Човек вярва в Бог не за да получи благодат или Божието великодушие и милост. Тогава за какво? За да бъде спасен. И така, какъв е знакът на спасението? Какво ниво изисква Бог? Какво е необходимо, за да бъдеш спасен? Трябва да се справиш с покварения си нрав. Това е разковничето. И така, в крайна сметка, когато всичко приключи, колкото и много да си изстрадал, колкото и висока цена да си платил и колкото и да се провъзгласяваш за истински вярващ — накрая, ако изобщо не си се справил с покварения си нрав, това означава, че не си човек, който се стреми към истината. С други думи, тъй като не се стремиш към истината, поквареният ти нрав не е преодолян. Следователно изобщо не си поел по пътя на спасението и всичко, което Бог казва, и цялото дело, което Той върши за спасението на човека, не е постигнало нищо в теб, не е довело до никакво свидетелство от твоя страна и не е дало никакъв резултат при теб. Бог ще каже: „Тъй като ти страда и плати цена, Аз ти дадох благодатта, благословиите, грижите и закрилата, които заслужаваш в този живот и на този свят. Но не ти се полага това, което човек заслужава след спасението си. Защо? Защото вече съм ти дал това, което заслужаваш в този живот и на този свят, а що се отнася до това, което човек заслужава след спасението, там за теб няма нищо, защото не си поел по пътя на стремежа към истината“. Ти не си между хората, които ще бъдат спасени, не си станал истинско сътворено същество и Бог не те иска. Бог не иска онези, които само полагат труд, тичат насам-натам, страдат и плащат цена за Него, които само донякъде вярват истински и имат малко вяра, но нищо повече. Такива хора могат да се открият във всички групи вярващи в Бог. С други думи, тези, които полагат труд за Бог и Му служат, са толкова много, че не могат да се преброят. Ако те са хора, които Бог е предопределил и избрал, които е довел обратно в Божия дом, тогава никой от тях не би отказал да полага труд за Него и да Му служи. Защо? Просто защото е много лесно да се направи. Затова има толкова много хора, които полагат труд и усилия за Бог. Има дори антихристи и зли хора, които, точно като Павел, също са способни да го правят. Хората като Павел не са ли твърде много? (Много са.) Представи си да влезеш в църква и да проповядваш по следния начин: „Стига да си готов да тичаш насам-натам, да страдаш и да платиш цена за Бог, тогава ще те чака венец на праведността“. Смяташ ли, че много хора биха се отзовали на твоя призив? Твърде много. Но за съжаление, в крайна сметка не това са хората, които Бог ще спаси и които могат да бъдат спасени. Такива хора просто остават на етапа на полагане на труд за Бог. Готови са само да полагат труд за Бог. Тоест тези хора просто са готови да разменят труда си, за да им даде Бог късмет, благодат и благословии. Те не искат да променят методите си на оцеляване, начина си на живот или основата, на която разчитат, за да оцелеят. Не искат да приемат Божието правосъдие и порицание, за да променят покварения си нрав, и не искат да се стремят към истината, за да постигнат спасение. Естествено, можете да кажете и че тези хора са готови само да страдат и да платят цена, че са готови само да изоставят и да принесат в жертва всичко, което имат, че дават всичко от себе си независимо от цената и че са готови да се трудят по всякакъв възможен начин, но ще им бъде изключително трудно, ако поискаш от тях да опознаят себе си, да приемат истината, да се справят с покварения си нрав, да се опълчат на плътта, да практикуват истината, да се откажат от злото в себе си и отново да се обърнат към Бог, както направиха ниневийците, да се вслушат в Неговите слова и да живеят според тях. Не е ли така? (Така е.) Нима това не е твърде притеснително? Бог е извършил такова голямо дело и е изрекъл толкова много слова, но защо тогава хората смятат, че е толкова трудно да се стремят към истината? Защо винаги са безразлични към нея? Дори и след като години наред са слушали проповеди, те все още нямат намерение да се променят. Дълбоко в сърцата си така и не се покаяха искрено пред Бог, нито действително признаха и приеха факта, че нравът им е покварен. Както във възгледите си за нещата, така и в действията си те така и не се отказаха от собствените си схващания и никога не потърсиха истината. Не подхождат към всеки въпрос с нагласата да променят възгледите си и да се покаят пред Бог. И така, има доста хора, които са изживели много и са свършили много работа, които са изпълнявали дълга си дълго време, но все още не могат да дадат никакво свидетелство. Те все още нямат никакво познание за Божиите слова, нито са ги изживели, а когато говорят за своето изживяване и познаване на словата Му, са много смутени и безпомощни и изглеждат изключително неумели. Причината за това е, че те изобщо не познават истината или не се интересуват от нея. От друга страна, трудът е толкова прост и лесен. Затова всички са готови да полагат труд за Бог, вместо да се стремят към истината.

Сега, като имаме предвид това, какво точно означава да се стремиш към истината? Казахме толкова много. Не трябва ли да дадем определение на това какво означава да се стремиш към истината? Можете ли да го определите? Определението трябва да е доста просто, нали? Ще се досетите ли, ако само размишлявате, обмисляте и разсъждавате върху думите? Някои хора може да кажат: „Стремежът към истината е обширна тема. Тя не може да се обясни ясно само с няколко изречения. Не знам какво да кажа по темата. С какви думи може да се опише? Стремежът към истината е велик въпрос и не може да се опише и определи както трябва с нищо друго освен с най-възвишените думи — само така можеш да впечатлиш всички!“. Смятате ли, че трябва да е така? (Не.) Е, тогава определете стремежа към истината с прости думи. (Да се стремиш към истината означава да използваш истината, за да се справиш с покварения си нрав.) Това счита ли се за определение? Правите ли си заключение с това? Лесно ли е да се определи стремежът към истината? Това не е лесна задача. Трябва да положите известни усилия, за да го обмислите. Какво означава да се стремиш към истината? И така, нека се опитаме да дадем определение на това. Най-добрият от всички човешки езици е този, който е прост, разговорен и близък до живота. Няма да говорим на чужд език или с някакви високопарни думи. Ще използваме езика от ежедневието на обикновените хора, ще говорим свободно, разговорно и разбираемо, така че хората да могат веднага да разберат какво казваме. Като изключим непълнолетните или хората, които са твърде глупави или психично болни, всеки възрастен, който мисли нормално, ще може да разбере езика, който използваме, веднага щом го чуе. Именно това означава да е разговорен езикът, това се нарича ежедневен език. И така, какво означава да се стремиш към истината? Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, според Божиите слова, като използваш истината за свой критерий — ето какво означава да се стремиш към истината. Така звучи точното определение на стремежа към истината. Въпрос: Какво означава да се стремиш към истината? Отговор: Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Това е определението на стремежа към истината. Не е ли просто? Някои от вас може да кажат: „През цялото време разговаряш за това какво означава да се стремим към истината, а определението му се съдържа единствено в това изречение. Нима е толкова просто?“. Да, толкова просто е. Определението е толкова просто, а засяга толкова много свързани теми — и всички тези теми са свързани с темата за стремежа към истината. Те включват трудностите, които хората изпитват, техните мисли и възгледи, както и всичките им безбройни извинения, оправдания, методи и нагласи по отношение на стремежа към истината. Да не забравяме темата за съпротивата на хората срещу стремежа към истината и за отказа им да се стремят към нея в резултат на покварения им нрав. Разбира се, темата за стремежа към истината се засяга и в нещата, за които ви разказах: отделните пътища и стъпки за стремеж към истината, начинът, по който хората се стремят към нея, резултатите, които се постигат чрез стремеж към истината, и истината реалност, която може да се види у хората, които я изживяват. Крайният резултат от стремежа на хората към истината и от практикуването и изживяването на Божиите слова е пораждащото се свидетелство за преживяване на Неговите слова и на делото Му на спасението на човека. Това е най-важният резултат. Една от характеристиките на тези свидетелства е, че те свидетелстват за резултатите от Божието дело, а другата е, че свидетелстват за положителните ефекти, които могат да се видят при хората, които са се стремили към истината, а именно, че в по-голяма или по-малка степен те са се справили с покварения си нрав. Например когато хора, които в миналото си са били много надменни и са постъпвали произволно, безразсъдно и своеволно, разберат от четенето на Божиите слова, че това е покварен нрав, а след това го приемат и го признаят. Те постепенно осъзнават вредата, която този покварен нрав нанася на останалите, както и на тях самите: в по-тесен смисъл той вреди на хората, а в по-широк — нарушава, прекъсва и ощетява делото на църквата. Това е част от резултата и е нещо, което човек научава, когато разбира Божиите слова. Освен това, въз основа на откровението на Божиите слова, тези хора признават покварения си нрав, а след това, в уредени от Бог ситуации, постепенно се покайват и изоставят предишния си начин на живот и старите си възгледи за своето поведение и за действията си. В Божиите слова намират принципи и пътища за практикуване и се справят с проблемите според принципите за практикуване, които Бог им е дал. Ето какво означава наистина да се покаеш и да се промениш. Те са способни да се държат и да постъпват според Божиите слова и в крайна сметка започват да търсят истините принципи при всяко действие и изживяват част от реалността на това да се опират на Божиите слова. Това е един пример за справяне с надменния нрав. Крайният резултат, който постигат по този начин, е, че вече не изживяват надменност. Вместо това те имат съвест и разум, способни са да търсят истините принципи и действително се подчиняват на истината. Това, което практикуват и изживяват, вече не е подвластно на покварения им нрав, а приемат истината за свой критерий и изживяват реалността на Божиите слова — това е резултатът. Нима този резултат не се постига чрез стремеж към истината? (Така е.) Това е резултатът, до който стремежът към истината води у хората. А за Бог този начин на живот е истинско свидетелство за Самия Него и за Неговото дело. Този резултат се постига, когато сътвореното същество изпита правосъдието, порицанието и разобличаването на Божиите слова. Това е истинско свидетелство, а то е нещо славно за Бог. Разбира се, за хората не е славно. За тях то е само почетно и забележително и е свидетелството, което едно сътворено същество трябва да притежава и да изживява, след като изпита Божието дело. Хората, които се стремят към истината, постигат този положителен ефект. Бог също така приема този опит, това знание и нещата, които тези хора изживяват, като резултат от Своето дело. За Него това е свидетелство, което поразява Сатана с огромна сила. Ето какво обича и цени Бог.

Току-що определихме какво означава да се стремиш към истината. Доближи ли се до реалността представата ви за това, какво означава да се стремите към истината, с помощта на това определение? (Да.) Сега, след като определихме стремежа към истината по разбираем за вас начин, как трябва да се отнасяте към предишните си стремежи? Възможно е повечето от вас да не се стремят към истината. Не ви ли е малко неприятно да го чуете? Прочетете определението още веднъж. (Какво означава да се стремиш към истината? Отговор: Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий.) Вече можете да го казвате точно. След като го разгледате още веднъж, смятате ли, че е правилно? (Да.) Какъв ще е резултатът, ако оцените предишните си стремежи и практики въз основа на това определение? Ще сте способни да разберете дали сега притежавате истината реалност и да проверите дали със сегашното си поведение се стремите към истината. Това не е абстрактен начин за изразяване, а е доста разговорен език, нали? (Така е.) Това е прост език, който всеки обикновен човек може да разбере. Макар да изглежда лесно за разбиране, хората срещат проблем. Какъв е този проблем? След като разберат определението, те се чувстват неудобно и неприятно. Защо са разстроени? Защото чувстват, че предишните им страдания и цената, която са платили, са заклеймени, че са били напразни, и това ги натъжава. Като чуят това, някои хора ще кажат: „О, значи това било определението на стремежа към истината! Ако се придържаме към това определение, нима напразно платихме цялата цена и напразно отдадохме всичко от себе си в миналото? Ако не беше определил какво означава да се стремим към истината, щяхме да продължим да мислим, че се справяме добре в стремежите си. Сега, когато даде това определение, не отидоха ли на вятъра всички наши стремежи и цялата цена, която платихме? Нима не се разбиха мечтите ни да получим венец и награда? Когато разберем истината, би трябвало да сме благословени и мечтите ни да се сбъднат, защо тогава сега, когато разбираме истината, сме подложени на правосъдие? Защо живеем безнадеждно в тъмнина? Миналото и настоящето ни са заклеймени, а и бъдещето не се знае какво ще е. Изглежда, че нямаме никаква надежда да бъдем благословени“. Така ли е? Правилно ли е хората да мислят така? (Не.) И така, трябва ли хората да мислят така? (Не.) Не трябва. Но това има и хубава страна: можеш много пъти да четеш с молитва това определение за стремежа към истината, след което да погледнеш назад към миналото си, после — към настоящето си и след това — напред към бъдещето си. Може да се чувстваш разстроен, но това само показва, че не си безчувствен. Знаеш, че трябва да мислиш за миналото, настоящето и бъдещето си, че трябва да правиш планове за перспективите си, да мислиш за тях, да се тревожиш за тях и да се вълнуваш от тях. Това е добре. То доказва, че още си жив, че си жив човек и че сърцето ти не е мъртво. Тревожно е, когато хората остават равнодушни, независимо какво им се казва и колко ясно се разговаря с тях за пътя на стремеж към истината. Те си мислят: „Просто съм си такъв. Кой изобщо се интересува дали ще бъда благословен или ще ме сполети бедствие? Съди ме, заклеймявай ме — прави каквото искаш!“. Каквото и да им се говори, те са безчувствени към него. Това вещае проблеми. Какво имам предвид под проблеми? Означава, че както и да разговаряш с тях за истината, те няма да я разберат; те са мъртви хора без души. Те нямат представа за неща като вярата в Бог, стремежа към истината, спасението или Божието дело на спасението на човека и не ги разбират. Все едно да се опитваш да научиш да пее човек, който не е музикален, или да научиш далтонист да смесва цветовете: просто е невъзможно. Общението по тези въпроси няма никакво значение или стойност за тях, защото каквото и да им кажеш — колкото и задълбочено или повърхностно, конкретно или обширно да е то, ще им бъде все едно — те така или иначе няма да почувстват нищо. Те са като слепи хора с очила — дали ги носят, или не, не влияе на зрението им. Някои хора често казват: „Щом зимата е вече тук, колко далеч може да е пролетта?“, „Ако не се страхувам от смъртта, защо да се страхувам от живота?“ и „Колкото и да махам с ръце, и малко облаче няма да отместя“. Това са все думи на мъртви хора, които нямат души, но се мислят за много умни. Казано на духовен език, липсва им духовно разбиране. Тези, които нямат духовно разбиране, са мъртви хора, дори докато живеят. Могат ли мъртвите да разбират думите на живите? Те си мислят: „Какво общо имат с мен всички тези приказки за стремеж към истината, за възприемането на хората и нещата и поведението и действията на човек? Ако не се страхувам от смъртта, защо да се страхувам от живота?“. Който мисли така, е свършен. Той е един от мъртвите. Така е и с определението за стремежа към истината. Каквито и намерения или планове да имате за пътя си в бъдеще, след като прочетете това определение, или както и да се променяте, всичко се свежда до личния ви стремеж. Това са словата, които трябва да кажа, и делото, което трябва да свърша. Казах всичко, което трябваше, и което имах да кажа. Ако наистина обичате истината и имате волята да се стремите към нея, би било добре да приемете определението Ми за стремежа към истината като своя цел и насока за стремежа си, когато става въпрос за начина, по който обикновено възприемате хората и нещата и се държите и действате, или да го приемете като ориентир за постепенното си навлизане в реалността на Божиите слова и на истината реалност. Ако го направиш, определено ще спечелиш нещо по пътя на стремежа си към истината в близко бъдеще. Някои хора може да кажат: „Никога не е твърде късно да се стремиш към истината“. Това е неточно — ако не се стремиш към истината преди да приключи Божието дело, после действително ще е твърде късно. Как трябва да се изтълкува това схващане? Стремежът към истината трябва да се осъществи преди да приключи Божието дело. Тоест това схващане е вярно, докато Бог не удари камбаната, за да обяви, че делото Му е приключило. Но когато Божието дело приключи и Той каже: „Повече няма да извършвам делото на спасението на човека и няма да изричам повече слова, с които да помагам на хората да постигнат спасение, нито слова, които са свързани със спасението на човека. Няма да говоря повече за такива неща“, тогава делото Му наистина ще е приключило. Наистина ще е твърде късно, ако чакаш дотогава, за да се стремиш към истината. Независимо от всичко, ако започнеш да се стремиш към истината сега, все още ще имаш време — все още имаш възможност да постигнеш спасение. Отсега нататък прави всичко по силите си, за да започнеш постепенно да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Стреми се в кратък срок да прочетеш и да разбереш всички Божии слова, които разкриват покварения нрав на човека, и се упражнявай да размишляваш над себе си и да опознаеш себе си. Това е от огромна полза за навлизането ти в живота. Вземи например тези от Божиите слова, които разкриват покварения нрав на човечеството, тези, които засягат нрава на антихристите. Нима това не са най-основните слова? (Така е.) И какво трябва да направиш с тези слова като основа? Да се заклеймиш? Да се прокълнеш? Да се лишиш от бъдещето и съдбата си? Не — трябва да ги използваш, за да разбереш покварения си нрав. Не се опитвай да избягаш от това. Всеки човек трябва да премине през този етап. Какво означава, че всеки човек трябва да премине през това? Точно както всеки човек се ражда от майка и баща, после расте, остарява и умира. Това са етапи, през които всеки трябва да премине последователно. Колко важен е стремежът към истината? Толкова е важен, колкото е и ежедневното хранене и приемането на течности за човека. Ако спреш да ядеш и да пиеш всеки ден, плътта ти няма да може да оцелее, животът ти няма да може да продължи. „В съответствие с Божиите слова“ означава да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, които от своя страна пораждат твоите възгледи, методи и практики. Разбира се, „в съответствие с Божиите слова“ е равнозначно на „като използваш истината за свой критерий“. Затова в определението за стремежа към истината „в съответствие с Божиите слова“ е достатъчно само по себе си. Защо трябва да се добавя „като използваш истината за свой критерий“? Защото има някои конкретни проблеми, които не са разгледани в Божиите слова. В такива случаи трябва да търсиш истините принципи и да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в съответствие с тях. Така ще постигнеш съвършена точност. Преди да постигне съвършена точност, човек трябва да познава покварения си нрав и да признае покварените си прояви и покварената си същност. След това трябва искрено да се покае и така да се промени истински. Всеки един от процесите в тази поредица е незаменим, точно както, когато човек се храни: храната трябва да се постави в устата, след това през хранопровода да премине в стомаха, след което да се смели и усвои. Едва след това тя постепенно навлиза в кръвта и се превръща в необходимите за човешкото тяло хранителни вещества. Хората се стремят към истината и я приемат като свой критерий, след което могат да я практикуват, да я изживеят и да навлязат в истината реалност. Всеки от нормалните процеси в тази последователност е незаменим. Те са задължителни стъпки, които всеки човек, който се стреми към истината, трябва да предприеме, докато се стреми към всеки от елементите на истината. Някои хора може да кажат: „Не ми трябват тези стъпки и процеси, за да се стремя към истината. Просто направо ще потърся истината, а след това ще я практикувам и ще я превърна в своя реалност“. Това разбиране е опростено, но ако може да постигне резултати, тогава, разбира се, че е по-добрият вариант. Това показва, че опознавайки редовно покварения си нрав, вече си натрупал известни знания и успехи и затова можеш да пропуснеш процесите на изследване, опознаване, приемане, покаяние и т.н. и да преминеш направо към търсене на истините принципи. За да може човек да се насочи направо към търсене на истините принципи, той трябва да притежава определен духовен ръст. Какво означава да притежава такъв ръст? Означава, че такива хора имат истинско познание за покварения си нрав и че когато не разбират истините за нещо, което ги сполетява, вече не е необходимо да се опознават, да се покайват или да обръщат посоката си. Единственото, което трябва да направят, е директно да разберат истините принципи, а след това да практикуват според тях. Това е достатъчно. Това не е духовният ръст на обикновените хора. Хората с такъв ръст са преживели поне процеса на суровото Божие осъждане, порицание, дисциплиниране и изпитание. Те са постигнали покорство към Бог и вече са поели по пътя към довеждането си до съвършенство. Такива хора не се нуждаят от процеси като осъзнаване на своята поквара, а след това — от признаването ѝ, покаянието и промяната. И така, ами вие? Трябва ли повечето от вас да започнат с опознаването си? Ако не познаваш себе си, няма да си убеден и няма лесно да приемеш истината, нито ще си способен на истинско покаяние. Можеш ли да се подчиниш на истината, без действително да се покаеш? Можеш ли да се подчиниш на Бог? Определено не, а в такъв случай няма да бъдеш спасен.

След това общение имате ли вече някакъв път, по който да се стремите към истината? Имате ли увереността да се стремите към нея? (Да.) Това е добре. Би било притеснително, ако нямахте никакъв път. Възможно е някои от вас да се почувстват негативно настроени след проповедта. „О, не! Нямам заложби. Слушах проповедта, но изобщо не мога да я разбера. Разбирам само част от доктрината. Като че ли нямам много духовно разбиране. Чувствам се безразличен към стремежа към истината. При изпълнение на дълга си мога само да се трудя малко. Недостатъците ми са твърде много и съм изпълнен с покварен нрав. Предполагам, че това не може да се промени. Просто така ще я карам. Стига ми да полагам труд“. Може ли човек с подобни негативни мисли да поеме по пътя на стремежа към истината? Изглежда малко опасно, тъй като именно тези негативни мисли поставят огромно препятствие пред стремежа към истината. Колкото и добър да е този път, ако не ги разсее, човек няма да може да поеме по него. Някои хора са се проваляли и са падали много пъти по пътя си на стремеж към истината и накрая се обезсърчават: „Това е — повече няма нужда да се стремя към истината. Моята съдба не е да бъда благословен. Бог не го ли каза Сам: „Имаш ли лицето на човек, който може да получи благословии?“. Само като се погледна в огледалото и вече знам, че имам обикновен външен вид, очите ми са безизразни, чертите на лицето ми не са пропорционални и не излъчвам никаква изисканост. Откъдето и да го погледна, просто не приличам на благословен човек. Ако Бог не го е предопределил, хората могат да се стремят колкото си искат, но от това няма да има никаква полза!“. Вижте нагласата на тези хора: как могат да поемат по пътя на стремежа към истината, когато в сърцата им има толкова много грозни неща, с които още не са се справили? Стремежът към истината е най-важният въпрос в живота, а най-лошото, което можете да направите, е непрекъснато да го обвързвате с получаването на благословии. Човек първо трябва да сложи край на намерението си да получава благословии. След това стремежът към истината ще върви по-гладко. Когато става дума за стремежа към истината, най-важното е не да гледате дали много хора са поели по този път и не да следвате това, което избира мнозинството, а да се съсредоточите единствено върху стремежа си да удовлетворите Божиите изисквания, като вземете пример от Петър. Най-важното е да виждате ясно настоящето и да живеете в него, да знаете какъв точно покварен нрав проявявате в момента, и незабавно и бързо да потърсите истината, за да се справите с него, като първо старателно го анализирате и опознаете, а след това се покаете пред Бог. Практикуването на истината е от първостепенно значение, когато се покайвате — това е единственият начин да постигнете реални резултати. Дали ще е достатъчно просто да кажеш на Бог: „Боже, искам да се покая. Съжалявам. Сгреших. Моля те да ми простиш!“ и да си мислиш, че това е всичко, което трябва да направиш, за да получиш Божието одобрение? (Не.) Няма да си способен да навлезеш в истината, ако все искаш да казваш на Бог: „Боже, съжалявам. Сгреших“ и се надяваш, че щом го кажеш, Бог ще отвърне: „Всичко е наред. Давай нататък“ и ако постоянно живееш в такова състояние. И така, как трябва да се молите и покайвате пред Бог? Има ли път? Нека, който има опит в това, да разкаже малко за него. Никой ли няма? Изглежда, че по принцип никога не отправяте молитви на покаяние, и нито изповядвате греховете си, нито се разкайвате пред Бог. И така, как трябва да загърбите собствените си желания и намерения? Как трябва да се справите с покварата си? Имате ли път за практикуване? Например, ако нямаш път за справяне с надменния си нрав, трябва да се помолиш на Бог по следния начин: „Боже, имам надменен нрав. Мисля си, че надминавам останалите, че съм по-добър и по-умен от тях, и искам да ги накарам да ме слушат. Това изобщо не е разумно. Макар да знам, че е надменност, защо не мога да се отърва от нея? Умолявам Те да ме дисциплинираш и порицаеш. Готов съм да се отърва от надменността си и от собствените си намерения, за да търся Твоите намерения. Готов съм да се вслушам в Твоите слова и да ги приема за свой живот и за принципи, според които да действам. Готов съм да изживея словата Ти. Умолявам Те да ме напътстваш, моля Те да ми помагаш и да ме водиш“. В тези думи личи ли покорно отношение? Личи ли желание за покорство? (Да.) Някои хора може да кажат: „Само с еднократна молитва няма да стане. Когато ме сполети нещо, аз продължавам да живея според покварения си нрав и продължавам да искам да командвам“. В такъв случай продължи да се молиш: „Боже, аз съм толкова надменен, толкова непокорен! Умолявам Те да ме дисциплинираш, да възпреш злодеянията ми и да обуздаеш надменния ми нрав. Умолявам Те да ме напътстваш и да ме водиш, така че да живея, да постъпвам и да практикувам според Божиите слова и изисквания“. Идвай пред Бог по-често с молитва и със смирена молба и Го остави да върши делото Си. Колкото са по-искрени думите ти и колкото е по-искрено сърцето ти, толкова по-голямо ще стане желанието ти да се опълчиш срещу плътта си и срещу себе си. Когато то надделее над желанието ти да действаш според собствената си воля, сърцето ти постепенно ще се промени, а когато това се случи, ще се зароди надежда, че ще практикуваш истината и ще действаш според истините принципи. Когато се молиш, Бог няма да ти отвърне нищо, няма да ти укаже нищо, нито ще ти обещае каквото и да е, но ще погледне в сърцето ти и ще изследва намеренията, които стоят зад думите ти. Той ще следи дали това, което казваш, е искрено и вярно, и дали Го умоляваш и Му се молиш с честно сърце. Когато Бог види, че сърцето ти е честно, Той ще те води и ще те напътства, както си поискал и си се молил да направи, и, разбира се, също ще те порицае и дисциплинира. Когато Бог изпълни просбите ти, сърцето ти ще се просветли и донякъде ще се промени. И обратното, ако молитвите и просбите ти към Бог не са искрени и нямаш истинско желание да се покаеш, а само се опитваш нехайно да Го умилостивиш и да Го заблудиш с думите си, тогава, когато Бог изследва сърцето ти, нищо няма да направи за теб и ще те отритне. При тези обстоятелства ти пак няма да почувстваш Бог да ти казва нещо или да прави каквото и да е, нито ще почувстваш, че предприема каквито и да е действия, но Бог няма да извърши никакво дело в теб, защото си с нечестно сърце. А какво ще стане, ако Бог не извърши никакво дело? В пълно съответствие с намеренията ти, сърцето ти няма да има желание да се покае и изобщо няма да се промени. И така, това, което правиш в дадената среда и в случая, пред който си изправен, все още ще бъде продиктувано от човешката воля и от покварения нрав, вместо да се основава на истините принципи. Ще продължаваш да действаш и практикуваш според това, което искаш и желаеш. Резултатът от молитвите ти към Бог ще е същият, както и преди да се помолиш — няма да има никаква промяна. Все още ще правиш каквото си искаш, без изобщо да се промениш. Тоест субективните усилия на хората и това дали разбират истината са важни за процеса на стремеж към истината. В същото време, когато хората разбират истината и желаят да я практикуват, но им е трудно да го постигнат, те трябва да се уповават на Бог, да Му отдадат искрените си сърца и да отправят истински молитви към Него. Това също е много важно; всички тези неща са незаменими. Ако молитвите ти към Бог са повърхностни и формални и Му казваш: „Боже, сгреших. Съжалявам“ и ако в сърцето си си толкова нехаен към Него, колкото са и думите в твоята молитва, тогава Бог няма да извърши никакво дело, нито ще ти обърне внимание. Ако кажеш: „Боже, съжалявам. Сгреших“, Бог определено няма да отвърне: „Всичко е наред“. Заради повърхностните, лекомислени думи, които си Му казал, Бог ще те попита: „В какво сгреши? Какво възнамеряваш да правиш? Ще се покаеш ли? Ще загърбиш ли злото в себе си и ще се промениш ли? Ще се откажеш ли от волята, намеренията и интересите си и ще побързаш ли да се промениш? Можеш ли да се решиш да се промениш?“. Докато това се случва, е възможно да не чуеш, че Бог те пита нещо, но ако кажеш на Бог: „Боже, съжалявам. Сгреших“, от Негова гледна точка, отношението Му ще е такова, каквото току-що описах: Той ще те пита с тези слова. Как ще те пита? Ще продължи да следи твоите постъпки и изборите, които правиш, след като си казал: „Боже, съжалявам. Сгреших“. Ще провери дали твоето покаяние е искрено, дали действително е породено от признаването на собствената ти поквара и ненавистта ти към нея. Бог ще провери какво е твоето отношение към Него и към истината, как гледаш на собствения си покварен нрав и как се отнасяш към него, както и дали възнамеряваш да се откажеш от погрешните си възгледи и начини. Той ще провери изборите, които правиш, и дали предпочиташ да вървиш по пътя на стремежа към истината; как ще действаш и какви принципи ще спазваш занапред; дали можеш да практикуваш истината и да Му се подчиняваш. Бог ще изследва всяка твоя стъпка, всяко твое намерение и всеки твой избор и ще провери дали постъпките ти, след като си направил своя избор, наистина са действия на покаяние и промяна. Това е основният въпрос.

Как трябва да се променят хората, след като са избрали да се покаят? Като загърбите желанията си, мислите и възгледите си, както и предишните си привички, за да практикувате истината и действително да се промените. Ето какво означава да се промените истински. Ако само твърдиш, че искаш да се промениш, но в сърцето си все още си се вкопчил в собствените си желания, загърбваш истината и продължаваш със старите си привички, значи не си се променил истински. Как трябва да те определи Бог от Своя гледна точка, ако, когато се молиш, Му казваш само: „Боже, съжалявам. Сгреших“, но с цялото си поведение след това все още правиш избори, действаш, практикуваш и живееш според собствената си воля и в противоречие с истината във всяко отношение? Като човек, който не се е променил. Най-малкото Той ще каже, че не възнамеряваш да се промениш. Може да казваш на Бог: „Боже, съжалявам. Сгреших“, но това са само голи думи, те не са покаяние и изповед, които излизат от дълбините на сърцето ти. Те не отразяват нагласа за признаване на вина и покаяние, а са просто празни приказки. Бог не слуша какво казваш — Той гледа какво мислиш, планираш и кроиш. И когато Бог види, че основата и принципите на твоите действия все още противоречат на истината, Той ще произнесе истинска, реална и точна присъда над теб. Ще каже: „Ти не си се променил и не се променяш“. И когато Бог каже това, когато Бог произнесе тази присъда над теб, Той повече няма да ти обръща внимание. А когато Бог те пренебрегне, в сърцето ти ще е тъмно през следващите дни и каквото и да правиш, няма да имаш просветление и озарение, и изобщо няма да осъзнаваш кога разкриваш покварения си нрав, нито ще бъдеш дисциплиниран заради това. Ще станеш безчувствен и слабоумен, ще се чувстваш празен и няма да има на какво да се осланяш. Най-лошото е, че ще продължиш да се отдаваш на своеволията си и на безразсъдното си поведение и да позволяваш на покварения си нрав да се разраства и да се развива безконтролно. Именно това ще се случи. Каква ще е крайната последица от това поведение на човека? Когато човек се отрече от истината, последицата, която си навлича, е, че Бог няма да му обръща внимание. Макар Бог да не ти каже или посочи явно каквото и да е, ще можеш да го почувстваш. Съдейки по мислите и идеите ви, реалните ви състояния и отношението ви към истината, ще стане ясно, че цялостното ви състояние е състояние на безчувственост, слабоумие, непреклонност и други подобни проявления. Тези неща се виждат у хората. И така, след като сравните с това реалния си живот и нещата, които практикувате, може би ще искате да проучите или да изследвате следното: в какво състояние и положение се намираш, когато изобщо не си се обърнал към Бог, макар и да Му изреждаш много приятни за ухото, сладникави думи? И в какво състояние и положение си, когато наистина се промениш, дори и да не се молиш на Бог със сладникави или приятни думи, а просто говориш от сърце? Двете състояния са коренно различни. В ежедневието си хората трябва да са способни да почувстват делото на Светия Дух и всичко, което Той върши, както и всяко намерение, което иска да изрази, въпреки че Бог може да не посочва явно нищо на хората в ежедневния им живот и нищо да не им казва изрично. Естествено, наблюдаващите също могат да почувстват тези неща. Човек, който е бил безчувствен и празноглав, може изведнъж да стане умен, както и човек, който по принцип е умен, може изведнъж да стане безчувствен, празноглав и безполезен. Тези две положения или състояния могат да се появят едновременно при един човек или при различни хора, както се и случва доста често. Това позволява на хората да видят, че в много случаи интелигентността или глупостта на човека не зависят от неговия мозък, от неговите мисли или заложби, а се определят от Бог. Ясно ли е? (Да.) Никога няма да разбереш тези неща, докато не ги изпиташ. Щом ги изпиташ, ще знаеш, че колкото по-дълбоко ги изживееш, толкова по-задълбочено ще ги разбереш и оцениш. Божиите намерения се съдържат в Неговите действия. Той няма да ти ги покаже явно, нито ще ти каже изрично за тях, нито ще ти говори за тях, но това не означава, че няма отношение към теб. И не означава, че Бог няма мнение за нито една от мислите, идеите и нагласите ти, или за нито едно от състоянията ти. Когато хората таят лични намерения и планове, щом нещо ги сполети, когато очевидно проявяват покварен нрав — именно в тези моменти трябва да размишляват над себе си и да потърсят истината, а това са и критичните моменти, в които Бог проучва внимателно хората. Следователно, това дали си способен да потърсиш истината, да я приемеш и да се покаеш истински, са важните моменти, които разкриват човека в най-голяма степен. В такива моменти трябва да признаеш, че имаш покварен нрав, и да поискаш да се покаеш истински. Трябва да направиш искрено изявление пред Бог, а не безцеремонно да Му казваш: „Боже, съжалявам. Сгреших“. Това, което Бог иска от теб, не е безцеремонното ти отношение, а нагласа за искрено покаяние. Ако срещаш затруднения, Бог ще ти помогне, ще те напътства и ще те води стъпка по стъпка през промяната ти, по пътя към приемането на истината и стремежа към нея. Разбира се, ако се покайваш само на думи или ако възнамеряваш да се покаеш и искаш да загърбиш намеренията и желанията си, но не си искрен и нямаш волята да го направиш, Бог няма да те принуждава. Що се отнася до Бог, в отношението Му към човека „трябва“ не съществува. Бог ти дава свобода и възможност да избираш, а Той чака. Какво чака? Той очаква да види какъв избор ще направиш в крайна сметка и дали възнамеряваш да се покаеш. Ако възнамеряваш да се покаеш — кога ще го направиш? Как ще се прояви твоето покаяние? Ако възнамеряваш да се покаеш и искаш да го направиш, но все още с действията си се опитваш да защитаваш собствените си интереси, и все още не искаш да загубиш статуса си, очевидно не се покайваш истински и не си искрен в това отношение. Само донякъде искаш да се покаеш, но не се покайваш истински. Бог ще извършва ли делото Си в теб, ако само възнамеряваш да се покаеш, но не се покайваш истински? Няма да го извършва. Той ще каже: „Ами кога възнамеряваш да се покаеш?“. А ти няма да знаеш. Ще те попита ли Бог отново? Не. Той ще каже: „Значи не се каеш истински. Тогава просто ще изчакам“. Възможно е да не възнамеряваш да се покаеш, може да не искаш да се покаеш или да се откажеш от статуса и интересите си. Добре тогава. Бог ти дава свобода, а ти можеш да избираш каквото искаш. Бог няма да те принуждава. Но има едно обстоятелство, за което трябва да помислиш. Какво ще стане, ако не се промениш и не се покаеш като ниневийците? Ще бъдеш унищожен. Бог ще те пренебрегне, ако сега само възнамеряваш да се покаеш, но не предприемеш реални действия на покаяние. Защо ще те пренебрегне? Бог казва: „Не си искрен, не изразяваш позицията си, а сърцето ти още се колебае“. След кратък размисъл може да кажеш, че си готов да се покаеш, но ако не предприемеш никакви действия или не съставиш конкретен план, то ще си остане само една твоя мисъл, едно безпочвено твърдение. Затова Бог казва: „Аз просто няма да обръщам внимание на такива като теб. Ти не си Моя грижа. Прави каквото искаш!“. Как трябва да постъпиш, когато един ден осъзнаеш: „О, не! Трябва да се покая“? Бог няма да се заблуди от думите ти и няма да се захване да действа сляпо, Той няма да си каже: „Той възнамерява да се покае. Щом е така, сега трябва да го благословя, нали?“. Бог няма да постъпи така. А какво ще направи? Ще те изследва. Възнамеряваш да се покаеш, желаеш да се покаеш и желанието ти за покаяние е малко по-силно от преди, но кой знае колко време ще мине, преди действително да го направиш. Покаянието не е истинско, ако не си предприел конкретни стъпки и нямаш конкретен план да практикуваш покаяние. Трябва да предприемеш реални действия. Щом предприемеш реални действия, Божието дело ще последва. Няма ли принципи в Божието дело и в отношението Му към хората? Когато Бог върши делото Си, хората получават просветление, очите им грейват, те са способни да разберат истината и да навлязат в реалността, а спечеленото се умножава стократно, хилядократно. Щом това се случи, наистина ще си благословен. И така, на каква основа трябва да градят хората, за да постигнат тези неща? (На способността за истинско покаяние.) Точно така. Когато хората наистина загърбят собствените си интереси и желания, когато се покаят истински пред Бог — което означава да спрат да извършват злодеянията си, да се отърват от злото, желанията и намеренията си, да се изповядат пред Бог и да приемат Божиите изисквания и слова — тогава те ще започнат да навлизат в реалността на промяната си. Единствено това е истинско покаяние.

Току-що разговаряхме за често срещани проблеми в хода на стремежа на хората към истината и за проблеми, които хората, които се стремят към истината, могат да разпознаят и разберат. Именно те са проблемите, които трябва да се разрешат. В миналото може и да не сме обяснявали или анализирали твърде много тези, може дори да не сме стигали до ясни заключения за тях, но що се отнася до всяка от стъпките, през които хората преминават и до различните им постъпки и състояния в процеса на стремежа им към истината, Бог има съответните слова и дела и разполага с подходящи методи и средства, които използва, за да подходи към тези проблеми и да се справи с тях. Хората могат да изживеят и да разберат по малко от всички тези неща. Те не бива да разбират Бог погрешно или да таят представи или фантазии за Него, които не отговарят на реалността. Нещо повече, Бог не принуждава хората, а им дава достатъчно свобода и право да правят своя избор по отношение на отделните стъпки и начини на действие и практикуване във връзка със стремежа към истината. И макар тези слова и изисквания да са отпечатани и да се изразяват на ясен и точен език, все пак всеки човек трябва свободно да избере как да подходи към тези истини. Бог не принуждава хората. Ако искаш да се стремиш към истината, има надежда да бъдеш спасен. Ако не искаш да се стремиш към истината, ако не те е грижа за тези истини и ги пренебрегваш, ако изобщо не се интересуваш от тези начини за практикуване на стремежа към истината, така да бъде. Бог няма да те принуждава. Няма проблем и ако просто искаш да се трудиш. Стига да не нарушаваш принципите, Божият дом ще ти позволи да направиш своя собствен избор. Макар стремежът към истината да е неразривно и тясно свързан с постигането на спасението, все още има достатъчно хора, които не се интересуват от стремежа към истината, които изобщо не мислят за нея, и които нямат нито намерение, нито планове да се стремят към нея. Тогава тези хора осъдени ли са? Не съвсем. Ако при изпълнението на дълга си отговарят на изискванията на Божия дом, те могат да останат и да продължат да го изпълняват. Божият дом няма да те лиши от правото да изпълняваш определен дълг, само защото не се стремиш към истината. Но изпълняването на дълга по този начин и до днес се определя като „трудене“. „Трудене“ го изразява добре, това е терминът, който Божият дом използва, но всъщност може да се нарече и просто „вършене на работа“. Някои от вас може би си казват: „Когато вършиш работа, ти плащат заплата“. Да, можете да получавате заплата за извършване на работа. И така, каква е заплатата ти? Твоята заплата е цялата благодат, която Бог ти е дал. А що се отнася до стремежа към истината, каквото и да възнамеряваш, планираш или искаш да правиш, сега мога ясно да ти кажа, че имаш свобода. Можеш да се стремиш към истината — добре; ако не го правиш, пак е добре. Но последното нещо, което ще ви кажа, е, че единствено като се стремите към истината можете да бъдете спасени. Ако не се стремите към истината, няма никаква надежда да бъдете спасени. Това е истината, която исках да ви кажа. Трябва да ви я кажа така, че ясно, изрично, точно и отчетливо да се запечата в сърцата ви, за да знаете недвусмислено в тях върху каква основа се изгражда надеждата за спасение. Ако се задоволяваш само с трудене и си мислиш: „Всичко е наред, стига просто да изпълнявам дълга си и да не бъда отлъчен от Божия дом. Не е нужно да се занимавам с нещо толкова трудно като стремежа към истината“, правилна ли е тази твоя позиция? Убеден ли си, че можеш да следваш Бог докрай, макар че сега все още вярваш в Него или изпълняваш даден дълг? Независимо от всичко, стремежът към истината е изключително важен в живота, той е по-важен от това да се ожениш и да имаш деца, от възпитанието на синовете и дъщерите, от живота и трупането на богатство. Той е по-важен дори от изпълнението на дълга и от стремежа към бъдеще в Божия дом. В крайна сметка, стремежът към истината е най-важното нещо в житейския път на човека. Ако все още не сте проявили интерес към стремежа към истината, никой няма да ви осъди и да каже, че в бъдеще няма да се стремите към нея. Аз също няма да ви съдя и да ви кажа, че ако не се стремите към истината сега, никога няма да го направите в бъдеще. Нещата не стоят така. Няма такава логическа връзка. Това не е вярно. Независимо от всичко, надявам се, че в близко бъдеще или дори в този момент ще можете да поемете по пътя на стремежа към истината, да станете хора, които се стремят към истината, и да се причислите към онези, които имат надежда за спасение.