Нека започнем, като си припомним за какво разговаряхме по време на последното ни събиране. (На последното ни събиране разговаряхме потемата „Какво означава да се стремиш към истината“. Първоначално се спряхме на следния въпрос: „Като се има предвид, че нещата, които хората смятат за добри и правилни, не са истината, защо продължават да се вкопчват в тях, сякаш са истината, и смятат, че така се стремят към нея?“. Ти посочи три причини за това. Говореше предимно за първата от тях, а именно — кои точно са нещата, които в представите си хората приемат за добри и правилни.) По време на последното ни събиране разговаряхме основно за първата причина. Говорихме за нещата, които в представите си хората приемат за добри и правилни, и ги разделихме на две големи категории: първата е „добро поведение“, а втората — „добро морално поведение“. Дадох общо шест примера за първата категория „добро поведение“: да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив. Все още не сме разговаряли за втората категория — „доброто морално поведение“. Малко след като разговаряме по някои въпроси, трябва да ги преразгледаме, да изгладим и изясним истините и принципите на това общение, така че всичко да е напълно ясно. Така по-лесно ще разберете истината. Предишното ни общение включваше някои общи положения, както и някои конкретни примери. Изглежда много, но в действителност ние просто разговаряхме за някои конкретни неща в рамките на тези общи положения и допълнително ги разделихме на отделни елементи, за да е малко по-ясно и разбираемо общението ни. Дадохме шест примера за добро поведение, но не се спряхме подробно на всеки от тях поотделно. Сред тях това да си добре образован и здравомислещ е класически пример за това, което в представите си хората приемат за правилно и добро. Разговаряхме малко повече за този пример. Останалите са сходни с него и можете да използвате подобен метод, за да ги разнищите и разграничите.

Днес, преди да преминем към същинското съдържание на нашето общение, ще ви разкажа две кратки истории. Обичате ли да слушате истории? (Да.) Слушането на истории не е толкова уморително и не изисква голяма концентрация. Относително ненатоварващо е и може да е доста интересно. Затова слушайте внимателно и докато слушате за какво става дума в историите, помислете и защо ви ги разказвам, за това какви конкретни, основни идеи се съдържат в тях, или с други думи, какви практически неща могат да получат хората, като ги слушат. Добре, да започваме нашите истории. Това са историите на Сяосяо и Сяодзи.

Историите на Сяосяо и Сяодзи

От известно време Сяосяо усещаше болка в очите, зрението му беше замъглено, очите му бяха чувствителни към светлина, вятърът ги караше да сълзят и той имаше усещане, че в тях има нещо, и изпитваше други подобни симптоми. Търкаше ги, но това не помагаше особено. Сяосяо не знаеше какво му е. Помисли си: „Никога досега не съм имал проблеми с очите и зрението ми е добро. Какво става?“. Когато се погледнеше в огледалото, очите му изглеждаха същите като преди, само бяха малко по-зачервени, а понякога и леко кръвясали. Това го озадачаваше и малко го тревожеше. В началото не обръщаше особено внимание на проблема, но накрая, когато симптомите започнаха да зачестяват, не можеше да издържа повече. Замисли се: „Дали да отида на лекар, или да се опитам сам да потърся информация? Може да е проблемно да намеря информация за това и може да поставя грешна диагноза на истинския проблем. По-добре да отида направо при лекаря. Той със сигурност ще постави точна диагноза“. И така, Сяосяо отиде на лекар. Лекарят го прегледа и не откри никакви сериозни проблеми. Предписа обикновени капки за очи и посъветва Сяосяо да пази очите си и да не ги преуморява. На Сяосяо му олекна, щом разбра, че няма сериозен проблем с очите. След като се прибра у дома, всеки ден си слагаше капки в очите, като спазваше часовете и дозата, които лекарят му беше предписал, и за няколко дни симптомите му се подобриха. Голям камък падна от сърцето на Сяосяо. Той почувства, че щом лекарството може да го излекува, проблемът не може да е сериозен. Но това чувство не трая дълго и малко по-късно симптомите се появиха отново. Сяосяо увеличи дозата на капките за очи и очите му малко се пооправиха, а симптомите се пооблекчиха. След няколко дни обаче очите му се върнаха към предишното си състояние, а симптомите се влошиха и зачестиха. Сяосяо не можеше да го проумее и почувства как го залива нова вълна на нещастие: „Какво да правя? Лекарството, което ми даде лекарят, не действа. Дали това означава, че проблемът с очите ми е сериозен? Не бива да го пренебрегвам“. Този път реши да не посещава повече лекаря и да не се консултира с него за проблемите с очите си. Вместо това предпочете сам да реши проблема. Влезе в интернет и намери всякаква информация и всякакви видеоклипове, свързани с неговите симптоми. В повечето от тях се твърдеше, че тези проблеми са причинени от неправилното използване на очите, че трябва да пази очите си и, което е по-важно — да ги използва правилно. Сяосяо почувства, че този съвет не е полезен и че не може да му реши проблема. Затова продължи да търси още информация. Един ден попада на източник, в който се казваше, че симптомите му може да са причинени от кръвоизлив в ретината, който може да е предвестник на глаукома. Възможно било също така симптомите му да се развият и да прераснат в катаракта. Когато Сяосяо прочете думите „глаукома“ и „катаракта“, главата му забуча. Причерня му и той едва не припадна, а сърцето му се разтуптя в гърдите му. „О, Боже, какво става? Наистина ли ще имам глаукома и катаракта? Чувал съм, че при катаракта се налага операция, а ако имаш глаукома, вероятно ще ослепееш! Това ще да е краят ми, нали? Още съм млад. Как ще прекарам остатъка от живота си без зрението си, ако ослепея? Какво да очаквам оттам нататък? Нима ще трябва да прекарам живота си в мрак?“. Когато Сяосяо погледна думите „глаукома“ и „катаракта“ на страницата, той установи, че не може да си намери място. Беше разстроен и все по-дълбоко изпадаше в депресия и униние. Не знаеше какво да прави и как да посрещне следващите дни. Беше изпълнен с тъга и всичко пред очите му тънеше в мъгла. Изправен пред този проблем, Сяосяо изпадна в пълно отчаяние. Вече загуби интерес да живее и не можеше да събере сили, за да изпълнява дълга си. Не искаше да се връща при лекаря или да споменава за проблемите с очите си пред други хора. Разбира се, той се страхуваше хората да не разберат, че ще развие глаукома или катаракта. И така, Сяосяо прекарваше ден след ден в депресия, негативизъм и объркване. Не смееше да прави прогнози или планове за бъдещето си, защото за него бъдещето беше ужасно и сърцераздирателно. Прекарваше дните си в депресия, отчаяние и ужасно настроение. Не искаше да се моли или да чете Божиите слова и определено не искаше да говори с други хора. Сякаш беше станал съвсем друг човек. След няколко дни Сяосяо изведнъж се замисли: „Състоянието, в което изглежда се намирам, е жалко. Защо трябва да продължавам да правя всичко възможно, за да изпълнявам дълга си, щом бъдещето ми е мрачно и Бог, вместо да ме закриля, допусна да се разболея от тази болест? Животът е кратък. Защо да не се възползвам от възможността, докато зрението ми е все още добро, да върша това, което обичам, и да се поглезя? Защо животът ми трябва да е толкова изтощителен? Защо трябва да си вредя и да се отнасям толкова зле към себе си?“. И така, когато Сяосяо не спеше, не се хранеше или не работеше, той прекарваше по-голямата част от времето си в интернет, играеше игри, гледаше видеоклипове и цели сериали наведнъж, и дори когато излизаше, носеше телефона си със себе си и непрестанно играеше на него. Прекарваше дните си, обсебен от света на интернет. Естествено от това болката в очите му ставаше все по-силна и симптомите му се задълбочаваха. Когато не можеше да издържа повече, си слагаше капки за очи, за да облекчи симптомите, и щом малко се подобряваха, отново се потапяше в интернет и гледаше каквото му харесва. Това беше неговият начин да облекчи страха и ужаса дълбоко в сърцето си и да минава времето и да прекара дните си. Когато го боляха очите и симптомите се влошаваха, Сяосяо подсъзнателно гледаше хората наоколо и си мислеше: „Другите използват очите си като мен. Защо техните очи не се зачервяват, не сълзят постоянно и защо нямат усещане за чуждо тяло? Защо точно аз страдам от тази болест? Не означава ли това, че Бог си има любимци? Толкова дълго съм отдавал всичко на Него. Защо не ме закриля? Бог е толкова несправедлив! Защо всички останали имат късмета да получат Божията закрила, а аз — не? Защо все на мен се пада целият лош късмет?“. Колкото повече разсъждаваше Сяосяо, толкова по-ядосан ставаше и толкова повече се дразнеше, а колкото повече се ядосваше, толкова повече искаше да използва онлайн развлечения и забавления, за да разсее горчивината и гнева си. Искаше възможно най-скоро да се отърве от очното си заболяване, но колкото и да беше обсебен от интернет, колкото повече искаше да се отърве от горчивината и гнева си, толкова по-малко радост и спокойствие изпитваше и толкова по-злощастен се чувстваше. А в сърцето си недоволстваше, че Бог е несправедлив. Така един подир друг се изнизваха дните. Проблемът с очите на Сяосяо изобщо не се подобряваше, а настроението му ставаше все по-лошо. На този фон Сяосяо се чувстваше още по-безсилен и злощастен. Така продължаваше животът му. Никой не можеше да му помогне, а и той не търсеше никаква помощ. Потиснат и безсилен, той просто прекарваше дните си в мъгла.

Това беше историята на Сяосяо. Ще я приключим тук. Следва историята на Сяодзи.

Докато изпълняваше дълга си, Сяодзи се сблъска със същия проблем като Сяосяо. Зрението му се замъгли и често чувстваше, че очите му са подути и възпалени. Това често бе съпроводено от усещането за чуждо тяло в очите му, а когато ги разтъркваше, изобщо не се подобряваха. Той си помисли: „Какво се случва? Преди очите ми си бяха добре. Никога досега не съм ходил на очен лекар. Какво става с тях напоследък? Възможно ли е да имам проблем с очите?“. Когато се погледна в огледалото, очите му не изглеждаха по-различно от преди. Усети само парене в тях, а когато мигна силно, те станаха още по-болезнени и подути и започнаха да сълзят. Сяодзи почувства, че нещо не е наред с очите му, и си помисли: „Проблемите с очите са сериозни. Не бива да ги пренебрегвам. Въпреки това не се чувствам толкова зле и това не се е отразило нито на живота ми, нито на дълга ми. Напоследък работата в църквата е толкова натоварена, че ходенето на лекар би се отразило на дълга ми. Просто ще потърся информация за проблема, когато ми остане свободно време“. След като взе това решение, когато успя да се откъсне от дълга си, Сяодзи потърси необходимата информация и разбра, че няма никакъв сериозен проблем с очите — дискомфортът му се беше появил в следствие на продължителното и прекомерното им натоварване. Ако ги използва правилно, с подходящите грижи и упражнения очите му щяха да се оправят. Сяодзи беше много щастлив, когато прочете това. „Проблемът не е сериозен, така че няма нужда да се тревожа твърде много за това. В този източник се казва, че трябва да използвам очите си по подходящ начин и да ги упражнявам правилно, затова просто ще проверя как да ги използвам както трябва и какви упражнения да правя, за да ги върна в нормалното им състояние“. След това потърси по-подходяща информация и от нея избра няколко метода и подхода, които бяха подходящи за неговия случай. От този момент нататък, освен нормалния си живот и изпълняването на дълга си, Сяодзи имаше и друга работа — да се грижи за очите си. Всеки ден упражняваше научените техники за грижа за очите. Докато ги изпробваше, той внимателно проверяваше дали облекчават симптомите на очите му. След известно време на проби и експерименти Сяодзи почувства, че някои от методите са приложими, докато други бяха добри само на теория, но не и на практика, или поне не можеха да решат неговия проблем. И така, въз основа на резултатите от този първоначален период, Сяодзи избра няколко метода и техники за поддържане на здравето на очите, които му помагаха. Всеки ден се упражняваше да използва очите си правилно и се грижеше за тях, когато това не забавяше изпълнението на дълга му. След известно време очите на Сяодзи наистина започнаха все повече да се подобряват и предишните симптоми, като зачервяване, дискомфорт, усещане за парене и т.н., бавно започнаха да отшумяват и се появяваха все по-рядко. Сяодзи се чувстваше голям късметлия. „Благодаря на Бог за Неговото предводителство. Това е Неговата благодат и Неговото напътствие“. Макар очите му да показваха по-малко проблеми и симптомите му да бяха все по-слаби, Сяодзи продължи да практикува тези методи за грижа за очите и да използва очите си правилно, без да се отпуска. И след известно време очите му се върнаха напълно към нормалното си състояние. От това преживяване Сяодзи научи някои начини да се грижи за очите си, така че те да са здрави, а също и как да използва очите си и как да живее правилно. Към житейските си умения добави и известен положителен здрав разум. Сяодзи беше много щастлив. Чувстваше, че в крайна сметка е натрупал ценен житейски опит, макар и да беше преживял някои възходи и падения и да имаше някои необичайни преживявания. Всеки път, когато някой около него казваше, че очите го болят, че са подпухнали и възпалени, Сяодзи откровено разказваше за своя опит и за подходите и техниките, които беше прилагал. С негова помощ хората, които изпитваха симптоми на проблеми с очите, научиха някои начини и методи за правилно използване на очите и как да поддържат здравето им. Сяодзи беше щастлив и помагаше много на хората около себе си. И така, през това време Сяодзи и останалите придобиха някакъв здрав разум, какъвто хората, като човешки същества, трябва да имат в живота си. Всички работеха и изпълняваха дълга си заедно и бяха щастливи и радостни. Сяодзи не се поддаваше на негативизъм или безсилие заради проблема си с очите, нито някога се оплакваше от лошия си късмет. Макар докато търсеше информация, да видя някои от тревожните твърдения, които и Сяосяо видя, Сяодзи не им обърна особено внимание. Вместо това той реши проблема си активно и правилно. Когато същото се случи със Сяосяо, той многократно изпадаше в депресия, безсилие и объркване. От друга страна, Сяодзи не само не изпадна в депресия и объркване, но и не се вкопчи в негодувание срещу Бог и дори придоби по-полезно, по-активно и по-положително отношение към живота вследствие на тези преживелици. Той помогна на себе си и на другите.

Това бяха историите на Сяосяо и Сяодзи. Вече ги чухте и двете. Разбрахте ли ги? Кой от тях ви допада: Сяосяо или Сяодзи? (Сяодзи.) И така, какво му е лошото на Сяосяо? (Той не беше способен да посрещне правилно нещата, които го сполетяха. Беше негативен и се съпротивляваше.) Да бъдеш негативен и да се съпротивляваш означава да предизвикаш сам собствената си гибел. Когато нещо се случи на други хора, те могат да потърсят истината, за да се справят с него, но когато се случи на Сяосяо, той не беше способен да потърси истината, а избра негативизма и съпротивата. Той навлече разруха върху себе си. В днешно време информацията може и да е съвременна, но в този сатанински свят има изобилие от лъжи и измами. Светът е пълен с тях. В този хаотичен свят, когато са изправени пред някакъв проблем или каквато и да е информация, хората трябва да имат мъдрост, трябва да са интелигентни, прозорливи и проницателни. Те трябва да отсяват стриктно различните видове информация от правилна гледна точка. Не бива да са лековерни към всякакви твърдения и определено не бива да приемат лесно всяка информация. В света на Сатана всички хора лъжат, а на лъжците никога не им се търси сметка. Те изричат лъжите си без последствия. Никой на този свят не осъжда лъжата, никой не осъжда измамата. Трудно е да се разбере човешкото сърце, а всеки лъжец таи някакво намерение и някаква цел. Например отиваш на лекар и той ти казва: „Заболяването ти трябва да се лекува бързо, в противен случай може да се превърне в рак!“. Ако си плах, ще се уплашиш: „О, не! Може да прерасне в рак! Да го лекуваме веднага!“. И в резултат на това, колкото повече се опитваш да го лекуваш, толкова по-зле става и се озоваваш в болница. Всъщност лекарят е казал, че заболяването ти може да прерасне в рак, което означава, че все още не е рак, но ти си разбрал погрешно, че трябва да се лекува спешно сякаш е рак. Така не си ли играеш със смъртта? Ако се отнасяш към заболяването си като към рак, колкото повече се опитваш да го излекуваш, толкова по-бързо ще умреш. При това положение дали ще успееш да оцелееш още дълго? (Не.) Това, от което си болен, всъщност не е рак, така че защо лекарят ти казва, че ако не го лекуваш, ще се превърне в рак? Казва го, за да те измами, да ти вземе парите и да те накара да лекуваш болестта си сякаш е сериозна. Ако знаеше, че това е леко заболяване, нямаше да се опитваш да го лекуваш и той нямаше да може да вземе парите ти. Много лекари, когато преглеждат пациент, се вкопчват в него, както демон се вкопчва в човека, държат го здраво и не го пускат. Това е обичаен подход, който повечето лекари прилагат върху пациентите си. Започват да ти разказват колко са известни, колко добри медици са, колко хора са излекували, какви болести са излекували и от колко години практикуват медицина. Карат те да им се довериш и направо да седнеш и да приемеш тяхното лечение. След това ти казват, че ще заболееш тежко и че ако не се подложиш на лечение, може да умреш. Всички умират, но наистина ли точно тази болест ще те убие? Не е задължително. Животът и смъртта на всеки човек са в Божиите ръце. Той е този, който решава, а не лекарите. Лекарите често използват този трик, за да заблуждават хората. Плахите хора, които се страхуват от смъртта, търсят медицински съвети навсякъде и позволяват на лекарите да се произнасят за здравето им. Ако лекарят им каже, че има вероятност да развият рак, те му вярват и бързат да го лекуват, за да отстранят опасността да умрат от рак. Не предизвикват ли сами страха? (Така е.) Сега ще спрем да говорим за лекарите и ще продължим да говорим за Сяосяо и Сяодзи. Техните възгледи, гледни точки и позиции за всичко, което се случва около тях, са съвсем различни. Сяосяо е просто кълбо от негативизъм, докато Сяодзи е способен да подхожда правилно към нещата, които го сполетяват. Той има разума и преценката на нормалната човешка природа и активно посреща всичко. Той продължава да изпълнява и дълга си. Двамата са напълно противоположни. Когато нещо сполети Сяосяо, той отписва ситуацията като безнадеждна и действа безразсъдно. Не търси подходящите методи и средства, за да се справи с нея, а освен това е непроницателен, объркан, глупав, твърдоглав и непримирим, а е и доста злонамерен. Когато се разболее, срещне някаква трудност или го сполети нещо лошо, той се надява, че същото ще се случи и на всички останали. Той мрази Бог за това, че не го закриля, и иска да излее гнева си. Но не смее да го излее върху другите, затова го излива върху себе си. Не е ли това порочен нрав? (Така е.) Да се сърдиш, да мразиш и да завиждаш, когато някоя дреболия не стане както искаш, е порочност. Сяодзи притежава разума и преценката на нормалната човешка природа, когато нещо го сполети. Той притежава мъдростта и прави избори, които би трябвало за човек с нормална човешка природа. Макар че Сяодзи имаше същото заболяване като Сяосяо, неговият проблем в крайна сметка се реши, докато Сяосяо така и не успя да разреши своя и той непрекъснато се влошаваше и усилваше. Проблемът на Сяосяо е сериозен и не е само физическо заболяване. Той разкрива нрава, който се крие в дълбините на сърцето му, разкрива собствената си неотстъпчивост, непримиримост, глупост и злонамереност. Това е разликата между двамата. Ако имате по-подробни познания и разбиране за начина, по който живеят тези двамата, както и за техните нагласи и методи за справяне с нещата, по-късно можете да продължите да разговаряте за това, да се съпоставите с тях и да си извлечете поука. Разбира се, че трябва да навлизате активно в нещата, както Сяодзи. Трябва да подхождате правилно към живота и да се стремите да възприемате хората и нещата и да се държите и да действате в пълно съответствие с Божиите слова, като използвате истината за свой критерий, така че да станете хора, които се стремят към истината. Не бива да сте като Сяосяо. Не е ли така? (Така е.) Това е начинът, по който трябва да се стремите и да практикувате.

Сега ще си припомним това, за което разговаряхме по време на последното ни събиране. Говорихме за първия аспект на нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри — доброто поведение, и изброихме шест примера за добро поведение. Всички те се насърчават от традиционната култура и представляват добро поведение, което хората харесват в реалния си живот. Можете ли да Ми кажете какви бяха те? (Да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив.) Не дадохме други примери. Възможно е в традиционната култура на други страни да има някои различия по отношение на шестте представителни примера за добро поведение, предлагани от традиционната китайска култура, но няма да ги изброяваме. Миналия път разговаряхме за част от конкретното съдържание на тези шест примера за добро поведение и ги разнищихме. Като цяло това външно добро поведение не представлява положителното в човешката природа, камо ли да показва, че нравът на човека се е променил. Те определено не доказват, че човек разбира истината и че изживява истината реалност. Те са само външно поведение, което хората могат да видят. Казано по-просто, те са външните прояви на хората. Тези външни проявления и изрази са само формалности, които се случват, когато хората общуват, разбират се и живеят заедно. Какво се разбира под „формалности“? Отнася се до най-повърхностните неща, които успокояват хората, когато ги видят. Те изобщо не представляват същността на хората, нито техните мисли и възгледи, нито отношението им към положителните неща, камо ли отношението им към истината. Човешките изисквания и критерии за оценка на външното поведение са само формалности, които хората могат да разберат и постигнат. Те нямат нищо общо със същността на човека. Колкото и привидно дружелюбни или отзивчиви да са хората и колкото и другите да харесват, уважават, почитат и тачат външното поведение, което изживяват, това не означава, че имат човешка природа, нито че природата им същност е добра, че обичат положителните неща, че притежават чувство за справедливост, камо ли, разбира се, да означава, че са хора, които могат да се стремят към истината. Всички тези признаци на добро поведение, които човечеството е обобщило, са само външни проявления и изживяни неща, които хората насърчават, за да се разграничат от другите форми на живот. Например да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан и да си учтив — тези признаци на добро поведение показват само, че видимо човек е доста възпитан, учтив, образован и културен, за разлика от животните, които не спазват никакви правила. След като ядат или пият, хората бършат устата си с ръка или с кърпичка, за да я почистят. Ако се опиташ да избършеш устата на кучето, след като е яло или пило, то няма да се зарадва. Животните не разбират подобни неща. А защо хората ги разбират? Защото те са „по-висши животни“. Би трябвало да ги разбират. И така, тези признаци на добро поведение са само това, което човекът използва, за да контролира поведението на биологичната група на човешкия род, и те просто разграничават човечеството от по-низшите форми на живот. Те нямат нищо общо с държанието, стремежа към истината или почитта към Бог. Това означава, че макар и външно да отговаряш на критериите и изискванията да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан и т.н., макар и да показваш тези признаци на добро поведение, това не означава, че имаш човешка природа, или че притежаваш истината, че се боиш от Бог или отбягваш злото. Изобщо не означава нито едно от тези неща. Напротив, то означава само, че речта, мимиките, държанието ти и т.н. са станали малко по-дисциплинирани, след като си преминал през системата на поведенческото обучение и нормите на етикета. Показва, че си по-добър от животните и имаш малко човешко подобие, но не показва, че си човек, който се стреми към истината. Дори може да се каже, че няма нищо общо със стремежа към истината. Това, че притежаваш тези признаци на добро поведение, съвсем не означава, че си в подходящо състояние за стремеж към истината, камо ли вече да си навлязъл в истината реалност и да си придобил истината. Това изобщо не е показателно за тези неща.

Всеки, който е отглеждал котка или куче като домашен любимец, смята, че в тях има нещо обичливо. Някои котки и кучета действително имат известни обноски. Когато някои котки искат да влязат в стаята на стопанина си, преди да го направят, мяукат няколко пъти пред вратата. Няма да влязат, ако стопанинът им не се обади, а ще го направят едва когато каже: „Влез“. Дори котките могат да практикуват този вид етикет. Знаят, че трябва да поискат разрешение, преди да влязат в стаята на стопанина си. Не е ли това вид добро поведение? Щом дори животните могат да притежават такъв вид добро поведение, доброто поведение на човека колко по-високо от тях го поставя? Това е минималното ниво на здрав разум, което хората трябва да притежават. То е нещо съвсем нормално и не изисква обучение. Хората може да смятат, че подобно добро поведение е относително подходящо, и това може да ги накара да се чувстват малко по-спокойни, но дали изживяването на това добро поведение представлява качеството или същността на човешката им природа? (Не.) Не, не представлява. Това са просто правила и методи, които човек трябва да прилага в действията си и изобщо нямат нищо общо с качеството и същността на човешката му природа. Да вземем например котките и кучетата. Какво е общото между тях? Когато хората им дават нещо за ядене, те изразяват близост и благодарност. Те притежават такъв тип поведение и могат да го демонстрират. Разликата между тях е, че едното от тях специализира в ловенето на мишки, а другото — в охраната на къщата. Котката винаги и навсякъде може да напусне стопанина си и когато има с какво да се забавлява, тя забравя за него и не му обръща внимание. Кучето никога няма да напусне стопанина си, а ако те припознае като свой стопанин, дори и да смени собственика си, то ще продължава да те разпознава и да се отнася към теб като към свой господар. Това е разликата в характера на поведението и в същността на котките и кучетата. Сега да поговорим за хората. Сред признаците в поведението, които човекът смята за добри, като например да си добре образован и здравомислещ, да си учтив, да си отзивчив и т.н., има и такива, които превъзхождат поведението на другите същества, т.е. това, което човекът е способен да прави, превъзхожда възможностите на другите биологични видове. Това обаче са само външни признаци на поведение и правила, те са просто подходи, които целят да регулират поведението на хората и да ги разграничат от другите форми на живот. Макар да се чувстват различни или по-добри от другите форми на живот заради това, че притежават тези признаци на добро поведение, в действителност в някои отношения хората се държат по-зле от животните. Вземете например уважението към възрастните и грижата за младите. В животинското царство вълците се справят с това по-добре от хората. Във вълчата глутница възрастните вълци се грижат за вълчето, независимо чие е. Те няма да го тормозят или да го наранят. Хората не се справят с това и в това отношение са по-лоши от глутница вълци. Какво е човешкото уважение към възрастните и каква е човешката грижа за младите? Наистина ли хората са способни да ги постигнат? Мнозинството не са способни да „се грижат за младите“. Те не притежават подобно добро поведение, което означава, че не притежават такава човешка природа. Например, когато едно дете е с родителите си, хората говорят с него доста дружелюбно и са доста отзивчиви към него, но когато родителите му не са там, се проявява демоничната страна на хората. Ако детето ги заговори, те ще го пренебрегнат или дори ще го сметнат за неприятно и ще го малтретират. Толкова са зли! В много страни по света трафикът на деца не е нещо необичайно и това е глобален проблем. Кажете Ми що за човешка природа е това, ако хората не притежават дори признака на добро поведение да уважават възрастните и да се грижат за младите, и не изпитват угризения на съвестта, когато тормозят децата? Те продължават да се преструват, че уважават възрастните и се грижат за младите, но това е просто фасада. Защо давам този пример? Защото, макар човечеството да е изложило тези признаци на добро поведение и да е предложило тези изисквания и критерии за поведението на хората, покварената им същност никога не може да се промени, независимо дали са способни да ги постигнат или колко признаци на добро поведение показват. Критериите за възгледите на човека за хората и нещата, както и за поведението и постъпките му, произтичат изцяло от покварените човешки мисли и възгледи и се определят от покварения му нрав. Способни ли са хората да постигнат изискванията и критериите, които сами са изложили, дори и да са признати, добри и високи? (Не.) Това е проблем. Дори и човек видимо да постъпва малко по-добре и да е възнаграден и оценен за това, това също е примесено с преструвка и измама, защото, както всеки признава, лесно е да направиш малка добрина, но е трудно да вършиш добрини цял живот. Ако наистина са добри хора, защо им е толкова трудно да вършат добри дела? Така че никой не може да отговори на изискванията на така наречените „добри“ и признати от човечеството стандарти. Всичко това е самохвалство, измама и измислица. Дори и да могат външно да покриват някои от тези критерии и да притежават някакво добро поведение — да са добре образовани и здравомислещи, да са любезни и изискани, да са учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, да са дружелюбни и отзивчиви, дори и да могат да правят и да притежават някои от тези неща, то е само за кратко, или е временно, или се случва в някакви преходни обстоятелства. Тези проявления са само тогава, когато се налага. Щом нещо засегне статуса, гордостта, богатството, интересите или дори съдбата и перспективите им, природата и свирепата същност на хората ще излезе наяве. Те вече няма да изглеждат добре образовани и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви, дружелюбни и отзивчиви и няма да уважават възрастните и да се грижат за младите. Вместо това ще се борят и ще кроят интриги един срещу друг, всеки от тях ще се опитва да надхитри другия, взаимно ще се набеждават и убиват. Подобни неща се случват твърде често. В името на своите интереси, статус или авторитет приятели, роднини и дори бащи и синове се опитват да се избият един друг, докато остане само единият. Ясно се вижда съществуващото трагично положение на отношенията между хората. Ето защо това да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив може да се нарече само плод на преходни обстоятелства. Никой не може да ги изживее истински и дори почитаните от китайците мъдреци и велики хора не бяха способни да го направят. Така че всички тези учения и теории са нелепи. Всички те са пълни глупости. Хората, които се стремят към истината, са способни да разрешават въпроси, които засягат личните им интереси, в съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий, и са способни да практикуват истината и да са покорни пред Бог. Така истината реалност, която те притежават, надхвърля признатите от хората стандарти за добро поведение. Хората, които не се стремят към истината, не могат да преодолеят препятствието на собствените си интереси и затова не могат да я практикуват. Дори не могат да спазват правилата за добро поведение. Какви са тогава основите и критериите за техните възгледи за хората и нещата и за поведението и постъпките им? Разбира се, те са само правила и доктрини, философии и закони на Сатана, а не са истината в Божиите слова. Това е така, защото тези хора не приемат истината и се грижат само за собствените си интереси, затова естествено не могат да практикуват истината. Дори добро поведение не могат да поддържат. Опитват се да се преструват, но не могат да запазят прикритието си. Така разкриват истинската си същност. Ще се борят, ще грабят и ограбват, ще заговорничат и ще плетат интриги, ще мамят, ще наказват другите и дори човек ще убият в името на собствените си интереси. Те могат да вършат всички тези порочни неща. Така не се ли разкрива тяхната природа? А когато природата им е разкрита, останалите лесно могат да видят намеренията и основанията, които стоят зад думите и действията им, могат да разберат, че тези хора живеят изцяло според философията на Сатана, че основата на техните възгледи за хората и нещата, на поведението и постъпките им, е философията на Сатана. Например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Парите въртят света“, „Докато дишам, се надявам“, „На когото му липсва търпимост, не е благороден мъж, на когото му липсва безпощадност, не е истински мъж“, „Каквото повикало, такова се обадило“, „С твоите камъни по твоята глава“ и т.н. Логиката и законите на Сатана завладяват хората. Когато хората живеят по тези правила, признаците на добро поведение, като това да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив и т.н., се превръщат в маски, които хората използват, за да се прикрият. Превръщат се във фасади. Защо се превръщат във фасади? Защото основата и законите, по които хората наистина живеят, не са истината, а са неща, внушени на човека от Сатана. Затова и най-елементарните човешки съвест и морал нямат никакво въздействие върху хората, които не обичат истината. Когато се случи нещо, свързано с интересите на даден човек, истинската му същност е разобличена и тогава хората ще разберат какъв е в действителност и ще кажат изненадано: „Но нима обикновено не е много любезен и учтив кавалер? Защо, когато го сполети нещо, сякаш се превръща в съвсем друг човек?“. Всъщност този човек не се е променил, а просто дотогава истинската му същност не е била разкрита и разобличена. Когато не са засегнати неговите интереси и преди да си свали ръкавиците, той само мами и се прикрива. Законите и основите на неговото съществуване, които разкрива, когато интересите му са засегнати или застрашени, и когато престане да се прикрива, са неговата природа, същност и това, което представлява в действителност. Така че каквото и добро държание да показва даден човек, колкото и безупречно да им се струва на хората външното му поведение, това не означава, че той се стреми към истината и че обича положителните неща. Най-малкото то не означава, че има нормална човешка природа, камо ли че заслужава доверие, или че си струва да се общува с него.