Какво означава човек да се стреми към истината (3) Втора част
Да си добре образован и здравомислещ е традиционна човешка представа. Тя е в пълен разрез с истината. Като се има предвид, че противоречи на истината, какво точно трябва да притежава човек, ако иска да практикува истината? Знаете ли коя е тази реалност, която, когато я изживеете, се съобразява с истината и с Божиите изисквания? При такова общение някои хора може да кажат: „Твърдиш, че това да си добре образован и здравомислещ не е съгласно истината и че е добро поведение само погледнато отвън. Така че вече просто няма да сме добре образовани и здравомислещи. Животът ни ще е по-безгрижен и изобщо няма да се възпираме, несмущавани от никакви правила. Ще можем да правим каквото си искаме и да живеем както си искаме. Така безгрижни ще сме тогава! Сега сме по-свободни, като се има предвид, че доброто поведение на човека не е свързано с неговия изход. Не е нужно да се тревожим за възпитание, правила или нещо подобно“. Такъв ли е правилният извод от това? (Не.) Това е изкривено разбиране и хората грешат, като изпадат в крайности. И така, някой би ли допуснал такава грешка? Може да има хора, които казват: „Тъй като културните хора все още могат да се противопоставят на Бог и да Го предадат, просто няма да съм културен. Започвам да презирам културните хора. Презирам хората, които са добре образовани и здравомислещи, любезни и изискани, учтиви и дружелюбни, и хората, които уважават възрастните и се грижат за младите. Ще се отнасям снизходително към всеки, който се държи така и ще го упреквам на всеослушание: „Поведението ти е като на фарисеите. То цели да подведе останалите. Това не е стремеж към истината, камо ли практикуването ѝ. Престани да ни мамиш! Няма да се оставим да ни излъжеш и няма да се хванем на номерата ти!“. Бихте ли постъпили така? (Не.) И ще сте прави да не постъпвате така. Ако направите нещо толкова безумно, това би означавало, че сте хора, податливи на изкривявания. Някои хора с изкривени разбирания нямат чисто възприемане на истината, липсва им способност за възприемане. Единственото, което могат да правят, е да спазват правила, затова постъпват така. И така, защо разговаряме за този проблем и защо го анализираме? Най-вече за да разберат хората, че стремежът към истината не е стремеж към видимо добро поведение, нито има за цел да те направи добре възпитан, сдържан и културен човек. Той по-скоро цели да ти помогне да разбереш истината, да я практикуваш, а в действията си да си способен да се осланяш на истината, което означава, че всичко, което правиш, се уповава на Божиите слова и се съобразява с истината. Поведението, което се съобразява с истината и се основава на Божиите слова, не е същото като това да си добре образован и здравомислещ, нито е същото като нормите, които традиционните култура и морал налагат на хората. Това са две различни неща. Божиите слова са истината и те са единственият критерий, по който се измерва доброто и злото, правилното и грешното у хората. От друга страна, еталонът на традиционната култура да си добре образован и здравомислещ далеч не отговаря на критериите на истините принципи. Кога, по време на кой етап от делото Си, Бог ти каза, че трябва да си добре образован и здравомислещ, културен и благороден човек, който е освободен от низши интереси? Казвал ли е Бог такова нещо? (Не.) Не е казвал. И така, какво казва Бог за поведението на човека и какво изисква от него? Дръжте се и постъпвайте изцяло според Божиите слова и използвайте истината като критерий. Тогава каква е тази основа на Божиите слова? Тоест кои истини трябва да използвате като критерии и какъв живот трябва да водите, за да се стремите към истината и я практикувате? Това не е ли нещо, което трябва да разберете? (Така е.) И така, какви са критериите на Божиите слова по отношение на човешкото поведение? Можете ли да намерите кои от Неговите слова говорят ясно по този въпрос? (Божиите слова гласят: „Имам надежда за много неща. Надявам се, че можете да се държите подобаващо и възпитано, предано да изпълнявате дълга си, да притежавате истина и човечност, да бъдете хора, които могат да се откажат от всичко, което имат, дори от живота си, заради Бог, и така нататък. Всички тези надежди произтичат от вашите недостатъци, вашата поквара и непокорство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада).) Всички тези слова са принципи и изисквания за поведението на хората. И така, какви други Божии слова са свързани с конкретно практикуване? (Има и друг откъс, в който се казва: „Сърцето ти трябва да е в постоянно състояние на спокойствие и когато нещо ти се случи, не бива да си прибързан, предубеден, твърдоглав, краен, изкуствен или фалшив, за да си способен да действаш разумно. Това е правилното проявление на нормалната човешка природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за справяне с покварения нрав).) Това е малко по-конкретно практикуване. Това са конкретни предписания и изисквания за видимото поведение и постъпки на хората. Можем ли да ги смятаме за основа на Божиите слова? Достатъчно конкретни ли са те? (Да.) Прочетете ги отново. („Сърцето ти трябва да е в постоянно състояние на спокойствие и когато нещо ти се случи, не бива да си прибързан, предубеден, твърдоглав, краен, изкуствен или фалшив, за да си способен да действаш разумно. Това е правилното проявление на нормалната човешка природа“.) Обърнете внимание на тези точки. Това са принципите, които трябва да спазвате, когато предприемате действия в бъдеще. Те казват на хората, че в поведението и действията си трябва да се научат да гледат рационално на нещата, както и че трябва да са способни да търсят истините принципи, изхождайки от това, че постъпват по съвест и разум. Дръжте се и постъпвайте така и ще имате принципи, както и път за практикуване.
Лесно ли се постигат тези няколко неща, за които току-що говорихме: „Когато нещо ти се случи, не бива да си прибързан, предубеден, твърдоглав, краен, изкуствен или фалшив, за да си способен да действаш разумно. Това е правилното проявление на нормалната човешка природа“? Всъщност всички те са постижими след известно време на подготовка. Ако човек наистина не може да ги постигне, какво трябва да се направи тогава? Всичко ще бъде наред, стига да правиш само едно нещо, тоест когато се сблъскаш с проблем или общуваш с останалите, трябва да спазваш поне едно нещо, а именно да се държиш и да постъпваш по начин, който ги извисява духовно. Това е най-същественото. Ако го практикуваш и се съобразяваш с него, ако го използваш като свой критерий, в крайна сметка няма да причиниш голяма вреда на останалите, нито ще претърпиш големи загуби. Дръж се и постъпвай така, че да извисяваш духовно останалите. Тук има ли подробности? (Да.) Не основавай собственото си удовлетворение на това да накърняваш интересите на другите и не изграждай щастието и радостта си върху страданието им. Ето какво е да извисяваш духовно. Какъв е най-елементарният начин да разберем подобно духовно извисяване? Означава, че оценено от съвестта и разума на човешката природа, поведението ти трябва да е поносимо за останалите. То трябва да е съобразено със съвестта и разума на човешката природа. Нима всеки, който притежава нормална човешка природа, не може да се справи с това? (Така е.) Да речем, че някой си почива в стаята, а ти влизаш и започваш да пееш и да свириш, без да обръщаш внимание на обстоятелствата. Дали би било подходящо? (Не.) Това няма ли да е начин да изградиш собственото си забавление и щастие върху чуждото страдание? (Така е.) Дали показваш уважение, ако настояваш да говориш само за собствените си проблеми с някого, докато той чете Божиите слова или разговаря за истината? Не му ли въздействаш така неизвисяващо? (Така е.) Какво означава да действаш неизвисяващо? Най-малкото означава, че не уважаваш другите. Не бива да прекъсваш речта или действията на другите. Това не е ли постижимо за нормалната човешка природа? Ако дори това не можеш да постигнеш, значи наистина нямаш съвест и разум. Могат ли хората без съвест и разум да получат достъп до истината? Не могат. Само хората, които притежават поне съвест и разум, могат да постигнат практикуването ѝ и ако искаш да се стремиш към нея, речта и действията ти трябва да са в съгласие с нормите на съвестта и разума, а околните трябва да те намират за поносим и за всички трябва да си на приемливо ниво. Точно това казахме току-що: нека действията ти поне изглеждат прилични за останалите и ги извисяват духовно. Да извисяваш духовно останалите същото ли е като да си полезен за тях? Не, всъщност означава взаимно да уважавате пространството си с другите, да не ги прекъсваш, пресичаш и да не им се натрапваш. Означава да не допускаш твоето поведение да им вреди или да им причинява страдание. Ето какво означава да ги извисяваш духовно. Вие как го разбирате? Да ги извисяваш духовно няма връзка с това колко си полезен за останалите, а означава, че те могат да се възползват от интересите и правата, които им принадлежат, без да им пречиш да ги използват и без да ги лишаваш от тях заради своеволието и неправилното си поведение. Не е ли така? (Така е.) Вече знаете някои Божии слова, които са свързани с Неговите изисквания към държанието и действията на хората, но все пак ви казвам, че най-основното е, че трябва да извисяваш духовно останалите с държанието и действията си. Това е принципът на действие. Разбрахте ли какво е да извисяваш духовно? (Да.) Някои хора изобщо не се замислят за това, дали речта и действията им извисяват духовно останалите, но твърдят, че са добре образовани и здравомислещи. Това не е ли измама? Не може ли да се извлече поука от това да извисяваме духовно останалите с държанието и действията си? Дори то да е поведенческа проява, дали се постига лесно? Ако човек разбира поне част от истината, той ще знае как да постъпва в съответствие с принципите, как да постъпва по начин, който извисява духовно останалите, и как да постъпва така, че да е от полза за тях. Ако човек не разбира истината, той няма да знае какво да прави, а в действията си може да се осланя само на представите и фантазиите си. Каквото и да се случва на някои хора, те никога не търсят истината в ежедневието си. Те просто постъпват според предпочитанията си, без да се интересуват как ще се почувстват останалите. В подобно действие има ли принципи? Би трябвало да можете да разберете дали има, нали? Всички вие често се събирате и четете Божиите слова. Ако наистина сте способни да разберете част от истината, ще сте способни да практикувате и да се справяте с някои дела според истините принципи. Как се чувстваш от такова практикуване? Как се чувстват останалите? Ако наистина се постараеш да го почувстваш, ще разбереш кое практикуване извисява духовно останалите. Когато нещо ви се случи, каквото и да е то, обикновено не се замисляте над истинските въпроси за това как да постъпвате по начин, който засяга нормалната човешка природа или практикуването на истината. Затова ще ви е трудно да отговорите, сякаш нямате ясен път, когато нещо ви сполети и ви попитат каква практика или действие биха били духовно извисяващи за останалите. Всичко, за което разговарям на събиранията, са тези проблеми от реалния живот, и въпреки това когато се сблъскате с тях, никога не успявате да се справите и съзнанието ви все остава празно. Няма ли някакво несъответствие тук? (Има.) Тогава какво сте спечелили от вярата си в Бог? Няколко доктрини, няколко лозунги. Колко сте бедни и жалки!
Едно от нещата, които обсъдихме като нещо, което в представите си хората приемат за правилно и добро, е това да си добре образован и здравомислещ. Съществуват някои конкретни представи и фантазии на хората, както и някои традиционни начини, по които човек разбира това поведение. Накратко, ако разгледаме тази поведенческа проява сега, ще видим, че тя няма нищо общо с истината или с истинската човешка природа. Защото тя далеч не отговаря на истината и не може да се споменава редом с нея, а освен това подобно поведение из основи е несъобразено със стандартите на Божиите изисквания по отношение на възгледите на човека за хората и нещата и за неговото държание и действия, с които то е напълно несъвместимо и няма никаква връзка. Това е само човешко поведение. Колкото и добре да проявява човек такова поведение и колкото и адекватно да го практикува, то е само форма на поведение. Дори не може да се нарече истинска нормална човешка природа. Твърдението, че човек трябва да е добре образован и здравомислещ, е просто начин да се усъвършенства видимото поведение на човека. За да се представят добре и да се разкрасят, хората се стремят да са добре образовани и здравомислещи, с което печелят уважението и почитта на останалите и повишават своето положение и значимостта си в своята група. Всъщност обаче подобно поведение не достига дори нивото на морала, почтеността и достойнството, които трябва да притежава един истински човек. Да си добре образован и здравомислещ е израз, произлизащ от традиционната култура и представляващ набор от поведенчески прояви, които поквареното човечество е определило и смята, че трябва да спазва. Тези поведенчески прояви целят да подобрят положението и значението на даден човек в неговата група, така че да спечели уважението на останалите и да е най-силният от всички, за да не може никой в групата му да го презира или тормози. Това видимо поведение няма абсолютно нищо общо с морала или качеството на човешката природа, но въпреки това хората го ценят толкова високо и му придават толкова голяма тежест. Сами се убедете колко измама трябва да има в това! Затова те призовавам незабавно да престанеш, ако в момента се стремиш да си добре образован и здравомислещ, ако контролираш поведението си и усилено се стремиш да преследваш и реализираш тази цел. Подобно поведение и такива методи само могат да те принудят да се прикриваш все повече, да ставаш все по-голям лицемер и така още повече да се отдалечиш от това да си честен, обикновен и открит човек. Колкото повече се стремиш да си добре образован и здравомислещ човек, толкова повече ще се прикриваш, а колкото повече се прикриваш, толкова по-плътна ще е маската ти, толкова по-трудно ще е за останалите да те преценят и разберат, и толкова по-дълбоко ще се спотайва поквареният ти нрав. При това положение ще ти е много трудно да приемеш истината и да постигнеш спасение. И така, от тази гледна точка, дали пътят на стремежа да си добре образован и здравомислещ човек е същият като пътя на стремежа към истината? Това ли е правилният стремеж? (Не.) Освен негативната същина на поведението да си добре образован и здравомислещ и негативните му резултати, зад него не се ли крие и повече измама към останалите и към самия теб? (Така е.) Добре образованият и здравомислещ човек крие много неописуеми тайни, както и всякакви погрешни мисли, представи, възгледи, нагласи и идеи, които не са известни на останалите и за тях са подли, противни, зли и омразни. Зад доброто поведение на добре образования и здравомислещ човек се крие по-поквареният му нрав. Под прикритието на тази поведенческа проява такъв човек няма смелостта да се изправи срещу покварения си нрав, нито има увереността да го признае. Камо ли да има смелостта и увереността да говори открито за покварения си нрав, изкривените си разбирания, за злите си мисли, намерения и цели, и дори за някои от злонамерените си и отровни мисли. Такъв човек таи толкова много неща и никой не може да ги види. Пред себе си хората виждат само така наречения „добър човек“, който има доброто поведение да е добре образован и здравомислещ. Това не е ли измама? (Така е.) Всичко в поведението, представянето, стремежа и същността на този човек е измама. Мами другите, мами и себе си. Какъв ще бъде крайният изход за такъв човек? За да е добре образован и здравомислещ, той се отрича от Бог и се отклонява от истинския път, а Бог го отритва. Във всяко скрито кътче зад доброто поведение, свързано с това да е добре образован и здравомислещ, той крие своите похвати и прикритото си и измамно поведение, а така прикрива и своя нрав, който е надменен, нечестив, порочен и непреклонен и изпитва неприязън към истината. И така, колкото по-добре образован и здравомислещ е човек, толкова по-измамен е той, и колкото повече се стреми да бъде добре образован и здравомислещ, толкова по-малко обича истината и толкова повече истината и Божиите слова са му антипатични. Не сте ли съгласни с това? (Съгласни сме.) С това засега ще приключим нашето общение за доброто поведение, свързано с това да си добре образован и здравомислещ.
Току-що разговаряхме за едно наставление на традиционната култура за добро поведение, а именно, да си добре образован и здравомислещ. Няма да разговаряме поотделно за останалите. Като цяло всички наставления за добро поведение са просто начин да се разкраси видимото поведение и образа на човека. „Да се разкраси“ е меко казано, а по-точно — това всъщност е форма на преструване, начин да се правиш на такъв, какъвто не си, за да заблудиш останалите така, че да изпитват добри чувства към теб, да ги подмамиш да те оценят положително и да те уважават, докато тъмната страна на сърцето ти, поквареният ти нрав и истинският ти лик са добре прикрити и опаковани. Тоест истинският покварен лик на всеки член на поквареното човечество се крие под ореола на това добро поведение. Скрито е всяко зло човешко същество с надменен, измамен и порочен нрав, нрав на неприязън към истината. Няма значение дали външното поведение на даден човек показва, че е добре образован и здравомислещ, любезен и изискан, дружелюбен и отзивчив, уважаващ старите и грижовен към младите, или нещо подобно. Каквото и от тези неща да проявява, то е само външно поведение, което другите могат да видят. Хората не могат да достигнат до познание за природата си същност чрез добро поведение. Макар човек да е с видимо добро поведение, като това да е добре образован и здравомислещ, любезен и изискан, отзивчив и дружелюбен, така че целият човешки свят да е добре настроен към него, не може да се отрече, че под прикритието на това добро поведение в действителност се спотайва поквареният му нрав. Това, че хората изпитват неприязън към истината, това, че се противопоставят на Бог и не Му се покоряват, това, че природата им същност изпитва неприязън към словата, изречени от Създателя, и че се съпротивлява срещу Него, всичко това наистина съществува и в него няма нищо невярно. Безспорно всеки покварен човек е изпълнен със сатанински нрав, колкото и добре да се преструва, колкото и представително и подобаващо да е поведението му, колкото и добре и красиво да се опакова, и колкото и да е заблуждаващ. Под маската на това видимо поведение той продължава да се съпротивлява и бунтува срещу Бог, срещу Създателя. Разбира се, под наметалото и прикритието на доброто си поведение, хората живеят с покварен нрав и в грях, и разпръскват покварения си нрав във всичко, което правят, ежедневно, всеки час и миг, всяка минута и секунда. Това е безспорен факт. Макар да се държат прилично, да изричат приятни думи и да се преструват, поквареният им нрав изобщо не е намалял, нито се е променил заради това тяхно видимо поведение. Напротив, именно заради прикритието на това видимо добро поведение, те проявяват постоянни изблици на покварения си нрав и никога не забавят темпото, с което вършат зло и се противопоставят на Бог. Разбира се, водени от порочния им и нечестив нрав, амбициите, желанията и екстравагантните им изисквания постоянно се разрастват и развиват. Кажете Ми, къде е учтивият, дружелюбен и отзивчив човек, чийто изживян образ и чието държане и действия са положителни и се съобразяват с Божиите слова и истината? Къде е добре образованият, здравомислещ, любезен и изискан човек, който обича истината и е готов да намери посоката и целта на своя живот в Божиите слова, и който е допринесъл за спасението на човечеството? Можете ли да намерите дори един такъв човек? (Не.) Всъщност сред хората, колкото по-знаещ е един човек, колкото е по-образован, колкото повече идеи има, колкото са по-високи статусът и репутацията му, толкова повече писаните му твърдения могат да подведат хората, толкова повече злини върши и толкова по-силна е съпротивата му срещу Бог, макар и да може да се нарече добре образован и здравомислещ, дружелюбен и отзивчив. Хората с по-добра репутация и с по-висок статус още повече подвеждат останалите и още по-необуздано се противопоставят на Бог. Погледнете известните и велики хора, мислителите, педагозите, писателите, революционерите, държавниците или други подобни светила в дадена област сред цялото човечество. Кой от тях не е бил добре образован и здравомислещ, отзивчив и дружелюбен? Кой от тях видимо не се е държал така, че да печели похвалите и да е достоен за уважението на хората? И все пак с какво всъщност допринесоха за човечеството? Дали го поведоха по правилния път, или го заблудиха? (Заблудиха го.) Дали доведоха човечеството под господството на Създателя или в краката на Сатана? (В краката на Сатана.) Дали позволиха на човечеството да се възползва от върховенството, ресурсите и напътствието на Създателя, или го оставиха да се сблъска с потъпкването, жестокостта и насилието на Сатана? Кой от всички героични исторически личности, известни, велики, възвишени, изключителни и овластени хора, не е придобил властта и статуса си с цената на убиването на милиони? Коя част от репутацията им не е придобита с измама, подвеждане и изкушаване на хората? Външно, в ежедневните си контакти с хората, те изглеждат отзивчиви и доста непринудени, поставят се на равна нога с останалите и говорят дружелюбно, но зад кулисите поведението им е съвсем различно. Някои от тях поставят капани на хората; други ги мамят, за да ги грабят и да им вредят; трети търсят възможност да си отмъстят. Повечето държавници са жестоки и вредни за безброй хора. Извоювали са статуса и влиянието си, стъпвайки върху главите и проливайки кръвта на безброй хора, но на обществени места хората виждат само отзивчивата им външност и дружелюбното им поведение. Хората виждат изваяните от тях любезни и изискани, добре образовани и здравомислещи, твърде скромни личности. Привидно са учтиви, любезни и изискани, но зад кулисите убиват безброй хора, присвояват имуществото на безброй хора, контролират безброй хора и си играят с тях. Изричат всяка хубава дума и вършат всяко злодеяние, и безсрамно и нагло проповядват от своята сцена и поучават другите да са отзивчиви, добре образовани и здравомислещи хора, как да допринасят за страната и за човечеството, как да служат на народа, да са слуги на обществото и как да се посветят на нацията. Това не е ли безсрамно? Всички те са безочлива и ненаситна измет! Накратко, да бъдеш човек с добро поведение, който отговаря на традиционните представи за морал, не означава, че се стремиш към истината. Това не е стремеж да бъдеш истинско сътворено същество. Напротив, зад стремежа към това добро поведение се крият много тъмни и ужасни тайни. Към каквото и добро поведение да се стреми човек, единствената му цел е да спечели симпатиите и уважението на повече хора, да повиши собственото си обществено положение и да накара хората да го смятат за уважаван човек, на когото могат да се доверят и когото могат да изберат. Ако се стремиш да си толкова възпитан човек, това не е ли същото качество като на известните и великите? Качеството ти е същото като тяхното, ако не обичаш Божието слово и не приемаш истината, а просто се държиш добре. И какъв е резултатът? Отказваш се от истината и губиш възможността си за спасение. Това е най-глупавото поведение и представлява изборът и стремежът на идиота. Искало ли ви се е някога да сте на мястото на онзи велик, известен, легендарен човек на сцената, на когото сте се възхищавали толкова дълго? Онзи дружелюбен и отзивчив човек? Онзи учтив, любезен и изискан, добре образован и здравомислещ човек? Човекът, който отстрани изглежда приветлив и очарователен? Не сте ли следвали и почитали такива хора преди? (Така е.) Нека ти кажа: не си далеч от смъртта, ако и сега продължаваш да следваш и боготвориш такива хора, защото тези, които боготвориш, са зли хора, които се преструват на добри. Бог няма да спаси злите хора. Ако боготвориш злите хора и не приемеш истината, накрая и ти ще бъдеш унищожен.
Същността на доброто поведение, като например да бъдеш отзивчив и дружелюбен, може да се опише с една дума — преструвка. Такова добро поведение не е породено от Божиите слова, нито е резултат от практикуване на истината или постъпване според принципите. Откъде идва то? От съображенията на хората, от техните интриги, от това, че се преструват, лицемерничат и мамят. Когато хората се вкопчват в това добро поведение, те целят да получат това, което искат. Ако не беше така, те никога не биха се унижавали толкова и не биха живели в разрез със собствените си желания. Какво означава да живееш в разрез със собствените си желания? Истинската природа на хората не е толкова простодушна, любезна, добра и добродетелна, нито предполага толкова добро поведение, колкото те си представят. Хората не живеят според съвестта и разума, а за да постигнат определена цел или изискване. Каква е истинската природа на човека? Тя е объркана и невежа. Хората нямаше да знаят какво е грях, ако Бог не им беше дал законите и заповедите. Някога хората не бяха ли такива? Едва когато Бог издаде законите и заповедите, хората придобиха някаква представа за греха. Те обаче все още нямаха представа за правилно и грешно, за положителни и негативни неща. А при това положение как биха могли да познават правилните принципи на говорене и действие? Можеха ли да знаят какви начини на действие и какво добро поведение трябва да притежава нормалната човешка природа? Можеха ли да знаят кое предизвиква истински доброто поведение и какъв път трябва да следват, за да изживеят човешко подобие? Не можеха. Заради сатанинската си природа и заради инстинктите си, хората можеха единствено да се преструват и да се правят, че живеят прилично и достойно. Затова се появиха заблуди като това да са добре образовани и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, да са дружелюбни и отзивчиви. Така се появиха тези хитрувания и средства за измама. А когато те се появиха, хората избирателно се вкопчваха в една или в няколко от тези измами. Някои хора избраха да бъдат дружелюбни и отзивчиви, други — образовани и здравомислещи, любезни и изискани, трети избраха да са учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, а четвърти — всички тези неща. Аз обаче определям хората, чието поведение е толкова добро, с един термин. Какъв е този термин? „Гладки камъни“. Какво представляват гладките камъни? Това са онези гладки камъни в реките, всички остри ръбове които са изтъркани и загладени от дългогодишното течение на водата. И ако не внимават, хората могат да се подхлъзнат на тях, макар че може и да не ги заболи, когато стъпят върху тях. Тези камъни и формите им изглеждат много красиви, но са съвсем безполезни, когато ги отнесеш вкъщи. Не искаш да ги изхвърлиш, но и няма смисъл да ги пазиш. Именно това е „гладък камък“. За Мен хората с такова очевидно добро поведение са хладни. Външно се правят на добри, но изобщо не приемат истината. Изричат приятни за ухото думи, но не правят нищо реално. Те не са нищо повече от гладки камъни. Ако разговаряш с такъв човек за истината и принципите, той ще ти говори за любезност, изисканост и учтивост. Ако му говориш за разпознаване на антихристите, той ще ти говори за уважение към възрастните и за грижа за младите, за добро образование и здравомислие. Какво ще е отношението му, ако му кажеш, че в поведението на хората трябва да има принципи, че те трябва да търсят принципите в дълга си, а не да действат своеволно? Той ще отвърне: „Да постъпваш в съответствие с истините принципи е друга тема. Искам просто да съм образован и здравомислещ, а хората да одобряват действията ми. Стига ми да уважавам възрастните, да се грижа за младите и да получавам одобрението на хората“. Той се интересува само от доброто поведение, но не се съсредоточава върху истината. Като цяло е способен да уважава възрастните хора, по-старшите от него, квалифицираните, хората с добър морал и репутация в своята група, като същевременно полага огромни и любящи грижи за общностите на младите и уязвимите. Спазва стриктно социалното правило да уважава възрастните и да се грижи за младите, за да покаже, че е благороден. Това, което не може да се отрече обаче, е, че когато това правило влезе в разрез с интересите му, той ще загърби правилото и стремглаво ще хукне да защитава интересите си, без да „търпи“ възпиране от никого. Макар всички, които имат досег с него, всички познати и познайници, да одобряват доброто му поведение, не може да се отрече, че дори когато проявява това добро поведение, което другите възхваляват, той не е понесъл ни най-малко накърняване на интересите си и се бори за тях с всички необходими средства, без да „търпи“ възпиране от никого. Уважението му към възрастните и грижата му за младите е само преходно поведение, основано на това да не се засягат личните му интереси. То се ограничава до обноските му. Той може да се държи така в случаите, когато това изобщо не засяга или не накърнява интересите му, но щом интересите му са на преден план, в крайна сметка ще се бори за тях. Така че уважението му към възрастните и грижата му за младите всъщност не пречи на преследването на личните му интереси, нито може да го ограничи. Хората могат да проявяват Уважението към възрастните и грижата за младите е добро поведение, което хората могат да проявяват само при определени обстоятелства и при условие, че не противоречи на интересите им. То не произлиза от живота на човек, от костите му. Колкото и да практикуват такова поведение хората, колкото и дълго да упорстват, то не може да промени покварения нрав, на който разчитат, за да живеят. Тоест дори и човек да няма това добро поведение, той пак разкрива покварен нрав. Когато обаче придобие това добро поведение, поквареният му нрав изобщо не се подобрява или променя. Напротив, той го крие все по-дълбоко. Това са съществени неща, които се крият зад такова добро поведение.
Това е всичко за нашето общение и разнищване на доброто поведение в традиционната култура: да бъдеш любезен, изискан и учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да бъдеш обичлив и общителен. Те са като това да си добре образован и здравомислещ, и по същество са общо взето еднакви. Те са несъществени. Хората трябва да се откажат от това добро поведение. Това, към което хората трябва да се стремят най-много, е да превърнат Божиите слова в своя основа, а истината — в свой критерий. Едва тогава те могат да живеят в светлината и да изживеят подобие на нормален човек. Ако искаш да живееш в светлината, трябва да постъпваш според истината. Трябва да бъдеш честен човек, който изрича честни думи и постъпва честно. Основното е в поведението на човека да присъстват истините принципи. Щом хората изгубят истините принципи и се съсредоточат само върху доброто поведение, това неизбежно води до фалш и преструвки. Ако в държанието на хората няма принцип, колкото и добро да е поведението им, те са лицемери. Известно време може и да успяват да подвеждат останалите, но никога няма да заслужават доверие. Хората имат истинска основа само когато постъпват и се държат според Божиите слова. Могат ли да станат добри хора в резултат на това, че се съсредоточават единствено върху преструвката, че се държат добре, но не постъпват според Божиите слова? Категорично не. Добрите доктрини и доброто поведение не могат да променят покварения нрав на човека и не могат да променят неговата същина. Само истината и Божиите слова могат да променят покварения нрав, мислите и мненията на хората и да се превърнат в техен живот. Различните видове добро поведение, възприети като такива в традиционната култура и в представите на хората, като например да бъдат образовани и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, да бъдат обичливи и общителни, са просто обноски. Те не са живот, камо ли истината. Нито традиционната култура, нито което и да е насърчавано от нея добро поведение не са истината. Човек колкото и да разбира от традиционна култура и с колкото и добри обноски да живее, това не може да промени покварения му нрав. И така, традиционната култура е насаждана на хората в продължение на хиляди години, а поквареният им нрав изобщо не се е променил. Напротив, покварата е проникнала още по-дълбоко, а светът е станал още по-мрачен и зъл. Това е свързано пряко с възпитаването в традиционната култура. Хората могат да изживеят подобие на истински човешки същества само като приемат Божиите слова за свой живот. Това е безспорно. И така, какви норми и изисквания за човешкото поведение поставят Божиите слова? Освен това, което е постановено в законите и заповедите, и Господ Исус има изисквания към човешкото поведение, особено изискванията и правилата за хората в Божия съд от последните дни. Това са най-ценните слова за хората и в тях се съдържат най-основните принципи на човешкото поведение. В Божиите слова трябва да откриете най-основните критерии за поведението и постъпките си. Така ще успеете да се отървете от заблудите и подвеждането за доброто поведение на традиционната китайска култура. Тогава ще откриете пътя и принципите на поведение и действие, което означава и че ще откриете пътя и принципите за спасение. Ако приемеш сегашните Божии слова за основа, а истината, за която сега разговаряме, за критерий, и ги използваш, за да замениш тези пожелателни норми за добро поведение в представите на хората, значи се стремиш към истината. Във всеки случай Божиите изисквания към човека се отнасят до това какъв трябва да бъде той и по какъв път трябва да върви. Той никога не изисква хората да притежават определено изолирано поведение. Той изисква те да са честни, а не измамни. Изисква от тях да приемат истината и да се стремят към нея, да са Му предани и покорни и да свидетелстват за Него. Той никога не е изисквал от хората да имат само определен вид добро поведение. Само по себе си то не е лошо. Традиционната китайска култура обаче набляга на доброто поведение и добрите показни прояви. Тя изобщо не хвърля светлина върху това какъв е поквареният нрав на човека и откъде произлиза, камо ли да е в състояние да посочи пътя, по който той може да се отърве от покварения си нрав. Затова, колкото и да се застъпва традиционната култура за каквото и да било добро поведение, което човек трябва да притежава, тя не помага на хората да се отърват от покварения си нрав и да изживеят подобие на истински човешки същества. Колкото и благородни или примамливи да са нейните изявления за морала, тя не може да направи нищо, за да промени покварената същина на хората. Много подсъзнателни неща са се породили в поквареното човечество вследствие на внушенията и влиянието на традиционната култура. Какво означава „подсъзнателни“ тук? Означава, че след като на човек неусетно му се насади традиционната култура и след като се зарази от нея, при липсата на ясни думи, твърдения, правила или познания за това как да постъпва правилно, той инстинктивно практикува и следва общоприетите човешки идеи и методи. Като живеят при такива обстоятелства и в такова състояние, както всички, подсъзнателно хората разсеяно си мислят: „Да си образован и здравомислещ е страхотно. Това е положително и съответства на истината. Да си любезен и изискан е чудесно. Така трябва да се държат хората. Това се харесва на Бог и съответства на истината. Да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си обичлив и общителен — всичко това е проява на нормалната човешка природа и съответства както на Божиите слова, така и на истината“. Въпреки че не са намерили ясна основа в Божиите слова, в сърцата си хората чувстват, че словата Му и Неговите изисквания към човека са почти същите като налаганите от традиционната култура норми, и че между тях изобщо няма съществена разлика. Това не е ли изопачаване и невярно тълкуване на Божиите слова? Дали подобно нещо е казано в Божиите слова? Не е. И не това има предвид Бог. Това е изопачаване и невярно тълкуване на Божиите слова от страна на хората. Тези неща никога не са казвани в Божиите слова, затова в никакъв случай не бива да мислите така — ето какво трябва да правите. Трябва да четете внимателно Божиите слова и да откриете какви точно изисквания към поведението на човека поставят те, а след това трябва да намерите още няколко откъса от Неговите слова, да ги съберете, да се молите и да ги четете, и да разговаряте за тях в синтез. Когато постигнете познание за тях, трябва да ги практикувате и да ги изживявате. Това пренася Божиите слова в реалния ви живот, където те стават основа за отношението ви към хората и нещата, както и за поведението и постъпките ви. На каква основа трябва да говорят и постъпват хората? На основа на Божиите слова. И така, какви са Божиите изисквания и норми по отношение на начина, по който говорят и постъпват хората? (Да бъдат градивни за останалите.) Точно така. Най-важното е да казваш истината, да говориш честно и да бъдеш полезен на другите. Най-малкото, речта ти трябва да поучава хората, а не да ги мами, заблуждава, да им се подиграва, да ги иронизира, осмива, да им се присмива, да ги ограничава, да излага слабостите им или да ги наранява. Това е израз на нормалната човешка природа. Това е добродетел на човечеството. Бог определял ли ти е колко високо да говориш? Изисквал ли е от теб да използваш стандартен език? Изисквал ли е Той от теб да използваш цветиста реторика или възвишен, изискан езиков стил? (Не.) Няма нищо от тези повърхностни, лицемерни, фалшиви, маловажни неща. Всички Божии изисквания са неща, които нормалната човешка природа трябва да притежава — стандарти и принципи за езика и поведението на човека. Няма значение къде е роден човек или какъв език говори. Във всеки случай думите, които изричаш — фразеологията и съдържанието — трябва да бъдат поучителни за другите. Какво означава да бъдат поучителни? Това означава, че щом другите ги чуят, да ги почувстват като истина, да се обогатят и да получат помощ от тях, да могат да разбират истината и вече да не са объркани, нито податливи на подвеждането от другите. Така че Бог изисква от хората да казват истината, да казват това, което мислят, а не да мамят, да заблуждават, да се подиграват, да иронизират, да осмиват, да се присмиват, да ограничават другите, да излагат слабостите им или да ги нараняват. Не са ли това принципите на речта? Какво означава твърдението, че не трябва да излагат слабостите на хората? Това означава да не вадите кирливите ризи на други хора. Не се придържайте към техните предишни грешки или недостатъци, за да ги съдите или упреквате. Това е най-малкото, което трябва да правите. Как се изразява конструктивната реч в положителен план? Тя е предимно окуражаваща, насочваща, напътстваща, увещаваща, разбираща и утешителна. Също така в някои специални случаи се налага директно да разкрием грешките на другите хора и да ги кастрим, така че те да придобият познание за истината и да пожелаят да се покаят. Едва тогава се постига подобаващ резултат. Този начин на практикуване е от голяма полза за хората. Това истински им помага и е градивно за тях, нали? Да речем, че си особено своенравен и надменен. Никога не си си давал сметка за това, но някой, който те познава добре, направо излиза и ти посочва проблема. Ти си мислиш: „Своенравен ли съм? Надменен ли съм? Никой друг не се осмели да ми го каже, но той ме разбира. Фактът, че той може да каже такова нещо, предполага, че то наистина е вярно. Трябва да прекарам известно време в размисъл върху това“. След това казваш на човека: „Другите хора ми говорят само хубави неща, хвалят ме, никой никога не е бил откровен с мен, никой никога не е посочвал тези мои недостатъци и проблеми. Само ти беше способен да ми кажеш, да бъдеш откровен с мен. Беше страхотно, много ми помогна“. Това е сърдечен разговор, нали? Малко по малко другият човек ти споделя какво се върти в главата му, какво мисли за теб и какви са изживяванията му във връзка с представи, фантазии, негативизъм и слабости, които е имал по този въпрос, и как е успял да се избави от тях, като търси истината. Това е сърдечен разговор; това е общуване между душите. И какъв, накратко, е принципът на говоренето? Той е следният: кажете това, което е в сърцето ви, и разкажете за истинските си изживявания и за това, което наистина мислите. Тези думи са най-полезни за хората, те им предоставят ресурс и им помагат, те са положителни. Категорично се въздържайте от изричането на онези фалшиви думи, онези думи, които не носят полза и не поучават хората; така ще избегнете опасността да им навредите или да ги препънете, да ги потопите в негативност и да им окажете отрицателно въздействие. Трябва да казваш положителни неща. Трябва да се стремиш да помагаш на хората, доколкото можеш, да си им от полза, да ги подхранваш, да създаваш в тях истинска вяра в Бог; трябва да дадеш възможност на хората да получат помощ и да спечелят много от твоето изживяване на Божиите слова и от начина, по който решаваш проблемите, и да могат да разберат пътя на изживяването на Божието дело и навлизането в истината реалност, като им позволиш да имат навлизане в живота, а животът им да се развива — всичко това е резултат от това, че думите ти са принципни и са поучителни за хората. Ако оставим това настрана, когато хората се събират, за да клюкарстват и да се кикотят безцелно, това е безпринципно. Всичко, което те разкриват, е поквареният им нрав. Той не се основава на Божиите слова и не поддържа истините принципи. Всичко това са философии на хората за светските отношения — те живеят така, както ги манипулира поквареният им нрав.
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.