Сред поставените от Бог изисквания към поведението на човека е и изискването „почитай родителите си“. Обикновено хората нямат никакви мисли или представи за другите изисквания, така че какво мислите за изискването „почитай родителите си“? Има ли противоречие между вашите възгледи и истината принцип, изречена от Бог? Добре е да сте способни да го разберете ясно. Хората, които не разбират истината, които знаят само как да следват правилата и да бълват думи и доктрини, нямат проницателност и когато четат Божиите слова, те все таят човешки представи, все чувстват, че има някакви противоречия, и не могат ясно да разберат словата Му. Докато хората, които разбират истината, не намират никакви противоречия в Божиите слова и ги смятат за изключително ясни, защото имат духовно разбиране и са способни да проумеят истината. Понякога не можете ясно да разберете Божиите слова и не можете да зададете въпроси, а ако не задавате въпроси, изглежда, че нямате никакви проблеми, но всъщност имате много проблеми и много трудности, но просто не го осъзнавате. Това показва, че духовният ви ръст е твърде малък. Нека първо разгледаме Божието изискване хората да почитат родителите си. Правилно ли е това изискване или е грешно? Трябва ли хората да го спазват или не? (Трябва.) Това е сигурно и не може да се отрече. Няма нужда да се колебаете или да размишлявате над него, това изискване е правилно. Кое в него е правилно? Защо Бог постави това изискване? Какво има предвид Бог, когато казва: „Почитай родителите си“? Знаете ли? Не знаете. Защо никога не знаете? Щом нещо е свързано с истината, не го знаете, но въпреки това можете безкрайно да говорите за думите и доктрините. Какъв е проблемът тук? Как тогава практикувате тези Божии слова? Това не включва ли истината? (Включва я.) Когато видиш, че в някой израз от Божиите слова се казва: „Трябва да почиташ родителите си“, си мислиш: „Бог иска от мен да почитам родителите си, значи трябва да ги почитам“ и започваш да го изпълняваш. Правиш всичко, което родителите ти поискат, и когато са болни, им сервираш в леглото, наливаш им нещо за пиене, приготвяш им нещо вкусно за ядене, а по празниците им купуваш подаръци, които им харесват. Когато видиш, че са уморени, разтриваш раменете им и масажираш гърбовете им, а когато имат проблем, си способен да измислиш решение за преодоляването му. Заради всичко това твоите родители са много доволни от теб. Ти ги почиташ, практикуваш според Божиите слова и изживяваш нормална човешка природа, така че в сърцето си се чувстваш спокоен и си мислиш: „Виж, родителите ми казват, че съм се променил, откакто започнах да вярвам в Бог. Казват, че сега съм способен да ги почитам и че съм по-разумен. Те са много доволни и смятат, че е чудесно да вярваш в Бог, защото синовете и дъщерите, които вярват в Него, не само почитат родителите си, но и вървят по правилния път в живота, изживяват човешко подобие и са много по-добри от невярващите. Откакто повярвах в Бог, започнах да практикувам според Божиите слова и да постъпвам според Неговите изисквания, а родителите ми са много щастливи да видят тази промяна в мен. Чувствам се толкова горд от себе си. Нося слава на Бог и Той определено трябва да е доволен от мен и ще каже, че съм човек, който почита родителите си и притежава благоприличието на светец“. Един ден църквата урежда да отидеш на друго място, за да разпространяваш евангелието, и може да не успееш скоро да се върнеш у дома. Съгласяваш се да отидеш, защото чувстваш, че не можеш да загърбиш Божието поръчение, и вярваш, че трябва както да почиташ родителите си у дома, така и да спазваш Божието поръчение навън. Но когато обсъждаш въпроса с родителите си, те се вбесяват и казват: „Ти, непослушно дете! Работихме толкова усърдно, за да те отгледаме, а ти просто ставаш и си тръгваш. Кой ще се грижи за стара двойка като нас, когато те няма? Кой ще ни закара до болницата, ако се разболеем или ни сполети някакво бедствие?“. Те не са съгласни да заминеш и ти се притесняваш: „Бог ни казва да почитаме родителите си, но моите родители не ме пускат да отида да изпълня дълга си. Ако им се подчиня, ще трябва да загърбя Божието поръчение, а това няма да се хареса на Бог. Ако обаче Му се подчиня и отида да изпълня дълга си, родителите ми ще са недоволни. Какво да правя?“. Дълго размишляваш: „Щом Бог е поставил първо изискването хората да почитат родителите си, ще го спазя. Не е нужно да заминавам, за да изпълня дълга си“. Загърбваш дълга си и решаваш да почиташ родителите си у дома, но в сърцето си не се чувстваш спокоен. Чувстваш, че макар да почиташ родителите си, не си изпълнил дълга си и смяташ, че си разочаровал Бог. Как може да се реши този проблем? Трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, докато един ден я разбереш и осъзнаеш, че най-важното е да изпълняваш дълга си. Тогава естествено ще си способен да напуснеш дома си и да изпълниш своя дълг. Някои хора казват: „Бог иска от мен да изпълнявам дълга си, но иска и да почитам родителите си. В това няма ли противоречие и конфликт? Как трябва да практикувам?“. Изискването да се почитат родителите е поставено от Бог към поведението на хората, но нима да се откажеш от всичко, за да следваш Бог и да изпълниш Божието поръчение, не е Божие изискване? Бог не изисква ли това дори повече? Не се ли практикува така повече истината? (Така е.) Какво трябва да направиш, ако има противоречие между тези две изисквания? Някои хора казват: „Значи, трябва да почитам родителите си и да изпълня Божието поръчение, трябва да спазвам Божиите слова и да практикувам истината. Ами, лесно е. Ще уредя всичко вкъщи, ще приготвя всичко, от което родителите ми имат нужда, за да живеят, ще наема медицинска сестра и след това ще отида да изпълнявам дълга си. Непременно ще се връщам веднъж седмично, ще проверявам дали родителите ми са добре и пак ще тръгвам, а ако нещо не е наред, просто ще остана за два дни. Не мога постоянно да съм далеч от тях и никога да не се връщам, не мога да си остана вкъщи завинаги и никога да не излизам, за да изпълнявам дълга си. Няма ли така и вълкът да е сит, и агнето да е цяло?“. Какво мислите за това решение? (Няма да се получи.) Това е фантазия и не е реалистично. И така, когато се намирате в подобна ситуация, как точно трябва да постъпите в съответствие с истината? (Не е възможно и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, когато става въпрос за преданост и синовно уважение. Трябва да поставя дълга си на първо място.) Бог първо каза на хората да почитат родителите си, а след това им постави по-високи изисквания да практикуват истината, да изпълняват дълга си и да следват Божия път. Към кое от тях трябва да се придържаш? (Към по-висшите изисквания.) Правилно ли е да се практикува според по-висшите изисквания? Може ли истината да се раздели на по-висши и по-нисши истини или на по-стари и по-нови истини? (Не.) И така, с какво трябва да се съобразявате, когато практикувате истината? Какво означава да практикувате истината? (Да се справяме с проблемите в съответствие с принципите.) Най-важното е да се справяте с проблемите в съответствие с принципите. Практикуването на истината означава практикуване на Божиите слова по различно време, на различни места, в различни среди и ситуации. Не става въпрос за това упорито да прилагате правила към нещата, а да отстоявате истините принципи. Ето какво означава да практикувате истината. Така че просто няма противоречие между практикуването на Божиите слова и спазването на изискванията, поставени от Бог. Казано по-конкретно, няма никакво противоречие между това да почиташ родителите си и да изпълниш поръчението и дълга, които Бог ти е възложил. Кои от тези слова и изисквания на Бог са актуални? Първо трябва да разгледате този въпрос. Бог изисква различни неща от различните хора и има отделни изисквания към тях. Хората, които служат като водачи и работници, са призвани от Бог, затова трябва да се отрекат и не могат да останат с родителите си, за да ги почитат. Те трябва да приемат Божието поръчение и да се отрекат от всичко, за да Го следват. Това е един вид ситуация. Обикновените последователи не са призвани от Бог, така че могат да останат с родителите си и да ги почитат. Няма награди за това и те няма да получат благословии за тази работа, но ако не проявят синовно уважение, значи нямат човешка природа. Всъщност почитта към родителите е само вид отговорност, която не е на висотата на практикуването на истината. Покорството към Бог е практикуване на истината, приемането на Божието поръчение е проява на покорство към Бог, а хората, които се отричат от всичко, за да изпълняват дълга си, са последователи на Бог. В обобщение, най-важната задача, която стои пред вас, е да изпълнявате добре дълга си. Това е практикуването на истината и е проява на покорство към Бог. И така, коя истина предимно трябва да практикуват хората сега? (Изпълнението на дълга.) Точно така, преданото изпълнение на дълга е практикуване на истината. Ако човек не изпълнява дълга си искрено, той просто полага труд.

Кой въпрос обсъждахме преди малко? (Бог първо поиска от хората да почитат родителите си, а след това постави по-висши изисквания да практикуват истината, да изпълняват дълга си и да следват Божия път. И така, хората кое първо трябва да спазват?) Току-що казахте, че хората трябва да практикуват в съответствие с по-висшите изисквания. На теоретично ниво това твърдение е правилно. Защо твърдя, че е правилно на теоретично ниво? Това означава, че ако приложите правила и формули към този въпрос, този отговор ще бъде правилен. Когато обаче хората се сблъскат с реалния живот, това твърдение често е неприложимо и трудно изпълнимо. И така, как трябва да се отговори на този въпрос? Първо трябва да прецениш битовата среда, в която живееш, и ситуацията, в която се намираш, както и обстоятелствата, пред които си изправен. Ако според средата, в която живееш, и обстоятелствата, в които се намираш, почитането на родителите ти не противоречи на изпълнението на Божието поръчение и на твоя дълг, тоест ако почитането на родителите ти не влияе на преданото изпълнение на твоя дълг, можеш да практикуваш и двете едновременно. Не е необходимо външно да се разделяш с родителите си, нито публично да се отричаш от тях или да ги отхвърляш. Това в каква ситуация е приложимо? (Когато почитта към родителите не противоречи на изпълнението на дълга.) Точно така. Тоест, ако твоите родители не се опитват да попречат на вярата ти в Бог, ако те също са вярващи и ако наистина те подкрепят и насърчават да изпълняваш дълга си предано и да изпълниш Божието поръчение, тогава връзката ти с тях не е плътска връзка между роднини в обикновения смисъл на думата, а е връзка между братя и сестри от църквата. В такъв случай, освен че трябва да общуваш с тях като с братя и сестри от църквата, трябва да изпълниш и някои от синовните си задължения към тях. Трябва да проявиш малко повече загриженост към тях. Стига това да не се отразява на изпълнението на дълга ти, т.е. стига да не възпират сърцето ти, можеш да се обаждаш на родителите си, за да ги питаш как се справят и да проявиш известна загриженост към тях, можеш да им помагаш да разрешат някои трудности и житейски проблеми и дори можеш да им помагаш да разрешат някои от трудностите, които срещат във връзка с навлизането си в живота. Можеш да правиш всички тези неща. Тоест, ако твоите родители не пречат на вярата ти в Бог, трябва да поддържаш тази връзка с тях и да изпълняваш своите задължения към тях. А защо трябва да проявяваш загриженост към тях, да се грижиш за тях и да ги питаш как са? Тъй като си им дете и съществува тази връзка между вас, имаш друг вид отговорност, заради тази отговорност трябва да се интересуваш малко повече от тях и да им оказваш по-съществена помощ. Стига това да не се отразява на изпълнението на дълга ти и стига родителите ти да не възпрепятстват или смущават вярата ти в Бог и изпълнението на дълга ти, както и да не те дърпат назад, тогава е естествено и подобаващо да изпълняваш задълженията си към тях и трябва да го правиш така, че съвестта ти да е чиста. Това е най-ниският критерий, който трябва да покриеш. Ако не можеш да почиташ родителите си у дома поради влиянието и пречките на обстоятелствата, тогава не е задължително да се придържаш към това правило. Трябва да се оставиш на устроеното от Бог и да се покориш на Неговите подредби и не е нужно да се насилваш да почиташ родителите си. Бог осъжда ли го? Бог не го осъжда и не принуждава хората да го правят. За какво разговаряме сега? Разговаряме за това как хората трябва да постъпват, когато почитта към родителите им е в противоречие с изпълнението на дълга им и за принципите на практикуване и истината. Имаш задължението да почиташ родителите си и ако обстоятелствата го позволяват, можеш да го изпълниш, но чувствата ти не бива да те възпират. Какво трябва да направиш, ако например някой от родителите ти се разболее и трябва да отиде в болница и няма кой да се грижи за него, а ти си твърде зает с дълга си, за да се върнеш у дома? В такива моменти твоите чувства не бива да те възпират. Трябва да поставиш въпроса в молитва, да го повериш на Бог и да го оставиш на милостта на Божието ръководство. Такова отношение трябва да имаш. Ако Бог иска да вземе живота на твоя родител и да ти го отнеме, пак трябва да се покориш. Някои хора казват: „Макар да съм се подчинил, пак се чувствам нещастен и от дни плача за това. Това не са ли плътски чувства?“. Не са плътски чувства, а човешка доброта и показва, че притежаваш човешка природа, и Бог не го осъжда. Можеш да плачеш, но ако плачеш дни наред и не можеш да спиш или да се храниш, не си в настроение да изпълняваш дълга си и дори искаш да се прибереш у дома и да посетиш родителите си, значи не можеш да изпълняваш дълга си добре и не практикуваш истината, а това означава, че не изпълняваш задълженията си, като почиташ родителите си, а живееш сред чувствата си. Ако почиташ родителите си, докато живееш според чувствата си, значи не изпълняваш задълженията си и не се придържаш към Божиите слова, защото си изоставил Божието поръчение и не следваш Божия път. Когато попаднеш в подобна ситуация, ако не възпрепятства дълга ти или не влияе на твоята преданост при изпълнението му, можеш да направиш някои неща, които са по силите ти, за да покажеш синовното си уважение към родителите си, и да изпълниш задълженията си към тях според способностите си. В обобщение, това трябва да правят хората и на това са способни в рамките на човешката си природа. Ако попаднеш в капана на чувствата си и това забавя изпълнението на дълга ти, то е в пълно противоречие с Божиите намерения. Бог никога не е изисквал от теб да го правиш, а иска само да изпълняваш задълженията си към своите родители и нищо повече. Ето какво означава да проявяваш синовно уважение. Когато Бог казва „да почиташ родителите си“, има определен контекст. Само трябва да изпълниш някои задължения, които са осъществими при всякакви условия, и това е всичко. Ти ли решаваш дали родителите ти ще се разболеят тежко и дали ще умрат? Какъв е животът им, кога ще умрат, каква болест ще ги покоси и как ще умрат — тези неща имат ли нещо общо с теб? (Не.) Не зависи от теб. Някои хора казват: „Трябва да изпълнявам задълженията си, за да мога да почитам родителите си. Трябва да се погрижа да не се разболеят, особено от рак или някаква смъртоносна болест. Трябва да се погрижа да доживеят до 100 години. Едва тогава наистина ще изпълня задълженията си към тях“. Не са ли нелепи тези хора? Това очевидно е човешка фантазия и съвсем не е Божие изискване. Дори не знаеш дали ти самият ще можеш да доживееш до 100 години, но въпреки това искаш родителите ти да доживеят до тази възраст. Това е глупава мечта! Когато Бог говори за „почит към родителите“, Той просто иска да изпълниш задълженията на нормалната човешка природа. Достатъчно е да не се отнасяш зле към тях и да не правиш нищо, което противоречи на съвестта и морала ти. Това не съответства ли на Божиите слова? (Така е.) Разбира се, току-що споменахме и случая, в който родителите ти пречат на вярата ти в Бог. Природата им същност е на неверници и невярващи или дори на зли хора и дяволи и те не следват твоя път. Тоест те изобщо не са същият тип хора като теб и макар с тях да сте живели под един покрив в продължение на много години, те просто нямат същите стремежи или характер като теб и определено нямат същите предпочитания или амбиции като теб. Ти вярваш в Бог, а те изобщо не вярват в Него и дори Му се противопоставят. Какво трябва да се прави при тези обстоятелства? (Да ги отхвърлим.) Бог не ти е казал да ги отхвърляш или да ги проклинаш при тези обстоятелства. Бог не каза това. Божието изискване „да почиташ родителите си“ все още важи. Това означава, че докато живееш при тях, трябва да спазваш изискването да почиташ родителите си. Няма противоречие по този въпрос, нали? (Не.) В това няма никакво противоречие. Тоест, когато успееш да се върнеш на гости у дома, можеш да им сготвиш ястие или да им направиш кнедли, а ако е възможно, и да им купиш някои здравословни продукти и те ще са много доволни от теб. Ако говориш за вярата си, а те не я приемат или не вярват, и дори те оскърбяват, не е нужно да им проповядваш евангелието. Ако имаш възможност да ги виждаш, практикувай така, ако не, така да е, и това е Божие устройване и трябва бързо да се отдръпнеш от тях и да ги отбягваш. Какъв е принципът за това? Ако родителите ти не вярват в Бог, не намират общ език или общи стремежи и цели с теб, не вървят по твоя път, и дори пречат на вярата ти в Бог и я потискат, можеш да ги разпознаеш, да прозреш същността им и да ги отхвърлиш. Разбира се, ако оскърбяват Бог или те проклинат, в сърцето си можеш да ги прокълнеш. И така, какво означава „да почиташ родителите си“, за което говори Бог? Как да го практикуваш? Тоест, ако можеш да изпълниш задълженията си, изпълни ги в някаква малка степен, а ако нямаш тази възможност или ако търканията в общуването ти с тях вече са станали твърде сериозни, възникнал е конфликт между вас и вече сте стигнали до етап, в който повече не можете да се виждате, тогава трябва бързо да се разделиш с тях. Когато Бог говори за почитане на такива родители, Той има предвид, че трябва да изпълняваш синовните си задължения от гледна точка на позицията си на техен потомък и да правиш това, което трябва да прави едно дете. Не бива да се отнасяш зле с родителите си, да се караш с тях, да ги удряш или да им крещиш и да ги оскърбяваш, а трябва да изпълняваш задълженията си към тях по най-добрия възможен начин. Това са неща, които трябва да се извършват в рамките на човешката природа, и те са принципите, които човек трябва да практикува по отношение на това „да почита родителите си“. Не са ли лесноизпълними? Не е нужно да се разправяш с тях прибързано и да им казваш: „Ах, вие, дяволи и неверници, Бог ви проклина да идете в езерото от огън и жупел и в бездънната пропаст! Ще ви прати в осемнадесетия кръг на ада!“. Това не е необходимо, не е нужно да стигаш до такива крайности. Ако обстоятелствата го позволяват и ако ситуацията го изисква, можеш да изпълняваш синовните си задължения към своите родители. Ако не се налага, или ако обстоятелствата не го позволяват и не е възможно, можеш да се освободиш от това задължение. Единствено трябва да изпълняваш синовните си задължения, когато се срещаш с родителите си и общуваш с тях. Щом го правиш, значи изпълняваш задачата си. Какво мислите за този принцип? (Добър е.) Трябва да има принципи, според които да се отнасяш към всички хора, включително и към родителите си. Не можеш да действаш прибързано и да оскърбяваш родителите си само защото потискат вярата ти в Бог. По света има толкова много хора, които не вярват в Бог, има толкова много невярващи и толкова много хора, които обиждат Бог. Нима ще крещиш на всички тях и ще ги проклинаш? Щом няма да го правиш, не бива да крещиш и на родителите си. Ако крещиш само на родителите си, но не и на другите, значи живееш с избухливостта си, а Бог не харесва това. Не си мисли, че Бог ще е доволен от теб, ако без основателна причина оскърбяваш и проклинаш родителите си, наричаш ги дяволи, живи сатани и негови лакеи, и ги проклинаш да отидат в ада. Това просто не е така. Ти няма да си угоден на Бог и Той няма да каже, че имаш човешка природа заради тази фалшива проява на активност. Вместо това Бог ще каже, че постъпките ти са съпроводени от емоции и избухливост. На Бог няма да Му хареса да постъпваш така. Това е твърде крайно и не съответства на Неговите намерения. Трябва да има принципи в отношението ти към всички хора, включително и към твоите родители, и независимо дали вярват в Бог, или не, дали са зли хора, или не, трябва да се отнасяш принципно към тях. Бог е казал на хората принципа за справедливо отношение към останалите и те просто имат допълнителна отговорност към родителите си. Само трябва да изпълниш това задължение. Просто трябва да изпълняваш задълженията си към тях, независимо дали са вярващи, или не, дали се стремят към своята вяра, или не, и дали възгледите им за живота и човешката им природа съвпадат с твоите. Просто остави всичко да се развива по естествен път според Божието устройване и Неговите подредби. Ако пречат на вярата ти в Бог, пак трябва да изпълниш синовните си задължения според възможностите си, така че поне съвестта ти да не чувства, че си им длъжен. Ако не ти пречат и подкрепят вярата ти в Бог, трябва да практикуваш според принципите и да се отнасяш добре с тях, когато това е подходящо. В обобщение, независимо от всичко, Божиите изисквания към човека не се променят и истините принципи, които хората трябва да практикуват, не могат да се променят. Просто трябва да спазвате принципите по тези въпроси и да изпълнявате задълженията си по най-добрия възможен начин.

Сега ще обсъдя защо Бог постави такова изискване към поведението на хората, като това „да почиташ родителите си“. Всички други Божии изисквания са предписания към поведението, които се отнасят до индивидуалното държание на всеки човек, така че защо Бог поставя различен вид изискване по отношение на синовното уважение? Какво ще кажете, каква е природата същност на човек, който дори собствените си родители не може да почита? (Лоша.) Родителите му са изстрадали много, за да го родят и отгледат, и отглеждането му определено не е било лесно. Всъщност те не очакват, че детето им ще им донесе голямо щастие или удовлетворение, а просто се надяват, че след като порасне, ще живее щастливо и няма да им се налага да се тревожат твърде много за него. Но потомъкът им не се старае, не полага усилия и не живее добре. Продължава да разчита на родителите си да се грижат за него и се е превърнал в пиявица, която не само не ги почита, но и иска да ги тормози и изнудва, за да им отнеме собствеността. Що за човек е, щом е способен да се държи толкова подло? (Човек с лоша човешка природа.) Не изпълнява нито едно от задълженията си към тези, които са го родили и отгледали, и изобщо не изпитва вина за това. Има ли съвест, ако го погледнете от тази гледна точка? (Няма.) Би ударил и оскърбил всекиго, включително и родителите си. Отнася се към тях като към всички останали — удря ги и ги оскърбява, когато му скимне. Когато се чувства нещастен, си изкарва гнева върху тях, чупи чинии и чаши и ги ужасява. (Не.) Той човек ли е изобщо, ако не притежава съвест или разум и е способен да злоупотребява небрежно дори със собствените си родители? (Не.) Какво е тогава? (Звяр.) Той е звяр. Вярно ли е това твърдение? (Вярно е.) Всъщност това човек да изпълнява някои от задълженията си към своите родители, да се грижи за тях и да ги обича силно, не са ли все неща, които хората с нормална човешка природа би трябвало естествено да притежават? (Така е.) Може ли човек да живее в мир със съвестта си, ако се отнася зле с родителите си и ги ругае? Би ли могъл нормален човек да направи подобно нещо? Хората, които имат съвест и разум, не биха могли да го направят и ако разгневят родителите си, ще се чувстват нещастни дни наред. Някои хора имат огнен темперамент и в момент на отчаяние може да се разсърдят на родителите си, но след това съвестта им ще ги гризе и дори да не се извинят, няма да го повторят. Това е нещо, което хората с нормална човешка природа трябва да притежават, и то е израз на нормалната човешка природа. Хората, които не притежават човешка природа, могат да ругаят родителите си по всякакъв начин, без да почувстват нищо, и точно това и правят. Ако родителите им са ги ударили веднъж, когато са били деца, те ще го помнят до края на живота си, и когато пораснат, ще им се иска да ударят родителите си и да им го върнат. Повечето хора не си връщат, когато родителите им са ги удряли като деца, а някои хора и на 30 години не отвръщат, когато родителите им ги ударят, и не обелват нито дума за това, дори да ги боли. Това трябва да притежават хората с нормална човешка природа. Защо не обелват нито дума за това? Ако някой друг посегне да ги удари, дали биха го допуснали и биха му позволили да го направи? (Не.) Ако ставаше дума за някой друг, който и да е той, не биха му позволили да ги удари, дори не биха му позволили да им каже и една оскърбителна дума. Тогава защо не отвръщат и не се ядосват, както и да ги удрят родителите им? Защо го търпят? Дали не е защото в човешката им природа има съвест и разум? Такъв човек си мисли: „Родителите ми ме отгледаха. Въпреки че не е редно да ме удрят, трябва да го понеса. Освен това аз ги ядосах, така че си го заслужих. Правят го само защото не им се подчиних и ги ядосах. Заслужавам си го! Никога повече няма да правя така“. Не е ли това разумът, който трябва да притежават хората с нормална човешка природа? (Така е.) Именно този разум на нормалната човешка природа им позволява да търпят, когато родителите им се отнасят така с тях. Това е нормалната човешка природа. И така, дали хората, които не могат да понесат подобно отношение, които отвръщат на родителите си, притежават тази човешка природа? (Не.) Точно така, не я притежават. Хората, които не притежават съвестта и разума на нормалната човешка природа, са способни да ударят и оскърбят дори и собствените си родители. Така че, как са способни да се отнасят към Бог и към своите братя и сестри в църквата? Щом са способни да се отнасят така към хората, които са ги родили и отгледали, няма ли още по-малко да ги е грижа за останалите, които не са им кръвни роднини? (Така е.) Как ще се отнасят към Бог, когото не могат да видят или докоснат? Ще могат ли да се отнасят със съвест и разум към Бог, когото не могат да видят? Ще могат ли да се покорят на всички условия, които Бог е устроил? (Не.) Ако Бог иска да ги кастри, съди или накаже, дали биха Му се противопоставили? (Да.) Помислете за следното. Каква функция изпълняват съвестта и разумът на човека? До известна степен съвестта и разумът на човека могат да възпират и регулират поведението му, позволяват му да има правилно отношение и да прави правилен избор, когато му се случи нещо, и да подхожда към всичко, което го сполетява, със съвестта и разума си. В повечето случаи, когато действат според съвестта и разума, хората могат да избегнат много нещастия. Разбира се, на тази основа тези, които се стремят към истината, са способни да изберат да поемат по пътя на стремежа към истината, да навлязат в истината реалност и да се покорят на устроеното и подреденото от Бог. Тези, които не се стремят към истината, нямат човешка природа, не притежават такава съвест и такъв разум, а последиците от това са пагубни. Всичко са способни да причинят на Бог и точно както фарисеите се отнесоха към Господ Исус, и те са способни да обидят Бог, да Му отмъстят, да Го хулят или дори да Го обвинят и предадат. Този проблем е много сериозен. Не вещае ли неприятности? Хората без разума на човешката природа често отмъщават на останалите чрез своята избухливост. Разумът на човешката природа не ги възпира и им е лесно да развият някои крайни мисли и възгледи, а след това са способни на екстремно поведение и на всякакви безсъвестни и неразумни постъпки, и в крайна сметка последствията от това са напълно неконтролируеми. Почти приключих с общението за „почитта към родителите“ и практикуването на истината. В крайна сметка всичко се свежда до човешката природа. Защо Бог е поставил изискване като това „да се почитат родителите“? Защото се отнася до държанието на човека. От една страна, Бог използва това изискване, за да направлява поведението на хората, а в същото време така изпитва и определя човешката им природа. Ако човек не се отнася към собствените си родители със съвест и с разум, той определено няма човешка природа. Някои хора казват: „Ами ако родителите му нямат добра човешка природа и не са изпълнили изцяло задълженията си към своето дете, пак ли трябва човек да проявява синовно уважение към тях?“. Ако притежава съвест и разум, като дъщеря или син няма да малтретира родителите си. Хората, които малтретират родителите си, определено не притежават съвест и разум. Така че, каквото и изискване да поставя Бог, било то за отношението на хората към родителите им или за човешката природа, която хората обикновено изживяват и разкриват, във всеки случай, щом Той е определил даден подход към външното поведение, трябва да Си има причини и цели да го направи. Макар тези изисквания към поведението, изложени от Бог, все още да са донякъде далеч от истината, те все пак са стандарти, които Той е определил, за да регулира поведението на човека. Всички те са значими и са валидни и днес.

Току-що разговарях за различните връзки и разлики между критериите за поведение, които Бог е поставил на човека, и истините, които Той изисква. Не приключихме ли вече в общи линии с общението за доброто поведение като част от нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри? След като завършихме общението си по този въпрос, беседвахме за някои норми и наставления, поставени от Бог, за да регулира поведението на хората и това, което те изживяват, и изброихме някои примери, като: не удряй и не оскърбявай другите, почитай родителите си, не пуши и не пий, не кради и не се възползвай от другите, не лъжесвидетелствай, не се кланяй на идоли и т.н. Разбира се, това са само основните въпроси и има още много подробности, в които няма да навлизаме. И така, след общението ни за тези неща, какви истини трябва да сте придобили? Какви принципи трябва да практикувате? Какво трябва да правите? Налага ли се да уважавате възрастните и да се грижите за младите? Налага ли се да сте учтиви? Налага ли се да сте дружелюбни и отзивчиви? Налага ли се жените да са любезни и изискани или добре образовани и здравомислещи? Налага ли се мъжете да са велики, амбициозни и успешни? Не се налага. Разбира се, разговаряхме много. Нещата, за които се застъпва традиционната култура, очевидно се използват от Сатана, за да мами хората. Те са много подвеждащи и заблуждават хората. Трябва да се вгледате в себе си и да проверите дали все още таите такива мисли и възгледи, поведение и проявления. Ако е така, бързо трябва да потърсите истината, за да ги разрешите, и след това да приемете истината и да живеете според Божиите слова. Така ще можете да получите Божието одобрение. Трябва да размишлявате над това какво е било вътрешното ви състояние, когато сте живели според традиционната култура, как сте се чувствали в дълбините на сърцето си, какво си спечелил и какъв е бил резултатът, а след това да видиш как се чувстваш, когато се държиш според стандартите, които Бог изисква от човека, като например да си сдържан, да притежаваш благоприличието на светец, да не удряш и не оскърбяваш другите и т.н. Виж кой от тези начини на живот ти помага да живееш по-лесно, по-свободно, по-неотклонно и по-спокойно, и ти дава възможност да живееш по-човешки, и кой те кара да се чувстваш сякаш живееш под фалшива маска и прави живота ти много лъжовен и нещастен. Виж кой от тези начини на живот ти позволява да живееш все по-близо до Божиите изисквания и прави връзката ти с Бог все по-нормална. Когато действително изпиташ това, ще разбереш. Само практикуването на Божиите слова и на истината може да ти донесе освобождение и свобода и може да ти позволи да получиш Божието одобрение. Да кажем например, че за да накараш другите да си кажат, че уважаваш възрастните и се грижиш за младите, че спазваш правилата и че си добър човек, винаги когато срещнеш по-възрастен брат или сестра, го наричаш „батко“ или „како“ и не се осмеляваш да се обърнеш към него по име, защото се притесняваш да го правиш и смяташ, че това би било много неуважително. Тази традиционна представа за уважение към възрастните и грижа за младите е скрита в сърцето ти, така че когато видиш възрастен човек, се държиш много нежно и мило, изглежда, че спазваш правилата и си много културен, и не можеш да не се поклониш под ъгъл от петнадесет до деветдесет градуса. Отнасяш се с уважение към по-възрастните и колкото е по-възрастен човекът пред теб, на толкова по-възпитан се преструваш. Добре ли е да се държиш така? Това е живот без сила на характера и без достойнство. Когато такива хора видят малко дете, те се вдетиняват и се държат сладко и игриво. Когато видят свой връстник, те стават доста изправени и се държат като възрастни, така че другите да не дръзнат да проявят неуважение. Що за хора са те? Не са ли хора с много лица? Много бързо се променят, нали? Когато видят възрастен човек, го наричат „стар дядо“ или „стара бабо“. Когато видят някой малко по-възрастен от тях, го наричат „чичо“, „лельо“, „батко“ или „како“. Когато срещнат някой по-млад от тях, го наричат „братче“ или „сестриче“. Дават на хората различни титли и прякори в зависимост от възрастта им и използват тези форми на обръщение много точно и съвсем на място. Тези неща са се вкоренили в костите им и хората са способни да ги използват с голяма лекота. Особено след като повярват в Бог, те се чувстват още по-убедени, че: „Сега съм вярващ в Бог, трябва да спазвам правилата и да съм културен, и трябва да съм добре образован и здравомислещ. Не мога да нарушавам правилата или да се бунтувам като онези невярващи, проблемни младежи. Това няма да се хареса на хората. Ако искам всички да ме харесват, трябва да уважавам възрастните и да се грижа за младите“. Затова контролират поведението си още по-строго, разделят хората от различни възрастови групи на различни нива, дават им титли и прякори, а след това постоянно прилагат това на практика в ежедневието си и все повече си мислят: „Виж ти! Наистина се промених, след като повярвах в Бог. Аз съм добре образован, здравомислещ и учтив, уважавам възрастните, грижа се за младите и съм дружелюбен. Наистина живея като човешко подобие. Знам как да се обръщам правилно към всеки срещнат, на колкото и години да е той. Не беше нужно родителите ми да ме учат на това, нито хората около мен да ми го казват, аз просто си знаех как да го правя“. След като практикуват такова добро поведение, те си мислят, че действително имат човешка природа, че наистина спазват правилата и че Бог трябва да харесва това. Не заблуждават ли както себе си, така и останалите? Отсега нататък трябва да се откажете от тези неща. Разказвал съм историята на Дамин и Сяомин. Тя беше свързана с уважението към възрастните и грижата за младите, нали? (Да.) Когато някои хора видят възрастен човек, те си мислят, че да го нарекат „батко“ или „како“ не е достатъчно любезно и че така няма да убедят хората, че са достатъчно културни, затова го наричат „стар дядо“ или „стара лельо“. Изглежда сякаш си проявил достатъчно уважение към тях, а откъде идва уважението ти? Нямаш вид на човек, който уважава другите. Имаш страховит и свиреп, нагъл и надменен вид и се държиш по-арогантно от всеки друг. Не само че не търсиш истините принципи, но и с никого не се съветваш, своеволен си и не притежаваш никаква човешка природа. Гледаш кой има статус и после го наричаш „стар чичо“ или „стара лельо“ и се надяваш хората да те похвалят за това. Има ли полза от такива преструвки? Ще имаш ли човешка природа и морал, ако се преструваш така? Напротив, когато останалите те видят да постъпваш така, ще се почувстват още по-отвратени от теб. Когато възникне проблем, свързан с интересите на Божия дом, ти си способен наистина да ги продадеш. Живееш само за собствено удовлетворение и макар да притежаваш такава човешка природа, продължаваш да наричаш хората „стара лельо“. Това не е ли преструвка? (Така е.) Наистина умееш да се преструваш! Какво ще кажете, дали такива хора не са отвратителни? (Така е.) Такива хора винаги продават интересите на Божия дом и изобщо не ги защитават. Те хапят ръката, която ги храни, и не заслужават да живеят в Божия дом. Вгледайте се в себе си и вижте сред нещата, които все още таите, кои са онези мисли, възгледи, нагласи, подходи и начини за отнасяне към хората, които обикновено се приемат за добро поведение от човека, а всъщност Бог ненавижда именно тях. Трябва бързо да се избавите от тези безполезни неща и в никакъв случай не бива да се вкопчвате в тях. Някои хора казват: „Какво лошо има в това да се държиш така?“. Ако се държиш така, ще се отвратя от теб и ще те презра, и в категорично не бива да постъпваш по този начин. Някои хора казват: „Няма значение дали се отвращаваш от нас, все пак не живеем с Теб“. Пак не бива да се държиш така, въпреки че не живеем заедно. Ще се чувствам отвратен от теб, защото не си способен нито да приемеш, нито да практикуваш истината, а това означава, че не можеш да бъдеш спасен. Затова ще е по-добре да се откажеш от тези неща възможно най-скоро. Не се преструвай и не живей зад фалшива маска. Мисля, че хората на запад са много нормални в това отношение. В Америка например е достатъчно да се обръщаш към хората по име. Не е нужно неловко да се обръщаш към този човек с „дядо“, а към онзи — с „бабо“, и не е необходимо да се притесняваш, че хората ще те съдят. Можеш просто да се обръщаш към тях по име, почтително, и когато те чуят, ще се почувстват много щастливи, както възрастните, така и децата, и ще си помислят, че проявяваш уважение. От друга страна, ако знаеш името му, но продължаваш да го наричаш „господине“ или „лельо“, няма да се зарадва и ще се отнася хладно към теб, а на теб ще ти се стори много странно. Западната култура се различава от традиционната китайска култура. На китайците им е насаждана традиционната култура, те са повлияни от нея и все искат да стоят високо, да бъдат по-старшите в групата и да карат другите да ги уважават. Не е достатъчно да ги наричат „дядо“ или „бабо“, те искат хората да добавят и „стари“ отпред и да ги наричат „стар дядо“, „стара бабо“ или „стар чичо“. Освен това се използва и „голяма лельо“ или „голям чичо“ и ако не ги наричат „стари“, те искат да ги наричат „големи“. Не са ли отвратителни такива хора? Що за нрав е това? Не е ли жалък? Толкова е отвратително! Тези хора не само не са способни да спечелят уважението на останалите, но и другите хора ги ненавиждат и презират, дистанцират се от тях и ги отхвърлят. Така че има причина Бог да разобличава тези аспекти на традиционната култура и да ги отритва. Понеже тези неща съдържат заблудите на Сатана и неговия нрав и могат да повлияят на начина и посоката на човешкото поведение. Разбира се, те могат да повлияят и на възгледите на човека за хората и нещата и в същото време заслепяват хората и влияят на способността им да изберат правилния път. И така, не трябва ли хората да загърбят тези неща? (Трябва.)

Традиционната култура е оказала много силно влияние върху китайците. Разбира се, всички страни по света имат свои традиционни култури, между които има само малки разлики. Макар някои от техните поговорки да се различават от тези на традиционната китайска култура, те са от същото естество. Всички тези поговорки съществуват, защото хората имат покварен нрав и нямат нормална човешка природа, затова прибягват до доста измамно поведение, което на пръв поглед изглежда добро, отговаря на човешките представи и фантазии, и хората лесно го прилагат, за да си създадат образ на големи кавалери, на много благородни и уважавани хора, и така да изглежда, че имат достойнство и почтеност. Но именно тези аспекти на традиционната култура замъгляват очите на хората и ги заблуждават, и именно те пречат на хората да изживеят истинско човешко подобие. Още по-лошото е, че Сатана използва тези неща, за да поквари човешката природа на хората и да ги отклони от правия път. Не е ли така? (Така е.) Бог казва на хората да не крадат, да не прелюбодействат и т.н., докато Сатана им казва, че трябва да са добре образовани и здравомислещи, любезни и изискани, учтиви и т.н. Това не е ли в пълна противоположност с поставените от Бог изисквания? Не е ли в умишлено противоречие с Божиите изисквания? Сатана учи хората как да използват външни средства, поведение и изживяване, за да заблуждават останалите. Бог на какво учи хората? Че не бива да използват външно поведение, за да печелят доверието на останалите с измама, а да се държат според Неговите слова и истината. Така ще станат достойни за доверието и увереността им, а само такива хора имат човешка природа. Няма ли разлика тук? Има огромна разлика. Бог ти казва как да се държиш, докато Сатана ти казва как да се преструваш и да заблуждаваш останалите. Това не е ли голяма разлика? И така, сега разбирате ли какво трябва да изберат хората в крайна сметка? Кой от тези пътища е правилният? (Божиите слова.) Точно така, Божиите слова са правилният път в живота. Каквито и изисквания да са поставени в Божиите слова по отношение на поведението на човека, дори ако става въпрос за правило, заповед или закон, за които Бог е говорил на човека, всички те несъмнено са правилни и хората трябва да ги спазват. Това е така, защото Божиите слова винаги ще са правилният път и положителни неща, докато думите на Сатана заблуждават и покваряват хората, съдържат коварството на Сатана и колкото и да отговарят на вкусовете, представите и фантазиите на хората, те не са правилният път. Разбирате ли това? (Да.) Как се чувствате, след като чухте съдържанието на днешното общение? Има ли връзка с истината? (Има.) Разбирахте ли този аспект на истината преди? (Смътно.) Сега разбирате ли го ясно? (По-ясно от преди.) В обобщение, разбирането на тези истини впоследствие ще е полезно за хората. Ще им е от полза за бъдещия им стремеж към истината, за изживяването им на човешката природа, за целта и посоката на това, към което се стремят в живота.

26 феруари 2022 г.