Спомняте ли си какво беше съдържанието на общението ни по време на последното ни събиране? (Бог първо сподели с нас разликите между това, което хората смятат за добро поведение, и това да изживееш нормалната човешка природа, както Той изисква, а след това говори за моралното поведение на човека според традиционната култура и обобщи двайсет и едно изисквания към моралното поведение на хората.) Общението ни по време на последното ни събиране беше по две теми. Първо дадох допълнително общение по темата за доброто поведение, а след това накратко представих опростено и въвеждащо общение за характера, поведението и добродетелта на човека, без да навлизам в много подробности. Вече няколко пъти разговаряхме по темата „Какво означава човек да се стреми към истината“ и завърших общението с обсъждане на всички видове добро поведение, които се свързват със стремежа към истината и които трябваше да се разобличат и разнищят. Последния път говорих малко и по някои съществени теми, отнасящи се до моралното поведение на човека. Макар да не разкрихме и да не разнищихме подробно тези твърдения за морално поведение, в действителност изброихме доста примери за различни изисквания към моралното поведение на човека — по-точно, двайсет и един примера. Тези двайсет и един примера по същество са различните твърдения, които традиционната китайска култура насажда у хората, и в тях преобладават идеите за благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и благонадеждност. Споменахме например различни поговорки за морално поведение на човека, които се отнасят до предаността, праведността, благоприличието и доверието, както и до това как трябва да постъпват мъжете, жените, служителите, децата и т.н. Независимо дали тези двайсет и една поговорки са изчерпателни или всеобхватни, във всеки случай те са в състояние в общи линии да представят същността на различните изисквания, които традиционната китайска култура поставя по отношение на моралното поведение на човека, както от идеологическа, така и от съдържателна гледна точка. Размишлявахте ли над тези примери? Обсъждахте ли ги, след като ги изброихме? (По време на нашите събирания разговаряхме малко за тях и установихме, че някои от тези твърдения лесно може да се объркат с истината. Например: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, „За приятел бих поел и куршум“, както и „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ и др.) Някои от другите поговорки са: „За капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Един мъж държи на думата си“, „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“ и т.н. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че повечето хора основават поведението си, както и оценките си за личното си и чуждото морално поведение, предимно върху тези твърдения. Донякъде тези неща съществуват в сърцето на всеки човек. Една от основните причини за това е социалната среда, в която живеят хората, и държавното образование, а друга се дължи на възпитанието, което получават от своите семейства, и на традициите, които са им предадени от техните предци. Някои семейства учат децата си никога да не присвояват намерените пари, други ги учат, че трябва да са патриоти и че „всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, защото всяко семейство разчита на държавата. Някои семейства учат децата си, че „човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ и че никога не бива да забравят корените си. Някои родители използват ясни твърдения, за да научат децата си на морално поведение, докато други не могат ясно да изразят идеите си за морално поведение, но служат като модел за децата си и ги учат чрез примера си, като влияят на следващото поколение и го възпитават чрез думите и действията си. Тези думи и действия може да включват: „За капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, както и по-гръмки твърдения, като: „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“ и т.н. В общи линии и тематично, и по същество това, на което родителите учат децата си, попада в обхвата на изискваното от традиционната китайска култура морално поведение. Първото нещо, което учителите казват на учениците, когато влязат в училище, е, че трябва да бъдат учтиви към останалите и да извличат удоволствие от това да помагат на другите, че не бива да присвояват намерените пари и че трябва да уважават учителите си и да тачат учението им. Когато учениците учат за древнокитайската проза или за биографиите на героите от древността, на тях им се казва: „За приятел бих поел и куршум“, „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, „Никой не бива да взема изгубени вещи, които намери на улицата“ и т.н. Всички тези неща произлизат от традиционната култура. Народите също поддържат и разпространяват тези идеи. Всъщност държавното образование общо взето насърчава същото като семейното възпитание — всичко се върти около идеите от традиционната култура. Всички изисквания по отношение на човешкия характер, добродетелта, поведението и т.н. са пропити предимно с идеи, произлизащи от традиционната култура. От една страна, те изискват хората външно да проявяват етикет и маниери, да постъпват и да се държат по начин, който другите одобряват, да показват добро поведение и добри постъпки пред хората, като същевременно крият мрачните аспекти в дълбините на сърцата си. От друга страна, издигат в култ отношението, поведението и действията, свързани с начина, по който човек се държи, подхожда към хората и се справя с положението, с начина, по който се отнася към приятелите и семейството си и подхожда към различни типове хора и неща, както и с нивото на морално поведение, така че да постигне одобрението и уважението на другите. Предимно около тези неща се въртят изискванията на традиционната култура към хората. Независимо дали става въпрос за идеите, за които хората се застъпват в по-голям социален мащаб, или в по-тесен смисъл — мислите за морално поведение, които хората насърчават и спазват в семействата, и изискванията, които се поставят към поведението на хората — по същество всички те попадат в този обхват. Следователно всички тези идеи за морално поведение сред хората включват неща, които те могат да постигнат и да измислят, независимо дали става въпрос за традиционната култура на Китай или на други страни, включително и западните култури. Това са неща, които хората могат да изпълняват въз основа на съвестта и разума си. Най-малкото има хора, които могат да изпълнят част от поставените им изисквания за морално поведение. Тези изисквания не излизат извън обхвата на моралния характер, темперамента и предпочитанията им. Ако не Ми вярваш, ти препоръчвам да се вгледаш внимателно и да видиш кои от тези изисквания, свързани с моралното поведение на хората, касаят покварения им нрав. Кои от тях се отнасят до факта, че хората изпитват неприязън към истината, че не я харесват и че в самата си същност се противопоставят на Бог? Кои от тези изисквания имат нещо общо с истината? Кои от тях могат да се издигнат до нивото на истината? (Нито едно от тях.) Откъдето и да се погледнат тези изисквания, нито едно от тях не може да се издигне до нивото на истината. Нито едно от тях няма нищо общо с истината и нито едно от тях няма ни най-малка връзка с нея. И досега хората, които отдавна вярват в Бог, имат известен опит и разбират малко от истината, ще имат истинско разбиране за съвсем малка част от този въпрос. Повечето хора обаче все още разбират само доктрини и на теория се съгласяват с тази идея, като не успяват да достигнат нивото на действително вникване в истината. Защо е така? Защото повечето хора успяват да разберат, че тези аспекти на традиционната култура не съответстват на истината и не са свързани с нея, едва когато сравнят тези правила на традиционната култура с Божиите слова и изисквания. На думи може и напълно да признават, че тези неща нямат нищо общо с истината, но нещата, към които се стремят дълбоко в сърцата си, които одобряват, предпочитат и приемат с лекота, по същество представляват същите онези идеи, произлезли от традиционната култура на човечеството, част от които се пропагандират и насърчават от държавата им. Хората ги смятат за положителни или се отнасят към тях като към истината. Не е ли така? (Така е.) Както виждате, тези аспекти на традиционната култура са пуснали дълбоки корени в сърцето на човека и не могат да бъдат унищожени и изкоренени за кратко време.

Макар че изброените от нас двайсет и едно изисквания за морално поведение на човека са само част от традиционната китайска култура, в известна степен те могат да служат като представителни примери за всички изисквания, които традиционната китайска култура е поставила по отношение на моралното поведение на човека. Хората приемат всяко едно от тези двайсет и едно изисквания за нещо положително, благородно и правилно и вярват, че тези изисквания им позволяват да живеят достойно, както и че те са вид морално поведение, което заслужава възхищение и уважение. Засега ще оставим настрана сравнително повърхностни поговорки като това да не присвояваш намерените пари, или да извличаш удоволствие от това да помагаш на другите, а ще говорим за моралното поведение, което човек цени особено високо и смята за благородно. Да вземем например поговорката „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ — най-простият начин да се обобщи смисълът на това твърдение е, че човек не бива да забравя корените си. Ако той притежава това морално поведение, тогава всички ще си мислят, че личността му е толкова благородна и че наистина е „излязъл от калта неопетнен и се е къпал в бистри вълни, но без показност“. Хората ценят това много високо. Фактът, че го ценят високо, означава, че те наистина одобряват подобно твърдение и са съгласни с него. И, разбира се, те много се възхищават и на хората, които могат да се придържат към това морално поведение. Макар да вярват в Бог, много хора всъщност одобряват това, което традиционната култура насърчава, и искат да практикуват такова добро поведение. Тези хора не разбират истината. Те мислят, че да вярваш в Бог означава да си добър човек, да помагаш на другите, да извличаш удоволствие от това, че им помагаш, никога да не ги мамиш и да не им вредиш, да не се стремиш към светски неща и да не се лакомиш за богатство или удоволствия. В сърцата си всички те се съгласяват, че е правилно твърдението: „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“. Някои ще кажат: „Ако преди да повярва в Бог, човек вече се придържа към морално поведение като: „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, ако е велик и добър човек, който не забравя корените си, то след като се присъедини към вярата, той ще е способен бързо да постигне Божията радост. Такива хора лесно навлизат в Божието царство — те могат да придобият Неговите благословии“. Много хора, когато оценяват и възприемат другите, не разглеждат същността им въз основа на Божиите слова и на истината, а според изискванията на традиционната култура за морално човешко поведение. От тази гледна точка дали няма опасност хората, които не разбират истината, погрешно да вземат за истината това, което човекът приема за добро и правилно? Дали няма опасност да считат, че Бог приема за добри хората, които човекът смята за добри? Хората винаги искат да Му наложат собствените си идеи. А така не допускат ли принципна грешка? Това не оскърбява ли Божия нрав? (Така е.) Това е много сериозен проблем. Ако хората наистина притежават разум, те трябва да търсят истината по въпроси, които не могат да схванат, трябва да разберат Божиите намерения и не бива безгрижно да изричат купища глупости. Дали в Божиите критерии и принципи за оценка на човека има нещо, което гласи: „Онези, които не забравят корените си, са добри хора и притежават характеристиките на добрия човек“? Бог казвал ли е някога подобно нещо? (Не.) В конкретните Божии изисквания към човека Той казвал ли е някога: „Ако си беден, не бива да крадеш. Ако си богат, не бива да водиш безразборен полов живот. Никога не бива да отстъпваш, ако си изправен пред заплаха или опасности“? Дали Божиите слова съдържат такива изисквания? (Не.) Наистина не съдържат. Съвсем очевидно е, че твърдението, че „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, е изречено от човек — то не съответства на Божиите изисквания към човека, несъвместимо е с истината и по начало не е същото като истината. Бог никога не е изисквал от сътворените същества да не забравят корените си. Какво означава да не забравяш корените си? Ще ти дам един пример. Ако предците ти са били земеделци, ти трябва винаги да пазиш спомена за тях. Ако предците ти са се занимавали със занаят, трябва да поддържаш практикуването на този занаят и да го предаваш от поколение на поколение. Дори след като повярваш в Бог, не може да забравяш тези неща — не може да забравяш ученията, занаятите или каквото и да било, предадено ти от твоите предци. Ако те са били просяци, трябва да запазиш тоягите, с които са биели кучетата. Ако някога предците е трябвало да се препитават с плява и диви растения, то техните потомци също трябва да опитат да ядат плява и диви растения — това означава да помнят скърбите от миналото, за да се насладят на радостите на настоящето. Ето какво означава да не забравяш корените си. Каквото и да са правили предците ти, трябва да го спазваш. Не може да забравиш предците си само заради доброто си образование и статуса си. Китайците са изключително взискателни към това. Сякаш в сърцата си вярват, че само хората, които не забравят корените си, имат съвест и разум и само такива хора могат да се държат почтено и да живеят достойно. Правилен ли е този възглед? Има ли нещо подобно в Божиите слова? (Не.) Бог никога не е казвал подобно нещо. От този пример става ясно, че макар хората да ценят високо царството на добродетелта, макар да се стремят към него, макар то да изглежда като нещо положително, нещо, което може да сложи в ред моралното им поведение и да ги предпазва да не тръгнат по пътя на злото и да се развратят, и макар то да се разпространява сред хората и да се приема от всички като нещо положително, ако го сравните с Божиите слова и истината, ще видите, че тези изисквания и мисли на традиционната култура са напълно нелепи. Ще видите, че просто не си струва да се споменават, че нямат и най-слаба връзка с истината, камо ли да са Божии изисквания и Божии намерения. Като се застъпват за тези идеи и възгледи и като излагат различни твърдения относно моралното поведение на човека, хората просто използват определени неща, които надхвърлят границите на човешкото мислене, за да се правят на оригинални и изключителни, за да парадират със собственото си величие и правота и да изтръгнат почит от хората. Както на изток, така и на запад, по принцип всички хора мислят еднакво. Идеите и отправните точки на изискванията, които хората поддържат и поставят по отношение на моралното поведение на човека, както и целите, които искат да постигнат чрез тях, по същество са еднакви. Въпреки че хората на запад нямат конкретно тези идеи и възгледи като: „Отвръщай на злото с добро“ и „За капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, на които наблягат хората на изток, и макар да не притежават изрични поговорки като тези от традиционната китайска култура, тяхната традиционна култура не съдържа нищо по-различно от тези идеи. Макар че нещата, за които разговаряхме и общувахме, принадлежат на традиционната китайска култура, в известна степен и по същество тези твърдения и изисквания за морално поведение представляват преобладаващите идеи на цялото покварено човечество.

Днес разговаряхме предимно за това какво негативно влияние оказва традиционната култура върху хората чрез своите твърдения и изисквания, свързани с моралното поведение на човека. След като проумеят това, следващото най-важно нещо, което хората трябва да разберат, всъщност е какви изисквания има Бог, Господът на творението, към моралното поведение на човека, какво конкретно е казал и какви изисквания е поставил. Ето какво трябва да разбере човечеството. Вече ясно видяхме, че традиционната култура изобщо не свидетелства за Божиите изисквания към човека или за думите, които Той е изрекъл, и че хората не са потърсили истината по този въпрос. И така, хората първо са научили именно традиционната култура и тя ги е контролирала, проникнала е в сърцата им и е направлявала начина, по който човечеството е живяло в продължение на хилядолетия. Това е основният начин, по който Сатана е покварил човечеството. След като ясно са осъзнали този факт, най-важното нещо, което хората трябва да разберат сега, е какви изисквания има Господът на творението към сътворените хора по отношение на човешката им природа и морала им — или, с други думи, какви критерии има по отношение на този аспект на истината. Същевременно хората трябва да разберат кое от следните е истината: изискванията на традиционната култура или Божиите изисквания към човечеството. Хората трябва да разберат кои от тях могат да ги пречистят, да ги спасят и да ги водят към правилния път в живота и кои са заблуда, която може да ги заблуди, да им навреди и да ги насочи към грешен път и към живот в грях. Щом придобият тази проницателност, те могат да признаят, че изискванията на Господа на творението към човечеството са напълно естествени и обосновани и че те са истините принципи, които трябва да практикуват. Що се отнася до изискванията на традиционната култура към моралното поведение и нейните критерии, които влияят върху стремежа на хората към истината, върху възгледите им за хората и нещата, както и върху поведението и действията им — ако хората могат поне малко да ги различат, да ги прозрат и да признаят абсурдната им същност, ако могат от сърце да се отрекат от тях, тогава някои от объркванията или проблемите им относно моралното поведение могат да се разрешат. Дали разрешаването на тези проблеми няма значително да намали препятствията и трудностите, с които хората се сблъскват по пътя на стремеж към истината? (Така е.) Когато хората не разбират истината, те са склонни да бъркат общоприетите идеи за морално поведение с истината и да се стремят към тях и да ги спазват, сякаш са истината. Това оказва огромно влияние върху способността им да разбират и да практикуват истината, както и върху резултатите, които постигат, докато се стремят към нея, за да осъществят промяна в нрава си. Това е нещо, което никой от вас не би искал да види. Разбира се, и Бог не иска да го види. В такъв случай, що се отнася до тези уж положителни твърдения, идеи и възгледи за морално поведение, които човекът спазва, хората първо трябва да ги познават и ясно да ги разграничават въз основа на Божиите слова и истината, да прозрат самата им същност и така дълбоко в сърцата си да си съставят вярна оценка и позиция за тях, след което малко по малко могат да ги извадят наяве, да ги изкоренят и да ги изоставят. В бъдеще всеки път, когато хората видят тези уж положителни твърдения, които противоречат на истината, първото нещо, което трябва да изберат, е истината, а не твърденията, които в човешките представи се приемат за положителни, защото тези уж положителни твърдения са само човешки възгледи и всъщност не съответстват на истината. От каквато и гледна точка да говорим, основната ни цел в днешното общение по тези теми е да отстраним различните препятствия, които възникват в процеса на стремежа на хората към истината, особено несигурността по отношение на Божиите слова и критериите за истината, която се поражда в умовете им. Тази несигурност означава, че когато приемаш и практикуваш истината, не можеш да определиш кои неща са поддържани от хората поговорки за морално поведение и кои са Божиите изисквания към човечеството, както и кои от тях са истинските принципи и критерии. Хората не са наясно с тези неща. Защо не са? (Защото не разбират истината.) От една страна, причината е, че не разбират истината. От друга — това, че им липсва проницателност по отношение на изискванията към моралното поведение, които човешката традиционна култура поставя, и хората все още не могат да прозрат същността им. Накрая объркан ще определиш, че са правилни нещата, които си научил първо и които са се загнездили в съзнанието ти, както и онези, които обикновено всички признават за редни и правилни. И тогава ще избереш нещата, които харесваш, които можеш да постигнеш и които съответстват на вкуса и представите ти, ще се ориентираш и ще се придържаш към тях, сякаш те са истината. И в резултат на това нищо от поведението и постъпките на хората, както и това, към което се стремят, което избират и в което се вкопчват, няма да има никаква връзка с истината, а ще принадлежи към човешкото поведение и човешките прояви на морал, които попадат извън обхвата на истината. Хората подхождат към тези аспекти на традиционната култура и се придържат към тях, сякаш са истината, като в същото време изтласкват настрана и пренебрегват истините за Божиите изисквания към поведението на човека. Независимо доколко притежават поведението, което възприемат като добро, хората никога няма да получат Божието одобрение. Това е пример за хора, които пропиляват много усилия за неща извън обхвата на истината. Освен това, като приемат за истина нещата, които произлизат от човека и не съответстват на истината, хората вече са се заблудили. Те първо са научили тези аспекти на традиционната култура и затова тези неща ги контролират, пораждат всевъзможни погрешни възгледи у тях и много ги затрудняват и смущават при опита им да разберат и да практикуват истината. Всички хора вярват, че ако имат добродетелно поведение, Бог ще ги одобри и ще заслужават да получат Божиите благословии и Неговото обещание, но могат ли да приемат Божието правосъдие и наказание, щом таят такъв възглед и начин на мислене? Доколко подобно мислене може да попречи на пречистването и спасението на хората? Дали тези фантазии и представи няма да доведат хората до погрешно разбиране, бунт и противопоставяне на Бог? Нима последствията няма да са такива? (Така е.) Общо взето изразих какво е значението на общението по тази тема. Това е общата идея.

Сега ще разнищим и ще анализираме една по една различните поговорки за морално поведение на традиционната китайска култура, след което ще извадим заключение за тях. Така всеки ще получи основно потвърждение и отговор и ще има поне относително вярно разбиране и мнение за тези поговорки. Нека започнем с първата поговорка: „Не присвоявай парите, които намериш“. Какво би било точното ѝ обяснение? (Ако намериш нещо, не бива да го вземаш и да претендираш, че е твое. Става дума за един вид нравственост и социален обичай.) Лесно ли се постига? (Сравнително лесно е.) За повечето хора е лесно постижимо — ако намериш нещо, независимо какво е то, не бива да го присвояваш, защото то принадлежи на някой друг. Не го заслужаваш и трябва да го върнеш на законния му собственик. Ако не можеш да намериш законния му собственик, трябва да го предадеш на властите — във всеки случай не бива да го вземаш за себе си. Всичко това е в духа на принципа да не копнееш за чужди вещи и да не се възползваш от другите. Това е изискване към моралното поведение на човека. С каква цел е поставено подобно изискване към моралното поведение на хората? Когато те притежават подобно морално поведение, това оказва добро и положително въздействие върху социалния климат. Такива идеи се внушават на хората, за да им попречат да се възползват от другите и така да поддържат собственото си добро морално поведение. Ако всеки човек притежава такова добро морално поведение, социалният климат ще се подобри и ще достигне ниво, при което никой няма да взема изгубените вещи, които намери на улицата, и на никого няма да се налага да заключва вратите си през нощта. При подобен социален климат общественият ред ще се подобри и хората ще могат да живеят по-спокойно. Ще има по-малко кражби и по-малко грабежи, по-малко сбивания и вендети. Хората, които живеят в такова общество, ще имат чувство за сигурност и по-голямо общо благополучие. „Не присвоявай парите, които намериш“ е изискване към моралното поведение на хората в обществената и жизнената среда. Целта му е да защити социалния климат и жизнената среда на хората. Лесно ли се постига това? Независимо дали хората могат да го постигнат, или не, онези, които са издигнали тази идея и са поставили това изискване относно моралното поведение на човека, са имали за цел да реализират идеалната обществена жизнена среда, за която хората копнеят. „Не присвоявай парите, които намериш“ няма нищо общо с критериите за поведението на човека — това е просто изискване към моралното поведение на хората, когато намерят нещо. То няма много общо със същността на човека. Човечеството вече хиляди години е отправяло това изискване относно моралното поведение на хората. Разбира се, когато те спазват това изискване, дадена страна или общество може да преживее период, в който има по-малко престъпност, и дори може да се стигне до етап, в който не се налага хората да заключват вратите си през нощта, никой няма да взема изгубени вещи, които намери на улицата, и повечето хора няма да присвояват парите, които намерят. В такова време социалният климат, общественият ред и жизнената среда ще са относително стабилни и хармонични, но този климат и тази обществена среда могат да се поддържат само временно, за определен период или за известно време. Тоест хората могат да постигнат или да се придържат към подобно морално поведение само в определена социална среда. Веднага щом жизнената им среда се промени и старият социален климат се разпадне, едновременно с промените в обществената среда, социалния климат и социалните тенденции вероятно ще се променят и моралните норми като тази „да не присвояват парите, които намерят“. Вижте как след като дойде на власт, големият червен змей подведе хората, като популяризира всякакви поговорки, за да осигури обществена стабилност. През 80-те години на миналия век дори имаше популярна песен със следния текст: „Взех една стотинка от земята край пътя и я предадох на полицай. Полицаят взе стотинката и ми кимна. Радостен казах: „До скоро, господине!“. Очевидно си струваше да се спомене и да се възпее дори маловажният въпрос за предаването на една стотинка — това беше толкова „благороден“ социален морал и „благородно“ поведение! Ала наистина ли беше така? Хората са способни да предадат на полицая една намерена стотинка, но дали биха предали сто или хиляда юана? Трудно е да се каже. Ако човек забележи злато, сребро, скъпоценност или дори нещо още по-ценно, алчността му ще е неконтролируема, чудовището в него ще се изтръгне на воля и той ще е способен да нарани някого и да му навреди, да го обвини несправедливо и да му устрои капан — ще е способен целенасочено да ограби парите на човека и дори да го убие. Какво би останало тогава от добрата традиционна култура и от традиционния морал на човека? Къде би бил тогава моралният критерий „Не присвоявай парите, които намериш“? Какво ни показва това? Независимо дали хората притежават такъв дух и такова морално поведение, това изискване и тази поговорка е просто нещо, което хората си представят, желаят и искат да могат да осъществят и да постигнат. При определени социални обстоятелства и в подходяща среда хората, които притежават известна доза съвест и разум, могат да практикуват правилото да не присвояват парите, които намерят, но това е само преходно добро поведение и не може да се превърне в критерий за поведението им или в техен живот. Щом се променят социалните условия и обстоятелства, в които живеят онези хора, този принцип и идеално морално поведение според човешките представи ще е толкова чуждо на хората. Няма да успее да задоволи желанията и амбициите им, камо ли да ограничи злодеянията им, разбира се. То е само преходно добро поведение и относително благородно морално качество според човешките идеали. Когато се сблъска с действителността и с личния интерес и влезе в противоречие с идеалите на хората, подобен морал не може да обуздае или да направлява поведението и мислите им. В крайна сметка хората ще решат да му се противопоставят, ще нарушат тази традиционна представа за морал и ще предпочетат собствените си интереси. Следователно, когато става въпрос за поучението „да не се присвояват намерените пари“, хората може и да предадат на полицията намерената стотинка. Ако обаче намерят хиляда юана, десет хиляди юана или златна монета, дали пак ще предадат намереното на полицая? Няма да са способни да го направят. Когато ползата от вземането на тези пари надхвърли границите на това, което човешкият морал може да постигне, те няма да са в състояние да ги предадат на полицията. Няма да са способни да осъществят поучението „Не присвоявай парите, които намериш“. В такъв случай дали „да не присвояваш парите, които намериш“ представлява човешката природа същност на хората? Изобщо не може да представлява човешката им природа същност. Съвсем очевидно е, че това изискване за морално човешко поведение не може да се използва като основа за оценка на това дали някой притежава човешка природа, както и че не може да служи като критерий за поведението на човека.

Ще бъде ли точен начинът за оценка на морала и характера на даден човек, ако първо гледаме дали присвоява парите, които намери? (Не.) Защо не? (Хората са неспособни наистина да спазват това изискване. Ако намерят малка сума пари или нещо с ниска стойност, те ще са способни да го предадат, но ако е нещо ценно, ще е по-малко вероятно да го направят. Ако е много ценна вещ, ще е още по-малко вероятно да я предадат — дори може да настояват на всяка цена да я задържат.) Искаш да кажеш, че „Не присвоявай парите, които намериш“ не може да служи като критерий за оценка на нечия човешка природа, защото хората не са способни да го постигнат. В такъв случай щеше ли да се счита за критерий за оценка на човешката им природа, ако хората можеха да спазват това изискване? (Не.) Защо не би могло да се счита за критерий за оценка на човешката природа на хората, дори и да можеха да го спазват? (Способността или неспособността на даден човек да спазва изискването „Не присвоявай парите, които намериш“ всъщност не отразява качеството на неговата човешка природа. Тази способност няма нищо общо с това колко добра или лоша е човешката му природа и не е критерий за оценяването ѝ.) Това е един от начините да разберете проблема. Няма особена връзка между това човек да не присвоява намерените пари и качеството на човешката му природа. В такъв случай, ако срещнете човек, който наистина е способен да не присвоява намерените пари, как ще го възприемете? Можете ли да го смятате за човек, който притежава човешка природа, за честен човек и за човек, който се покорява на Бог? Можете ли да определите това, че човек не присвоява намерените пари, като критерий за притежаване на човешка природа? Трябва да разговаряме по този въпрос. Кой ще говори за това? (Способността на даден човек да не присвоява парите, които намери, няма връзка с определянето на човешката му природа същност. Неговата същност се оценява според истината.) Какво друго? (Някои хора са способни да не присвояват парите, които намерят, дори и когато се отнася до голяма сума пари, или вършат много други подобни добри дела, но таят свои собствени цели и намерения. Искат да бъдат възнаградени за достойните си постъпки и да придобият добра репутация, така че външното им добро поведение не може да определи качеството на човешката им природа.) Има ли още нещо? (Да предположим, че някой е способен да не присвоява намерените пари, но подхожда към истината със съпротива и изпитва неприязън към истината. Ако го оценяваме въз основа на Божиите слова, той не притежава човешка природа. Затова е неправилно да използваме този критерий, за да съдим дали някой притежава човешка природа или не.) Някои от вас вече са осъзнали, че е неправилно да се използва поучението „Не присвоявай парите, които намериш“, за да се прецени дали някой притежава човешка природа — не сте съгласни да се използва като критерий, по който да се оценява дали някой притежава човешка природа. Този възглед е правилен. Независимо дали човек е способен да не присвоява намерените пари, това няма много общо с принципите му на поведение и с пътя, който избира. Защо казвам това? На първо място, когато човек не присвоява парите, които намери, това представлява само моментно поведение. Трудно е да се каже дали го е направил, защото намерената вещ е била безполезна, или защото някой го е наблюдавал и той е искал да получи похвала и уважение. Дори и действието му да е било неподправено, то е само вид добра постъпка и не касае особено стремежа и поведението му. Най-много може да се каже само, че този човек има донякъде добро поведение и благороден характер. Макар че това поведение не може да се нарече негативно, то не може да се категоризира и като положително и човек със сигурност не може да се определи като положителен само защото не присвоява парите, които намери. Така е, защото това изобщо не касае истината и няма нищо общо с Божиите изисквания към човека. Някои хора казват: „Как може да не е положително нещо? Как може такова благородно поведение да не се счита за положително? Ако човек беше неморален и му липсваше човешка природа, щеше ли да е способен да не присвои намерените пари?“. Това не е непременно правилно изказване. Един дявол е способен да направи две-три добри неща. Би ли казал тогава, че това не е дявол? Някои демонски царе вършат по някое и друго добро дело, за да си изградят име и да затвърдят мястото си в историята. Би ли ги нарекъл тогава добри хора? Не можете да определите дали някой притежава човешка природа, или не, или дали характерът му е добър или лош единствено въз основа на една добра или лоша постъпка. За да е точна една оценка, тя трябва да се основава на цялостното му поведение, както и на това дали има правилни идеи и възгледи. Ако някой е способен да върне на законния ѝ собственик много ценна вещ, която е намерил, това само показва, че не е алчен и че не копнее за чуждо имущество. Той притежава този аспект на доброто морално поведение. Това обаче има ли нещо общо с неговото поведение и с отношението му към положителните неща? (Няма.) Вероятно някои хора няма да се съгласят с това и ще сметнат, че това твърдение е малко субективно и неточно. От друга гледна точка обаче, човек няма ли да се разтревожи много, ако загуби нещо полезно? И така, ако човек намери каквато и да е вещ, тя не е негова, следователно не бива да я задържа. Тя не му принадлежи, независимо дали става дума за предмет или за пари и дали тази вещ е ценна или безполезна. Не е ли тогава негов дълг да върне вещта на законния ѝ собственик? Нима не е редно хората да постъпват именно по този начин? Каква е ползата да се насърчава? Не се ли обръща прекалено много внимание на нещо толкова незначително? Не е ли пресилено да се смята, че е благородно морално качество да не се присвояват намерените пари и да се издига това до възвишения духовен контекст? Струва ли си дори да се споменава това добро поведение сред добри хора? Има толкова много видове по-добро и по-възвишено поведение от него, така че не си струва да се споменава това да не се присвояват намерените пари. Би било уместно обаче активно да разпространявате и насърчавате това добро поведение сред просяци и крадци и от това може да има някаква полза. Ако една държава насърчава активно поучението „Не присвоявай парите, които намериш“, това показва, че хората там вече са много зли, че страната е залята от обирджии и крадци и не е в състояние да се предпази от тях. Така че единственият им изход е да насърчават и разпространяват такова поведение, за да решат проблема. Всъщност това поведение винаги е било човешки дълг. Не е ли толкова незначително, че дори не си струва да се споменава, ако някой например намери петдесет юана на улицата и без колебание ги върне на законния им собственик? Наистина ли е необходимо да се възхвалява това? Нужно ли е да се прави от мухата слон и да се пеят хвалебствия за този човек, и дори да се хвали за благородното му и почтено морално поведение, само защото е върнал парите на човека, който ги е изгубил? Нима не е просто нормално и естествено да се върнат загубените пари на законния им собственик? Не е ли редно именно така да постъпи човек, който притежава нормален разум? Дори едно малко дете, което не разбира от социален морал, би било способно да го направи, така че наистина ли е необходимо да се вдига толкова шум за това? Наистина ли това поведение заслужава да се издига до нивото на човешкия морал? Според Мен не може да се издига до това ниво и не заслужава похвала. То е просто преходно добро поведение и няма никаква връзка с това да си наистина добър човек в основата си. Да не присвояваш намерените пари е много маловажен въпрос. Това е нещо, на което би трябвало да е способен всеки нормален човек и всеки, който се облича в човешка кожа или говори на човешки език. То е нещо, което хората могат да правят, ако се постараят, и не им е нужен възпитател или мислител, който да ги учи да го правят. И тригодишно дете е способно да го направи, но въпреки това мислителите и възпитателите са го разглеждали като решаващо изискване за моралното поведение на човека и така са вдигнали много шум за нищо. Макар че „Не присвоявай парите, които намериш“ е твърдение, което оценява моралното поведение на човека, то по същество не се издига до нивото на критерий дали някой притежава човешка природа или благороден морал. Следователно както е неточно, така е и неуместно да се използва поучението „Не присвоявай парите, които намериш“, за да се оцени качеството на нечия човешка природа.