За какво разговаряхме по време на последното ни събиране? (Първо Бог разказа историите на Сяосяо и Сяодзи. След това Ти говори за това, какво представляват типовете поведение, които хората смятат за добри, както и за някои от изискванията, които Бог има към човека, и наблегна особено на истините принципи, които трябва да разберем по отношение на почитта си към родителите.) Миналия път разговаряхме на тема, свързана със стремежа към истината, която е най-подходяща за човешките представи. Това беше и негативна тема, а именно относно поведението, което се смята за правилно и добро според човешките представи. Посочихме някои примери, които засягат тази тема, и след това дадохме още няколко примера за изискванията, които Бог е поставил, за да направлява поведението на човека. Общо взето това бяха конкретните неща, за които разговаряхме. В това общение нямаше много големи раздели, но обсъдихме много подробности, свързани със знанията на хората, тяхното практикуване и разбиране на истината. Днес ще направим кратък преглед на тези неща. Най-общо казано, кое поведение хората считат за добро? Дали не трябва да направим заключение или да дадем общо определение за това? Стигнахте ли до някакво заключение? Разговаряхте ли за тези неща по време на събиранията? (Да. След като Бог няколко пъти разговаря с нас, успяхме да разберем, че доброто поведение, което човекът възприема като правилно, е просто тип поведение. То не представлява истината, а е само начин хората да се прикрият.) Предвид някои твърдения за външното поведение, които човечеството е обобщило — каква точно е същността на това поведение? Съществува ли връзка между същността на хората и външното им добро поведение? Благодарение на това външно добро поведение хората изглеждат много прилични и достойни. Хората, които имат такова поведение, са уважавани и хвалени от останалите, те са високо ценени и създават добро впечатление. Дали това добро впечатление е съвместимо със същността на покварения нрав на хората? (Не.) Тогава, от тази гледна точка, какво е естеството на доброто поведение на човека? Дали не представлява просто повърхностни подходи и прикриване? (Да, така е.) Дали тези повърхностни подходи и прикриване са подобаващи проявления на нормалната човешка природа? (Не, не са.) Ето защо поведението, което хората в представите си приемат за правилно и добро, всъщност представлява само повърхностни човешки подходи и прикриване. Това е естеството на този тип поведение. То не представлява изживяване на нормалната човешка природа, нито е нейно проявление, а е само външен подход. Този подход прикрива покварения нрав на хората, сатанинската им природа същност и замазва очите на останалите. Хората практикуват това добро поведение, за да спечелят благоразположението, уважението и почитта на останалите — това поведение не може да им помогне да се отнасят честно един към друг или да си взаимодействат искрено, камо ли да изживеят човешко подобие. Това добро поведение нито е подход, породен от искрена честност, нито е естествено проявление на нормалната човешка природа. То по никакъв начин не представлява същността на човека, а е само маска и измамна фасада, които човекът си поставя — това са украшенията на поквареното човечество. Те прикриват злата му същност. Това е същността на доброто поведение на човека, това е истината, която стои зад него. В такъв случай каква е същността на поведението, което Бог изисква от човека? По отношение на поведението на хората, последните два пъти, когато бяхме в общение, споменахме някои от подходите, които Бог изисква, и това, което Той изисква от тях да изживеят. Какво включват те? (Хората не бива да пушат, да пият алкохол и не бива да удрят или да оскърбяват останалите. Трябва да почитат родителите си и да притежават благоприличието на светци. Не бива да се кланят на идоли, да прелюбодействат, да крадат, да присвояват чуждо имущество, да лъжесвидетелстват и т.н.) Каква е същността на тези изисквания? С други думи на какво основание Бог поставя тези изисквания? На какво съществено условие почиват те? Дали тези изисквания не са поставени в контекста и въз основа на предпоставката, че човечеството е покварено от Сатана и че човекът има греховна природа? И дали тези изисквания не са в рамките на нормалната човешка природа? Дали не са неща, които хората с нормална човешка природа могат да постигнат? (Да, така е.) Тези изисквания са поставени изцяло въз основа на същественото условие, че са постижими за човек с нормална човешка природа. В тази връзка каква е тогава същността на поведението, което Бог изисква от човека? Можем ли да кажем, че това е истинското подобие, което се изживява от хората с нормална човешка природа, както и най-малкото, което нормалната човешка природа би трябвало да притежава? Дали примерите, които дадохме: че хората трябва да притежават благоприличието на светци и да са сдържани, че не бива да се развращават, да удрят или да оскърбяват другите, да пушат, да пият алкохол, да прелюбодействат, да крадат и да се кланят на идоли, че трябва да почитат родителите си, а в Епохата на благодатта на хората им беше казано и да бъдат търпеливи, толерантни и т.н. — дали тези изисквания, които Бог постави, се ограничават само до някакъв подход? Не, Бог определи критерии за това как хората трябва да изживеят нормалната човешка природа. Какво имам предвид под „критерии“? Имам предвид нивото на Божиите изисквания. Какво трябва да изживееш като човек, за да притежаваш нормална човешка природа? Трябва да изпълняваш изискванията, които Бог е поставил. Изброихме само част от Божиите изисквания към човека. Изисквания, като това да не удряш и да не оскърбяваш другите, да не пушиш, да не пиеш алкохол, да не прелюбодействаш или да не крадеш и т.н., са постижими за хората с нормална човешка природа. Макар че тези неща са по-нисши от истината и не са на нейната висота, те са основни критерии за оценка на това дали човек притежава човешка природа, или не.

Каква е същността на поведението, което Бог изисква от човека и което обобщихме току-що? Да изживее нормалната човешка природа. Ако човек може да живее или да се държи така, както изисква Бог, тогава в Божиите очи този човек притежава нормална човешка природа. Какво означава да притежаваш нормална човешка природа? Означава, че човек вече покрива критериите за поведение, които Бог изисква, и отговаря на еталона за нормална човешка природа по отношение на своето поведение, своя подход и това, което изживява, защото проявява и изживява нормалната човешка природа така, както изисква Бог. Може ли да се каже така? (Да.) Независимо дали вярва в Бог, или не, и независимо дали има истинска вяра, или не, нима човек има нормална човешка природа, ако краде, мами или се възползва от останалите, или ако често използва неприличен език, ако удря и наранява други хора без никакви скрупули, когато са застрашени собствените му репутация, статус, имидж или други интереси, или ако дори стига дотам, че да съгрешава като прелюбодейства, т.е. ако все още има такива проблеми в начина, по който изживява човешката природа, особено след като започне да вярва в Бог? (Не, няма.) Без значение дали оценяваш невярващи или вярващи, тези поведенчески норми, които Бог е определил, са само най-ниските и минимални критерии за оценка на човешката природа. Има хора, които, след като станат вярващи, се отричат, дават малко от себе си и са способни да платят известна цена, но никога не покриват критериите за поведение, които Бог е определил. Ясно е, че подобни хора не изживяват нормална човешка природа — те дори не изживяват най-елементарно човешко подобие. Какво означава, че даден човек не изживява нормална човешка природа? Означава, че не притежава нормална човешка природа. Тъй като не може да покрие дори нивото на изискванията, които Бог е поставил към поведението на хората по отношение на изживяването на човешката природа, неговата човешка природа е много лоша и той може да получи само лоша оценка. Минималният критерий за оценка на човешката природа на даден човек е да се разгледа дали поведението му отговаря на нивото на поставените от Бог изисквания към поведението на хората. Проверете дали, след като е повярвал в Бог, той е сдържан, дали притежава благоприличието на светец по отношение на това, което говори и върши, дали се възползва от другите, когато общува с тях, дали се отнася с любов, толерантност и търпение към членовете на семейството си и към братята и сестрите в църквата, дали изпълнява задълженията си към своите родители според възможностите си, дали все още се кланя на идоли, когато никой не го гледа, и други подобни. Можем да използваме тези критерии, за да оценим човешката природа на даден човек. Като оставите настрана въпроса дали този човек обича истината и дали се стреми към нея, първо преценете дали има нормална човешка природа — дали думите и поведението му отговарят на критериите за поведение, които Бог е определил. Ако не отговаря на тези критерии за поведение, тогава можете да оцените човешката му природа в зависимост от степента на това, което изживява, — дали е средна, лоша, много лоша или ужасна, в този ред — това е точно. Каква човешка природа има вярващият, ако е с бързи пръсти и се занимава с кражби от магазините и с джебчийство, когато ходи в супермаркетите или на обществени места? (Лоша.) Има хора, които крещят обиди и дори удрят другите, когато нещо ги ядоса. Техните обиди не са справедлива оценка на същността на другия човек, а произволни обвинения и са пълни с нецензурни изрази. Такива хора казват всичко, което им позволява да излеят омразата си, без изобщо да се въздържат. Особено някои хора казват такива неща на родителите си, на братята и сестрите си, на роднините си, които са невярващи, и дори на приятелите си, които са невярващи, каквито не би искал да чуеш, за да не омърсят ушите ти. Каква човешка природа има такъв човек? (Лоша.) Може да се каже още, че няма никаква човешка природа. Има и други, които не откъсват очи от парите. Когато тези хора видят заможен човек, който се храни добре и носи хубави дрехи, и който води охолен живот, те винаги искат да се възползват от него. Все за нещо го молят със заобикалки или ядат от храната му и използват вещите му, или вземат назаем вещи от него и не ги връщат. Макар да не са се възползвали сериозно от другите и действията им да не са равносилни на присвояване или подкуп, това тяхно поведение, с бързите им пръсти, е наистина низко и отвратително и предизвиква презрението на останалите. По-сериозното е, че има хора, които са пристрастени към красотата на противоположния пол. Те често хвърлят поглед към хора от противоположния пол и дори прелюбодействат и извършват грях между половете. Някои от тези хора са необвързани, а други имат семейства — има дори такива, които прелюбодействат, макар и да са в много напреднала възраст. Още по-сериозно е, че някои хора се опитват да съблазняват представители на същия пол и да имат физическа близост с тях. Това наистина е отвратително. Още по-невероятни са онези хора, които от години вярват в Бог, но не вярват, че истината е по-висша от всичко останало или че Божиите слова постигат всичко. Тези хора често посещават врачки тайно, за да им предскажат съдбата, палят тамян, за да се поклонят на Буда или на други идоли, а някои дори използват вуду кукли, за да проклинат други хора, или провеждат сеанси и други подобни. Правенето на подобни зли магии е още по-сериозен проблем, а такива хора са неверници и по нищо не се различават от невярващите. Независимо дали обстоятелствата са незначителни или сериозни, щом човек има тези проявления, можем да кажем, че той изживява човешката природа по ненормален и опорочен начин, и дори че поведението му е донякъде грешно или нелепо — че е наистина греховно поведение. След като повярват в Бог, някои хора се обличат много провокативно, отдават точно толкова голямо значение на това да изглеждат сексапилно, колкото и невярващите, и следват светските тенденции. Те изобщо не приличат на светци. Някои хора се обличат с повече вкус, когато отиват на събирания, но когато се приберат вкъщи, се преобличат в модерните дрехи на невярващите. Не приличат на вярващи, ако съдим по дрехите, които носят, и няма разлика между тях и невярващите. Кикотят се и се шегуват с различни неща, изключително самовлюбени са и не проявяват никаква сдържаност. Дали такива хора изживяват нормална човешка природа? (Не.) Те се стремят към светските тенденции, към това да са сексапилни, да привличат другите и да им завъртят главите. По цял ден прахосват да се гиздят и да полагат пластове грим в опит да привлекат противоположния пол. Това, което изживяват тези хора, е нещо сравнително лошо. Те не могат да се въздържат дори по отношение на начина, по който се обличат, говорят и се държат, и не притежават благоприличието на светци, така че когато ги оценяваме според критериите за поведение, които Бог изисква, е очевидно, че човешката природа, която изживяват, е много лоша. От тези конкретни примери можем да видим, че Божиите изисквания по отношение на поведението на хората и на това, което те изживяват, напълно съответстват на изискванията за нормална човешка природа. Затова е естествено хората с нормална човешка природа да са способни да ги постигнат. Какво означава това твърдение? Означава, че притежаваш човешко подобие, приличаш на нормален човек и имаш минималното ниво на нормална човешка природа, само ако живееш така. Като се вгледаме в конкретните детайли на Божиите изисквания, можем да видим, че да изживееш така човешката природа нито е фалш, нито е преструвка, нито е да мамиш останалите. Напротив, така трябва да се проявява нормалната човешка природа и това е реалността, която би трябвало да притежава. Само хората, които изживяват тези проявления на нормална човешка природа, притежават човешко подобие, без никаква измама. Хората могат да спечелят уважението на другите и да живеят достойно само ако така изживяват нормалната човешка природа. И само като изживяват така нормалната човешка природа и притежават благоприличието на светци, нормалните прояви на хората отдават слава на Бог. Защото тогава всичко, което изживяваш, ще е положително и реалността на положителните неща, а няма да е преструвка. Ще изживееш човешко подобие в съответствие с Божиите изисквания.

Както същността на доброто поведение на човека, така и същността на поведението, което Бог изисква, са обяснени ясно и разбираемо. Следователно и начинът, по който хората трябва да практикуват и да изживяват нормалната човешка природа, също трябва да е ясен, нали? Хората нито ще прекаляват, нито ще издребняват по въпроси, свързани с изживяването на нормалната човешка природа. Дали изживяването на нормалната човешка природа е свързано с маловажни неща от живота на хората, с неща, които нямат нищо общо с човешката природа? Някои нелепи хора, които не могат да разберат този въпрос ясно, казват: „Щом Божието общение е толкова подробно, и ние трябва да сме педантични по отношение на всеки малък аспект от живота си. Например, дали сладките картофи са по-хранителни, когато са задушени или когато са печени?“. Дали това се отнася до изживяването на нормалната човешка природа? Съвсем не. Това, какво трябва да ядат и как трябва да се хранят хората, е здрав разум, който вече всички хора притежават. Щом няма проблем да ядете нещо, можете да го ядете, както искате. Нима не е смешен и нелеп човек, ако смята, че трябва да търси истината по такива прости въпроси на здравия разум и че трябва да практикува такива неща, сякаш са истината? Днес някои хора са много педантични по подобни въпроси, които нямат нищо общо с истината. Тези хора си мислят, че се стремят към истината, и изследват и проучват незначителни въпроси, сякаш са истината. Някои хора дори така спорят за тези неща, че почервеняват. Какъв е този проблем? Дали не касае сериозното неразбиране на духовните въпроси? Фактът, че някои хора търсят по въпроса за яденето на сладки картофи, сякаш това е истината, е наистина смешен и дразнещ. Такива хора представляват безнадеждни случаи, защото не разбират Божиите слова и не знаят какво означава да се стремят към истината. Те не могат да прозрат най-простите въпроси на здравия разум в живота и не могат да разрешат тези въпроси. Какъв е смисълът тогава да живеят в продължение на всичките тези години? Как могат да повдигат такива несъществени въпроси по време на събирания и да ги обсъждат и да разговарят за тях сякаш са теми, по които може да се търси истината? Причината е най-вече в това, че тези хора имат изопачено възприемане и не разбират духовните въпроси. В каква обстановка проявяват педантичност? Защо са се породили тези мисли и идеи в тях? Как могат по време на събирания да обсъждат и да разговарят за това, как да се ядат сладки картофи? Дали това, че въпросите, за които разговарях, са твърде конкретни, е довело до появата на някои погрешни схващания сред хората, които обичат да издребняват? Когато се появят тези проблеми и ситуации, имам чувството, че да говоря на тези хора е почти същото, като това да се отнасям към маймуни, сякаш са хора. Маймуните са същества, които живеят в планините и джунглите. Независимо от всичко маймуните си остават маймуни, макар и да приличат на човешки същества и голяма част от поведението и навиците им да са сходни с тези на хората и макар да е имало време, когато хората са смятали маймуните за свои предци. Те трябва да живеят в горите и планините. Дали няма да е грешка да ги настаним да живеят в къща, заедно с хората? Трябва ли да се отнасяме към маймуните като към хора? (Не, не трябва.) И така вие маймуни ли сте или сте човешки същества? Ако сте човешки същества, тогава колкото и много да трябва да говоря или колкото и усърдно да трябва да работя, за Мен е уместно и важно да ви кажа тези неща. Дали е уместно да се отнасям с вас като с хора и да си губя дъха да обсъждам с вас истината и Божиите намерения, ако сте маймуни? Струва ли си? (Не.) Тогава вие хора ли сте или сте маймуни? (Хора сме.) Надявам се да е така. Как гледате на разговора по време на събирания за това как да се ядат сладки картофи? И по такива въпроси ли ще сте педантични? Например някои хора питат: „Сини или бели дрехи да нося? Ако нося бели дрехи, в кой нюанс да са? Кой нюанс на бялото олицетворява светостта и е подходящ за светец? Ако синьото е подходящо за мен, тогава кой нюанс на синьото? Кой нюанс на синьото най-много отговаря на Божиите изисквания и критерии за човека и кой може да отдаде най-голяма слава на Бог?“. Някога били ли сте педантични по тези въпроси? Някой някога замислял ли се е коя прическа или кой начин на говорене и тон на гласа подхождат на един светец? Някога били ли сте педантични по тези въпроси? Някои хора са педантични и полагат усилия за тези неща. Има хора, които навремето обичаха да изрусяват косите си, да ги боядисват в червено или в други странни цветове, но след като повярваха в Бог, видяха, че другите братя и сестри в църквата не боядисват косите си, и затова спряха. Едва след няколко години разбраха напълно, че не е важно какъв е цветът или стилът на косата. Важното е дали човек изживява нормалната човешка природа и дали обича истината. Хората, които са били педантични по въпроси, които нямат нищо общо с изживяването на нормалната човешка природа, постепенно разбират, че е безсмислено да полагат усилия за тези неща, защото тези въпроси изобщо не са свързани с истината. Това са само някои въпроси от нормалната човешка природа, които са далеч от истината. Достатъчно е човешката природа, която изживявате, да отговаря на Божиите изисквания и критерии. Не сте ли се чувствали всички донякъде озадачени от тези въпроси в миналото и не сте ли се обърквали от тях? (Да, случвало ни се е.) Дори да не е било толкова крайно като дебатирането за това, как да се ядат сладки картофи по време на събирания, и вие сте били объркани от някои дребни и незначителни въпроси от живота. Това са факти. В такъв случай дали не трябва да има окончателно заключение по тези въпроси? Наясно ли сте кои принципи трябва да следват хората, когато изживяват нормалната човешка природа според Божиите изисквания и критерии? Знаете ли как да търсите истината следващия път, когато се сблъскате с някои конкретни обстоятелства? Някои хора казват: „Макар да не стигам до крайности, като например да питам как да ям сладки картофи, ако в ежедневието ми възникнат определени въпроси, все пак бих се чувствал объркан известно време“. И така, дайте ми пример. Кой въпрос би ви накарал да се чувствате объркани известно време? Бихте ли казали, че е грешно жените да носят грим? Съответства ли на Божиите изисквания за изживяване на нормалната човешка природа? (Не е грешно.) За какво се отнася това „не е грешно“? (Стига гримът да е подобаващ за светец и да не е прекалено силен, тогава става.) Стига гримът да не е силен, той е подходящ. Някои хора питат: „Щом е уместно да носим грим, който не е прекалено силен, означава ли това, че искаш да носим грим?“. Това ли казах? (Не.) Носенето на грим не е проблем, то е в съответствие с изживяването на нормалната човешка природа. Определящият принцип за него е, че стига гримът да не е прекалено силен, той е подходящ. Това е критерият. В такъв случай в какви граници трябва да се вмества гримът на жените, за да съответства на изживяването на нормалната човешка природа? Къде е границата? Какво означава „силен грим“? Какъв грим се счита за силен? Ако границата е ясно очертана, хората ще знаят какво да правят. Това не е ли подробност? Дайте Ми пример, с който да обясните какво означава силен грим. (Когато нечие лице е боядисано много бяло, устните — много червени, а очите — много черни, така че да е крайно неестествено и неприятно да се гледа.) Когато го видят, този грим стряска хората като призрак и те не могат да видят естествената форма или лицето на човека. В някои страни и етноси, както и при някои професии хората носят особено силен грим. Например дали гримът, който хората носят в баровете и нощните клубове, не е типичен силен грим? Всички тези хора носят силен грим и той не е назидателен, а целта му е да се съблазняват другите. Такъв грим е силен. Тогава какъв грим е в съответствие с изживяването на нормалната човешка природа? Лек грим, като този, който носят жените на работното си място, и който им придава много достойнство и елегантност. Стига гримът ви да не излиза извън тези граници, всичко е наред. Не е модерно по-възрастните поколения в Китай да се гримират. Ако един обикновен възрастен човек, който няма особен статут или положение в обществото, постоянно се издокарва и гримира, когато излиза от къщи, хората ще си кажат, че не се държи прилично за възрастта си. На Запад обаче е различно. Ако се срещаш с някого или отиваш на работа и не си сложиш малко грим и не се издокараш малко, хората ще кажат, че не уважаваш работата си, че не се държиш професионално и че се държиш неуважително към другите. Това е вид култура. Естествено в подобна ситуация гримът трябва да се ограничи до ниво, при което да изглеждаш достойно, почтено и като уважаван човек. Да обобщим в едно изречение: ако носиш грим, с него трябва да изглеждаш като уважаван човек, а не да предизвикваш похот в сърцата на хората — такъв грим е подходящ. Това е принципът и той е толкова прост. Някои хора питат: „Може ли да не нося грим, когато излизам от къщи? Не съм свикнала да нося грим“. Трябва да потърсиш в Божиите слова. Бог казал ли е, че е грешно да не се носи грим? Бог не е казал това. Божият дом никога не е изисквал от хората да носят грим. Ако обичаш да се гримираш, Аз ти дадох този критерий и това ограничение и ти казах какво трябва да направиш, за да е подходящ гримът ти. Ако не обичаш да носиш грим, Божият дом не го изисква. Трябва да запомниш обаче едно: макар и да не се изисква да носиш грим, не бива да излизаш от къщи в мръсен и занемарен вид, като просяк. Дали е съзидателно, ако например, когато отиваш да споделяш евангелието, преди да излезеш от къщи, не се погрижиш да изглеждаш спретнато или не измиеш лицето си и се облечеш небрежно, като си казваш: „Става. Стига да разбираме истината, няма значение как се обличаме!“? Като човек, който вярва в Бог, трябва да имаш принципи и за облеклото, и за външния си вид. Минималният критерий на този принцип е, че трябва да изживяваш нормалната човешка природа и не бива да правиш нищо, с което да унижаваш Бог, или да унижаваш собственото си име и достойнство. Поне трябва да караш хората да те уважават. Дори и да не си достатъчно благочестив, трябва поне да можеш да се сдържаш, да си достоен и почтен и да имаш благоприличието на светец. Ако успееш да създадеш това впечатление у хората, това е достатъчно. Това е най-основното изискване за изживяване на нормалната човешка природа.

За хората, които вярват в Бог, въпросите, свързани с външното поведение и изживяването на нормалната човешка природа, не би трябвало да представляват бреме или трудност, защото те са най-основните неща, които един нормален човек поне би трябвало да притежава. Тези въпроси не са абстрактни и би трябвало да са лесни за разбиране. Затова въпросите за външното поведение на хората и за изживяването на нормалната човешка природа не бива да се превръщат във важни и често обсъждани теми в църковния живот. Приемливо е да се говори за тях понякога, но ако ги възприемате като теми, по които трябва да търсите истината и ги повдигате често, като ги обсъждате искрено и сериозно, тогава в известна степен пренебрегвате същинския си дълг. Кои хора обикновено пренебрегват същинския си дълг? Да повдигате въпроси, като например как да се ядат сладки картофи, да се отнасяте към тях сякаш са теми, по които трябва да се търси истината, да ги изследвате и да разговаряте за тях по време на събиранията, понякога на много събирания, а църковните водачи да не правят нищо, за да го спрат — дали всичко това не са проявления на хора, които са склонни към изопачаване и на които им липсва духовно разбиране? (Да, така е.) Какви въпроси трябва да се обсъждат най-много по време на събиранията? Тези, които се отнасят до истината и до покварения нрав на хората. Истината и Божиите слова са неизменните теми на църковния живот, а въпросите, отнасящи се до най-простата и обикновена тема за външното поведение на нормалната човешка природа, не бива да са основни теми на общение в църковния живот и по време на събиранията. Достатъчно е братята и сестрите да се съветват, да си напомнят и да разговарят помежду си за тези неща извън събиранията, за да решат тези проблеми. Не е необходимо да прекарвате твърде много време в разговори и обсъждане на тези въпроси. Това би повлияло на нормалното събиране на хората, на яденето и пиенето на Божиите слова и на навлизането им в живота. Църковният живот е живот на ядене и пиене на Божиите слова. Той трябва да набляга върху общението за истината и решаването на практически проблеми и така напредъкът в живота на човека няма да се отлага. Ако притежаваш чувството за нормална човешка природа, би трябвало да ти е ясно как да практикуваш тези въпроси в съответствие с принципите. Ако непрекъснато се втренчваш в маловажни въпроси и в неща, които нямат нищо общо с истините принципи, ако постоянно изпадаш в дребнотемие, но въпреки това смяташ, че си начетен и ерудиран, дали този въпрос не трябва да се анализира? Например някои хора обръщат голямо внимание на начина, по който се обличат, и все питат дали вярващите могат да носят необичайни дрехи. Други, които наскоро са повярвали в Бог, постоянно питат дали вярващите може да пият алкохол. Трети обичат да се занимават с бизнес и непрекъснато питат дали вярващите може да печелят много пари. А четвърти все питат кога ще дойде Божият ден. Тези хора не искат да търсят истината, за да намерят правилните отговори на тези въпроси. Макар да няма слова точно по тези въпроси, Бог много ясно е обяснил принципите, по които да подхождаме към тях. Човек няма да намери отговорите, ако не положи усилия да чете Божиите слова. Всъщност всеки знае каква е целта на вярата в Бог и какво може да се спечели от нея. Само че има хора, които не обичат истината, но въпреки това искат да получат благословии. Именно в това се състои затруднението им. Затова най-важното е това дали човек може да приеме истината. Има хора, които никога не са отдавали значение на яденето и пиенето на Божиите слова или на общението за истината. Те просто се захласват по незначителни въпроси и винаги искат да разговарят за тях и да получат окончателни отговори по време на събиранията, а водачите и работниците не могат да ги озаптят. Какъв е този проблем? Дали тези хора не пренебрегват същинския си дълг? Ако не практикуваш истината и непрекъснато настояваш да вървиш по грешен път, защо не се замислиш над себе си, не се опознаеш и не се анализираш? Постоянно угодничиш на хората, не си отговорен към дълга си и си своеволен, вироглав, своенравен и безразсъден. Как може да не се отнасяш към този въпрос съвестно? Как може да не го изследваш и анализираш, за да разбереш какво точно се случва? Защо винаги обвиняваш и разбираш погрешно Бог, когато те сполети нещо? Защо все вземаш решение за себе си и роптаеш, че Бог не е праведен и че църквата е несправедлива? Нима това не са проблеми? Дали не трябва да споделиш и да анализираш тези проблеми в църковния живот? Когато Божият дом разделя църквата и прочиства хората, ти никога не се подчиняваш и никога не си доволен, постоянно таиш представи и разпространяваш негативизъм. Нима това не е проблем? Дали не трябва да го изследваш и анализираш? Винаги се стремиш към статус, играеш си на политика и се грижиш за статуса си. Нима това не е проблем? Дали не трябва да споделиш и да анализираш тези проблеми? В момента църквата извършва работа по прочистването и някои хора казват: „Стига да са донякъде ефективни при изпълнението на дълга си, хората няма да бъдат прочистени, така че ми стига, ако просто продължа да изпълнявам дълга си относително ефективно и не ме прочистят“. Какъв е проблемът тук? Дали тези хора не се противопоставят пасивно? Ако човек може да проявява такъв измамен нрав, дали не е необходимо това да се промени? Дали проблемите, свързани с покварения нрав и природата същност на човека, не са много по-сериозни от това как да се ядат сладките картофи? Дали не си заслужава да се повдигат, обсъждат и анализират на събиранията и в църковния живот, за да може Божиите избраници да придобият проницателност? Дали не са добри и типични примери за негативно поведение? Проблемите, свързани с покварения нрав, са пряко свързани с промяната на нрава на човека и засягат неговото спасение. Това не са дребни въпроси, а в такъв случай защо не ги обсъждате и анализирате на събиранията? Дали не пренебрегвате същинския си дълг, ако на събиранията никога не търсите истината, за да разрешавате важни въпроси като тези, а вместо това разговаряте безкрайно за незначителни и скучни неща, неспособни сте да разрешите каквито и да било съществени проблеми и губите време, прекарвате цялата сбирка в обсъждане на един дребен въпрос? Ако продължавате така, всички вие ще се превърнете в безполезни и объркани хора с ограничени способности, които не изпълняват добре дълга си и не са на висотата на истината. Вместо да разговаряте за нещата, за които трябва да разговаряте на събирания, безкрайно обсъждате неща, които не би трябвало да обсъждате там. На събирания все разговаряте за неща, които нямат нищо общо с истината, а принадлежат към вашите изопачени разбирания и незначителни лични проблеми, като карате всички да ги изследват заедно с вас и безсмислено губите време. Това не само се отразява на навлизането в живота на Божиите избраници, но и отлага нормалното напредване на работата на църквата. Дали не смущава и прекъсва църковното дело? Подобно поведение трябва да се определи като смущение. Това е умишлено смущаване и хората, които постъпват така, трябва да се озаптяват. В бъдеще събиранията трябва да се ограничават до ядене и пиене на Божиите слова, до общение за истината, решаване на въпроси, свързани с покварения нрав, и справяне с трудности и проблеми, свързани с дълга на хората. На събиранията не бива да се обсъждат дребни и несъществени въпроси или такива, които засягат обикновения здрав разум. Братята и сестрите могат да разрешават тези въпроси, като споделят помежду си, и не е необходимо да се разговаря за тях на събирания.

В църквата винаги има хора с изопачени разбирания за Божиите слова, които се занимават с дребнотемие. Когато разговарям за доброто поведение на хората, тези хора наистина полагат усилия за поведението си. Те не знаят защо трябва да разговаряме за тези неща. Какво ще кажете, защо трябва да разговаряме по този въпрос? Какво искаме да постигнем, като разговаряме за него? Нека първо обсъдим защо трябва да разговаряме по този въпрос. В какъв контекст повдигнахме темата за доброто поведение на човека и за критериите за поведението, които Бог изисква? Повдигнахме я, докато разговаряхме по темата „Какво означава човек да се стреми към истината“. Този въпрос е пряко свързан с начина, по който човек трябва да се стреми към истината. Доброто поведение, което хората показват в резултат на практикуването на истината, се отнася до истината и е свързано с нея. Колкото и добро да му се струва на човек дадено поведение, ако то не е свързано с практикуването на истината, значи не е свързано с нея. Някои хора ще кажат: „Това не е вярно! Не каза ли, че доброто поведение не е на висотата на истината? Не разбирам“. Можете ли да обясните този проблем? В контекста на общението на тема „Какво означава човек да се стреми към истината“ анализирах типовете поведение, които в представите си хората приемат за добри, и ги разкритикувах и осъдих. Същевременно информирах хората какви критерии е поставил Бог по отношение на поведението на човека и им дадох правилен път, по който да изживеят нормалната човешка природа, и така им дадох възможност да разполагат с критерии, по които да оценяват изживяването на нормалната човешка природа. На тази основа резултатът, който в крайна сметка постигнах, беше да информирам хората, че поведението, което в представите си приемат за добро, не е критерият за истината, нито я засяга, нито е свързано с нея, и така осуетих погрешното им убеждение, че се стремят към истината, като спазват това добро поведение. В същото време ги осведомих, че покриват критериите за изживяване на нормалната човешка природа едва когато покрият критериите за поведение, които Бог изисква. Тъй като казах на хората, че всяко добро поведение, пропагандирано от човека, е маскировка и лъжа, че всичко това е преструвка и показност и че нищо от това не е правилно, че всичко това е опорочено от кроежите на Сатана, щом тези неща се отнемат и хората не разполагат с тях, защо сега не знаят как да практикуват? Те си мислят: „Съгласно какво тогава трябва да живея? Какви са действителните критерии за поведение, които Бог изисква?“. Божиите изисквания, критерии и конкретни твърдения за поведението на човека — ето колко е просто. Стига хората да изживяват реалностите, които Бог изисква, те ще покриват критериите за изживяване на нормалната човешка природа. Няма да се занимават с дребнотемие и няма да са озадачени или объркани по този въпрос. Дали даден човек не е разрешил практически проблем по пътя на стремежа към истината, когато покрие необходимите критерии за изживяване на нормалната човешка природа? Дали не е отстранил едно препятствие и не е премахнал една пречка пред изживяването на нормалната човешка природа? Поне досега външните подходи, които се възхваляват от хората, като например да си добре образован и здравомислещ, дружелюбен и отзивчив, вече не са цел на стремежа им. Или по-точно казано, това вече нито е цел, която се опитват да изживеят външно хората, които се стремят към истината, нито е еталон, който нормалните хора трябва да изживеят. То е заменено с необходимостта да си сдържан, да притежаваш благоприличието на светец и т.н. Тези Божии изисквания са критериите, по които човек трябва да изживее нормалната човешка природа. Те са подобието, което нормалните хора трябва да изживеят. Дали така не се потвърдиха най-основните условия, цел и посока за стремеж към истината? Потвърди се най-същественото и основното, а именно, че целта на изживяването на нормалната човешка природа не е хората да са добре образовани и здравомислещи, любезни и изискани, дружелюбни и учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите и т.н. Тя по-скоро е да изживеят нормалната човешка природа така, както изисква Бог. В това няма прикриване и кроежи на Сатана, а действително изживяване, проявления и поведение на нормална човешка природа. Не е ли така? (Да, така е.) От тази гледна точка, когато разговаряме за доброто поведение на човека, което спада към темата за нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри, както и когато разговаряме за критериите за поведение, които Бог изисква — дали тези неща са свързани със стремежа към истината? (Да.) Да, свързани са. В известна степен това потвърждава основната посока и цел на човешкия стремеж към истината. Това означава, че ще е правилна поне целта, с която изживяваш нормалната човешка природа, преди да започнеш да се стремиш към истината. Тази цел нито е подход, създаден от човека, нито е опаковка или прикриване, а е изискваното от Бог нормално изживяване на човешката природа. Макар че тази тема все още е донякъде отдалечена от същинския стремеж към истината, тя е от съществено значение за цялостната посока на стремежа към истината. Тя е най-простият и най-основен критерий за поведение, който човекът трябва да разбере. Колкото и отдалечена да е тази тема на общение от стремежа към истината, както и от критериите за истината, тъй като тя се отнася до Божиите изисквания и до критериите за поведение, които Бог е дал на хората, тя естествено в известна степен се отнася и до критериите за истината. Затова хората трябва да разбират тези въпроси. Тези Божии изисквания към поведението на човека, са критерии, към които хората трябва да се придържат, и не бива да ги пренебрегват. След като разберат тези въпроси, при изживяването си на нормалната човешка природа поне няма да се стремят да са добре образовани и здравомислещи, любезни и изискани, учтиви, отзивчиви или дружелюбни хора. Що се отнася до външните подходи — като например как най-вече западните хора очакват от един мъж да е кавалер и да отваря врата на жената, да ѝ приближи стола, когато тя сяда, и да ѝ стори път на обществени места — когато хората придобият проницателност за подобно добро поведение, поне няма да го приемат за свой еталон, когато се стремят да изживеят нормалната човешка природа или когато се стремят към поведение на нормална човешка природа. Вместо това в сърцата и в умовете си ще ги изоставят и повече няма да се влияят и да бъдат ограничавани от тях. Това е нещо, което трябва да направите. Как ще реагираш, ако някой продължава да казва: „Ами този човек не е много добре образован и здравомислещ“? Ще го погледнеш и ще му кажеш: „Ти се изрази неправилно. Това е Божият дом. Какво имаш предвид под „добре образован и здравомислещ“? Това не е истината и не е човешкото подобие, което трябва да изживеем“. Някои хора казват: „Нашият водач не уважава възрастните и не се грижи за младите. Вече съм в напреднала възраст, но тя не ме нарича леля, а просто се обръща към мен с малкото ми име. Не бива да го прави. Внуците ми са по-възрастни от нея! Като постъпва така, не ме ли гледа отвисоко? Освен това не е дружелюбна и не се държи добре с хората. Ако съдим по поведението ѝ, не ми изглежда подходяща за водач“. Какво мислите за това схващане? Да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите не е истината. Не бива да оценявате хората въз основа на външните им проявления и поведение, а според Божиите слова, като използвате истината за свой критерий. Само това са принципите за оценяване на хората. Как тогава трябва да оценяваме водачите и работниците? Трябва да гледате дали вършат практическа работа, дали могат да водят Божиите избраници да ядат и пият Божиите слова и да разбират истината, дали могат да използват истината, за да разрешават проблемите в църквата и да свършат някои важни задачи. Например как върви евангелското дело? Какъв е църковният живот? Добре ли изпълняват дълга си Божиите избраници? Как напредват различните специализирани задачи? Дали са прочистени неверниците, злите хора и антихристите? Това са най-важните задачи на църквата. Оценяването на водачите и работниците се извършва главно като се разгледа колко добре изпълняват тези задачи. Ако са ефективни във всички тези области, значи са компетентни водачи. Дори и да има леки пропуски в поведението им, това не е сериозен проблем. Само да се разгледа външното поведение не е критерий за оценка на това дали даден водач или работник е подходящ. Ако тази жена водач се оценява от човешка гледна точка, то би изглеждало, че е груба, защото никога не се обръща към по-възрастните жени с „лельо“ или „бабо“. Ако обаче се използват Божиите слова, за да я оценят, тя е задоволителен водач и Божиите избраници са избрали правилния човек, защото може да поеме всеки аспект от църковното дело, помага и е полезна за навлизането в живота на всеки един от Божиите избраници и върши евангелското дело добре. Всеки трябва да приеме ръководството ѝ и да ѝ сътрудничи в работата. Ако някой не сътрудничи в работата на този водач или затруднява работата ѝ, или ако търси повод, за да може да я критикува само защото тя не притежава добро външно поведение, като например да уважава възрастните и да се грижи за младите, това не е от полза за работата в църквата. Това е безпринципен подход към водача или работника и е проявление на смущаване и прекъсване на църковното дело. Такива хора не са прави и вършат зло. Каква грешка допускате, ако видите водач или работник, който не уважава по-възрастните от себе си, и в резултат на това си помислите, че не е толкова добър човек, и не приемате неговото ръководство, и дори го упреквате? Това е лошият резултат от оценяването на хората с помощта на човешките критерии и според възгледите на традиционната култура. Ако всеки може да оценява хората и да избира водачи и работници в съответствие с Божиите слова и с истината, това ще е правилно и ще съответства на Божиите намерения. Хората ще са способни както да се отнасят справедливо към другите, така и да поддържат нормалния ход на църковното дело. Както Бог, така и човекът ще бъде удовлетворен. Не е ли така?

Откакто анализирах така нареченото „добро поведение“ на човека и разговарях за критериите на Божиите изисквания към поведението му, гледната точка, от която хората възприемат даден човек, и критериите, които използват, за да ги оценяват, се промениха и тъй като полезрението, в което хората виждат даден човек, е различно, резултатите от оценките на хората също са различни. Ако хората използват Божиите слова като основа за оценките си, тогава резултатът със сигурност ще е правилен, справедлив, обективен и в интерес на всички. А какъв ще е резултатът, ако гледната точка, методът и основата за оценките на хората е това, което те считат за правилно и добро? Може да се окаже, че човек погрешно обвинява или упреква добри хора, или че е подведен от лицемери и не е способен да оцени даден човек и да се отнесе справедливо към него. Тъй като основата на човека е погрешна, крайният резултат със сигурност ще бъде неправилен, несправедлив и няма да съответства на Божиите намерения. В такъв случай, дали е необходимо да се анализира и разговаря за същността на представите на хората за добро поведение? Дали това има някаква връзка с търсенето на истината? Те са много тясно свързани! Макар тази тема да засяга само хората, които изживяват нормална човешка природа, и външните подходи и прояви на човека, когато хората имат правилните критерии за изживяването на нормалната човешка природа, които Бог изисква, те ще имат правилни и стандартизирани основи и критерии за оценяване на другите, за възприемане на хората и нещата, за поведение и действие. В такъв случай, дали в това отношение посоката, пътят и целта на стремежа им към истината няма да са по-правилни? (Да, така е.) Те ще са по-правилни и по-стандартизирани. Макар тези теми да са донякъде обикновени, те са свързани с възгледите на човека за хората и нещата, както и с поведението и действията му по най-практичен, най-реален и най-близък начин и съвсем не са безсмислени.