност. Те вършат това, за да подобрят имиджа си в очите на обществото, да станат по-забележими и да удовлетворят нагласата си да извличат удоволствие от това да помагат на другите — това изобщо не се издига до нивото, което показва, че „притежават човешка природа“. Освен това нуждаят ли се наистина от помощ хората, на които те помагат, за да извличат удоволствие? Дали извличането на удоволствие от това да помагаш на другите е справедливо само по себе си? Не е задължително да е така. Ако достатъчно дълго проучваш различните големи и малки събития, които се случват в обществото, ще видиш, че при някои от тях става въпрос просто за хора, които извличат удоволствие от това да помагат на другите, докато в много други случаи извличането на удоволствие от това да се помага на другите е външна обвивка на повече неизказани тайни и тъмни страни на обществото. Във всеки случай зад извличането на удоволствие от това да помагаш на другите стоят намерения и цели, независимо дали това е стремеж да станеш известен и да се издигнеш над останалите, или да спазваш обществения морал и да не нарушаваш закона, или като цяло да получиш по-положителна оценка от обществото. Откъдето и да се погледне, извличането на удоволствие от това да помагаш на другите е само едно външно поведение на човека и в най-добрия случай е вид добро морално поведение. То няма нищо общо с нормалната човешка природа, която Бог изисква. Тези, които са способни да извличат удоволствие от това да помагат на другите, може да са обикновени хора без каквито и да е реални амбиции, а може и да са важни обществени фигури. Те може да са сравнително добросърдечни хора, но също така може да са и злонамерени по душа. Може да са всякакъв тип хора и всеки е способен да практикува това поведение в даден мимолетен момент. Така че твърдението за морално поведение „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ със сигурност не може да се определи като критерий за оценка на човешката природа на хората.

„Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ — тази поговорка за морално поведение в действителност не представлява същността на човешката природа и е слабо свързана с нейната природа същност. Затова е неподходящо да я използваме, за да оценяваме качеството на човешката природа на даден човек. Какъв тогава е подходящият начин да се оценява човешката му природа? Човек, който притежава човешка природа, най-малкото не бива да решава дали да помогне на някого или да изпълни отговорностите си въз основа на това дали въпросното действие ще го направи щастлив, или не, а решението му трябва да се основава на съвестта и разума му и той не бива да се взема под внимание какво ще придобие или какви последици ще има за него, ако помогне на този човек, или какво въздействие може да има това върху него в бъдеще. Той не бива да се съобразява с нито едно от тези неща и трябва да изпълнява отговорностите си, да помага на другите и да предотвратява страданията им. Редно е да помага на хората чистосърдечно, без да таи егоистични цели. Ето какво би направил човек, който наистина притежава човешка природа. Ако човек помага на другите с цел да си достави удоволствие или да си изгради добра репутация, то в това има егоистично и долно качество. Хората, които наистина притежават съвест и разум, не биха постъпили така. Тези, които изпитват истинска любов към другите, не действат единствено за да изпълнят желанието си да се чувстват по определен начин, а го правят, за да изпълнят отговорностите си и да направят всичко възможно, за да помогнат на другите. Те не помагат на хората, за да получат възнаграждение, и нямат никакви други намерения или мотиви. Макар че може да е трудно да постъпват така и макар че другите може да ги съдят или че дори може да се изправят пред известна опасност, те осъзнават, че това е дълг, който хората трябва да изпълняват, че това е тяхна отговорност и че ако не действат по този начин, няма да изпълнят това, което дължат на другите и на Бог, и цял живот ще съжаляват. Затова действат без колебание, правят всичко възможно, подчиняват се на волята на Небето и изпълняват отговорността си. Независимо как ги съдят другите или дали им показват благодарност и ги уважават, стига да са в състояние да помогнат на този човек да направи каквото трябва и стига да го правят от все сърце, те ще се чувстват удовлетворени. Хората, които са способни да действат така, имат съвест и разум, притежават проявленията на човешката природа, а не само начин на действие, който е ограничен в рамките на моралния характер и моралното поведение. Да извличаш удоволствие от това да помагаш на другите е само вид поведение, а понякога е само поведение, което възниква при определени конкретни условия. Решението на човека да се ангажира с този вид преходно поведение се взема въз основа на настроението, емоциите и социалната му среда, както и в зависимост от непосредствената обстановка и от ползите или неудобствата, които могат да произтекат от това действие. Когато помагат на другите, хората с човешка природа не се съобразяват с тези неща, а вземат решение въз основа на по-положителен критерий за преценка, който в по-голяма степен съответства на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Понякога са способни да постоянстват в помощта си към хората дори когато това е в разрез и противоречие с моралните критерии. Критериите, идеите и възгледите за морал могат само да ограничават преходното поведение на хората. И това дали поведението е добро или лошо ще се променя в зависимост от настроението и емоциите на човека, от доброто и злото у него и от мимолетните му добри или лоши намерения. Естествено, социалният климат и средата също оказват влияние върху това. В тези видове поведение има много примеси. Всички те са видове повърхностно поведение и хората не могат да преценят дали някой има или няма човешка природа въз основа на тях. За разлика от това, много по-точно и практично е да се прецени дали някой има или няма човешка природа въз основа на човешката му природа същност, стремежите му, възгледа му за живота, ценностната му система, пътя, по който върви, и основата на неговото поведение и действия. Какво ще кажете, кое съответства на истината: базата за оценка на човешката природа или базата за оценка на моралното поведение? Кое съответства на истината: критериите за оценка на моралното поведение или критериите за оценка на това дали човек има човешка природа? Кои от тези критерии съответстват на истината? В действителност именно критериите за оценка на това дали някой притежава човешка природа съответстват на истината. Това е безусловно сигурно. Причината, поради която нещата, използвани за оценяване на моралното поведение на хората, не могат да служат като критерии, е, че те са непостоянни. Те са пълни с много примеси, като сделките на хората, техните интереси, предпочитания, стремежи, емоции, зли помисли, покварения им нрав и т.н. В тях има твърде много грешки и примеси — те не са ясни. Затова не могат да служат като критерии за преценяване на хората. Пълни са с всякакви неща, които Сатана им внушава, и с допълнителни условия, които възникват поради покварения сатанински нрав на хората, и при това положение те не са истината. В обобщение, независимо дали според хората тези критерии за морално поведение са лесни или трудни за изпълнение, или дали според оценката им са с висока, ниска или средна стойност, във всеки случай всички те са само поговорки, които ограничават и направляват поведението на хората. Те се издигат само до нивото на моралните качества на човека и нямат никаква връзка с Божието изискване да се използва истината, за да се съди за човешката природа на хората. Те не включват дори най-основните критерии, които е редно хората с човешка природа да притежават и изпълняват; липсва им всичко това. Когато възприема хората, човекът се съсредоточава само върху оценката на проявите им на морално поведение. Възприема и оценява хората изцяло според изискванията на традиционната култура. Бог не гледа на хората само въз основа на проявите им на морално поведение — Той се съсредоточава върху тяхната човешка природа същност. Какво влиза в човешката природа същност на хората? Предпочитанията им, възгледите им за нещата и за живота, ценностната им система, стремежите им, това дали имат чувство за справедливост, дали обичат истината и положителните неща, способността им да приемат и да се покоряват на истината, пътят, който избират, и т.н. Правилно е да се съди за човешката природа същност на хората според тези неща. Общо взето това е заключението от Моето общение за извличането на удоволствие от това да се помага на другите. Чрез това общение за тези две изисквания за морално поведение сега разбирате ли основните принципи на разграничаване, както по отношение на начина за оценяване на моралното поведение, така и по отношение на разликата между Божиите критерии за оценяване на хората и моралното поведение, за което говори човекът? (Да.)

Току-що разговарях за две от изискванията, които традиционната култура поставя към моралното поведение на човека: „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“. Какво научихте от Моето общение за тези две поговорки? (Научих, че моралното поведение на хората не е свързано с тяхната човешка природа същност. В най-добрия случай хората, които проявяват този вид морално поведение, притежават някои добри типове поведение и проявления, що се отнася до качеството на морала им. Това обаче не означава, че притежават човешка природа или че изживяват човешко подобие. Придобих малко по-ясно разбиране по този въпрос.) Хората, които проявяват добро морално поведение, не притежават непременно човешка природа — всеки може да признае това и нещата наистина стоят така. Всички хора следват злите тенденции на обществото и всички те постепенно са загубили съвестта и разума си — малцина са способни да изживеят човешко подобие. Дали всеки човек, който някога е предал на полицията една стотинка, която е намерил на тротоара, се е оказал добър? Не непременно. Какъв беше по-късно изходът за онези, които някога бяха възхвалявани като герои? В сърцата си всички хора знаят отговорите на тези въпроси. Какво стана с онези образци на социален морал и велики филантропи, които често извличаха удоволствие от това да помагат на другите, а хората ги възхваляваха и ги кичеха с червени цветя? Оказа се, че повечето от тях не бяха добри хора. Те просто целенасочено извършиха няколко добри дела, за да станат известни. Всъщност по-голямата част от поведението, живота и характера им в реалността изобщо не са толкова добри. Наистина са добри единствено в ласкателството и подмазвачеството. Когато свалят червените си цветя и това повърхностно лустро на образец за социален морал, те дори не знаят как да се държат или как трябва да водят живота си. Какъв е проблемът тук? Не са ли били хванати в капана на венеца, с който обществото ги е увенчало като „морални образци“? Те всъщност не знаят какви са — толкова прекомерно са ги ласкали, че са започнали да се мислят за твърде велики и вече не могат да бъдат нормални хора. Накрая дори не знаят как да живеят, ежедневното им съществуване се превръща в пълна бъркотия, а някои дори стигат дотам, че злоупотребяват с алкохол, изпадат в депресия и се самоубиват. Със сигурност има хора, които попадат в тази категория. Те винаги преследват някакво чувство, мечтаят да са герои и образци, да станат известни или да бъдат върхът на моралното съвършенство. Никога не могат да се върнат в реалния свят. Ежедневните потребности на реалния живот за тях са постоянен източник на раздразнение и страдание. Не знаят как да се отърват от тази болка или как да изберат правилния път в живота. В търсене на тръпка някои посягат към наркотиците, докато други избират да сложат край на живота си, за да избягат от чувството за празнота. Някои от хората, които не се самоубиват, често накрая стигат дотам, че умират от депресия. Не са ли много примерите за това? (Така е.) Такава е вредата, която традиционната култура нанася на хората. Тя не само не им позволява да придобият точно разбиране за човешката природа и не ги насочва към правилния път, който трябва да следват — това не е всичко, — но и всъщност ги отклонява от правилния път и ги насочва към царството на заблудите и фантазиите. Това уврежда хората, и то доста дълбоко. Някои хора може да кажат: „Това не винаги е вярно! Ние се справяме добре, нали?“. Дали фактът, че сега се справяте добре, не е резултат единствено от Божията закрила? Само защото Бог ви избра и имате Неговата закрила, вие имахте късмета да приемете Неговото дело и можете да четете Неговите слова, да присъствате на събирания, да споделяте общенията и да изпълнявате дълга си тук. Само благодарение на Неговата закрила можете да водите живота на нормални човешки същества и да притежавате нормалния разум да се справяте с всички аспекти на ежедневието си. Въпреки това е безспорно, че в дълбоките кътчета на умовете ви все още има идеи и възгледи като: „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“. И в същото време все още сте в плен на тези идеологически и морални критерии, които идват от човечеството. Защо казвам, че сте в техен плен? Защото пътят, по който избирате да поемете в живота, принципите и посоката на вашите действия и поведение и принципите, методите и критериите, по които възприемате хората и нещата и т.н., всички те все още са повлияни или дори ограничени и контролирани в различна степен от тези идеологически и морални критерии. Божиите слова и истината обаче все още не са станали основа и критерии нито за вашите възгледи за хората и нещата, нито за вашето поведение и действия. Засега само сте избрали правилната посока в живота и имате волята, амбицията и надеждата да поемете по пътя на стремеж към истината. Всъщност обаче повечето от вас изобщо не са си проправили път в тази посока. С други думи, дори не сте стъпили на правилния път, който Бог е подготвил за човека. Някои хора ще кажат: „Ако не сме стъпили на правилния път, тогава защо все още сме способни да изпълняваме дълга си?“. Това е резултат от избора, сътрудничеството, съвестта и решимостта на хората. В момента сътрудничиш на Божиите изисквания и правиш всичко възможно да станеш по-добър, но само това, че се опитваш да станеш по-добър, не означава, че вече си поел по пътя на стремеж към истината. Една от причините за това е, че все още сте повлияни от идеите, насадени у вас от традиционната култура. След като чухте общението Ми за тях и след като ги разобличих, може например да имате добро разбиране за същността на твърденията „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, но след няколко дни може да промените мнението си. Може да си помислите: „Какво толкова лошо има в това да „не присвояваш парите, които намериш“? Харесвам хора, които не присвояват парите, които намерят. Поне не са алчни. Какво нередно има да „извличаш удоволствие от това да помагаш на другите“? Поне можеш да разчиташ, че някой ще ти подаде ръка, когато си в нужда. Хубаво нещо е и всеки има нужда от това! Освен това, както и да го погледнеш, просто е нещо добро и положително хората да изпитват удоволствие от това да помагат на другите. Това е наш неотменим дълг и не бива да се критикува!“. Виждаш ли, само няколко дни след пробуждането ти ще е достатъчно да преспиш една нощ, за да се промениш. Това ще те върне там, където си бил преди — отново в плен на традиционната култура. С други думи, тези неща, заседнали в дълбоко в ума ти, от време на време влияят на мислите и възгледите ти, както и на пътищата, които избираш. И неминуемо, докато ти влияят, те също така постоянно те дърпат назад, пречат ти да осъществиш желанието си да стъпиш на правилния път в живота, да поемеш по пътя на стремеж към истината и по този път в живота, на който Божиите слова са твоята основа, а истината е твоят критерий. Дори и много да искаш да вървиш по този път, дори и да копнееш да го направиш, да се вълнуваш от това и да прекарваш дните си в обмисляне и планиране, вземане на решения и молитва за това, нещата пак няма да се развият така, както искаш. Причината за това е, че тези аспекти на традиционната култура са твърде дълбоко вкоренени в дълбините на сърцето ти. Някои хора може да кажат: „Това не е правилно! Казваш, че традиционната култура е твърде дълбоко вкоренена в сърцата на хората, но не мисля, че това е вярно. Аз съм едва на двайсет години, не съм на седемдесет или осемдесет. Как е възможно тогава тези неща вече да са пуснали дълбоки корени в сърцето ми?“. Защо казвам, че тези идеи вече са дълбоко вкоренени в твоето сърце? Помисли за следното. Не си ли се стремил винаги, откакто се помниш, да бъдеш благороден човек, дори и твоите родители да не са ти внушавали подобни идеи? Повечето хора например обичат да гледат филми и да четат романи за герои и дълбоко съчувстват на жертвите в тези истории, а презират злодеите и жестоките персонажи, които нараняват други хора. Когато растеш в такава среда, несъзнателно приемаш това, за което обществото колективно е постигнало съгласие. Защо тогава си го приел? Защото хората не се раждат с истината и нямат вродена способност да разграничават нещата. Не притежаваш този инстинкт — инстинктът, който хората притежават, е вродената склонност да харесват някои добри, положителни и активни неща. Тези активни и положителни неща те карат да се стремиш да се справяш по-добре, да станеш добър, храбър и велик човек. Тези неща постепенно започват да се оформят в сърцето ти при досег с поговорки, които произтичат от общественото мнение и социалния морал. Щом твърденията, които произлизат от морала на традиционната култура, проникнат в теб и навлязат във вътрешния ти свят, те се вкореняват в сърцето ти и започват да вземат връх в живота ти. Когато това се случи, ти не ги разпознаваш, не им се противопоставяш и не ги отхвърляш, а вместо това дълбоко в себе си чувстваш, че се нуждаеш от тях. Първият ти ход е да угодиш на тези поговорки. Защо? Защото тези поговорки са толкова подходящи за вкусовете и представите на хората и отговарят на нуждите на духовния им свят. В резултат на това приемаш тези твърдения като нещо естествено и не правиш нищо, за да се предпазиш от тях. Постепенно, чрез семейното възпитание, училищното образование и под влиянието и индоктринирането от обществото, съчетано със собствените ти фантазии, в крайна сметка стигаш до дълбокото убеждение, че тези поговорки са положителни. Под облагородяващото въздействие на времето, докато постепенно остаряваш, се стремиш да ги следваш при всякакви обстоятелства и ситуации и да следваш това, което хората по рождение предпочитат и смятат за добро. Те все повече се оформят и утвърждават в теб. В същото време тези неща вземат връх във възгледите ти за живота и в целите, към които се стремиш, и се превръщат в критерии, по които съдиш за хората и нещата. Щом тези поговорки от традиционната култура се оформят у хората, са налице основните условия, които ги карат да се противопоставят на Бог и на истината. Сякаш хората сами си намират причини и основания за това. В такъв случай, когато Бог изобличава покварения нрав и покварената същност на хората и ги наказва и съди, без да им спестява нищо, те си създават всякакви представи за Него. Те си мислят: „Хората често казват: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Как тогава би могъл бог да говори така? Това наистина ли беше бог? Бог не би говорил така. Редно е от най-висока позиция да говори на хората с нежен тон, с тона на Буда, който избавя от страданието всички човешки същества, с тона на бодхисатва. Ето какъв е бог — един невероятно нежен и величествен образ“. Тази поредица от идеи, възгледи и представи продължава да извира все по-силно от сърцето ти и накрая просто повече не можеш да търпиш и извършваш нещо, за да се разбунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставиш, макар и да не искаш. Така представите и фантазиите ти те погубват. От това можем да видим, че независимо от възрастта ти, щом си получил образованието на традиционната култура и щом притежаваш умствените способности на възрастен, сърцето ти ще е изпълнено с тези аспекти на морала на традиционната култура и те постепенно ще се укрепят в теб. Те вече са взели връх в теб и ти вече си живял според тях в продължение на много години. Животът ти и самата ти природа отдавна са превзети от тези аспекти на морала на традиционната култура. От пет-шестгодишна възраст например си се научил да извличаш удоволствие от това да помагаш на другите и да не присвояваш парите, които намериш. Тези неща са ти повлияли и напълно са диктували начина, по който си се държал. Сега, като човек на средна възраст, вече си живял според тях в продължение на много години и това означава, че си далеч от нивото, което Бог изисква от човека. Откакто си приел тези поговорки за морално поведение, насърчавани от традиционната култура, все повече си се отклонявал от Божиите изисквания. Все повече е растяла пропастта между собствените ти норми за човешка природа и нивото на човешка природа, което Бог изисква. В резултат на това все повече си се отдалечавал от Бог. Не е ли така? Отделете време да обмислите тези слова.