Бог изисква хората да говорят принципно, а това, което казват да е поучително за останалите. Това има ли нещо общо с онова показно добро поведение на човека? (Не.) Няма нищо общо с него. Да речем, че не си властен към останалите и не изричаш неверни и измамни неща, но също така умееш да насърчаваш, напътстваш и утешаваш хората. Ако умееш тези две неща, необходимо ли е изобщо да ги правиш, като се преструваш на общителен? Трябва ли да постигаш общителност? Можеш ли да правиш това само в рамките на поведението, което се основава на външни фактори като учтивост, любезност и изисканост? Няма нужда. За да бъде речта ти поучителна за останалите, тя трябва да отговаря на условието да се основава на Божиите слова и на Неговите изисквания. Тоест да се основава на истината, а не на установеното в традиционната култура добро поведение. Стига да говориш принципно и поучително за останалите, можеш да говориш седнал или прав, можеш да говориш високо или тихо и можеш да използваш любезни или строги думи. Стига крайният резултат да е положителен и щом си изпълнил отговорността си и е имало полза за останалите, значи съответства на истините принципи. Няма ли да е полезно и за двете страни, ако се стремиш към истината и я практикуваш, ако говориш и постъпваш според Божиите слова и истините принципи и ако останалите могат да извлекат полза от това и могат да спечелят от теб? Ако живееш ограничен от мисленето на традиционната култура, ако се преструваш пред другите и те пред теб, ако си разменяте учтиви любезности и се подмазвате и всеки лицемерничи пред другия, тогава никой от вас не е добър. По цял ден взаимно се подмазвате и си разменяте любезности, без да изречете и дума истина, изживявате в живота си само доброто поведение, насърчавано от традиционната култура. Макар, погледнато отвън, такова поведение да е общоприето, то е лицемерно, то мами и подвежда останалите, привлича хората и ги подвежда, и не се чува нито една искрена дума. Накрая определено ще бъдеш подведен и измамен, ако се сприятелиш с такъв човек. От доброто му поведение не можеш да извлечеш нищо поучително. Единственото, което можеш да научиш от такова поведение, е да се преструваш и да мамиш. Ти го мамиш и той те мами. Накрая ще почувстваш изключителна ерозия на почтеността и достойнството си и просто ще трябва да я понесеш. Пак ще трябва да изглеждаш учтив, образован и съзнателен, без да се заяждаш с останалите и без да си твърде взискателен към тях. Пак ще трябва да си търпелив и толерантен, да се правиш на безгрижен човек с широко скроено великодушие и лъчезарна усмивка. Колко много години трябва да се полагат усилия, за да се постигне такова състояние! Животът няма ли да те изтощи, ако изискваш от себе си да живееш така пред хората? Никак не е лесно да си такъв лицемер, че да се преструваш, че изпитваш толкова много любов, като много добре знаеш, че не е така! Все по-силно ще чувстваш изтощението от това да се държиш като такъв човек. В следващия си живот би предпочел да си крава или кон, прасе или куче, отколкото да си човек. Ще смяташ, че хората са твърде лицемерни и зли. Защо човек живее по толкова изтощителен начин? Защото живее според традиционни представи, които го ограничават и оковават. Като се уповава на покварения си нрав, той живее в грях, от който не може да се измъкне. За него няма изход. Това, което той изживява, не е подобие на истинско човешко същество. Не може да се чуе или получи нито една дума на елементарна искреност дори между най-близки хора — съпруг и съпруга, майка и дъщеря, или баща и син. Няма нито една дума, която изразява близост, нито една топла дума, нито една утешителна дума. И така, каква тогава е ролята на това добро външно поведение? То временно помага да се поддържат нормална дистанция и нормални отношения между хората. И все пак зад това добро поведение никой не смее да се ангажира дълбоко с когото и да е и хората са го обобщили с израза: „Разстоянието поражда красотата“. Това разкрива истинската природа на хората, нали? Как може разстоянието да породи красота? Хората нямат път, по който да продължат, и живеят във все по-голяма самота, затвореност, потиснатост, възмущение и недоволство в лъжливата и злокобна реалност на подобен живот. Това е истинското състояние на невярващите. Днес обаче ти вярваш в Бог. Дошъл си в Божия дом, приел си притока на Неговите слова и често слушаш проповеди. В сърцето си обаче все още харесваш доброто поведение, което се насърчава от традиционната култура. Това доказва, че не разбираш истината и не притежаваш никаква реалност. Защо в сегашния си живот продължаваш да си толкова потиснат, толкова самотен, толкова жалък, и защо сам се унижаваш толкова много? Единствената причина за това е, че не приемаш истината и изобщо не си се променил. Тоест в отношението си към хората и нещата и в поведението и действията си не постъпваш според Божиите слова, нито критерият ти е истината. Продължаваш да живееш в зависимост от покварения си нрав и традиционните схващания. Затова животът ти е все така самотен. Нямаш приятели и нямаш на кого да се довериш. Няма кой да те насърчи и напътства, няма кой да ти помогне или да те поучи, нито ти имаш кого да насърчиш и напътстваш или на когото да помогнеш. Дори и в тези най-елементарни постъпки не приемаш нито Божиите слова за основа, нито истината за критерий, да не говорим за отношението ти към хората и нещата или поведението и действията ти. Те са твърде далеч както от истината, така и от Божиите слова!

Току-що разговаряхме за Божиите изисквания към поведението на хората. Той изисква речта и действията им да бъдат принципни и духовно извисяващи за останалите. И така, предвид това, сега всички ли сте наясно дали това добро поведение, което хората си определят, има някаква стойност и дали си струва да се цени? (Не си струва.) И така, щом не смятате, че си струва да го цените, какво трябва да направите? (Да се отречем от него.) Как се отрича от това човек? За да се отрече от него, човек трябва да има конкретен път и стъпки за практикуване. Първо, човек трябва да се изследва, за да разбере дали има насърчавани от традиционната култура поведенчески прояви, като това да е добре образован и здравомислещ, или да е любезен и изискан. Какво трябва да е това изследване по форма и съдържание? Трябва да се вгледате в себе си, за да видите на какво почиват вашите възгледи за хората и нещата, както и вашето държание и действия, и да видите кои от нещата на Сатана са пуснали дълбоки корени в сърцата ви и са се просмукали в кръвта и костите ви. Например, да речем, че човек, който е бил глезен от детството си и не е много сдържан, има не лоша човешка природа. Той е истински вярващ, вярва в Бог, изпълнява дълга си искрено и може да страда и да плати цена. Само едно нещо не е наред при него. Когато се храни, често подбира най-хубавите хапки и мляска. Толкова те притеснява да го слушаш, че не можеш да преглътнеш залъка си. Някога изпитваше особена антипатия към такива хора. Мислеше си, че нямат възпитание, че не могат да се контролират и че не са добре образовани или здравомислещи. В сърцето си ги презираше и вярваше, че такива хора са долни и недостойни, че няма начин Бог да ги избере, камо ли да ги обича. На какво основание смяташе така? Прозря ли същността им? Оцени ли ги въз основа на нея? На какво се основаваше оценката ти? Очевидно си оценявал хората въз основа на различните наставления на традиционна китайска култура. И така, когато научиш за този проблем, какво трябва да си помислиш въз основа на истините, за които разговаряхме днес? „Божке, преди го гледах високомерно. Никога нямах желание да се вслушам в това, за което разговаряше. Когато казваше или правеше нещо, щом се сещах как мляска и рови за хапки по време на хранене, не исках да го слушам какво говори, колкото и правилно да го правеше и колкото и практични да бяха думите в общението му. Все го смятах за невъзпитан човек без никакви заложби. Сега, благодарение на това общение с Бог, виждам, че възгледите ми за хората не се основават на Божиите слова, а се отнасям към лошите навици и лошото поведение на хората, т.е. към липсата им на възпитание и приличие, сякаш са изблик на тяхната човешка природа същност. Сега, като ги оценявам според Божиите слова, всички тези неща са дребни недостатъци, които не засягат тяхната човешка природа същност. Те изобщо не са проблеми с принципите“. Това не е ли самоизследване? (Така е.) Хората, които могат да приемат Божиите слова и да разберат истината, ясно могат да видят тези неща. И така, какво трябва да се направи оттук нататък? Има ли път? Ще се получи ли, ако настояваш този човек незабавно да се откаже от лошите си навици? (Не.) Такива дребни недостатъци са вкоренени и трудно се променят. За ден-два не могат да се променят. Не е толкова трудно да се изкоренят поведенческите проблеми, но човек се нуждае от известно време, за да се отърве от лошите си житейски навици. Те обаче не определят качеството на човешката му природа, нито на неговата човешка природа същност, затова не им придавайте прекалено голяма тежест и не дръжте на тях. Всеки си има навици и свой начин на живот. Никой не е живял в пълна изолация. Всеки има някои недостатъци и каквито и да са те, трябва да се поправят, ако пречат на останалите. Така се постигат приятелски отношения. Невъзможно е обаче хората да са идеални във всяко отношение. Те идват от много различни места и имат различни житейски навици, затова трябва да са толерантни един към друг. Нормалната човешка природа трябва да притежава това. Не приемайте присърце дребните проблеми. Проявете толерантност. Това е най-правилното отношение към хората. Това е принципът на толерантността, принципът и методът за справяне с подобни проблеми. Не се опитвайте да определяте същността и човешката природа на хората въз основа на дребните им недостатъци. Тази основа изобщо не съответства на принципите, защото каквито и слабости или недостатъци да има човек, те не разкриват същината му, нито означават, че той не е искрено вярващ в Бог, камо ли че не се стреми към истината. Трябва да гледаме силните страни на хората и да основаваме мнението си за тях на Божиите слова и на Неговите изисквания към човека. Това е начинът да се отнасяме справедливо към хората. Как трябва да гледа на хората човек, който се стреми към истината? Възгледите му за хората и нещата, както и за държанието и действията им, трябва да са според Божиите слова, а критерият за тях трябва да е истината. И така, как да се отнасяте към всеки човек според Божиите слова? Вижте дали притежава съвест и разум и дали е добър или зъл човек. Когато общуваш с него може да забележиш, че човешката му природа е доста добра, макар и той самият да има дребни недостатъци и пропуски. Той е толерантен и търпелив в контактите си с хората, а когато някой е негативен и слаб, той проявява любов към него и може да го подсигури и да му помогне. Такова е отношението му към хората. Какво тогава е отношението му към Бог? От отношението му към Бог още по-добре може да се прецени дали има човешка природа. Може да се окаже, че за всичко, което върши Бог, той е покорен, търси и копнее, а при изпълнението на дълга си и при взаимодействието си с останалите, когато предприема действия, той има богобоязливо сърце. Не че е смелчак, който се държи възмутително, и не става дума за това, че е готов да направи и каже каквото и да е. Особено е предпазлив, когато се случи нещо, свързано с Бог или Неговото дело. Щом си установил, че има такива прояви, как трябва да прецениш дали е добър или лош човек, въз основа на това, което разкрива човешката му природа? Оценявай го според Божиите слова и в зависимост от това дали има съвест и разум, както и въз основа на отношението му към истината и към Бог. Като го преценяваш по тези два признака, ще видиш, че макар и да има известни проблеми и недостатъци в поведението му, той все пак може да притежава съвест и разум, и сърце, което е покорно и боязливо към Бог, и може да се отнася към истината с любов и да я приема. Ако е така, в Божиите очи той е човек, който може да бъде спасен, когото Бог обича. А как трябва да се отнасяш към него, щом в Божиите очи той е човек, който може да бъде спасен и когото Той обича? Трябва да гледаш на хората и нещата и да ги преценяваш според Божиите слова. Това е истински брат или сестра, а към тях трябва да се отнасяш коректно и без предразсъдъци. Не бъди предубеден към тях и не ги оценявай според наставленията на традиционната култура, а според Божиите слова. А що се отнася до недостатъците в поведението им, ако имаш добро сърце, трябва да им помогнеш. Кажи им как да постъпват правилно. Какво трябва да направиш, ако могат да го приемат, но не могат веднага да поправят недостатъците в поведението си? Трябва да заложиш на толерантността. Ако не си толерантен, значи сърцето ти не е добро и трябва да търсиш истината в отношението си към тях, да размишляваш над собствените си недостатъци и да ги опознаеш. Така можеш да започнеш да се отнасяш правилно към хората. И обратното, какво е отношението ти, ако кажеш: „Този човек има толкова много недостатъци. Зле възпитан е, не знае как да се контролира, не знае как да уважава другите и няма обноски. Следователно е невярващ. Не искам да общувам с него, не искам да го виждам и не искам да го слушам, каквото и да казва и колкото и правилно да е то. Кой би повярвал, че се бои от Бог и Му се покорява? В състояние ли е да го направи? Има ли необходимите заложби?“. Добронамерено ли помагаш, ако се отнасяш така с другите? Това съответства ли на истините принципи? Разбираш ли истината и дали я практикуваш, щом се отнасяш така с хората? Любящо ли е отношението ти? Боиш ли се от Бог в сърцето си? Притежава ли човек истината реалност, щом при вярата си в Бог не проявява дори елементарна доброта? Ако продължаваш да се вкопчваш в представите си и ако възгледите ти за хората и нещата все така се основават на собствените ти чувства, впечатления, предпочитания и представи, това е достатъчно доказателство, че изобщо не разбираш истината и че продължаваш да живееш, уповавайки се на сатанински философии. Това е достатъчно доказателство, че не обичаш истината или че не се стремиш към нея. Някои хора са толкова самоправедни. Колкото и да разговаряш с тях, те си остават вкопчени в собствените си възгледи: „Аз съм учтив човек, уважавам възрастните и се грижа за младите. И какво от това? Поне съм добър човек. Кое от начина, по който се държа, търпи критика? Поне всички ме уважават“. Не възразявам, че си добър човек, но ако продължаваш така да се преструваш, дали ще можеш да добиеш истината и живота? Да си добър човек по твоя начин може и да не нарушава почтеността ти и да не противоречи на целта и посоката на държанието ти, но едно трябва да разбереш. Няма да си способен да разбереш истината или да навлезеш в истината реалност, и в крайна сметка няма да си способен да добиеш истината, живота или Божието спасение, ако продължаваш в същия дух. Това е единственият възможен изход.

Току-що разговарях за това как да се отнасяме към доброто поведение в представите на хората и как да определяме това добро поведение, така че да се стремим към истината. Сега имате ли път? (Да.) Какво трябва да се направи? (Човек първо трябва да размишлява дали самият той има това поведение. След това трябва да размишлява какви са обичайните основи и критерии за възгледите му за хората и нещата.) Точно така. Трябва да започнете с това да разберете ясно дали има нещо в предишните ви възгледи за хората и нещата или в държанието и действията ви, което да е било в противоречие или в разрез с това, за което разговарях днес. Размишлявайте върху това, каква е основата на гледната точка и възгледите, които възприемате, когато гледате на хората и нещата, дали основа са ви моделите на традиционната култура или думите на някоя велика и прочута личност, или са Божиите слова и истината. Оттам продължете да размишлявате върху това дали мислите и възгледите на традиционната култура и на великите и прочути хора са в съответствие с истината, къде влизат в противоречие с нея и къде точно грешат. Това са особеностите на втората стъпка от самоанализа. А сега, третата стъпка. Какво трябва да направиш, когато откриеш, че възгледите, пътищата, основата и критерият за твоите възгледи за хората и нещата, както и държанието и действията ти, са породени от човешката воля, от злите тенденции в обществото и традиционната култура и че те противоречат на истината? Не трябва ли да потърсиш съответните Божии слова и да ги приемеш за своя основа? (Трябва.) Потърси онези истини принципи в Божиите слова, които засягат възгледите за хората и нещата, както и държанието и действията. Трябва да се основаваш главно на това, което се казва в Божиите слова, или по-точно на истините принципи в тях. Тези истини принципи трябва да се превърнат в основа и критерий за възгледите ти за хората и нещата, както и за държанието и действията ти. Това се постига най-трудно. Човек първо трябва да се отрече от собствените си възгледи, представи, мнения и нагласи. Това включва някои неправилни, изкривени възгледи на хората. Човек трябва да открие тези възгледи, да ги опознае и да ги подложи на задълбочен анализ. Другото е, че когато хората намерят подходящото твърдение в съответните Божии слова, те трябва да го обмислят и да разговарят за него, а веднага щом изяснят какви са истините принципи, е важно как ще приемат истината и как ще я практикуват. Мислите ли, че след като човек е разбрал истините принципи, той е способен да ги приеме и да им се подчини бързо? (Не.) Непокорството и поквареният нрав на хората не могат да се преодолеят веднага. Нравът на хората е покварен и макар да знаят какво означават Божиите слова, не могат веднага да ги приложат на практика. Във всеки случай практикуването на истината е битка за тях. Хората са с непокорен нрав. Не могат да се откажат от своите предразсъдъци, непостоянство, непримиримост, надменност, самоправедност или надутост, нито от множеството си оправдания и извинения, нито от самочувствието, статуса, репутацията или суетата си. Затова, когато се отричаш от нещо, което в представите си смяташ за добро, трябва да се откажеш от тези свои интереси и от нещата, които цениш. Когато можеш да се откажеш от всички тези неща и да ги изоставиш, тогава ще имаш надежда или възможност да практикуваш според Божиите слова и истините принципи. Да се откажеш и отречеш от себе си е прагът, който се преодолява най-трудно. Щом го преодолееш обаче, в сърцето ти няма да останат големи трудности. Когато разбереш истината и успееш да проникнеш в същността на доброто поведение, възгледите ти за хората и нещата ще се променят и постепенно ще станеш способен да се откажеш от тези неща от традиционната култура. И така, не е никак лесно да се променят погрешните възгледи на човека за хората и нещата, начинът, стилът, източникът и мотивите му на действие. Най-трудно се променя това, че човекът е с покварен нрав. Възгледите на човека за нещата и неговият начин на живот са породени от покварения му нрав. Поквареният нрав те прави надменен, самоправеден и своенравен. Заради него презираш останалите и все се съсредоточаваш върху това да поддържаш името и статуса си, върху това дали можеш да спечелиш уважение и да изпъкнеш сред останалите, и все се съобразяваш с бъдещите си перспективи и съдбата си и т.н. Всичко това се поражда от покварения ти нрав и засяга интересите ти. Когато хванеш всяко едно от тези неща, разградиш го, прозреш го, и се отречеш от него, ще си способен да се откажеш от него. И едва след като малко по малко успееш да се освободиш от него, ще си способен безкомпромисно и напълно да приемеш Божиите слова за основа, а истината — за критерий във възгледите си за хората и нещата, както и за държанието и действията си.

Приеми Божиите слова за основа на възгледите си за хората и нещата, както и за държанието и действията си. Всеки разбира тези слова. Те са разбираеми. Човекът е способен да разбере тези слова с рационалността и мисълта си, с решителността и идеалите си, и е готов да ги следва. Това изобщо не би трябвало да е трудно. Но в действителност му е трудно да ги спазва, когато практикува истината, а спънките и проблемите в това отношение не са просто трудности, породени от външната среда. Основната причина е свързана с покварения му нрав. Той е причината за различните неприятности на човека. Щом се справи с него, всичките му неприятности и трудности вече няма да представляват сериозен проблем. От това следва, че всички трудности, които човек изпитва при практикуването на истината, се дължат на неговия покварен нрав. Ето защо, докато практикуваш тези Божии слова и навлизаш в тази реалност на практикуване на истината, все повече ще осъзнаваш следното: „Нравът ми е покварен. Аз съм това, което Бог нарича „покварено човешко същество“, покварено из основи от Сатана, човек, който живее със сатанински нрав“. Не става ли така? (Така е.) Следователно, ако човек иска да се стреми към истината и да навлезе в истината реалност, познанието и прозрението за негативните неща е само първата стъпка от навлизането му в живота, стъпката му в самото начало. И така, защо много хора разбират някои истини, но не могат да ги практикуват? Защо всички те могат да проповядват много слова и доктрини, но не са способни да навлязат в истината реалност? Нима изобщо не разбират истината? Не, напротив. Теоретично разбират истината както трябва на ниво думи и изрази. Те дори я рецитират с лекота. Разбира се, те имат решителност, имат добра нагласа и стремежи и всички искат да се стремят към истината. Защо обаче не могат да практикуват истината, а продължават да са неспособни да навлязат в истината реалност? Понеже думите, буквите и теориите, които разбират, остават неприложими в реалния им живот. Откъде идва този проблем? Причинява се от наличието на покварения нрав, който е застанал по средата и им пречи. Затова някои хора нямат духовно разбиране и не разбират какво е да се стремят към истината и всеки път, когато се провалят, падат или не могат да практикуват истината, те дават обети и декларират волята си. Дават безброй такива обети и декларации, но въпреки това проблемът не се решава. Все се спират на етапа на вземане на решение и даване на обети. Засядат на него и си остават там. Когато практикуват истината, много хора все вземат решения и дават обети и твърдят, че ще се борят. Всеки ден си вдъхват кураж. Три, четири, пет години борба, а какво се оказва накрая? Нищо не постигат и всичко завършва с провал. Малката част от доктрината, която разбират, не е приложима никъде. Когато ги сполети нещо, те не знаят как да го възприемат и не могат да го прозрат. Не могат да намерят Божиите слова, които да им послужат за основа, не знаят как да виждат нещата според Божиите слова, нито знаят кой елемент от истината в Божиите слова се отнася до проблема, който ги е сполетял. Тогава ги обхваща голяма тревога, мразят се и се молят, молят Бог да им даде повече сила и вяра и в крайна сметка се окуражават. Не са ли безразсъдни тези хора? (Така е.) Те са като децата. Всъщност не е ли твърде инфантилно отношението на хората към ежедневния им стремеж към истината? Човекът все иска да се окуражи да практикува истината с решителност на волята си и като дава обети, като се въздържа и насърчава, но практикуването на истината и навлизането в нея не идват от самонасърчаването на човека. Вместо това наистина трябва да навлезеш и да практикуваш в съответствие с пътя и стъпките, които ти казвам, и стъпка по стъпка да вървиш непоколебимо и уверено. Само така ще видиш резултати; само така ще се стремиш към истината и ще си способен да навлезеш в истината реалност. Няма пряк път, който да го избегне. Това не означава, че като използваш малко сърце, малко желание да дадеш всичко от себе си, силна воля и велика цел, истината ще стане твоя реалност, а че човек трябва да научи основните уроци за търсенето, навлизането, практикуването и покорството в реалния си живот, сред хора, събития и неща. Едва след като научи тези уроци, човек може да се докосне до истината и до Божиите слова, да ги преживее или да ги опознае. В противен случай, колкото и години да се мотивира, насърчава и окуражава, той ще получи само малко доктрина, с която да запълни празнотата в сърцето си. Той ще почувства само мимолетно духовно удовлетворение, но няма да спечели нищо истински стойностно. Какво означава да не спечелиш нищо истински стойностно? Означава, че твоите възгледи за хората и нещата и поведението и действията ти не се основават на Божиите слова. Не могат да се намерят Божии слова, които да служат за основа на възгледите ти за хората и нещата или за държанието и действията ти. Водиш объркан и безпомощен живот, и колкото повече се случва да се сблъскаш с проблем, който изисква да изложиш възгледите, принципите и позицията си, толкова по-очевидни са твоето невежество, глупост, празнота и безпомощност. При нормални обстоятелства си способен да изрецитираш няколко правилни доктрини и крилати фрази, сякаш разбираш всичко. Но когато възникне проблем и някой се обърне към теб сериозно, за да те накара да заявиш позицията си и да определиш къде стоиш, няма да намериш думите, с които да го направиш. Някои хора ще кажат: „Не, че нямам думи, но не бих се осмелил да ги изрека“. Е, защо да не ги изречеш? Това показва, че не си уверен в правотата на действията си. Защо не си уверен в нея? Защото, когато си вършил нещо, никога не си проверявал каква е основата на това, което си правил, нито с какви принципи си го правил, камо ли, разбира се, дали си възприемал и вършил нещата според Божиите слова и дали си приемал истината като свой критерий. Така че, когато възникне проблем, продължаваш да изглеждаш смутен и безсилен. Някои хора не са убедени в това и казват: „Аз не съм такъв. Ходих в колеж. Имам магистърска степен“ или „Аз съм философ, професор, интелектуалец от висока класа“, или „Аз съм културен човек. Можете да издадете това, което казвам“, или „Аз съм забележителен учен“, или „Аз съм талантлив“. Има ли полза да изреждаш които и да е от тези доводи? Те не са твои достойнства. Най-много да означават, че имаш известни познания. Трудно е да се каже дали това ще ти е от полза в Божия дом, но поне е сигурно, че това твое знание не е същото като истината и не отразява духовния ти ръст. Какво означава, като се каже, че знанията ти не отразяват духовния ти ръст? Тези неща не представляват живота ти, те са външни за тялото ти. Какъв е животът ти тогава? Това е живот, чиято основа и критерии са логиката и философията на Сатана, и дори със знанията, културата и ума си не можеш да ги потиснеш, нито да ги контролираш. Така че, когато възникне проблем, талантът, интелектът и богатото ти познание няма да са от никаква полза, или може да се окаже, че търпението, възпитанието, познанието ти и други подобни изобщо няма да ти помогнат, когато се прояви някой от аспектите на покварения ти нрав. Тогава ще се чувстваш безпомощен. Всичко това са обърканите начини, по които у хората се проявява липсата на стремеж към истината и навлизане в истината реалност. Лесно ли се навлиза в истината? Има ли предизвикателства? Какви са те? Бих казал, че няма предизвикателства. Не се съсредоточавай върху вземането на решения и даването на обети. От тях няма полза. Когато имаш време да вземаш решения и да даваш обети, вместо това го използвай, за да положиш усилия над Божиите слова. Вземи под внимание какво казват те и коя част от тях се отнася до сегашното ти състояние. Няма смисъл да вземаш решения. Дори, докато взимаш решения, да си разбиеш главата и кръвта ти да потече, пак ще е безполезно. Не може да разреши никакви проблеми. Може да заблудиш хората и демоните, но Бог не можеш да измамиш. Бог не се радва на тази твоя решителност. Колко пъти си вземал решение? Даваш обети, след това се отказваш от тях, а след като се откажеш, пак ги даваш и пак се отказваш. Що за човек си тогава? Кога ще удържиш на думата си? Няма значение дали ще удържиш на думата си и дали си взел решение. Няма значение и дали си дал обет. Кое е важното? Важното е да практикуваш истината, която разбираш, в този момент, незабавно, веднага. Дори да е най-очевидната истина, тази, която най-малко се набива в очите на останалите и на която ти самият най-малко обръщаш внимание, практикувай я и навлез в нея веднага. Така незабавно ще навлезеш в истината реалност и веднага ще поемеш по пътя на стремежа към истината. Ще бъдеш напът да се превърнеш в човек, който се стреми към истината. С тази основа скоро ще си способен да станеш човек, който гледа на хората и нещата, и който се държи и постъпва според Божиите слова и приема истината като свой критерий. Каква награда ще е това! Каква реална стойност!

Разбирате ли поговорките на традиционната култура за добро поведение след общението за тях? Как трябва да подходите към подобно добро поведение? Някои хора може да кажат: „От днес нататък няма да съм добре образован и здравомислещ, любезен и изискан, или учтив. Няма да съм така нареченият „добър“ човек; няма да съм човек, който уважава възрастните и се грижи за младите, няма да съм дружелюбен и отзивчив. Нито едно от тези неща не е естествена проява на нормалната човешка природа. Това е заблуждаващо поведение, то е фалшиво и невярно и не се издига до нивото на практикуване на истината. Какъв човек ще бъда? Ще бъда честен човек и ще започна с това да съм честен. Може да говоря необразовано, да не разбирам правилата, да не ми достигат знания и другите да ме гледат с пренебрежение, но ще говоря откровено, искрено и без фалш. Няма да се преструвам за личността си, нито в действията си, и няма да се правя на такъв, какъвто не съм. Всеки път, когато говоря, ще е от сърце и ще казвам това, което мисля. Ако изпитвам омраза към някого, ще изследвам себе си и няма да правя нищо, което да го нарани, а ще върша само градивни неща. Когато говоря, няма да се съобразявам с личната си изгода, нито ще допускам репутацията или името ми да ме притискат. Освен това няма да целя да карам хората да имат високо мнение за мен. Ще отдавам значение само на това дали Бог е доволен. Изходната ми позиция ще бъде да не наранявам хората. Ще правя това, което съответства на Божиите изисквания и няма да върша неща, които вредят на другите, нито такива, които са в ущърб на интересите на Божия дом. Ще правя само неща, които са полезни за другите, ще съм честен човек, който прави Бог щастлив“. Това не е ли промяна у човека? Ако той действително практикува това, което казва, значи наистина ще се е променил. Бъдещето и съдбата му ще станат по-добри. Скоро ще поеме по пътя на стремеж към истината, ще навлезе в реалността на истината и ще стане човек, който има надежда за спасение. Това е нещо добро и положително. Изисква ли се от вас да вземете решение или да дадете обет? Не се изисква нищо: нито да вземате решение пред Бог, нито да правите равносметка на предишните си прегрешения, грешки и непокорство, нито да бързате да се изповядвате пред Бог или да искате прошка от Него. Няма нужда от подобни формалности. Просто кажете нещо истинско и от сърце точно в този момент, веднага, незабавно, и направете нещо убедително, без да лъжете и мамите. Тогава ще сте постигнали нещо и ще имате надежда да станете честни хора. Когато някой стане честен човек, той придобива истината реалност и започва да живее като човешко същество. Такива хора одобрява Бог. В това няма съмнение.

5 февруари 2022 г.