Хората, които изпълняват дълга си, стават все по-натоварени напоследък. Струва им се, че времето лети твърде бързо и че все не стига. Защо е така? Всъщност е така, защото те вече разбират истината и са прозрели много от въпросите. Чувството за отговорност ги натоварва все повече, те изпълняват дълга си все по-усърдно и вършат все по-задълбочена работа. Следователно чувстват, че трябва да изпълняват все повече дълг. Ето защо са все по-заети с дълга си. А освен това всеки ден повечето от хората, които изпълняват дълга си, трябва да четат Божиите слова и да разговарят за истината. Трябва да се самоанализират и когато се сблъскат с някакъв проблем, трябва да потърсят истината, за да го разрешат. Трябва да усвоят и някои професионални умения. Все чувстват, че времето не им достига и че дните им отлитат твърде бързо. Нощем обмислят какво са правили през деня и им се струва, че това, което са свършили, не е имало голяма стойност, и че не е дало голям резултат. Чувстват се толкова непълноценни и с толкова нисък духовен ръст и са нетърпеливи да израснат бързо. Някои от тях казват: „Кога ще приключи тази натовареност? Кога ще мога да успокоя сърцето си, да чета правилно Божиите слова и да се въоръжа както трябва с истината? Това, което получавам от едно или две събирания седмично, е много ограничено. Трябва да се събираме по-често и да слушаме повече проповеди. Това е единственият начин да разберем истината“. Така че чакат и изгарят от желание, а три, четири, пет години отлитат за миг и им се струва, че времето лети твърде бързо. Някои хора не могат да дадат много свидетелства за преживяване дори и след десет години на вяра. Те стават неспокойни, опасяват се, че ще бъдат изоставени, и искат бързо да се въоръжат с повече от истината. Затова чувстват натиска на времето. Много хора мислят така. Всички, които носят бремето на изпълнението на дълг и се стремят към истината, чувстват, че времето лети много бързо. Хората, които не обичат истината, които жадуват за удобства и удоволствия, не усещат времето да тече бързо. Някои от тях дори се оплакват: „Кога ще настъпи Божият ден? Все казват, че делото Му е към края си. Защо още не е приключило? Кога Божието дело ще се разпространи из цялата вселена?“. Хората, които говорят така, чувстват, че времето тече много бавно. Те не се интересуват от истината в сърцата си, а все искат да се върнат към света и да продължат да си живеят своя незначителен живот. Тяхното състояние очевидно се различава от състоянието на хората, които се стремят към истината. Колкото и да са заети с дълга си, хората, които се стремят към истината, пак могат да я търсят, за да разрешават проблемите, които ги сполетяват, да търсят общение за неясните неща от проповедите, които са чули, и ежедневно да успокояват сърцата си, за да размишляват над това как са се справили, след което да проявят внимание към Божиите слова и да гледат видеоклипове със свидетелства за преживяване. Така се обогатяват. Колкото и да са заети с дълга си, това изобщо не пречи на навлизането им в живота, нито го забавя. Естествено е хората, които обичат истината, да практикуват така. Хората, които не обичат истината, не я търсят и не искат да се смирят пред Бог, за да се самоанализират и да се опознаят, независимо дали са заети с дълга си и с какви проблеми се сблъскват. Затова не се стремят към истината, независимо дали са заети с дълга си, или си почиват. Всъщност, ако човек има сърце, което се стреми към истината и копнее за нея, и ако носи бремето на навлизането в живота и на промяната в нрава, в сърцето си ще се доближи до Бог и колкото и да е зает с дълга си, ще Му се помоли. Той със сигурност ще получи част от просветлението и сиянието на Светия Дух, а животът му непрестанно ще расте. Нищо не може да придобие човек, който не обича истината и не носи никакво бреме на навлизане в живота или на промяна в нрава, и който не се интересува от тези неща. Човек трябва да размишлява върху изблиците си на поквара винаги и навсякъде. Например, ако някой разкрие поквара, докато изпълнява дълга си, трябва да се помоли на Бог в сърцето си, да се самоанализира, да разпознае покварения си нрав и да потърси истината, за да се справи с него. Това касае сърцето и няма отношение към изпълняваната задача. Лесно ли е да се постигне? Зависи от това дали си човек, който се стреми към истината. Хората, които не обичат истината, не се интересуват от въпросите, свързани с израстването в живота. Те не обмислят подобни неща. Само хората, които се стремят към истината, са готови да се посветят на израстването в живота. Само те често размишляват върху действително съществуващите проблеми и за това как да търсят истината, за да ги разрешат. Всъщност процесът на разрешаване на проблемите и този на стремеж към истината са едно и също нещо. Ако човек постоянно се съсредоточава върху търсенето на истината, за да разрешава проблемите при изпълнението на дълга си, и ако е разрешил доста проблеми за няколко годишно практикуване, определено изпълнява дълга си на ниво. Такива хора имат много по-малко изблици на поквара и са придобили много истински преживявания, докато са изпълнявали дълга си. Така те са способни да свидетелстват за Бог. Как такива хора преминават през преживяването, което започва с поемането на дълга, до това да са способни да свидетелстват за Бог? Постигат го, като се уповават на търсенето на истината, за да разрешават проблемите. Ето защо колкото и да са заети с дълга си, хората които се стремят към истината, ще я търсят, за да разрешават проблемите, ще успяват да изпълняват дълга си според принципите, ще са способни да практикуват истината и да се покорят на Бог. Това е процесът на навлизане в живота, както и процесът на навлизане в истината реалност. Някои хора все твърдят, че са толкова заети с дълга си, че нямат време да се стремят към истината. Това не е вярно. Каквато и работа да върши човек, който се стреми към истината, щом открие проблем, той ще потърси истината, за да го разреши, и така ще разбере и ще придобие истината. Това е сигурно. Много хора смятат, че истината може да се разбере само чрез ежедневни събирания. Това е крайно погрешно. Истината не е нещо, което може да се разбере само чрез събиране и слушане на проповеди. Човек трябва и да практикува и преживява Божиите слова, а освен това се нуждае и от процеса на откриване и разрешаване на проблеми. От решаващо значение е да се научи да търси истината. Каквито и проблеми да ги сполетят, хората, които не обичат истината, не я търсят, а тези, които я обичат, я търсят, колкото и да са заети с дълга си. Така че можем да кажем със сигурност, че хората, които постоянно се оплакват, че са толкова заети с дълга си, че нямат време да се събират, поради което им се налага да отлагат стремежа си към истината, не я обичат. Това са хора с нелепи схващания, които нямат духовно разбиране. Защо не могат да практикуват или прилагат прочетените Божии слова или чутите проповеди, когато изпълняват дълга си? Защо не могат да приложат Божиите слова в реалния си живот? Това достатъчно добре показва, че не обичат истината и затова, не я търсят и не я практикуват, каквито и трудности да срещат при изпълнението на дълга си. Очевидно тези хора са полагащи труд. Някои хора може и да искат да се стремят към истината, но заложбите им са твърде недостатъчни. Дори собствения си живот не могат да организират добре. Когато им предстои да вършат две или три неща, не знаят от кое да започнат и кое да оставят за накрая. Ако се сблъскат с два или три проблема, не знаят как да ги разрешат. Завива им се свят. Могат ли такива хора да стигнат до истината? Могат ли да успеят в търсенето на истината, за да разрешат проблемите? Не непременно, защото заложбите им са твърде недостатъчни. Много хора са готови да се стремят към истината, но след като са вярвали в Бог в продължение на десет или двадесет години, се оказват неспособни да дадат каквото и да е свидетелство за преживяване и изобщо не са придобили никаква истина. Основната причина за това е, че заложбите им са твърде недостатъчни. Стремежът на човек към истината не зависи от това колко е зает с дълга си или с колко време разполага, а зависи от това дали обича истината от сърце. Всъщност всеки разполага с еднакво количество време, разликата е в това как го прекарва. Всеки, който твърди, че няма време да се стреми към истината, може да прекарва времето си в плътски удоволствия или да е зает с някакви странични дейности, вместо да прекарва времето си в търсене на истината, за да разрешава проблеми. Небрежните в стремежа си хора са такива. Това отлага важния въпрос за навлизането им в живота.

По време на последните ни две събирания разговаряхме по темата „Какво означава да се стремиш към истината“ и обсъдихме някои особености, свързани с нея. Да започнем с преглед на това, за което разговаряхме на последното ни събиране. Ясно определихме „Какво означава да се стремиш към истината“, след което продължихме да разговаряме за някои конкретни проблеми и прояви на хората, свързани с това, какво означава да се стремиш към истината. Каква беше заключителната точка от нашето общение по време на последното ни събиране? (Бог постави въпрос: защо хората продължават да се стремят към това, което считат за добро и правилно, като към истината, след като то не е истината?) След като нещата, които хората считат за добри и правилни, не са истината, защо продължават да ги приемат така, сякаш са истината, и да си мислят, че се стремят към нея? Миналия път разговаряхме за три неща, които засягат този въпрос. Първо, тези неща, към които се стремят хората, не са истината. Защо тогава продължават да ги практикуват, сякаш са истината? Понеже нещата, които смятат за правилни и добри, им изглеждат като истината, те се стремят към тях, сякаш са истината. Не е ли това ясен начин да се изразим? (Така е.) И така, какъв е точният отговор на този въпрос? Хората поддържат нещата, които смятат за правилни и добри, като че ли са истината, и мислят, че така се стремят към нея. Това не е ли пълният отговор? (Така е.) Второ, защо хората си мислят, че се стремят към истината, като поддържат неща, които смятат за добри и правилни, сякаш са истината? На това може да се отговори така: защото хората желаят да получат благословии. Човек започва да се стреми с желание и амбиция към тези неща, които смята за правилни и добри, и си мисли, че по този начин практикува истината и че се стреми към нея. Това по същество е опит за сключване на сделка с Бог. Трето, ако човек притежава нормални съвест и разум, в случаите, в които не разбира истината, инстинктивно ще избере да действа според съвестта и разума си, следвайки предписания, закони, правила и т.н. Можем да кажем, че човек инстинктивно поддържа нещата, които съвестта му приема за положителни, градивни и съобразени с човешката природа, сякаш са истината. Това може да се постигне в рамките на съвестта и разума на човека. Много хора могат да се трудят нормално в Божия дом и са готови да полагат труд и да се покоряват на подредбите в дома Му, защото имат нормални съвест и разум. За да добият благословии, дори страдания ще понесат и ще платят каквато и да е цена. Затова приемат за практикуване и стремеж към истината това, на което са способни в рамките на съвестта и разума си. Това са трите основни елемента в отговора на този въпрос. Миналия път разговаряхме обобщено за тези три елемента, а днес ще разговаряме конкретно и подробно за проблемите, които те оставят след себе си, и ще разнищим проблемите, свързани с всеки от тях. Ще обсъдим и по какво всеки от елементите се различава от стремежа към истината или му противоречи, за да можете по-ясно да разберете какво е да се стремите към истината и как точно трябва да практикувате този стремеж. Това ще стимулира хората правилно да практикуват истината и да се стремят към нея в ежедневието си.

Ще започнем с разговор по първата точка. Казано по-просто, нашето общение по първата точка ще се съсредоточи върху нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри. Защо общението ни трябва да се съсредоточи върху това съдържание? Кои проблеми са свързани с него? Първо помислете подробно за това. Щяхте ли да сте способни да ги разберете точно, ако на събиранията не разговаряхме за тях правилно и конкретно, а просто размишлявахте над тях, или отделяхте време да ги преживявате и да ги опознавате? Щяхте ли тогава да знаете какви истини засяга това съдържание? Бихте ли могли да ги разберете с помощта на размишления? (Не.) Ще започнем с разглеждането на буквалното значение на израза „които в представите си хората приемат за правилни и добри“ и ще видим докъде стигат знанията ви за него. Първо, за какво се отнася важната част от израза, за който ще разговаряме? Не можете ли да кажете? Абстрактен ли е този израз? Има ли някаква загадка в него? (Той се отнася до представите и фантазиите на хората.) Това е общо твърдение. Дайте пример. (В представите си хората вярват, че ще могат да получат Божието одобрение, стига да могат да се отрекат, да дадат всичко от себе си, да страдат и да платят цена. Присъства и традиционната култура, като синовното уважение и жените, които се грижат за съпрузите си и отглеждат децата си. Те също се приемат от хората за добри.) Има доста такива. Схванахте ли смисъла? Кои части засягат нашата тема? (Отричането, отдаването, страданието и плащането на цена.) (Синовното уважение и жените, които се грижат за съпрузите си и отглеждат децата си.) Да. Има ли още? (Показна набожност, търпение и толерантност, като при фарисеите.) Смирението, търпението и толерантността са свързани с няколко конкретни поведенчески прояви и поговорки. Тъй като общението е за подобно съдържание, най-добре е да използваме конкретни поговорки, за да разговаряме конкретно. Хората могат да разберат по-точно и по-правилно, ако се съсредоточим върху въпроса по този начин. Засега не можете да дадете никакви примери, затова просто ще продължа да говоря. Става ли? (Да.) Петхилядолетната китайска култура е „необятна и дълбока“ и е богата на всякакви общоприети поговорки и идиоми. Има и множество прехвалени „древни мъдреци“ като Конфуций, Менций и други подобни. Те създадоха китайското учение, конфуцианството, което съставлява основната част от традиционната китайска култура. В нея има много език, словесно богатство и поговорки, които са съставяни с поколения. Някои от тях препращат към древността, други — не; някои произхождат от обикновени хора, а други — от известни личности. Възможно е да не харесвате особено традиционната култура, да сте се откъснали от основната традиционна култура, или да сте достатъчно млади, за да не сте изучавали или изследвали задълбочено „необятната и дълбока“ традиционна китайска култура, и затова все още да не знаете за нея или да не разбирате подобни неща. Всъщност това е добре. Макар и хората да не я разбират, традиционната култура подсъзнателно е насадена в мисленето и представите им и те са заразени от нея. В крайна сметка те несъзнателно живеят с тези неща. В това, което е предадено от предците, т.е. традиционната култура, предадена на хората от предците им, има много и всякакви изисквания за това как трябва да говорят, да постъпват и да се държат. И макар че може хората да имат различни разбирания и възгледи по отношение на отделните наставления на традиционната култура, като цяло те са убедени в нещата, които идват от нея. От това наблюдение виждаме, че източниците на влияние върху живота и съществуването на хората, върху възгледите им за хората и нещата, както и върху начина им на държание и действията им, са все неща от традиционната култура. Макар и да има разлики в наставленията за моралните норми и критерии, към които се придържат различните човешки етноси, общите идеи, на които се основават, са сходни. Днес ще разговаряме за някои от тях и ще ги анализираме подробно. Макар и да не успеем да споменем и анализираме всичко, което хората смятат за правилно и добро, неговото общо съдържание не е нищо повече от тези два елемента, засегнати в определението за стремежа към истината: възгледите на човека за хората и за нещата и начина, по който се държи и действа. Единият е възгледите, а другият — поведението. Тоест човекът разглежда хората и събитията по света посредством нещата, които в представите си смята за правилни и добри, и ги приема за фундамент, основа и критерии, според които се държи и постъпва. И така, кои точно са тези добри и правилни неща? Най-общо казано, нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри, не са нищо повече от изисквания към тях да се държат добре и да имат добра човешка нравственост и характер. За тези две неща става дума. Ако се замислите, не става ли дума основно за тези две неща? (Така е.) Едното е доброто поведение, а другото — човешкият характер и нравственост. Хората са формулирали основно тези два критерия, по които измерват човешката природа, която определя как живее и се държи даден човек: единият е изискването човек да се държи видимо добре, а другият е да се държи морално. Хората използват тези два фактора, за да оценят колко добър е даден човек. Тъй като използват тези два фактора, за да оценят добротата на даден човек, възникнаха критерии, по които да се оценяват поведението и нравствеността на хората, и в резултат на това те естествено започнаха да чуват най-различни наставления за моралното държание на човека или за неговото поведение. Знаете ли конкретни поговорки? Нещо просто, например какви критерии и поговорки има за оценяване на човешкото поведение? Да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан — тези са свързани с видимото поведение. Да си учтив от тях ли е? (Да.) Останалите общо-взето са подобни и по аналогия ще разберете кои думи и наставления са критерии за оценка на поведението на човека и кои — за оценка на неговата нравственост. И така, дали „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ е критерий за видимо поведение или за нравственост? (Отнася се до нравствеността и етиката.) Какво ще кажете за великодушието? (И то се отнася до нравствеността.) Точно така. Свързани са с морала, с нравствения характер на човека. Основните наставления, свързани с поведението на човека, са като тези да си учтив, да си любезен и изискан и да си добре образован и здравомислещ. Това са все неща, които хората смятат за правилни и добри в представите си, вярват, че са положителни, основани на традиционната култура, или поне че съответстват на съвестта и разума, а не са отрицателни. Тук става дума за неща, които хората обикновено признават за правилни и добри. И така, какви други наставления има за доброто поведение на човека, освен трите, които току-що изброих? (Да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите.) Да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен, да си отзивчив — това са все неща, които хората донякъде познават и разбират. Да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен, да си отзивчив. В съзнанието на хората всеки, който има такова поведение, се счита за добър и мил човек, който има човешка природа. Всеки оценява другите въз основа на поведението им и съди за добротата им по тяхното видимо поведение. Хората преценяват, определят и мерят дали даден човек е културен, дали има човешка природа, дали си струва да общуват с него и да му се доверят, въз основа на мислите и идеите на традиционната култура и видимото поведение на този човек. Хората имат ли способността да проникват в материалния свят? Ни най-малко. Хората могат да преценят и определят дали даден човек е добър или лош, както и що за човек е той, само по неговото поведение. Само като общуват, говорят и взаимодействат с някого, хората могат да наблюдават и определят тези неща. Независимо дали в своите оценки използваш изрично наставления, като: „бъди добре образован и здравомислещ“, „бъди дружелюбен“ и „уважавай възрастните и се грижи за младите“, критериите ти за оценка не излизат от рамките на тези наставления. Когато хората не могат да видят вътрешния свят на даден човек, те преценяват дали той е добър или лош, възвишен или низък, като наблюдават поведението и действията му и като прилагат тези критерии за поведение. По същество само това използват. Не е ли така? (Така е.) Въз основа на току-що споменатите наставления, с какви критерии за оценяване разполагат хората? Кои неща приемат за добри и правилни в представите си? Вместо да започваме с неща, свързани с моралното поведение, нека започнем общението и анализа си с добрите, правилните и положителните неща, които хората разкриват и проявяват в поведението си. Да разгледаме дали те наистина са положителни. И така, дали някаква част от наставленията, които току-що изброихме, засяга истината? Съответства ли нещо от съдържанието им на истината? (Не.) Дали човек се стреми към истината, ако се старае да бъде такъв човек, да има такова поведение и да изглежда така? Дали това, към което се стреми, е свързано със стремежа към истината? Дали човек, който има такова поведение, практикува истината и се стреми към нея? Дали човек, който има такова поведение и такива прояви, наистина е добър човек? Отговорът е отрицателен — не е. Това е очевидно.

Нека първо разгледаме наставлението, че човек трябва да е добре образован и здравомислещ. Да поговорим за това какво означава самото наставление „да си добре образован и здравомислещ“. (То описва доста благоприличен и възпитан човек.) Какво означава да си „благоприличен“? (Означава да следва донякъде правилата.) Правилно. На какви правила обръща внимание такъв човек? Колкото по-конкретен е отговорът ти, толкова по-задълбочено разбираш този въпрос и неговата същност. И така, какво означава да следваш правилата? Ето един пример. По-младите не бива да сядат на масата, докато не се настанят по-възрастните, и трябва да мълчат, когато възрастните не говорят. Никой не бива да яде храната, оставена за по-възрастните, без тяхното позволение. Освен това не бива да се говори по време на хранене, нито да се виждат зъбите, да се чува силен смях, да се мляска или да се рови в чинията. Когато по-възрастните се нахранят, по-младите незабавно трябва да спрат да ядат и да станат. Те могат да продължат да се хранят едва след като са изпратили по-възрастните. Това не е ли спазване на правила? (Така е.) В различна степен тези правила съществуват във всеки дом и домакинство, в семейства с всякакви имена и родове. Всички хора ги спазват в по-голяма или по-малка степен и поради това са ограничени от тях. В различните семейства има различни правила. И кой ги определя? Определени са от предците в семейството и от уважаваните старейшини от различни отминали епохи. Тези правила придобиват особена тежест при честването на важни празници и годишнини. Тогава всички трябва да ги спазват, без изключение за когото и да било. Ако някой наруши или престъпи правилата, той ще бъде наказан с критики от семейството. Дори може да се наложи да коленичи пред семейния олтар за прошка. Именно това представляват правилата. Изброените току-що са само част от правилата, които може да се спазват в дадено домакинство или семейство. Подобни правила не са ли част от това да си „благоприличен“? (Така е.) Само като наблюдавате как се хранят хората, можете да разберете дали са благоприлични. Те показват неблагоприличие, ако мляскат с уста, когато се хранят, ако си подбират от храната, ако винаги оставят трохите за другите, ако говорят, докато се хранят, смеят се шумно и дори понякога сочат с пръчиците си към този, с когото говорят. Да се каже, че човек е неблагоприличен, означава, че другите го упрекват, съмняват се в него и го презират заради поведението му. А тези, които са благоприлични, не говорят по време на хранене, не се кикотят, не си подбират от храната и не оставят трохите за другите. Те следват доста правила. Хората казват, че даден човек е благоприличен, въз основа на това, което виждат в поведението и представянето му. И благодарение на благоприличието си той печели уважението и почитта на останалите, както и тяхната привързаност. Частично това лежи в основите на благоприличието. И така, какво всъщност представлява благоприличието? Току-що казахме, че „благоприличието“ е свързано само с поведението на хората. В тези последни примери, да речем, има предимство на поколенията в реда на хранене. Всеки трябва да заеме мястото си според правилата и не бива да сяда на грешно място. Както по-възрастните, така и по-младите поколения следват семейните правила, които никой не бива да нарушава, и изглеждат толкова стриктни, толкова възпитани, толкова благородни, толкова достойни, но въпреки това, всичко се свежда само до видимо добро поведение. Това включва ли покварения нрав? Не, не е нищо повече от критерий, по който се оценява видимото поведение на хората. Кое от поведението? Основно начинът на говорене и действията им. Например не бива да говорите по време на хранене или да дъвчете шумно. Когато сядате на масата, има определен ред кой да седне пръв. Като цяло има правилни начини да се става и да се сяда. Всичко това, без изключения, не е нищо повече от поведение, видимо поведение. И така, наистина ли хората са готови да спазват тези правила? Какво си мислят по този въпрос? Какво чувстват по този въпрос? Дали спазването на тези жалки правила е полезно за хората? Може ли да им осигури напредък в живота? Какъв е проблемът при спазването на тези жалки правила? Има ли нещо общо с въпроса за промяната на възгледите за нещата и живота нрав? Съвсем не. Това е свързано само с поведението на хората. Просто поставя някакви изисквания към поведението им, изисквания за това какви правила трябва да се съблюдават и спазват. Каквото и да си мисли човек за тези правила, дори и да ги мрази и презира, той няма друг избор, освен да живее ограничаван от тях, заради семейството и предците си, както и заради семейните закони. Въпреки това никой не си поставя за цел да проучи какво конкретно мислят хората за тези правила, как гледат на тях и как се отнасят към тях в мислите си, какви са възгледите им и какво е отношението им към тях. Достатъчно е да демонстрираш добро поведение и да спазваш тези правила в определени граници. Тези, които го правят, са благоприлични хора. „Бъди добре образован и здравомислещ“ поставя разни изисквания само към поведението на хората. Използва се само за ограничаване на поведението им. Поведение, което включва позата при седене и стоене, движенията на тялото, жестовете със сетивните органи, как да изглеждат очите, как да се движи устата, как да се върти главата и т.н. Това дава на хората еталон за видимо поведение, без оглед на това какъв е умът им, какъв е нравът им и каква е същността на човешката им природа. Такъв е критерият за това да си добре образован и здравомислещ. Ако отговаряш на този критерий, значи си добре образован и здравомислещ човек, а ако притежаваш доброто поведение, което се изразява в това да си добре образован и здравомислещ, в очите на останалите заслужаваш да бъдеш ценен и уважаван. Не е ли така? (Така е.) И така, това наставление към поведението на човека ли е насочено? (Да.) Каква всъщност е ползата от този модел на поведение? Използва се главно за преценка на това дали човек е благоприличен и дали следва правилата, дали в отношенията си с останалите може да спечели уважението и почитта им и дали е достоен за възхищение. Такава преценка за хората е в пълно противоречие с истините принципи. Тя е маловажна.

Общението ни преди малко се отнасяше предимно до възпитанието на хората, което е едно от изискванията, наложени от наставлението: „бъди добре образован и здравомислещ“. Какво означава „да си здравомислещ“? (Показва разбиране на обноските и етикета.) Малко е повърхностно, но е част от това да си здравомислещ. „Да си здравомислещ“ не означава ли да си достатъчно внимателен, че да виждаш кое е разумно и да се вслушваш в здравия разум? Можем ли да твърдим това? (Можем.) Да показваш разбиране на обноските и етикета и да си достатъчно внимателен, че да се вслушваш в разумни съвети. И така, да обобщим, ако някой притежава поведението, свързано с това да е „добре образован и здравомислещ“, как точно го показва като цяло? Срещали ли сте човек, който е добре образован и здравомислещ? Има ли добре образован и здравомислещ човек сред по-възрастните и роднините ви или сред приятелите ви? По какво се отличава? Той спазва изключително много правила. Много е внимателен към речта си, която нито е непристойна или груба, нито наранява останалите. Когато сяда, седи правилно, а когато се изправи, има добра стойка. За останалите поведението му е изискано и уравновесено във всяко отношение, и когато го срещнат, изпитват симпатия и завист. Когато се среща с хора, той свежда глава и накланя тялото си, покланя се и подгъва крак. Говори вежливо, спазва стриктно обществения ред и правилата за обществено благоприличие, и не показва навиците или грубянството на по-низшите слоеве на обществото. Като цяло видимото му поведение предизвиква спокойствие у хората, които го виждат, и ги кара да го хвалят. Има обаче и нещо притеснително. Той има правила за всичко. Яденето има своите правила, спането — своите правила, ходенето — своите правила, дори излизането от дома и прибирането вкъщи имат своите правила. Хората се чувстват доста възпирани и неспокойни в присъствието на такъв човек. Не знаеш кога ще ти изскочи с някакво правило и, ако го нарушиш по невнимание, ще изглеждаш доста безразсъден и невеж, докато той изглежда толкова изискан. Дори усмивката му е много изискана и той не показва зъбите си, когато се усмихва. Изискан е и в плача си — никога не го прави пред хората, а плаче късно вечер под завивките, докато другите спят. Каквото и да прави, то е подчинено на правила. Това се нарича „възпитание“. Такива хора живеят в страната на етикета, в големи семейства, с много правила и възпитаване. При всички положения, доброто поведение, свързано с това да си добре образован и здравомислещ, е поведение — видимо добро поведение, което се насажда у човека от средата, в която е израснал, и което постепенно се калява от високите критерии и строгите изисквания, които сам поставя към поведението си. Каквото и въздействие да оказва това поведение върху хората, то засяга единствено видимото поведение на човека и макар то да се приема от хората като добро, поведението, към което те се стремят и което одобряват, няма нищо общо с нрава на човека. Колкото и добро да е видимото поведение на човек, то не може да прикрие неговия покварен нрав и не може да замени промяната му. Макар че поведението на добре образования и здравомислещ човек е доста строго контролирано и предизвиква доста уважение и почит у останалите, това негово добро поведение е съвсем безполезно, когато прояви покварения си нрав. Колкото и благородно и зряло да е поведението му, когато му се случи нещо, което засяга истините принципи, това му добро поведение не е от никаква полза и не го насърчава да разбере истината. Вместо това, понеже в представите си е убеден, че да си добре образован и здравомислещ е нещо положително, той продължава да го приема за истината, с която преценява и оспорва изречените от Бог слова. Той оценява собствената си реч и действия според това наставление и по този критерий преценява и останалите. Вижте сега определението на „Какво означава човек да се стреми към истината“: да гледаш на хората и нещата и да се държиш и действаш изцяло според Божиите слова и критерият ти да е истината. И така, има ли нещо общо с Божиите слова и с истината моделът за видимо поведение, който изисква да си добре образован и здравомислещ? (Не.) Не само че нямат връзка, а и между тях има противоречие. В какво се състои противоречието им? (Такива поговорки ще карат хората да се съсредоточават само върху видимо доброто поведение, като в същото време ще пренебрегват намеренията и покварения нрав в себе си. Те правят така, че хората да се подведат от това добро поведение и да не размишляват върху това, което е в собствените им мисли и идеи, а така са неспособни да прозрат покварения си нрав и дори сляпо завиждат и се прекланят пред други, в зависимост от тяхното поведение.) Приемането на наставленията на традиционната култура води до такива последствия. Затова, когато човек види проява на това добро поведение, той ще го цени. Първо започва да вярва, че това поведение е нещо добро и положително, и въз основа на това, че е положително, се отнася към него като към истината. След това го използва като критерий, чрез който възпира себе си и оценява другите. Приема го за устои на възгледите си за хората и нещата, а така го приема и за устои на държанието и действията си. Това не противоречи ли на истината? (Така е.) Засега ще оставим настрана въпроса дали твърдението, че човек трябва да е добре образован и здравомислещ, подвежда хората, и ще говорим за самото твърдение. „Да си добре образован и здравомислещ“ е цивилизован, благороден израз. Всеки го харесва и го използва, за да оценява другите и да разглежда хората и нещата, основавайки се на предположението, че то е правилно и добро, и че е критерий. И така го приема и за основа на държанието и действията си. Например човек не оценява нечия доброта, като се осланя на Божиите слова. На какво основава оценката си? „Добре образован и здравомислещ ли е този човек? Възпитано ли се държи? Придържа ли се към правилата? Уважава ли другите? Има ли добри обноски? Възприема ли смирено отношение, когато говори с останалите? Има ли добро поведение както навремето направи Конг Ронг, като се раздели с най-големите круши?^[а] Такъв човек ли е?“. На какво се основават хората, когато повдигат тези въпроси и съставят мнението си? На първо място, се основават на критерия да си добре образован и здравомислещ. Прави ли са да го използват като техен критерий? (Не.) Защо не е правилно? Отговорът е толкова прост, а вие не можете да го дадете. Защото Бог не оценява така и не би искал и хората да го правят. Хората грешат, ако постъпват така. Ако някой оценява така даден човек или дадено събитие, ако го използва като критерий, по който възприема хората и нещата, той нарушава истината и Божиите слова. Това е противоречието между традиционните представи и истината. Не е ли така? (Така е.) На какво Бог кара хората да основават преценката си за другите? На какво ги кара да основават възгледите си за хората и нещата? (На Неговите слова.) Той кара хората да гледат на другите според Неговите слова. По-конкретно, това означава да преценяват дали даден човек има човешка природа според Неговите слова. Това е част от изискването. Освен това преценката се основава на това дали този човек обича истината, дали има богобоязливо сърце и дали може да се покорява на истината. Не са ли това особеностите? (Така е.) А на какво се основават хората, когато оценяват добротата на другия? На това дали е културен и спазва правилата, дали мляска с уста или има навика да си подбира най-добрите хапки, когато се храни, дали изчаква да седнат по-възрастните, преди самият той да седне на масата. Такива неща използват хората, за да оценяват другите. Така не използват ли еталона за поведение, като това да си добре образован и здравомислещ? (Така е.) Точни ли са подобни оценки? Съобразяват ли се с истината? (Не.) Съвсем ясно е, че не се съобразяват с истината. Какво излиза тогава в крайна сметка от такава оценка? Оценяващият вярва, че всеки, който е добре образован и здравомислещ, е добър човек, и ако го накараш да разговаря за истината, винаги ще втълпява на хората тези семейни правила, учения и добро поведение. И в крайна сметка резултатът от втълпяването на тези неща у хората е, че те ще ги водят към добро поведение, но покварената им същност изобщо няма да се промени. Тази практика е много далеч от истината и от Божиите слова. Такива хора притежават само донякъде добро поведение. И така, може ли поквареният нрав в тях да се промени заради доброто им поведение? Могат ли да постигнат покорство и преданост към Бог? Изобщо не могат. В какви са се превърнали тези хора? Във фарисеи, които имат само видимо добро поведение, но изобщо не разбират истината и не могат да се покорят на Бог. Не е ли така? (Така е.) Погледнете фарисеите — не бяха ли безупречни на пръв поглед? Те спазваха Съботата и в този ден нищо не вършеха. Говореха учтиво, доста добре спазваха правилата и законите, бяха доста културни, цивилизовани и образовани. Тъй като умееха да се прикриват и изобщо не се бояха от Бог, а Го осъждаха и заклеймяваха, накрая Той ги прокле. Бог ги определи като лицемерни фарисеи и злодеи. По същия начин хората, които използват доброто поведение да си добре образован и здравомислещ като критерий за начина, по който се държат и постъпват, очевидно не се стремят към истината. Когато използват това правило, за да оценяват другите, и за държанието и постъпките си, те, разбира се, не се стремят към истината, а когато правят преценка за някого или нещо, критерият и основата на тази преценка не се съобразяват с истината, а я нарушават. Вместо да се съсредоточат върху нрава и същността на хората, те гледат единствено поведението и постъпките им. Оценките им не се основават на Божиите слова и на истината, а на този еталон за поведение в традиционната култура, като това да си добре образован и здравомислещ. В резултат на подобна оценка излиза, че човек е добър и съответства на Божието намерение, стига да има подобно видимо добро поведение, като това да е добре образован и здравомислещ. Когато хората приемат подобни класификации, те очевидно са заели позиция, противоположна на истината и Божиите слова. И колкото повече използват този поведенчески критерий в отношението си към хората и нещата, както и за това как да се държат и да постъпват, толкова повече се отдалечават от Божиите слова и от истината. Дори и тогава се радват на това, което правят, и са убедени, че се стремят към истината. Мислят, си че поддържат истината и истинския път, като поддържат някои от добрите наставления на традиционната култура. Колкото и да се придържат към тези неща обаче и колкото и да държат на тях, в крайна сметка те няма да имат никакво преживяване или разбиране на Божиите слова и на истината и ни най-малко няма да се покорят на Бог. Камо ли това да може да доведе до истинска боязън от Бог. Това се случва, когато хората поддържат всякакви видове добро поведение, като това да са добре образовани и здравомислещи. Колкото повече човек набляга на доброто поведение, на това да го изживява и да се стреми към него, толкова повече се отдалечава от Божиите слова, а колкото повече се отдалечава от тях, толкова по-малко е способен да разбере истината. Това е съвсем очаквано. Ако човек подобри поведението си, това означава ли, че и нравът му се е променил? Имате ли опит в това отношение? Случвало ли ви се е несъзнателно да се стараете да сте добре образовани и здравомислещи? (Да.) Това се случва, защото всички разбират, че ако човек е добре образован и здравомислещ, на останалите им се струва, че е доста почтен и благороден. Хората го ценят високо. Така стоят нещата, нали? (Да.) Така че да притежавате това добро поведение не би трябвало да е лошо. Могат ли обаче придобиването на това добро поведение и тези добри прояви да решат проблема с покварения нрав на човека? Могат ли да предпазят хората от лоши постъпки? Ако не могат, то каква е ползата от такова добро поведение? Просто изглежда добре, но няма полза от него. Могат ли хора с подобно добро поведение да се покорят на Бог? Могат ли да приемат и да практикуват истината? Очевидно не могат. Доброто поведение на човека не може да замени практикуването на истината. Точно както беше при фарисеите. Поведението им беше чудесно и те бяха доста набожни, но как се отнесоха към Господ Исус? Никой не можеше да си представи, че ще могат да разпънат на кръст Спасителя на човечеството. Така че хората, които имат само външно добро поведение, но не са придобили истината, са в опасност. Те могат да продължат да се противопоставят на Бог и да Го предават. Ако не можете да прозрете това, винаги може да се подведете от доброто поведение на хората.

Забележка:

а. Конг Жун участва в добре позната китайска история, която традиционно се използва за възпитание на децата в ценностите на учтивостта и братската любов. Историята разказва как когато семейството му получило кошница круши, четиригодишният Конг Жун дал по-големите круши на по-големите си братя и взел най-малките за себе си.