Миналия път общувахме по темата „Един мъж държи на думата си“. Това е поговорка, която Сатана използва, за да покварява хората по отношение на моралното поведение. Пропагандирането на тази поговорка оказва значително влияние върху мисленето на хората и тя, както и други поговорки за моралното поведение, е абсурдна и не отговаря на фактите. Каквото и да казва някой, щом го изпълнява, тогава другите хора го смятат за човек с благороден морал и почтен характер, което е нелепо и смехотворно. Тази поговорка е същата като другите поговорки за моралното поведение, тъй като всички те са нелепи и смехотворни ереси и заблуди. Всички те могат да бъдат окачествени по този начин и да бъдат определени като крайно абсурдни и неспособни да издържат внимателна проверка. Днес нека разгледаме поговорката за моралното поведение: „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“. Преди официално да започнем общението по нея, замисляли ли сте се някога как да обясните тази поговорка? Как може да се анализира нейната същност? Какви отрови крие в себе си? Какви са мислите, които Сатана иска да внуши на хората чрез нея? Какви са злостните намерения на Сатана? Какъв аспект на човешките същества покварява Сатана, като използва тази поговорка? Замисляли ли сте се някога над тези неща? Поговорката „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“ може да се обясни просто, че означава да не общуваш с лоши хора и да можеш да се предпазваш от лоши влияния. Независимо дали някой друг оценява някого като „излязъл от калта неопетнен“, или този някой иска сам да се въплъти в това твърдение, какъв човек е той, най-общо казано? Той твърди, че е много неподкупен, почтен, открит и честен, че е джентълмен с благородни морални качества, но според него тази епоха, този свят, това човечество и дори тази държава, този императорски двор и това държавно управление не са такива. Нима тези хора обикновено не гледат цинично на нещата и не се чувстват неудовлетворени от действителността? Често смятат, че имат високи стремежи, но са родени в неподходящо време, че имат талант, но не могат да го използват. Смятат, че независимо дали в държавното управление, или в обществото, винаги има долни хора, които препречват пътя им, че имат велики, стратегически умове, че са звездни личности, но никой не признава таланта им и никога не им позволяват да се справят с важни задачи. Те са недоволни от действителността и стават цинични, затова използват този израз — „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“ — за да опишат себе си, като казват, че ще се опазят от лоши влияния и ще бъдат безупречни. Да го кажем направо, такива хора виждат себе си като чисти и възвишени хора, които са недоволни от действителността. Не е задължително да имат истински талант или способности, а позициите, от които възприемат хората и нещата и в съответствие с които се държат и действат, не са непременно правилни или практични и, разбира се, те също така не могат задължително да постигнат нещо. И все пак вярват, че се отличават от обикновените хора, и винаги въздишат: „Целият свят е мътен, само аз съм чист. Всички хора са пияни, само аз съм трезвен“, сякаш са разочаровани от света на смъртните и често виждат злото и мрака на света. По-точно казано, такива хора са цинични. Те не понасят политическия и търговския сектор, те презират литературните, артистичните и образователните кръгове. Презират гледната точка на интелектуалците по отношение на техните занимания и гледат отвисоко на земеделците и на хората с религиозни убеждения. Какви са тези хора? Не са ли те отделен вид? Не са ли ненормални по някакъв начин? Тези хора нямат никакви реални способности или познания. Ако ги помолиш да свършат някаква практическа работа, невинаги ще се справят със задачата. Обичат да мърморят, а в свободното си време публикуват статии и стихосбирки, за да разкрият въпроси от политиката, управлението, обществото и личностите от определена група през определен период от време. Днес критикуват това, утре онова, говорят красноречиво, но винаги се объркват, когато правят каквото и да било. В крайна сметка не се вписват в ничий кръг, не могат да постигнат никъде нищо и не се справят с работата си. Те погрешно вярват: „Толкова съм талантлив! Обикновените хора не могат да се издигнат до нивото на моята мисъл!“. Чувстват се обезсърчени, притеснени и потиснати в сърцата си. В свободното си време се скитат наоколо и когато посетят някоя историческа забележителност, крещят: „Аз съм провален гений! Аз съм звездна личност, но малцина са тези, които могат да разпознаят истинския талант! Имам високи стремежи, жалко само, че съм се родил в неподходящо време и не извадих късмет!“. Винаги вярват, че са амбициозни и пълни със знания, но никога не могат да изпъкнат сред тълпата или да бъдат поставени на висока позиция от някого с власт, и затова стават цинични и недоволни, гледат отвисоко на всички, докато накрая се окажат съвсем сами. Не е ли жалко? Казано направо, това е безумна група от хора, които са надути, изключително надменни и недоволни от действителността, които винаги се чувстват неуспешни. Всъщност тези хора са нищожества, не могат да постигнат нищо, правят всичко зле, а когато усвоят малко знания, се перчат, като говорят безкрайно за тях. В древността такива хора са рецитирали стихове, писали са оди и са се перчили с литературните си умения, като са си придавали педантичен вид. Днес такива хора имат много повече възможности да се изявяват. Могат да създават собствени медии, да коментират в блогове и т.н. В някои държави с относително свободни социални системи те често разобличават тъмната страна на различни сектори, като например тъмните и зли аспекти на литературния, художествения, търговския, политическия и културния сектор. По цял ден критикуват това и омаловажават онова, като вярват, че са много талантливи. Първопричината да правят всички тези неща, е вярата им, че всичко в тях е добро и правилно и че са достигнали величие, слава и правота. По-точно казано, те се предпазват от лоши влияния и „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“. Вярват, че виждат всичко ясно, че могат да разберат всичко. Използват завоалирана критика срещу всеки, който прави нещо, и гледат на него с презрение и пренебрежение. Винаги имат какво да кажат за всичко, което някой прави, и го критикуват и омаловажават. В действителност нямат представа какви са те самите, когато казват нещо, никога не знаят какъв възглед и позиция да заемат, които да са правилни и подходящи. Просто знаят да говорят с развързан език и как да удовлетворят себе си, като дръзко изричат онова, което искат да кажат. Има ли много такива хора в обществото? (Да.) Какви са тези хора? Казано по-точно, те са безумна група от хора, които са надути и се смятат за чисти и възвишени. В историята е имало много такива хора, нали? (Да.) Как трябва да опишете и определите тези хора? Не са ли те идеалисти? Ако трябва да сме точни, тези хора са идеалисти. Те не желаят да живеят в сегашната реална среда на живот, а главите им постоянно са в облаците, изпълнени с ефирни, празни, невидими и неосезаеми неща. Те живеят в несъществуващ и ефирен свят — тези хора се наричат идеалисти. И така, от каква гледна точка те оценяват другите хора? Те заемат високата морална позиция и отправната им точка за оценяване на другите хора е: „Мога да видя ясно вашата зла и тъмна страна и да я разоблича. Способността да разобличавам лошите и злите неща, които правите, доказва, че не съм като вас“. Скритият смисъл е, че: „Излизам от калта неопетнен, като се къпя в бистри вълни, но без показност“ — тази поговорка се отнася за мен. Всички вие сте заразени от тази зла тенденция, не сте добри хора“. Това не означава ли, че виждат себе си като чисти и възвишени? Това тяхното не е ли себенадценяване и високомерие? Не е ли това прикрит опит да се издигнат под предлог, че критикуват действителността, разобличават тъмната страна на обществото и са недоволни от реалността? (Да.) И така, как да определим такива хора? Има една народна поговорка, която гласи: „Срещал съм безсрамници и преди, но никога не съм срещал толкова безсрамен човек като теб“. Не описва ли тя тези хора? (Да.) Те са безсрамни. Имат уста, която говори само за правилно и грешно, и очи, които виждат само недостатъците и грешките на другите. С умните си усти публично разобличават недостатъците и грешките на другите, като по този начин изразяват собствените си възгледи и показват на другите хора как се предпазват от лоши влияния и колко са уникални и благородни. Наистина ли са благородни? Наистина ли са уникални? Те са същите като всички останали. Независимо какви методи използват другите хора, за да се стремят към слава и придобивки, методите им са очевидни. Тези хора обаче приемат достолепен вид, а разобличаването и критикуването на другите им служат като тема и трамплин, с който се издигат и добиват популярност, и те използват тези средства, за да станат известни и влиятелни. Не се ли стремят и те към слава и придобивки? Не са ли целите им същите? Резултатите им не са ли същите? Те просто използват различни средства и методи, това е всичко. То е все едно да обиждаш някого, като използваш учтив език, и да го обиждаш, като използваш груб език — обидният характер е все същият. Други хора стават известни по един начин, а тези хора стават известни по друг начин — крайният резултат е един и същ, както и намерението, целта и мотивацията, така че няма никаква разлика.

Що се отнася до онези хора в обществото, които твърдят за себе си, че „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“, ние ги определихме като идеалисти. Характерно за тях е, че са изключително надменни, смятат, че са по-добри от всеки друг, че всички останали са на незадоволително ниво и в крайна сметка стигат до заключението, че: „Всички вие сте затънали в калта и в зли тенденции. Аз съм ви надминал и „излизам от калта неопетнен, къпя се в бистри вълни, но без показност“. Това е отражение на тяхното високомерие и на недоволството им от действителността, сякаш самите те са много святи и чисти. Всъщност, тъй като не са толкова способни като другите и нямат средствата, които те притежават, тъй като винаги се стремят да изпъкнат от тълпата, но никога не осъществяват желанието си, тъй като винаги се стремят към идеални, ефирни и празни неща, никога не са удовлетворени и не могат да ги превърнат в реалност, и тъй като нямат желание да погледнат истината в очите или да се избавят от идеалите си, формално нямат друга алтернатива, освен да стоят далеч от официалните, политическите, художествените, литературните и културните среди. Тъй като не са желани в тези среди, не могат да бъдат приети, не могат да постигнат амбициите си, а идеалите и стремежите им не могат да се осъществят, накрая те твърдят за себе си, че „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“ и казват, че плуват срещу течението, че имат благороден морален характер, и използват подобни поговорки, за да се утешат. Сега знаете ли как да разпознавате такива хора, след като общуваме за тях по този начин? Какви точно са тези хора в същността си? Те са нищожества, но пак се надуват. Това точна оценка ли е? (Да.) Тези хора имат толкова много идеали, но нито един от тях не може да бъде осъществен, нито един от тях не отговаря на действителността. Всички тези неща, за които мислят, са безсмислени и нереалистични. По цял ден тези хора не вършат никаква истинска работа, умеят само да рецитират поезия и да съчиняват оди, да критикуват това, да омаловажават онова — което означава, че не вършат никаква истинска работа, нали? Тяхната същност може да се види в поведението им: те нямат истински талант или познания, мислите и възгледите им за действителността и живота са празни, неясни и нереалистични и затова могат да следват заблудата „да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“. Те се стремят да бъдат такива, като се надяват, че повечето хора също ще бъдат такива — това е погрешно. Ако хората са такива, тогава какво могат да постигнат? Казано по-точно, такива хора нямат истинска цел или посока в живота, нямат истинска вяра, нямат истински избор в живота и нямат правилен път за практикуване. По цял ден мислите им са налудничави и необуздани, занимават се с всевъзможни необичайни идеи, умовете им са пълни с хаотични, празни и нереалистични неща, и нито едно от тях не е реалистично. Всъщност тези хора са различен от човечеството вид. Мисленето им е едновременно празно и невероятно нелепо и крайно. Независимо в коя група от хора се намират или дали са висша, средна или низша класа в обществото, те никога не се разбират с другите и не могат да бъдат приети от тях. Защо е така? Защото мисленето им, стремежите им и гледните точки, от които възприемат хората и нещата, са крайни и от различен вид. Ако трябва да бъдем учтиви, ще кажем, че тези хора са идеалисти, но ако трябва да бъдем точни, ще кажем, че те са психично болни и психично ненормални. Кажете Ми, могат ли психично болните хора да се разбират добре с нормалните хора? Те не само не могат да се разбират добре с приятелите и колегите си, но не могат да се разбират добре дори със собствените си семейства. Когато тези хора излагат своите възгледи и твърдения, другите хора се чувстват неловко и изпитват неприязън, и изобщо не искат да ги слушат. Тези твърдения не важат и не работят в реалния живот. В реалния живот трудностите, с които се сблъскват хората, могат да възникнат в самите тях, да произтичат от обективната им среда или да са свързани с основните ежедневни житейски нужди. Как трябва да се посрещат, да се разглеждат и да се разрешават тези проблеми? По отношение на малките трудности има такива, които са свързани с основните ежедневни житейски нужди, а по отношение на големите трудности има такива, които са свързани с възгледите на хората за живота, с техните житейски правила, с пътя, който следват, и с техните убеждения, и именно тези проблеми са най-реалните. И все пак тези идеалисти винаги искат да се откъснат от тези проблеми и никога не искат да живеят в реални ситуации. Техните възгледи, позиции и отправната точка, от която възприемат хората и нещата, не се основават на тези реални проблеми, а са по-скоро налудничави и необуздани. Никога не знаеш какво мислят, сякаш мислите им са на извънземни — мислят за неща, които хората тук, на земята, никога не са чували преди, за неща, които им звучат ненормално. Кой иска да чуе някой, който говори ненормални неща? Когато хората за пръв път срещнат такъв човек и го чуят да говори, може да им се стори, че това, което казва, е наистина свежо и ново, по-проницателно и по-умно от това, което казват обикновените хора. Но след известно време разбират, че всичко това са просто глупости, така че никой вече не обръща внимание на този човек, престават да му обръщат внимание и нищо от това, което казва, не влиза нито в ушите, нито в сърцата им. Дали този човек е способен да възприеме, че другите хора имат такова отношение към него? С течение на времето той го осъзнава и в сърцето си си мисли: „Никой не ме харесва, какво се случва? Защо не ме харесват? Уви, аз съм звездна личност, но малцина са тези, които могат да разпознаят истинския талант!“. Виждаш ли, те винаги са надути, винаги вярват, че са талантливи, умни и способни, а всъщност са едно нищо. Независимо в коя група от хора попадат, крайният резултат и окончателната участ за тях винаги е отхвърляне. Това се дължи на факта, че следват поговорката: „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“. Ако някога си искал да бъдеш такъв, тогава ти казвам да спреш дотук, тъй като тези хора не са нормални. Ако твоето мислене и разумът на твоята човешка природа са нормални, тогава следва да правиш това, което трябва и което можеш, а не да се опитваш да бъдеш един от тези, които „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“. Тези хора са дегенерати и различен вид човешки същества. Те не са нормални.

След като приключихме с анализа на същността на хората, които „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“, нека поговорим за проблемите с недоволството от действителността и цинизма, за които споменахме, когато разобличихме тези хора. Някои хора си казват: „Вярваме в Бог, затова трябва да разбираме тъмната страна на обществото и злите тенденции в него и да не ги следваме. Трябва да разбираме политиката, нечестивостта на човечеството, различните общи практики на човечеството и всички тъмни и зли неща на човечеството, които се срещат в различните времена, в различните краища на света и сред различните раси и групи. Ще развием проницателност, като правим това“. Това ли изисква Бог от човека? Преди да общуваме на тази тема, някои от вас може би са превърнали това разбиране в свой стремеж, но сега ти казвам ясно, че това не е нещо, което трябва да правиш, и не е нещо, което Бог изисква от теб. От теб не се изисква да разбираш този свят, това общество и човечеството, нито този политически, търговски, литературен или религиозен сектор, или която и да е обща практика, която произлиза от обществото, или метода на действие на която и да е група или сила в обществото, и т.н. — това не е урок, който трябва да научиш. Не трябва да си недоволен от действителността и не трябва да се предпазваш от лоши влияния. Това не е позицията или гледната точка, която трябва да приемеш, и не е възгледът, който трябва да имаш. Бог те е избрал и ти е позволил да вярваш в Него и да Го следваш. Той не иска от теб да заставаш против човечеството, обществото, политиката или държавата, нито да се противопоставяш на някоя група, раса или религия. Той просто иска от теб да Го следваш и да отхвърлиш Сатана, да се изправиш пред Него и да приемеш и да се покориш на думите Му, да следваш Неговия път, да се боиш от Него и да отбягваш злото. Бог никога не е искал от теб да бъдеш против човечеството, обществото или държавата. По-точно казано, Бог никога не е искал от теб да се противопоставяш на определено правителство, на определена социална или политическа система или на определена политика — Той никога не е искал от теб да правиш нещо подобно. Някои хора казват: „Цялото човечество ни отхвърля, противопоставя ни се и ни преследва. Погрешно ли е да се надигнем, да им се противопоставим и да се борим срещу тях? Всички те са срещу нас, така че защо ние да не може да бъдем срещу тях?“. Независимо как мислиш или действаш или какви възгледи имаш лично ти по отношение на обществото, света и националните политически системи, това си е твоя лична работа и няма нищо общо с начина, по който Бог иска от теб да Го следваш, нито има нещо общо с Божиите учения или изисквания. Някои хора казват: „След като казваш, че тези неща нямат нищо общо с Божиите учения, че не са това, което Бог изисква от нас, и че не са това, с което Бог иска от нас да се занимаваме, защо тогава Бог разобличава Сатана, социалните тенденции, тъмната страна на обществото и дори религията?“. Бог разобличава тези неща само за да можеш ти да ги разбереш, тъй като тези неща, които Той разобличава, са свързани с покварения нрав на хората и с богопротивните възгледи и представи, които те имат. Затова в подобна ситуация ние задължително трябва да общуваме на такива теми и да използваме такива примери, като целта е да се даде възможност на хората да са способни по-точно и практически да опознаят сатанинския нрав, разкрит от поквареното човечество, и да разпознават всички различни погрешни мисли и възгледи, както и богопротивните представи, които Сатана им внушава, и това е всичко. Това не се прави, за да могат хората лично да се противопоставят на политиката, на обществото и на човечеството. Бог никога не е искал от хората да бъдат недоволни от действителността, да бъдат цинични или да се предпазват от лоши влияния. Някои хора казват: „Въпреки че Бог никога не е искал от мен да бъда такъв, аз вярвам в Него само защото съм циничен и недоволен от действителността, защото чувствам, че в Божия дом има справедливост и праведност и че истината има превес тук, както и защото тук се отнасят справедливо с мен“. Това си е лично твоя работа и няма нищо общо с това, което Бог изисква. Разбира се, всеки започва да вярва в Бог по различни причини: някои хора вярват в Него, за да получат благословии, други — за да избегнат бедствията, трети — за да се излекуват от болестите си, а четвърти — за да имат добра крайна цел в бъдеще. Има и такива, които са недоволни от действителността, от света, от обществото или то се е отнесло несправедливо с тях, и затова идват в Божия дом, за да търсят утеха и подслон. Възгледите на всеки човек за вярата в Бог и първоначалното му намерение или мотивация за вярата му в Бог са различни. Има и такива, които нямат тези неща в сърцето си, които просто искат да вярват в Бог и смятат, че да вярваш в Него е нещо добро. Във всеки случай, когато тези хора, които са цинични и недоволни от действителността, започнат да вярват в Бог, Той не ги хвали и не се отнася с тях добре само защото са надарени или талантливи в някаква малка степен. Причината за това е, че те не приемат истината, те са изключително надменни, самоправедни и пренебрежително настроени към другите, а на такива хора им е изключително трудно да приемат истината. Не трябва да таите никаква надежда за такива хора, нито пък вие самите да бъдете такива. Казвам ви само да бъдете честни, да се стремите към истината, да се покорявате на Божиите слова, да се боите от Бог и да отбягвате злото. Ето защо никога не вярвай, че само защото си недоволен от обществото и го разбираш ясно, или защото преди това си се занимавал с някакъв конкретен сектор и си разбрал по-задълбочено неговата тъмна страна, имаш капитал и ръст във вярата си в Бог, че Бог те обича, че отговаряш на Божиите изисквания или че притежаваш качеството на сътворено същество. Ако наистина вярваш в подобно нещо, тогава ти казвам, че грешиш, че възгледите, с които оценяваш ситуацията, са погрешни, че гледната точка, от която виждаш нещата, е погрешна, че позицията, която заемаш, е погрешна. Защо казвам това? Казвам го, защото позицията, която заемаш, и гледната точка и възгледите, с които възприемаш хората и нещата, не се основават на Божиите слова и не използват истината за свой критерий. Ако винаги заемаш гледната точка на светските хора, ако се чувстваш недоволен от действителността и си циничен, тогава ще презираш другите, ще искаш да се биеш и да се бориш срещу тях, да ги вразумяваш и да спориш с тях за това кое е правилно и кое не. Ще искаш да промениш човечеството, обществото и дори политическата система на дадена държава. Има дори хора, които искат да разобличат тъмната страна на политическия елит на своята държава, като вярват, че по този начин отхвърлят Сатана и практикуват истината. Всичко това е погрешно. Без значение колко неща се случват в сферите на политическия елит, в бизнес средите или в артистичните и литературните среди, нищо от това няма нищо общо с твоя стремеж към истината. Колкото и много да знаеш за тези неща, всичко това е безполезно и не доказва, че познаваш същността на Сатана или че можеш да го отхвърлиш в най-съкровеното кътче на сърцето си. Колкото и много да познаваш или да разбираш тези неща, и колкото и конкретно, вярно или точно да е твоето разбиране, това не доказва, че практикуваш истината, че познаваш себе си или че анализирашш сатанинските мисли и възгледи в себе си, нито доказва, че обичаш Божиите слова и истината, а още по-малко показва, че се боиш от Бог. Не си мисли, че само защото разбираш малко от обществото или знаеш вътрешните правила на даден сектор, или си чул някакви слухове, за които повечето хора не знаят, че понеже си циничен и недоволен от обществото и имаш смелостта да разкриеш тъмната му страна, си благороден и почтен човек, който превъзхожда останалите, и че „излизаш от калта неопетнен, къпеш се в бистри вълни, но без показност“. Бог не иска такива хора.

Преди да повярват в Бог, някои хора са били плахи и нерешителни, не са се осмелявали да разобличат тъмната страна на обществото, не са имали смелостта да го направят. Сега, когато вярват в Бог, те чувстват, че Той ги окуражава и подкрепя, и затова вече не се страхуват да разобличават такива неща. Има дори такива, които отиват в чужбина, в демократични държави, и се осмеляват да разобличават някои от злите дела на демона, който е ККП. Тогава тези хора чувстват, че разбират истината, че имат ръст и вяра в Бог. Това са все погрешни мисли и възгледи и е безсмислено да се стремят към тези неща. Дали си недоволен от действителността, дали си циничен, дали си нещо повече от останалата част от обществото и дали си някой, който „излиза от калта неопетнен, къпе се в бистри вълни, но без показност“, нищо от това няма значение за Бог. Той не гледа тези неща. Какво гледа Бог? Той първо гледа дали в най-съкровеното кътче на сърцето си разпознаваш мислите и възгледите, които идват от Сатана, и след като си ги разпознал, дали ги разобличаваш и си откровен за тях пред другите и дали ги отхвърляш, след като ги разбереш ясно. Освен това Бог гледа дали съзнателно се стремиш към истината в реалния живот, дали съзнателно търсиш истините принципи в начина, по който възприемаш хората и нещата, по който се държиш и действаш, и какво точно е отношението ти към истината. Това е нещо, с което трябва да си наясно в сърцето си. Някои хора обичат да обсъждат миналото и настоящето, да говорят обширно и категорично за историческите дворцови интриги, да излагат подробно какви велики събития са се случили в еди-кой си период в политическата сфера, какви са били съществените въпроси и кой е играл роля в ключовите моменти, и т.н. След което си мислят, че имат ръст, че са почтени и имат силно чувство за справедливост, като казват: „Виждаш ли, аз съм толкова недоволен от обществото. Моят поглед прониква в мрака на държавното управление и аз го разбирам толкова всестранно и задълбочено!“. Какъв е смисълът да се говорят такива неща? На кого се опитваш да се подмажеш? На Бог? Искаш да покажеш интелекта си и че знаеш толкова много неща? Безсмислено е да казваш тези неща. Аз никога не съм гледал безполезни глупости онлайн, нито пък съм се интересувал от някакви новини или вести. Защо не гледам тези неща? Защото е отблъскващо и отвратително. Някои хора смятат, че щом са повярвали в Бог, трябва да имат чувство за справедливост и често правят коментари и празнословят за известни хора, знаменитости и политици, изваждат наяве личния живот на тези хора, като се надяват да отворят очите на всички. Чувстват се като специалисти по всичко, всезнайковци, които са запознати с всички тайни и които са толкова умни, знаещи и праволинейни. Какъв е смисълът да се знаят такива неща? Показва ли това, че практикуваш истината? Показва ли, че си разбрал истината? Показва ли, че имаш ръст? (Не.) Не можеш да спреш да говориш за тези неща в обществото, но можеш ли да кажеш нещо за това как ще се справиш с нещата, които са пред очите ти, и за дълга, който трябва да изпълняваш в съответствие с истините принципи? Не можеш. Нямаш какво да кажеш. Независимо колко много знаеш за тези неща в обществото, това не показва, че разбираш истината или че имаш истински ръст. Не си мислете, че само защото можете да прозрете фалшивите новини и заблудите, това означава, че имате ръст, че сте се отрекли от света и сте отхвърлили Сатана, че вече не сте приятелски настроени към него и че имате вяра в Бог и сте Му предани — всичко това са погрешни възгледи и нито един от тях изобщо не отразява живота. Ако си мислиш: „Не е ли вярно, че колкото по-недоволен съм от действителността, колкото повече разобличавам големия червен змей, колкото повече мразя големия червен змей, колкото повече мразя света и колкото по-циничен съм, толкова по-щастлив е Бог и толкова повече ме харесва?“, тогава грешиш. Колкото повече се стремиш към тези неща и колкото повече следваш този път, толкова по-малко Бог те харесва и толкова повече изпитва неприязън към теб. Защо става така, че колкото повече се стремиш към тези светски неща, толкова по-малко Бог те харесва? Става така, защото не следваш правилния път и не вършиш истинска работа. Така че, когато имаш малко време, можеш да четеш повече Божиите слова, да слушаш химни, да слушаш свидетелства за преживявания на твоите братя и сестри и всички заедно да размишлявате и да общувате за Божиите слова. Не питай за клюки, които нямат нищо общо с твоето навлизане в живота или с твоя стремеж към спасение. Това правят хора, които нямат нищо по-добро за правене. Начинът, по който се развива обществото, каква посока ще поеме светът, колко мръсно и зло е човечеството, и колко мрачна е политиката — тези неща имат ли нещо общо с теб? Ще постигнеш ли спасение, ако обществото и светът не бяха мрачни, зли и мръсни? (Не.) Тези неща нямат никакво отношение към теб. Въпросът дали можеш да постигнеш спасение, е свързан единствено с това колко от истината приемаш и разбираш, в каква част на истината реалност навлизаш и колко добре изпълняваш дълга си — само тези няколко неща. Не коментирайте често известни хора и знаменитости, не разобличавайте позорното и мръсното поведение на знаменитостите, за да си убиете времето, не парадирайте колко сте умни и колко сте по-добри от останалите. Глупаво е да постъпвате така. Не бъдете такива хора. Защото те не вършат никаква истинска работа и не вървят по правилния път.

Що се отнася до същността на поговорката за моралното поведение: „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“, вече доста общувахме за нея и я анализирахме. Нещо повече, не сме ли вече общували ясно за отношението и възгледите относно начина, по който човек трябва да се държи според тази поговорка, както и какви са Божиите изисквания и отношение? (Така е.) Сега разбирате ли пътя, който хората трябва да следват? (Да.) Дали цинизмът, за който говорим тук, е нещо положително? Дали недоволството от действителността е нещо положително? Дали предпазването от лоши влияния е нещо положително? (Не.) Нито едно от тези неща не е положително. Можем да кажем със сигурност, че те не са основа на твоето поведение и действия, че те не следва да се превръщат в основа на твоето поведение и действия, още по-малко в принципи на твоето поведение и действия. Следователно това са неща, от които трябва да се избавиш и да отхвърлиш. Трябва ясно да разпознавате и напълно да се откажете от тези поговорки и теории, които идват от традиционната култура, и не трябва да приемате тези привидно истинни неща за истината или да ги бъркате с истината. Това е така, защото независимо колко години тези неща се разпространяват сред човечеството или колко дълбоки корени са пуснали сред него, те не могат да устоят нито за миг пред истината. Просто това не са положителни неща и не заслужават да бъдат споменавани в един дъх с истината. Те нямат никакво положително въздействие върху хората. Не само че не могат да поведат хората и да ги доведат до правилния път, а напротив — водят ги непрестанно по погрешен път, като ги правят по-надменни и безсрамни, с по-слабо самосъзнание и разум, което кара Бог да ги презира и да се чувства отвратен от тях. Ако се избавите от тези неща, от тези представи, от тези мисли и възгледи, от тези методи и принципи за това как да възприемате хората и нещата, как да се държите и как да действате, които идват от Сатана, и застанете пред Бог и възприемате хората и нещата, държите се и действате в пълно съответствие с Божиите слова, тогава тези неща няма да имат никакво въздействие върху вас. Що се отнася до въпроса, че си недоволен от действителността и се чувстваш циничен, Бог не изисква от теб да полагаш усилия, за да разбереш или да научиш какъв мрак се крие в обществото. Необходимо е само да знаеш като цяло и по същество, че светът и човечеството са покварени от Сатана и че се намират в лапите на злия. Независимо дали става въпрос за социални тенденции, обичаи, традиционна култура, знание, образование — на всякакво ниво, във всеки аспект или във всеки сектор — всичко е изпълнено с мислите и възгледите на Сатана, с неговите ереси и заблуди. Независимо коя е държавата, етносът или групата от хора или организацията в обществото, нито истината, нито Божиите слова имат власт над тях. Разбира се, още по-малко вероятно е сред тях да се види справедливост или праведност. Това е сигурно и щом ти просто знаеш това, значи то е достатъчно. Освен това най-важното е да смириш сърцето си и допълнително да се въоръжиш с Божиите слова, както и да разпознаеш в себе си ересите и заблудите, мислите и възгледите, които идват от Сатана. Само с истинско разбиране на тези неща можеш наистина да ги прозреш. Само когато наистина ги прозреш, можеш истински да ги отхвърлиш и да се избавиш от тях. И само когато истински си се избавил от тях, ще можеш безрезервно да приемеш и да се покориш на истината. По този начин пътят, който следваш, ще бъде правилен и ще бъде озарен. Твоята цел също ще бъде правилна и постигането на спасение в крайна сметка ще бъде неоспорим факт. Затова категорично не трябва да позволяваш на ересите, заблудите, мислите и възгледите, които Сатана ти внушава, да объркват мислите ти и да замъгляват погледа ти. Не трябва да си циничен и недоволен от действителността, което те прави безчувствен и те кара да мамиш както себе си, така и другите. Вместо това трябва да се стремиш към истината, да я придобиеш като свой живот, да изживяваш истинско човешко подобие и да изпълняваш добре дълга си. Това е твоята истинска работа и това е пътят, който трябва да следваш сега. Що се отнася до състоянието на обществото, държавата или сектора, тези неща нямат нищо общо с теб. Защо е така? Защото нямат никакво влияние върху стремежа ти към истината, нямат никакво отношение към него, към крайната ти цел и към постигането на спасението ти. Разбирате ли това? (Да.) Щом сте го разбрали, би трябвало да ви е ясно как да се стремите към истината и да придобиете живот.

14 юли 2022 г.